№ 48
гр. Г., 27.06.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – Г. в публично заседание на двадесет и втори юни през
две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:ТОДОР АСЕНОВ
при участието на секретаря Таня Д. Арнаудова
като разгледа докладваното от ТОДОР АСЕНОВ Гражданско дело №
20225550100156 по описа за 2022 година
и за да се произнесе взе предвид следното:
Искът е предявен от "ЕОС М." ЕООД гр.С. срещу В. Т. Х. от гр.Г.. С исковата молба се
твърди, че на 07.08.2008г. в Димитровград бил сключен договор за потребителски кредит
№FL441086 между „Юробанк и Еф Джи България“ АД (с предишно наименование
„Българска пощенска банка“ АД), в качеството на кредитор, и ответникът, в качеството му
на кредитополучател, по силата на който „Юробанк И Еф Джи България“ АД предоставила
на ответника кредит от 10 000 лева за текущи нужди. Разрешеният кредит бил преведен по
сметка в банката на името на ответника, който се 1 задължил да го върне с дължимите
лихви, в сроковете и при условията, уговорени в договора. Крайният срок за погасяване на
кредита бил до 07.08.2018г. Общата сума, която ответникът се задължил да върне в
уговорения срок, била в размера посочен в погасителния план, като ответникът се задължил
да погасява задължението си на 120 анюитетни вноски, от които 119 вноски по 162.56 лева и
една последна изравнителна вноска в размер на 163.06 лева. След усвояване на кредита
ответникът погасил част от месечните си вноски, след което е преустановил плащанията си
и останало непогасено задължение по кредита в размер на 11499.58 лева. Вземането на
кредитора било станало изискуемо с изтичане на крайния срок на договора на 07.08.2018 г.
Междувременно на основание сключен договор за продажба и прехвърляне на вземания
(цесия ) от 18.01.2016г. и приложенията към него, „Юробанк и Еф Джи България“ АД
продала на ищеца задължението на ответника по договора за потребителски кредит. В
изпълнение на чл.99 ЗЗД длъжникът бил уведомен, че считано от датата на получаване на
уведомлението за цесия, ищецът бил новият му кредитор. Съгласно т. 5.1.1 от цесията и
приложени изрични пълномощни, цесионерът – ищец и „И.и Д. - А.д." били упълномощени
1
от цедента да извършат от негово име и за негова сметка уведомяването на ответника.
Уведомленията за цесия били изпратени на постоянния адрес на ответника, който съвпадал с
този, посочен в договора. Писмото с уведомленията било получено лично от ответника на
05.10.2020г. Въпреки това, с връчване на препис от исковата молба и приложенията към нея
по делото, същият бил получил уведомлението изходящо от цедента за извършеното
прехвърляне на процесните вземания. Ищецът пристъпил към принудително събиране на
вземанията си по договора, чрез подаване на заявление до РС Г. за издаване на заповед за
изпълнение по чл.410 ГПК на 26.05.2021г., като било образувано ч.гр.д. №215/2021г. по
описа на РС Г.. Претендирана била част от 4000 лева от дължимата главница и лихва за
забава 1056.66 лева от 07.05.2018г. до подаване на заявление то. Срещу издадената заповед
ответникът подал възражение, заради което ищецът предявил установителен иск за
вземането си, по който било образувано гр.дело №343/2021г. по описа на РС-Г.. С решение
по посоченото дело съдът уважил предявените искове. За остатъка от вземането си ищецът
подал заявление за издаване на заповед за изпълнение, по което било образувано ч.гр.дело
№14/2022г. по описа на РС-Г.. Съдът уважил заявлението и издал Заповед за изпълнение на
парично задължение по чл.410 ГПК №10/17.01.2022г. Срещу издадената заповед за
изпълнение длъжникът подал възражение в срок. Това породило за ищеца правен интерес да
предяви настоящия установителен иск по реда на чл.422 ГПК, на основание чл.415, ал.1, т.2
ГПК. Моли съда да признае за установено по отношение на ответника, че дължи на ищеца
сумата от 5591,76лв. главница по Договор за потребителски кредит №FL441086, сключен на
07.08.2008г., обезщетение за забава 357,25лв. за периода от 26.05.2021г. до датата на
подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение в съда, законната лихва върху
главницата от датата на подаване на заявлението в съда до окончателното изплащане на
сумата, както и направените по делото разноски.
Ответникът е подал писмен отговор, с който заявява, че е безработен, няма средства, за
да си покрива задълженията. Живеел в общинско жилище и боледувал.
От така подадената искова молба съдът намира, че е предявен иск с правно основание
чл.422 ГПК във връзка с чл.9 от ЗПК за признаване за установено, че ответникът дължи
сумата от 5591,76лв. главница по Договор за потребителски кредит №FL441086, сключен на
07.08.2008г., обезщетение за забава 357,25лв. за периода от 26.05.2021г. до датата на
подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение в съда, законната лихва върху
главницата от датата на подаване на заявлението в съда до окончателното изплащане на
сумата.
Претендират се и направените разноски в настоящото и в заповедното производство.
В съдебно заседание, ищеца не се явява. С писмена молба е направила искане,
съда да уважи претенциите, като на основание чл.237, ал.1 ГПК постанови решение,
основаващо се на признанието на иска от страна на ответника.
В съдебно заседание ответника прави изрично изявление за признаване на иска.
Настоящият състав счита, че са на лице всички предпоставки за произнасяне с решение
по реда на чл.237, ал.1 ГПК: ответникът е признал иска, а ищецът моли съдебното дирене да
бъде прекратено, като съдът постанови решение съобразно признанието на иска. Спазени са
2
и изискванията, установени в ал.3 на чл.237 ГПК, а именно признатото право не
противоречи на закона или добрите нрави, а от друга страна, е такова, с което страната може
да се разпорежда.
С оглед изложеното искът на "ЕОС М." ЕООД гр.С. срещу В. Т. Х. от гр.Г. за
признаване за установено, да признае за установено, че ответника дължи на ищеца сумата
от 5591,76лв. главница по Договор за потребителски кредит №FL441086, сключен на
07.08.2008г., обезщетение за забава 357,25лв. за периода от 26.05.2021г. до датата на
подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение в съда, законната лихва върху
главницата от датата на подаване на заявлението в съда до окончателното изплащане на
сумата, следва да бъде уважен, като на основание чл.237, ал.2 ГПК, не е необходимо съдът
да излага мотиви за това.
При този изход на процеса, на основание чл.78, ал.1 от ГПК, ответникът следва да бъде
осъден да заплати на ищеца и направените по делото съдебни разноски в размер на
118,98лв. за платена държавна такса.
Съгласно т.12 от Тълкувателно решение №4 от 18.06.2014г. на ВКС по тълк.д.№
4/2013г., ОСГТК “Съдът, който разглежда иска, предявен по реда на чл.422, респ. чл.415,
ал.1 ГПК, следва да се произнесе за дължимостта на разноските, направени и в заповедното
производство, като съобразно изхода на спора разпредели отговорността за разноските както
в исковото, така и в заповедното производство. Поради тази причина съдът следва да осъди
ответника да заплати и направените в заповедното производство разноски, присъдени със
Заповед за изпълнение №52/28.05.2021г.
Воден от гореизложеното и на основание чл.237 ГПК, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че В. Т. Х., ЕГН **********, с настоящ адрес: гр.Г.,
****** дължи на "ЕОС М." ЕООД гр.С., ЕИК ******, със седалище и адрес на управление:
гр.С., ******, представляван от Р.И.М.-Т. – управител, чрез пълномощник адв.Ж.Д.Д., със
съдебен адрес: ******, сумата от 5 591,76лв. /пет хиляди петстотин деветдесет и един лева и
76 стотинки/ – главница, представляваща задължение по Договор за потребителски кредит
№FL441086, сключен на 07.08.2008г, обезщетение за забава 357,25лв. за периода от
26.05.2021г. до датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение
в съда – 13.01.2022г. до окончателното изплащане на вземането, за което вземане е издадена
Заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК №52/28.05.2021г. по ч.гр.дело №215/2021г. по
описа на РС гр.Г..
ОСЪЖДА В. Т. Х., ЕГН **********, с настоящ адрес: гр.Г., ****** да заплати на
"ЕОС М." ЕООД гр.С., ЕИК ******, със седалище и адрес на управление: гр.С., ******,
представляван от Р.И.М.-Т. – управител, чрез пълномощник адв.Ж.Д.Д., със съдебен адрес:
******, направените разноски по делото в размер на 154,69лв. /сто петдесет и четири лева и
3
69 стотинки/ за държавна такса.
ОСЪЖДА В. Т. Х., ЕГН **********, с настоящ адрес: гр.Г., ****** да заплати на
ЕОС М.” ЕООД гр.С., ЕИК ******, със седалище и адрес на управление: гр.С., ******,
представляван от Р.И.М.-Т. – управител, чрез пълномощник адв.Ж.Д.Д., със съдебен адрес:
****** направените разноски по заповедното производство за държавна такса в размер на
118,98лв. /сто и осемнадесет лева и 98 стотинки/, които суми са присъдени и включени в
Заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК №52/28.05.2021г. по ч.гр.дело №215/2021г. по
описа на РС гр.Г..
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд гр.Стара Загора в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Г.: _______________________
4