Р
Е Ш Е Н И Е
№
289 12.12.2019 г. гр.Пловдив,
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИ
ОКРЪЖЕН СЪД,
наказателно отделение, в публично съдебно заседание на дванадесети ноември две хиляди
и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НИНА КУЗМАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ВЕСЕЛИН ХАДЖИЕВ
ВЕСЕЛИНА СЕМКОВА
в присъствието на секретаря ИНА
ЗЯПКОВА
и прокурора ГАЛИН ГАВРАИЛОВ
като разгледа докладваното от
член-съдията Семкова ВНОХД №1882
по описа на ПдОС за 2019 г. и за да се произнесе взе
предвид следното:
Производството е по реда
на глава ХХІ НПК.
С присъда
№207/28.08.2019 г. по НОХД №5286/2019 г. по описа на Районен съд - Пловдив, III
н.с. всеки от подсъдимите
Й.З.П., А.Й.Й. и П.И.Й. са признати за ВИНОВНИ в
извършване на престъпление по чл.354A, ал.3, т.1 НК, като на осн.
чл.373, ал.2 НПК вр. чл.58А, ал.1 НК на П. и Й. са
наложени наказания ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА за срок от ОСЕМ МЕСЕЦА и ГЛОБА в размер
на 2000 лева, а на Й. на осн. чл.373, ал.2 НПК вр. чл.58, ал.4 вр. чл.55, ал.1,
т.1 НК – ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА за срок от ШЕСТ МЕСЕЦА и ГЛОБА в размер на 1000
лева. Изпълнението на наложеното на всеки от тримата подсъдими наказание
ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА на осн. чл.66, ал.1 НК е ОТЛОЖЕНО
за изпитателен срок от ТРИ ГОДИНИ, считано от влизане на присъдата в сила. На осн.
чл.354а, ал.6 НК е постановено веществените доказателства: наркотично вещество
– кокаин ДА СЕ ОТНЕМЕ в полза на
държавата и УНИЩОЖИ по съответния ред, а празни опаковки и запалка - ДА СЕ УНИЩОЖАТ като вещи без
стойност. На
осн. чл.189, ал.3 НПК всеки от подсъдимите е ОСЪДЕН
да заплати по сметка на ОДМВР – Пловдив направените разноски по делото в размер
на от по 23,48 лева.
Против първоинстанционния съдебен акт са подадени въззивни жалби от
защитниците на всеки от подсъдимите с искане: подс.П.
и подс.Й. да бъдат признати за невинни и оправдани по
повдигнатото им обвинение за престъпление по чл.354а, ал.3, т.1 НК, като
извършеното от тях посегателство бъде преквалифицирано по чл.354А, ал.5 НК, а подс.Й. – признат за невинен и оправдан.
В съдебно заседание представителят на
обвинението пледира за потвърждаване на първоинстанционната
присъда.
Всеки от подсъдимите П.,
Й. и Й. в съдебно заседание моли да му бъде наложено административно наказание
„глоба“, в каквато насока е и искането на защитниците им предвид претенцията за
преквалификация на престъпното посегателство, реализирано от всеки от подзащитните им, по чл.354А, ал.5 вр.
ал.3, т.1 НК, налагащо приложение на института, регламентиран в нормата на
чл.78А НК.
Пловдивският окръжен съд
като въззивна инстанция, след като се запозна със
събраните по делото доказателства, както и с наведените във въззивните
жалби оплаквания, проверявайки правилността на обжалваната присъда в пределите
на чл.314 НПК, прие за установено следното:
Й.З.П. е
роден на *** ***, българин, български гражданин, със средно образование,
работещ, неженен, неосъждан, ЕГН **********.
А.Й.Й. е роден на *** ***, българин, български гражданин, с
висше образование, работещ, женен, неосъждан, ЕГН **********.
П.И.Й. е
роден на *** ***, българин, български гражданин, с висше образование, работещ,
женен, неосъждан, ЕГН **********.
През месец май
2019 г. в сектор „ПСНВДП и ДВНМН“ при отдел „Криминална полиция“ при ОД МВР гр.
Пловдив била получена оперативна информация, че лице, известно като “****” от
гр.Пловдив, е ангажирано с разпространението на наркотични вещества – кокаин на
територията на града и областта. Същият бил много предпазлив при
осъществяваната престъпна дейност, като доставката на наркотичното вещество до
клиента се осъществявала както от „***“, така и от близки негови хора,
подпомагащи го и при последващото им укриване и
съхранение.
В резултат
на проведените оперативно-издирвателни мероприятия
била установена самоличността на “***” – З. Г.К. Последният бил създал
организация по доставката и последващото
разпространение на количества кокаин, пакетиран в единични дози на цена от 120
лева за пакет, сред потребители на територията на гр. Пловдив и областта.
Установен
бил механизмът на самото разпространение, като К. ползвал „явен“ мобилен
телефон, по който не се провеждали разговори, а се регистрирали единствено входящи
позвънявания от негови клиенти. Въпросният телефон при отсъствието на З. К. се
предавал на неговата близка съучастническа връзка в лицето на Б. М. При
получаване на входящо обаждане от клиент по „явния“ телефон, Б. М.веднага
връщал обаждане на клиента от друга предплатена сим-карта,
регистрирана най-често на лица от кв. Столипиново,
гр. Пловдив. Именно по време на този разговор М. уточнявал адреса, до който
следвало да бъде извършена доставката на кокаина, посочен от самия клиент.
Разбирайки мястото на доставката, Б. М. влизал в ролята на „диспечър“
и вече от трети „прав“ телефон се обаждал на конкретни дилъри, ангажирани с
доставката до клиента. Установено било, че същата до клиента се извършвала от
дилърите: А. П., К. Я. и С. А.. Въпросните „работни“ и „прави“ телефони се
подменяли периодично, за да бъде затруднено тяхното контролиране от страна на
МВР.
След
задържането на А. П. през м.юли 2019 г., З. К. също се включил при доставката
на кокаина до клиента. След задържането и на последния няколко дни по-късно,
всички лица, установени по-горе, спрели временно всички „работни“ телефони,
ползвани от тях в дейността по доставка и разпространение на наркотични
вещества. След около седмица престъпната дейност по разпространението на кокаин
отново била подновена, но само до проверени и сигурни клиенти, като лицата
включили нови сим-карти, ползвани за „работни“ и
„прави“ телефони за връзка, с изключение на „явния“ телефон за клиентите.
След
подновяване на описаната престъпна дейност, най-активни в доставката на кокаин
били К. Я. и С. А., разпространяващ в делничните дни след 18,00 ч., тъй като
през другото време бил трудово ангажиран. За Б. М. било установено, че лично
доставя кокаин до определени клиенти при отсъствието на Я. от гр.Пловдив. Били
открити множество клиенти на кокаин, които почти ежедневно се снабдявали с
такъв от изброените лица.
Въз основа
на така събраната информация било взето решение за пристъпване към задържане на
установените лица, съпричастни в дейността по разпространение на кокаин, както
и към конкретни техни клиенти.
В тази
връзка на 08.08.2019 г. били сформирани групи от
служители на сектор „ПСНВДП и ДВНМН“ към отдел „Криминална полиция“ при ОД МВР
гр.Пловдив и сектор „СПС“ при ОДМВР-Пловдив. На посочената дата било
установено, че З. Н. и Б. М. в часовете преди обяд напуснали гр.Пловдив в
посока гр. Кърджали. На същата дата, около 11.00 ч. на един от телефоните за
връзка, с цел да си закупи кокаин, се обадил подс.Й.П..
След прекъсване на линията, с подсъдимия се свързало лице с мъжки глас, на
което П. казал, че иска да се срещнат в офиса му на бул.“***“ № ***. Това
означавало, че иска един пакет кокаин. Мъжът му казал, че след 15-20 минути ще
бъде на място. Телефонният номер, на който се обадил, подсъдимият го имал от по-рано и му бил даден като номер,
на който може да си поръча кокаин, когато желае, което и той правел. Да достави
кокаина на място била изпратена К. Я.. В 11,44 ч. К.Я. провела среща с клиента
– подс. Й.П. *** посока „Сточна гара“ в близост до
ивица от кафенета, като същата се предвижвала с лек автомобил „***“ с ДК№ ***,
сив на цвят. Подсъдимият се приближил до предна дясна врата и провел с Я. бърза
среща, при която закупил исканото количество кокаин. След като се разделили, подс. П. се качил в автомобил „***“ с ДК№ *** с десен волан
за управление, в който като пасажер се возел и втори мъж – обв.П.Й..
Част от закупеното количество кокаин било именно за него. Служителите на отдел
„Криминална полиция“ при ОД МВР гр.Пловдив, измежду които и свид.
Т., които наблюдавали обектите, предприели действия по задържането на двете
лица след срещата им с Я..
Горепосоченият
автомобил, управляван от подс. П., бил застигнат и
принудително спрян за проверка на ул. “***“ до № **. При опит да бъдат
задържани лицата в автомобила, същите възпрепятствали полицейската проверка, а
лицето, возещо се на предна лява седалка, изхвърлило на платното за движение по
време на задържането му, найлоново пакетче, съдържащо бяло прахообразно
вещество. След задържането им лицата били установени като подс.Й.П.
- водач на автомобила и подс.П.Й. – негов спътник на
предна лява седалка. Местопроизшествието било запазено до идване на разследващ
полицай за извършване на необходимите действия. Бил извършен оглед на
местопроизшествие по реда на чл.128-130 НПК, при който от средата на двулентово пътното платно на ул. “**“ пред № ** бил открит
и иззет найлонов плик с цип, съдържащ бяло прахообразно вещество на бучка,
което било изхвърлено от подс.П.Й.. При последвал
личен обиск по реда на чл.164, ал. 1 НПК у подс. Й.П.
били открити и иззети– прозрачен найлонов плик с червена залепваща ивица,
сдържащ бяло прахообразно вещество. Протоколът за извършения обиск и изземване
на подс. П. бил надлежно одобрен от съда.
На същата
дата – 08.08.2019 г. около 11.15 ч. подс. А.Й. се обадил на телефон с № *** с цел да си поръча
кокаин. Този телефонен номер той знаел от по-рано и вече няколко пъти го бил ползвал за поръчка на кокаин.
След като от отсрещната страна връзката била прекъсната, от друг телефонен
номер с него се свързал мъж, на когото подсъдимият казал, че е на работа, което
означавало, че иска да си закупи един пакет с кокаин. Не било нужно да дава
адреса за доставката (в района на Бизнес център „***“, намиращ се в гр. Пловдив, бул.
“***“ № ***), тъй като от началото на годината бил поръчвал кокаин около 15-20
пъти, поради което и доставчикът знаел къде да достави наркотичното вещество.
Около 11.50 ч. К. Я., предвижвайки се с лек автомобил „***“ с ДК№ ***,
пристигнала на мястото, а подс. Й. получил обаждане,
че доставката е на адреса. Слязъл пред офиса и от Я. получил един плик с
кокаин, но не го заплатил, тъй като в бързината бил забравил портфейла си.
Двамата се уговорили при следващата доставка да заплати и сега получения
кокаин. След като двете лица се
разделили подсъдимият бил задържан и установена самоличността му. Пристъпило се
към обиск по реда на чл.164, ал.1 НПК,
при който били открити и иззети – прозрачен найлонов плик с червена залепваща
ивица, сдържащ бяло прахообразно вещество. Изготвеният протокол е одобрен от съда
по надлежния ред.
Съгласно
заключението по извършената в хода на разследването химическа експертиза:
-бялото
прахообразно вещество – обект № 1, иззет от подс.А.Й.,
е с нето тегло – 0,669 гр. и съдържа 44,02 тегловни % кокаин; остатък след
изследването – 0,598 гр.;
-бялото
прахообразно вещество – обект № 2, иззет от подс.Й.П.,
е с нето тегло – 0,686 гр. и съдържа 49,93 тегловни % кокаин; остатък след
изследването – 0,606 гр.;
-бялото
прахообразно вещество – обект № 3, иззет с протокол за оглед на местопроизшествие,
изхвърлен от подс. П.Й., е с нето тегло – 0,270 гр. и
съдържа 49,46 тегловни % кокаин; остатък след изследването – 0,199 гр.
Така установената фактология
съвсем правилно първоинстанционният съд е приел, че
се потвърждава от направеното от подсъдимите самопризнания по
реда на чл.371, т.2 НПК, в подкрепа на което са събрания по делото доказателствен материал. Последният е посочен твърде
пестеливо от контролираната инстанция, което налага отразяването му от
настоящата такава:
-писмени
доказателства и писмени доказателствени средства,
прочетени и приети по надлежния ред на осн. чл. 283 НПК: протокол за оглед на местопроизшествие, протоколи за обиск и изземване и
протокол за оглед на веществени доказателства;
-веществените
доказателства, приложени по делото;
-заключение по химическа експертиза, което правилно е кредитирано като обективно и компетентно изготвено;
-гласни доказателствени
средства, а именно показанията на свидетеля Н. Т., на които напълно
обосновано е дадена вяра като обективни, логични, последователни и
кореспондиращи и с останалата доказателствена
съвкупност.
Въз основа на изложената фактическа обстановка, приета за
установена след аргументиран анализ на доказателствената
маса, законосъобразен и обоснован се
явява изводът на контролирания съд, че осъщественото от всеки от подсъдимите е съставомерно, доколкото:
- на 08.08.2019 г. в гр. Пловдив подс. Й.З.П. без надлежно разрешително е придобил от К.Г.Я. и на същата
дата и място е държал високорискови наркотични вещества – кокаин с нето тегло
0,686 грама със съдържание на активен компонент кокаин 49,93 тегловни % на
стойност 109,76 лв. по цени за нуждите на съдопроизводството съгласно
приложение № 2 от Постановление № 23 на МС от 29.01.1998 г.;
- на 08.08.2019 г. в гр. Пловдив подс. А.Й.Й. без надлежно разрешително е придобил от К.Г.Я. и на същата
дата и място е държал високорискови наркотични вещества – кокаин с нето тегло
0,669 грама със съдържание на активен компонент кокаин 44,02 тегловни % на
стойност 83,63 лв. по цени за нуждите на съдопроизводството съгласно приложение
№ 2 от Постановление № 23 на МС от 29.01.1998 г.;
- на 08.08.2019 г. в гр. Пловдив подс.
П.И.Й. без надлежно разрешително е придобил от К.Г.Я.
и на същата дата и място е държал високорискови наркотични вещества – кокаин с
нето тегло 0,270 грама със съдържание на активен компонент кокаин 49,46
тегловни % на стойност 43,20 лв. по цени за нуждите на съдопроизводството
съгласно приложение № 2 от Постановление № 23 на МС от 29.01.1998 г.
Неправилно навсякъде в
мотивите, където не е споменавано изрично името на отделните подсъдими,
първостепенният съд е посочвал съответното лице като обвиняем. В съдебната фаза
този термин се използва единствено в хипотезата, когато производството е
образувано изначално по реда на глава 28 и 29 НПК. Във всички останали случаи
лицето, имало качеството на обвиняем в досъдебната фаза, в съдебната такава е
вече подсъдим и правилен се явява единствено
този начин за означаването му.
Безспорно всеки от
подсъдимите е осъществил обективните
признаци на състав на престъпно посегателство по НК чрез две от формите на
изпълнителното деяние, доколкото на инкриминираната дата е придобил
високорисково наркотично вещество чрез установяване на фактическа власт на база
реализираната покупка от К. Я. и държал
същото, упражнявайки такава върху него до момента на извършения обиск на подс.П. и подс.Й. и изхвърлянето
му от прозореца на МПС-то от подс.Й..
Предметът на
посегателството, а именно високорисково наркотично вещество – кокаин с
указаното по –горе нето тегло и съдържание на активен компонент е категопично изяснен от заключението по
химическата експертиза, а цената му е изчислена в съответствие с изискванията
на Постановление на
Министерски съвет №23/29.01.1998 г. за определяне на цени на наркотични
вещества за нуждите на съдопроизводството.
Кокаинът несъмнено
е високорисково наркотично вещество и
поставен под контрол в Списък I „Растения и вещества с висока степен на
риск за общественото здраве поради вредния ефект от злоупотреба с тях,
забранени за приложение в хуманната и ветеринарната медицина” към Наредбата за
класифициране на растенията и веществата като наркотични вр.
чл.З, ал.2 ЗКНВП. ЗКНВП съдържа изрична
забрана за притежаване на наркотични вещества, като единственото изключение е
за дейности с цел създаване на вещества, приложими в медицината. Режимът за
извършване на тази дейност е лицензионен. Доказателствената
съвкупност не сочи някой от подсъдимите да притежава разрешение за придобиване
и държане на високорисковото наркотично вещество, поради което е налице
предвиденият отрицателен факт в престъпния състав, а
именно липса (без) на надлежно разрешително за
придобиване и държане на предмета на престъплението.
От субективна страна
всеки от подсъдимите е извършил престъплението умишлено под пряк умисъл като
форма на вина, с непосредствено целени и настъпили общественоопасни
последици. Несъмнено е съзнавал и противоправния характер на осъщественото деяние, както и е целял настъпването на
забранените му последици. Умисълът му обхваща както обстоятелствата, че
установява и упражнява трайно фактическа власт върху наркотично вещество от вид
и със съдържание, описани по-горе, така и че тези действия извършва по
отношение на високорисково наркотично вещество без надлежно разрешително за
това.
Основният проблем, който е разискван
пред долустепенния съд, изложил пространни мотиви в тази насока, поставен на внимание и
пред въззива, е представлява ли реализираното от
всеки от подсъдимите престъпно посегателство маловажен случай по смисъла на
чл.93, т.9 НК и в този смисъл налице ли са законовите изисквания за
преквалифициране на деянието по чл.354А, ал.5 вр.
ал.1, т.3 НК. Контролираната инстанция е изложила подробни и аргументирани
съображения относно това какви са критериите за определяне на случая като
маловажен, като същите напълно се споделят, поради което не се налага да бъдат
преповтаряни. Напълно правилна е констатацията за сравнително неголямото
количество и стойност на придобитото и държано от всеки от подсъдимите наркотично
вещество. Същите се явяват съществени белези при преценка маловажността на
случая, но е необходимо да бъдат отчетени и останалите факти по делото,
свързани с престъпните посегателства и личността на всеки деец. В тази връзка
от важност за оценка степента на обществена опасност на деянието е
обстоятелството, че се касае за високорисково наркотично вещество все за лична
употреба, което е индиция за неголяма степен на
засягане на правнозащитения обект- обществените
отношения, свързани с опазване здравето на гражданите. Същевременно
установените обстоятелства касателно личността на
всеки от подсъдимите несъмнено следва да повлияят на преценката дали случаят се
характеризира с по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с
обикновените посегателства от разглеждания вид. Съвсем коректно е становището
за занижена обществена опасност и на тримата подсъдими, доколкото всеки от тях
е лице с чисто съдебно минало, с липса на каквито и да било противообществени
прояви и с изключително добър социален и семеен статус, видно от справките за
съдимост и характеристичните такива. Ето
защо съвкупната преценка на обстоятелствата, свързани с престъпленията и личността на всеки от извършителите, както и
моралната укоримост на реализираното, сочи на една
сравнително по-ниска степен на обществена опасност от обикновените случаи на
посегателства от този вид, поради което и безспорен се явява изводът за маловажност
на всяко от разглежданите деяния.
Фактът, че предмет на последните се явява кокаин и установеното негово съдържание
на активен компонент не опровергават този извод, доколкото разграничение в тази
насока не е направена и от самия законодател. Става въпрос все за високорисково
наркотично вещество като различните видове такива по степен на вредност не са
дефиниран дори в указания по-горе Списък I
към Наредбата, а и първоинстанционният съд
неизвестно откъде черпи доводи в тази насока касателно
вредните му последици. Нормативно установени критерии, респ. доказателствени източници в тази насока не са отбелязани,
поради което и изложените в този смисъл изводи се явяват несъстоятелни. Да,
несъмнено дейността по придобиване и държане на наркотици е била реализирана
системно във времето от подсъдимите, но не би следвало това им поведение да
бъде санкционирано по-тежко само и единствено поради чистосърдечните признания
на всеки от тях.
Маловажността на случая
на престъпните посегателства, извършени от всеки от подсъдимите, налага
коригиране на първоинстанционната присъда в насока
преквалифициране на всяко от деянията чрез прилагане на закон за по-леко
наказуемо престъпление по чл.354А, ал.5 вр. ал.3, т.1
НК. При това положение налични вече се явяват предпоставките за освобождаването
и на Й., и на П., и на Й. от наказателна отговорност с налагане на
административно наказание на осн. чл.78А НК,
доколкото всеки от тях е пълнолетно лице,
което не е осъждано за престъпление от общ характер и не е освобождавано от
наказателна отговорност по реда на чл.78А НК; престъплението е извършено
умишлено и за същото е предвидено наказание „глоба“ до 1 000 лева. С
посегателствата не са причинени съставомерни
имуществени вреди, подлежащи на възстановяване.
Доколкото
за цитираното деяние е предвидено наказание „глоба” до 1000 лева, то при
определяне размера на административното такова
се налага съобразяване с разпоредбата на чл.78А, ал.5 НК, съгласно която
когато за извършеното
престъпление е предвидено само наказание
„глоба” или „глоба” и друго по-леко наказание, административното наказание не
може да надвишава размера на тази глоба. Ето защо при прилагане института на
чл.78А, ал.1 НК, в конкретния случай единственото възможно за налагане
административно наказание е „глоба” в размер на 1000 лева. Това следва на първо
място от предвидения в чл.354А, ал.5 вр. ал.3, т.1 НК
максимум, а от друга - от установения в разпоредбата на чл.78А, ал.1 НК минимум
на „глобата”.
При определяне размера на
административното наказание за всеки от подсъдимите, макар и при липса на
възможност за налагане на различен такъв, смекчаващи отговорността
обстоятелства за всички подсъдими се явяват : самопризнанието депозирано още в
хода на разследването, доколкото в обясненията си всеки от тях е съобщил
подробности относно реализираното престъпно посегателство и в този смисъл то се
явява елемент от проявено още на досъдебната
фаза добросъвестно процесуално поведение, съществено допринесло за своевременно
разкриване на деянието и автора му; изказаното съжаление, чистото съдебно
минало и изключително добрите
характеристични данни предвид липсата на каквито и да било противообществени
прояви, добър социален и семеен статус. Не се констатираха отегчаващи
отговорността обстоятелства.
В хода на досъдебното
производство, респ. съдебното такова въззивната
инстанция не констатира допуснати съществени отстраними
нарушения на процесуалните правила, даващи
основание за отмяна на присъдата й връщане на делото за ново
разглеждане, както и липсват основания за отмяната й. Изложеното обаче налага
коригирането й в насока преквалификация на престъплението, за което всеки от
подсъдимите е признат за виновен чрез прилагане на закон за по-леко наказуемо
престъпление по чл.354А, ал.5 вр. ал.3, т.1 НК, а
предвид наличието на предпоставките по чл.78А НК – отмяна на присъдата в частта
относно наложеното на всеки от подсъдимите наказание „лишаване от свобода“ и
„глоба“, както и касателно приложението на чл.66,
ал.1 НК и освобождаването на всеки подсъдим на осн.
чл.78А НК от наказателна отговорност с налагане на административно наказание
„глоба“ в размер на 1000 лева. В останалата част като законосъобразен и
правилен съдебният акт следва да бъде потвърден, защото извършеното изменение
не налага корекцията в него относно приложението на чл.354А, ал.6 НК,
унищожаването на веществените доказателства и поизнасянето за разноски.
Ето защо и на осн. осн. чл.334, т.3 вр. чл.337, ал.1, т.2 и т.4 НПК Пловдивският окръжен съд:
Р Е Ш И:
ИЗМЕНЯ Присъда №207/28.08.2019 г. по НОХД
№5286/2019 г. по описа на Районен съд – Пловдив, III н.с.
като:
ПРЕКВАЛИФИЦИРА
извършеното от всеки от подс. Й.З.П., подс.А.Й.Й. и подс.П.И.Й.
престъпление
чрез прилагане на закон за по-леко наказуемо престъпление по чл.354А,
ал.5 вр. ал.3, т.1 НК, доколкото случаят е маловажен.
ОТМЕНЯ
присъдата в ЧАСТТА, в която на подс. Й.З.П. са наложени
наказания 8 месеца „лишаване от свобода“ и „глоба“ в размер на 2000 лева, на подс.А.Й.Й. са наложени наказания
8 месеца „лишаване от свобода“ и „глоба“ в размер на 2000 лева и на подс.П.И.Й. са наложени наказания 6 месеца „лишаване от
свобода“ и „глоба“ в размер на 1000 лева, както и в ЧАСТТА, в която на осн. чл.66, ал.1 НК изпълнението на наложените на всеки от
подсъдимите наказание „лишаване от свобода“ е отложено за изпитателен срок от
три години, считано от влизане на присъдата в сила.
На осн.
чл.78А НК ОСВОБОЖДАВА всеки от подс. Й.З.П., подс.А.Й.Й. и подс.П.И.Й. от
наказателна отговорност и НАЛАГА на
всеки от тях административно наказание
„глоба“ в размер от по 1000 (хиляда) лева.
ПОТВЪРЖДАВА присъдата в останалата й част.
Решението не подлежи на обжалване и протест.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: