МОТИВИ към Присъда № 99 от 08.12.2011 г. на Районен съд – Хасково, постановена по
н.о.х.д. № 1394
по описа за 2011
година.
Районна прокуратура –
Хасково е внесла срещу подсъдимите Б.С.И. и Й.Й.С. обвинителен акт, с
който на същите им е предявено обвинение за извършени престъпления съответно по чл. 195 ал.1, т. 4, предл.
първо, вр.чл.194,ал.1, вр.чл. 20, ал.2, вр. ал. 1, вр. чл. 26, ал.1 от НК.Твърди се в акта на обвинението, че с оглед установената по досъдебното
производство фактическа
обстановка от обективна и субективна страна обвиняемите Б.С.И. и Й.Й.С. в периода от 01.11.2010 г. до 26.11..2010 г. в с. Узунджово,
обл. Хасковска при условията на продължавано престъпление, в съучастие помежду си,
като съизвършители, чрез използване на МПС лек автомобил марка „ВАЗ 2107" с
ДКН Х 5624АМ, отнели чужди движими вещи, а именно 800 кг. желязо за скрап на обща
стойност 364.00 лв. от владението на Л.М.Л. ***, собственост на ЕТ „Л. - А.Л.",
без нейно съгласие с намерението противозаконно да го присвоят ,като деянието не
представлява маловажен случай.
В съдебното заседание пред Районен съд – Хасково
представителят на Районна прокуратура – Хасково, в хода на съдебните прения, поддържа обвинението във вида, в който е
предявено и счита, че от събраните в хода на съдебното
следствие доказателства, то е доказано
по несъмнен начин по отношение и на двамата подсъдими.
По отношение вида и размера на наказанията, които следва да се наложат на всеки
от тях, представителят на държавното обвинение предлага на подсъдимия Й.Й.С. да бъде наложено наказание „Лишаване от свобода” около 10 месеца, чието
изтърпяване да бъде отложено с
изпитателен срок. По отношение на
подсъдимия Б.С.И., прокурорът предлага същото наказание, а именно „Лишаване от свобода” за срок от 10 месеца,
чието изтърпяване да бъде отложено с
изпитателен срок. По отношение на
гражданския иск, прокурорът счита, че същият е основателен до размера,
посочен в обвинителния акт, а именно 364 лв. и като основателен следва да бъде
уважен.
Гражданският ищец Л.М.Л. ***, действаща като ЕТ
„Л. – А.Л. – Л.Л.”*** заявява, че поддържа предявения граждански иск и моли
същият да бъде уважен.
Защитникът на подсъдимите – адв. Ч. *** изразява
становище, с оглед факта, че делото е разгледано по реда на глава 27 НПК –
Съкратено съдебно следствие, в хипотезата на чл. 371, т.2 НПК,след като нейните
подзащитни са признали фактите от обстоятелствената част на обвинителния акт,
че фактическата обстановка е недвусмислено установена. С оглед на това, че нейните
доверители се признават за виновни, не желаят да се събират нови доказателства,
пледира за за налагане на наказание, съобразно предложеното от прокуратурата.
Подсъдимият Б.С.И. разбира обвинението и се признава за
виновен по него, като се придържа при упражняване правото си на лична защита
към изложеното от неговия защитник, а в дадената му възможност за последна дума
заявява, че съжалява за стореното и моли за наказание „Лишаване от свобода”,
чието изтърпяване да бъде отложено с
изпитателен срок.
Подсъдимият Й.Й.С. също разбира
обвинението, признава се за виновен по него и в хода на съдебните прения
поддържа позицията, заявена от защитата и моли в дадената му възможност за
последна дума за „Лишаване от свобода”, чието изтърпяване да бъде отложено с изпитателен срок.
ХАСКОВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, след като прецени събраните по делото
доказателства и взе предвид становищата и възраженията на страните, намира за
установено следното от фактическа страна:
Подсъдимият
Б.С.И. е роден на *** ***, същият е български гражданин, от ромски
произход, неженен, неграмотен, безработен, живущ ***.
Видно от приложената по делото
Справка за съдимост, рег. № 1498 издадена от
Районен съд – Хасково на 06.12.2010 г. същият е неосъждан, а от представените
на досъдебното произвдство характеристични данни се установява, че спрямо него има образувано
ЗМ-229-25.05.2005 г. по описа на РУ Раднево за деяние по чл. 218б, ал.1 НК,
като му е налаожена глоба по административен път. Съшият не се ползва с
авторитет сред съселяните си и е с нисък социален статус, без постоянна трудова
ангажираност и без постоянни доходи
Подсъдимият
Й.Й.С. е роден на *** *** Загора, същият е български гражданин, от ромски
произход, неженен, без образование,неграмотен,
безработен, живущ ***.
Видно от приложената по делото
Справка за съдимост, рег. № 90, издадена от Районен съд – Хасково на 10.01.2011 г. същият е неосъждан,
а от представените на досъдебното производство характеристични данни се
установява, че същият не се ползва с доверие и авторитет сред съселяните си. Същият е с нисък социален статус, без постоянна трудова ангажираност и
доходи, като често злоупотребява с алкохол.
.Подсъдимите Й.Й.С. и Б.С. ***, нямали
пари за издръжка на себе си и на семействата си и в началото на месец ноември 2010 г.
решили да отидат да откраднат желязо от пункта за
изкупуване на черни и цветни метали в
село Узунджово, стопанисван от ЕТ „Л. -А.Л.. Същият ден на 01.11.2010
г., вечерта двамата отишли в пункта и влезли от
източния му край, където нямало ограда. Пунктът се охранявал от куче и от пазач, който обаче не забелязал двамата подсъдими да влизат. Желязото се намирало в двора на пункта и било плътно
нарязано на парчета с различна големина
и форма. Всеки от подсъдимите напълнил желязо в чували - общо 152 кг
желязо за скрап, които носили на гръб и ги скрили до гората до
пункта. Слеващите дни събирали и железа
от сметищата. Подсъдимите помолили брата на втория от тях - С С.И., който не знаел, че желязото е
крадено, срещу сумата от 20 лева да
закара чувалите с жялязото с каруцата. Той се съгласил и тримата натоварили чувалите с желязо в
каруцата, след което го занесли в град Хасково.
На 13.11.2010 г. в пункта за изкупуване на черни и цветни метали, стопанисван от „Калипсо-555 /намиращ се в двора на „Ерозия"-Хасково/ подсъдимите предали желязото, което било записано на името на С С.И. и било общо
390 кг.на
стойност 35 лв. Записано било на името на Стефан И., защото Й.С. и Б.И. са нямали лични карти.
На 16.11.2010 г. вечерта подсъдимите Й.С. и Б.И. отишли в пункта за изкупуване на черни и цветни метали в село Узунджово, стопанисван от ЕТ „Л. -А.Л.„. и влезли отново от източния му край, където нямало ограда. Охраняващият пункта пазач отново не забелязал двамата. След като влезли в пункта всеки от подсъдимите напълнил в чуавали желязо от намиращото се в двора на
пункта и плътно нарязано на парчета с различна големина и форма такова - общо двамата взели 486 кг, които чували пренесли на гръб и ги скрили в гората до пункта. Следващите дни подсъдимите
събирали и железа от сметището на селото, отново помолили
брата на подс. Б.И. - С С.И. да ги закара с каруцата. Той се съгласил, тримата натоварили желязото с чувалите в каруцата и го
занесли в град Хасково, след което подсъдимите дали на свид. И. 20 лева за извършената услуга, след като преди това подсъдимите предали тези железа на 17.11.2010г. в пункта на фирма „Шанс 93" /местността „Джевиз дере", която също са намира до „Ерозията”. Предаденото желязо било записано на името на Стефан С.И. на две
приемателно-изплащателни сметки - 481 кг.на обща
стойност 196.62 лв. Другото предадено желязо е записано на името на Б.С.И. - 486 кг.на стойност 199.01 лв.
На 26.11.2010 г. двамата подсъдими отишли в пункта за изкупуване на черни и цветни метали в село Узунджово на ЕТ „Л. —А.Л.. и отново влезли
от източния му край и след като не били забелязани от
пазача, всеки от обвиняемите
напълнил желязо в чували - общо 162 кг , които носили на гръб и ги скрили до гората.
Освен откраднатото от пункта желязо обвиняемите
имали и железа ,които преди това били събирали от сметището.След това помолили А.Т.Т. по прякор „Донката”, който притежавал лек автомобил лек автомобил марка „ВАЗ
2107" с ДКН Х 5624-АМ срещу сумата от 15 лева да ги закара заедно с железата. По този начин на 26.11.2010 г. отново в пункта на фирма „Шанс 93” посоченото количество желязо било предадено и записано на името на С С.И. - 380 кг.на стойност 155.61 лв.
Отнетото желязото за трите влизания
в пункта било 800 кг., като от заключението на назначената
по досъдебното производство оценителна експертиза
се установява, че стойността му възлиза на 364.00 лева. Парите
двамата подсъдими си деляли по
равно, като плащали само за
превозите. Желязото излизало повече по бележки от пунктовете, тъй като освен 800 кг. от пункта, другото количество било събирано от
сметищата.
Гореизложената фактическа обстановка се доказва по безспорен
начин от събраните на досъдебната и съдебната фаза на производството писмени
доказателства, посочени на съответното
място по – горе, както
и от приобщените към доказателствата по делото по реда на чл. 281 и чл. 283 от НПК, писмени материали,
съдържащи се в досъдебното производство: протоколи, справки и бюлетини за
съдимост, веществените доказателства;
от заключенията на вещото лица по назначената на досъдебното производство
оценителна експертиза, всички преценени във връзка с изявленията на
подсъдимите по реда на 371, т. 2 НПК и подкрепящи направеното от тях в
съдебната фаза признание на фактите и обстоятелствата, изложени в
обстоятелствената част на обвинителния акт.
Настоящият съдебен състав
намира, че въз основа на така възприетата фактическа обстановка и след
обсъждане на направените доводи относно съставомерността и правната
квалификация на извършеното деяние, се налага недвусмислен и категоричен извод,
че подсъдимият Й.Й.С. е осъществил от обективна и субективна страна
престъплението, субсумирано по състава на престъпление по чл. 195 ал.1, т. 4, предл. първо,
вр.чл. 194, ал.1 , вр. чл. 20, ал. 2, вр. ал. 1, вр. чл. 26, ал.1 от НК, за което с повдигнатото му обвинение е
привлечен към наказателна отговорност, тъй като за периода от 01.11.2010 г. до 26.11.2010
г., в с. Узунджово, обл. Хасково, при условията на продължавано престъпление, в съучастие с Б.С. *** като съизвършител, чрез използване на МПС –
лек автомобил „ВАЗ 2107”
с ДКН Х 56 24 АМ ,отнел чужди движими вещи, а именно 800 кг. плътно нарязано желязо за скрап с различна големина и форма, на обща 364 лева, от
владението на Л.М.Л. ***,собственост
ЕТ „Л. – А. ***,
без нейно
съгласие с намерение противозаконно да ги присвои, като деянието не
представлява маловажен случай,
предвид стойността на инкриминираните движими вещи, с оглед заключението на
вещото лице.
От събраните доказателства е безспорно установена обективната страна на
деянието, механизма на осъществяването
му, както авторството на престъплението - а именно, че подсъдимият е извършил
същото. Обстоятелство, което не се оспорва от него, с оглед направените пред
съда самопризнания, нито от защитата му.
От субективна страна, съдът намира, че
деянието е извършено умишлено, при пряк умисъл, т.е съзнавал е, че с деянието си
лишава от фактическа власт владелеца на чужди вещи, предвиждал преминаването им
в негова фактическа власт и е целял да установи тази власт върху предмета
на престъплението, както и да извлече имуществена облага чрез това.
При определяне
на вида и размера на наказанието за подсъдимия, съдът взе предвид: от една
страна - степента на обществена опасност на деянието,
както и стойността на предмета на престъплението, а от друга страна – степента
на обществена опасност на дееца и подбудите за извършване на престъплението. При
индивидуализация на наказанието, съдът прецени обстоятелствата, които имат
значение за определяне конкретната степен на обществената опасност на деянието
и дееца. Като смекчаващи отговорността обстоятелства съдът отчете съдействието, което деецът е оказал на разследващите
органи, като по този начин е спомогнал за по - бързото разкриване на случая,
както и положителното му процесуално поведение в това число и направените пълни
самопризнания, с които допринесе за
изясняване на обективната истина по
делото, изразеното съжаление и разкаяние за извършеното.Като отегчаващи вината обстоятелства следва да бъдат взети предвид
негативните характеристични данни за личността му. Преценявайки
поотделно и в съвкупност гореизложеното, съобразявайки принципите за
законоустановеност и индивидуализация на наказанието, залегнали в чл.54 от НК,
изхождайки от предвидено за гореописаното престъпление наказание „Лишаване от
свобода”, съдът счете, че наказанието за подсъдимия Й.Й.С. следва да бъде определено при условията на чл. 55,
ал. 1, т. 1 от НК, с оглед принципа,
залегнал в текста на чл. 58а, ал. 4 НК. По този начин предвиденото
в закона наказание “лишаване от свобода” съдът прие да бъде
наложено за срок от 10 /десет/ месеца, чието
изпълнение на основание чл.66,ал.1 НК следва да бъде отложено за срок от 3
години. Така
определеният размер на наказанието е справедлив и обоснован, като е от естество
да изпълни предвидените от законодателя в чл. 36 от НК
цели, да окаже своето въздействие и ефект спрямо дееца, както и да повлияе
предупредително върху останалите членове на обществото.
На следващо място,
детайлният анализ на фактите, установени в хода на съдебното производство,
потвърждаващи описаната в обстоятелствената част на обвинителния акт фактическа
обстановка, води до недвусмисления извод, че подсъдимият Б.С.И. от
обективна страна е осъществил признаците от състава на престъпление по по чл. 195 ал.1,т.4,предл.
първо, вр.чл.194,ал.1 ,вр.чл.
20,ал.2,вр.ал.1,вр.чл.26,ал.1 от НК ,
след като се доказа, че за периода от
01.11.2010 г. до 26.11.2010 г., в с. Узунджово, обл. Хасково, при условията на
продължавано престъпление, в съучастие с Й.Й.С. *** като съизвършител, чрез използване на МПС –
лек автомобил „ВАЗ 2107”
с ДКН Х 56 24 АМ ,отнел чужди движими вещи,а именно 800
кг. плътно нарязано желязо за скрап с различна големина и
форма, на обща 364 лева, от владението на Л.М.Л. ***,собственост ЕТ „Л. – А. *** Д 12, без
нейно съгласие с намерение противозаконно да
ги присвои, като деянието не представлява маловажен случай,
предвид стойността на инкриминираните движими вещи, с оглед заключението на
вещото лице.
От
субективна страна, съдът намира, че деянието е извършено от подс. Б.С.И. умишлено, при пряк умисъл, т.е съзнавал е, че с деянието си
лишава от фактическа власт владелеца на чужди вещи, предвиждал преминаването им
в негова фактическа власт и е целял да установи тази власт върху предмета
на престъплението.
При индивидуализацията на наказанието за подсъдимия, съдът отново взе предвид: от една страна степента на обществена опасност
на деянието, както и стойността на предмета на престъплението, а от друга
страна – степента на обществена опасност на дееца и подбудите за извършване на престъплението. При определяне вида и
размера на наказанието, съдът прецени обстоятелствата, които имат
значение за определяне конкретната степен на обществената опасност на деянието
и дееца. Като смекчаващи отговорността обстоятелства съдът отчете сравнително младата възраст на подсъдимия, съдействието,
което деецът е оказал на разследващите органи, като по този начин е спомогнал
за по - бързото разкриване на случая, както и положителното му процесуално
поведение. .Като
отегчаващи вината обстоятелства следва да бъдат взети предвид негативни
характеристични данни за личността му. Преценявайки поотделно и в
съвкупност гореизложеното, съобразявайки принципите за законоустановеност и
индивидуализация на наказанието, залегнали в чл.54 от НК, изхождайки от
предвидено за гореописаното престъпление наказание „Лишаване от свобода”, съдът
счете, че наказанието за подсъдимия Б.С.И. следва да бъде
определено при условията на чл. 55, ал. 1, т. 1 от НК, с оглед принципа,
залегнал в текста на чл. 58а, ал. 4 НК. По този начин предвиденото
в закона наказание “лишаване от свобода” съдът прие да бъде
наложено за срок от 10 /десет/ месеца, чието
изпълнение на основание чл.66, ал.1 НК съдът отложи за срок от 3 години. Така определеният размер на
наказанието е справедлив и обоснован, като е от естество да изпълни
предвидените от законодателя в чл. 36 от НК цели, да
окаже своето въздействие и ефект спрямо дееца, както и да повлияе
предупредително върху останалите членове на обществото.
По отношение на предявените субективно
съединени граждански искове, съдът намира следното:
Л.М.Л. е процесуално легитимирана да
участва в производството, тъй като е законен наследник на физическото лице А.А.Л., починал на 04.08.2011г и същевременно се явява и негов частен
правоприемник в качеството му на
едноличен търговец с фирма „Л. – А. *** по силата на прехвърляне на
търговско предприятие. Обстоятелство, вписано в Търговския регистър. В тази
насока гражданския ищец представи заверени преписи на акт за смърт,
удостоверение за наследници и удостоверение за актуално състояние, обосноваващи
надлежната му процесуалноправна легитимация. Предявеният от ЕТ
„Л. – А.Л. – Л.Л.”*** 12 против подсъдимите Й.Й.С. и Б.С. *** за сумата в размер на 364.00 лева,
представляваща обезщетение за причинени от деянието имуществени вреди, изразяващо се в
паричната равностойност на отнетите движими вещи, а именно 800 кг. желязо за скрап с различна
големина и форма, намира своето правно
основание в разпоредбата на чл. 45 от Закона за задълженията и
договорите, по която е квалифициран от съда. Същият, с оглед достигнатия извод
за наличие на деяние, осъществено от подсъдимите Й.Й.С. и Б.С.И. виновно, съдът намира, че е доказан по
основание. Установен, с оглед заключението на вещото лице по назначената на
досъдебното производство експертиза, е и размерът на причинените от деянието
имуществени вреди, за които следва да се приеме, че са в пряка причинно –
следствена връзка от извършеното престъпление. Предвид на това, по отношение на
подсъдимите ще следва освен наказателната, да бъде ангажирана и деликтната им
отговорност, изразяваща се в необходимост да възстановят причинените на едноличния
търговец имуществени вреди, като заплатят паричната равностойност на отнетите и
впоследствие отчуждени от тях движими вещи при условията на солидарност,
каквато в конкретната хипотеза произтича по силата на материалния закон. Съдът
приема за основателна гражданско - правната претенция и доказана, респ. уважена
в пълния предявен размер
По отношение на разноските:
С оглед обстоятелството че и двамата подсъдими: Й.Й.С.
и Б.С.И. са признати за виновни в извършване
на престъпленията, за които са привлечени към наказателна отговорност, в тяхна тежест следва да се възложат разноските по делото, като всеки един от тях бъде осъден да заплати в полза на Държавата
по сметка на Районен съд – Хасково сумата в размер на 25.00 /двадесет и пет/ лева, представляваща направени по делото разноски в хода на досъдебното
производство за възнаграждение за вещо лице
Така мотивиран,
съдът постанови присъдата си.
Председател: /п/ не се чете
Съдебни
заседатели: 1./п/ не се чете
2./п/ не се чете
Вярно с оригинала!
Секретар:Щ.М.