Р Е Ш
Е Н И Е
№ ...................
гр. Карлово, 29.01.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Карловският
районен съд ІІІ наказателен състав,
на двадесет и пети януари
две хиляди и двадесет и първа
година
в публично заседание в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Гюрай
Мурадов
при секретаря Сн.Д.,
като разгледа докладваното от съдията
наказателно административен характер
дело №739 по описа за 2019 г.,
за да се произнесе взе предвид
следното:
Производството
е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.
С
електронен фиш за налагане на глоба серия К № 2283621, издаден от ******П., на „П.С.“
ЕАД, с ЕИК***** е наложена на основание чл.189 ал.4 вр.
чл.182 ал.2 т.4 от ЗДвП - глоба в размер на 300 лв., за нарушение на чл.21 ал.2,
вр. ал.1 от ЗДвП.
Недоволен от електронния фиш, законния представител на дружеството – Д.В.Н. го обжалва в законоустановения срок по чл.189, ал.8 от ЗДвП и моли същият да бъде отменен като незаконосъобразен. Подробни аргументи са изложени в жалбата и поддържани в депозираните становища до РС К..
Не претендира
разноски.
Ответникът
по жалбата О.н.М.П. редовно призовани, не изпращат представител в съдебно
заседание. В писмено становище моли да се потвърди ЕФ. Претендира разноски.
Съдът, като се запозна с материалите по делото, намира, че жалбата е подадена от активно легитимирано лице,
доколкото електронният фиш е съставен срещу представляваното от жалбоподателя Д.Н.
дружество, което е собственик и на когото е регистрирано МПС. Жалбата е
подадена в законоустановения в чл.189 ал.8 от ЗДвП
14-дневен срок, поради което е
допустима.
Разгледана
по същество е основателна.
Съдът,
след като обсъди събраните по делото гласни доказателства, съдържащи се в
показанията на разпитания по делото свидетел, както и приобщените писмени
доказателства - електронен фиш за налагане на глоба серия К № 2283621,
фотоснимка към фиша, справка от *****- П., удостоверение за одобрен тип
средство за измерване № 17.09.5126, уведомително писмо от БИМ - Дирекция
“ИСЗУС“, справка от ЦБ КАТ, заверено копие от протокол за използване на АТСС
рег. № 1030р-18534/06.08.2018 г. за дата 04.08.2018 г., справка от ОПУ- П.,
писмо от ******П. относно връчването на ЕФ, установи от фактическа страна следното:
От ******П. бил издаден
електронен фиш серия К № 2283621 за това, че на 04.08.2018 г., в 15,44 ч., на път ***/****Г.
- Б./ при км.267+894, до бензиностанция „И.“, посока гр. К., при въведено
ограничение с пътен знак В26 - 60 км/ч. и отчетен толеранс от минус 3 км/ч. в
полза на водача е било установено нарушение с АТСС /ARH САМ S1/ № 11743са, а именно - МПС лек
автомобил „*****“, с рег. № *****който се движил със скорост 97 км/ч. при
разрешена 60 км/ч., т.е. с превишение от 37 км/ч.
Собственик на автомобила било дружеството „П.С.“ ЕАД с представител Д.В.Н..
Констатираното нарушение
административно-наказващия орган квалифицирал по чл.21 ал.2, вр. ал.1 от ЗДвП и с обжалвания електронен фиш, на
основание чл.189 ал.4 във вр. с чл.182 ал.1 т.4 от ЗДвП на „П.С.“ ЕАД било наложено административно наказание - глоба в размер на 300
лева.
От представения по делото
протокол за използване на АТСС от 04.08.2018 г. се установява, че АТСС- ARH САМ S1 с № 11743са е било разположено на
главен път І-6, при км.267+894, като същото извършвало заснемане на движещите
се МПС от изток на запад с посока на задействие
„отдалечаващ“. Посочено е наличие на ограничение от 60 км/ч., като не е
посочено разстоянието на АТСС от пътния знак. Режимът на измерване бил
стационарен. Отбелязано е начало на работа на АТСС в 11.00 ч. и край- 20,00 ч. Установени
били нарушения от АТСС, но поради неясно отразяване в протокола не може да се
установи колко са били те. В представения протокол липсват отбелязани данни за
начало и край на участъка, в който е извършено измерването, с точно
местонахождение, както и колко броя статични изображения/видеозаписи от АТСС са
свалени. Липсва номера на полицейския автомобил на който се намирало мобилното
устройство, както и посочване или снимка на мястото на което е бил позициониран.
От приложения по делото снимков
материал с № 0074549 от 04.08.2018 г. се установява, че процесното
МПС било отдалечаващо се и се движило със скорост от 100 км/ч. при лимит от 60
км/ч.
От приетата по делото справка от ОПУ- П.
се установява, че на процесният участък от път ***при
км.267+894 наличните към процесната дата, а и към
момента на издаване на справката пътни знаци били - в посока К.- К. и обратно: на км.267+730, дясно, пътен знак В26 /60
км/ч/ и А1 „Опасен завой надясно“; на км.267+900, ляво крайпътен обект, 267+922
дясно пътен знак В24, 268+228 ляво пътен
знак В26 /60 км/ч/ и А1 „Опасен завой надясно“;
Събраните по делото писмени и гласни
доказателства съдът кредитира с доверие при постановяване на решението си, тъй
като намира същите за обективни, необорени от други доказателства по делото и
пряко относими към предмета на доказване по делото.
В атакувания електронен фиш е отразено,
че посоката на движение на лек автомобил „*****“, с рег. № *****била по гл. път
І-6, като при км.267+894 посока гр. К. където било установено процесното нарушение.
При така изложената
фактическа обстановка съдът намира, че не е осъществено нарушение. Установи се по
делото от справката от ОПУ- П., че в участъка от пътя, предмет на контрол -
главен път І-6, при км.267+894 в посока на движение К.-К. са налице група
пътни знаци - в посока на км.267+730, вдясно, е
бил наличен към инкриминираната дата, а и към момента, пътен знак „В26“, забраняващ
движението със скорост по-висока от 60 км/ч. и пътен знак „А1“ предупреждаващ
за наличието на „Опасен завой надясно“. Видно от посоченото място на
нарушението, а именно главен път
І-6, при км.267+894, без значение посоката на движение, са
действали знак за въвеждане на забрана, поставен заедно с предупредителен пътен
знак. При това положение контролният орган
е следвало да вземе предвид разпоредбата на чл.50 ал.3 от ППЗДвП,
съгласно който „Когато знак за
въвеждане на забрана е поставен заедно с предупредителен пътен знак за
опасност, въведената забрана важи до края на пътния участък, за който се отнася
опасността“. Т.е. при наличие на посочената група пътни знаци и в двете посоки
на движение, съдът приема, че въведената с пътен знак „В26“ забрана за движение
със скорост над 60 км/ч., след преминаване на визирания с пътен знак „А1“
опасен завой вече не е действала. Други пътни знаци, ограничаващи скоростта на
движение в посочения по- горе пътен участък няма установени.
Освен това съдът намира, че в случая неправилно е приложен материалният закон.
Неправилността се изразява в това, че на юридическо лице е наложено
административно наказание „глоба“, което е недопустимо.
В конкретния случай наказващият орган не се е
съобразил с нормата на чл. 188, ал.2 от ЗДвП
и не е изпълнил е задължението си да установи от кого е извършено
нарушението, като е издал незаконосъобразен електронен фиш, с който е ангажирал
административната отговорност на търговското дружество, а не на законния му
представител, тъй като в предвидения срок не е постъпила декларация,
установяваща, лицето управлявало автомобила на 04.08.2018г. – автор на
деянието. В конкретния случай, след като в срока по чл.189, ал.5 от ЗДвП Д.В.Н.
– представляващ и управляващ дружеството, собственик на автомобила не е
представил в ******П. писмена декларация с данните на лицето, което да е
извършило нарушението, електронният фиш е следвало да бъде издаден на законния
представител на юридическото лице, собственик на превозното средство. Незаконосъобразно
електронният фиш е издаден на юридическото лице, а не на неговия законен
представител. Логическото тълкуване на разпоредбата на чл.188, ал.2 от ЗДвП
сочи на извода, че субект на нарушение установено с автоматизирано техническо
средство, може да бъде само физическо лице от следните категории – 1. това,
което е управлявало автомобила; 2. това, което е собственик на автомобила и 3.
това, което е законен представител на юридическо лице, собственик на
автомобила. В подкрепа на това тълкуване е и разпоредбата на чл.83, ал.1 от ЗАНН, съобразно която на юридическите лица се налага като вид административно
наказание само и единствено имуществена санкция.
Съдът счита, че е
допуснато и друго нарушение: В
жалбата е заявено, че електронният фиш не е бил връчен лично на законния
представител на търговското дружество или на упълномощено от него лице, а на
такова, което дори не е служител на дружеството и се явява чуждо за него.
Налице е недоказано редовно връчване на
електронния фиш. Редовното
връчване на електронния фиш е техническо действие със значение относно срок за
подаване на жалба против фиша и подлежи на доказване от администрацията. Освен
това, редовното връчване на електронния фиш гарантира възможността, предвидена
в нормата на чл.189 ал.5 пр.2-ро ЗДвП: „В 14-дневен срок от получаването му
собственикът заплаща глобата или предоставя в съответната териториална
структура на Министерството на вътрешните работи писмена декларация с данни за
лицето, извършило нарушението, и копие на свидетелството му за управление на
моторно превозно средство.”. Тоест, редовното връчване е предпоставката за
правилно определен адресат на електронния фиш. Установената в закона процедура
– чл.189 ал.5 от ЗДвП не може да бъде санирана в
съдебна фаза, поради което при отсъствие на убедителни доказателства за редовно
връчване на електронния фиш, същият подлежи на отмяна поради недоказан адресат
във връзка с предвидената възможност за собственика да представи декларация с
данни за лицето, извършило нарушението. Това е така, защото правомощията на
съда са регламентирани в чл.63 ал.1 от ЗАНН – съдът няма правомощие да приеме
незавършеност на процедурата и в тази връзка, че жалбата е декларация по чл.189
ал.5 пр.2-ро ЗДвП. Така при лишаване на собственика от възможността да посочи
нарушител в определения срок, отпада презумпцията, че собственикът е нарушител
и електронният фиш е издаден в хипотеза на недоказан извършител на нарушението.
По отношение връчването на електронен фиш са относими разпоредбите на чл.58 ал.1 ЗАНН и чл. 84 ЗАНН с
препратка към НПК, както и чл.189 ал.5 пр.1-во ЗДв.П
: „Електронният фиш по ал. 4 се връчва на лицето по чл. 188, ал. 1 или 2 с
препоръчано писмо с обратна разписка или чрез длъжностните лица на определените
от министъра на вътрешните работи служби за контрол, при осъществяване на
функциите и правомощията им.”. Съгл. чл.180 ал.1, 4, 5, 6, 7 от НПК :
„Призовките, съобщенията и книжата се връчват срещу разписка, подписана от лицето,
за което са предназначени. Ако получателят или лицето по ал. 2 и ал.3 не може
или откаже да подпише, връчителят прави бележка за
това в присъствието на поне едно лице, което се подписва.; На учреждение или юридическо лице връчването става срещу
подпис на длъжностно лице, натоварено да поема книжата.; Лицето, чрез което
става връчването, подписва разписка със задължение да предаде призовката,
съобщението или книжата на лицето, за което са предназначени.; Връчителят отбелязва в разписката името и адреса на лицето,
чрез което става връчването, и отношението му с лицето, на което трябва да
бъдат връчени призовката, съобщението или книжата.”. Хипотеза на отказ не е
включена в ал.5 от чл.180 от НПК, но длъжностно лице, натоварено да поема
книжата, също би могло да откаже получаване на пратката. Ако отказ при връчване
на юридическо лице не е предвиден в закона, това означава, че в конкретния
случай само на това основание следва извод за невръчен редовно електронен фиш.
Посоченото представлява формалност, която следва да бъде преодоляна с прилагане
на разпоредбата за оформяне на отказ с подпис на един свидетел. Преценено по
критериите на НПК с препратка от ЗАНН следва да бъде прието, че връчването не е
редовно. Получател при юридическо лице би могъл да бъде не само законният
представител, а и длъжностно лице, натоварено да приема съобщения и пратки. Адресата
или лицето, което получава вместо конкретния адресат – при връчване на
юридическо лице, следва да бъдат отразени поименно и с конкретно качество,
което е относимо изискване и при отказ да бъде
получена пратка.
При нередовно връчване на електронния фиш е отнета възможността по см.
на чл.189 ал.5 от ЗДвП, предоставена на собственика, респект. на законният
представител на ЮЛ – чл.188 ал.2 от ЗДв.П.
Извършителят на нарушението не е доказан и електронният фиш е издаден при
отсъствие на доказателства за правилно определен адресат, което е основание за
отмяната му като незаконосъобразен.
В този смисъл е и решение №1396/27.07.2020г.
на Административен съд – П., XXIII състав по касационно административно дело №
1349/2020г.
Във връзка с гореизложеното,
съдът намира процесния електронен фиш за
незаконосъобразен, поради което следва да бъде отменен.
При този изход на спора право на разноски би
имал жалбоподателя. Доколкото обаче разноски нито са поискани, нито са
представени доказателства за направени такива, то не следва да се присъждат.
Предвид гореизложеното и на основание чл.63
ал.1 ЗАНН, съдът
Р Е Ш И:
1.ОТМЕНЯ
електронен фиш за налагане на глоба серия К № 2283621, издаден от *****- П., с
който на „П.С.“ ЕАД, с ЕИК***** е наложена на основание чл.189 ал.4 вр. чл.182 ал.2 т.4 от ЗДвП - глоба в размер на 300 лв., за
нарушение на чл.21 ал.2, вр. ал.1 от ЗДвП.
2.РЕШЕНИЕТО
може да се обжалва от страните в 14- дневен срок от получаване на съобщението,
че е изготвено, пред Административен съд- П..
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
Сн.Д.