Р Е Ш Е Н И Е
Номер ІV-223 Година 2020, 26 август гр.Бургас
В ИМЕТО НА НАРОДА
Бургаският окръжен съд, четвърти
въззивен граждански състав
на двадесет и седми юли година две хиляди и двадесета,
в откритото заседание, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НЕДЯЛКА ПЕНЕВА
ЧЛЕНОВЕ: 1. ДАНИЕЛА МИХОВА
2. ПЛАМЕНА ВЪРБАНОВА
секретар Ваня Димитрова
като разгледа докладваното от съдия Даниела Михова
въззивно гражданско дело № 1285 описа за 2020 година
Производството е по чл.258 и сл.от ГПК и е
образувано по въззивната жалба на Д.Б.Ч. ***, чрез особения му
представител Добромира Полименова от БАК, против решение № 748 от 26.02.2020 г.
по гр.д.6844/2019 г. по описа на Бургаски районен съд, В ЧАСТТА, с която въззивникът
е осъден да заплати на „Юробанк България” АД гр.София с ЕИК *********, следните
суми: 12 964,17 лв – главница
по Договор за потребителски кредит № FL 709057/22.10.2013 г., 1411,16 лв – договорна лихва за периода
22.01.2017 г. - 12.12.2017 г., 194,73 лв
– обезщетение за забавено плащане на главницата за периода 22.01.2017 г. - 22.03.2018
г., и 219,60 лв – нотариални такси
във връзка с неизпълнението на договора, както и обезщетение в размер на
законната лихва за забавено плащане на главницата от 12 964,17 лв, начиная
от 02.04.2018 г. до окончателното й изплащане, които вземания са били предмет
на заявлението по чл. 417, ГПК по ч.гр.д.2323/2018 г. на БРС; 2 837,83 лв – съдебно-деловодни
разноски, направени по гр.д.6844/2018 г. на БРС; и 293,87 лв - деловодни разноски за платена държавна такса в
заповедното производство по ч.гр.д.2323/2018 г. на БРС.
Твърди се, че решението на БРС в обжалваната част е
неправилно поради нарушение на материалния закон, както и – необосновано. Сочи
се, че исковете са уважени, независимо, че са останали недоказани по основание
и по размер, като в тази връзка се твърди, че поради непредставяне по делото на
Общите условия към договора за потребителски кредит, по делото е останало
недоказано при какви условия е сключен договорът, при какви условия може да
бъде обявен за предсрочно изискуем. На второ място се твърди, че по делото е
останало недоказано наличие на основание за обявяване на кредита за предсрочно
изискуем. Сочи се, че по делото не е доказано валидно уведомяване на въззивника
за обявяването на предсрочната изискуемост на кредита. Твърди се, че съдът не е
обсъдил възраженията на ответната страна във връзка с наличието на
неравноправни клаузи в процесния договор. Оспорват се и присъдените от БРС
разноски за връчване на нотариални покани на ответника. Претендира
се отмяна на решението на БРС в обжалваната част и постановяване не решение, с
което искът се отхвърля изцяло. Претендират се разноски за двете инстанции. Не са ангажирани нови доказателства. В
съдебно заседание въззивната жалба се поддържа от назначения на възизвника по
реда на чл.47, ал.6 ГПК особен представител.
В законовия срок против въззивната жалба е
постъпил отговор от въззиваемия „Юробанк България“ АД, с който въззивната жалба се оспорва като
неоснователна и недоказана. Твърди се, че обжалваното решение не страна от
посочените в жалбата пороци. Изложени са подробни съображения. Претендира се
потвърждаване на обжалваното решение. Също не се сочат нови доказателствата.
Въззивната жалба е подадена от
легитимирано лице, против акт на съда, подлежащ на обжалване, в законовия срок,
поради което е допустима.
С оглед твърденията
на страните и ангажираните по делото доказателства, съдът приема от фактическа
и правна страна, следното:
Производството пред първоинстанционния БРС е образувано по исковата молба
на „Юробанк България” АД, за осъждане на въззивника Д.Б.Ч. ***, да заплати на
ищеца следните суми: 12 964,17 лв – главница по Договор за потребителски
кредит № FL 709057/22.10.2013 г., 1411,16 лв – договорна лихва за
периода 22.01.2017 г.- 12.12.2017 г., 194,73 лв – обезщетение за забавено
плащане на главницата за периода 22.01.2017 - 22.03.2018 г., и 219,60 лв –
направени разходи за нотариални такси във връзка с неизпълнението на договора,
както и обезщетение в размер на законната лихва за забавено плащане на
главницата, начиная от 02.04.2018 г. до окончателното им изплащане, които
вземания са предмет на заявление по чл.417, ГПК, отхвърлено с разпореждане от
03.04.2018 год. по ч. гр. д. № 2323/2018 год. на БсРС; ангажира доказателства и
моли за присъждане на деловодните разноски, вкл. направените в цитираното
заповедно производство. Ищецът твърди, че между страните е бил сключен
цитираният в исковата молба договор за потребителски кредит, по силата на който
ищецът като кредитодател е предоставил на ответника като кредитополучател
потребителски кредит в размер на 15610 лв за пълно предсрочно погасяване на
задълженията на ответника по договор за кредит № FL 587280/19.05.2011 г., сключен между същите страни, като ответникът се е
задължил да върне получения кредит, заедно с дължимите лихви, в сроковете и при
условията, уговорени с договора и съгласно подписания погасителен план,
неразделна част от договора. Твърди се, че кредитът е усвоен на 22.10.2013 г.
Сочи се, че считано от 22.01.2017 г. ответникът трайно е преустановил
погасяването на кредита съобразно условията на чл.7 и чл.8 от договора, поради
което, съгласно чл.15, ал.5 от договора, кредитът е станал предсрочно изискуем
без да се прекратява действието на договора. Твърди се, че обявяването на
кредита за предсрочно изискуем е обявено на ответника на 06.09.2018 г., чрез
връчването му от нотариус на бащата на ответника, който се е задължил да го
предаде на сина си. Сочи се още, че за вземанията си Банката е подала заявление
за издаване на заповед за незабавно изпълнение, и след отхвърляне на
заявлението, на основание чл.415, ал.1, т.3 ГПК, е завела настоящия осъдителен
иск.
Правните основания на предявените обективно съединени осъдителни искове са
чл.79, ал. 1 от ЗЗД, вр.чл.9 и сл. от ЗПК и чл.86 от ЗЗД.
Ответникът, чрез процесуалния си представител по чл. 47, ал. 6, ГПК, е
оспорил исковете като неоснователни и недоказани. В представения в законовия
срок писмен отговор на исковата молба е оспорил подписа на кредитополучателя
върху договора и представените от ищеца документи. Заявено е, че договорът е с
неравноправни клаузи, без да са конкретизирани, а претендираните лихви и
неустойки са прекомерни. Твърди се на следващо място, че не са налице основания
за обявяване на кредита за предсрочно изискуем. Претендирано е отхвърляне на
исковете.
С обжалваното решение
първоинстанционният съд е приел исковете за основателни. Съдът е изложил съображения, че ищецът е
провел главно и пълно доказване на релевантните за спора факти (валидно сключен
договор между страните, с определен предмет и основание, надлежно престиране от
ищеца-изправна страна по съглашението и настъпила изискуемост на паричните
задължения на контрахента. Посочено е, че е доказана облигационната връзка
между страните във връзка със сключения договор за банков кредит, не е
установена неавтентичност на подписа на кредитополучателя върху писмения
договор, погасителния план или общите условия, а процесният договор не е
недействителен, тъй като е сключен в изискуемата от закона писмена форма, при
спазване императивните правила на чл.10 и сл. от ЗПК, и няма данни за
прекомерност на уговорената договорна лихва, която е по-ниска от 3-кратния
размер на обезщетението по чл. 86, ЗЗД. Прието, че при така доказаните от ищеца
факти, ответникът не е доказал да е изпълнявал задълженията си по договора.
При извършената
проверка по реда на чл.269 ГПК съдът констатира, че обжалваното решение е
валидно и допустимо.
С оглед наведените
във въззивната жалба оплаквания за неправилност на решението, по които
въззивният съд дължи произнасяне, съдът намира следното:
На първо място съдът
приема, че първоинстанционният съд е установил правилно и обосновано фактите,
поради което настоящият състав споделя изводите на БРС относно фактическата
обстановка, а именно:
Съдът приема за
доказано от представените по делото писмени доказателства, наличието на
облигационна връзка между страните, още повече – при оттегленото от ответната
страна оспорване на автентичността на подписа на ответника върху договора за
потребителски кредит, погасителния план, декларацията към договора и върху
банковото бордеро за превод на сумата от 15610 лв.
От приетата по делото
съдебно-икономическа експертиза се установява, че: ответникът е усвоил сумата
по кредита; от 22.01.2017 г. ответникът трайно е преустановил плащането на
погасителните вноски по погасителния план; размерът на дължимата от ответника
главница по кредита (след обявяването му за предсрочно изискуем) е
12 964,17 лв; размерът на дължимата от ответника възнаградителна лихва за
периода 22.01.2017 г. – 12.12.2017 г. е 1 411,16 лв, а размерът на
мораторната лихва за периода от 22.01.2017 г. до 22.03.2018 г. е 194,73 лв.
Съдът споделя
изводите на първоинстанционния съд, че предсрочната изискуемост на кредита е
обявена на ответника на 06.09.2018 г., като това обстоятелство се установява от
представените по делото с исковата молба писмени доказателства – Уведомление за
обявяване на предсрочна изискуемост на вземане, чрез Нотариус Семир Бозов,
рег.№ 356 на НК, на ответника чрез неговия баща – Бахчет Ч., който се е
задължил за предаде обявлението на своя син – ответника.
Както е приел и
първоинстанционният съд, ответникът не е представил доказателства за плащане
след 22.01.2017 г. на суми по договора за потребителски кредит, които
доказателства да оборват твърденията и представените от ищеца доказателства за
преустановяване от ответника на изплащането на кредита след 22.01.2017 г.
По наведените от въззивника
оплаквания във въззивната жалба, съдът намира следното:
С оглед на
посоченото по-горе – заключението на вещото лице и липсата на представени
доказателства от ответника, които да го оборват, съдът намира за неоснователно
оплакването, че исковете са уважени, независимо, че са останали недоказани по
основание и по размер. Липсата на представени Общи условия към договора за
потребителски кредит, според настоящия състав, не води до недоказаност на
условията, при които е сключен договорът, и при които може да бъде обявен за
предсрочно изискуем, тъй като подробна уредба на тези условия се съдържа в
самия договор. Специално възможността за обявяване на предсрочната изискуемост
на целия кредит, е уредена в чл.15, ал.5 от ДПК.
Неоснователно
е и второто оплакване във въззивната жалба - че по делото е останало недоказано
наличие на основание за обявяване на кредита за предсрочно изискуем. Съгласно
чл.15, ал.5 от ДПК, „при непогасяване изцяло или отчасти на която и да е вноска
от главницата или лихвата по кредита, както и при неизпълнение на което и да е
друго задължение по договора, вземането на Банката става предсрочно изискуемо“.
Както се посочи по-горе, заключението на вещото лице по съдебно-икономическата
експертиза установява, че от 22.01.2017 г. ответникът трайно е преустановил
плащането на погасителните вноски по погасителния план, при което е останала
непогасена главница по кредита в размер на 12 964,17 лв. Независимо от
уговореното от страните в чл.15, ал.5 от ДПК, че изискуемостта настъпва без да е необходимо каквото и
да е волеизявление на страните, Банката се е съобразила с разрешението, дадено в
т.18 от Тълкувателно решение № 4 от 18.06.2014 г. на ВКС по
тълк.д.№ 4/2013 г., ОСГТК и е обявила на кредитополучателя предсрочната
изискуемост на целия кредит, като уведомлението за обявяването на предсрочната
изискуемост е станало по реда на чл.46 ГПК на 06.09.2018 г. – чрез връчване на
уведомлението на бащата на ответника, който се е задължил, видно от
отразяването от нотариуса, да предаде уведомлението на своя син (л.13 от
първоинстанционното дело). В този смисъл е неоснователно и следващото оплакване
във въззивната жалба - че по делото не е доказано валидно уведомяване на
въззивника за обявяването на предсрочната изискуемост на кредита.
Неоснователно
е и оплакването, че съдът не е обсъдил възраженията на ответната страна във
връзка с наличието на неравноправни клаузи в процесния договор. В отговора на
исковата молба особеният представител на ответника е въвел твърдения за наличие
на неравноправни клаузи в договора, без да ги посочи конкретно. При така
въведеното оплакване от ответника, първоинстанционният съд е посочил, че „процесният договор е сключен в изискуемата от закона
писмена форма, при спазване императивните правила на чл.10 и сл. ЗПК, и няма
данни за прекомерност на уговорената договорна лихва, която е по-ниска от
3-кратния размер на обезщетението по чл.86 ЗЗД“. Настоящият състав също не
намира основание в твърдението на ответника за наличие на неравноправни клаузи
в процесния договор. Не се установява нарушение на чл.11, ал.1, т.10 и т.11 от ЗПК, за да се приеме, че е
налице нищожност на основание чл.22 от ЗПК. Съгласно тези норми
договорът за потребителски кредит се изготвя на разбираем език и съдържа: годишния
процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя,
изчислени към момента на сключване на договора за кредит, като се посочат
взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния процент на
разходите по определения в приложение № 1 начин (чл.11, ал.1, т.10 от
ЗПК);
Условията за издължаване на кредита от потребителя, включително погасителен
план, съдържащ информация за размера, броя, периодичността и датите на плащане
на погасителните вноски, последователността на разпределение на вноските между
различните неизплатени суми, дължими при различни лихвени проценти за целите на
погасяването (чл.11, ал.1, т.11 от ЗПК). В случая в чл.3, ал.4
от договора е посочено какъв е размерът на ГПР, както и какъв е конкретния
размер на сумата, която следва да бъде върната по договора – 28 804,98 лв,
изчислени към момента на сключване на договора. Като писмено доказателство е
приет и погасителен план към договора, поради което не е налице нарушение и на
т.11. Не се установява нарушение и на чл.11, т.9 от ЗПК, в която е посочено
изискване за посочване на лихвения процент по кредита, условията за прилагането
му и индекс или референтен лихвен процент, който е свързан с първоначалния
лихвен процент, както и периодите, условията и процедурите за промяна на
лихвения процент; ако при различни обстоятелства се прилагат различни лихвени
проценти, тази информация се предоставя за всички приложими лихвени проценти. Това
в конкретния случай е направено в чл.3 от договора. По отношение на договорните
лихви следва да се отбележи, че от посочените в чл.3, ал.1 и 2 размери и от
размера на ГПР (чл.3, ал.4 от договора) не се установява противоречие с добрите
нрави.
Неоснователно,
според съда, е и последното оплакване във въззивната жалба – че неправилно са
присъдени разноски за
връчване на нотариални покани на ответника. След постановяване на Тълкувателно решение № 4 от
18.06.2014 г. на ВКС по тълк.д.№ 4/2013 г., ОСГТК, в съдебната практика се
установи безпротиворечива практика за необходимост от обявяване на предсрочната
изискуемост от кредитора на длъжника. В случая, видно от материалите по делото,
длъгникът се намира извън страната, банката се е опитала на два пъти да му
връчи уведомление за обявяване на предсрочната изискуемост – през 2017 г. и
през 2018 г., поради което обяснимо е връчването на уведомлението чрез нотариус,
а искането за присъждане на разноските за това връчване – основателно.
Поради
съвпадането на изводите на двете инстанции, решението на БРС следва да бъде
потвърдено в обжалваната част, при споделяне на мотивите на първоинстанционния
съд, към които настоящият състав препраща на основание чл.272 от ГПК.
С
оглед постановения резултат, на основание чл.78, ал.1 ГПК въззивникът Ч. следва
да заплати на въззиваемия „Юробанк България” АД направените във въззивното
производство съдебни разноски в размер на 1 142,83 лв – за заплатен
депозит по сметката на Бургаски окръжен съд за възнаграждение особен
представител на въззивника Ч..
Мотивиран
от изложеното, Бургаският окръжен съд
Р
Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА
решение № 748 от 26.02.2020 г. по гр.д.6844/2019 г. по описа на Бургаски
районен съд, В ЧАСТТА, с която Д.Б.Ч. ***, ЕГН ********** е осъден да заплати на „Юробанк
България” АД гр.София с ЕИК *********, следните суми: 12 964,17 лв –
главница по Договор за потребителски кредит № FL 709057/22.10.2013 г., 1411,16 лв – договорна лихва за периода 22.01.2017
г. -12.12.2017 г., 194,73 лв – обезщетение за забавено плащане на главницата за
периода 22.01.2017 г. - 22.03.2018 г., и 219,60 лв – нотариални такси във
връзка с неизпълнението на договора, както и обезщетение в размер на законната
лихва за забавено плащане на главницата от 12 964,17 лв, начиная от
02.04.2018 г. до окончателното й изплащане, които вземания са били предмет на
заявлението по чл. 417, ГПК по ч.гр.д.2323/2018 г. на БРС; 2 837,83 лв –
съдебно-деловодни разноски, направени по гр.д.6844/2018 г. на БРС; и 293,87 лв
- деловодни разноски за платена държавна такса в заповедното производство по
ч.гр.д.2323/2018 г. на БРС.
ОСЪЖДА
Д.Б.Ч. ***, ЕГН **********, да заплати на „Юробанк България” АД гр.София с ЕИК
*********, съдебни разноски за въззивното производство в размер на
1 142,83 лв (хиляда сто четиридесет и два лева и осемдесет и три стотинки)
за заплатен депозит по сметката на Бургаски окръжен съд за възнаграждение
особен представител на въззивника Ч.
Решението може
да се обжалва пред Върховен касационен съд с касационна жалба в едномесечен
срок от връчването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.