Определение по дело №1599/2024 на Окръжен съд - Бургас

Мотиви на определение № 56/16.01.2025 г. по ЧНД № 1599/2024г.
по описа на Окръжен съд – гр. Бургас.
Производството по делото е по реда на чл. 437 и сл. от НПК, вр. чл.
70 от НК и е образувано по молба на осъдения С. М. В. с ЕГН: ********** за
условно предсрочно освобождаване от изтърпяване на останалата част от
наказанието лишаване от свобода за срок от 20 /двадесет/ години, наложено по
ЧНД № 176/2006 г. по описа на Окръжен съд-Ямбол, като едно общо най-
тежко наказание по НОХД № 256/2005 г. и НОХД № 440/2004 г. – и двете по
описа на Окръжен съд - Ямбол.
В съдебно заседание представителят на началника на Затвора –
Бургас изразява становище за неоснователност на молбата на осъдения, тъй
като счита, че не е налице втората материална предпоставка, визирана в чл. 70,
ал. 1 от НК, а именно, че осъденият не е дал доказателства за своето
поправяне.
Представителят на Окръжна прокуратура – Бургас дава заключение
за неоснователност на молбата на осъдения за условно предсрочно
освобождаване и пледира същата да бъде оставена без уважение.
Защитникът на осъдения В. – адв. Недялкова от АК – Бургас, заявява
позиция, че са налице всички предпоставки по чл. 70, ал. 1 от НК за
прилагането на института на условното предсрочно освобождаване, поради
което и пледира молбата на подзащитния му да бъде уважена.
Осъденият С. В. поддържа молбата си за условно предсрочно
освобождаване и моли тя да бъде уважена, като изразява съжаление за
стореното от него.
Съдът, след като изслуша становищата на страните и като прецени
поотделно и съвкупно събраните по делото доказателства, прие следното:
Лишеният от свобода С. М. В. е роден на ****** г. в гр. ****** и е с
ЕГН **********. Той е ****, *****гражданин, *****, ****със *****
образование, понастоящем в Затвора – Бургас, ЗООТ „Дебелт-1“, с адрес:
гр.******, ул. „******“ № ***.
С присъда №253 от 26.09.2005г. по НОХД №256/2005г. на Ямболския
окръжен съд осъденият В. е бил признат за виновен в извършване на
08.08.2004г. на престъпление по чл.199, ал.1, т.4 вр. чл.198, ал.1 вр. чл.29, ал.1,
б.“а“ и б.“б“ вр. чл.20, ал.2 от НК, за което му е било наложено наказание
лишаване от свобода за срок от пет години и пет месеца.
С присъда №62 от 02.11.2004г. по НОХД №440/2005г. на Ямболския
окръжен съд осъденият В. е бил признат за виновен в извършване на
11.08.2004г. на престъпление по чл.199, ал.2, т.2 вр. ал.1, т.4 вр. чл.198, ал.1 вр.
чл.20, ал.2 от НК, за което му е било наложено наказание лишаване от свобода
за срок от двадесет години.
С определение №34 от 09.05.2006 по ЧНД №176/2006г. на Ямболския
1

окръжен съд, на основание чл.25, ал.1 вр. чл.23, ал.1 от НК на осъдения С. М.
В. е било определено едно общо наказание лишаване от свобода за срок от
двадесет години, което да изтърпи при първоначален строг режим.
Осъденият В. изтърпява наложеното му общо наказание лишаване от
свобода за срок от 20 /двадесет/ години в Затвора- гр.Бургас. За начало на
изтърпяване на това наказание при първоначален строг режим е приет денят
26.08.2008г., към която дата осъденият е изтърпял предходно наложените му
наказания лишаване от свобода с размери съответно от три години и една
година и шест месеца. От 04.02.2016г. строгият режим на изтърпяване на
наказанието е бил заменен с общ режим.
Към датата на разглеждане на делото от настоящия съд – 16.01.2025
г., осъденият В. е изтърпял фактически 16 години, 4 месеца и 18 дни, от
положения в затвора труд му е приспаднато 1 година, 6 месеца и 27 дни, от
помилване и арест му е приспаднато 1 година, 3 месеца и 5 дни. Към
посочената дата остатъкът от наказанието е 9 месеца и 10 дни.
По време на престоя си в затвора осъденият В. е бил наказван и
награждаван многократно. Поощряван е бил за дисциплинираност и
отговорност при изпълнение на поставените задачи, за успешно завършване на
основно образование и за активно участие в други пенитенциарни дейности в
затвора. Последното наказание спрямо осъденото лице е от 07.08.2024 г.,
наложено със Заповед №272 от началника на ЗО “Дебелт“ за физическа
саморазправа с друг лишен от свобода.
За отчитане на поправителното въздействие от престоя в затвора на
осъдения В. са били изготвени няколко оценки на риска от рецидив и вреди.
Първоначалната оценка отчела 41 точки, която стойност сочи на
средна степен на риск от рецидив. Констатирани проблемни зони със
завишени стойности са били умения за мислене и отношение към
правонарушението.
При следващите атестации в периода 2007г. – 2012г. стойностите на
оценките на риска останали без промяна – 41 точки.
При оценяването на риска от рецидив през 2013г. настъпила
положителна промяна, като било отчетено понижение на стойностите от 41
точки на 38 точки.
При следващото оценяване в периода 2014г. – 2016г. стойностите на
оценките на риска от рецидив се запазили – 38 точки. Отчетените
положителни тенденции при изпълнение на присъдата обосновали замяната на
режима на изтърпяване на наказанието лишаване от свобода от строг в общ.
При изготвената оценка на риска от рецидив на осъдения В. през
2017г. било отчетено повишение на стойностите в зоните: криминална история
/отношение към криминалното поведение/, отношение към правонарушението
и умения за мислене, както и намаление в зоните: трудова заетост, управление
на финансите, начин на живот и обкръжение, емоционални проблеми и
2

междуличностни проблеми, като общите стойности се покачили от 38 точки на
39 точки.
При следващото оценяване на риска от рецидив през 2018г. било
отчетено отново повишение на стойностите от 39 точки на 47 точки, поради
извършено от осъдения В. дисциплинарно нарушение, за което е бил наказан.
При изготвената оценка на риска от рецидив на осъдения В. през
2019г. било отчетено понижение на стойностите от 47 точки на 38 точки, като
намалението било в зоните: отношение към правонарушението, управление на
финансите и доходи, междуличностни проблеми и умения за мислене.
При оценяването през 2020г. и 2021г. не е настъпила промяна в
стойностите на риска от рецидив и риска от вреди.
През 2022г. било констатирано слабо понижение на стойностите от
38 точки на 37 точки в зоната отношение към правонарушението.
През 2023г. била изготвена нова оценка на риска от рецидив, при
която било отчетено слабо понижаване на стойностите от 37 точки на 36 точки
в зоната управление на финансите и доходи. Рискът от вреди за обществото се
запазил в средни стойности. В другите проблемни зони не настъпила
положителна промяна. Регистрирана била необходимост да се продължи
работата върху умението на осъдения да решава възникналите проблеми,
както и върху склонността му да действа прибързано, без да отчита в
дълбочина последствията от взетите решения.
По повод подадената от осъдения молба за условно предсрочно
освобождаване била изготвена нова оценка на риска от рецидив, видно от
която той се запазва в ниски стойности, но се отчита завишение на
стойностите от 36 точки на 37. Регистрирано било понижаване на стойностите
в зоната отношение към правонарушението, но във връзка с извършеното
дисциплинарно нарушение през август 2024 г., стойностите в зоните
междуличностни проблеми и умения за мислене били завишение, което е
довело и до завишаване на оценката на риска от рецидив с една точка. Рискът
от вреди в обществото остава в средни стойности. Посочено е, че в
контролирана среда не се наблюдават значими рискови фактори, но в
условията на свобода под влияние на хора от близкото обкръжение и при
недостатъчни финансови средства е възможно да прояви безразсъдно,
рисково поведение и да извърши насилствени действия. Рискът за самия него,
останалите лишени от свобода и служители е нисък. В условията на
пенитенциарното заведение от постъпването си се отнася добре със
администрацията и останалите лишени от свобода.
По време на изтърпяване на наказанието В. е работил за кратко в
бригада „*******“. Полагал е и доброволен труд като бакар и хигиенист.
Завършил е и основното си образование. Участвал е в специализирана групова
работа „Рехабилитация на уязвими групи“. След преместването си в ЗООТ
„Житарово“ е полагал доброволен труд на ВРО „******“, след което е
преместен на обект платен труд към ВРО „*****“, където е работил повече от
3

една година. Впоследствие доброволно се е отказал от полагането на труд и е
поискал да бъде преместен в ЗООТ „Дебелт-1“, което е осъществено през
месец май 2024 г., от който момент не е трудово ангажиран. Като причини,
поради които не иска да полага труд, което потвърди и пред съда, сочи
влошено здравословно състояние. В. е включен и в специализирана групова
работа за лишени от свобода с ниско интелектуално ниво, която е завършил в
края на октомври 2024 г.
В. няма ясна визия за живота извън затвора, като съобщава, че
разчита на роднини, които да му помагат.
Видно от експертната оценка за актуалното му психическо и
емоционално състояние, той е привидно овладян в емоционален план, с ниска
фрустрационна устойчивост, като остава възможността за спонтанно
реагиране под влияние на моментен дразнител.
Единодушно е мнението на всички длъжностни лица, дали
становище във връзка с настоящото производството – началника на Затвор
Бургас, началника на сектор ЗО „Дебелт“, началник на сектор СДВР; доклад за
пробационен надзор, е, че е необходимо корекционно-възпитателната работа
да продължи в рамките на пенитенциарно заведение с цел да се постигне
категорична устойчива позитивна промяна у личността на лишения от
свобода, която да гарантира успешна реинтеграция и недопускане на нови
правонарушения. Набляга се на това, че е необходимо лишеният от свобода да
изгради устойчиви във времето способности за законосъобразни решения във
времето.
С оглед на така установените фактически положения, настоящият
съдебен състав счита, че за осъдения С. В. не са налице всички предпоставки
по чл. 70, ал. 1 от НК за прилагането на института на условното предсрочно
освобождаване. Действително, в случая е налице първата предпоставка по чл.
70, ал. 1 от НК, тъй като осъденият е изтърпял повече от половината от
наложеното му наказание от 20 (двадесет) години лишаване от свобода, а
именно: 19 (деветнадесет) години, 02 (два) месеца и 20 (двадесет) дни, с
остатък за изтърпяване от 9 (девет) месеца и 10 (десет) дни.
При извършване на преценката за наличието на втората
предпоставка по смисъла на чл. 70, ал.1 от НК- дали осъденото лице със
своето поведение и отношение към труда е дало доказателства за своето
поправяне, настоящият съд намери, че от данните по делото не може да се
направи категоричен извод за настъпили трайни, съзнателни и цялостни
положителни промени в поведението на осъдения В., характер и поведение,
които да сочат, че същият се е превъзпитал и поправил.
Вярно е, че В. е изтърпял фактически повече от две трети от
наложеното му наказание лишаване от свобода за престъпления,
представляващи опасен рецидив, както предписва чл.70, ал.1, т.2 от НК. Но не
е изпълнено второто кумулативно изискване, необходимо за удовлетворяване
на молбата му за условно предсрочно освобождаване, тъй като не са налице
4

достатъчни и убедителни доказателства за неговото поправяне, както изисква
разпоредбата на чл.70, ал.1 от НК.
В нормата на чл.439а /ДВ, бр.13 от 07.02.2017г./ от НПК ясно са
регламентирани обстоятелствата, които следва да се отчитат като
доказателства за поправянето на осъдения – това са всички обстоятелства,
които сочат на положителната промяна у осъдения по време на изтърпяване на
наказанието, като доброто поведение, участието в трудови, образователни,
обучителни, квалификационни или спортни дейности, в специализирани
програми за въздействие, общественополезни прояви. Доказателствата за
поправянето се установяват от оценката на осъдения по чл.155 от ЗИНЗС,
работата по индивидуалния план за изпълнение на присъдата по чл.156 от
същия закон, както и всички други източници на информация за поведението
на осъдения по време на изтърпяване на наказанието.
След въвеждане на законодателната промяна, посочена по-горе,
продължава да бъде важима и задължителната за съдилищата, установена с
Постановление на Пленума на Върховния съд №7/1975г., изм. с ППлВС
№8/1987г., съдебна практика, която приема, че констатацията за показано от
осъдения примерно поведение следва да се основава на данни за съзнателно и
активно положително отношение към режимните изисквания, вътрешния ред
и дисциплина. От значение са още изводите за постигане на целите на
наказанието с оглед промяната в личността и поведението на осъденото лице,
както и тези за липсата на рискове, което е в защита и на обществения интерес.
Съблюдавайки цитираната задължителна съдебна практика на върховната ни
съдебна инстанция, разпоредбите на чл.70, ал.1 от НК и чл.439а от НПК
изискват цялостно изследване на поведението на осъденото лице по време на
престоя му в пенитенциарното заведение. Доброто поведение трябва да
свидетелства за съзнателно поправяне на лишения от свобода, а не да цели
привидно изпълнение на критериите за условно предсрочно освобождаване.
Данните за полаган от В. труд, както и за неколкократното му
награждаване не са достатъчни за да се приеме, че осъденият се е поправил.
Наред с това, данните за допуснати в затвора нарушения и наложени за тях
дисциплинарни наказания, преценени в тясна връзка с липсата на искрено
критично отношение към реализираната престъпна деятелност, липсата на
трайни позитивни промени в поведението и нагласите, устойчиви криминални
нагласи, риск от рецидив със стойност, задържаща се в категорията среден,
склонност към вземане на прибързани решения, риск от импулсивни и
необмислени действия, трудно осъзнаване на възможните за другиго вреди,
отсъствие на съчувствие към болките и страданията на пострадалите не
изключват категорично опасността от последващо неправомерно поведение на
осъдения и указват, че не са постигнати в пълен обем целите на
индивидуалния план за изпълнение на наказанието, свързани с трайна
промяна на мисленето и поведението на осъдения. Отредените му награди и
заличените му дисциплинарни наказания за нарушения на затворническия
режим не могат да послужат като убедително доказателство за неговото
5

поправяне. Тези обстоятелства са дали основание за замяна на режима за
изтърпяване на наказанието в по-лек и за прекатегоризирането на осъдения в
затворническо общежитие, но те съвсем не са достатъчни за приложението на
института на условното предсрочно освобождаване. Проблемна зона в
оценката на осъдения В. за риск от рецидив продължава да бъде отношението
му към правонарушението. Същият все още не е осъзнал изцяло вината си за
извършеното от него тежко посегателство върху собствеността и живота на
другиго. Изразява привидно критично отношение към стореното с цел да
постигне облекчаване на положението си в хода на изтърпяване на
наложеното му наказание и освобождаване от пълното му изтърпяване. Ето
защо целените с осъдителния акт поправителен, превъзпитателен и възпиращ
ефект не са постигнати в необходимия обем и дълбочина, което от своя страна
мотивира нужда от продължаване на корекционно – възпитателната работа с
осъдения В. съобразно индивидуалните му потребности. За да се постигне
съществена и необратима промяна в нагласите му за законосъобразен начин на
живот и затвърждаване на мотивацията му за недопускане в бъдеще на
правонарушения, са необходими по-голяма продължителност и интензивност
на корекционно - възпитателните дейности. Налице е у него известна
положителна промяна, но тя съвсем не е достатъчна и стабилна, за да се
приеме, че той се е поправил. Липсата на значими позитивни резултати от
изпълнението на наказанието до момента, както и застоят на определени
показатели, формиращи общата оценка за риска от рецидив и вреди, изискват
продължаване на поправителното въздействие спрямо лишения от свобода В.
в условията на контролираната среда на пенитенциарното заведение. По тези
съображения първостепенният съд правилно е заключил, че не са налице
категорични доказателства за поправянето на осъдения.
Съдът намира, че не са настъпили устойчиви положителни промени
в съзнанието и поведението на осъдения В., изключващи категорично
опасността от негово последващо противоправно поведение в условията на
свобода и че съществуват обстоятелства, указващи необходимост от
продължаване на поправителното въздействие спрямо него за постигане
промяна в отношението му към правонарушението и установените в
обществото правила, прецени, че към настоящия момент не са изпълнени
всички законови изисквания осъденият да бъде условно предсрочно освободен
от изтърпяване на остатъка от наложеното му наказание лишаване от свобода,
а се налага продължаване на корекционно – възпитателната работа с него в
условията на затвора за постигане целите на наказанието по чл.36 от НК.
Предвид на това молбата на осъдения за условно предсрочно освобождаване
следва да се остави без уважение.
Така мотивиран, съдът постанови определението си.

Съдия при Окръжен съд-Бургас:

6

Номер на акта:	56
Дата:	16 януари 2025 г. (в сила от 10 февруари 2025 г.)
Съдия:	Станимира Ангелова Иванова

Дело:	20242100201599
Тип на делото:	Частно наказателно дело
Дата на образуване:	3 декември 2024 г.

Определение по дело №1599/2024 на Окръжен съд - Бургас

Съдържание на акта

Съдържание на мотивите