Решение по дело №255/2017 на Окръжен съд - Търговище

Номер на акта: 52
Дата: 4 май 2018 г. (в сила от 27 юни 2019 г.)
Съдия: Милен Иванов Стойчев
Дело: 20173500100255
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 21 ноември 2017 г.

Съдържание на акта Свали акта

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

                  /04.05.2018г.                                                                  гр.Търговище

    в името на народа

 

ОКРЪЖЕН СЪД-ТЪРГОВИЩЕ                                              пети състав

 

На шестнадесети април                                                             2018 година                                    

 

В публично съдебно заседание в следния състав:

 

       СЪДИЯ:МИЛЕН СТОЙЧЕВ                                  

                                                               

Секретар:Анатолия А.

като разгледа докладваното от съдията  гр.д.№255 по описа за 2017 годи-на и за да се произнесе, взе предвид следното:

               

                                    Обективно съединени искове с правно основание по чл.49 от ЗЗД в общ размер на 412 633.80 лв.

Ищецът Р.Ш.А. *** твърди в иско-вата си молба с изменението й, че на 12.10.2012г. срещу него е образува-но и водено досъдебно производство №588/2012г. на РУП-Попово за престъпление по чл.209, ал.1 от НК за това, че от януари 2012г. до 04.09. 2012г. в гр.Попово, с цел да набави за себе си имотна облага, възбудил и поддържал заблуждение у Х.Ц.Ц. от гр.Попово-че срещу изцяло финансираното от последния производство на около 500 дка слънчоглед и около 150 дка царевица ще му възстанови направените раз-ходи от около 29 532 лв. и миналогодишни задължения за 23 600 лв., като му предостави равностойно количество от произведеното зърно и по този начин му причинил имотна вреда за около 29 532 лв., прекратено поради това, че деянието не е престъпление с постановление от 06.03.2013г. на Районна прокуратура-Попово. В резултат на незаконно изземване по посоченото досъдебно производство №588/2012г. на РУП-Попово и незаконен отказ за връщане на 30 тона маслодаен слънчоглед, както и оставане без финансови средства за стопанска дейност, ищецът е претър-пял загуба, равняваща се на стойността на отнетия 30т. слънчоглед в раз-мер на 30 000 лв.; както и други имуществени вреди-на стойност 102 620 лв., представляваща пропусната полза от добив и реализация на продук-ция от 342.069 дка земеделска земя по прекратен договор за аренда №ПС-02-12/05.07.2011г. с ОДЗ-Търговище за 2013-2017г. и на стойност 75 391.80 лв., представляваща пропусната полза от субсидия за посоче-ните 342.069 дка земеделска земя за 2013-2017г.; на стойност 118 051 лв., представляваща пропусната полза от добив и реализация на продукция от 491.883 дка земеделска земя по прекратен договор за аренда №ПС-02-13/05.07.2011г. с ОДЗ-Търговище и на стойност 86 571 лв., представля-ваща пропусната полза от субсидия за посочените 491.883 дка земеделска земя за 2013-2016г., за които материални вреди не е възмезден до настоящия момент.Моли съда да постанови решение, с което да осъди ответника Прокуратурата на Република България-гр.София да му заплати посочените обезщетения в общ размер на 412 633.80 лв. за претърпените имуществени вреди, ведно със законната лихва от 12.10.2012г. до окончателното плащане и направените по делото разноски.

С писмен отговор по реда и в срока на чл.131, ал.1 от ГПК ответникът оспорва основателността на предявените искове с възражения за липсата на предпоставки за присъждане на претендираните обезще-тения, с позоваване на погасителна давност по чл.110 от ЗЗД относно главницата и по чл.111, б.“в“ от ЗЗД относно претендираната лихва.

 

След преценка на събраните по делото доказателства, съдът прие за установено следното:

Ищецът Р.А. е регистриран като земеделски произво-дител и обработва ниви в землището на Община Попово, като съгласно приложената документация по ДП №588/2012г. на РУП-Попово, по повод неуредени финансови взаимоотношения с друг земеделски произ-водител Х.Ц.Ц. от гр.Попово, на 15-16.08.2012г. послед-ният пожънал и прибрал добива от маслодаен слънчоглед в размер на 29 180 кг от обработваните от ищеца ниви.По жалба на ищеца от 20.08. 2012г. за кражба или самоуправство срещу Х. Ц. е образувано досъдебно наказателно производство по чл.194, ал.1 и чл.323, ал.1 от НК, а по жалба на Ц. на 12.10.2012г. срещу ищеца е образувано и водено досъдебно производство за измама по чл.209, ал.1 от НК, прекратени без повдигане на обвинение, поради това, че деянията не са престъпление с постановление от 06.03.2013г. на Районна прокуратура-Попово. Съгласно съставени от полицейския служител в РУП-Попово Д. С. Д. протоколи за отговорно пазене от 21.08.2012г., от 23.08.2012г. и от 24.08.2012г. посоченото количество е оставено на съхранение на физически лица, без посочване в какво тяхно качество, в склад за зърно в стопанския двор в с.Гагово, общ. Попово-5 000 кг, в складова база на „Фимко“ООД-гр.Попово-16 460 кг и в склад на „Кристера“АД-гр.Попо-во-7 720 кг.По довод от разпоредбата на чл.113 от НПК относно възник-нал спор за право върху веществени доказателства, подлежащ на разре-шаване но гражданскоправен ред, многобройните молби на ищеца за връщане на слънчогледа са оставени без уважение от представителите на прокуратурата, включая потвърдено по реда на чл.111, ал.3 от НПК с определение от 08.11.2012г. по ч.н.д.№376/2012г. на Районен съд-По-пово.В хода на настоящото производство и предвид възражението на ищеца, че отнетия му слънчоглед не е наличен към момента и е продаден още на етапа на предварителното разследване, указанията на съда за представяне от ответника на доказателства относно обстоятелствата от фактическата власт на кое лице са отнети посочените количества слънчо-глед, пожънати от арендуваните от ищеца земи, съхраняван ли е като отделно обособено количество от лицата, на които е оставен за отговорно пазане, налично ли е количеството към настоящия момент или е отчуж-дено, и по каква сметка и в какъв размер са постъпили съответните суми, както и друго лице предявявало ли е искане за връщане на тези коли-чества слънчоглед, с предупреждение за последиците по чл.161 от ГПК при неизпълнение на посоченото процесуално задължение, са останали неизпълнени.  

С оглед разпоредбите на чл.109-113 от НПК, като веществени доказателства се събират, проверяват, оглеждат и описват в протокол тези вещи, които са били предмет на престъплението или могат да послужат за изясняване на обстоятелствата по делото, като когато не могат да бъдат приложени към същото, трябва да бъдат запечатани и оставени на съхранение в местата, посочени от съответния орган, при мерки да не се повредят или изменят, а при спор за право относно веще-ствените доказателства, те се пазят, докато се разреши по съдебен ред този гражданскоправен спор.Съгласно Тълкувателно решение №2/12.11. 2014г. на ОСНК на ВКС, за да е налице спор за право относно собстве-ността на вещта, следва да са налице претенции на две или повече лица за връщането й.

Доколкото заявеният от прокуратурата отказ е обоснован с наличието на гражданскоправен спор относно веществените доказател-ства, без извършване преценка на законосъобразността на постановле-нията на прокуратурата, които не са задължителни за гражданския съд, то в правомощията на последния е да прецени принадлежността на пра-вото на собственост, налице ли е ограничение на правото на собственост, извън рамките на регламентацията по чл.109-113 от НПК, при изземва-нето и задържането на вещите причинени ли са материални вреди от непозволено увреждане в нарушение на общия принцип да не се вреди другиму, подлежащи на възмездяване по чл.49 от ЗЗД, включая и ако вредите са в резултат на неправилно съхраняване на веществените дока-зателства(в този смисъл Решение №210/15.06.2015г. по гр.д.№3053/ 2014г. на ВКС, III г.о.; Решение №10/04.03.2015г. по гр.д.№4171/2014г. на ВКС, I г.о.; Решение №76/16.05.2017г. по гр.д.№2926/2016г. на ВКС, IVг.о. и Решение №465/20.12.2011г. по гр.д.№1794/201г. на ВКС, IVг.о.).

В конкретния случай, сам ищецът поддържа, че слънчогледът е отнет от фактическата му власт не от органите на МВР и прокуратурата, упражняваща ръководство и надзор при разследването, съгласно чл.46, ал.2, т.1 и чл.52, ал.3 от НПК, а от Х.Ц.Ц. от гр.Попово, поради което обсъждането на вреди от незаконно изземване от ответника е безпредметно и следва да се прецени основателно ли е задържането на имуществото.В тази насока, липсата на съставени протоколи за добро-волно предаване или изземване, предвид изискванията на чл.110, ал.1 от НПК, сочи, че пожънатите от Христо Цонев количества не са се намира-ли и в негово държане към 21-23.08.2012г., а във фактическата власт на трети лица, където са открити и на които са оставени за съхранение от органите на МВР.По отношение на „приобщените“ по посочения начин към доказателствения материал количества слънчоглед не са извършвани каквито и да е процесуално-следствени действия-оглед, описване и екс-пертна оценка за изясняване обстоятелствата по обвиненията. Освен  ищеца, в качеството му на собственик на добива от арендуваните от него земеделски земи, друго лице не е предявявало искане до прокуратурата за връщане на слънчогледа, включително и Х. Ц., който без договор с ищеца за получаване на добива срещу дълг или без устано-вяване на паричното си вземане по съдебен ред, снабдяване с изпълни-телен лист и действия на съдебен изпълнител по удовлетворяване на евентуалното му вземане, не би могъл и да заяви свои права върху веще-ствените доказателства.

При тези обстоятелства, липсва заявен по реда на чл.113 от НПК спор между две или повече лица за права върху веществените доказателства и ответникът без основание е лишен от фактическата власт върху тях след прекратяване на наказателното производство на 06.03. 2013г.Но дори  и друго лице да бе заявило права и собственикът да не би могъл да претендира вреди от невъзможността да ги ползва за определен период, то в конкретния случай, с оглед неизпълнение указанията на съда от страна на ответника за представяне на доказателства по съхранението и наличността им, то следва да се приеме, че слънчогледът на ищеца не е налице, поради което посоченият актив не е част от неговия патримо-ниум и собственикът не е в състояние да реализира приход от продаж-бата на 29 180 кг маслодаен слънчоглед, респ.претърпял е загуба в размер на паричната равностойност на добива.С оглед на това и заключението на назначената икономическа експертиза, предявеният иск по чл.49 от ЗЗД за присъждане на обезщетение за тази имуществена вреда е доказан по основание и следва да бъде уважен за сумата  24 541.55 лв.-пазарната стойност на посоченото количество слънчоглед, по отношение на която главница не е изтекла необходимата 5-годишна погасителна давност по чл.110 от ЗЗД за времето от 06.03.2013г. до датата на предявяване на иска-06.12.2016г., а в останалата част до пълния й размер от 30 000 лв. претенцията е неоснователна и следва да бъде отхвърлена.

По отношение недължимостта на следващата се до 05.12.2013г. лихва за забава върху посочената главница  възражението на ответника по чл.111, б.“в“ от ЗЗД следва да се приеме за основателно, тъй като посоченото вземане е погасено поради изтичане на предвидената тригодишна давност, обуславящо отхвърляне на акцесорната претенция за посоченото време и уважаването й за последващия период, считано от 06.12.2013г. до окончателното плащане на главницата.

Неоснователни са и останалите претенции на ищеца за про-пуснати ползи, в резултат незаконен отказ за връщане на веществени доказателства.

Съгласно разпоредбата на чл.82 от ЗЗД, обезщетение се дължи за всички имуществени и неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането, т.е. обезщетението за имуще-ствени вреди се определя, с оглед особеностите на всеки конкретен случай и при наличие на причинна връзка с незаконните актове на правозащитните органи, като относно пропусната полза увеличаването на имуществото следва да е сигурно при нормалните за случая обстоя-телства-решение №72/01.04.2011г. по гр.д.№ 833/2010г. на ВКС, ІІІг.о.

В конкретния случай, според ищеца, липсата на сумата 24 541.55 лв. е генерирала пропуснати ползи минимум от 382 634 лв. за три години, тъй като същият не успял да финансира търговската си дейност.Дори и това да се приеме за теоретично възможно, причинно-следствената вери-га на неговата икономическа дейност включва в обхвата си толкова много обстоятелства от обективен и субективен характер, като например-конкретна пазарна среда и дори подходящи природни условия, както и умения за правилна организация, управление и контрол на аграрните бизнес-начинания от страна на ищеца, при които липсата на един съще-ствен елемент би игнорирала сигурността и неотменността на настъпване на съответното доходоносно събитие.Тези обстоятелства включват и стриктно изпълнение на всички задължения по арендните му договори, условията за получаване на субсидии, точното и своевременно обслуж-ване на банковите му кредити, коректни търговски отношения с остана-лите контрахенти, плащане на данъци, такси и други парични задълже-ния към държавата.А приложените писмени доказателства обуславят извод за неиздължаване към кредитори-арендодатели, банки и приход-ната агенция още през 2009-2011г.

При тези обстоятелства, след като претендираните пропуснати ползи са в зависимост от толкова много фактори, то обемът им е предполагаем и е невъзможно да се приеме с категоричност, че доходите биха били реализирани и имуществото на ищеца би се увеличило със сигурност, ако същият не би бил лишен от възможността да получи сумата 24 541.55 лв. от продажбата на отнетия му слънчоглед.С оглед на посочените доводи, не са налице предпоставките по чл.82 от ЗЗД претендираните пропуснати ползи да са пряка и непосредствена после-дица от увреждането, поради което предявените искове за присъждане на обезщетения за имуществени вреди на стойност 102 620 лв., представля-ваща пропусната полза от добив и реализация на продукция от 342.069 дка земеделска земя по прекратен договор за аренда №ПС-02-12/05. 07.2011г. с ОДЗ-Търговище за 2013-2017г. и на стойност 75 391.80 лв., представляваща пропусната полза от субсидия за посочените 342.069 дка земеделска земя за 2013-2017г.; на стойност 118 051 лв., представляваща пропусната полза от добив и реализация на продукция от 491.883 дка земеделска земя по прекратен договор за аренда №ПС-02-13/05.07. 2011г. с ОДЗ-Търговище и на стойност 86 571 лв., представляваща пропусната полза от субсидия за посочените 491.883 дка земеделска земя за 2013-2016г. не са доказани по основание и следва да бъдат отхвърлени, ведно с претенциите за мораторна лихва.   

Ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца направе-ните по делото разноски в размер на 178.43 лв., определени съразмерно на уважената и отхвърлената част от претенциите, на осн.чл.78, ал.1 от ГПК.

         Въз основа на изложените съображения, съдът

 

Р  Е  Ш  И  :

 

ОСЪЖДА Прокуратурата на Република България-гр.София да заплати на Р.Ш.А. ***, офис 26, ЕГН:********** сумата 24 541.55 лв. (два-десет и четири хиляди петстотин четиридесет и един лева и 55 ст.), представляваща обезщетение за причинените му имуществени вреди, изразяващи се в паричната равностойност на 29 180 кг маслодаен слънчо-глед-веществено доказателство по досъдебно производство №588/2012г. на РУП-Попово, пр.вх.№436/2012г. на Районна прокуратура-Попово, на осн.чл.49 от ЗЗД, ведно със законната лихва по чл.86, ал.1 във врчл.84, ал.3 от ЗЗД върху главницата, считано от 06.12.2013г. до оконча-телното й изплащане, като

ОТХВЪРЛЯ предявените искове по чл.49 от ЗЗД за обезвреда на неимуществени вреди в останалата им част до пълния размер на претен-цията за маслодайния слънчоглед от 30 000 лв., за присъждане на обез-щетения за сумата 102 620 лв., представляваща пропусната полза от до-бив и реализация на продукция от 342.069 дка земеделска земя по прекратен договор за аренда №ПС-02-12/05. 07.2011г. с ОДЗ-Търговище за 2013-2017г. и за сумата 75 391.80 лв., представляваща пропусната полза от субсидия за посочените 342.069 дка земеделска земя за 2013-2017г.; за сумата 118 051 лв., представляваща пропусната полза от добив и реализация на продукция от 491.883 дка земеделска земя по прекратен договор за аренда №ПС-02-13/05.07. 2011г. с ОДЗ-Търговище и за сумата 86 571 лв., представляваща пропусната полза от субсидия за посочените 491.883 дка земеделска земя за 2013-2016г., ведно с претенциите по чл.86, ал.1 във врчл.84, ал.3 от ЗЗД в останалата част до пълния им размер, като НЕОСНОВАТЕЛНИ.

ОСЪЖДА Прокуратурата на Република България-гр.София да заплати на Р.Ш.А. *** направените по делото разноски в размер на 178.43 лв., определени съразмерно на уваже-ната и отхвърлената част от претенциите, на осн.чл.78, ал.1 от ГПК.

РЕШЕНИЕТО  подлежи на въззивно обжалване пред Апелативен съд-Варна в двуседмичен срок от връчването му на страните.

 

                                                             

                                                                           СЪДИЯ: