№ 111
гр. София, 27.01.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 10-ТИ ГРАЖДАНСКИ, в закрито
заседание на двадесет и седми януари през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Цветко Лазаров
Членове:Ралица Димитрова
Нина Стойчева
като разгледа докладваното от Нина Стойчева Въззивно гражданско дело №
20211000500062 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл.258 – чл.273 от ГПК.
Със съдебно решение № 260024 от 30.10.2020г., постановено по т.д.
№246/2019г. по описа на СОС, ТО, 4-ти с-в е осъдено дружеството ЗД
„БУЛ ИНС“ АД да заплати на А. Ю. К. на основание чл. 432 ал. 1 КЗ сумата
от 26 000 лева, съставляваща обезщетение за претърпени неимуществени
вреди (болки и страдания от травматични увреждания), от ПТП, настъпило на
07.06.2019г., ведно със законната лихва върху присъденото обезщетение от
02.08.2019г. до окончателното изплащане на сумата.
Постъпила е въззивна жалба от ЗД „БУЛ ИНС“ АД, с която се обжалва
съдебно решение № 260024 от 30.10.2020г., постановено по т.д.
№246/2019г. по описа на СОС, ТО, 4-ти с-в, изцяло.
Изложени са съображения за незаконосъобразност на
първоинстанционното решение. Твърди се, че при определяне размера на
дължимото обезщетение съдът не е съобразил правилно всички, представени
доказателства, поради което е присъдена завишен размер на обезщетение.
Оспорва се механизма на ПТП, като се твърди, че същият е останал
недоказан в първоинстанционното производство, поради което не е доказано
и противоправното поведение на водача на МПС, чиято гражданска
1
отговорност е застрахована от дружеството-жалбоподател. Твърди се, че
процесното ПТП е случайно събитие.
Жалбоподателят моли съда да отмени решението със законните
последици. Претендира присъждане на разноски за двете инстанции.
Въззиваемата страна по тази въззивна жалба – А. Ю. К. депозира
писмен отговор. Оспорва жалбата.
СОФИЙСКИЯТ АПЕЛАТИВЕН СЪД , като обсъди доводите на
страните и събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната
съвкупност, намира, следното: Пред настоящата инстанция не са ангажирани
от страните нови доказателства по смисъла на чл.266 от ГПК.
В конкретния случай по делото се установява от прадставената справка
от ИЦ на ГФ, че към датата на процесното ПТП ЗД „БУЛ ИНС“ АД е
застраховател по задължителната застраховка „Гражданска отговорност” на
водачите на МПС относно лек автомобил „Хюндай Санта Фе“ с ДК №
********.
Видно от представения по делото Протокол за ПТП, на 07.06.2019г. на
автомагистрала „Тракия“, км.22 +100 е настъпило ПТП между лек автомобил
марка „Хюндай Санта Фе“ с ДК № ********, управляван от Х. Г. М. и лек
автомобил марка „Нисан“ с ДК № ********, управляван от А. Ю. К..
Представени са от ищцовата страна АУАН № 258090 и НП № 19-1204-
001822, изд. от ОДМВР София, влязло в сила, установяващи вината на Х. Г.
М., който при управление на автомобил марка „Хюндай Санта Фе“ с ДК №
******** е предизвикал процесното ПТП. Същите не са оспорени от
насрещната страна и съдът изцяло ги цени като надлежни писмени
доказателства, съставляващи официални документи, издадени от длъжностно
лице в кръга на службата му и по установения ред.
АУАН и НП не са задължителни за гражданския съд досежно приетия
механизъм на ПТП и вината на участниците в същото, но т.к. АУАН и НП не
са оспорени от насрещната страна, то същите следва да се ценят като
надлежни писмени доказателства, съставляващи официални документи, съгл.
разп. на чл.179 от ГПК.
Въззивната жалба е допустима - подадена е в срока по чл.259, ал.1 от
ГПК от легитимирана страна в процеса срещу първоинстанционното съдебно
2
решение, което подлежи на въззивно обжалване, поради което следва да се
разгледа по същество.
Съгласно чл.269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението, по допустимостта му – в обжалваната част, като
по останалите въпроси е ограничен от наведените в жалбата възражения.
Обжалваното решение е валидно и допустимо /не е постановено в
нарушение на правни норми, които регламентират условията за валидност на
решенията – постановено е от съд с правораздавателна власт по спора, в
законен състав, в необходимата форма и с определеното съдържание/.
Настоящият състав следва да обсъди доводите на жалбоподателя
досежно законосъобразността на обжалваното решение.
Разгледана по същество въззивната жалба на ЗД „БУЛ ИНС“ АД е
НЕОСНОВАТЕЛНА.
С прекия иск по чл.432, ал.1 от КЗ разполага увреденият от ПТП срещу
причинителят на вредите и неговият застраховател. Пострадалият може да
предяви иска за заплащане на обезщетение за претърпените имуществени и
неимуществени вреди непосредствено срещу застрахователя по задължителна
застраховка "гражданска отговорност". Застрахователят по нея отговаря за
чужди виновни действия и по характер отговорността му е гаранционно -
обезпечителна. В процесния случай предявеният пряк иск по чл.432, ал.1 КЗ
срещу застрахователя на гражданската отговорност на делинквента се явява
основателен доколкото в процеса са доказани всички кумулативни елементи
на сложния фактически състав на посочената правна норма.
Първоинстанционният съд законосъобразно е приел, че са налице
предпоставките за уважаване на заявената искова претенция.
За да се ангажира отговорността на дружеството-въззивник е
необходимо да е изпълнен ФС на чл.45 от ЗЗД по отношение на
застрахования при него водач на МПС, включващ кумулативно следните
елементи: противоправно деяние, довело до увреда на ищцата, от което тя
търпи болки и страдания, подлежащи на обезщетяване, пряка причинно-
следствена връзка между деянието и настъпилата увреда и наличието на
валидно застрахователно провоотношение, досежно, който факт настоящият
съдебен състав е изложил мотиви по-горе. Вината се предполага съгл.
презумпцията на чл.45 ал.2 от ЗЗД.
3
В тежест на ищеца пред първоинстанционния съд, е да докаже
изпълнението на посочения ФС с всички допустими доказателствени
средства, което в случая, настоящият съдебен състав приема за сторено.
Спорен е бил между страните, в първоинстанционното производство
механизма на процесното ПТП. Ответното дружество е оспорило твърдения
от ищцата механизъм на ПТП, като е твърдяло, че вина за настъпване на
същото има не само водача на лек автомобил „Хюндай“, чиято гражданска
отговорност е била застрахована от дружеството, но и ищцата като водач на
лек автомобил „Нисан“. Това възражение се поддържа и във въззивна
жалба.
Настоящият съдебен състав намира това възражение на
жалбоподателя, ответник в първоинстанционното производство за
неоснователно.
В първоинстанционното производство е допусната по искане на
страните КСМАТЕ, която е дала заключение за механизма на ПТП: съгл.
същото единствена причина за настъпване на ПТП е поведението на водача на
лек автомобил „Хюндай“, който се е движел непосредствено след автомобил
„Нисан“, управляван от ищцата, при неспазване на надлъжната безопасна
дистанция.
Настоящият съдебен състав изцяло кредитира заключението на
КСМАТЕ. Същото не е оспорено от страните поделото, вкл. и от ответната
страна, досежно приетия механизъм на ПТП. Заключението на КСМАТЕ е
основано на писмени доказателства, приети от първоинстанционния съд, без
оспорване от страните: Протокол за ПТП, АУАН и НП. Тези доказателства ,
съставляващи официални документи, не са задължителни за гражданския съд
досежно установения с тях механизъм на ПТП, нито досежно констатирана
вина ( водеща до административна отговорност в случая) и противоправно
поведение на водача на л.а „Хюндай“, но същите като диспозитивни
официални документи притежават формална доказателствена сила за факти,
удостоверени в тези документи от длъжностните лица, издали документа в
кръга на правомощията им и по установения ред. Именно на тези факти са се
позовали вещите лице при изготвяне на КСМАТЕ, поради което
заключението на съставлява надлежно доказателствено средство, за
механизма на ПТП и противоправното поведение на делинквента – водачът на
4
л.а.“Хюндай.
Неоснователно е и възражението на жалбоподателя досежно
доказателствената сила на Протокола за ПТП. Същият е оспорен не досежно
неговата истинност или автентичност, а досежно неговата форма- твърди се,
че предвид механизма и характера на ПТП е следвало да бъде съставен КП за
ПТП , а не Протокол за ПТП от органите на МВР, посетили
местопроизшествието.
Това възражение е неоснователно. Цитираната от жалбоподателя
Наредба I-41 от 12.01.2009г. урежда преди всичко отношенията между МВР
и ГФ по повод настъпили ПТП. Съгл. разп. на чл. 2 от Наредбата, за
настъпило ПТП се съставят следните документи : 1. констативен протокол за
ПТП с пострадали лица; 2. протокол за ПТП с материални щети; 3.
двустранен констативен протокол за ПТП.
Обстоятелството, че в случая е съставен Протокол за ПКТП , а не КП за
ПТП не игнорира факта, че при процесното ПТП ищцата е получила
твърдените от нея увреди: контузия на главата, лекостепенно мозъчно
сътресение и навяхване на шията, само защото органите на МВР, посетили
местопроизшествието не са констатирали на място тези оплаквания на
ищцата и не са съставили подходящия за целта КП.
Съдът изцяло кредитира КСМАТЕ досежно заключението относно
увредите, получени от ищцата от процесното ПТП, наличието на пряка
причинно –следствена връзка, като между физиологическите увреди, така и
между увредите на психологическото здраве на ищцата и преживяното
ПТП. Представени са множество писмени доказателства, съставляващи
медицински документи, доказващи претърпените от ищцата увреди и
проведеното лечение. Съдът изцяло кредитира и събраните гласни
доказателства досежно тези обстоятелства, като съобразява и разп. на чл.172
от ГПК. Същите доказват получените от ищцата увреди.
Съдът изцяло кредитира и приетата от първоинстанционния съд СПЕ,
чието заключение не е оспорено от страните по делото.
В този смисъл, оплакванията във въззивната жалба досежно размера на
присъденото застрахователно обезщетение решаващият състав намира за
неоснователни.
5
От заключението на КСМАТЕ и на СПЕ, които съдът изцяло
кредитира като обективно и компетентно изготвени, , се установяват по
категоричен начин причинените на ищцата травматични увреждания,
получени от нея в резултат на процесното ПТП: контузия на главата,
лекостепенно мозъчно сътресение и навяхване на шията, разстройство на
психологическото здраве изразяващо се в разстройство в адаптацията със
страхово-депресивен синдром.
Първоинстанционният съд при съобразяване с разпоредбата на чл.52 от
ЗЗД като е отчел конкретни факти и обстоятелства е определил справедлив
размер на обезщетението за претърпените от ищцата неимуществени вреди.
Отчетен е вида и характера на уврежданията на ищцата, продължителността и
интензивността на претърпените от нея болки и страдания, свързани с по-
продължителния процес на възстановяване, приключил за срок до 4 месеца,
а така също и с оглед обществения критерий за справедливост и съдебната
практика, правилно е преценено от първостепенния съд, че сумата от 26 000
лв., представлява справедливо обезщетение, с което се репарират в
относително пълен размер причинените на ищеца неимуществени вреди.
По релевираното във въззивната жалба възражение за липса на пряка
причинно-следствена връзка между претърпените от ищцата психически
увреди и процесното ПТП: настоящата съдебна инстанция намира това
възражение за неоснователно. Съгл. заключението на СПЕ, съществува пряка
причинно-следствена връзка между преживяното ПТП и психичните
заболявания на ищцата.
Възражението на жалбоподателя, че процесното ПТП съставлява
случайно събитие, изключващо застрахователната му отговорност е
преклудирано: същото е направено за първи път пред въззивната инстанция, а
предвид правопогасяващия, респ. правоотблъскващ характер на това
възражение, то може да бъде направено най-късно с отговора на исковата
молба, като се изложат изчерпателно в същия срок и обстоятелствата, на
които то се основава.
Въпреки това, доколкото това възражение е относимо към оспорения
механизъм на ПТП , следва да се отбележи, че случайно е събитието, когато
то е непредвидимо по своя произход, а случайно е това обстоятелство, чието
настъпване е непредвидимо и непредизвикано от никого, обстоятелство,
6
което настъпва независимо и извън волята на всички. Приетият за доказан
по-горе механизъм на ПТП изключва квалифицирането на процесното ПТП
като случайно събитие.
Предвид изложените съображения предявеният иск с правно основание
чл.226, ал.1 от КЗ във връзка с чл.45 от ЗЗД се явява основателен за сумата от
26 000 лв.,
С оглед изложените съображения и поради съвпадане на изводите на
въззивната инстанция с тези на първоинстанционния съд съдебното решение
като правилно и законосъобразно следва да бъде потвърдено на основание
чл.271, ал.1 от ГПК.
По разноските: С оглед изхода от правния спор пред настоящата
инстанция и на осн. чл.78 ал.3 от ГПК, на въззиваемата страна се следват
разноски, но доказателства за сторени такива не са представени. На адв. М.,
пълномощник на въззиваемата страна, следва да бъде присъден адвокатски
хонорар по реда на чл.38 от ЗА на адв. в размер на 1 310 лв., изчислен по
реда на Наредба № 1/2004г. и предвид изрично направеното искане и
представения списък на разноските.
Воден от горното СОФИЙСКИЯТ АПЕЛАТИВЕН СЪД, ГО, Х-ти
състав
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА съдебно решение № 260024 от 30.10.2020г.,
постановено по т.д. №246/2019г. по описа на СОС, ТО, 4-ти с-в.
ОСЪЖДА ЗД „БУЛ ИНС“ АД със седалище и адрес на управление
гр.София, бул. „Джеймс Баучер“ № 87, да заплати адв. А.М., САК на осн. чл.
38 ал.2 от ЗА сумата от 1 320 лв. ( хиляда триста и двадесет лева),
адвокатско възнаграждение за въззивната инстанция.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред ВКС при условията на
чл.280, ал.1 от ГПК в едномесечен срок от връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
7
1._______________________
2._______________________
8