РЕШЕНИЕ
№ 295
гр. Кюстендил, 19.03.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – КЮСТЕНДИЛ, XIV-ТИ СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и първи февруари през две хиляди двадесет и четвърта
година в следния състав:
Председател:Мария Ем. Антова
при участието на секретаря Валентина Сп. Стоицова
като разгледа докладваното от Мария Ем. Антова Гражданско дело №
20231520101707 по описа за 2023 година
Делото е образувано по искова молба на „ВИВА КРЕДИТ“ АД срещу Д.
В. С., с което са предявени обективно кумулативно съединени осъдителни
искове с правно основание чл.240 ЗЗД, вр. чл.79, ал.1 ЗЗД, като и по чл.86,
ал.1 ЗЗД.
Ищецът твърди, че на 26.01.2022 г., в качеството на кредитодател,
сключил с ответника по делото, в качеството на кредитополучател, Договор за
кредит „Violeta” под формата на кредитна линия с възможност за еднократно
или многократно усвояване на главницата до размера на одобрения кредитен
лимит. Страните се договорили отпуснатия кредит да бъде в размер на 300
лева, който бил усвоен изцяло на 27.01.2022г. С подписване на договора
ищецът се задължил да заплаща текущото си задължение до 30 дни от
усвояване на главницата, като при еднократно усвояване на кредитния лимит
с подписване на договора за кредит, 30 дни започвали да текат от датата на
усвояване на целия кредитен лимит. Твърди се, че при сключване на договора
на ищеца бил предоставен Стандартен европейски формуляр, описващ всички
условия по договора съгласно изискванията на ЗПК. Кредитополучателят
заявил и декларирал, че доброволно е избрал да се ползва от допълнителен
пакет от услуги „VIP обслужване“ и такса за действия по ограничаване на
негативни последици при просрочие“, за което му била предоставена Тарифа.
Съгласно чл.4, ал.1,т.1 от договора, същият е сключен за 1 година и е изтекъл
на 26.01.2023г. Заявява се, че съгласно чл.4, ал.1,т.2 от Договора е уговорена
лихва при фиксиран годишен лихвен процент от 15% върху усвоената
главница. В Договора било предвидено условие за начисляване на неустойка
в размер на 2% от усвоената, но непогасена главница, при непредставяне на
1
съгласие за директен дебит, както и начисляване на неустойка в размер на
0,5% при непредставяне на удостоверения за настоящ адрес и за липса на
задължения по чл.87 ГПК. Твърди се, че до края на срока на договора
съгласие за директен дебит и удостоверенията не били предоставени. На
основание чл.4, ал.1,т.2.2 и т.2.3 от Договора била предвидена такса за услуга,
изразяваща се в ангажимента на Кредитора за целия срок на договора да
осигури сумата от одобрения кредитен лимит която да бъде достъпна за
кредитополучателя при негово поискване за усвояване във всеки един момент
от договора. Таксата била включена към ГПР. С оглед гореизложеното е
отправено искане до съда да постанови решение, с което да осъди Д. В. С. да
заплати на „ВИВА КРЕДИТ“ АД, като универсален правоприемник на
„ВИВА КРЕДИТ“ ООД, неплатените суми по Договор за паричен заем
„Violeta” от 26.01.2022г., сключен между нея и „ВИВА КРЕДИТ“ ООД в
размер на 314,32 лв., от които: 285,37 лв. главница по предоставения кредит;
10,67 лв., договорна лихва за периода от 25.10.2022г. до 26.01.2023г.; 18.28лв,
законна лихва за забава върху остатъчната непогасена главница за периода от
26.01.2023г. до 09.08.2023г.; ведно със законната лихва от предявяване на
настоящия иск до окончателното изплащане на сумите. Претендират се и
направените по настоящото производство разноски.
Ответникът Д. В. С. не изразява становище по предявените искове, не се
явява в съдебно заседание и не е направила искане делото да се гледа в нейно
отсъствие. На ответницата са указани последиците от неспазване на
сроковете за размяна на книжа и от неявяването й в съдебно заседание с
Разпореждане № 3521/22.08.2023г., както и с Определение №
1434/23.11.2023г. Искът е вероятно основателен с оглед на посочените в
исковата молба обстоятелства и ангажираните писмени доказателства, а
именно: Договор за кредит „Violeta“, сключен на 26.11.2022г., платежно
нареждане от „ВИВА КРЕДИТ“ ООД до ответницата, платежни нареждания,
изходящи от ответницата във връзка с договора за кредит.
Съдът намира, че са налице предпоставките на чл.238, ал.1 вр. чл.239,
ал.1, т.1 и т.2 ГПК за постановяване на неприсъствено решение по искане на
процесуалния представител на ищеца, направено в открито съдебно
заседание. На основание чл.239, ал.2 ГПК съдът не излага мотиви по
същество на спора.
По разноските:
При този изход от спора право на разноски има само ищеца, който е
сторил разноски в размер на 150 лева за държавна такса и 400 лева адвокатски
хонорар.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА Д. В. С., ЕГН **********, с адрес: с. **** да заплати на
„ВИВА КРЕДИТ“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:
гр. София, бул. „Джавахарлал Неру“ № 28, ет. 2, офис 73Г, като универсален
правоприемник на „ВИВА КРЕДИТ“ ООД, неплатените суми по Договор за
паричен заем „Violeta” от 26.01.2022г., сключен между нея и „ВИВА
2
КРЕДИТ“ ООД в размер на 314,32 лв., от които: 285,37 лв. главница по
предоставения кредит; 10,67 лв., договорна лихва за периода от 25.10.2022г.
до 26.01.2023г.; 18.28лв, законна лихва за забава върху остатъчната
непогасена главница за периода от 26.01.2023г. до 09.08.2023г.; ведно със
законната лихва от предявяване на настоящия иск до окончателното
изплащане на сумите.
ОСЪЖДА Д. В. С., ЕГН **********, да заплати на „ВИВА КРЕДИТ“
АД, ЕИК *********, на основание чл.78, ал.1 ГПК, сторените разноски в
размер на 150 лева за държавна такса и 400 лева адвокатски хонорар.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
Препис от решението да се връчи на страните.
Съдия при Районен съд – Кюстендил: _______________________
3