№ 32
гр. Бургас, 22.05.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – БУРГАС в публично заседание на осми май през
две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Павел Ал. Ханджиев
Членове:Илияна Т. Балтова
Янко Н. Новаков
при участието на секретаря Станка Ст. Ангелова
като разгледа докладваното от Янко Н. Новаков Въззивно търговско дело №
20252001000053 по описа за 2025 година
Производството е по чл. 258 и сл. от Гражданския процесуален
кодекс.
Образувано е по въззивната жалба на „Електроразпределение Юг“
ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. Пловдив, ул.
„Христо Г. Данов“ № 37 против Решение № 11 от 10.02.2025 г. по търговско
дело № 20242200900028/2024 г на Окръжен съд – Сливен, с което
жалбоподателят е осъден на основание чл. 55, ал. 1, предл. І от ЗЗД да заплати
на „Топлофикация – Сливен - инж. Ангел Ангелов“ ЕАД, ЕИК
***********, със седалище и адрес на управление гр. Сливен, ул. „Стефан
Караджа“ № 23 следните суми:
- сумата 3088,97 лева, получена без основание за пренос на ел.
енергия по електроразпределителната мрежа за обект със средно напрежение с
ИТН 4005298 (ТР 22) за периода от 31.07.2022г. до 30.04.2024г.;
- сумата 19572,53 лева, получена без основание за достъп по
електроразпределителната мрежа до обект със средно напрежение с ИТН
4005298 (ТР 22) за периода от 31.07.2022г. до 30.04.2024г.;
- сумата 132060,07лева, получена без основание за пренос на ел.
енергия по електроразпределителната мрежа за обект с ниско напрежение с
1
ИТН 4005384 (помпена станция) за периода от 31.07.2022г. до 30.04.2024г.;
- законната лихва върху посочените по-горе главници, считано от
завеждането на делото на считано от 31.05.2024 г. до окончателно изплащане;
- съдебноделоводни разноски в размер на 17539 лева.
В жалбата са изложени доводи за неправилност на обжалвания
съдебен акт.
Решението било постановено в противоречие с материалния и
процесуалния закон. Твърдените от ищеца факти не били доказани, а
събраните по делото доказателства били тълкувани от съда едностранчиво и
неточно.
Обектите на ищеца били присъединени на ниво средно напрежение
(СрН) и ниско напрежение (НН) като точките на присъединяване
представлявали част от електроразпределителната мрежа, собственост на
дружеството на жалбоподателя.
Обект с ИТН 4005298 (трансформатор ТР 22) бил разположен на
територията на производствената база ответното дружество и представлявало
вътрешнозаводско съоръжение, присъединено на ниво 20 кV. То не било
собственост на „ЕР ЮГ“ и не захранвало други негови клиенти. Измерването
се извършвало на ниво средно напрежение.
Обект с ИТН 4005384 (помпена станция) се намирал в Западна
индустриална зона – Сливен, захранвал се от трансформаторен пост (ТП)
„Люпилня“ по въздушна линия „Дъга“ - 20кV от подстанция „Речица“.
Трафопостът не бил собственост на „ЕР ЮГ“ и не захранвал други негови
клиенти. Измерването се извършвало на ниво ниско напрежение.
„Топлофикация - Сливен - инж. Ангел Ангелов“ ЕАД било клиент,
регистриран на свободния пазар от 01.01.2014 г. - за обект с ИТН
4005298/СрН, от 01.02.2014 г. - за обект с ИТН 4005384/НН и от 01.04.2016 г. -
за обект с ИТН 4146008/НН.
По силата на договор от 21.11.2013 г. жалбоподателят
„Електроразпределение Юг“ ЕАД в качеството на лицензиран оператор на
разпределителната мрежа съгласно чл. 83, ал. 1 т.5 и т.6, чл.88, ал.1 и ал.2 от
Закона за енергетиката се задължил срещу възнаграждение да предоставя на
„Топлофикация – Сливен“ ЕАД мрежови услуги за описаните по-горе обекти
с ИТН.
Нямало спор, че за целия процесен период за обекти с ИТН
2
4005384/НН и ИТН 4146008/НН е била доставяна без прекъсване
електрическа енергия на границата на собствеността.
Вярно било, че в нарушение на изискването по чл. 14, ал. 1 от
Правилата за измерване на количеството електрическа енергия (ПИКЕЕ)
съответният измервателен уред бил монтиран от страната на по-ниското
напрежение на силовия трансформатор, а не на по-високото.
Това обаче станало въз основа на съгласие между страните,
постигнато с договора от 21.11.2013 г.
Затова обект с ИТН 4005384/НН бил присъединен към
електроразпределителната мрежа на ниво ниско напрежение.
Присъединяването било извършено преди влизане в сила на Наредбата за
присъединяване към преносната и разпределителните електрически мрежи на
производители и потребители и при спазване на действащата тогава
нормативна уредба: Закон за електростопанството, обн., ДВ, бр. 95 от
12.12.1975 г., отм., бр. 64 от 16.07.1999 г. и Правилник за прилагане на Закона
за електростопанството, приет с ПМС № 62 от 1976 г., обн., ДВ, бр. 72 от
7.09.1976 г., отм., бр. 31 от 14.04.2000 г.
И в отменените в действащите нормативни актове бил проведен
принципът, че нивото на напрежение и мястото на измерване на
електрическата енергия се определят към момента на присъединяване на
съответния обект.
След присъединяването ищецът не бил извършил реконструкция и не
бил поискал промяна в измерването на електрическата енергия на ниво средно
напрежение. Затова и нямало основание за остойностяване на доставената
електрическа енергия на цена за такова напрежение.
Неправилно първоинстанционният приел обратното, позовавайки се
на нарушение на чл.14, ал.1 от ПИКЕЕ.
По отношение на обект с ИТН 4005298/СрН:
Първоинстанционният съд бил възприел погрешната теза на ищеца,
че тъй като обектът му бил захранван със средно напрежение (от 110kV) чрез
подстанция, собственост на Електроенергийния системен оператор (ЕСО),
той не дължал на ответното дружество такси за достъп до
електроразпределителната му мрежа и за пренос на енергия по тази мрежа.
Ищецът бил присъединен като потребител на електрическа енергия
към електроразпределителната мрежа, собственост на „Ер Юг“, съгласно
3
договора от 21.11.2013 г.
Разграничение между присъединяването към
електроразпределителната мрежа по смисъла на § 1, т. 22 от ДР на ЗЕ и към
електропреносната мрежа съгл. § 1, т. 20 от ДР на ЗЕ следвало да се провежда
на базата на нивото на електрическото напрежение, а не на собствеността. В
същия смисъл следвало да се тълкуват Директива 2003/54/ЕО и Директива
2009/72/ЕО.
При постановяване на решението били допуснати нарушения на
процесуалните правила. Решението били основано на заключение на
съдебнотехническа експертиза, което не било преценено във връзка с другите
доказателства по делото.
Ето защо въззивникът – ответник „Електроразпределение Юг“ ЕАД
настоява за отмяна на първоинстанционното решение и за отхвърляне на
исковете по чл. 55, ал. 1, предл. І от ЗЗД.
Въззиваемият “Топлофикация – Сливен - инж. Ангел Ангелов” ЕАД
не е подал отговор на въззивната жалба. По същество е изразил становище за
нейната неоснователност.
Бургаският апелативен съд се е произнесъл по допустимостта на
жалбата с определение от 09.04.2025 г., постановено по реда на чл. 267 от
ГПК.
По съществото на спора настоящият съдебен състав съобразява
следното:
Пред първоинстанционния съд ищецът “Топлофикация - Сливен -
инж. Ангел Ангелов” ЕАД е предявил претенции с правно основание чл. 55,
ал. 1, предл. І от ЗЗД за осъждане на ответника „Електроразпределение Юг“
ЕАД да заплати следните суми:
- сумата 3088,97 лева, получена без основание за пренос на ел.
енергия по електроразпределителната мрежа за обект със средно напрежение с
ИТН 4005298 (ТР 22) за периода от 31.07.2022г. до 30.04.2024г.;
- сумата 19572,53 лева, получена без основание за достъп по
електроразпределителната мрежа до обект със средно напрежение с ИТН
4005298 (ТР 22) за периода от 31.07.2022г. до 30.04.2024г.;
- сумата 132060,07лева, получена без основание за пренос на ел.
енергия по електроразпределителната мрежа за обект с ниско напрежение с
ИТН 4005384 (помпена станция) за периода от 31.07.2022г. до 30.04.2024г.;
4
- законната лихва върху посочените по-горе главници, считано от
завеждането на делото на считано от 31.05.2024 г. до окончателно изплащане;
С обжалваното решение претенциите са били уважени.
Фактическа обстановка по спора е изяснена. Правните изводи на
първоинстанционния съд са правилни. На основание чл. 272 от ГПК
въззивният съд препраща към мотивите на решението и отбелязва следното:
Няма спор, че претендираните главници са били заплатени от ищеца
на ответника въз основа на фактури, приложени към исковата молба.
Видно от фактурите и от икономическата експертиза, изслушана
пред окръжния съд, за периода от 31.07.2022г. до 30.04.2024г. ищецът е
заплатил:
- сумата 3088,97 лева, получена без основание за пренос на ел.
енергия по електроразпределителната мрежа за обект със средно напрежение с
ИТН 4005298 (ТР 22);
- сумата 19572,53 лева, получена без основание за достъп по
електроразпределителната мрежа до обект със средно напрежение с ИТН
4005298 (ТР 22);
- сумата 132060,07лева, получена без основание за пренос на ел.
енергия по електроразпределителната мрежа за обект с ниско напрежение с
ИТН 4005384 (помпена станция) – като разлика между цената за средно и за
ниско напрежение.
По претенцията за възстановяване на заплатеното за услуга достъп и
пренос по електроразпределителна мрежа за обект ТР-22:
Безспорно е, че ищецът „Топлофикация – Сливен - инж. Ангел
Ангелов“ ЕАД има статут на енергийно предприятие по смисъла на § 1, т. 24
от допълнителните разпоредби на Закона за енергетиката. Дейността по
производство на електрическа и топлинна енергия се осъществява въз основа
на Лицензия № Л-084- 03 от 21.02.2001 г., издадена на основание чл. 39, ал. 1,
т. 1 от ЗЕ от Комисията за енергийно и водно регулиране (КЕВР).
Дружеството е и производител на електрическа и топлинна енергия
по смисъла на § 1, т. 46 от ДР на ЗЕ, като наред с това закупува такава за
нуждите си от ответника.
Според изслушаната съдебнотехническа експертиза обект ТР-22
влиза в състава на основното електрическо оборудване на ищеца като се
захранва с напрежение 20 kV директно от закрита разпределителна уредба
5
(ЗРУ), собственост на Електроенергийния системен оператор (ЕСО), без
посредничеството на ответника „Електроразпределение Юг“ ЕАД.
Съгласно чл. 21 от ЗЕ цената на електроенергията на регулирания
енергиен пазар в България се определя ежегодно от КЕВР. Тя има два
компонента: цена за снабдяване с ел. енергия и цена за разпределяне на ел.
енергия. Вторият компонент се формира от цена за достъп (за управление на
електроразпределителната мрежа, формирана на база заявена от клиента
мощност, която не зависи от консумацията) и цена за пренос на ел. енергия
(дължима за поддръжка, реконструкция и разширяване на
електроразпределителната мрежа).
Спорът по делото е за дължимостта на последните два елемента от
цената - за достъпа и за преноса. Това са т. нар. „мрежови услуги“,
дефинирани в § 1, т. 8 от ДР на Правилата за търговия с ел. енергия (ПТЕЕ).
Тези услуги се изразяват в осигуряването на достъп до електропреносната
мрежа, в пренос на електрическа енергия през електропреносната мрежа, в
достъп до електроразпределителните мрежи и пренос на електрическа
енергия през електроразпределителните мрежи.
Според чл. 29, ал. 5 от ПТЕЕ (в редакцията й до 01.05.2023 г.) и чл.
28, ал. 9 от ПТЕЕ (в сила от 01.05.2023 г.) производители, които захранват
собствени обекти по мрежи, които не са собственост на преносното и
разпределителното предприятие, не дължат цена за пренос през съответната
мрежа.
Според чл. 92 от ПТЕЕ, технологичните разходи в
електропреносната и електроразпределителна мрежа, които се включват в
ценообразуването, се определят в зависимост от собствеността. Следователно
те не следва да се начисляват за мрежа, която не е собственост на доставчика.
Следователно за ел. захранването на обект ТР-22 ищецът не дължи
на ответното електроразпределително дружество цена за достъп до ел.
разпределителната мрежа и пренос на ел. енергия.
По претенцията за надплатени суми за обект с ИТН 4005384
(помпена станция) в гр. Сливен:
Няма спор, че посоченият обект разполага със собствен трафопост,
до които ответникът доставя ел. енергия със средно напрежение.
Трансформацията от средно в ниско напрежение се осъществява в
трафопоста.
6
Според изслушаната съдебнотехническа експертиза средствата за
търговско измерване на ел. енергията са монтирани не на входа на
трансформатора (ниво средно напрежение), а на изхода (ниво ниско
напрежение).
Няма разногласие по въпроса, че присъединяването на обекта към
електроразпределителната мрежа било извършено през 2007 г.
Според чл.14 от Правилата за измерване на количеството
електрическа енергия (ПИКЕЕ), в сила от 2007г., мястото на измерване на
доставеното количество ел. енергия е на страната с по-високо напрежение на
понижаващия трансформатор на потребителя.
Според чл.120, ал.1 от Закона за енергетиката (ЗЕ), в сила от 2003г.,
електрическата енергия, използвана от потребителите, се измерва със средства
за търговско измерване, разположени до или на границата на имота на
потребителя.
Същото разрешение е възприето в сключения между страните
договор от 21.11.2013г. за достъп и пренос на ел. енергия.(л. 119 - 133 от
делото на ОС – Сливен).
Според т. 8, раздел І от договора мястото на доставка съвпада с
„границата на собствеността“ между ел. съоръженията на ЕР-ЮГ и тези на
мрежовия клиент.
Разпоредбите на чл. 117, ал. 5 и 6 от ЗЕ предвиждат, че небитови
клиенти могат да изграждат и притежават съоръжения с високо и средно
напрежение, за да се снабдяват с ел. енергия.
Ясно е при това положение, че измерването на потреблението
трябва да се извършва на входа на трафопоста на ищеца, където ответникът
доставя електричество със средно напрежение. Понижаването на
напрежението от средно към ниско става изцяло във вътрешната мрежа на
ищеца и той не следва да заплаща тази дейност на оператора – доставчик.
Без значение е дали клиентът е подал молба за промяна на мястото за
монтиране на измервателните уреди, тъй като то е нормативно определено.
В същия смисъл има практика на ВКС по чл. 290 от ГПК - Решение
№ 227 от 11.02.2013 г. по т.д.№ 1054/2011г. на ІІ, търг. отд.
След като ищецът е заплащал за услуги за достъп и пренос на ел.
енергия с ниско, а не средно напрежение, той има право на обезщетение за
връщането на надвесеното по чл. 55, ал. 1, предл. І от ЗЗД.
7
Конкретните разлики са изчислени в заключението по изслушаната
съдебноикономическа експертиза, което следва да бъде кредитирано.
Съдът не споделя тезата, че обжалваното решение е постановено в
противоречие с общностното право на ЕС. Сочените от жалбоподателя
директиви са насочени към създаване, регулиране и управление на
конкурентен, недискриминационен и отворен пазар на електроенергия, но
нямат отношение към конкретния спор между страните. Директива
2003/54/ЕО на Европейския парламент и Съвета, която дефинира понятията
„пренос“ и „разпределение“ на ел. енергия, изрично постановява (в чл.10 от
преамбюла), че не разглежда въпроси, свързани със собствеността.
Изложеното обосновава потвърждаването на обжалваното решение,
с която ответникът е осъден да заплати на ищеца дирените обезщетения по чл.
55, ал. 1, предл. 1 от ЗЗД ведно със законните лихви, считано от завеждането
на делото.
Необходимо е да се отбележи, че между страните са били водени
сходни дела за предходни периоди, като претенциите на ищеца са били
уважавани. По този повод са постановени: решение по т.д. № 52/2016 г. на
Окръжен съд - Сливен, потвърдено с решение по в.т.д. № 254/2017 г. на
Апелативен съд - Бургас, недопуснато до касационно обжалване с
Определение № 622 от 02.11.2018 г., по т.д. № 936/2018 г. на ВКС, ІІ търг. отд.;
решение по т.д. № 559/2017 г. на Окръжен съд - Сливен, потвърдено с
решение по в.т.д. № 197/2019 г. на Апелативен съд - Бургас, недопуснато до
касационно обжалване с Определение № 47 от 03.02.2020 г. по т.д. №
2428/2019 г. на ВКС, ІІ търг. отд.; решение по т.д. № 55/2019 г. на Окръжен съд
– Сливен, потвърдено с решение по в.т.д. № 10/2020 г. на Апелативен съд –
Бургас, недопуснато до касационно обжалване с Определение № 258 от
17.05.2021 г. по т.д. № 1528/2020г. на ВКС, ІІ търг. отд.; решение по гр.д. №
720/2020 г. на Окръжен съд – Сливен, потвърдено с решение по в.гр.д №
229/2021 г. на Апелативен съд - Бургас, недопуснато до касационно
обжалване с Определение № 601 от 04.07.2022 г. по т.д. № 4683/2021 г. на
ВКС, ІІІ гр. отд.; решение по търговско дело № 96/2022 г на Окръжен съд –
Сливен, частично потвърдено с решение по в.т.д. № 134/2023 г. на Апелативен
съд - Бургас, недопуснато до касационно обжалване с Определение № 1257 от
15.05.2024 г. по т.д. № 97/2024 г. на ВКС, І търг. отд.
Съдът присъжда в полза на въззиваемия ищец съдебноделоводни
разноски пред настоящата инстанция в размер на 5400 лева.
8
Мотивиран от горното, Бургаският апелативен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 11 от 10.02.2025 г. по търговско дело
№ 20242200900028/2024 г на Окръжен съд – Сливен.
ОСЪЖДА „Електроразпределение Юг“ ЕАД, ЕИК 1*********, със
седалище и адрес на управление гр. Пловдив, ул. „Христо Г. Данов“ № 37 да
заплати на „Топлофикация – Сливен - инж. Ангел Ангелов“ ЕАД, ЕИК
***********, със седалище и адрес на управление гр. Сливен, ул. „Стефан
Караджа“ № 23 разноски пред въззивната инстанция в размер на 5400 (пет
хиляди и четиристотин) лева.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Върховния
касационен съд в едномесечен срок от връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
9