РЕШЕНИЕ
N.
гр.София 16.07.2021 г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Софийски градски съд, Г.О., II-„А“ състав в откритото съдебно заседание на 27.05.2021 г. в
състав:
Председател: Виолета Йовчева
Членове:
Мариана Георгиева
Димитър Ковачев
При секретар Емилия Вукадинова, като разгледа
докладваното от съдия Ковачев в.гр. дело N. 14130/ 2020 г, за да се произнесе,
взе предвид следното:
Производството е по чл. 258 от ГПК. Образувано е по въззивни
жалби от „Т.С.“ЕАД срещу Решение 213495/12.09.2019г. по гр.д. 75407/2018г. на
СРС, 48 с-в, в
частта за отхвърляне на исковете за мораторна лихва върху главниците за ТЕ и цена на услугата „дялово разпределение“
Въззивника прави оплаквания, че вземанията за периода ставали
изискуеми
след както се издаде обща фактура, което става след приключване на съответния отчетен
период и издаване на изравнителните сметки. Посочва, че разполагал с
констативни протоколи от Нотариус за датите на обявяване на сметките на потребителите на интернет страницата му от когато почвал
да тече и срока за плащане и с изтичане на последния ден от месеца са изпаднали в забава, но не му било указано да ги представи.
Посочва, че общата фактура за сезон 2014-2015г била публикувана на
15.08.2015, за следващият сезон 2015-2016г. била публикувана на 31.07.2016г.,
за сезон 2016-2017г. била публикувана на 31.07.2017г.
При проверка по чл. 269 ГПК СГС констатира, че
решението е валидно, и допустимо. По отношение на правилността на решението
въззивния съд е обвързан от оплакванията в жалбата и от императивните
материални норми.
На първо място следва да се отбележи, че за
конкретното дело е напълно ирелевантно кога са били публикувани общите фактури
за сезони 2015-2016 и 2017-2018г, защото процесния период за главница върху
която се търси и лихвата приключва на 30.04.2015г.
Неоснователно е оплакването, че съдът не указал на
ищеца да представи твърдените в жалбата констативни протоколи. Съдът няма
задължение а и право да указва на страните какви конкретно доказателства следва
да представят. В случая с определението по насрочване е указано надлежно на
ищеца, че носи тежестта да докаже изпадане в забава на ответника. Съда не може
да указва представяне на конкретни писмени или други доказателства. Това би
било нарушение на диспозитивното начало в процеса. Твърдените протоколи не са били
представени, включително с жалбата, в която няма и искания по доказателствата.
Съгласно ОУ от 2014г. публикуването на месечните дължими суми за топлинна енергия
по чл. 32, ал. 1 от Общите условия и на фактурата по чл. 32, ал. 2 представлява
по своето естество уговорен между страните начин, по който кредиторът отправя
искането си /поканата си/ за изпълнение. Следователно изпълнението на
задълженията зависи от волята на кредитора, т. е. той решава кога да поиска
изпълнение. По делото не са представени твърдените с жалбата протоколи и
следователно няма доказателства за датата на обявяване на фактурите в интернет
страницата на продавача и няма изпадане в забава на ответника.
В същите ОУ няма срок за плащане на сумите за цена на дяловото разпределение, при което
е необходима изрична покана за изпадане в забава. По делото няма такива дори и
твърдения за покана. Ето защо решението в обжалваната му част следва да се
потвърди.
При този изход на делото право на разноски за
въззивното дело има само въззиваемия ответник, който обаче не е доказал такива.
Водим от горното СГС, II-А
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение 213495/12.09.2019г.
по гр.д. 75407/2018г. на СРС, 48 с-в в обжалваната му част.
Решението не
подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Членове:
1. 2