РЕШЕНИЕ
№ 221
гр. К., 18.11.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – К., І-ВИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесети октомври през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:Асима К. Вангелова-Петрова
при участието на секретаря Снежанка В. Данчева
в присъствието на прокурора Димитрина Димитрова Шекерева (РП-П.)
като разгледа докладваното от Асима К. Вангелова-Петрова Гражданско дело
№ 20215320100729 по описа за 2021 година
Предявен е иск с правно основание чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ.
Ищецът – Р.-В.Ж. Х. твърди, че с Постановление от 30.09.2020 г. на РП-
К. (сега ТО – К. към РП П.) на 29.03.2020г. срещу него било образувано бързо
(БП) производство по реда на чл. 356 от НПК, за престъпление по чл.343б, ал.
1 от НК. В последствие, същото БП било преобразувано в досъдебно
производство (ДП) № 157/2020г. по описа на РУ на МВР К., пр.пр.
1267/2020г. по описа на РП- К. (ТО-К., РП П.), за престъпление по чл.343б, ал.
1 от НК, за това, че на 29.03.2020г. в гр. К., свидетелите - И.С. и Х.К. -
служители на РПУ К., го спрели за проверка, управлявайки автомобил с peг.
№ *****. Извършена била проверка с „ДРЕГЕР АЛКОТЕСТ“ с фабр.№
АРВА- 0091, за установяване наличието на алкохол в кръвта, която проверка
установила наличието на концентрация на алкохол в кръвта от 1.49 на хиляда.
След извършената проверка бил отведен в РПУ К., където му бил съставен
АУАН №286560/29.03.2020г. и му бил издаден талон за изследване с №
07117/29.03.2020г. Доколкото бил френски гражданин, според полицейските
служители, те успявали да се разберат с него на развален български. За
1
съставянето на въпросните документи служителите на МВР извикали, лице
според тях „млада жена около 25-30 г., която знаела френски“, но не била
назначена за преводач по съответния ред. Данните за лицето не били отразени
в протокола и съответните документи, липсвал и подпис на такова лице.
Същата съпроводила полицейските служители до ФСМП К., за взимане на
кръвна проба. Според подписания протокол за извършване на кръвна проба,
ищецът отказал да даде такава, което удостоверил с подпис върху протокола.
Според полицай С., жената говорила френски, но „….за превода на някой
специфични думи проверявала в телефона си.“
В обясненията си в ДП, дадени пред назначен по надлежния ред
преводач - В.Ц., ищецът изразил неразбиране относно необходимостта да даде
кръвна проба, подписвал документи, за които не бил запознат със
съдържанието. Твърди, че никой не го е питал дали е съгласен да даде кръвна
проба или не. Твърди, че въпросният преводач- млада жена не можела да му
обясни нищо, обърквала се и в крайна сметка не му помогнала да разбере
действията, които били извършвани от служителите на РПУ К.. При така
установената фактическа обстановка, наблюдаващия прокурор, въпреки
проведеното пълно, всестранно разследване счел, че извършеното
престъпление не било доказано и производството било прекратено.
До образуване на наказателното производство по реда на НПК и
установяването количеството алкохол в кръвта на ищеца, производството се е
развивало в рамките на предписаното в Наредба № 1 и ЗАНН. Твърди, че е
налице нарушаване на правото му на защита, регламентирано в
международните актова ЕКПЧ и Директива 2010/64/ЕС на ЕП и на Съвета от
20.10.2010г., относно правото на устен и писмен превод в наказателното
производство, където било регламентирано задължително за лицата, които не
владеят български език писмено и говоримо, да ползват на родния им език,
като за целта им бъде назначен преводач. По този начин на лицата
невладеещи български език се гарантирала възможността да разберат - какво
им е вмененото нарушение и респективно да организират адекватно защитата
си. Неспазването на задължението по чл.21 ал. 2 от НПК, респективно чл.14,
ал.2 от АПК, представлявало съществено неотстранимо процесуално
нарушение, осуетяващо правото на защита на ищеца. Отбелязва, че волята на
лицето да се наеме преводач било без правно значение при положение, че
лицето не владее български език.
2
Сочи, че съгласно чл.5 от Директива 2010/64/ЕС на ЕС, държавите
членки имат задължение да осигуряват във всички случаи качество на
превода устен или писмен, гарантиращо на обвиняемото лице да упражни в
пълна степен правото си на защита и разбиране на така повдигнатото
обвинение. В съответствие с нормата на посочената Директива на ЕС била
предвидена възможност, обвиняемият да оспори качеството на превода,
съгласно чл.359 -чл.359ж от НПК. Твърди, че нито едно от посочените
изисквания в случая не било спазено, което довело до нарушаване правото му
на защита и правото му да научи за какво престъпление му е повдигнато
обвинение. Независимо от извършените допълнителни разпити на
медицинските лица и служителите на РПУ К. установили нарушението и
присъствали на опита за взимане на кръвни проби, допуснатите пропуски
било невъзможно да бъдат санирани в досъдебното производството.
Твърди, че в хода на производството му била наложена мярка за
неотклонение - „Подписка“, отменена с Постановлението за прекратяване от
30.09.2020г. Била наложена и ЗППAM, с която свидетелството му за
управление било отнето. Същото е довело до неудобство, предвид нередовния
автобусен транспорт до работното му място и трудностите свързани, както с
предвижването до местоработата, така и с прибиране до дома. Твърди, че
живеел от няколко години в кв. С., гр. К., познат бил в града като учтив и
добър човек. Въпросното повдигане на обвинението не останало скрито от
обществото в града. Била пусната публикация в социалните мрежи за него.
Съгражданите му в кв. С. го подигравали, бил подложен на шеги и
подмятания. Това до голяма степен довело да ограничаване на контактите му,
спрял да излиза в града. Повече от 6 месеца бил без книжка, което довело до
неудобство у него. Трудно му било придвижването в градския транспорт,
предвид възрастта му и заболяванията му. Доброто име, което имал, било
опетнено, дори сега при оневиняването му, случаят се коментирал и водел да
неприятни емоции в него. При така установената фактическа обстановка и
липсата на годни доказателства, уличаващи вината му, прокурор Д.Д., който
повдигнал обвинението, впоследствие предприел действия по прекратяване
на ДП 157/2020г. С Постановление от 30.09.2020г. на РП К. (ТО - К., РП-П.),
прекратяване на ДП бил с довода, че: „...при извършване на проверката от
контролните органи е била нарушена процедурата за назначаване и
3
осигуряване на качествен превод на разбираем от Р.-В.Ж. Х. език….Той е бил
лишен от реалната възможност да даде кръв за изследване… установените
на основа „Алкотест дрегер“ стойности, не представляват установена „по
надлежния ред концентрация на алкохол в кръвта ...което е довело до
неустановено и недоказано извършване на престъпление по чл.343б, ал.1 от
НК...“.
Твърди, че освен наложена мярка за неотклонение „Подписка“, спрямо
него в хода на досъдебното производство не били прилагани други мерки на
процесуална принуда, като форма на ограничение от страна на
разследващите. Обвинението му било повдигнато за тежко умишлено
престъпление, а и конкретния случай същото придобило масов отзвук (чрез
публикации в местните новинарски сайтове), като по този начин бил
публично компрометиран или дискредитиран. Най-тежкото негативно
влияние върху него, извън самото привличане като обвиняем, бил факта на
извършената му полицейска регистрация и липсата на яснота за действията на
органите на МВР, отнемането на шофьорската му книжка и сваляне на
табелите на превозното му средство. Действително, полицейската
регистрация била следствие на привличането му в качеството на обвиняем от
страна на Прокуратура, поради което и неудобството, което търпял било в
пряка причинно-следствена връзка с действия на Прокуратурата, но същото
предвид оневиняване му се явявало незаконосъобразно.
В унисон с константната съдебна практика можело да се приеме, че е
налице предпоставка за ангажиране на отговорността на държавата, поради
обективният факт, че спрямо него било образувано наказателно
производство, той бил привлечен в качеството му на обвиняем, като му било
повдигнато обвинение за извършване на тежко престъпление по НК и
впоследствие е оправдан. Това било достатъчно основание, за да се
квалифицира обвинението като незаконно, независимо дали отделните
процесуално-следствени действия били извършени в съответствие със закона
и правомощията на съответния правозащитен орган. По ЗОДОВ
незаконосъобразността се разглежда на плоскостта на крайния резултат от
наказателното производство. Обвинението в престъпление било винаги
неоснователно (незаконно), когато подсъдимият бъде оправдан.
Сочи, че отговорността на държавата било обективна. Тя може да бъде
4
ангажирана независимо от това дали вредите били причинени виновно от
съответното длъжностно лице, действало от името на съответния държавен
орган. Тя следвало да бъде ангажирана и в случаите, когато формално са били
налице предпоставки за образуване на наказателно производство - законен
повод и достатъчно данни за престъпление. В настоящия случай били налице
всички елементи от фактическия състав на чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ,
обосноваващи призната по съответния ред незаконност на действията на
правозащитните органи: първо - повдигане на незаконно обвинение в
извършване на престъпление и свързаните с това последващи действия, като
например предявяване на обвинението, разпит на обвиняемия, задържане под
стража, налагане на пренудителна мярка и други следствени действия,
предявяване на разследването и т.н., и второ - оневиняване на обвиняемия. От
тези факти може да се изведе и субектът на деянието в лицето на ответната
Прокуратура. Съгласно чл. 7 от ЗОДОВ, искът за обезщетение следва да се
предяви срещу органа, от чиито незаконни актове и действия са причинени
вредите. Отговорност в случая носи Прокуратурата, по чието разпореждане
било образувано наказателното производство и която е упражнявала
ръководство и надзор, като е контролирала хода на разследването, проучвала
и проверявала всички материали по делото и давала указания по
разследването (чл. 196, ал. 1 от НПК).
В случая причинените му неимуществени вреди (като отделен елемент
от фактическия състав на отговорността по ЗОДОВ), по принцип е ясен и
дори не се нуждае от доказване, поради факта, че висящото и безрезултатно
наказателно производство всякога води до негативни преживявания, свързани
с психически стрес, неудобство пред обществото, злепоставяне сред близки и
познати. Още повече, че в подобни случаи негативните преживявания се
презумират от закона, с оглед на презумпцията за невиновност и
конституционно защитените основни човешки права: чест и достойнство на
личността, право на лична свобода.
Твърди, че безспорно е изживял негативни емоции, съставляващи
комплекс от неимуществени вреди, които несъмнено били в пряка и
непосредствена последица от обвинението. Във връзка с изложеното счита, че
е налице основание за завеждане на иск с правна квалификация чл. 2, ал. 1 т. 3
от ЗОДОВ,с оглед превличането му, в качеството му на обвиняем по ДП
157/2020г. по описа на РУ на МВР К., пр.пр. 1267/2020г. по описа на РП- К.
5
(ТО-К., РП П.), за престъпление по чл.343б, ал. 1 от НК и за последващото
прекратяване на наказателното производство, поради липсата на безспорно
установено престъпление от негова страна.
МОЛИ съда да постанови решение, с което да осъди Прокуратурата на
Република България да му заплати сумата от 5000.00 лева, представляваща
обезщетение за претърпените неимуществени вреди, вследствие на
повдигнато му незаконно обвинение от РП-К. (ТО - К., РП П.), по ДП
157/2020г., по описа на РУ на МВР К., пр.пр. 1267/2020г. по описа на РП-К.
(ТО-К., РП П.), за престъпление по чл.343б, ал. 1 от НК, както и да осъди
Прокуратурата на Република България да му заплати сумата от 500 лева,
представляваща обезщетение за причинени имуществени вреди за заплатени
адвокатски възнаграждения по ДП 157/2020г. (приложено по ДП 157/2020г.),
ведно със законната лихва върху всяка от главниците, считано от 30.09.2020г.
-датата на прекратяване на наказателното производство до окончателното им
изплащане. Претендира за направените по делото разноски, включващи -
сумата от 20.00 лева - за внесена държавна такса, 500.00 лева адвокатски
хонорар в размер на 500.00 лева и 75.00 лева - превод на пълномощно и
договор за правна защита. Моли, присъдените суми да му бъдат заплатени по
приложената с исковата молба банкова сметка, посочена и в пълномощно или
сметката на адв. Г.Г..
Ответникът - Прокуратурата на Република България оспорва
предявения иск по чл. 2, ал.1, т. 3 от ЗОДОВ, като недоказан както по
основание, така и по размер. Предвид изложените от ищеца факти и
обстоятелства и приложените към исковата молба писмени доказателства,
счита, че така предявените претенции за обезщетяване на претърпени
вследствие на водено срещу него наказателно производство вреди за
допустими, но по същество - за изцяло неоснователни. Ищецът не е
представил доказателства за претърпени вреди, които да са в причинна връзка
с определени действия на Прокуратурата по конкретното дело. Ангажираните
доказателства не установяват действително търпени вреди като пряк резултат
от воденото наказателно производство, а това са основни елементи от
фактическия състав на отговорност по чл.2, ал.1, т.3 от ЗОДОВ, които
подлежат на доказване от ищеца. Ако изобщо могат да бъдат коментирани
каквито и да е претърпени от ищеца вреди във връзка с конкретното дело, то
6
те не биха могли да бъдат вменени на Прокуратурата, а на трети на спора
лица - полицейски служители, за чиято дейност ответникът не бил пасивно
материалноправно легитимиран да отговаря. Сочи, че искът за обезщетяване
на имуществени вреди бил недоказан, доколкото твърденията за претърпени
такива не били подкрепени с доказателства. Независимо от обективната
отговорност по ЗОДОВ в тежест на ищеца е да докаже размера на търпените
вреди, техния размер и връзката им с повдигнатото обвинение. Не били
представени доказателства за ангажиране на адвокатска защита в
наказателното производство и за това договорено ли е било и реално
изплатено ли е от ищеца възнаграждение в твърдения размер. Липсвали
доказателства за действително наличие на твърдените от ищеца
неимуществени вреди и непосредствената им връзка с повдигнатото
обвинение за престъпление от общ характер по визираното досъдебно
производство. В случая не били налице незаконни действия от страна на
Прокуратурата, която е действала законосъобразно и възможно най-бързо. В
тази връзка отбелязва, че претендираният размер на обезщетението за
неимуществени вреди бил изключително прекомерен дори с оглед на
релевираните oт самият ищец факти - наказателното производство
приключило в рамките на един ден, взета била възможно най-леката и
необременителна мярка за неотклонение - „Подписка“, която по никакъв
начин не е увредила ищеца, наказателното производство приключило в
рамките на досъдебната фаза, повдигнатото обвинение не било за тежко
престъпление.
Неоснователно било искането за присъждане на законна лихва върху
претендираните обезщетения от датата на постановяване на прекратяването
на наказателното производство. При евентуално уважен иск, законна лихва би
била дължима най-рано от датата, на която прекратителното постановление е
станало необжалваемо (стабилизирано) - т. 4 на ТР № 3/2005 на ОСГК на
ВКС.
Алтернативно, счита, че в случая следвало да намери приложение
разпоредбата на чл. 5, ал. 2 от ЗОДОВ, доколкото в рамките на наказателното
производство било безспорно установено (спорно било само точното
алкохолно съдържание в кръвта), че ищецът е управлявал МПС след употреба
на алкохол. Именно това негово противоправно поведение е единствената
причина за образуване на производството.
7
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства, намира за
установено следното:
Безспорно е по делото, а и от приобщените по делото писмени
доказателства – ДП № 157/2020г. по описа на РУ на МВР – К. и съдържащо в
кориците си -постановлението за привличане на обвиняем и постановление за
прекратяване на наказателно производство – се установява по несъмнен
начин, че на 01.06.2020г. ищецът Р.-В.Ж. Х. е бил привлечен като обвиняем за
престъпление по чл. 343б, ал. 1 от НК, като му е взета и мярка за
неотклонение „подписка“, за това че на 29.03.2020г. в гр. К., кв. С., обл. П.,
управлявал МПС – лек автомобил, марка „М.“, модел „****“ с рег. № *****,
с концентрация на алкохол в кръвта си над 1.2 на хиляда, а именно – 1.49 на
хиляда, установена по надлежен ред с техническо средство – анализатор на
алкохол в дъха тип Дрегер Алкотест 7510 с фабричен № ARBA 0091.
Постановлението е подписано лично от ищеца. Наказателното производство е
прекратено на 30.09.2020г., поради това че извършеното деяние не е
престъпление, като е отменена и процесната мярка за неотклонение.
Видно от приобщения по ДП протокол от 15.07.2020г., ищецът е
разпитан в качеството му на обвиняем по наказателното производство
непосредствено след привличането му като такъв.
В протокола са обективирани правата на лицето, съгласно разпоредбите
на НПК, включително правото му на защитник – упълномощен или служебен
такъв, като документът е подписан лично от ищеца в удостоверение на
обстоятелството, че са му разяснени посочените в протокола негови права.
От приложеното по ДП - Карта за състоянието на НП:
ББМ22000071ВЛД, на 29.03.2020г. е регистрирано от РУП - К., Надзорна
прокуратура: РП – К., провеждането на досъдебно, бързо производство, а
именно - ДП № 157/2020г. на РУП – К. за престъпление по чл. 343б, ал. 1 от
НК.
По делото няма данни полицейската регистрация да е снета към
настоящия момент.
Видно от приложеното към материалите по досъдебното производство
свидетелство за съдимост, лицето Р.-В.Ж. Х. не е осъждано. Видно от
приложената Справка за нарушител, на Р.-В.Ж. Х. във връзка с нарушения на
8
ЗДвП му е съставен Акт на 31.05.2019г., въз основа на което е издадено НП, с
което му е наложена глоба в размер на 50 лева. На 08.06.2017г. във връзка с
нарушения на ЗДвП му е издаден фиш с наложена глоба в размер на 20 лева.
От депозираните гласни доказателства, в лицето на свидетеля - М. И.а
Д., се установява, че обвинението се е отразило негативно. Твърди, че ищецът
е кръстник на дъщеря й и подържали връзка. Има преки наблюдения.
Разказва, че една вечер към 18.30 – 19.00 часа, бившият й мъж й се обадил по
телефона и й казал, че Ж. е в полицията, задържан за употреба на алкохол.
После и Ж. й се обадил по телефон и казал, че е задържан в управлението и
не разбира за какво. Сочи, че той не можел да чете на български. След като го
освободили от полицията се срещнали. Същият бил много притеснен, не
знаел какво се случва, затворил се в къщи. В С., където живеел се затворил
като човек, защото хората на селото постоянно му се подигравали, че е пил и
карал. Дори за това нещо пишело и в интернет. Той много се променил,
започнал да се затваря в себе си, ходел само в дома на свидетелката.
Единствените му контакти били с нея. Нямал приятели, с които да сподели,
защото всеки го подигравал и той оттогава още повече се затворил. Твърди,
че възприятията й относно ищеца и как се чувствал били в продължение на
около два месеца след като бил задържан. Той често ходел у тях, тъй като не
искал да стои в С.. Бил притеснен. Сочи, че бил честен, много работлив и
дори не е знаел за какво става въпрос, той просто блокирал. Съжалявал за
това, че е употребил алкохол и казал, че повече нямало да се повтори. Два
месеца след случката той не можел да приеме какво става, бил в шок.
Неговото състояние било свързано и с общественото мнение, и с неговата
съвест, като изразявал съжаление за това, че е употребявал алкохол.
По делото са ангажирани доказателства – разпечатки от онлайн медии
л. 52-56 от делото, които са отразили образуваното бързо производство за
престъпление по чл. 343б, ал. 1 от НК, извършено на 29.03.2020г. от 72-
годишен французин, постоянно пребиваващ в РБ, заловен от полицейски
служители да управлява М. с отчетена алкохолна проба от 1.49 промила.
Относно претенцията за имуществени вреди, по досъдебното
производство е приобщено пълномощно, удостоверяващо дадени
процесуални права от Р.-В.Ж. Х. н адв. Г.Г., но липсват доказателства за
заплатен адвокатски хонорар и неговия размер.
9
При така установената фактическа обстановка, съдът прави
следните правни изводи:
Съгласно чл. 2, ал. 1 от ЗОДОВ, Държавата отговаря за вреди,
причинени на граждани от разследващите органи, прокуратурата или съда в
посочените в закона хипотези, като в т. 3 от цитираната разпоредба е
предвидена отговорност в хипотезата на обвинение в извършване на
престъпление, ако образуваното наказателно производство бъде прекратено
поради това, че извършеното деяние не е престъпление – какъвто е
настоящият случай. Съгласно чл. 4 от ЗОДОВ, Държавата дължи обезщетение
за всички имуществени и неимуществени вреди, които са пряка и
непосредствена последица от увреждането, независимо от това, дали са
причинени виновно от длъжностното лице. Отговорността по ЗОДОВ е
обективна, следователно ищецът не трябва да доказва вина при вредоносните
актове на правозащитния орган. Държавата отговаря по доказаната
материалноправна претенция, независимо от наличието на вина у
правозащитния си орган.
За да бъде ангажирана отговорността на Държавата по чл. 2, ал. 1, т. 3
от ЗОДОВ, ищецът следва да установи по несъмнен начин в условията на
пълно и главно доказване кумулативното наличие на следните юридически
факта: 1.) привличането му като обвиняем по образувано наказателно
производство; 2.) прекратяването на същото поради това, че извършеното
деяние не съставлява престъпление; 3.) съществуващата причинно-следствена
връзка между незаконното обвинение и претъпените неимуществени вреди,
както и 4.) характера, степента и интензитетът на претърпените
неимуществени вреди.
В тежест на ответника е да проведе насрещно доказване по тези факти,
както и да докаже възраженията си в отговора, а при установяване на горното
от ищеца – да докаже, че е погасил претендираната сума.
Безспорно е и от събраните доказателства се установява, че
на 01.06.2020г. ищецът е привлечен, в качеството му на обвиняем за това, че
на 29.03.2020г. в гр. К., кв. С., обл. П., управлявал МПС – лек автомобил,
марка „М.“, модел „****“ с рег. № *****, с концентрация на алкохол в
кръвта си над 1.2 на хиляда, а именно – 1.49 на хиляда, установена по
надлежен ред с техническо средство – анализатор на алкохол в дъха тип
10
Дрегер Алкотест 7510 с фабричен № ARBA 0091, което съставлява
престъпление по чл. 343б, ал. 1 от НК, като му е взета и мярка за
неотклонение „подписка“. От постановлението за прекратяване на
наказателното производство се установява, че повдигнатото работно
обвинение по смисъла на ТР 2/2002 г. на ОСНК на ВКС е преустановено на
30.09.2020г., поради несъставомерността на извършеното от ищеца деяние.
Претърпените от ищеца неимуществени вреди се установяват от
показанията на разпитания свидетел – М. И.а Д., която заявява, че
привличането на Р.-В.Ж. Х. като обвиняем се отразило негативно върху
неговото емоционално и психическо състояние. Същият се затворил в себе си,
спрял е да излиза и контактува с приятели и съседи, бил е притеснен и
тревожен. Хората са променили отношението си към него, което неминуемо е
довело до депресивни състояния у ищеца.
За пълнота следва да бъде отбелязано, че на основание чл. 172 от ГПК,
показанията на свидетелката се преценяват от съда с оглед на всички други
данни по делото, като се има предвид възможната нейна заинтересованост,
тъй като ищецът е кръстник на детето й. След съвкупния анализ на нейните
показания, ведно с останалите приобщени по делото писмени доказателства,
съдът достигна до заключението, че показанията й са логични,
последователни, вътрешно непротиворечиви и взаимно допълващи се, поради
което се кредитират от съда досежно претърпените от ищеца неблагоприятни
психически и емоционални преживявания. Същите обаче не надхвърлят
обичайните нравствени, емоционални и психически терзания на личността,
накърнената чест, достойнство, добро име в обществото, като резултат от
незаконно повдигнатото обвинение (Решение № 480 от 23.04.2013г. по гр.д.
№ 85/2012г. на ВКС, ІV ГО).
Установи се от справката за съдимост, че ищецът е с чисто съдебно
минало, а установените по делото извършени от ищеца административни
нарушения са от значение при определяне размера на обезщетението, но не
обуславят основателността на иска. От свидетелските показания по несъмнен
начин се установи, че процесните неимуществени вреди са пряка и
непосредствена последица именно от незаконното обвинение по чл. 343б, ал.
1 от НК.
Справедливото обезщетяване, каквото изисква чл. 52 от ЗЗД, на всички
11
неимуществени вреди, означава съдът да определи точен паричен еквивалент
на болките и страданията, претърпени от пострадалото лице във всеки
отделен случай конкретно, а не по общи критерии. Определената сума пари в
най-пълна степен следва да компенсира вредите. Понятието „справедливост“
не е абстрактно понятие, а е свързано с преценката на съда по същество на
конкретни обстоятелства от обективната действителност. В този смисъл е
задължителната тълкувателна практика на ВС, обективирана в ППВС № 4 от
1968 г. на Пленума на ВС, като при определяне на дължимото обезщетение
следва да се държи сметка и за обществените представи за справедливост в
аспект на съществуващите обществено-икономически условия на живот.
Моралните вреди са индивидуално определими и паричното
обезщетение за тях следва да съответства на необходимото за преодоляването
им. Не е проява на справедливост, а е в дисхармония със справедливостта
определяне на парично обезщетение по-голямо от необходимото за
обезщетяване на претърпените вреди като се обсъдят всички наведени доводи
и обстоятелства, обосноваващи по-нисък размер на обезщетението. Предвид
конкретните данни по делото, съдът при определяне размера на дължимото
обезщетение за неимуществени вреди взе предвид следните конкретни
обстоятелства, както следва:
- Тежестта на престъплението, за което е повдигнато обвинение –
същото не е тежко по смисъла на чл. 93, т. 7 от НК, доколкото санкционната
част на наказателно-правната норма, обективирана в разпоредбата на чл.
343б, ал. 1 от НК предвижда наказание лишаване от свобода до 3 години и
глоба от 200.00 лева до 1000.00 лева;
- Продължителността на наказателното преследване – същото е около 4
месеца. Работното обвинение е повдигнато на 01.06.2020г., а постановлението
за прекратяване е влязло в сила на 30.09.2020г.;
- Интензитетът на наказателното производство – във фазата на
досъдебното производство след привличане на ищеца в качеството му на
обвиняем по повдигнатото му обвинение са осъществени две процесуално –
следствени действия с негово участие, а именно - на 15.07.2020 г. е разпитан
в качеството му на обвиняем и на същата дата му е предявено разследването,
обективирано в протокол от разследващия полицай, както и на 11.09.2020г.
по указания на прокуратурата му е предявено разследването, обективирано в
12
протокол от разследващия полицай. Наред с това, му е наложена най-леката
мярка за неотклонение – „подписка“, която не води до съществено
ограничаване на конституционните права и свободи на ищеца. Същевременно
обаче, като законова последица от привличането на ищеца като обвиняем е
извършена полицейска регистрация, която макар да не е резултат от акт на
органите на ДП, е пряка и непосредствена последица от техния акт за
привличане на лицето като обвиняем;
- Данните за личността на ищеца - с оглед преценката за интензитета на
негативното отражение на повдигнатото му обвинение върху неговото
физическо и психично здраве, контактите, професията, социалния живот и
положението му в обществото. Тук следва да се отбележи, че от справката за
нарушител/водач се установява, че ищецът през годините е нарушил
правилата за движение по пътищата, нормативно регламентирани в ЗДвП, за
което са му съставяни – един акт и един фиш и което обуславя присъждането
на по-ниско обезщетение. Макар повдигнатото по чл. 343б, ал. 1 от НК
обвинение да няма за елемент от обективна страна изпълнително деяние
идентично с тези деяния, за които е реализирана не веднъж административно
наказателната отговорност на ищеца, това обосновава извод, че лицето не се е
поправило и превъзпитало въпреки наложените му административни
наказания за нарушение на Закона за движение по пътищата, поради което
претърпените негативни емоционални и психически преживявания
не надхвърлят обичайните, предизвикани от едно незаконно обвинение,
обусловено от нарушаване на ЗДвП, като тук по-високата степен на
обществената опасност на деянието е поради употребата на алкохол, която не
се отрича от ищеца. Отделно от това, от свидетелските показания се
установява, че повдигнатото на лицето обвинение е предизвикало негативни
емоционални преживявания, като същият се откъснал от обичайната си
социална, работна и семейна среда. Влошили са се и личните му контакти с
приятели и съседи.
При съобразяване с посочените критерии, от една страна, и от друга –
отчитайки съществуващите обществено-икономически условия в страната,
съдът намира, че пълният размер на обезщетението за претърпени
неимуществени вреди е 900.00 лева, като искът до този размер е основателен.
За горницата над 900.00 лева до 5000.00 лева следва да се отхвърли като
неоснователен. Доказани са в тяхната кумулативност елементите от
13
фактическия състав на обективната деликтна отговорност на Държавата
по чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ, като липсват данни дължимата сума по
обезщетението, предмет на иска, да е заплатена изцяло на пострадалото лице.
По отношение на имуществените вреди, съдът намира за установено
следното:
Във връзка с тази претенция ищецът не е представил по дело платежен
документ, от който да се установи, че е заплатил на адв. Г.Г. в брой
адвокатско възнаграждение в размер на 500.00 лева, за да го представлява във
връзка с образуваното ДП № 157/2020г. и повдигнатото му от РП-
К. обвинение за престъпление по чл. 343б, ал. 1 от НК.
В досъдебното производство, на л.9 се намира пълномощно, видно от
което адв. Г.Г. е упълномощен да представлява Р.-В.Ж. Х. в това
производство във връзка с повдигнатото му обвинение, като липсват
доказателства за уговорен и заплатен размер на адвокатско възнаграждение.
Ето защо, съдът приема, че по делото не е установено безспорно ищецът да е
заплатил за защита в досъдебно производство № 157/2020г. по описа на РУП-
К. сумата от 500.00 лева за адвокатско възнаграждение.
В действителност, според чл. 190, ал.1 от НПК, когато подсъдимият
бъде признат за невинен или наказателното производство бъде прекратено,
разноските по дела от общ характер остават за сметка на държавата, т.е. за
сметка на държавата остават извършените разноски от бюджета на съда или
на съответния орган на досъдебното производство, като не е уреден въпросът
за разноските, извършени от подсъдимия. Липсата на процесуална
възможност да се упражни претенцията за разноски в наказателния процес
налага извод, че изразходваните средства в хода на наказателното
преследване, приключило с оправдателна присъда или прекратено в
хипотезите на чл. 2, ал.1, т.3 от ЗОДОВ представляват имуществени вреди за
лицето, подложено на неоправдана наказателна репресия, за която държавата
дължи обезщетение на основание чл. 4 ЗОДОВ. Предвид обаче на
обстоятелството, че ищецът не установи размера на имуществената си
претенция , съдът намира, че предявения иск за обезщетение за имуществени
вреди се явява неоснователен и недоказан и като такъв следва да бъде
отхвърлен.
Основателността на главния иск, обуславя дължимостта на акцесорното
14
вземане за обезщетение за забава в размер на законната лихва до
окончателното погасяване на задължението, но считано от датата на влизане
на постановлението за прекратяване в сила, съобразно задължителните
указания дадени в т. 4 от ТР № 4/2004 г. на ОСГК на ВКС. В случая, видно от
приложеното към ДП известие за доставяне, Постановлението за
прекратяване на наказателното производство е връчено на ищеца на
30.10.2020г. Предвид възможността му за обжалване в 7-дневен срок, същото
е влязло в законна сила на 07.11.2020г. от която дата се дължи обезщетението
за забава.
По разноските:
Според чл. 10, ал. 3 от ЗОДОВ, ако искът бъде уважен изцяло или
частично, съдът осъжда ответника да заплати разноските по производството,
както и да заплати на ищеца внесената държавна такса. Съдът осъжда
ответника да заплати на ищеца и възнаграждение за един адвокат, ако е имал
такъв, съразмерно с уважената част от иска.
Ищецът претендира разноски за заплатена държавна такса от 20.00
лева, адвокатско възнаграждение от 500.00 лева, както и 75.00 лева за превод
на договора за правна помощ, доказателства за заплащането на което са
представени по делото. Срещу размера на адвокатското възнаграждение
ответната страна е релевирала своевременно възражение за прекомерност,
което съдът намира за неоснователно, доколкото минималния размер на
възнаграждението възлиза на 580 лева, определен по реда на чл. 7, ал. 2, т. 2
от Наредба № 1 от 9 юли 2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения. Ето защо, разноските за адвокатско възнаграждение не
следва да бъдат редуцирани, доколкото същите са до нормативно установения
минимум. Общия размер на претенцията за разноски възлиза в размер на
595.00 лева.
С оглед изхода на делото и на основание чл. 10, ал. 3 от ЗОДОВ, в полза
на ищеца следва да бъдат присъдени разноски в размер на 100.00 лева,
съразмерно с уважената част от исковата претенция.
Следва, съгласно нормата на чл. 236, ал. 1, т. 7 от ГПК, да бъде указано
на ответника, че банковата сметка, по която да се преведат присъдените суми
на ищеца е IBAN: *******, BIC: ******.
Мотивиран от изложените мотиви, съдът
15
РЕШИ:
ОСЪЖДА, ПРОКУРАТУРАТА НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, с адрес:
град С., бул. „В.“ № 2, да заплати на Р.-В.Ж. Х., роден на 03.09.1948г. във Ф.,
гражданин на Ф., с адрес: гр. К., кв. С., ул. „К.“ № 6, л.к. *******, л.н.:
**********, изд. на 09.03.2021г. от МВР-П., постоянно пребиваващ в
Република България, на основание чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ, сумата от
900.00 (деветстотин) лева, представляваща обезщетение за неимуществени
вреди, претърпени в резултат от незаконното му обвинение по ДП №
157/2020г. по описа на РУ на МВР – К., за извършено престъпление по чл.
343б, ал. 1 от НК, което наказателно производство е прекратено поради това,
че извършеното деяние не е престъпление, ведно със законната лихва, считано
от 07.11.2020г. до окончателното изплащане на задължението, КАТО
ОТХВЪРЛЯ предявения иск за разликата над сумата от 900.00 лева до пълния
предявен размер на претенцията от 5000.00 лева, като НЕОСНОВАТЕЛЕН и
НЕДОКАЗАН.
ОТХВЪРЛЯ предявения от Р.-В.Ж. Х., роден на 03.09.1948г. във Ф.,
гражданин на Ф., с адрес: гр. К., кв. С., ул. „К.“ № 6, л.к. *******, л.н.:
**********, изд. на 09.03.2021г. от МВР-П., постоянно пребиваващ в
Република България против ПРОКУРАТУРАТА НА РЕПУБЛИКА
БЪЛГАРИЯ, с адрес: град С., бул. „В.“ № 2 иск, за осъждане на ответника, на
основание чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ, да му заплати сумата от 500.00 лева,
представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди по
осъществено адвокатско представителство във връзка с незаконно обвинение
в извършване на престъпление по чл. 343б, ал. 1 от НК по ДП № 157/2020г. по
описа на РУ на МВР – К., ведно със законна лихва върху сумата, считано от
30.09.2020г. до изплащането му, като НЕОСНОВАТЕЛЕН и НЕДОКАЗАН.
ОСЪЖДА, на основание чл. 10, ал. 3 от ЗОДОВ, ПРОКУРАТУРАТА
НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, с адрес: град С., бул. „В.“ № 2, да заплати
на Р.-В.Ж. Х., роден на 03.09.1948г. във Ф., гражданин на Ф., с адрес: гр. К.,
кв. С., ул. „К.“ № 6, л.к. *******, л.н.: **********, изд. на 09.03.2021г. от
МВР-П., постоянно пребиваващ в Република България, сумата от 100.00 (сто)
лева, представляваща сторените разноски по делото.
БАНКОВАТА сметка, по която да се преведат присъдените суми на
16
ищеца е IBAN: *******, BIC: ******.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Окръжен съд – П., в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Сн.Д.
Съдия при Районен съд – К.: _______________________
17