№ 633
гр. Перник, 13.06.2023 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЕРНИК, ТРЕТИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в закрито заседание на тринадесети юни през две хиляди двадесет
и трета година в следния състав:
Председател:БИСЕР ЦВ. ПЕТРОВ
като разгледа докладваното от БИСЕР ЦВ. ПЕТРОВ Въззивно гражданско
дело № 20231700500391 по описа за 2023 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
С Решение № 36 от 17.03.2023 г., постановено по гр.д. № 964/2022 г. Районен съд -
Р. е признато за установено по предявен иск, с правно основание вр. чл. 415, ал. 1, вр.
чл. 124, ал. 1 ГПК, от ищеца „АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ” ЕАД, ЕИК
*********, с адрес гр.София, бул. „ Д-р Петър Дертлиев” № 25, офис-сграда Лабиринт,
ет.2, офис 4, представлявано от изпълнителния директор Юлия Юргакиева, чрез
пълномощника Евгения Илиева, юрисконсулт на „Агенция за събиране на вземания"
ЕАД, със съдебен адрес по чл. 39, ал. 1 от ГПК: гр. София, бул. "Д-р Петър Дертлиев "
№ 25, офис сграда "Лабиринт", ет. 2, офис № 4, срещу ответника Г. С. М., ЕГН
**********, с настоящ адрес: гр. ***, че ответникът дължи на ищеца сумата от 800,00
лв. (осемстотин лева), представляващи главница по Договор за паричен заем №
3431104/22.01.2019 г., сключен между „Изи Асет Мениджмънт" АД и ответника, като
вземането е прехвърлено чрез цесия на ищеца „АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА
ВЗЕМАНИЯ” ЕАД с договор 16.11.2010 г. и приложение № 1 към същия от 01.09.2018
г., както и законна лихва върху главницата, от датата на подаване на заявлението в
районен съд- 29.07.2022 г., до окончателното изплащане на задължението.
С Решението са отхвърлени като неоснователни и недоказани исковете на ищеца
срещу ответника Г. С. М., с които се моли съда да постанови решение, с което да
признае за установено по отношение на ответника, че дължи на ищеца следните суми:
2019. Договорна лихва: 133.90 лв. (сто тридесет и три лева и 90 стотинки) за периода, от
24.02.2019 г. до 21.11.2019 г. (падеж на последна погасителна вноска);
Лихва за забава: 243.96 лв. (двеста четиридесет и три лева и 96 стотинки) за
периода от 25.02.2019 г. до датата на подаване на заявлението в съда, по Договор
за паричен заем № 3431104/22.01.2019 г., сключен между „Изи Асет
Мениджмънт" АД и ответника, като вземането е прехвърлено чрез цесия на
ищеца „АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ” ЕАД с договор 16.11.2010
г. и приложение № 1 към същия от 01.09.2018 г.
На осн. чл. 78 от ГПК съдът се е произнесъл относно разноските по делото.
В законоустановения срок по чл. 259 от ГПК е депозирана въззивна жалба от От
“Агенция за събиране на вземания” ЕАД, чрез юрисконсулт Нели Г.ева Пенчева -
1
Атанасова, с която се обжалва като неправилно и необосновано решението на
първоинстанционния съд в неговите отхвърлителни части. Твърди се, че районния съд
погрешно е приел, че в процесния случай са нарушени императивните изисквания на
чл. 11, ал. 1, т. 9 и т. 10 от ЗПК. Допълва се, че разпоредбата на чл. 11, т. 10 от ЗПК
изисква да се посочат не всички разходи част от ГПР, а допусканията, използвани при
изчисляване на ГПР, като пояснява, че думата „допускания“ тук се използва в смисъл
на предвиждания за бъдещето, а не в смисъл на разходи, част от ГПР. Тези допускания
или предвиждания, са изчерпателно изброени както в чл. 19 от Директива 2008/48 на
Европейския Парламент и на Съвета относно договорите за потребителски кредити,
така и в издадения в нейно изпълнение ЗПК. В подкрепа на изложените съображения
жалбоподателя сочи богата съдебна практика по сходни казуси. На следващо място с
жалбата се сочи, че добрите нрави не са писани, систематизирани и конкретизирани в
правни норми правила, а съществуват като общи принципи или произтичат от тях.
Твърди се, че в процесния случай те следва да намерят приложение именно защото
липсва изричен нормативен лимит на размера на лихвите. Допълва се, че израз на
принципа на справедливостта, който в гражданските и търговските правоотношения
изисква да се закриля и защитава всеки признат от закона интерес, е възприетото като
съответно на морала изискване чрез договорите да не се злоупотребява. Сочи се, че
законодателят е отчел разликата в положението на договарящите страни и е въвел от
една страна закрилни норми за потребителя, а от друга е гарантирал на търговеца
възможността да уговаря цената на финансовата услуга според срока на
предоставеното ползване. Въз основа на изложените съображения се иска отмяна на
първоинстанционното решение в неговите отхвърлителни части и произнасяне на
въззивната инстанция по същество на спора. Прави се искане за присъждане на
сторените пред въззивната инстанция разноски, включително юрисконсултско
възнаграждение. С въззивната жалба не се представят и не се сочи необходимост от
събирането на нови доказателства.
В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК е постъпил отговор от Г. С. М., с който се оспорва
въззивната жалба като се твърди, че същата е в противоречие с добрите нрави и
законовите разпоредби. С отговора се сочи, че М. има задължение към „Изи кредит“, а
не към “Агенция за събиране на вземания” ЕАД и изразява несъгласие задълженията
му да бъдат прехвърляни към трети страни. В допълнение към жалбата длъжникът
сочи, че е в невъзможност да изплаща задълженията си, тъй като същият е с 80 %
инвалидност и има ограничени финансови възможности. Моли за постановяване на
решение, с което въззивната жалба да бъде оставена без уважение, а
първоинстанционното решение бъде потвърдено като правилно и законосъобразно.
Прави искане за присъждане на сторените по делото разноски. Не се представят и не се
сочи необходимост от събирането на нови доказателства.
При извършената по реда на чл. 267, ал. 1, изр. първо ГПК служебна проверка,
съдът установява, че въззивната жалба е допустима (подадена е против подлежащ на
въззивно обжалване съдебен акт, в срока по чл. 259 ГПК, от процесуално
легитимирана страна, имаща правен интерес от обжалването) и са съобразени с
изискванията за редовност по чл. 260 и чл. 261 ГПК.
С въззивната жалба и отговора по нея не е поискано събиране на нови
доказателства във въззивното производство за факти, които са от значение за спора и
представляват нововъзникнали или новооткрити обстоятелства по смисъла на чл. 266,
ал. 2 ГПК, поради което за въззивния съд не възниква задължение да се произнесе
служебно с определението по чл. 267 ГПК.
Предвид изложеното и на основание чл. 267, ал. 1 ГПК, съдът
2
РАЗПОРЕДИ:
ДОКЛАДВА делото така, както е посочено в мотивите на разпореждането.
УКАЗВА на страните, че мотивите на настоящото разпореждане имат характер на
окончателен доклад на жалбите и отговора по реда на чл. 268, ал. 1 от ГПК.
НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито заседание на 05.07.2023 г. от 10.30
часа, за когато да се призоват страните, като им се връчи препис от настоящото
разпореждане.
РАЗПОРЕЖДАНЕТО не подлежи на обжалване.
Съдия при Окръжен съд – Перник: _______________________
3