О П Р Е Д Е
Л Е Н И Е
гр.
Д., 04.08.2020 г.
Д. РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКА КОЛЕГИЯ, деветнадесети състав,
в закрито заседание на четвърти август две хиляди и двадесета година в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ДЕНИЦА ПЕТКОВА
като разгледа гр. дело № 1455/2017 г. по описа на ДРС, докладвано от съдия Петкова, намира следното:
Производството
по делото е образувано по повод искова молба, подадена от З.З.И. с ЕГН **********
***, чрез упълномощения адвокат С.Г. – ДАК, с която против „С. к. з. к.” АД,
ЕИК **, със седалище и адрес на управление: гр. С., р-н В., ж.к. „М. л.”, ул. „Р.”
No **, ет. **, офис **, е предявен осъдителен иск по чл. 55, ал.1 от ЗЗД за връщане за сумата от 31457,00 лв., с която
ответникът неоснователно се е обогатил за сметка на ищцата, а последната е
обедняла.
Исковата
молба се основава на следните обстоятелства: ищцата работила по трудов договор
при ответника на длъжност „***“. На 07.05.2012г. в обекта, в който работела
ищцата, започнала проверка . Били съставени протокол за начало на ревизията и
инвентаризационен опис, двата с дата 08.05.2012г. С вх.№**/08.05.2012г. на
работодателя бил съставен „**“, съгласно който при проверката била констатирана
липса на парични и стоково-материални ценности на обща стойност 30 597.87 лева.
Развити са възражения във връзка с въпросния акт за начет, обуславящи неговата
нищожност. Върху ищцата бил ** и последната била задължена от страна на
ответника да му възстанови посочената сума от 30 597.87 лева. Поради
липсата на средства ищцата З.И. сключила със
„С. К. К. Г.” АД договор за заем на 11.06.2012 г., обективиран в Нотариален
акт за учредяване на договорна ипотека върху недвижим имот от №**, том **, per.
№**, дело №** от ** година на Ю. Д. - Нотариус с район на действие Районен съд
- гр. Д., вписан под №** в РНК, който заем е използван за погасяване на
задълженията й към „С. К. – З.к.” АД в размер на 31 457 лева, в която сума се
включвали дължимите от ищцата суми по Акта за начет и разноските, във връзка
със сключването на договора за заем и учредяване на ипотеката.
В петитума на исковата
молба, уточнен с последващи молби ищцата е заявила, че „претендира връщане на
даденото като неоснователно получено по акта за начет, която сума е получена от
ответника чрез договор за заем“. Обогатяването на ответника се състои в това,
че същият разполагал с цялата сума, предоставена в заем на ищцата на
основание Договор за заем на 11.06.2012
г., обективиран в нотариален акт за учредяване на договорна ипотека върху
недвижим имот № **, том **, рег. № **, дело № ** г. на нотариус с рег.№** и
район на действие ДРС., а последната не е „получила нито стотинка в своя
полза“.
Първоначално
районният съд е приел, че е сезиран с трудов спор, доколкото страните са били в
трудово правоотношение и се твърди установени с акт за начет липси. Плащането
за погасяване на задължение, което се твърди, че не е възникнало, обаче
предпоставя защита чрез осъдителен иск за връщане на даденото без основание.
Спорът не е трудов, а е облигационен по чл. 55, ал. 1от ЗЗД и подлежи на
разглеждане по правилата на общата родова подсъдност.
Възможно
е паралелното съществуване на облигационно и трудово правоотношение между едни
и същи правни субекти - работодател и служител, както е и в настоящата
хипотеза. Облигационното отношение е
правоотношение между кредитор и длъжник, по силата на което кредиторът има
право да иска определено поведение или осъществяването на определен резултат от
длъжника, който от своя страна се задължава спрямо него за това. Целта на
облигационното отношение е да се задоволи позволен от правото интерес на
кредитора, а неговият предмет е поведението, извършването на определено
действие или въздържане от извършване на конкретно действие или осъществяването
на определен резултат. Източниците на облигационни отношения са юридическите
факти, които пораждат, изменят или прекратяват облигационни правоотношения. Те
могат да бъдат договорни /договори и едностранна сделка/ или извъндоговорни
/непозволено увреждане, неоснователно обогатяване, водене на чужда работа без
пълномощие, юридически факти на гражданското право или други клонове на
правото, когато те имат и гражданскоправно действие/.
Трудовото
правоотношение е отношението, което се проражда при предоставяне и използване
на отдаваната под наем работна сила от едно физическо лице /работник или
служител/ на друго лице /работодател/. Трудовите отношения се характеризират с
точно определени основания, от които се поражда тяхното възникване и
постъпването на работа /трудов договор, избор, конкурс/, и със специфично
съдържание - работно време, почивки, отпуски, трудово възнаграждение, трудова
дисциплина, дисциплинарна отговорност, прекратяване на трудовото
правоотношение, имуществена отговорност на работника и служителя или на
работодателя и други.
Независимо
от различния характер на облигационните и трудовите правоотношения, е допустимо
в процеса на полагане на труд между работодателя и служителя /или работника/ да
възникнат паралелно с трудовото правоотношение и облигационни отношения /в този
смисъл Решение № 95 от 10.09.2012 г. по търг. д. № 134/2011 г. на ВКС/.
Настоящата хипотеза е именно такава – твърди се разместване на блага в полза на
ответната страна без основание. Свободата на договаряне дава възможност на
съконтрахентите да постигнат взаимно съгласие за уреждане на правата и
задълженията по тези облигационни правоотношения, което съгласие е ограничено
от императивните правни норми и от добрите нрави.
С оглед
гореизложеното, настоящият съдебен състав приема, че спорът е гражданскоправен,
а не трудов и като такъв е подсъден на Окръжния съд като първа инстанция.
Съгласно чл. 104, т. 4 от ГПК, на
окръжния съд като първа инстанция са подсъдни исковете по граждански и
търговски дела с цена на иска над 25 000 лева, с изключение на исковете за
издръжка, за трудови спорове и за вземания по актове за начет. Критериите за
определяне цената на иска са посочени в чл. 69, ал. 1, т. 1 от ГПК, като в
случая това е търсената сума.
По
изложените съображения и на основание чл. 118, ал. 2 във вр. с чл. 104, т. 4 от ГПК производството по делото следва да бъде прекратено пред Д. районен съд и
изпратено за разглеждане по компетентност на Окръжен съд Д., с оглед цената на
иска.
Водим от
горното и на осн. чл. 118, ал. 2 във връзка с чл. 104, т.4 от ГПК , съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ПРЕКРАТЯВА производството по гр.д. №
1455/2017 г. по описа на Д. районен съд поради родова неподсъдност.
ИЗПРАЩА ПО ПОДСЪДНОСТ делото на Д.
окръжен съд.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО може да се обжалва с частна жалба пред Д. окръжен съд
в едноседмичен срок от връчването му на страните.
При влизане
в сила на настоящото определение, делото да се изпрати по компетентност на ДОС.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: