Решение по дело №246/2023 на Административен съд - Хасково

Р Е Ш Е Н И Е

 

№ 437

 

09.06.2023 г., гр. Хасково

 

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ХАСКОВО, в публично заседание на десети май две хиляди двадесет и трета година, в състав:

                                                                           

                                           ПРЕДСЕДАТЕЛ:  Ива Байнова 

                                                  ЧЛЕНОВЕ:     Петър Вунов

                                                                           Биляна Икономова

 

секретар: Мария Койнова

прокурор: Атанас Палхутев

като разгледа докладваното от съдия Петър Вунов АНД(К) № 246 по описа за 2023 г. на Административен съд - Хасково, за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е по реда на глава дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във вр. с чл. 63в от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН).

Образувано е по касационна жалба на Р.П.Г., чрез адв. П.К. ***, против Решение № 24/23.01.2023 г., постановено по АНД № 448 по описа за 2022 година на Районен съд - Х., с което е изменено Наказателно постановление (НП) № 22-0271-000405/03.05.2022 г. на Началник Група в ОД МВР Хасково РУ Харманли за извършено от нея нарушение по чл. 150а, ал. 1 от Закона за движение по пътищата (ЗДвП), за което на основание чл. 177, ал. 1, т. 1 ЗДвП й е наложено административно наказание „Глоба“ в размер на 300 лева, като същият е намален на 100 лева.

В касационната жалба са развити доводи за неправилност на обжалвания съдебен акт, тъй като бил постановен в нарушение на закона - касационно основание по чл. 348, ал. 1, т. 1 от Наказателно-процесуалния кодекс (НПК), във вр. с чл. 63, ал. 1, изр. 2 ЗАНН. В тази връзка се твърди, че в съставения акт за установяване на административно нарушение (АУАН) и в издаденото след това НП не бил посочен конкретният акт, с който жалбоподателката била лишена от правото да управлява МПС, нито било посочено ясно дали била лишена от това право по съдебен, по административен ред или по съдебен и административен ред. По този начин били нарушени разпоредбите на чл. 42, т. 4 и на чл. 57, ал. 1, т. 5 ЗАНН, което представлявало съществено нарушение на процесуалните правила, доколкото от една страна ограничавало правото на защита на санкционираното лице, а от друга страна препятствало съда да извърши преценка дали съответният акт е връчен на лицето и дали е влязъл в сила.

Предвид изложеното се иска да се отмени Решение № 24/23.01.2023 г., постановено по АНД № 448 по описа за 2022 година на Районен съд - Х., с както и НП № 22-0271-000405/03.05.2022 г. на Началник Група в ОД МВР Хасково РУ Х., като се претендират и направените разноски на двете съдебни инстанции.

Ответникът по касационната жалба - Началник Група в ОД МВР Хасково РУ Х., не изразява становище по нея.

Представителят на Окръжна прокуратура – Хасково дава заключение за неоснователност на касационната жалба, поради което предлага решението на районния съд като правилно да бъде потвърденo.

Административен съд – Хасково, като взе предвид наведените в касационната жалба пороци на оспореното решение и провери служебно неговите валидност, допустимост и съответствие с материалния закон, съобразно изискванията на чл. 218 АПК, във вр. с чл. 63в ЗАНН, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

Касационната жалба е редовна, тъй като отговаря на изискванията на чл. 212 и чл. 213 АПК, и е процесуално допустима, доколкото е подадена в срока по чл. 211 АПК, от страна с надлежна процесуална легитимация, против неблагоприятен за нея съдебен акт, който подлежи на касационно оспорване.

Разгледана по същество, тя се явява неоснователна.

С Решение № 24/23.01.2023 г. по АНД № 448/2022 г. Районен съд – Харманли е изменил НП № 22-0271-000405/03.05.2022 г. на Началник Група в ОД МВР Хасково РУ Х., с което на основание чл. 177, ал. 1, т. 1 ЗДвП на Р.П.Г. е наложено административно наказание „Глоба“ в размер на 300 лева за извършено административно нарушение по чл. 150а, ал. 1 ЗДвП, като е  намалил размера на наложеното административно наказание „Глоба“ от 300 лева на 100 лева.

За да постанови този резултат, районният съд е приел, че НП и АУАН са издадени от компетентни органи, в предвидените от закона срокове, при спазване на изискванията за тяхната форма и съдържание, без да са допуснати нарушения нито на материалния, нито на процесуалния закон. По отношение извършването на нарушението по чл. 150а, ал. 1 ЗДвП и неговото авторство е посочено, че елементите от обективната и от субективната му страна се установявали от събраните по делото гласни доказателства чрез разпита на свидетелите С.М. К. и Я. Г. Я.- служители на РУ Х., чиито показания е кредитирал като достоверни. Относно размера на наложената санкция е отбелязано, че от ангажираните по делото доказателства не се установявало жалбоподателката преди процесното деяние да е била санкционирана за извършени други такива нарушения, което да я охарактеризира като лице със склонност да извършва нарушения по ЗДвП, поради което е счел, че „Глоба“ в минимално предвидения размер ще изиграе възпираща и превъзпитаваща роля.

Обжалваното решение е валидно, допустимо и правилно.

Съображенията за  това са следните:

При напълно изяснена фактическа обстановка, след като е събрал всички поискани допустими, относими и необходими доказателства, надлежно е обсъдил същите, както и наведените от страните доводи и възражения, решаващият състав на районния съд е формирал правилен краен извод.

По делото не се спори, а и е установено от събраните по него писмени и гласни доказателства, че на 11.04.2022 г., в 13.23 ч., в гр. Х., по ул. „К. А.”, Р.Г. е управлявала лек автомобил „Ауди А6“ с peг. № X **** КР, собственост на С. И.В., след като е била лишена от правото да управлява МПС, тъй като е била с отнето/иззето СУМПС.

Така изложените фактически обстоятелства са възпроизведени както в АУАН, така и в НП, като направеното описание на нарушението и обстоятелствата, при които е било извършено, е достатъчно ясно и точно. Вярно е, че в тях не е конкретизирано по какъв начин и с какъв акт касационната жалбоподателка е била лишена от правото да управлява МПС, но данни за това се съдържат както в кредитираните показания на свидетелите С. К. и Я. Я., така и в дадените пред районния съд обяснения на самата Р.Г., а и съгласно чл. 189, ал. 2 ЗДвП съставеният в случая редовно АУАН има обвързваща доказателствена сила за визираните в него факти до доказване на противното, като по делото не са ангажирани каквито и да било доказателства, които да я оборват. Освен това, за реализиране на административнонаказателната отговорност по чл. 150а, ал. 1 ЗДвП е достатъчно да бъде установено управление МПС, след като водачът е бил лишен от това право по съдебен или по административен ред, тъй като и в двете хипотези се стига до един и същ резултат, а именно липсата на СУМПС, което безспорно е в нарушение на посочената законова разпоредба, а в случая тези обстоятелства само не само доказани, а и всъщност не са спорни между страните. Ето защо и доколкото се установява по делото, че още в началото на административнонаказателното производство със съставянето на АУАН наказаното лице е било наясно с нарушението, което му се вменява, и е упражнило правото си на защита в пълен обем, като е обжалвало санкциониращия го акт на две съдебни инстанции, следва да се приеме, че непосочването в АУАН и в НП на реда и на акта, с който е било лишено от правото да управлява МПС, не съставлява съществено нарушение на административнопроизводствените правила.

При това положение се налага изводът, че процесното НП отговаря напълно на императивно изискуемото съдържание по чл. 57, ал. 1, т. 5 ЗАНН, поради което първоинстанционният съд правилно е приложил материалния и процесуалния закон, приемайки за доказано извършването на описаното в него нарушение по чл. 150а, ал. 1 ЗДвП от Р.Г..

По тези съображения съдът намира, че в случая не е налице поддържаното касационно основание, поради което касационната жалба се явява неоснователна и обжалваното решение следва да бъде оставено в сила.

При този изход на спора само касационният ответник има право на разноски, но такива не следва да му бъдат присъждани, тъй като липсва изрично искане за това, както и доказателства за извършването им.

Мотивиран от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 АПК, във вр. с чл. 63в ЗАНН, съдът  

 

РЕШИ:

 

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 24/23.01.2023 г., постановено по АНД № 448 по описа за 2022 година на Районен съд - Харманли.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

 

 

Председател:                                              Членове: 1.

 

 

                                                                                       2.