РЕШЕНИЕ
№ 72
гр. С., 05.04.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – С., ВТОРИ ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на девети март през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Меденка М. Недкова
при участието на секретаря Мара Ат. Кермедчиева
като разгледа докладваното от Меденка М. Недкова Гражданско дело №
20215400100370 по описа за 2021 година
Производството е по два обективно съединени иска с правно основание чл.2ал.1т.3
ЗОДОВ.
ИЩЦАТА М. Д. Л., ЕГН ********** с постоянен адрес гр.С.,
ул.“П.Р.С.“ №27, със съдебен адрес: гр.С., ул.“Бузлуджа“ №11, офис 8-9, адвокатско
дружество „Николова и партньори“, твърди в исковата молба, че на 4.ІV.2017год. в Районна
прокуратура С. било образувано ДП№53/2017год., по което на 4.VІІІ.2017год. била
привлечена като обвиняем за извършено от нея престъпление по чл.210ал.1т.5 НК във
връзка с чл.209ал.1 НК във връзка с чл.26ал.1 НК, с мярка за неотклонение „подписка“. Във
връзка с повдигнатото обвинение била извършена задължителна полицейска регистрация на
ищцата. По внесения срещу нея обвинителен акт от РП С., било образувано
НОХД№799/2017год. по описа на СРС, което в съдебно заседание от 19.ІІ.2018год. било
прекратено от съда и делото било върнато на прокуратурата за отстраняване на допуснати
съществени нарушения, които нарушения съществено затруднили правата и. На
23.ІІІ.2018год. ищцата отново била привлечена като обвиняем, като на 19.ІV.2018год. РП С.
повторно внесла обвинителен акт срещу нея от 27.ІІІ.2018год., по който било образувано
НОХД№198/2018год. по описа на СРС. С присъда№34/20.ХІ.2018год. по
НОХД№198/2018год. на СРС М. Д. Л.,ЕГН********** била призната за виновна в това, че
при условията на продължавано престъпление, в гр.С., през месец октомври 2015год., с цел
да набави за себе си имотна облага, е възбудила и поддържала заблуждение у А.Б.Е.
/гражданска на Кралство Дания/, с което и причинила имотна вреда в размер на 39 116.60лв.
1
/20 000евро/, представляваща имотна вреда в големи размери. На основание чл.210ал.1т.5
НК във връзка с чл.209ал.1 НК във връзка с чл.26ал.1 НК и чл.54 НК ищцата М. Д. Л. била
осъдена на една година и шест месеца „лишаване от свобода“, което наказание било
отложено на основание чл.66 НК за срок от три години. На основание чл.45 ЗЗД М. Д. Л.
била осъдена да заплати на гражданския ищец А.Е.л обезщетение за причинените и
имуществени вреди в размер на 39 116.60лв., ведно със законните последици от това. След
подадена от ищцата въззивна жалба, с присъда№1/14.І.2019год. по ВНОХД№61/2018год. на
С.ския окръжен съд била отменена изцяло присъдата на СРС, съответно М. Д. Л. била
призната за невиновна, поради което и на основание чл.304 НПК била оправдана изцяло по
повдигнатото и обвинение за извършено престъпление по чл.210ал.1т.5 НК във връзка с
чл.209ал.1 НК във връзка с чл.26ал.1 НК, а предявеният срещу нея граждански иск с правно
основание чл.45 ЗЗД, за имуществени вреди в размер на 39 116.60лв. бил отхвърлен изцяло.
С решение№87/13.VІ.2019год. по н.к.д.№289/2019год. на НК на ВКС било потвърдена
изцяло присъда№1/14.І.2019год. по ВНОХД№61/2018год. на СОС. Ищцата твърди, че по
време на наказателния процес пред СРС и СОС, животът и се променил коренно. Преди
привличането и в качеството на обвиняем, тя била в добро здравословно състояние, водила
спокоен живот, ползвала се с авторитет, като можела да отиде навсякъде и да бъде
посрещната с уважение. Отношенията в семейството и били добри, радвала се на
професионален авторитет и разбирателство с приятелите. Развивала собствен бизнес, в т.ч. и
финансиран чрез банкови кредити, които обслужвала редовно и без затруднения. Имала
добри доходи, с добра възвращаемост на вложенията и. След привличането и в качеството
на обвиняем, животът и се променил както в личен, така и в професионален план. Започнала
да изпитва страх, безпокойство и срам от обстоятелството, че е привлечена като обвиняем в
извършването на тежко умишлено престъпление и че може да бъде осъдена за това.
Мисълта, че е обвиняема, а след това подсъдима, не и давала покой, защото като юрист
съзнавала в пълна степен тези качества. Ищцата живее в гр.С., в който всички познават нея
и семейството и. Започнала да чува негативни коментари за себе си, и подмятания, както от
непознати, така и от приятели. Всяко едно съдебно заседание се превръщало в мъчително
преживяване за нея. И макар, ищцата да имала надежда, че справедливостта ще
възтържествува преди произнасянето на присъдата в СРС, след постановяване на присъдата
тя се отчаяла. Имала чувството, че животът и е приключил. Затворила се в себе си, макар и
никой да не искал да общува с нея, като дори най-близките и приятели започнали да се
откъсват от нея. Престанала да общува с близките и приятелите си. Не можела да спи
нормално, ето защо вземала приспивателни. Поддържала и високо кръвно налягане ,
преживеният стрес довел до чести здравословни кризи, които наложили и болнично лечение.
Всеки филм с криминална тематика пораждал у нея тревога, срам и безпокойство. А
споменът за задължителната и полицейска регистрация, както и патосът, с който
прокуратурата убеждавала съда, че тя е престъпник, не могат да се заличат от съзнанието и.
Воденото срещу ищцата наказателно производство се отразило и на професионалния и
авторитет. Ищцата М.Л. е юрист и често контактувала с колегите си. Но след започване на
наказателното производство, колегите започнали да я съжаляват и малко по-малко да я
2
избягват, като подхождали с недоверие към нея. Тъй като повдигнатото и обвинение е
свързано с финансово ощетяване, тя започнала да изпитва затруднения и в бизнеса си, по
пълното му преустановяване. До началото на наказателния процес, М.Л. работила по
различни проекти, в т.ч. и като ЕТ, както и като юрисконсулт в дружеството на баща и
„Александър Комерс 1“ООД. Но след началото на наказателния процес, тя не можела да си
намери работа, а баща и, като управител на „Александър Комерс 1“ООД я уволнил, тъй като
се усъмнил в лоялността и. Ищцата твърди, че и до настоящия момент не може да
възстанови отношенията с баща си. Тя не можела да погасява редовно кредитите си, като се
принуждавала да взема нови кредити с високи лихви, за да погаси старите задължения. След
това вземала заеми от приятели, които все повече и отказвали, поради липса на доверие в
нея предвид случващото се. Приходите на семейството и намалели, ищцата нямала работа,
авторитетът и се сринал. В един период от време дори работела като асистент на една стара
жена, но не успяла да си намери работа като юрист и икономист. Наказателния процес се
отразил и на отношенията в семейството и. Синът и А.Н.К., който е ученик в ОУ „Иван
Вазов“ гр.С., спрял да споделя и да излиза с приятели, дори понякога отказвал да ходи на
училище. Той усещал тревогата в майка си и и предлагал да отидат да живея в друг град. В
резултат на водения срещу ищцата наказателен процес, тя претърпяла и имуществени вреди
в размер на 2 250лв., представляващи заплатени адвокатски възнаграждения на
процесуалните и представители както в досъдебното, така и в съдебното производство до
приключването му във ВКС, които съгласно чл.4ал.1 ЗОДОВ са пряка и непосредствена
последица от повдигнатото и поддържано от Прокуратурата обвинение срещу нея. Ето защо
ищцата моли С.ският окръжен съд да постанови решение, с което да осъди Прокуратурата
на Република България, БУЛСТАТ *********, представлявана от главния прокурор Иван
Гешев, да и заплати сумата 45 000лв., представляваща обезщетение за неимуществените
вреди, причинени в резултат от образуваното и водено срещу ищцата наказателно
производство за престъпление по чл.210ал.1т.5 НК във връзка с чл.209ал.1 НК във връзка с
чл.26ал.1 НК, по което е призната за невиновна и оправдана изцяло по повдигнатото и
обвинение с присъда№1/14.І.2019год. по ВНОХД№61/2018год. на С.ски окръжен съд,
потвърдено с решение№87/13.VІ.2019год. по н.д.№289/2019год. на ІІІ НО на ВКС и сумата 2
250лв., представляваща обезщетение за имуществените вреди, изразяващи се в заплатени
адвокатски хонорари за осъществено процесуално представителство и защита на ищцата от
един адвокат в наказателното производство, ведно със законните лихви върху сумата 47
250лв., считано от 13.VІ.2019год. /датата на влизане в сила на оправдателната присъда/ до
окончателното и изплащане, като и присъди и съдебните разноски по водене на делото. С
молба вх.№2699/6.Х.2021год. е посочена следната банкова сметка, с IBAN: BG 15, титуляр
М. Д. Л. във финансовата институция „Айкарт“АД, по която следва да и се заплатят
присъдените суми.
ОТВЕТНИКЪТ ПРОКУРАТУРАТА НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ,
представлявана от главния прокурор Иван Гешев, представлявана по право от прокурора при
С.ска окръжна прокуратура С.С. подава писмен отговор №3054/5.ХІ.2021год. на исковата
молба. Ответникът счита предявените искове за процесуално допустими, но частично
3
основателни по размер. Оспорва претендираното от ищцата обезщетение за неимуществени
вреди в размер на 45 000лв., като прекомерно завишено и необосновано по размер,
несъобразено с принципа за справедливост, установен с разпоредбата на чл.52 ЗЗД, а
претендираното обезщетение за имуществени вреди в размер на 2 250лв. намира за
неоснователно и недоказано. От представените с исковата молба доказателства се
установява наличие само на оправдателна присъда спрямо ищцата М. Д. Л., с което се
доказва основанието на предявения иск по чл.2ал.1т.3 от ЗОДОВ. Но това е само първият
елемент от фактическия състав на отговорността по чл.2ал.1т.3 ЗОДОВ. Ищцата трябва да
докаже при условията на пълно и главно доказване: кой е субектът на извършеното деяние,
като надлежен правозащитен орган и материалноправно отговорен по предявения иск за
обезвреда, да докаже претърпените от нея неимуществени и имуществени вреди, както и
причинната връзка между тези вреди и неправомерните актове на правозащитните органи.
Ответникът счита, че ищцата не представя доказателства за претърпените от нея вреди в
личен и професионален план, публичното и злепоставяне, влошените отношения в
семейството, здравословните и проблеми и прочие. Липсват доказателства за прекратяване
на трудовото и правоотношение в резултат на воденото срещу нея наказателно
производство. Счита, че финансовите проблеми на регистрирания от ищцата ЕТ са били
налични още преди образуваното наказателно производство, което е било потвърдено в хода
на воденото срещу нея досъдебно производство и е наложило взетите в заем от нея суми за
тяхното обслужване, станало причина за образуване на наказателното производство срещу
нея. По отношение на твърденията на ищцата, че в резултат на воденото срещу нея
наказателно производство е пострадал синът и А.Н.К., следва да се има предвид, че
Прокуратурата на РБ не носи отговорност за търпените от трети лица вреди, какъвто се
явява синът на ищцата, и в този смисъл намира представените за това доказателства за
неотносими към предмета на делото. Ищцата е била привлечена като обвиняем на
4.VІІІ.2017год. за престъпление по чл.210ал.1т.5 НК във връзка с чл.209ал.1 НК във връзка с
чл.26ал.1 НК, а оправдателната присъда срещу нея е влязла в сила на 13.VІ.2019год., когато
е била потвърдена от ВКС оправдателната присъда по ВНОХД№61/2018год. на СОС.
Следователно наказателното производство е водено за тежко умишлено престъпление по
смисъла на чл.93т.7 НК, и в двете му фази-досъдебна и съдебна, е протекло в рамките на по-
малко от две години, от които по-голяма част от времето е съдебната фаза, във връзка с
обжалвания от страна на ищцата, и същото е приключило в разумни срокове. В
наказателното производство срещу обвиняемата е взета най-леката мярка за процесуална
принуда-„подписка“, която не предполага търпене на някакви изключителни неудобства и
лишения от страна на ищцата. Твърденията свързани с гласността на наказателното
производство в обществото на гр.С. довело до увреждане на доброто име на ищцата в
обществото, освен че са недоказани, те не са и последица от преки действия на органи на
Прокуратурата на РБ, поради което не следва да се ангажира нейната отговорност за
действия на трети лица. Поради което ответникът счита, че предявеният иск за обезщетение
на причинените на ищцата неимуществени вреди е прекомерно завишен, като
несъответстващ на изискванията на разпоредбата на чл.52 ЗЗД. А претендираните
4
имуществени вреди за заплатени адвокатско възнаграждения в наказателното производство
не са доказани да са заплатени, поради което искът е неоснователен.
С.ският окръжен съд като взе предвид изложеното в исковата молба от
ищцата и нейният пълномощник адв. В.Р., становището на прокурора при С.ска окръжна
прокуратура, обсъди събраните по делото писмени и гласни доказателства и заключението
на СМЕ, в тяхната съвкупност и поотделно, на основание чл.235ал.1 ГПК, направи следните
фактически и правни изводи:
С представените по делото, неоспорени и приети писмени
доказателства, безспорно се установяват фактическите твърдения, изложени от ищцата в
исковата молба, а именно: Жалба вх.№539/21.VІ.2016год. е била подадена от А.Б.Е.,
гражданин на Кралство Дания, с ЛНЧ ********** срещу М. Д. Л., ЕГН********** за
извършено престъпление по чл.209ал.1 НК, като се твърди, че уличената е причинила
имотна вреда в размер на 20 000евро на жалбоподателката. С постановление от
22.VІ.2016год. на РП-С., по жалбата на А.Е.л, в която се съдържали данни за евентуално
извършено престъпление от общ характер, които обаче не били достатъчни за образуване на
досъдебно производство, е образувана преписка№539/2016год. по описа на РП- С., с която е
възложена проверка на ОД на МВР- С. за евентуално осъществено престъпление по
чл.209ал.1 НК. С постановление на РП- С. от 18.ХІ.2016год., поради жалба от А.Б.Е.,
гражданин на Кралство Дания, подадена в ОП- С., срещу постановление за отказ да се
образува досъдебно производство от 12.Х.2016год. по преписка№539/2015год. на РП- С., е
наредено на органите на полицията при ОД на МВР- С. да извършат допълнителна проверка
по преписка№539/2016год. на РП-С., с оглед евентуално извършено престъпление по
чл.209ал.1 НК. Наказателното производство е образувано 4.ІV.2017год. като ДП№53-
16/2017год. по описа на ОД на МВР- С. с постановление на РП- С. срещу неизвестен
извършител за това, че през месец октомври 2015год. в гр.С., с цел да набави за себе си
имотна облага е възбудила и поддържала у А.Б.Е., гражданка на Кралство Дания,
заблуждение и с това и е причинил имотна вреда в размер на 20 000евро- престъпление по
чл.209ал.1 НК. В периода 4.ІV.2017год.-17.VІІ.2017год. М. Д. Л. е била разпитвана в
качеството на свидетел в ДП. С постановление от 17.VІІ.2017год. на РП- С., М. Д. Л.,
ЕГН********** е привлечена като обвиняем по ДП№53/2016год. по описа на ОД на МВР-
С. за извършено престъпление по чл.210ал.1т.5 НК във връзка с чл.209ал.1 НК във връзка с
чл.26ал.1 НК, за което се предвижда наказание „лишаване от свобода от една до осем
години“, което постановление и е връчено на 2.VІІІ.2017год. Спрямо обвиняемата е взета
мярка за неотклонение „подписка“. На 16.Х.2017год. М.Л. е разпитана от разследващия
полицай Д.К. в качеството и на обвиняем по ДП№53/2016год. по описа на ОД на МВР- С.. В
досъдебното производство обвиняемата М.Л. е представлявана от защитника адв. Г.В.К. от
АК- Пловдив, с когото сключила договор за правна защита и съдействие от 25.VІІ.2017год.,
с договорен адвокатски хонорар в размер на 1 200лв., който е платен в брой от обвиняемата
на защитника и. На 2.ХІ.2017год. на обвиняемата М. Д. Л., лично и чрез защитника и адв.
Г.Д. от АК- Пловдив, е връчен протокол за предявяване на разследването, ведно с всички
5
материали по разследването от ДП№53/2016год. по описа на ОД на МВР- С..
Безспорно е, че по обвинителен акт, внесен от Районна прокуратура С.
срещу обвиняемата М. Д. Л., ЕГН********** на 18.ХІІ.2017год., за извършено
престъпление по чл.210ал.1т.5 НК във връзка с чл.209ал.1 НК във връзка с чл.26ал.1 НК, е
образувано НОХД№799/2017год. по описа на С.ски районен съд. С протоколно определение
от 19.ІІ.2018год. е прекратено производството по НОХД№799/2017год. по описа на СРС и
делото е върнато на РП- С. за отстраняване на допуснати съществени нарушения, свързани с
непълноценно обвинение, ограничаващо процесуалните права на подсъдимата.
С постановление на РП- С. от 1.ІІІ.2018год. ДП№53/2016год. по описа
на ОД на МВР- С. е изпратено на разследващите органи с указания за извършване на нови
отделни действия по разследването срещу обвиняемата М. Д. Л.. На 23.ІІІ.2018год. е
постановено ново постановление за привличане на М. Д. Л., ЕГН********** като обвиняем
по ДП№ЗМ-53/2016год. по описа на ОД на МВР- С., за извършено престъпление по
чл.210ал.1т.5 НК във връзка с чл.209ал.1 НК във връзка с чл.26 НК, като на същата дата тя е
разпитана отново в качеството и на обвиняем от разследващият полицай Д.К.. Присъствал е
и защитникът и адв. Г.Д. от АК-Пловдив.
Нов обвинителен акт на РП- С. е внесен на 28.ІІІ.2018год. срещу М. Д.
Л.,ЕГН**********, по който е образувано НОХД№198/2018год. по описа на СРС. С
присъда№34/20.ХІ.2018год. по НОХД№198/2018год. на С.ския районен съд подсъдимата М.
Д. Л., ЕГН********** от гр.С., ул.“ П.Р.С.“ №27, е призната за виновна в това, че при
условията на продължавано престъпление в гр.С., през месец октомври 2015год., с цел да
набави за себе си имотна облага е възбудила и поддържала заблуждение у А.Б.Е., гражданка
на Кралство Дания, изразяващо се в това, че „разполага с много пари, имущество и бизнес за
повече от три милиона евро, има къща и земи в к.к.Пампорово, и е най-богата в гр.С., но
има малък финансов проблем“ и по този начин я мотивирала да и предостави заем в размер
на 5 000евро в началото на октомври 2015год., който щяла да върне в рамките на един
месец, а на 30.Х.2015год. я мотивирала да и предостави заем в размер на 15 000евро, който
щяла да върне заедно с първоначално дадените 5 000евро на 1.ХІІ.2015год., и с това е
причинила имотна вреда в размер на 39 116.60лв. /равностойността на 20 000евро/, като
имотната вреда е в големи размери и деянието представлява престъпление по чл.210ал.1т.5
НК във връзка с чл.209ал.1 НК във връзка с чл.26ал.1 НК. На основание чл.210ал.1т.5 НК
във връзка с чл.54 НК СРС е наложил на М. Д. Л. наказание „лишаване от свобода“ за срок
от осемнадесет месеца, като на основание чл.66ал.1 НК е отложил изтърпяването на
наказанието за срок от три години. На основание чл.45 ЗЗД СРС е осъдил М. Д.
Л.,ЕГН********** да заплати на А.Б.Е., гражданка на Дания, с ЛНЧ **********, сумата
39 116.60лв., представляваща обезщетение за причинените и имуществени вреди от
престъпното деяние, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 30.Х.2015год.
до окончателното и изплащане, както и направените по делото разноски в размер на
3 100лв. Осъдил я да заплати и дължимите ДТ и разноски по делото в полза на СРС и на ОД
на МВР- С..
6
По подадена от М. Д. Л. въззивна жалба е образувано
ВНОХД№61/2018год. по описа на С.ски окръжен съд. С присъда№1/14.І.2019год. по
ВНОХД№61/2018год. С.ският окръжен съд е отменил изцяло, на основание чл.336ал.1т.3
НПК, присъда№34/20.ХІ.2018год. по НОХД№198/2018год. на СРС и вместо това е
постановил, че признава подсъдимата М. Д. Л., ЕГН********** за невиновна в това, че при
условията на продължавано престъпление в гр.С., през месец октомври 2015год., с цел да
набави за себе си имотна облага е възбудила и поддържала заблуждение у А.Б.Е., гражданка
на Кралство Дания, изразяващо се в това, че „разполага с много пари, имущество и бизнес за
повече от три милиона евро, има къща и земи в к.к.Пампорово, и е най-богата в гр.С., но
има малък финансов проблем“ и по този начин я мотивирала да и предостави заем в размер
на 5 000евро в началото на октомври 2015год., който щяла да върне в рамките на един
месец, а на 30.Х.2015год. я мотивирала да и предостави заем в размер на 15 000евро, който
щяла да върне заедно с първоначално дадените 5 000евро на 1.ХІІ.2015год., и с това е
причинила имотна вреда в размер на 39 116.60лв. /равностойността на 20 000евро/, като
имотната вреда е в големи размери, поради което и на основание чл.304 НПК е оправдал
М.Л. по повдигнатото и обвинение по чл.210ал.1т.5 НК във връзка с чл.209ал.1 НК във
връзка с чл.26ал.1 НК. Отхвърлил е предявеният от А.Б.Е., гражданка на Дания, с ЛНЧ
********** срещу М. Д. Л. граждански иск по чл.45 ЗЗД за сумата 39 116.60лв.,
представляваща обезщетение за причинените имуществени вреди от престъпното деяние,
ведно със законната лихва върху главницата, считано от 30.Х.2015год. до окончателното и
изплащане, като неоснователен. За да постанови оправдателната присъда С.ският окръжен
съд е приел, че не са доказани обективният и субективният признак на измамата, като
престъпление по НК.
С решение№87/13.VІ.2019год. по н.к.д.№289/2019год. на ІІІ НО на
ВКС е оставена в сила новата въззивна присъда№1/14.І.2019год. по ВНОХД№61/2018год.
на СОС, като ВКС също е приел,че в случая се касае за неуредени гражданскоправни
отношения по договор за заем, а не се касае за престъпление „измама“ по НК, защото: на
първо място- договорът за заем е сключен при даване на истинна информация на кредитора
относно основанието за получаване на финансовите средства, т.е. липсва въвеждане и
поддържане на заблуждение у пострадалия. На второ място- деецът е имал намерение да
изпълни и е имал обективната възможност да стори това, но до изпълнение не се е стигнало,
поради действия на кредитора. На трето място- липсва користната цел на измамата: да бъде
набавена имотна облага за дееца, тъй като в случая е установено, че целта на подсъдимата е
била да набави средства, които да и послужат за погасяване на друг кредит, която цел е
правомерна. Или присъда№1/14.І.2019год.. по ВНОХД№61/2018год. на СОС е влязла в сила
на 13.VІ.2019год.
По делото са представени следните писмени доказателства: договор за
правна защита и съдействие и пълномощно, сключен на 25.VІІ.2017год. между М. Д. Л. и
адв. Г.Д. от АК- Пловдив за защита по ДП№53/2016год. по описа на ОД на МВР- С., по
който е заплатен в брой адвокатски хонорар в размер на 1 200лв., както и договор за правна
7
защита и съдействие и пълномощно, сключен от М. Д. Л. с адв. Й.Д. от АК-С., по който на
два пъти е плащан адвокатски хонорар в размер на 350лв., или общо 700лв., за осъществена
защита и представителство по ВНОХД№61/2018год. по описа на СОС и по н.к.д.
№289/2019год. по описа на ІІІ НО на ВКС. Представено е удостоверение
№13185/5.ІХ.2017год., издадено от „Александър Комерс 1“ ООД гр.С., ЕИК200642156 и
писмо изх.№054/1.VІІІ.2017год. на управителя на „Александър Комерс 1“ ООД гр.С. до ОД
на МВР- С., от които се установява, че М. Д. Л. е работила в „Александър Комерс 1“ ООД
гр.С. като юрисконсулт в периода от 14.І.2010год. до 16.І.2012год. и от 18.Х.2012год. до
4.І.2016год. През този период дружеството е имало договор по оперативна програма
ПОДКРЕПА ЗА ЗАЕТОСТ, мярка BG051РО001-1.1.11, където лицето е участвало спрямо
компетенцията и задълженията в длъжностната му характеристика и по договор за
задължения. Със заповед изх.№12502/8.ІІ.2016год. е прекратено трудовото правоотношение
с М. Д. Л. с „Александър Комерс 1“ ООД гр.С., на основание чл.325ал.1т.3 КТ, поради
изтичане на уговорения срок. Представено е удостоверение за раждане на детето А.Н.К.,
ЕГН**********- син на ищцата по делото, който е бил ученик в първи клас в ОУ „Иван
Вазов“ гр.С. през учебната 2015-2016год.. Представя се като доказателство надлежно
заверено копие от диплома рег.№001134/1999год., издадена от Нов български университет и
надлежно заверено удостоверение за правоспособност №5173/25.V.2000год., издадено от
Министерството на правосъдието на Република България, от които се установява, че М. Д.
Л. има магистърска степен по право и квалификация „юрист“. От представеното надлежно
заверено копие от трудова книжка№151/1.VІ.2000год. се установява, че М. Д. Л. е работила
като „юрисконсулт“ в община С., в периода 15.V.2000год. до 1.VІІ.2000год., като
юрисконсулт в ЕТ “ДИП- Дойчо Лазаров“ гр.С. в периода от 1.VІІ.2000год. до 1.Х.2001год.,
като юрисконсулт в „Еврогранд“ООД в периода от 1.Х.2001год.до 14.І.2010год. и като
юрисконсулт в „Александър Комерс 1“ООД от 14.І.2010год. За периода 12.ІІ.2016год. до
16.V.2016год. ищцата е била регистрирана като безработна в Бюрото по труда в гр.С.. А от
представените удостоверение изх.№1/9.Х.2017год., изх.№2/22.ХІ.2018год. и изх.
№3/11.ХІ.2019год., издадени от „Евро Про Ем“ ЕООД гр.С., ЕИК204009842, с управител М.
Д. Л., се установява,че ищцата се е самоосигурявала в периода 2017,2018 и 2019год. на
минималната заплата в страната. Представени са като доказателства за заболяванията на
ищцата, надлежно заверени копия от епикризи за проведени лечения в МБАЛ “Д-р Братан
Шукеров“ АД гр.С., в УСБАЛ „Акад. Иван Пенчев“ ЕАД гр.София, МЦ“Д-р Божидар
Славчев“, Клиниката по алергология и астма при УМБАЛ „Александровска“ гр.София,
Военно-медицинска академия-МБАЛ гр.София,и амбулаторни листове, издадени от
лекуващите я лекари в тези болнични заведения.
Като свидетели по делото са разпитани М.Л. Л. и Н.К.К.. Свидетелката
Мила Л. е майка на ищцата и живее в гр.С., в жилище, съседно на жилището на дъщеря и.
Твърди, че през 2016год. забелязала промяна в дъщеря си- тя променила отношението към
себе си, към близките, затворила се в себе си и не контактувала с никой наоколо. Като всяка
майка, свидетелката силно се обезпокоила и започнала да търси причината за тази промяна в
поведението на дъщеря си. Свидетелката започнала да ходи в офиса на дъщеря си, да я пита
8
какво става и да я наблюдава. М.Л. явно не искала да я безпокои, затова отговаряла, че няма
нищо лошо. Свидетелката твърди, че тя се грижи и за внука си А.К., като го водела и
вземала от училище, грижила се и за семейството на дъщеря си. Но виждала, че дъщеря и
М.Л., която преди била много общителна, с много приятели и познати, които я търсели често
за съвет, се затворила в себе си и започнала да страни от хората. Веднъж свидетелката
видяла, че в офиса на дъщеря и, който е в близост до жилищата, в които живеят, дошла
полиция. Тя веднага излезнала и попитала за какво става дума, като узнала, че полицаите
носят призовка за дъщеря и, за разпит по наказателно дело. Така свидетелката свързала
поведението на дъщеря си и това наказателно дело. Тя много се притеснила, затова веднага
отишла при дъщеря си и настоявала за отговори. Тогава разбрала, че М.Л. има „сложно
наказателно дело по повод на А.“. Свидетелката познава тази А. отпреди, защото тя се
настанила с караваната си в двора на газстанцията, която е пред жилищата, в които живеят
тя и семейството на дъщеря и. Разбрала, че тази А. е обвинила М. за престъпничка, която е
взела пари от нея и не иска да ги връща. Свидетелката твърди, че това не е вярно и дъщеря и
има собствен бизнес и пари. Не познавала отпреди А., но след този случай събрала
информация за нея и разбрала, че тази жена е психически неуравновесена, търси богати
мъже да я издържат и прочие. Свидетелката твърди, че по повод наказателното дело,
полицаите идвали при М.Л. почни през десет дни, за да я викат на разпит. Вследствие на
това, тя видяла, че дъщеря и не може да спи, започнала да получава тахикардия.
Свидетелката е акушерка по професия и има медицинско образование, затова може
правилно да определи оплакванията на дъщеря си. М.Л. страдала от безсъние, имала
сърцебиене, започнали хормонални проблеми, установило се, че има гуша. Свидетелката
твърди, че от 2016год. и до средата на 2019год., дъщеря и нямала миг спокойствие. В месеца
поне по два пъти била викана на разпит в Прокуратурата, като от дъщеря си знае, че
прокурорът и внушавал, че е престъпничка и измамница. Непрекъснато я заплашвали, както
в прокуратурата, така и в полицията. Ето защо дъщеря и напълно се отчаяла, и твърдяла, че
макар да е невинна, ще я осъдят. Свидетелката твърди, че в резултат на воденото срещу М.Л.
наказателно производство, тя е станала инвалид, с влошено здравословно състояние. Развила
е диабет, получавала кръвоизливи от миомите и се наложило хирургична интервенция по
отстраняването им. Развила гуша /заболяване на щитовидната жлеза/, като сочи, че всички
тези заболявания са причинени от стреса, на който е било подложена дъщеря и. Съпругът и
също се дистанцирал от дъщеря си, тъй като не я познавал като такава. До наказателното
дело М.Л. била юрисконсулт в дружеството на баща си, но след като узнал за делото, баща и
я уволнил и отказал да и помага. Внукът и А.К. също бил разстроен, защото виждал
безпокойството на майка си и дори предлагал да отидат да живеят в друг град. Свидетелката
твърди, че всяко съдебно заседание М.Л. изживявала с голяма тревога, била неадекватна,
треперела, притеснявала се. Това наложило да и дава успокоителни. Твърди, че дъщеря и
развила и ранен климакс вследствие на това наказателно производство. Преди дъщеря и
била много общителна, контактувала в много хора, с каквото можела им помагала- със
съвети , с грижи за стари хора, със средства. Но това всичко приключило, защото
понастоящем дъщеря и е затворена в себе си личност, която не иска да контактува с хората,
9
страхува се за бъдещето. М.Л. имала проблеми и в професионален план, защото останала без
работа по специалността, като юрист и икономист. Затова се регистрирала като безработна,
дори за определен период от време била асистент на възрастна жена. Наложило се да вземе
кредит с високи лихви от фирма за бързи кредити, които не можела да обслужва, поради
липса на финансови средства. Мъжът, с който дъщеря и живее на семейни начала- Н.К.,
също не разбрал М. и се изнесъл за 3-4месеца от жилището им, като я оставил сама да се
оправя с финансите и грижите за сина им.
Свидетелят Н.К.К. живее на семейни начала с ищцата М.Л. от около 20
години и е баща на сина им А.К.. Твърди,че знае за наказателното производство срещу М.Л..
Познава и А.Е., преди последната да се запознае с М.Л.. Твърди, че познава А. покрай
дългогодишния си приятел Спас Ников. За проблемите между М.Л. и А.Е.л разбрал, когато
М. му споделила, че А. я заплашва, с това, че ще види баща си на некролог.Тогава разбрал,
че М. била взема заем от А., който искала да и върне, но А. била в Англия в този момент.А
когато А. дошла в България, М. нямала налични пари, тъй като със събраните преди това
пари погасила друг голям кредит.Като разбрал за заплахите, свидетелят поискал лична
среща със А., която се състояла в жилището и в гр.С., кв.Устово. А. се държала грубо и
казала, че М.Л. е престъпничка и измамница, но тя ще си върне парите, защото се познава с
групировки. Свидетелят се опитал да я успокои и и казал, че парите ще бъдат върнати, на
което А. отговорила, че ако парите не бъдат върнати, в определения от нея срок, М.Л. ще
види баща си на некролог. По повод на тези заплахи, М.Л. пуснала жалба срещу А. в
Прокуратурата, след което А. пуснала жалба срещу М. и започнало наказателното
производство. Свидетелят виждал как полицаите идват често, за да викат М.Л. на разпит по
повод тази жалба. Свидетелят дори мисли, че те злоупотребявали със служебното си
положение, като оказвали натиск върху М. и я третирали като престъпник. Всичко това го
объркало и той напуснал семейното жилище, за да осъзнае случващото се и да вземе
решение. Този натиск на полицията и прокуратурата, че М.Л. е престъпник го объркали,
защото той не познавал жена си в такава светлина. Знае, че в полицията и взели
отпечатъци, все едно я третират като престъпник. Всичко това оказало влияние върху
семейните им взаимоотношения с ищцата, които се влошили, както и върху финансовото им
състояние, което също се влошило, защото М.Л. останала без работа. Дотогава М. била в
разцвета на своята креативност, много жизнена и находчива. Имала свой бизнес, участвала в
много проекти и прочие. Те често излизали с приятели. Но след наказателното дело всичко
се променило- те спрели да излизат с приятели, защото хората променили отношението си
към М.. Баща и уволнил М. от работа и се наложило тя да взема кредити, които нямало как
да обслужва. Свидетелят твърди, че М.Л. няма лично имущество, дори жилището, в което
живеят като семейство е собственост на бащата на М.. Знае, че М. има някакъв имот по
наследство от баба си, но той е предмет на изпълнително производство, за погасяване на
задължения. Свидетелят твърди, че в резултат на наказателното дело здравословното
състояние на М.Л. се влошило. Заболяла я жлъчката, започнали хормонални проблеми и
други, които наложили болничното и лечение. Твърди, че след наказателното дело М.Л. не е
същия човек, все едно отнели искрата за живот в нея. Сега двамата продължават да живеят
10
заедно, но нещата не били както преди. Хората започнали да гледат на М. по друг начин и
той също го усещал. Той се върнал при М. заради детето, но и заради нея, защото осъзнал,
че тя не е такъв човек, не е престъпник и той трябва да се грижи за семейството си и да ги
поддържа психологически. Твърди, че синът им А.К. също се притеснявал и бил уплашен, а
като чуе за банки, изпитва силен стрес.
Съдът цени показанията на разпитаните свидетели изцяло, като
последователни, кореспондиращи си и съответстващи на писмените доказателства по
делото. Свидетелските показания са необходими за установяване на неимуществените
вреди, претърпени от ищцата, като съдът приема, че от тях се установява преживяното от
ищцата от водения срещу нея наказателен процес,както и за здравословните и проблеми..
Вещото лице по назначената СМЕ д-р М. К. Б., специалист по съдебна
медицина в УМБАЛ „Свети Георги“ ЕАД гр.Пловдив, в заключението си твърди, че от
представената по делото медицинска документация и личния преглед на ищцата е
установил, че М. Д. Л., която е на 45 години, страда от метрорагия, захарен диабет 2 тип-
новооткрит, метаболитен синдром, затлъстяване, нарушен въглехидратен толеранс,
холедохолитаза и хроничен калкулозен холецистит. Заболяването метрорагия е
диагностицирано за първи път на 2.ІІІ.2016год. Заболяването захарен диабет 2 тип-
новооткрит и метаболитния синдром са поставени за първи път на 19.ІІ.2019год. На
12.ІV.2019год. е потвърдена диагнозата метаболитен синдром, затлъстяване, нарушен
въглехидратен дисбаланс. Диагнозите холедохолитаза, хроничен калкулозен холецисти са
поставени на 12.ІХ.2019год. Твърди, че захарният диабет 2 тип е болест, характеризираща се
с повишено ниво на кръвната захар /глюкоза/ в организма, което се дължи на отслабената
реакция на клетките му към инсулина или на недостатъчното му произвеждане в
тялото.Причината за диабет 2 тип се дължи главно на начина на живот, както и на известна
генетична предразположеност. Стресът е едно психоемоционално състояние на
организма,което много се влияе от вида на нервната система на даден индивид. В случая
стресът в организма на ищцата е резултат от полученото от нея обвинение в извършване на
престъпление, за което не е виновна.Това обстоятелство тя го изживява, като не може да
спи, започва да яде повече. Хормоните са започнали да отделят по-голямо количество, и
затова тя е започнала да яде повече, за да не мисли за обвинението, за забрави или отстрани
проблема. Това състояние е довело до нарушение в обмяната, хормоналния баланс е
нарушен и се е отключил диабет 2 тип. От извършения личен преглед на ищцата, вещото
лице установило, че М.Л. и в момента е психоемоционално зависима от това обвинение, и
въпреки, че вече е оправдана, тя продължава да говори за него и да мисли, че хората я смятат
за престъпничка. Според него, ищцата трябва да се прегледа при психолог, защото
психическото и състояние е тревожно. Тя се е затворила в себе си, не може да спи, в
резултат на което е заболяла от диабет 2тип и затлъстяване. Вещото лице не е открило данни
за заболяване на М.Л. от диабет преди наказателното производство, затова счита, че тя е
заболяла вследствие на воденото срещу нея наказателно дело. Затлъстяването също е
болестно състояние, при което индексът на телесната маса е 30 или по-висок. Честа причина
11
за това състояние е свръххраненето, т.е. приема на повече от необходимата за основната
обмяна и за двигателната активност енергия. Смята се, че на индивидуално ниво
комбинацията от прекомерен прием на енергия от храната и липсата на физическа активност
водят до затлъстяване. В отделни случаи затлъстяването се дължи на генетични, медицински
причини или психиатрични заболявания. В случая негативните изживявания, тревоги,
нервно напрежение, продължителен стрес на ищцата са едни от предпоставките за появата
на тези заболявания, или за тяхното влошаване, ако са били налице. Описаните в
заключението заболявания на М.Л. са диагностицирани в периода 2016-2019год. и може да
се дължат на изживените от М.Л. негативни изживявания, нервно напрежение и стрес.
Вещото лице уточнява, че вагиналното кървене от миомните възли, както и грипа са
заболявания, които не са в резултат на повдигнатото на ищцата обвинение. Посоченото в
епикризата от 9.ІХ.2019год. заболяване „панкреатит“ не може да се каже, че е в резултат на
стреса от повдигнатото обвинение, но в повечето случаи се дължи на натрупване на
различни фактори във времето. Това са камъни в жлъчния мехур, които са били премахнати
във ВМА. Вещото лице счита, че диагностицираната ранна менупауза от ноември 2016год.
се дължи на стреса от повдигнатото обвинение. Другите заболявания- остър ларингит,
кашлица, астма, мастна генерация на черния дроб гастроезофагеален рефлукс,
полиневропатия, не може да се каже,че са резултат от стреса от повдигнатото на ищцата
обвинение. В медицинската документация вещото лице не е открило данни за хипертония и
сърдечно-съдови заболявания при ищцата. Но е факт, че ищцата М.Л. се е грижила добре за
здравето си и при възникване на здравословен проблем е търсила консултации с различни
лекари в болници в С., Пловдив и София.
Съдът възприема заключението на вещото лице по СМЕ изцяло, като
компетентно и обективно изготвено, както и неоспорено от страните по делото.
При така установената фактическа обстановка, която е безспорна, съдът
направи следните правни изводи:
Предявени са два обективно съединени иска с правно основание
чл.2ал.1т.3 ЗОДОВ- тази законова разпоредба предвижда отговорност на правозащитните
органи за незаконосъобразно обвинение в извършване на престъпление, когато лицето бъде
оправдано по съответният законов ред. Ищцата М. Д. Л. е надлежно легитимирана да защити
накърнените си от незаконни действия на правозащитни органи права чрез предявяване на
иск с правно основание чл.2ал.1т.3пр.1 ЗОДОВ. Съдът е длъжен да се занимае с направеното
искане на основанието, на което то е предявено от ищеца. Основанието на предявеният иск
се определя от обстоятелствата и фактите, изложени в исковата молба, а не от
квалификацията им, направена от страната. В случая именно изхождайки от фактите и
обстоятелствата по делото, съдът приема, че ищцата е предявила иск с правно основание
чл.2ал.1т.3 ЗОДОВ- държавата отговаря за вредите, причинени на граждани от
разследващите органи, прокуратурата или съда при: т.3.обвинение в извършване на
престъпление, ако лицето бъде оправдано или ако образуваното наказателно производство
бъде прекратено, поради това, че деянието не е извършено от лицето или че извършеното
12
деяние не е престъпление, или поради това, че наказателното производство е образувано,
след като наказателното преследване е погасено по давност или деянието е амнистирано.
Безспорно е установено по делото,че М. Д. Л.,ЕГН********** от гр.С.,
ул. “П.Р.С.“ №27 на 4.VІІІ.2017год. е била привлечена в качеството на обвиняем в
извършване на престъпление по чл.210ал.1т.5 НК във връзка с чл.209ал.1 НК във връзка с
чл.26ал.1 НК по ДП№ЗМ-53/2017год. по описа на ОД на МВР-С.. Наложена и е мярка за
неотклонение „подписка“. Обвинението е за извършено тежко умишлено престъпление от
общ характер по смисъла на чл.93т.7 НК, за които се предвижда наказание „лишаване от
свобода“ от една до осем години, като съдът може да постанови конфискация на имущество.
Безспорно е, че с влязла в сила присъда№1/14.І.2019год. по ВНОХД№61/2018год. на С.ски
окръжен съд подсъдимата М. Д. Л. е оправдана по повдигнатото срещу нея обвинение и
призната за невиновна в извършване на процесното деяние. С присъда№1/14.І.2019од. по
ВНОХД№61/2018год. С.ският окръжен съд е признал М. Д. Л., ЕГН********** за
невиновна в това, че при условията на продължавано престъпление в гр.С., през месец
октомври 2015год., с цел да набави за себе си имотна облага е възбудила и поддържала
заблуждение у А.Б.Е., гражданка на Кралство Дания, изразяващо се в това, че „разполага с
много пари, имущество и бизнес за повече от три милиона евро, има къща и земи в
к.к.Пампорово, и е най-богата в гр.С., но има малък финансов проблем“ и по този начин я
мотивирала да и предостави заем в размер на 5 000евро в началото на октомври 2015год.,
който щяла да върне в рамките на един месец, а на 30.Х.2015год. я мотивирала да и
предостави заем в размер на 15 000евро, който щяла да върне заедно с първоначално
дадените 5 000евро на 1.ХІІ.2015год., и с това е причинила имотна вреда в размер на
39 116.60лв. /равностойността на 20 000евро/, като имотната вреда е в големи размери,
поради което и на основание чл.304 НПК е оправдал М.Л. по повдигнатото и обвинение по
чл.210ал.1т.5 НК във връзка с чл.209ал.1 НК във връзка с чл.26ал.1 НК. Отхвърлил е
предявеният от А.Б.Е., гражданка на Дания, с ЛНЧ ********** срещу М. Д. Л. граждански
иск по чл.45 ЗЗД за сумата 39 116.60лв., представляваща обезщетение за причинените
имуществени вреди от престъпното деяние, ведно със законната лихва върху главницата,
считано от 30.Х.2015год. до окончателното и изплащане, като неоснователен. С
решение№87/13.VІ.2019год. по н.к.д.№289/2019год. на ІІІ НО на ВКС е оставена в сила
присъда№1/14.І.2019год. по НОХД№61/2018год. на СОС. Оправдателната
присъда№1/14.І.2019год. по НОХД№61/2018год. на С.ски окръжен съд е влязла в сила на
13.VІ.2019год.
При така установената фактическа обстановка съдът счита, че са налице
предпоставките на чл.2ал.1т.3 ЗОДОВ за ангажиране отговорността на ответника
Прокуратурата на Република България за неимуществените и имуществените вреди,
причинени на ищцата М.Л. от органите на разследването и прокуратурата вследствие
обвинение в извършване на тежко умишлено престъпление, като отговорността им
произтича от оправдаването на ищцата с влязлата в сила присъда№1/14.І.2019год. по
НОХД№61/2018год. на СОС. Отговорността на Държавата за вреди, причинени на
13
гражданите от разследващите органи и прокуратурата има обективен характер и се
реализира чрез заплащане на обезщетение, което съгласно чл.4 ЗОДОВ се дължи за всички
неимуществени и имуществени вреди, пряка и непосредствена последица от незаконното
обвинение. Тази отговорност възниква не по повод на извършени от ответната страна в
производството незаконосъобразни действия и възникнали по повод на тях между страните
в производството отношения, а по силата на законовата разпоредба. Същата урежда
отговорност на Държавата за причинените от нейните органи вреди, поради което има
гаранционно обезщетителен характер. Затова предпоставките за възникването и са уредени в
закона, като същите не могат да се допълват с други такива, за да бъде обосновано
наличието или липсата и. Всички предпоставки за възникването на задължението за
обезщетяване на вреди по силата на чл.2ал.1т.3пред.1 ЗОДОВ имат обективен характер,
като не е предвидено като предпоставка наличието на виновно поведение на длъжностните
лица от прокуратурата. Това е обективна отговорност, която се носи винаги, когато са
налице посочените в разпоредбата предпоставки. Това е така, защото с окончателен съдебен
акт е установено, че предприетите срещу лицето действия са били неоснователни. Без
значение за тази отговорност е това дали на определен етап от производството действията
на прокуратурата са били законосъобразни и обосновани с оглед събраните до този момент
доказателства или дали при извършването им са спазени всички предвидени процесуални
правила. Без значение е и това какво е било вътрешното убеждение на длъжностните лица,
извършили съответните действия или дали същите са действали правомерно. Тези
обстоятелства не са предвидени от закона като част от фактическия състав на чл.2ал.1т.3пр.1
ЗОДОВ, за разлика от предвидените в чл.5 ЗОДОВ основания за отпадане или намаляване
на отговорността. Възникването на отговорността по чл.2ал.1т.3пр.1 ЗОДОВ е поставено
единствено в зависимост от крайния резултат, с който е приключило производството, а в
случая той е оправдаване на М.Л. по повдигнатото и обвинение. За възникването на
отговорността по чл.2ал.1т.3пр.1 ЗОДОВ са необходими две предпоставки, а именно:
1.повдигане на обвинение на лице за извършване на престъпление и 2.наказателното
производство да е приключило с оправдаването му по повдигнатото му обвинение. В случая
и двете предпоставки са налице за ангажиране на отговорността на Прокуратурата на
Република България. Тази отговорност е следствие от задължението на прокуратурата да
повдига и поддържа в съда обосновани обвинения, както и от задължението и да доказва и
установява пред съда виновността на привлечените към наказателна отговорност лица.
Именно неизпълнението на това задължение независимо по какви причини е осъществено е
основание за възникване на гаранционната отговорност на прокуратурата по чл.2ал.1т.3
ЗОДОВ.
Законът предвижда отговорността на държавата за вреди причинени от
действията на нейните органи, което означава, че между двете трябва да съществува
причинно-следствена връзка, а това следва от разпоредбата на чл.51ал.1изр.1 ЗЗД.
Същевременно не е въведено предположение за съществуването на такава връзка, поради
което и съгласно чл.154ал.1 ГПК същата следва да се доказана от М.Л., извън случаите,
когато се претендира вреди в рамките на обичайните такива. В случаите, когато се твърди
14
причиняване на болки и страдания над обичайните за такъв случай или конкретно
увреждане на здравето, а също и специфични увреждания с оглед на конкретни
обстоятелства, личността на увредения, обичайната му среда или обществено положение, то
те трябва да бъдат доказани съгласно чл.154ал.1 ГПК. Доказването на вредите и причинно-
следствената връзка между тях и незаконното обвинение, е изцяло в тежест на ищеца,
сезирал гражданския съд с иск за заплащане на обезщетения по реда на този закон. Искът за
обезщетение съгласно чл.7 ЗОДОВ се предявява срещу държавните органи, от чиито
незаконни актове са последвали вредите. С оглед установяване на причинените
неимуществени вреди от повдигнатите обвинения за извършено престъпление по
чл.210ал.1т.5 НК във връзка с чл.209ал.1 НК във връзка с чл.26ал.1 НК, за което ищцата е
била оправдана, са разпитани са свидетелите М.Л. Л.-майка на ищцата и Н.К.К., който живее
на семейни начала с ищцата от около 20 години, като е прието и заключение на СМЕ.
С приемането на ЗОДВПГ /в сила от 1.І.1989год., а сега ЗОДОВ, с
последно изм. и доп. обн. в ДВбр.7/19.І.2018год./, законодателят е ангажирал отговорността
на държавата за вреди причинени на граждани от съответните държавни органи-
правозащитни и административни органи. Отговорността на държавата за дейността на
правозащитните органи не обхваща всички правозащитни органи, а само изрично
посочените в разпоредбата на чл.2-разследващите органи, прокуратурата или съда. Общото
в случая между всички правозащитни органи е участието им в правораздаването през
различните фази на наказателния процес. Законова предпоставка за отговорността на
държавата за вреди, причинени на граждани от правозащитни органи, е незаконността на
тяхната дейност. С оглед целите и смисъла на закона при преценката за
незаконосъобразност следва да се има предвид крайния резултат от определено действие, а
не съответствието със закона в момента на извършването му. Разпоредбата на чл.2ал.1т.3
ЗОДОВ предвижда отговорност за незаконосъобразно обвинение в извършване на
престъпление, за което лицето е оправдано. В случая се има предвид обвинението, което
повдига прокурорът, съгласно чл.43ал.1 НПК. Гражданинът може да бъде привлечен като
обвиняем за извършено престъпление при строго спазване на изискванията на НПК.
Възможно е нанесените му вреди да са последица от незаконни актове и действия на повече
от един орган или на длъжностни лица, които са на работа в различни ведомства. Така
усложнени са отношенията във връзка с дейността на правозащитните органи. Присъдата се
обуславя от събраните доказателства както при досъдебното производство, така и по време
на съдебното следствие. Всяко едно от действията, които ограничават обвиняемия от
започване на предварителното разследване до предаването му на съд, се намират в тясна
взаимна обвързаност и мъчно може да се каже кой именно орган е станал причина за
незаконосъобразния резултат. В много от случаите незаконния акт е резултат от дейността
на всички органи в наказателното производство-и следователя или дознателя, и прокурора,
и съда.
С разпоредбата на чл.4 ЗОДОВ законодателят е определил какво
обезщетение се дължи- държавата дължи обезщетение за всички имуществени и
15
неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането,
независимо от това, дали са причинени виновно от длъжностното лице. Отговорността на
държавата по така предявените искове е обективна отговорност. Обект на защита по този
закон е честта, достойнството и доброто име на всеки гражданин. Зачитането на тези
ценности е задължение на всички правни субекти, включително и на правозащитните
органи. Всяко действие на правозащитен орган, с което се накърняват тези ценности е
незаконно и за това незаконно действие следва да се понесе съответната отговорност. В
случая на чл.2ал.1т.3 ЗОДОВ незаконно е всяко обвинение, което не е доказано по
установения в НПК ред. Размерът на причинените неимуществени вреди се определя от
съда по справедливост, съгласно на разпоредбата на чл.52 ЗЗД, към която препраща §1 ЗР
на ЗОДОВ. Според ППВС№4/1968год. т.11 размерът на неимуществените вреди се определя
по справедливост, след преценка на конкретните обективно съществуващи обстоятелства,
които трябва да се имат предвид от съда при определяне на размера на обезщетението.
Такива обективни обстоятелства могат да бъдат характерът на увреждането, начинът на
извършването му, обстоятелствата, при които е извършено, настъпило влошаване
състоянието на здравето, причинените морални страдания и др. В т.11 от
ТР№3/22.ІV.2004год. по т.д.№3/2004год. на ОСГК на ВКС се приема, че обезщетението се
определя с оглед особеностите на всеки конкретен случай и при наличие на причинна
връзка с незаконните актове на правозащитните органи. При определяне размера на
обезщетението за неимуществени вреди от незаконно обвинение в извършване на
престъпление, съдът следва да прецени характера на обвинението, осъществени ли са
спрямо обвинения мерки за принуда, продължителността на наказателното преследване,
данните за личността на подсъдимия с оглед доколко повдигнатото обвинение за деяние,
което лицето не е извършило, се е отразило негативно на физическото здраве, психиката му,
на контактите и социалния му живот, на положението му в обществото, работата, в т.ч.
върху възможностите за професионални изяви и развитие в служебен план, както и всички
обстоятелства, имащи отношение към претърпените морални страдания, преценени с оглед
конкретиката на случая. Неимуществената вреда представлява сериозно засягане на
личността и достойнството на гражданина, изразяваща се в търпене на болки и страдания от
преживяното във връзка с повдигнатите обвинения. Размерът на дължимата репарация се
определя, като се взема предвид личността на конкретното лице, което е засегнато, начинът,
по който е преживял едно или друго събитие, отражението, което е дало в по-нататъшното
протичане на живота на увредения, степента на увреждане на неговата психика.
Обезщетение се дължи при наличие на причинна връзка между незаконното обвинение и
претърпените вреди. Моралните вреди са индивидуално определими и е в дисхармония със
справедливостта определяне на обезщетение по-голямо от необходимото за обезщетяване на
претърпените вреди. Понятието „справедливост“ не е абстрактно понятие, а е свързано с
преценката на конкретни обстоятелства, включително характер на увреждането,причинител
и пр. Такива обстоятелства са и тежестта на повдигнатото обвинение, продължителността на
наказателното производство, видът на взетата мярка за неотклонение, личността на
увредения, данните за предишни осъждания, начина му на живот и обичайната среда,
16
тежестта на престъплението, за което му е повдигнато обвинение, отражението върху
личния и професионалния живот, има ли разгласяване чрез медиите, т.е. разгласа и
публичност, има ли влошаване на здравословното състояние, а ако увреждането е трайно,
каква е медицинската прогноза за развитието на заболяването, конкретни преживявания на
ищеца и др. В този смисъл е трайната съдебна практика. При определяне на размера на
обезщетението съдът изхожда от общественото разбиране за справедливост, залегнал в
разпоредбата на чл.52 ЗЗД, към момента на постановяване на решението, което разбиране е
обусловено от икономическата конюктура в страната, стандартът на живот и средно
статическите показатели за доходите и покупателните възможности в страната към датата на
увреждането, както и обстоятелството, че осъждането само по себе си също има ефект на
репарация, при отчитане на възрастта на пострадалия, както и на характера, степента и вида
на болките и страданията, които той е търпял. Размерът на обезщетението не следва де е
източник на обогатяване на пострадалия, а „справедливостта“ до голяма степен е изпълнена
с морално съдържание и отразява обществената оценка на засегнатите нематериални вреди.
Безспорно се установи по делото, от събраните гласни и писмени
доказателства и заключението на СМЕ, че ищцата М.Л. е претърпяла неимуществени вреди
вследствие на воденото против нея наказателно производство по обвинение в извършване на
тежко умишлено престъпление, изразяващи се в психически и емоционален стрес,
притеснение и страх от бъдещето, поради евентуалното и осъждане, и с оглед приетия за
съвместно разглеждане в наказателния процес граждански иск в размер на 39 116.60лв., от
уронване на престижа и доброто и име в обществото в един сравнително не голям град като
С., в който живее и работи, където хората се познават, изпитван срам от познати, колеги и
приятели, нервност, тревожност и неудобство от извършваните процесуално-следствени
действия, влошаване на здравословното и състояние като последица от преживения стрес,
довел до заболяване от диабет 2тип, затлъстяване, поради нарушен хормонален баланс и
ранен климакс за една млада жена, която сега е на 45години. По време на наказателното
производство ищцата е заболяла от захарен диабет 2 тип-новооткрит, затлъстяване,заради
нарушения хормонален баланс и настъпила ранна менопауза /климакс/ в периода 2016-
2017год., когато тя е била 40годишна. Образуваното наказателно производство и взетата
мярка за неотклонение „подписка“, както и извършената задължителна полицейска
регистрация, са се отразили негативно на емоционалното и психическо състояние на
ищцата, като тези неблагоприятни последици са в пряка причинна връзка с повдигнатото
незаконно обвинение и воденото срещу нея наказателно производство. Ищцата М.Л. е на
средната възраст /45години/, с безупречна до момента на повдигнатото срещу нея обвинение
професионална, като юрист, и лична репутация, общителен и грижовен човек. Не е
осъждана и се е ползвала с добро име сред съгражданите и колегите си. Повдигнатото
обвинение е за престъпление „измама“ и то се е отразило пагубно върху професионалната
репутация на М.Л., която до този момент е работила като юрисконсулт в община С. и
„Александър Комерс 1“ЕООДгр.С., както и като адвокат, като е породило голямо недоверие
към нея. Наказателното производство е продължило близо три години /започнало е още пред
2016год., с образуваната преписка№539/2016год. по описа на РП-С. по повод жалба вх.
17
№539/21.VІ.2016год. подадена от А.Б.Е., гражданин на Кралство Дания, с ЛНЧ **********
срещу М. Д. Л., ЕГН********** за извършено престъпление по чл.209ал.1 НК/. След
образуване на ДП№ЗМ-53/2017год. по описа на ОД на МВР-С. на 4.ІV.2017год. и
привличането на М.Л. като обвиняем на 4.VІІІ.2017год. в досъдебното производство, тя е
останала без постоянна работа и се е самоосигурявала на минимална работна заплата, като
управител на „Евро Про Ем“ ЕООД гр.С., ЕИК204009842. Не се доказа по делото, че
трудовото и правоотношение като юрисконсулт в дружеството на баща и „Александър
Комерс 1“ ООД гр.С. било прекратено, поради започналото срещу нея наказателно
производство. Напротив- от представената заповед от 8.ІІ.2016год. за прекратяване на
трудовото и правоотношение в „Александър Комерс 1“ ООД гр.С. се установява, че то е
прекратено на основание чл.325ал.1т.3 КТ с изтичане на уговорения срок и то преди да е
започнало наказателното производство.А от писмо изх.№054/1.VІІІ.2017год. на управителя
на „Александър Комерс 1“ ООД гр.С. до ОД на МВР-С. се установява, че ищцата е работила
като юрисконсулт в дружеството в периода от 14.І.2010год. до 16.І.2012год. и от
18.Х.2012год. до 4.І.2016год. и то по оперативна програма Подкрепа за заетост, мярка
BG051РО001-1.1.11, по която дружеството е участвало. Липсват данни в периода на
наказателното производство ищцата да е била регистрирана и като безработна. Но от
свидетелските показания по делото се установява, че бащата на ищцата не е пожелал да и
помогне, като и предложи работа или финансови средства, защото загубил доверие в нея.
Обвинението е причина ищцата да развитие захарен диабет 2тип, затлъстяване, поради
нарушен хормонален баланс, ранен климакс. По време на наказателното производство, в
досъдебната и съдебна фаза, ищцата е преживяла безпокойство, страх, тревожност и силен
стрес, раздразнителност, потиснато настроение, намалена физическа и социална активност,
преживявания за отчужденост и изоставяне от околните, интензивно чувство на вина. Както
сочи вещото лице д.Б. подобна психоемоционална реакция на страх, срам и безпокойство,
напрегнатост, безсъние, са довели до тревожно психическо състояние на ищцата, която
задължително се нуждае от консултации с психолог. Освен това тя се е затворила в себе си и
избягва среща с много хора, което е провокирано от негативното отношение към нея у някои
хора от града и близките и приятели и познати, като накърнената и лична и професионална
репутация също не подлежи на пълно възстаонвяване, независимо от оправдаването на
ищцата. Всички тези обстоятелства обуславят определяне на обезщетение в сравнително по-
висок размер. Контрапунктиращи обстоятелства са ниската степен на интензивност на
мярката за процесуална принуда спрямо ищцата- подписка, разумния срок на наказателното
производство от близо три години и липсата на вредни последици за професионалната и
дейност, тъй като ищцата може да работи като юрист. Те определят по-малък размер на
обезщетението.
Обезщетението за неимуществени вреди в хипотезата на чл.2 ЗОДОВ е за
увреждане на неимуществени права, блага и правнозащитими интереси. Вредите се
изразяват в нравствените, емоционалните, психически, психологически терзания на
личността, накърнената чест, достойнство, добро име в обществото. Целта на обезщетението
18
е не да поправи вредите, а да възстанови психическото, емоционално и психологическо
равновесие в пострадалото лице. При това е нормално да се приеме, съгласно трайната
съдебна практика, че по време на цялото наказателно производство лицето, обвинено в
извършване на тежко умишлено престъпление, за което в последствие е оправдано, изпитва
неудобство, чувства се унизено, притеснено и несигурно, накърняват се моралните и
нравствени ценности у личността, както и социалното му общуване, като възприетото от
съдебната практика разбиране е, че при установяване на този вид неимуществени вреди, не
бива да се изхожда само от формалните, външни доказателства. В течение на наказателния
процес ищцата без съмнение е търпяла характерните за всяко лице, подложено на незаконно
наказателно преследване, неимуществени вреди- притеснения от изхода на делото, страх от
осъждане, засягане на достойнството, напрежение в семейството, накърняване на социалния
и професионален престиж. От свидетелските показания се установи, че по време на
наказателното производство ищцата се затворила в себе си, откъснала се от нормалния си
професионален живот и приятелски кръг, чувствала е унижение от отдръпването на хората,
които я одумвали и до настоящия момент някои от тях я гледат с подозрение. Отношенията
и с хората не са се възстановили в предишното състояние на близост, тъй като сега тя е по-
резервирана и не така общителна с тях. Според вещото лице по СМЕ констатират се
остатъчни оплаквания от преживяната психотравма, които се изразяват в емоционална
потиснатост, безсъние, стрес, поради което трябва задължително да направи консултации с
психолог.
СОС счита, че ще следва да се осъди Прокуратурата на Република България да
заплати на М. Д. Л. обезщетение за причинените и неимуществени вреди, вследствие на
повдигнатото и поддържано обвинение в извършване на престъпление по чл.210ал.1т.5 НК
във връзка с чл.209ал.1 НК във връзка с чл.26ал.1 НК, по което е оправдана, в размер на
25 000лв., ведно със законните лихви, считано от датата на влизане в сила на оправдателната
присъда-13.VІ.2019год. до окончателното му изплащане. В останалата му част, за разликата
от 25 000лв. до 45 000лв., предявеният иск ще следва да се отхвърли, като неоснователен и
недоказан. Съгласно Тълкувателно решение№3/22.ІV.2005год. по т.гр.д.№3/2005год. на
ОСГК на ВКС т.4-началният момент на забавата и съответно дължимостта на мораторната
лихва и началния момент на погасителната давност е влизане в сила на оправдателната
присъда за извършено престъпление, при иск по чл.2ал.1т.3 ЗОДОВ. Съдът счита, че този
размер на обезщетението съответства на причинените на ищцата болки и страдания от
повдигнатото и обвинение, като отчете характера на повдигнатото обвинение-за извършено
тежко умишлено престъпление от общ характер по смисъла на чл.93т.7 НК, за които се
предвижда наказание „лишаване от свобода“ от 1 до 8 години, че наказателното
производство е приключило в разумен срок-за близо три години, че и е наложена най-леката
мярка за неотклонение „подписка“. Съдът отчете, че ищцата страда от захарен диабет 2тип,
констатиран за първи път на 19.ІІ.2019год., от заболяването метаболитен синдром,
затлъстяване, нарушен въглехидратен толеранс, констатирано за първи път на
12.ІV.2019год. ,както и от настъпил ранен климакс, установен в периода 2016-207год.. Съдът
взе предвид и че при ищцата има тревожно психологическо състояние, което налага бъдещо
19
лечение при специалист- психолог. Безспорно се установи по делото, че неправомерното
наказателно преследване е оказало негативно отражение върху ищцата, изразяващо се не
само в психически и емоционален стрес, притеснение и страх от бъдещето, поради
евентуалното и осъждане на лишаване от свобода, а се е отразило и на здравословното и
състояние, както и върху доброто и име в обществото. Но от друга страна наказателното
производство е приключено в разумен срок, на ищцата е наложена най-леката мярка за
неотклонение „подписка“. Не са значителни и необратими и негативните последици върху
доброто име и професионалната реализация на ищцата, като тези обстоятелства обуславят
значително по-нисък размер на дължимото на ищцата обезщетение от претендираното.
Предвид всички установени по делото обстоятелства и посоченото им
значение за обезщетението, както и предвид социално-икономическите условия и стандарта
на живот в страната, съдът счита за справедливо обезщетение, което би репарирало
процесните неимуществени вреди, търпени от ищцата /доколкото те изобщо могат да се
оценят в пари и да се възмездят с парично обезщетение,което да е достатъчно по размер и
същевременно да не води до неоснователно обогатяване,в съответствие с общоприетия
критерий за справедливост/ сумата от 25 000лв.. При определяне на този размер съдът взе
предвид и факта, че самото осъждане на Прокуратурата на Република България има основно
репариращо действие- предвид моралния, а не имуществен характер на процесните вреди.
Съдът счита за частично основателен предявеният иск с правно
основание чл.2ал.1т.3 ЗОДОВ за обезщетение на имуществените вреди на Кемал Бошнаков,
причинени му в резултат на незаконно повдигнатото обвинение,з а което е оправдан с влязла
в сила присъда.
Ищцата претендира като имуществени вреди, причинени от воденото
срещу нея наказателно производство, заплатените адвокатски възнаграждения на
защитниците и в досъдебното и съдебно производство в общ размер на 2 250.00лв.
Несъмнено разноските, извършени в наказателното производство, представляват
имуществена щета по смисъла на чл.2ал.1 ЗОДОВ, тъй като са пряка и непосредствена
последица от увреждането- незаконното наказателно преследване. Адвокатското
възнаграждение за защита по наказателното дело се включва в тези разноски, поради което
при предявен иск по чл.2 ЗОДОВ се дължи обезщетение за заплатения адвокатски хонорар,
но само до разумния и обичайния размер. По делото безспорно се установи, че в
досъдебното производство обвиняемата М.Л. е представлявана от защитника и адв. Г.Д., с
когото е сключила договор за правна защита и съдействие на 25.VІІ.2017год., с договорен
адвокатски хонорар в размер на 1 200лв., който е платен в брой от обвиняемата на
защитника и. На 12.І.2019год. М.Л. е сключила договор за правна защита и съдействие с адв.
Й.Д., да я представлява по ВНОХД№61/2018год. по описа на СОС, като е заплатила в брой
адвокатски хонорар в размер на 350лв. от договорените 700лв. На 10.ІV.2019год. М.Л. е
сключила нов договор за правна защита и съдействие с адв. Й.Д., да я защитава по к.н.д.
№289/2019год. по описа на ІІІ НО на ВКС, като е заплатила в брой адвокатски хонорар в
размер на 350лв. Липсват доказателства, ищцата да е доплатила адвокатски хонорар в
20
размер на 350лв. на адв. Й.Д. за защитата по ВНОХД№61/2018год. по описа на СОС. Ето
защо тези разходи в наказателното производство в общ размер на 1 900лв. ще следва да се
присъдят като причинени имуществени вреди от незаконно повдигнатото му обвинение на
ищцата, за което е оправдана. За разликата над 1 900лв. до претендираните 2 250лв.
предявеният иск за обезщетение на причинени имуществени вреди, ще следва да се отхвърли
като недоказан и неоснователен.
На основание чл.10ал.3 ЗОДОВ ще следва да се осъди Прокуратурата на
Република България да заплати на ищцата съдебните разноски по водене на делото в
настоящата съдебна инстанция, съобразно уважената част от предявените искове, в размер
на 261.88лв.
На основание чл.38 от ЗА във връзка с чл.7т.4 от
Наредба№1/9.VІІ.2004год. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, ще
следва да се осъди ответника да заплати на процесуалния представител на ищцата адв. В.Р.
адвокатско възнаграждение в размер на 1 280лв., съобразно уважената част на предявения
иск по чл.2ал.1т.3 ЗОДОВ за обезщетяване на причинените неимуществени вреди и 363лв.,
съобразно уважената част на иска по чл.2ал.1т.3 ЗОДОВ за обезщетяване на причинените
имуществени вреди, съгласно чл.7т.2 от Наредба№1/9.VІІ.2004год. за минималните размери
на адвокатските възнаграждения, или общо в размер на 1 643лв.
На основание гореизложеното и чл.2ал.1т.3пр.1 ЗОДОВ във връзка с
чл.4 ЗОДОВ и чл.52 ЗЗД С.ският окръжен съд
РЕШИ:
ОСЪЖДА ПРОКУРАТУРАТА НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ,Булстат
*********,представлявана от главния прокурор Иван Гешев да заплати на М. Д.
Л.,ЕГН********** с постоянен адрес гр.С., ул.“П.Р.С.“№27 сумата 1 900.00лв. /хиляда и
деветстотин лева/, представляваща обезщетение за претърпените имуществени вреди от
заплатени адвокатски възнаграждения за правна защита и съдействие в досъдебното и
съдебното производство и сумата от 25 000лв. /двадесет и пет хиляди лева/, представляваща
обезщетение за претърпените неимуществени вреди, изразяващи се в продължителен психо-
емоционален стрес, дългогодишен страх, тревога и душевен дискомфорт, вследствие на
повдигнатото и поддържано незаконно обвинение за извършено престъпление по
чл.210ал.1т.5 НК във връзка с чл.209ал.1 НК във връзка с чл.26ал.1 НК, за което е оправдана
с влязла в сила присъда№1/14.І.2019год. по ВНОХД№61/2018год. на С.ски окръжен съд,
ведно със законната лихва върху главниците, считано от 13.VІ.2019год./датата на влизане в
сила на оправдателната присъда/ до окончателното им изплащане и 261.88лв. /двеста
шестдесет и един лева и осемдесет и осем стотинки/ съдебни разноски по водене на делото в
настоящата съдебна инстанция, съобразно уважената част от предявените искове, които да
се платят по банкова сметка, с IBAN: BG 15, с титуляр М. Д. Л. във финансовата институция
„Айкарт“АД.
21
ОТХВЪРЛЯ предявените от М. Д. Л.,ЕГН********** срещу
ПРОКУРАТУРАТА НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ искове с правно основание чл.2ал.1т.3
ЗОДОВ за разликата от 25 000лв. до 45 000лв., представляваща обезщетение за причинените
неимуществени вреди и за разликата от 1 900.00лв. до 2 250.00лв., представляваща
обезщетение за причинените имуществени вреди от незаконно повдигнатото и обвинение за
тежко умишлено престъпление, за което е оправдана с влязла в сила присъда, КАТО
НЕОСНОВАТЕЛНИ И НЕДОКАЗАНИ!
ОСЪЖДА ПРОКУРАТУРАТА НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ,
БУЛСТАТ ,представлявана от главния прокурор Иван Гешев да заплати на адв. Венета
Илчева Русева, ЕГН ********** от АК-С. адвокатско възнаграждение за оказаното
процесуално представителство и защита на ищцата, на основание чл.38 от ЗА, в размер на
1 643лв. /хиляда шестстотин четиридесет и три лева/, съобразно размера на уважената част
от предявените искове.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва в двуседмичен срок от връчването му
на страните по делото пред ПАС!
Съдия при Окръжен съд – С.: _______________________
22