О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
Номер 3677
Година
11.10.2019 Град Стара Загора
СТАРОЗАГОРСКИЯТ РАЙОНЕН
СЪД XII
ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ
На единадесети октомври Година 2019
в закрито съдебно
заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: И. Р.
Секретар:
Прокурор:
като разгледа докладваното
от съдията Р. гражданско дело номер 3561 по описа за 2019 година и за да се
произнесе взе предвид следното:
След
изтичане на срока по чл. 131, ал. 1 ГПК, в който ответникът не е подал писмен
отговор, съдът намери, че исковата молба е редовна, а предявения с нея иск
допустим (чл. 140, ал. 1 ГПК).
За
изясняване на делото от фактическа страна следва да се приемат като относими,
допустими и необходими писмени доказателства, представените с исковата молба
писмени документи, каквито ответникът не е представял до сега по делото (чл.
183 ГПК).
Следва
да се даде на ищеца възможност, да допълни непълните си искания в исковата
молба за назначаване на съдебно – оценъчна и съдебно технически експертизи,
като посочи в коя точно област са необходими специални знания за изготвянето им
и предмета и задачите на всяка от тези експертизи, едва след което в същото
заседание съдът ще се произнесе по това му искане (чл.
156, ал. 4 ГПК).
Следва
да се отхвърли искането на ищеца за предоставяне на възможност да води за
разпит в съдебно заседание трима свидетели, тъй като обстоятелствата, които
иска да доказва с показанията им (в какво състояние бил
процесният комбайн към момента на продажбата му, уведомен ли бил управителят на
ответника за състоянието му и нужните ремонти и поддръжка, извършван ли бил
оглед и оценка на нуждите му от ремонт от представители на ищеца, както и че
бил докаран на собствен ход в базата на Т.),
не могат да се доказват с такива доказателства, защото със същите ищецът по
същество иска да опровергае съдържанието на съставената за продажбата на процесния
комбайн фактура, която изхожда и от него, което нормата на чл. 164, ал. 1, т. 6 ГПК не допуска без изричното съгласие на ответника за това, а такова и до
момента същият не е давал по делото (чл. 164, ал. 2 ГПК).
Страните
следва да се приканят към постигане на спогодба, включително и чрез процедура
по медиация, като им се разяснят преимуществата й.
Доколкото
страните нямат други доказателствени искания, делото следва да се внесе и
насрочи в открито съдебно заседание, за което да се призоват същите с препис от
настоящото определение, с което да им се съобщи и проекта на съда за доклад на
делото.
Воден
от горните мотиви и на основание чл. 140 ГПК, съдът
О П
Р Е Д
Е Л И:
ПРИКАНВА
страните към постигане на спогодба по делото, като им разяснява, че всяко
доброволно разрешаване на спора би било по-благоприятно за тях, тъй като чрез
взаимни отстъпки биха могли да постигнат взаимно удовлетворяване на претенциите
си по собствена воля, като освен това при спогодба се дължи и половината от
дължимата се за производството държавна такса.
РАЗЯСНЯВА на страните възможността
да разрешат спора си чрез медиация (доброволна и поверителна процедура за
извънсъдебно решаване на спорове), като се обърнат към съответен медиатор
вписан в единния публичен регистър на медиаторите към министъра на
правосъдието.
СЪОБЩАВА на страните следния проект за доклад на делото:
обстоятелствата, от които произтича претендираното от ищеца вземане, са
посочени в поправената му искова молба и се изразяват по същество в това, че на
13.06.2019 г. сключил с ответника договор за покупко-продажба на употребяван
зърнокомбайн -, с рама - и двигател -, като договорът бил материализиран във фактура
№ **********/13.06.2019 г. Зърнокомбайнът, негов предмет, бил над 20-годишен,
употребяван и се нуждаел от ремонт, за да можел да бъде ползван нормално по
предназначение. Поради това договорената
цена била 30 000 лева без ДДС. Според управителя на ответното дружество, който
при покупката огледал подробно зърнокомбайна, състоянието му го устройвало, тъй
като имал майстор, който щял да го стегне, за да го ползвал нормално по
предназначение. След постигане на съгласие между управителите на двете
дружества относно състояние на зърнокомбайна, цената и начинът на плащане, била
издадена горецитирана фактура, която материализирала договора за
покупко-продажба и зърнокомбайнът бил предаден на купувача, който го откарал
„на ход". Състоянието му при покупко-продажбата било прието без възражения
от купувача, като той бил наясно, че същият се нуждаел от ремонт на части и
елементи и поддръжка на консумативи, за да бъдел ползван нормално по
предназначение. Още преди да тръгнел зърнокомбайнът от Стара Загора, за сметка
на ищеца били сменени маслата и филтрите му. Договорената цена била 36 000 лева
с ДДС. Договорката между страните била цената му да бъдела платена на части,
като в деня на сключване на договора купувачът ответник платил 24 400 лева, а в
петдневен срок следвало да плати остатъка от продажната цена. На 17.06.2019 г.
купувачът – ответник заплатил 6000 лева, като останал неплатен остатък от 5600
лева. На 18.06.2019 г. бил изтекъл уговорения срок за плащане на дължимата сума
за покупката на описания зърнокомбайн, но ответникът не бил изпълнил
задължението си. Управителят му се бил обадил на управителя на ищеца с молба да
му съдействал за извършване на някои ремонти по зърнокомбайна, като изпрател на
място негови майстори или го докарал в базата, тъй като се оказало, че неговият
шофьор и лицето, което поддържало техниката му, не можели да се справят. Лично
управителят на ищеца, заедно с техническо лице, отишъл в с. К., за да прецени
дали трябвало да се докара машината в Стара Загора или щял да се справи на
място. При огледа се установило, че имало счупени части от комбайна, поради
неправилна експлоатация на същия. След извършения му оглед, управителите се
договорили, че щели да бъдат поръчани нужните части за ремонта му и след
заплащането им от страна на ответника, щял да бъде направен ремонт на място в
село К., като условието било ответното дружество да заплатяло преди това
остатъка от продажната цена. Плащане така и не постъпило. Вместо това на
26.06.2019 г. се обадили от - по телефона на управителя на ищеца, че някакъв
човек докарал зърнокомбайна в базата им (бивш -), където ищецът наел хале, и
твърдял, че бил за ремонт. Няколко дни след това ищецът получил уведомление - покана
от ответника, с което на основание чл. 195 ЗЗД връщал вещта и искал връщане на
платената цена, като твърдял, че зърнокомбайнът имал недостатъци. За ищецът възникнал
правен интерес от предявяване на настоящия иск за заплащане на дължимия остатък
от сумата по фактура № **********/13.06.2019 г., която материализирала договора
за покупко-продажба на употребявания зърнокомбайн -, с рама № -, с двигател -,
тъй като със своите действия ответникът явно целял да не изпълни своето това си
задължение за заплащане на продажната цена, въпреки че знаел за състоянието на
комбайна и се бил съгласил с недостатъците му. Както било посочено по-горе,
купувачът бил осведомен за състоянието на зърнокомбайна, предмет на договора за
покупко-продажба. Знаел, че същият се нуждаел от ремонт на определени части от
него и смяна на консумативи, и бил съгласен да го закупи в състоянието, в което
се намирал към момента на продажбата му, като именно затова била уговорена и тази
му продажна цена. От друга страна базата, в която бил оставен зърнокомбайна, не
била собственост на ищеца, а там той държал под наем хале и съответно не можел
да носи отговорност за вещта. При оставянето на зърнокомбайна нямало
представител на ищеца и същият не бил предаден с приемо-предавателен протокол,
в който да било описано състоянието му. Единственото, което било известно на
управителя на ищеца, че зърнокомбайнът бил докаран „на ход" от шофьор,
който веднага си бил тръгнал и не бил оставил нито ключ, нито документи. Към момента
стойността на зърнокомбайна не била изплатена изцяло, като ответникът дължал
остатъка по фактура № **********/13.06.2019 г., която материализирала договора
за неговата покупко-продажба, в размер на 5600 лева.
Искането е да се осъди ответника да заплати на ищеца сумата
от 5600 лева за неплатен остатък от цената по фактура № **********/13.06.2019 г.,
която материализирала договор за покупко-продажба на употребяван зърнокомбайн -,
с рама № -, с двигател -, и законна лихва върху тази сума от подаване на
исковата молба в съда до изплащането й, както и разноските по делото.
Правна квалификация на предявения иск е нормата на чл. 327,
ал. 1 ТЗ.
В
срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът не е подал писмен отговор, не е взел
становище по предявения иск, не е претендирал самостоятелни права и възражения,
не е посочил и представил доказателства.
Поради това съдът намери, че са спорни и се нуждаят от
доказване всички твърдени от ищеца горепосочени обстоятелства в поправената му искова
молба, като тежестта за доказването им се носи от същия по делото, тъй като на
тях е основал предявения по делото иск.
ПРИЕМА като писмени доказателства по делото следните
заверени преписи от: фактура № 2935/13.06.2019 г.; отчет по сметка № 75/13.06.2019
г.; отчет по сметка № 77/17.06.2019 г. и 2 бр. справки от ТР.
ДАВА
ВЪЗМОЖНОСТ на ищеца, най-късно в насроченото за разглеждане на делото съдебно
заседание да допълни непълните си искания в исковата му молба за назначаване на
съдебно – оценъчна и съдебно технически експертизи, като посочи в коя точно
област са необходими специални знания за изготвянето им и предмета и задачите
на всяка от тези експертизи, едва след което в същото заседание съдът ще се
произнесе по това му искане.
ОТХВЪРЛЯ
искането на ищеца за предоставяне на възможност да води в съдебно заседание три
лица за разпит в качеството на свидетели, тъй като посочените в исковата му
молба обстоятелства, които иска да доказва с показанията им, не могат да се
доказват с такива доказателства съгласно чл. 164, ал. 1, т. 6 ГПК.
ВНАСЯ
делото в открито съдебно заседание и го НАСРОЧВА за 20.11.2019 г. от 13.30
часа, за която дата и час да се призоват страните с препис от настоящото
определение.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: