Р Е Ш
Е Н И Е № 53
гр. София, 08.05.2018 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД- гр. СЛИВНИЦА, III състав, в
публично заседание на двадесет и седми март през две хиляди и осемнадесета
година, в състав:
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: НЕВЕНА ВЕЛИКОВА
при
секретаря Паулина Велкова, като
разгледа докладваното от съдията НАХ
дело № 661 по описа за
2017 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 59 и следващите ЗАНН.
Образувано е по жалба на Е.Д.Ц., ЕГН **********, действащ
като ЕТ „Е.Д.“, ЕИК *********, срещу наказателно постановление № НП-Ю-VIII-1/10.08.2017 г., издадено от Директора на ОДБХ- Софийска област- д-р П.К.З.,
с което на жалбоподателя на основание чл. 53 ЗАНН и чл. 67, ал. 2, вр. ал. 1 и
чл. 74, ал. 3 ЗПООПЗПЕС е наложено
административни наказания „Имуществена санкция” в размер на 2000 (две хиляди)
лева за това, че на 12.05.2017 г., на общинския пазар в гр. Б.ЕТ „Е.Д.“, в
качеството си на „Търговец на пресни плодове и зеленчуци“ по смисъла на § 1, т.
20 от ДР на ЗПООПЗПЕС, е предложил за продажба следните стоки: домати-15 кг.,
портокали- 3 кг., ябълки- 40 кг., сладки пиперки- 10 кг., краставици- 20 кг.,
поставени в касетки, които нямат поставени етикети и не са маркирани, т.е. не
съдържат данни за името и адреса на доставчика и/или експедитора и данни за
произход стоката, с което е нарушил изискванията на чл. 40, ал. 2 ЗПООПЗПЕС,
вр. чл. 7, ал. 4 от Наредба № 16/28.06.2010 г. за изискванията за качество и
контрол за съответствие на пресни плодове и зеленчуци, издадена от министъра на
земеделието и храните.
В жалбата се поддържа, че
наказателното постановление е издадено в нарушение на процесуалните разпоредби,
като е бил нарушен чл. 52, ал. 1 ЗАНН, доколкото АНО не се е произнесъл в
месечен срок от получаване на преписката. Поддържа се, че е налице нарушение и
на чл. 52, ал. 4 ЗАНН, а също и на чл. 57, ал. 1, т. 5 ЗАНН, като в хода на
установяване на административното нарушение, а също и при издаване на НП не са
били събрани доказателства, в подкрепа на изложените в АУАН констатации. Наред
с това се твърди и материална незаконосъобразност на издаденото НП, доколкото
същото е издадено без да е изяснена фактическата обстановка, като констатациите
в него не се субсумират под визираните правни норми. Твърди се още, че
извършеното не представлява административно нарушение, тъй като първо не е
изяснена формата на вината и второ- не е нарушена посочената бланкетна
разпоредба на чл. 40, ал. 2 ЗПООПЗПЕС, тъй като предлаганите плодове и
зеленчуци са били означени съобразно изискванията за качество, като не е
нарушена и разпоредбата на чл. 7, ал. 4 от Наредба № 16/2010 г. Наред с това се
поддържа, че контролните органи не са направили проверка на качеството, а АНО
от своя страна не е посочил конкретно кое е нарушението, извършено от
жалбоподателя при окачествяване на партидите пресни плодове и зеленчуци.
Поддържа се още, че изложеното в АУАН и НП не отговаря на фактическата
обстановка като е посочено подробно как са били предлагани описаните в АУАН
плодове и зеленчуци. Твърди се, че никъде в цитираните от АНО като нарушени
разпоредби не се съдържа конкретно изискване за етикетиране/маркиране, а
доколкото предлаганите от жалбоподателя плодове и зеленчуци са имали поставени
етикети, за търговеца не съществува задължение да ги „окачествява“. Оспорва се
и преценката на АНО относно неприложимостта на разпоредбата на чл. 28 ЗАНН доколкото
не става ясно как наказващият органи е определил количествата предлагани
плодове и зеленчуци като „големи количества“, още повече, съобразявайки че при
проверката същите не са били претеглени, а количествата са били преценени от
контролния орган на око. На последно място се сочи, че НП не е съобразено с
целта на закона, което от своя страна също обуславя неговата отмяна.
В проведеното публично съдебно заседание
жалбоподателят се представлява от адв. Н.В. от ***, която поддържа подадената
жалба по подробно развитите в нея съображение, като допълва, че в хода на
въззивното обжалване от разпитаните пред съда свидетели се е установило, че
описаното в АУАН не отговаря не обективната истина, като по делото не е била
доказана и компетентността на актосъставителката да извършва проверки. Моли
съда да уважи подадената жалба с всички законови последици от това, като
присъди на жалбоподателя и сторените от него разноски в производството.
Въззиваемата страна- Областна
дирекция по безопасност на храните София област (ОДБХ София област), се
представлява от адв. Б.Б. от ****, който оспорва жалбата и моли съдът да
потвърди обжалваното НП като правилно, законосъобразно, издадено в съответствие
с целта на закона и при спазване на материалния и процесуалния закон. В дадения
от съда едноседмичен срок процесуалният представител на жалбоподателя не
представи писмена защита.
Съдът, като обсъди доводите на
жалбоподателя и въззиваемата страна, както и събраните по делото доказателства
поотделно и в тяхната съвкупност, намери за установено следното:
Жалбата е подадена в законоустановения срок
по чл. 59, ал. 2 ЗАНН (наказателното постановление е връчено на 12.09.2017 г., а
жалбата е подадена по пощата на 18.09.2017 г..), от процесуално легитимирано лице и съдържа всички
изискуеми реквизити, обуславящи нейната редовност.
Разгледана по същество жалбата е
основателна.
На 12.05.2017 г., разпитаните по
делото като свидетели Т.Б.Н.- ст. инспектор в отдел „Растителна защита“
при ОДБХ София област, Х.Б.Т.- инспектор в отдел „Контрол по храните“ при ОДБХ
София област и З.М.Р.- инспектор в отдел „Контрол по храните“ при ОДБХ София
област, извършвали съвместна проверка на обекти в гр. Б..
В хода на
проверката свидетелките посетили и обекта, стопанисван от Е.Д.Ц., ЕГН **********, действащ
като ЕТ „Е.Д.“, ЕИК *********, а именно павилион за продажба на плодове и
зеленчуци, находящ се в гр. Б., на общинския пазар. При проверката свидетелката
Н. установила, че предлаганите от търговеца домати, портокали, ябълки и сладки
пиперки се предлагат в касетки, а краставиците в чувал, които не са етикирани и
маркирани, като същите не били означени чрез посочване на вида, класа и
произхода на стоката. Свидетелката изискала от търговеца документи за произход
на стоката, но такива не били представени, като били представени единствено
сертификати, които обаче били с изтекъл срок. Стоките били изложени пред
павилиона на търговеца, а везната се намирала вътре, като същите не били
претеглени, а количеството им било преценено на око от свидетелката Н..
Във връзка с установените
нарушения бил съставен Констативен протокол № SFO028/029, който бил подписан от
представляващия едноличния търговец- Е.Д.Ц..
Актосъставителката Т.Б.Н.-
ст. инспектор в отдел „Растителна защита“ при ОДБХ София област, в присъствието
на свидетелите Х.Б.Т. и З.М.Р., съставила на ЕТ „Е.Д.“ АУАН № 0000483 от
12.05.2017 г., в който записала, че при извършена проверка на 12.05.2017 г. на
общински пазар в гр. Б. се установи, че ЕТ „Е.Д.“ предлага за продажба домати-
15 кг., портокали- 3 кг., ябълки- 10 кг., сладки пиперки- 10 кг., и краставици-
20 кг., като касетките не са етикетирани
и маркирани, с което е нарушил чл. 40, ал. 2 и ал. 4, ал. 3 ЗПООПЗПЕС, вр. чл. 7, ал. 4 от
Наредба № 16 от 28.05.2010 г. Представителят на търговеца се подписал в
разписката за получаване на АУАН два пъти, като изписал и ЕГН, макар и не на
съответното за това място. Подпис до „нарушител“ не бил поставен.
Въз основа на съставения АУАН
било издадено и атакуваното НП, с което д-р П.К.З.- Директор на ОДБХ Софийска
област, наложил на жалбоподателя на основание чл. 53 ЗАНН и чл. 67, ал. 2, вр.
ал. 1 и чл. 74, ал. 3 ЗПООПЗПЕС
административно наказание „Имуществена санкция” в размер на 2000 (две
хиляди) лева за това, че на 12.05.2017 г., на общинския пазар в гр. Б.ЕТ „Е.Д.“,
в качеството си на „Търговец на пресни плодове и зеленчуци“ по смисъла на § 1,
т. 20 от ДР на ЗПООПЗПЕС, е предложил за продажба следните стоки: домати-15
кг., портокали- 3 кг., ябълки- 40 кг., сладки пиперки- 10 кг., краставици- 20
кг., поставени в касетки, които нямат поставени етикети и не са маркирани, т.е.
не съдържат данни за името и адреса на доставчика и/или експедитора и данни за
произход стоката, с което е нарушил изискванията на чл. 40, ал. 2 ЗПООПЗПЕС,
вр. чл. 7, ал. 4 от Наредба № 16/28.06.2010 г. за изискванията за качество и
контрол за съответствие на пресни плодове и зеленчуци, издадена от министъра на
земеделието и храните.
Изложената
фактическа обстановка, съдът прие за безспорно установена въз основа на
показанията на свидетелите Т.Б.Н., Х.Б.Т. и З.М.Р., Й.Н.М. и Д. К.Г., както и от
приетите по делото писмени доказателства, а именно: акт за установяване на
административно нарушение № 0000483 от 12.05.2017 г., Констативен протокол № SFO028/029, копие от
Заповед № ОСПД-2052/30.07.2012 г., Заповед № ОСПД-149/03.06.2015 г., Заповед №
ОСПД-39/27.02.2013 г., Заповед № ОСПД-2084/30.07.2012 г., Заповед №
РД11-689/31.03.2017 г., длъжностна характеристика на Т.Н. и копие от Заповед №
КВ-59/25.05.2015 г.
Съдът
кредитира изцяло така
посочените писмени
доказателства, приобщени на основание чл. 84 ЗАНН, вр. чл. 283 НПК, тъй като
същите са пряко относими към предмета на доказване по делото. При изграждане на изводите си
относно компетентността на изпълнителния директор на БАБХ съдът се позова на
представеното по делото копие от препис на Заповед № КВ-59/25.05.2015 г. на
министър председателя, с която същият е бил назначен, като съобрази и
публичнодостъпната информация в глобалната мрежа относно обстоятелството, че
към момента на издаване на заповедта, с която св. Н. е била определена да
съставя АУАН за извършени на територията на София област нарушения по ЗПООПЗПЕС, изпълнителен
директор на БАБХ е бил именно д-р Д.И..
Съдът,
при изграждане на фактическите си изводи не се позова на представените с
жалбата копия от фактури, доколкото същите касаят закупени от жалбоподателя
пресни плодове и зеленчуци но в периоди, отдалечени от процесния период, като
са представени и такива, издадени на дати, следващи датата на нарушението,
което ги прави неотносими към предмета на делото. Най-близко до датата на
нарушението е издадената на 29.04.2017 г. фактура, издадена за продажбата на
13,4 кг. розов домат и 32 кг. краставици, но предвид обстоятелството, че дори
най-дългият срок на годност, след закупуването на пресните плодове и зеленчуци
е десет дни, съдът намира, че също не се отнася до процесните домати и
краставици, доколкото, ако се приеме, че е издадена за тях, то би се стигнало
до извод, че жалбоподателят е предлагал стоки с изтекъл срок на годност. Нещо
повече, представените фактури не биха могли да установят, че стоките,
предлагани от жалбоподателя за продажба, са били етикетирани и маркирани, тъй
като обстоятелството, че търговецът разполага с документи за стоките не
означава, че същите са били предлагани в съответствие с нормативните
изисквания.
Съдът не
даде вяра на показанията на свидетелката В.В.А., доколкото при съпоставяне с
показанията на свидетелката М., за която няма основание да се приеме, че би
свидетелствала във вреда на жалбоподателя, предвид обстоятелството, че е била
осигурена именно от него, се установява, че други търговци на мястото и към
момента на извършване на проверката не е имало, като евентуално е възможно
случилото се да е било възприето от неустановено по делото лице с имена Л.С..
Следва да се посочи, че при изграждане на изводите си съдът се позова на
показанията на свидетелката М., като отчете обстоятелството, че същата не
заявява по категоричен начин дали предлаганите от жалбоподателя стоки са били
обозначени по съответния начин, а сочи как жалбоподателят принципно е
процедирал, а именно предлагал е за продажба пресните плодове и зеленчуци в
опаковките, в който ги е закупувал от борсата, които от своя страна са имали и
съответна маркировка. Съобразявайки обстоятелството, че няма основание за съда
да не даде вяра на показанията на свидетелите Н., Т. и Р., доколкото макар и
служители в ОДБХ София област, същите нямат лична заинтересованост от изхода на
делото, съдът не даде вяра на показанията на свидетелката А., като по отношение
на последната следва да се отбележи, че жалбоподателят не е твърдял, че има и
друг свидетел очевидец на проверката, а свидетелят е бил допуснат за
установяване на обстоятелствата около пакетирането на плодовете и зеленчуците
от съответния производител. Всичко това даде основание за съда да не се позове
на тези свидетелски показания при изграждане на изводите си.
При така установеното от
фактическа страна, съдът достигна до следните изводи от правна страна:
Административнонаказателното производство е
строго формален процес, засягащ в голяма степен правата и интересите на
физическите и юридически лица. Предвиденият в ЗАНН съдебен контрол върху
издадените от административните органи наказателни постановления е за
законосъобразност. От тази гледна точка, съдът не е обвързан нито от
твърденията на жалбоподателя, нито от фактическите констатации в АУАН или
наказателното постановление, а е длъжен служебно да издири обективната истина и
приложимия по делото закон, като в този смисъл на контрол подлежи и самият
АУАН.
Неоснователни са възраженията на
жалбоподателя, че неспазването на едномесечния срок за произнасяне от АНО по
преписката е самостоятелно основание за отмяна на наказателното постановление.
Касае се за един инструктивен дисциплиниращ срок, с неспазването на който не се
преклудира възможността нарушителят да бъде санкциониран за установеното с АУАН
административно нарушение. Единствено срокът по чл. 34 ЗАНН законодателят
свързва с погасяване на възможността за ангажиране на
административнонаказателната отговорност на лицето, но доколкото в настоящия
случай той е бил спазен, не е налице основание за отмяна на НП.
Съдът намира, че както АУАН, така
и НП са издадени от компетентен орган съобразно разпоредбата на чл. 74, ал. 3,
вр. чл. 67 ЗПООПЗПЕС. Възраженията в тази насока съдът също намира за
неоснователни, доколкото по делото са представени доказателства както за
компетентността на актосъставителя Н., така и за тази на АНО д-р З., като по
изложените по-горе съображения, съдът намира, че по делото е доказано, че
изпълнителен директор на БАБХ към момента на издаване на Заповед №
РД11-689/31.03.2017 г. е бил именно посоченото в нея лице д-р Д.И..
Въпреки
това в настоящия случай съдът намира, че наказателното постановление е
незаконосъобразно, тъй - като в производството по установяване на
административното нарушение, а също и във стадия по издаване
на наказателното постановление, са допуснати съществени процесуални нарушения.
Административнонаказателното производство срещу жалбоподателя е започнало с
допускане на съществени процесуални нарушения, които са достатъчно основание за
отмяна на атакуваното наказателно постановление, без да е необходимо да се
разглеждат въпросите по съществото на делото.
В
настоящия случай съдът намира, че са били нарушени разпоредбите на чл. 42, т. 4
и чл. 57, ал. 1, т. 5 ЗАНН, доколкото както в АУАН, така и в НП липсва надлежно
описание на нарушението и обстоятелствата, при които е било извършено, което от
своя страна е нарушило правото на защита на жалбоподателя да разбере защо се
ангажира административнонаказателната му отговорност.
Разпоредбата на чл. 40, ал. 2 ЗПООПЗЕС е обща, тъй като въвежда изискване към
търговците на пресни плодове и зеленчуци да излагат, предлагат за продажба,
доставят или реализират по друг начин за своя или за чужда сметка пресни
плодове и зеленчуци,
означени в съответствие с
нормативните изисквания за качество. Както в АУАН, така и в
НП е посочено, че нарушението
на чл. 40, ал. 2
ЗПООПЗЕС е във
връзка с чл. 7, ал. 4 от Наредба № 16 от 28.05.2010 г. за изискванията за качество и контрол
за съответствие на пресните плодове и зеленчуци. Съгласно чл. 7, ал. 4 от
Наредбата, намираща се в глава трета „Окачествяване на пресните плодове и
зеленчуци“ партидите пресни
плодове и зеленчуци, за които не съществуват специфични стандарти за предлагане
на пазара, се окачествяват от търговците съгласно общия стандарт за предлагане
на пазара по Приложение I, част A на Регламент
(ЕС) № 543/2011. В този смисъл законосъобразното ангажиране на административнонаказателната
отговорност на търговеца, какъвто несъмнено е и жалбоподателят, предполага
въвеждането както в АУАН, така и в НП, на фактически твърдения, свързани с
извършено от лицето нарушение във връзка с окачествяването. В съставения АУАН,
а също и в НП не съдържат каквито и да е твърдения, че търговецът не е
окачествил предлаганите от него за продажба плодове и зеленчуци съгласно общия
стандарт за предлагане на пазара по Приложение I, част A на Регламент
(ЕС) № 543/2011. Напротив, както в АУАН, така и в НП, нарушението е описано като „предложил
за продажба следните стоки: домати-15 кг., портокали- 3 кг., ябълки- 40 кг.,
сладки пиперки- 10 кг., краставици- 20 кг., поставени в касетки, които нямат
поставени етикети и не са маркирани“, като в НП дори е допълнено „т.е. не
съдържат данни за името и адреса на доставчика и/или експедитора и данни за
произход стоката“. Разпоредбата на чл. 40, ал. 2 ЗПООПЗЕС, както и тази на чл.
7, ал. 4 от Наредбата не въвеждат изисквания за етикетиране и маркиране, а
такива за означаване на предлаганите пресни плодове и зеленчуци в съответствие с нормативните изисквания за
качество, които са
разписани в Регламент (ЕС) № 543/2011 и са диференцирани за някой плодове и
зеленчуци, сред които и ябълките, сладките пиперки, доматите и цитрусите,
каквито са били предлагани и от самия жалбоподател. В този смисъл извършването
на това нарушение предполага установяване на несъответствие с посоченото от
търговеца качество и нормативните изисквания, поставени пред съответния
продукт, за да отговаря на посоченото качество, като допълнителен аргумент в
тази насока са и разписаните в чл. 40, ал. 4 ЗПООПЗЕС последици при спазване,
респ. неспазване на изискванията за съответно окачествяване. Липсата на пълно описание на нарушението,
съответстващо на неговата точна правна квалификация, води до нарушаване правото
на защита на санкционираното лице, тъй като последният е лишен от възможността
да разбере точно за какво нарушение е санкциониран.
За пълнота следва да се посочи,
че търговците имат задължение да маркират (етикетират) предлаганите от тях за
продажба пресни плодове и зеленчуци, като изпишат четливо на видно място върху самата опаковка
или върху етикет, неразделна част от опаковката или трайно прикрепен към нея
име и страна на произход на продукта - за продукти, за които се прилага общият
стандарт за предлагане на пазара, респ. име, страна на произход на продукта,
клас, сорт и търговски вид - за продукти, за които се прилагат специфичните
стандарти за предлагане на пазара. Това задължение обаче е регламентирано в глава четвърта „Опаковане и маркиране на
пресните плодове и зеленчуци“ и по-конкретно в разпоредбата на чл. 11, ал. 2 от
Наредбата, която норма обаче не е била приложена нито от актосъставителя, нито
от АНО по реда на отстраняване на допуснатите в АУАН нередовности (чл. 53, ал.
2 ЗАНН), като не са били приложени пряко и изискванията на Регламент (ЕС) №
543/2011 (където също е предвидено задължението за маркиране), нарушенията на
които са санкционирани в разпоредбата на чл. 73 ЗПООПЗЕС.
Всичко изложено
налага извод за допуснати особено съществени нарушения от актосъставителя и от
административнонаказващия орган, наличието на които обуславя отмяна на
атакуваното наказателно постановление. Предвид характера на описаните
нарушения, обуславящи решаващия извод на настоящата инстанция, съдът намира, че
не следва да бъдат обсъждани останалите доводи на страните, тъй като въпросите
има ли извършено нарушение, кой е неговият автор и има ли той вина не могат да
получат отговор в настоящото производство с оглед спецификата на допуснатите
неотстраними съществени процесуални нарушения в производството пред
административните органи.
По
отношение претендираните от процесуалния представител на жалбоподателя
разноски, съдът намира същото за неоснователно. В ЗАНН не е уредена
отговорността за разноски на страните и съгласно чл. 84 ЗАНН, доколкото в този
закон няма особени правила, за призоваване и връчване на призовки и съобщения,
извършване на опис и изземване на вещи, определяне разноски на свидетели и вещи
лица, изчисляване на срокове, както и за производството пред съда по
разглеждане на жалби срещу наказателни постановления, на касационни жалби пред
окръжния съд и предложения за възобновяване, се прилагат разпоредбите на Наказателнопроцесуалния кодекс. В
производството пред районния съд по разглеждане на жалби срещу наказателни
постановления, при субсидиарно прилагане на НПК, когато наказателното
постановление е отменено, не се присъждат разноски в полза на нарушителя, както
когато подсъдимият бъде оправдан в наказателното производство не се присъждат
разноски срещу държавата. Разпоредбата на чл. 190, ал. 1 НПК съгласно която,
когато подсъдимият бъде признат за невинен, разноските остават за сметка на
държавата, се отнася за направените разноски по обвинението за свидетели и вещи
лица, посрещнати от сумите, предвидени в бюджета на съда (мотиви
към Тълкувателно решение №
2/03.06.2009 г. на ВАС по тълк.дело № 7/2008 г.). С оглед на горното
искането следва да бъде оставено без уважение, като бъде указано на
жалбоподателя, че отговорността на държавата за сторените от него разноски в
производството, в който е бил отменен санкционният акт, би могла да се
реализира по реда на ЗОДОВ.
Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 1, предл. 1-во ЗАНН,
вр. 2 и чл. 336 НПК, Районен съд- гр. Сливница
Р Е
Ш И :
ОТМЕНЯ
изцяло наказателно постановление № НП-Ю-VIII-1/10.08.2017 г., издадено от Директора на ОДБХ- Софийска област- д-р П.К.З.,
с което на ЕТ „Е.Д.“, ЕИК *********, представляван от физическото лице-търговец
Е.Д.Ц., ЕГН **********, на основание чл. 53 ЗАНН и чл. 67, ал. 2, вр. ал. 1 и
чл. 74, ал. 3 ЗПООПЗПЕС е наложено административно наказание „Имуществена
санкция” в размер на 2000 (две хиляди) лева за нарушение на чл. 40, ал. 2
ЗПООПЗПЕС, вр. чл. 7, ал. 4 от Наредба № 16/28.06.2010 г. за изискванията за
качество и контрол за съответствие на пресни плодове и зеленчуци, издадена от
министъра на земеделието и храните.
РЕШЕНИЕТО
може да се обжалва от страните в 14-дневен
срок, считано от получаване на съобщенията за неговото изготвяне, с
касационна жалба пред Административен съд – София област по реда на АПК.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: