№ 4
гр. Търговище, 16.01.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ТЪРГОВИЩЕ в публично заседание на
шестнадесети януари през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:БОНКА В. ЯНКОВА
Членове:МИРОСЛАВ Н. МИТЕВ
ЙОРДАН П. ИВАНОВ
при участието на секретаря ЦВЕТЕЛИНА С. ТОТЕВА
в присъствието на прокурора Д. П. С.
като разгледа докладваното от БОНКА В. ЯНКОВА Частно наказателно дело
№ 20233500200009 по описа за 2023 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.32,ал.1 във вр. с чл.16 от Закона за признаване, изпълнение и
изпращане на решения за конфискация или отнемане и решения за налагане на финансови
санкции ( ЗПИИРКОРНФС).
Образувано е по постъпило в Окръжен съд гр. Търговище Удостоверение по чл.4 от
Рамково решение 2005/214/ПВР на Съвета относно прилагането на принципа на взаимно
признаване на финансови санкции, издадено въз основа на постановено от несъдебен -
полицейски орган в Република Австрия, Решение № BHRO/ 922130065526/22, постановено
на 27.06.2022г. и влязло в сила на 15.09.2022г., с което по отношение на българския
гражданин Р. А., роден на ********г, с регистриран адрес и адрес на обичайно пребиваване
в Република България – с.В.,община Търговище, ул.“Ж.А. №22 е била наложена финансова
санкция – в размер на 125 евро, за допуснати при управление на л.а. с рег.№ Т **** ЕВ
нарушения на правилата за движение, изразени в 1/ превишаване с 22 км/ч на допустимата
скорост за движение и 2/неспазване, като водач на МПС, на задължението за използване
на предпазен колан.
Нарушенията са констатирани в 00:40ч. на 21.03.2022г. в Wiebern, A 8, Strkm 38,290
Fahrtrichtung Weis и са квалифицирани като нарушение по националното законодателство на
Република Австрия- 1/ §98 Abs. 1 KFG I.V.m , §58 Abs. 1 ZIF, 2 lit e KDV, §134 Abs,1 KFG ,
както и 2/ § 134 Abs. 3d Zif. I.V.m, § 106 Abs.,2 KFG 1967.
1
В съдебното заседание прокурорът взема становище за основателност на направеното
искане за признаване и изпълнение на решението за наложената финансова санкция.
Засегнатото лице с изяснени данни за самоличност, чрез служебна справка в
НБД“Население“ и в съдебно заседание – Р. А. А., с ЕГН **********, редовно призован, по
реда на чл.178,ал.11 от НПК не се явява и не изпраща представител.
Съдът, като се запозна с доказателствата по делото, установи следното:
Изпратеното за признаване по реда на чл.30 и следващите от ЗПИИРКОРНФС
Удостоверение по чл.4 от Рамковото Решение 2005/214 на Съвета, е издадено въз основа на
постановено на 27.06.2022г от несъдебен/полицейски орган в Република Австрия,
Решение №BHRO/ 922130065526/22, влязло в сила на 15.09.2022г. Същото е издадено по
повод констатирани административни нарушения, които с оглед фактическите описания
съставляват административни нарушения и по българското законодателство, съответно -
чл.182,ал.2,т.3 от ЗДвП и по чл. 183,ал.4, т.7 от ЗДвП. Съгласно посочените разпоредби
“Водач, който превиши разрешената скорост извън населено място, се наказва, както
следва:… т.3: за превишаване от 21 до 30 km/h - с глоба 100 лв.(чл.182,ал.2,т.3 от ЗДвП) и
„Наказва се с глоба 50 лв. водач, който …. не изпълнява задължението за използване на
предпазен колан или носене на каска или превозва пътник, който не изпълнява
задължението за използване на предпазен колан или носене на каска; (чл. 183,ал.4, т.7 от
ЗДвП).
С оглед естеството на допуснатото административно нарушение, безспорно съставляващо
поведение, което нарушава правилата за движение по пътищата, двойната наказуемост,
макар и налична, предвид чл.30,ал.2,т.1 от ЗПИИРКОРНФС, в случая е извън кръга на
обсъжданите предпоставки, а се отбелязва само за пълнота.
Удостоверението е законосъобразно от формална страна: същото е надлежно
подписано,съдържанието му е удостоверено от компетентния орган на издаващата държава
и е придружено е с изискуемия превод на български език. Издадено е по предвидения в
чл.4,ал.1 ЗПИИРКОРНФС образец и е постъпило по пощата, тоест е спазен предвидения в
чл.9,ал.3 от ЗПИИРКОРНФС начин за надлежна кореспонденция.
Удостоверението е законосъобразно и по същество,като при извършената проверка съдът
не установи която и да е от предвидените предпоставки за отказ.
1.Представеното Удостоверение е пълно и отговаря на Решението, приложено по
делото, като имената на лицето, местоизвършването на нарушението, размера на
наложената финансова санкция, референтния номер на преписката, по която е издадено
Решението и датата на издаване са идентични с отразените в преведеното Удостоверение.
2.Съгласно посоченото от компетентния изпращащ орган, Решението е влязло в сила и
липсват данни срещу същото лице в изпълняващата държава да е постановявано Решение за
същото деяние, както и да е изпълнявано такова решение в държава, различна от
издаващата или изпълняващата. Тоест, не е налице основанието по чл.35,т.2 от
ЗПИИРКОРНФС, при установяване на което съдът може да откаже признаване и
изпълнение.
3.Не са налице и основания за отказ от признаване и изпълнение, свързани с особеното
2
качество на българския гражданин, спрямо когото е издадено Удостоверението. Видно от
установените чрез НБД“Население“ пълни данни за самоличността на Р. А. В., с ЕГН
********** същият е пълнолетен - роден е през 1987г. и съгласно българското
законодателство е наказателно и административно отговорен, а с оглед социалния и
обществения му статус, не е лице, по отношение на което съществува законодателно
предвиден имунитет или привилегия, правещи изпълнението на Решението недопустимо. В
този смисъл не са налице и основанията за отказ от признаване и изпълнение, предвидени в
чл.35,т.8 и т.4 от ЗПИИРКОРНФС.
4.Не са налице и основания за отказ, изведени от материално правните предпоставки за
действие на постановеното Решение и наложената със същото финансова санкция за
административно нарушение. Видно от констатираното време на извършване на
нарушението, влизането в сила на същото и местоизвършване на нарушението –
изпълнението на Решението НЕ Е с изтекла давност по българското законодателство, която
съгласно чл.285,ал.1 от АПК е пет години от влизане в сила на акта, НЕ СЕ ОТНАСЯ за деяние,
подсъдно на български съд или за деяние, което според българското законодателство да се
счита извършено изцяло или отчасти на територията на България, или за деяние, което да е
било извършено и з в ъ н територията на издаващата държава и за което българското
законодателство да не позволява предприемане на наказателно производство. В този
смисъл, не са налице основанията за отказ от признаване и изпълнение, предвидени и в чл.
35,т.3 и т.5 от ЗПИИРКОРНФС.
5. Посоченият в Решението и в представеното Удостоверение размер на наложената
финансова санкция е 125 евро, (чл.3,ал.1,т.1,ЗПИИРКОРНФС), тоест не е по-малка от
предвидения в чл.35,т.6 минимален праг от 70 евро, поради което и не е налице и
отрицателната предпоставка по чл.35, т.6 от ЗПИИРКОРНФС.
6.Не е налице на следващо място и основанието, изведено от неизпълнение на
процесуалните изисквания, свързани с гарантиране правото на защита на наказаното лице,
обобщени в условията по чл. 35,т.9,т.10 и т.11 от ЗПИИРКОРНФС. Съгласно б.”з” т.2,б.”б”
от представеното Удостоверение, производството е било писмено и в съответствие със
законодателството на издаващата държава – Република Австрия, засегнатото лице е било
уведомено лично /или чрез упълномощен, според законодателството представител, относно
правото си да обжалва решението, както и сроковете за обжалване. Съгласно б.”з”, точки 3.2
и 2 б.“б“ от Удостоверението, издаващата държава е потвърдила, че лицето не се е явило
лично на съдебния процес, но е било уведомено за правото на обжалване и сроковете за
това. В този смисъл и след като е изрично посочено, че решението е влязло в сила, тоест
лицето „не е поискало ново разглеждане или обжалване в предвидения срок“( чл.35, т.10 пр.
последно), гаранциите, предвидени с разпоредбите на чл.35,т.10 и т.11 са били спазени,
респективно не са налице основанията за отказ от признаване и изпълнение, посочени в тези
разпоредби.
При извършената, съгласно изискването на чл.16,ал.8 от ЗПИИРКОРНФС, справка за
фиксинга на БНБ към датата на влизане в сила на Решението - 15.09.2022г . е видно, че
при обявения курс от 1.95583 лева, равностойността на 125 евро се равнява на 244.48 лв.
3
По изложените съображения, съдът намира, че са налице законовите изисквания за
признаване и допускане изпълнение на процесното Решение за налагане на финансови
санкции, поради което и същото следва да бъде признато и изпратено за изпълнение на
компетентния орган, съгласно чл.6,ал.2 от ЗПИИРКОРНФС , а именно НАП.
Ето защо и на основание чл.6,ал.1 и чл.31,ал.1 от ЗПИИРКОРНФС, Окръжен съд
Търговище:
РЕШИ:
ПРИЗНАВА Решение№ BHRO/ 922130065526/22, постановено от несъдебен/полицейски
орган в Република Австрия на 27.06.2022г., влязло в сила на 15.09.2022г. с което по
отношение на българския гражданин Р. А. В., с ЕГН **********, с постоянен и настоящ
адрес в с.В., област Търговище, е била наложена финансова санкция в размер на 125 евро, с
равностойност 244.48 лв., за наказуемо деяние по националния закон на решаващата
държава – нарушения по 1/ §98 Abs. 1 KFG I.V.m , §58 Abs. 1 ZIF, 2 lit e KDV, §134 Abs,1
KFG , както и 2/ § 134 Abs. 3d Zif. I.V.m, § 106 Abs.,2 KFG 1967.
ПРЕПИС от настоящото решение да се изпрати незабавно, след влизане в сила, на
Национална агенция за приходите, за изпълнение по реда на Закона за Националната
агенция за приходите и Данъчно-осигурителния процесуален кодекс. След получаване на
решението НАП следва да уведоми своевременно настоящия съд, както за предприетите
действия по изпълнение на решението на основание чл.36 във вр. с чл.22,ал.2 от
ЗПИИРКОРНФС, така и за резултата от същите, с оглед изпълнение задължението на съда
по чл.38, ал.1,т.4 от същия закон.
ДА СЕ УВЕДОМИ незабавно компетентния орган на издаващата държава на посочения в
б.“б“ от Удостоверението електронен адрес за кореспонденция за признаване на решението
за налагане на финансови санкции, чрез формулярите, прикачени на сайта EJN (European
Judicial Network), като с оглед резултата, следва да се изготви Формуляр 2.
Да се уведоми и Министерството на правосъдието на Република България.
Настоящото решение може да се обжалва пред Апелативен съд, гр.Варна в седмодневен
срок от узнаването за постановяването му, като обжалването не спира изпълнението на
решението( чл.20,ал.1,изр. последно от ЗПИИРКОРНФС).
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4