Р Е Ш Е Н И Е
№
гр. София, 27.08.2019г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИЯТ
ГРАДСКИ СЪД,
Гражданско отделение, IV„Д” въззивен състав в публично
заседание на двадесет и oсми февруари през две хиляди и деветнадесета година, в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Здравка Иванова
ЧЛЕНОВЕ: Цветомира
Кордоловска
мл.с-я Боряна Петрова
при секретаря Поля Георгиева, като разгледа докладваното от
мл. съдия Петрова в.гр.д. № 10787 по
описа на СГС за 2018г., за да
се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК
С решение № 348028 от 26.02.2018г., постановено по гр.д.№ 27115 по описа на
123 състав на СРС за 2016г. е осъден ответникът„Б.Б.” ЕООД с ЕИК ******да
заплати на „Г.“ ЕООД с ЕИК ******общата сума от 38151.83 лв. -
неплатена в срок цена на доставени продадени стоки, за което в периода от
06.03.2014 г. до 05.02.2015 г. са съставени 11 стокови разписки и са издадени
от „Г.“ ЕООД 11 фактури, на основание чл. 327, ал. 1 ТЗ, вр. чл. 318, ал. 1 ТЗ,
ведно със законната лихва върху тази сума за периода от 02.10.2015 г. до
окончателното й плащане; общата сума от 3494.78 лв. - обезщетение за
забава в размер на законната лихва върху неплатената в срок цена на доставените
продадени стоки, за което в периода от 06.03.2014 г. до 05.02.2015 г. са
съставени 11 стокови разписки и са издадени от „Г.“ ЕООД 11 фактури, за периода
на забава от 06.04.2014 г. до 25.09.2015 г., на основание чл. 86, ал. 1,
изречение 1 ЗЗД, както и сумата от 5165.86 лв. – направени по
делото разноски, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК.
Недоволен от така постановеното
решение, ответникът „Б.Б.” ЕООД го обжалва в срок с въззивна жалба. Поддържа, че същото е изцяло неправилно
и необосновано. Твърди, неправилно СРС да е приел, че страните не са били
обвързани от действието на ОУ от 2012г., доколкото същите са търговци, намират
се в трайни търговски отношения, били са обвързани от договор, който макар и с
изтекъл към исковия период срок, е бил сключен при действие на ОУ. По тази
причина излага доводите си, че ищецът –
търговец ги е знаел и че не ги е оспорил незабавно след тяхното узнаване.
Поддържа, че за сумата от 38 156,75 лева „Б.Б.“ ЕООД е извършила
прихващане на основание дължима от ищеца неустойка съгласно т.VI.2, стр.11 от ОУ от 2012г. По изложените съображения моли решението да бъде
отменено изцяло, като бъде постановено ново, с което исковете бъдат отхвърлени.
Претендират се разноски.
Въззиваемата страна, „Г.“ ЕООД, в срока по чл. 263, ал.1 от ГПК е депозирала отговор, с който е взела
становище по въззивната жалба. Излага доводи за нейната неоснователност,
респективно – за правилност и обоснованост на атакуваното първоинстанционно
решение. Твърди, че е правилен изводът на СРС, че за процесният период между
страните няма сключен при ОУ писмен договор и заради това тези от 2012г, не
могат да ги обвържат. Твърди, че за въззивника – ответник никога не е
възниквало право да извърши прихващане, поради което моли за въззивната жалба
да бъде оставена без уважение, а решението на СРС да бъде потвърдено, като
правилно.
Въззивната жалба е подадена в съответния срок, от
легитимирана страна, срещу съдебен акт, който подлежи на обжалване и като
процесуално допустима, следва да се разгледа по същество. Съгласно нормата на чл. 269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част. По
останалите въпроси той е ограничен от посоченото в жалбата.
При изпълнение правомощията си по чл. 269 ГПК настоящият въззивен състав
намира обжалваното решение за валидно и допустимо. Не е допуснато нарушение на императивни материални
норми, за правилното прилагане на които въззивният съд също следи
служебно. По отношение правилността му, по наведените от
въззивника – ответник доводи за неправилност на първоинстанционното решение,
настоящият състав приема от фактическа и
правна страна следното:
Безспорно е между страните, а и от
доказателствата по делото се установява, че страните се намират в трайни
търговски отношения.
По делото е приет като доказателство договор за доставка на стоки от 30.09.2008г., сключен между страните за
срок от 2 години, при действие на ОУ от 01.01.2006г. (съгласно раздел II, т.1 от договора). Съгласно т.V.3 от тези общи условия недоставяне на стока до
Централен склад е неизпълнение от страна
на продавача и същият дължи на купувача неустойка в размер на 30 % от
стойността на недоставената стока, но не по-малко от 5 000 лева.
Представени са ОУ 22.10.2012г. на „Б.Б.“ ЕООД, според които – т.VI.2 - недоставяне на стока до Централен склад и/ или логистична платформа
продавачът дължи на неустойка в размер на 20 % от нетната цена на поръчаната и недоставената
стока. Към общите условия е приложена разписка за доставка на куриерска фирма HDL от 25.10.2012г., видно от която същите са получени от ответника на адрес: „******,
гр.София, (седалище на ищеца), чрез служителя М.В..
Същата, разпитана пред СРС, заявява, че е служител на ищеца и че през
2012г. е получавала множество документи от Б. Б. ЕООД, във
връзка с извършваните продажби. Няма спомен да е чела ОУ от 2012г. , но
заявява, че подписът на разписката за получаването им е положен от нея.
По делото са приети като доказателства фактури, на които ищецът основава
вземанията си, както и фактури и стокови разписки, на чието основание
ответникът твърди да е прихванал вземанията си спрямо ищеца.
Изготвена е и приета, без да е оспорена по делото съдебно-счетоводна
експертиза, според която процесните 11 броя фактури, на които ищеца основава
вземането си и които са издадени за доставени хранителни стоки на „Б.Б.“ ЕООД са
на обща стойност от 67 658,24 лева с ДДС. Осчетоводени са били същите,
след проверка на вещото лице в счетоводните регистри, и при двете дружества. По
посочените фактури вещото лице дава заключение, че са извършени 9 банкови
плащания от „Б.Б.“ ЕООД на „Г.“ ЕООД на обща стойност от 35 011, 13 лева.
Размерът на неизплатено вземане по процесните фактури е 38 151,83
лева.
Експертизата установява, че в счетоводната документация на „Б.Б.“ ЕООД
задълженията по фактури и
вземанията по фактури са заведени в обща
партида „Г.“ ЕООД, с номер **********. Видно от приложение №7 на ССчЕ за
периода от 31.03.2014г. до 11.03.2015г. , чрез извършени плащания и
прихващания, ответникът„Б.Б.“ ЕООД е погасил цялото си задължение към ищеца.
За начислените на „Г.“ ЕООД
неустойки за недоставени стоки „Б.Б.“ ЕООД е издала 10 бр. фактури, на обща
стойност от 38 156,75 лева, като същите според експертизата, са осчетоводени
по партидата на ответника като формирано за ищеца задължение в сметка 401
„Доставчици“, заведени са в дневниците за покупки и справка-декларация по ДДС
от ищеца „Г.“ ЕООД за периода от месец юни 2014г. до месец януари 2015г. , който
е ползвал и правото си на данъчен кредит в размера на начисления данък по ЗДДС.
На 01.06.2015г. „Г.“ЕООД е съставил по всяка една от фактурите
сторнировъчни счетоводни операции, със същите стойности по всяка една от
фактурите, но с отрицателен знак, като по този начин задължението е закрито
напълно.
При така установената фактическа обстановка по делото въззивният съд намира въззивната жалба
на „Б.Б.“ ЕООД за основателна, по следните съображения:
В настоящия случай страните по спора са
търговци, които действително в процесния период не са били обвързани от
действащ писмен договор помежду си (доколкото, този от 30.09.2008г. е с изтекъл
двугодишен срок) но са продължили действието му и през време на исковия период,
за което липсва законова пречка, доколкото не се изисква форма за
действителност на същия, по аргумент от чл.
293, ал.1 от ТЗ.
Съгласно чл. 298, ал.1, т.2 от ТЗ търговецът може да
установи отнапред общи условия за сключваните от него сделки. Те стават
задължителни за другата страна, когато тя е търговец и ги е знаела или е била
длъжна да ги знае и не ги оспори незабавно. За да имат обвързваща страните сила
общите условия в този случай, законът не предпоставя като необходимо условия
наличието на писмен договор. Дори и без
формално действащ писмен договор за процесния период „Г.“ ЕООД се явява
обвързан от приетите от ответника „Б.Б.“ ЕООД общи условия от 2012г. , в които
е предвидена клаузата за дължима неустойка при лиса на доставка в размер на 20
% от нетната цена на стоката, доколкото същият е бил уведомен надлежно за
тях. Това обстоятелство се установява от
приета по делото разписка на куриер за връчването им на 25.10.2012г. Връчени са
били чрез служител на ищеца-
свидетелката Велинова, на адреса на седалището му. Същата служителка, в разпита
си пред СРС е потвърдила, че работи именно на този адрес, получава и изпраща
документи във връзка с търговската дейност
на своя работодател „Г.“ ЕООД и подписът, положен на разписката за
„получил“е неин. Доколкото няма данни така получени ОУ от 2012г. да са били
оспорени от „Г.“ ЕООД, те са задължителни за ищеца.
Затова и на
основание т.VI.2 от ОУ от 2012г. „Б.Б.“ ЕООД е издала 10 броя фактури,
на стойност от 38 156,75 лева за неустойка, дължима от „Г.“ЕООД поради недоставяне на стока до Централен склад и/ или логистична платформа, в размер на 20 % от нетната цена на поръчаната
и недоставената стока,
което обстоятелство е установено както от представените от страните писмени
доказателства, така и от изготвената ССчЕ. Посочените
фактури според експертизата, са
осчетоводени от ищеца като
задължение в сметка 401 „Доставчици“, заведени са в дневниците за покупки и
справка-декларация по ДДС него за периода от месец юни 2014г. до месец януари
2015г. , и „Г.“
ЕООД е ползвал и правото си на данъчен кредит в размера на
начисления данък по ЗДДС.
Съгласно константната съдебна практика,
обективирана в редица актове на ВКС :
Решение № 67 от 31.07.2015 г. на ВКС по т. д. № 631/2014 г., II т. о.,
ТК; решение № 114/26.07.2013 г., решение № 46/27.03.2009 г. по
т. д. № 454/2008 г. на ВКС, ТК, II т. о., решение № 42/19.04.2010 г. по
т. д. № 593/2009 г. на ВКС, ТК, II т. о., решение №
166/26.10.2010 г. по т. д. № 991/2009 г. на ВКС, ТК, II т. о., решение № 23/07.02.2011 г. по
т. д. № 588/2010 г. на ВКС, ТК, II т. о., решение № 30/08.04.2011 г. по
т. д. № 416/2010 г. на ВКС, ТК, I т. о. и др.- първичните счетоводни документи и вписванията
в счетоводните книги следва да се преценяват от съда според тяхната редовност и
съобразно другите доказателства по делото… Отразяването на фактурата в счетоводството
на купувача, включването й в дневника за покупко-продажбите по ДДС и ползването
на данъчен кредит по същата съгласно ЗДДС представлява недвусмислено
признание на задължението и доказва неговото съществуване.“ В този
смисъл и предвид категоричното заключение на вещото лице, съгласно посочената
ССчЕ, която настоящият състав намира напълно кредитира като
безпристрастна, обективно изготвена и кореспондираща по смисъла на чл. 202 от ГПК с останалият по делото доказателствен материал, въззивният съд намира
претенциите на ищеца „Г.“
ЕООД за главница и законна лихва върху нея, за напълно неоснователни.
Последвалото сторниране на суми от 01.06.2015г. е
едностранно извършена, вътрешна за ищеца „Г.“ЕООД счетоводна операция, без правно
обвързващ ответника ефект.
Поради неоснователност на главната претенция, неоснователна се явява и
акцесорно предявената такава на основание чл.86 от ЗЗД за законна лихва върху
главницата.
По изложените мотиви и при липса на
съвпадение в крайния извод на двете съдебни инстанции първоинстанционното
съдебно решение следва да бъде отменено изцяло като неправилно, а предявените
от ищеца искове - като неоснователни, да
бъдат отхвърлени.
По разноските:
При този изход на спора пред въззивната инстанция право на разноски има
въззивника страна „Б.Б.“
ЕООД, който е направил изрично искане в тази насока. Доказал
е извършване на разноски в размер общ на 3832,93 лева - 832,93 лева от които –
за платена държавна такса за въззивно обжалване и 3000 лева – адвокатски
хонорар за въззивното производство, заплатен по банков път на 02.04.2018г. Ето
защо в полза на въззивника следва да бъдат присъдени съдебно деловодни разноски
пред настоящия съд именно в посочения размер.
В полза на ответника на основание чл.78, ал.3 от ГПК следва да бъдат
присъдени съдебно – деловодните разноски, сторени от него пред СРС, в общия им
размер от 3300 лева (3000 лева – адвокатско възнаграждение и 300 лева депозит
за вещо лице).
Предвид изложените съображения, СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, IV - Д въззивен състав
Р Е Ш
И :
ОТМЕНЯ изцяло решение № 348028 от 26.02.2018г. постановено по гр.д.№ 27115 по описа на
123 състав на СРС за 2016г. като
вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ предявените от „Г.“ ЕООД, с ЕИК ******иск с правно основание чл.327, ал.1 от ТЗ във вр. с чл.318, ал.1 от ТЗ и
чл.86, ал.1 от ЗЗД за осъждане на „Б.Б.” ЕООД, с ЕИК ******да
му заплати общата сума от 38151.83 лв. - неплатена в срок цена на
доставени продадени стоки, за което в периода от 06.03.2014 г. до 05.02.2015 г.
са съставени 11 стокови разписки и са издадени от „Г.“ ЕООД 11 фактури и сума
от 3494.78 лв. - обезщетение за забава в размер на законната лихва върху
неплатената в срок цена на доставените продадени стоки, за периода на забава от
06.04.2014 г. до 25.09.2015 г.
ОСЪЖДА „Г.“ ЕООД, с ЕИК ******да плати на Б.Б.”
ЕООД, с ЕИК ******сумата от общо 7 132,93 лева – съдебно деловодни
разноски в процеса от които 3300 лева, сторени пред СРС , а 3 832,93 лева
– сторени пред СГС.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване, по аргумент от чл.280, ал.3, т.1 от ГПК,
с касационна жалба пред ВКС в
едномесечен срок от съобщаването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: