Решение по дело №9083/2021 на Софийски градски съд

Номер на акта: 3338
Дата: 21 ноември 2022 г. (в сила от 21 ноември 2022 г.)
Съдия: Михаил Александров Малчев
Дело: 20211100509083
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 19 юли 2021 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 3338
гр. София, 21.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Г СЪСТАВ, в публично
заседание на девети ноември през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Татяна Димитрова
Членове:Михаил Ал. Малчев

Божидар Ив. Стаевски
при участието на секретаря Алина К. Тодорова
като разгледа докладваното от Михаил Ал. Малчев Въззивно гражданско
дело № 20211100509083 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 258-273 ГПК.
С решение № 35 от 26.03.2021 г., постановено по гр. д. № 44449/2020 г. на Софийски
районен съд, 162 състав, са отхвърлени предявените от П. Г. И. с ЕГН:**********, срещу
„Т.С.” ЕАД, ЕИК *******, отрицателни установителни искове с правно основание чл. 439
ГПК за недължимост на сумата от 1150 лв., представляваща разноски по гр. д. №21458/2015
г. по описа на СРС, 128 състав, за които е издаден изпълнителен лист от 13.03.2020 г.,
претендирани по изп. дело № 1068/2020 г. по описа на ЧСИ С.Х..
Решението е обжалвано от ищеца в първоинстанционното производство - П. Г. И..
Изложените доводи във въззивната жалба са за неправилност на решението. В тази насока се
излагат подробни съображения. Изтъква се, че с решение от 16.12.2015 г. П. Г. И. е бил
осъден да плати на ответника сумата от 1168,26 лв. - главница, ведно със законната лихва от
датата на подаване на заявлението до окончателното плащане на сумата, сумата от 286,37
лв., лихва за забава, както и разноски по делото в общ размер от 1150 лв. Поддържа, че за
събиране на посочените суми е образувано изпълнително дело при ЧСИ У.Д., по което е
превел общо 3973 лв. за погасяване на вземанията в пълен размер и делото е било
прекратено. Твърди, че впоследствие е било образувано друго дело при ЧСИ С.Х. за
събиране на разноските по съдебното решение, за които е бил издаден втори изпълнителен
лист на 13.03.2020 г., но счита, че не дължи претендираната по това изпълнително
производство сума, тъй като вече я е платил. Поддържа се също така, че неправилно
районният съд е приел и за неоснователно направеното възражение за изтекла погасителна
давност за вземането. Моли се да се уважи въззивната жалба, като се отмени обжалваното
решение и се уважи предявения иск. Прави се искане за присъждане на сторените разноски
във въззивното производство.
Ответникът по въззивната жалба - „Т.С.“ ЕАД, в законовоустановения срок е
депозирал отговор на въззивната жалба. С него въззиваемият оспорва въззвината жалба,
1
излага съображения за правилност на решението на районния съд и претендира присъждане
на сторените във въззивното производство разноски.
Софийски градски съд, действащ като въззивна инстанция, намира следното по
предмета на въззивното производство:
Въззивната жалба е допустима - подадена е в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК от
легитимирана страна в процеса срещу първоинстанционно съдебно решение, което подлежи
на въззивно обжалване, поради което следва да се разгледа по същество.
Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на
решението, по допустимостта му – в обжалваната част, като по останалите въпроси е
ограничен от посоченото в жалбата.
Първоинстанционното решение е валидно и допустимо, налице е постановен
диспозитив в съответствие с мотивите на решението.
При произнасянето си по правилността на решението съгласно чл.269, изр. второ от
ГПК и задължителните указания, дадени с т. 1 от ТР № 1/09.12.2013 г. по т.д. № 1/2013 г. на
ОСГТК на ВКС, въззивният съд е ограничен до релевираните във въззивната жалба на
ищеца оплаквания за допуснати нарушения на процесуалните правила при приемане за
установени на относими към спора факти и на приложимите материално правните норми,
както и до проверка правилното прилагане на релевантни към казуса императивни
материално правни норми, дори ако тяхното нарушение не е въведено като основание за
обжалване.
В случая с въззивната жалби е направено оплакване относно фактите и приложимото
право, което очертава обхвата на въззивната проверка за правилност.
Не се установява при въззивната проверка нарушение на императивни материално
правни норми. Първоинстанционният съд е изложил фактически констатации и правни
изводи, основани на приетите по делото доказателства, които въззивният съд споделя и на
основание чл. 272 ГПК, препраща към тях, без да е необходимо да ги повтаря. Относно
допустимостта и правилността на първоинстанционното решение в обжалваните части
въззивният съд намира наведените с въззивните жалби доводи за неоснователни.
По категоричен начин в първоинстанционното производство е установено, че в полза
на „Т.С.“ ЕАД е била издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410
ГПК срещу П. Г. И., като след подадено възражение в срока по чл. 414, ал. 2 ГПК е
образувано исково производство по чл. 422 ГПК. Същото е приключило с решение от
16.12.2015 г., влязло в сила на 19.02.2018 г., с което е признато за установено, че П. Г. И.
дължи на „Т.С.“ ЕАД сумата от 1168,26 лв., стойност на потребена топлинна енергия през
периода от м. 01.2012 г. до м. 04.2014 г., ведно със законната лихва от 21.01.2015 г. до
окончателното плащане, както и сумата от 286,37 лв., лихва за забава върху главницата за
периода 29.02.2012 г. - 09.01.2015 г., като П. Г. И. е осъден да заплати и разноски в
производството в размер от 1050 лв., а с въззивното решение е осъден да плати и разноски
пред втората инстанция в размер на още 100 лв. След влизане в сила на съдебното решение
в рамките на заповедното производство по гр.д. № 2856/2015 г. по описа на СРС, 128 състав,
2
е издаден изпълнителен лист от 02.03.2018 г. за присъдените главница и лихви, а в рамките
на исковото производство по гр.д. № 21458/2015 г. по описа на СРС, 128 състав, е издаден
изпълнителен лист от 13.03.2020 г. за присъдените разноски по двете съдебни решения в
общ размер от 1150 лв. - съобразно задължителните тълкувателни разяснения на
Тълкувателно решение № 4/18.06.2014 г. по тълк. дело № 4/2013 г. по описа на ВКС,
ОСГТК, т. 12. За събиране на вземането си за разноски по изпълнителния лист от 13.03.2020
г. „Т.С.“ ЕАД е подало молба на 29.05.2020 г. до ЧСИ С.Х., въз основа на която е образувано
изп. дело № 20208630401068 (л. 62 - 113 от делото). В рамките на изпълнителното
производство са извършени справки от НБД „Население“, имотен регистър, НАП, а на
01.09.2020 г. е връчена покана за доброволно изпълнение на длъжника П. Г. И.. Предприети
са действия по принудително събиране на сумата чрез налагане на запори върху вземания на
длъжника по банкови сметки със запорни съобщения от 17.10.2020 г., както и чрез налагане
на запор върху вземания на длъжника за трудово възнаграждение от работодателя „Ф.-К.“
ООД на 09.10.2020 г., но по изпълнителното дело не са постъпили суми от трети задължени
лица, които да са разпределени на взискателя, нито са извършени други плащания за
погасяване на вземането на взискателя. Действително „Т.С.“ ЕАД е образувала по-рано
друго изпълнително дело срещу ищеца - № 2018858040265 по описа на ЧСИ У.Д., но
същото касае събиране на други вземания на топлопреносното предприятие - тези за
главница и лихви по изпълнителния лист, издаден от заповедния съд на 02.03.2018 г., видно
от молбата за образуване на делото, книжата по него и заключението на приетата в
първоинстанционното производство съдебно-счетоводна експертиза, която обоснова е
кредитирана от районния съд. В рамките на изп. д. № 2018858040265 на 06.07.2018 г. е
наложен запор върху вземания на длъжника за трудово възнаграждение от работодателя
„Ф.-К.“ ООД, въз основа на който в периода 01.08.2018 г. - 04.11.2019 г. по изпълнителното
дело са постъпили суми от третото задължено лице в общ размер от 3200 лв., а на 20.07.2018
г. длъжникът е наредил сумата от 326,81 лв. по сметка на ЧСИ. От приетата по делото пред
районния съд и неоспорена от страните съдебно-счетоводна експертиза се установява, че с
така постъпилите парични средства в общ размер от 3526,81 лв. са погасени задължения на
П. Г. И. към взискателя в общ размер от 2190,88 лв., негови публични задължения към НАП
в общ размер от 896,24 лв., задължения за такси към съдебния изпълнител в общ размер от
418,81 лв., а надвнесената сума от 20,88 лв. е възстановена на длъжника, като с
разпореждане от 27.11.2019 г. съдебният изпълнител е приключил производството по
изпълнителното дело поради пълното удовлетворяване на вземанията на взискателя. От
експертното заключение е видно също, че с разпределената на „Т.С.“ ЕАД сума от 2190,88
лв. са погасени задълженията по изпълнителния лист от 02.03.2018 г. за главница от 1168,26
лв., мораторна лихва от 286,37 лв., законна лихва за забава от 528,25 лв. за периода от
21.01.2015 г. до окончателната дата на плащане 05.12.2019 г., както и разноски по
изпълнителното производство за юрисконсултско възнаграждение от 100 лв. и такси за
образуване на делото от 108 лв., които са платени от взискателя на 15.05.2018 г. и съобразно
разпоредбата на чл. 79, ал. 1 ГПК подлежат на възстановяване от длъжника.
3
Напълно обосновано районният съд е изтъкнал, че между страните е формирана сила
на пресъдено нещо за дължимостта на оспорената сума от 1150 лв., разноски по делата, като
в рамките на производството по чл. 439 ГПК е недопустимо да се пререшава въпросът за
дължимостта на тази сума на основание прекомерност на юрисконсултското
възнаграждение (арг. чл. 299, ал. 1 ГПК), нито да се извършва преценка за законосъобразно
издаване на изпълнителния лист от 13.03.2020 г., каквато може да бъде извършена
единствено по пътя на обжалването по реда на чл. 407 ГПК. За основателността на
предявената претенция с правно основание чл. 439 ГПК има единствено преценката дали
след приключване на съдебното дирене във въззивното производство П. Г. И. е извършил
плащания, с които е погасил изцяло претендираното от взискателя-ответник вземане, респ.
дали същото е погасено по давност.
В разглежданият случай е установено по безспорен начин, в периода след
приключване на съдебното дирене в исковото производство (пред въззивната инстанция) П.
Г. И. не е заплатил оспореното вземане от 1150 лв. От него са били заплатени други негови
валидно възникнали парични задължения към „Т.С.“ ЕАД, съдебния изпълнител и
държавата по изп. д. № 2018858040265 по описа на ЧСИ У.Д.. Следователно процесното
задължението на П. Г. И. по изпълнителния лист от 13.03.2020 г. не е погасено чрез
плащане, както правилно е констатирал районният съд. Вземането по този изпълнителен
лист не е погасено и по давност. Без да бъде спирана или прекъсвана, давността за
оспореното вземане би изтекла едва на 19.02.2023 г. съгласно чл. 117, ал. 2 ЗЗД, доколкото
тя е започнала да тече от 19.02.2018 г., когато е влязло в сила съдебно решение,
установяващо вземането за разноски. Освен това следва да се посочи, че в рамките на
изпълнителното дело № 1068/2020 г. по описа на ЧСИ С.Х. давността е била валидно
прекъсната с налагане на запор върху вземания на длъжника за трудово възнаграждение от
работодателя „Ф.-К.“ ООД на 09.10.2020 г., както и с налагане на запори върху вземания на
длъжника по банкови сметки на 17.10.2020 г.
Изложените правни аргументи от районния съд, въз основа на които отрицателният
установителен иск е отхвърлен, са законосъобразни, обосновани са при правилно прилагане
на закона и след анализ на събраните по делото доказателства, поради което настоящият
състав счита, че постановеното решение е правилно и следва да се потвърди.
Неоснователни са възраженията на въззивника, обективирани във въззивната жалба.
Тези възражения са напълно безпочвени и са оборени от приетите доказателства в
първоинстанционното производство, които по-горе бяха обсъдени от въззивния съд.
Предвид техния бланкетен характер и липсата в тях на конкретност, относима към предмета
на спора, въззивният съд не намира за необходимо да ги обсъжда в детайли.
По разноските за въззивната инстанция:
Предвид неоснователността на въззивната жалба и наличието на разноски единствено
за юрисконсултско възнаграждение, въззиваемата страна има право на такива съгласно чл.
78, ал. 3 ГПК вр. с чл. 273 ГПК. На основание чл. 78, ал. 8 ГПК вр. с чл. 37 ЗПП вр. с чл. 25,
ал. 1 от Наредба за заплащане на правната помощ, въззивният съд определя на въззиваемото
4
дружество сумата 100.00 лв. - юрисконсултско възнаграждение, предвид сложността на
делото и неявяването в открито съдебно заседание на процесуалния му представител.
Воден от изложеното, Софийски градски съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 35 от 26.03.2021 г., постановено по гр. д. № 44449/2020
г. на Софийски районен съд, 162 състав.
ОСЪЖДА П. Г. И. с ЕГН:********** да плати на „Т.С.” ЕАД с ЕИК:******* сумата
от 100 лева - разноски във въззивното производство съгласно чл. 78, ал. 3 ГПК вр. с чл. 273
ГПК.

РЕШЕНИЕТО е окончателно съгласно чл. 280, ал. 3, т. 1 ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5