Р Е Ш Е Н И Е
гр. С., 27.02.2018 г.
В И М Е Т
О Н А
Н А Р О Д А
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Търговско отделение, VІ-1 състав, в
публично съдебно заседание на двадесет и девети януари две хиляди и
осемнадесета година, в
състав:
СЪДИЯ:
РУМЯНА СПАСОВА
при
секретаря Таня Стоянова като разгледа докладваното от съдията т.д. № 7767 по описа на СГС за 2016 г., за да се произнесе, взе предвид
следното:
Предявени са обективно
кумулативно съединени искове с правно основание чл. 327, ал. 1 ТЗ, чл. 55, ал.
1, пр. 1 и пр. 3 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
Ищецът твърди, че ответникът има изискуеми и
непогасени парични задължения към него, възникнали във връзка с извършени
доставки на стоки – лекарствени продукти при условията на договор № 20-2015/16.02.2015
г., с който са установени трайни търговски отношения между страните и
предоставени гаранции по Закона за обществените поръчки. Посочва, че е доставил
лекарствени продукти на ответника за периода от м. март 2015 г. до м. 02.2016
г., които не са заплатени и за тях ответникът дължи сума в общ размер на
63 631,73 лева с ДДС. Ответникът е изпаднал в забава за заплащане на
посочената сума, поради което дължи обезщетение за забава в общ размер на
6 175,51 лева. Твърди, че след изтичане срока на горепосочения договор е
доставил на ответника, по негови заявки стоки за периода от м. 04.2016 г. до м.
07.2016 г. на обща стойност 1 542,70 лева с ДДС, които не са заплатени от
ответника. За заплащане на тази сума ответникът е изпаднал в забава и дължи
40,89 лева. Посочва, че за всяка една доставка има издадена фактура и
доставката е осъществена реално, като стоките са получени от „П.МБАЛ-С.“ ЕАД.
Твърди, че във връзка с участие в процедури за възлагане на обществени поръчки
предоставил на ответника гаранции за участие и гаранции за изпълнение, които
подлежат на възстановяване и чието размер е 15 359,75 лева. Счита, че
ответникът дължи законна лихва върху невъзстановените суми в размер на
2 834,87 лева, тъй като задължението за връщане на сумата като гаранция е
определено от закона и е от конкретна дата на сключване на договора. Твърди, че
във връзка с плащане на гаранцията за изпълнение на сключения с ответника
договор № 13-2014/20.01.2014 г. за възлагане на обществена поръчка за доставка
на лекарствени продукти от 20.01.2014 г. ищецът е превел на ответника
5 425,39 лева в повече, която подлежи на връщане. Предвид изложеното иска
да се постанови решение, с което да се осъди ответникът да заплати на ищеца
сумата 65 174,43 лева, представляваща общия размер на цената на
доставените, но незаплатени от „П.МБАЛ-С.“ ЕАД лекарствени продукти, ведно със
законната лихва от датата на предявяване на иска до окончателното изплащане и
сумата 6 216,40 лева, представляваща обезщетение за забава; сумата
15 359,75 лева, представляваща получени, но невъзстановени от ответника
гаранции за обществени поръчки, ведно със законната лихва от датата на исковата
молба до окончателното изплащане и лихва за забава в общ размер на
2 834,87 лева от датата на изпадане в забава за връщане на сумата до
датата на исковата молба, и сумата 5 425,39 лева недължимо преведена сума
като гаранция. Претендира разноски.
Ответникът „П.МБАЛ-С.“ ЕАД признава иска до размера на
сумата 51 128,98 леда за доставки и 20 785,14 лева за невърнати
гаранции. Твърди, че никога не е преставал да издължава периодично задълженията
си към ищеца и последният не е изказвал недоволство от ритъма и размера на
периодичните вноски. Счита, че с поведението си не е станал причина за
завеждане на делото. Не отрича нито доставките, нито дължимите суми по тях.
Твърди, че между страните е имало споразумение, което макар и да е с изтекъл
срок, „П.МБАЛ-С.“ ЕАД всеки месец превежда суми съобразно финансовите си
възможности.
С допълнителна искова молба ищецът посочва, че погрешно
е включил суми за доставки, които са заплатени от ответника преди депозиране на
исковата молба. Твърди, че плащания от страна на ответника са извършени и след
подаване на исковата молба, което налага намаляване размера на исковите
претенции. Възразява срещу твърдението на ответника, че с поведението си не е
станал причина за завеждане на делото.
Съдът като обсъди доводите на
страните и събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност,
намира за установено от фактическа и правна страна следното:
С исковата молба ищецът претендира да бъде осъден
ответникът да му заплати следните суми: 65 174,43 лева, представляваща
общия размер на цената на доставените, но незаплатени от „П.МБАЛ-С.“ ЕАД
лекарствени продукти, ведно със законната лихва от датата на предявяване на
иска до окончателното изплащане и сумата 6 216,40 лева, представляваща
обезщетение за забава върху главницата; сумата 15 359,75 лева,
представляваща получени, но невъзстановени от ответника гаранции за обществени
поръчки, ведно със законната лихва от датата на исковата молба до окончателното
изплащане и лихва за забава в общ размер на 2 834,87 лева от датата на
изпадане в забава за връщане на сумата до датата на исковата молба, и сумата
5 425,39 лева за недължимо преведена сума като гаранция.
В проведеното на 29.01.2018 г. съдебно заседание
ответникът направи частичен отказ от исковете, а именно: за сумата 36 000
лева от иска по чл. 327, ал. 1 ГПК; отказ от иска по чл. 55, ал. 1, пр. 3 ЗЗД
за сумата 15 359,75 лева – невъзстановени гаранции по обществени поръчки и
отказ от иска по чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД за сумата 5 425,39 лева –
недължимо преведена гаранция. Отказът от исковете е заявен поради пълно
погасяване на сумите от ответника след подаване на исковата молба. С протоколно
определение на основание чл. 233 ГПК настоящият съдебен състав прекрати
производството в частта по горепосочените искове.
При съобразяване извършения от ищеца отказ от исковете
и размера на претенциите, за които е формулиран петитум в исковата молба, съдът
намира, че предмет на разглеждане е иск по чл. 327, ал. 1 ТЗ за сумата
29 174,43 лева; иск по чл. 86, ал. 1 ЗЗД за обезщетение за забава поради
незаплащане в срок на дължимата цена за доставените стоки в общ размер на
6 216,40 лева и иск по чл. 86, ал. 1 ЗЗД за обезщетение за забава върху
невърнатите гаранции в общ размер на 2 834,87 лева.
От приложените по делото доказателства безспорно се
доказа, че страните са обвързани от валиден договор № 20-2015/16.02.2015 г. за
възлагане на обществена поръчка за доставка на лекарствени продукти със срок на
действие 15.02.2016 г. В изпълнение на договора ищецът като продавачът е
доставил лекарствени продукти, а ответникът „П.МБАЛ-С.“ ЕАД като купувач ги е
приел. Не се спори, че доставената стока е по видове и единични цени, съгласно
спецификация Приложени № 1 към договора. Установи се по делото, че след изтичане
срока на договора по заявки на ответника ищецът е продължил да доставя
лекарствени продукти на „П.МБАЛ-С.“ ЕАД. От приетата по делото
съдебно-счетоводна експертиза, която съдът кредитира като обективно и
компетентно изготвена се установява, че фактурите, които са издадени за
процесните доставки са осчетоводени както от ищеца, така и от ответника.
Стоките са получени и заприходени в счетоводството на „П.МБАЛ-С.“ ЕАД. Включването на фактурите в счетоводството на ответника по
съответните сметки представлява признание на задълженията и доказва тяхното съществуване. В посочения
смисъл е и трайната практика на Върховния касационен съд, постановена по реда
на чл. 290 ГПК, която е приложима и в разглеждания случай, а именно: решение №
166/26.10.2010 г. по т.д. № 991/2009 г. на ВКС, ІІ Т.О., решение №
96/26.11.2009 г. на ВКС, І Т.О., решение № 46/27.03.2009 г. по т.д. № 546/2008
г. на ВКС, ІІ Т.О., решение № 42 от 19.04.2010 г. по т.д. № 593/2009 г. на ВКС,
ІІ Т.О., решение № 23 от 07.02.2011 г. по т.д. № 588/2010 г. на ВКС, ІІ Т.О.
С отговора на исковата молба ответникът изрично
признава, че дължи сумите за главница за доставените стоки, което признание
напълно кореспондира със събраните по делото доказателства.
При съобразяване размерът на иска след направения
отказ остават незаплатени от ответника задължения в размер на 29 174,43
лева по следните фактури: фактура № **********/19.11.2015 г. /частично
незаплатена за сумата 1 906,14 лева/; фактура № **********/04.12.2015 г.;
фактура № **********/06.01.2016 г.; фактура № **********/02.02.2016 г.; фактура
№ **********/04.04.2016 г.; фактура № **********/19.04.2016 г.; фактура №
**********/03.06.2016 г. и фактура № **********/01.07.2016 г. Ответникът не
представи доказателства, че е заплатил горепосочената сума и при доказано
основание за нейното плащане, предявеният иск по чл. 327, ал. 1 ТЗ се явява основателен
за пълния размер от 29 174,43 лева.
По отношение претенцията по чл. 86, ал. 1 ЗЗД, от
приложените по делото и осчетоводени фактури и извършените по част от тях
плащания от ответника се доказа, че ответникът е в забава за изплащане цената
на доставените стоки. Съгласно разпоредбата на чл. 327, ал. 1 ТЗ, купувачът е
длъжен да плати цената при предаване на стоката или на документите, които му
дават право да я получи, освен ако е уговорено друго. В разглеждания случай е
уговорен падеж за плащане на цената 60 дни и във всяка една фактура е посочена
конкретна дата на плащане. Стоките и фактурите, издадени от ищеца са получени
от „П.МБАЛ-С.“ ЕАД, но в срока за плащане, посочен изрично във всяка една от
фактурите, плащане не е извършено. Дължимата лихва за забава е от по-късен
момент от посочения в чл. 327, ал. 1 ТЗ, който е 60 дни след издаване на
фактурата. От заключението на вещото лице се установи, че размерът на
обезщетението за забава е в по-висок размер от претендирания, но доколкото
съдът дължи произнасяне с оглед заявения петитум, искът по чл. 86, ал. 1 ЗЗД за
доставените, но незаплатени в срок доставки следва да се уважи за пълния
предявен размер от 6 216,40 лева. С молбата, представена от ищеца в
последното съдено заседание, с което е направен отказ от част от исковете, се
поддържа размер на претенцията по чл. 86, ал. 1 ЗЗД в установения от вещото
лице размер. Съдът обаче дължи произнасяне с оглед заявения петитум, поради
което искът следва да се уважи за предявения размер 6 216,40 лева, а не за
поддържания в молбата за изменение на исковете.
По отношение претенцията по чл. 86, ал. 1 ЗЗД във
връзка с връщането на суми, които са платени от ищеца като гаранции, следва да
се съобрази постигнатите между страните договорки. Видно е, че внесените от „М.“
ЕООД суми за гаранции са за участие в процедури за възлагане на обществен поръчки
и такива за изпълнение. Сумите, които са внесени като гаранция за участие
подлежат на връщане след сключване на обществената поръчка. Това е изрично
предвидено и в чл. 62, ал. 1, т. 2 ЗОП /отм./. Със сключване на договора отпада
основанието за задържане на гаранцията и същата подлежи на връщане. По
отношение на сумите, внесени като гаранции за изпълнение се установява от
представените договори, че същите са със срок на валидност до приключване на
изпълнението на съответния договор. Страните не са уговорили други условия,
които следва да са изпълнени, за да подлежат на връщане внесените суми, а
единствено обективният факт на приключване изпълнението на договора, който е
известен още при сключването му. Следователно за дължимите суми като гаранции,
които са признати от ответника, е уговорен падеж на плащане и съобразно чл. 84,
ал. 1 ЗЗД длъжникът изпада в забава след изтичането му. При формулиране
претенцията от ищеца са съобразени всички обстоятелства по сключване на
договорите, относно гаранциите за участие и приключване изпълнението на
договорите, по отношение гаранциите за изпълнение и същите са претендирани от
тези дати или от по-късен момент при съобразяване, ако е налице период по-дълъг
от три години преди датата на исковата молба. По делото безспорно се установи,
че признатите суми като внесени гаранции са заплатени от ответника не на
падежа, а след завеждане на исковата молба. С оглед изпадане на ответника в
забава за заплащане на сумите на определените между страните падежи, съдът
намира, че „П.МБАЛ-С.“ ЕАД дължи лихва за забава върху главницата
15 359,75 лева, в общ размер на 2 834,87 лева, изчислен от датата на
изпадане в забава за връщане на съответната сума до датата на предявяване на
иска, който размер е по-нисък от установения от вещото лице, но този размер
съдът дължи произнасяне, предвид заявения петитум. Ето защо искът по чл. 86,
ал. 1 ЗЗД за обезщетение за забава върху сумите за невърнати гаранции следва да
се уважи за пълния предявен размер от 2 834,87 лева.
Настоящият съдебен състав намира, че не дължи
произнасяне по искането, заявено с молбата за изменение на исковете за
присъждане на сума 248,60 лева като лихва за забава върху сумата 5 425,39
лева от предявяване на иска 24.10.2016 г. до плащането, тъй като съдът е
десезиран с иска за главница 5 425,39 лева чрез направен отказ от иска по
чл. 233 ГПК, а претендираната лихва е след датата на исковата молба и
представлява законна последица при уважаване на иска, какъвто в случая няма
вече предявен.
По отношение
на разноските: Съдът намира, че с оглед изхода на спора разноски се дължат на
ищеца. Съгласно разпоредбата на чл. 78, ал. 2 ГПК, ако ответникът с поведението
си не е дал повод за завеждане на делото и ако признае иска, разноските се
възлагат върху ищеца. Сумите за главниците, за които е направен отказ от
исковете, са заплатени след подаване на исковата молба, поради което съдът
намира, че с поведението си ответникът е дал повод за завеждане на делото,
поради което следва да понесе отговорността за направените от ищеца разноски,
включително и по отношение на исковете, за които ищецът е направил отказ.
Неоснователни са доводите на ответника, че погасяването на сумите е във връзка
със сключено споразумение, поради което не е дал повод за завеждане на иска.
Представеното споразумение от 27.05.2014 г. се отнася до погасяване на
задължения на ответника, възникнали в периода от 05.07.2011 г. до 04.04.2014
г., които не са предмет на делото. При съобразяване доказателствата за
извършени разноски от ищеца, на „М.“ ЕООД следва да се присъдят разноски в общ
размер на 12 902,43 лева, от които 3 552,43 лева за държавна такса
/при съобразяване, че от общия претендиран размер ищецът след подаване на
исковата сума признава, че погрешно е включил сумата 6 200 лева, която е
заплатена от ответника преди завеждане на исковете/, 350 лева за депозит за
вещо лице и 9 000 лева за адвокатско възнаграждение.
На основание чл. 127, ал. 4 ГПК ищецът посочва банкова
сметка, ***ните суми, а именно: титуляр „М.” ЕООД-С. с ЕИК: *******, банка „Б.П.Б.“
АД; банкова сметка ***: IBAN: ***; BIC: ***.
Така мотивиран Софийски градски съд
Р Е
Ш И :
ОСЪЖДА на основание чл. 327, ал. 1 ТЗ вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД „П.МБАЛ-С.“ ЕАД,
с ЕИК: *******, с адрес: гр. С., район „*******, да заплати на „М.“ ЕООД, с
ЕИК: *******, с адрес: *** офис сграда,
- на основание чл. 327, ал. 1 ТЗ сума в размер на 29 174,43 лева /двадесет и девет хиляди сто седемдесет и четири лева и
четиридесет и три стотинки/, представляваща дължима цена за доставени стоки по
следните фактури: фактура № **********/19.11.2015 г. /частично незаплатена за
сумата 1 906,14 лева/; фактура № **********/04.12.2015 г.; фактура №
**********/06.01.2016 г.; фактура № **********/02.02.2016 г.; фактура №
**********/04.04.2016 г.; фактура № **********/19.04.2016 г.; фактура №
**********/03.06.2016 г. и фактура № **********/01.07.2016 г., ведно със
законната лихва върху сумата, считано от датата на исковата молба 24.10.2016 г.
до окончателното плащане;
- на
основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД сума в размер на 6 216,40 лева /шест хиляди
двеста и шестнадесет лева и четиридесет стотинки/, представляваща обезщетение за забава за заплащане на дължимите суми за
доставки, съобразно издадени фактури в периода от 09.03.2015 г. до 01.07.2016
г. от датата на забава в плащането на задължението по съответната фактура до
датата на предявяване на иска 24.10.2016 г. и
- на основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД сума в размер на 2 834,87 лева
/две хиляди осемстотин тридесет и четири лева и осемдесет и седем стотинки/,
представляваща обезщетение за забава, дължима от датата на възникване
задължението за връщане на съответната гаранция до предявяване на иска.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, „П.МБАЛ-С.“ ЕАД да заплати на „М.“
ЕООД сума в размер на 12 902,43 лева /дванадесет хиляди деветстотин и
два лева и четиридесет и три стотинки/, представляваща направени по делото
разноски.
Решението
подлежи на обжалване пред Софийски апелативен съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
СЪДИЯ: