Р Е Ш Е Н И Е № 105
гр. Варна, 06.08.2020г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Варненският
апелативен съд, Гражданско отделение, в съдебно заседание на петнадесети юли през две хиляди и двадесета
година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МИЛЕН
СЛАВОВ
ЧЛЕНОВЕ: ПЕТЯ ПЕТРОВА
МАРИЯ МАРИНОВА
при
участието на секретаря Виолета Т., като разгледа докладваното от съдия М.
Славов в.гр.д. № 184 по описа за 2020г.,
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е
образувано по въззивни жалби на всяка от страните в първоинстанционното
производство срещу различни части на решение № 35/13.01.2020г., постановено по гражданско дело № 362 по описа за 2019г. на Окръжен съд-Варна, както следва:
1. Въззивна
жалба от К.М.М. ***, подадена чрез адв. Д. Т. ***, против решението в частта му, с която същият е осъден да
заплати на Н.И.М., В.М.М. и С.М.М. и тримата от гр. Варна, по 9 666.67 лв. на всеки от тях, дължими
по споразумение за разсрочване на задължение от 19.03.2018 г., ведно със
законната лихва от датата на исковата молба: 22.02.2018 г. до окончателното
изплащане на сумата, по посочена банкова сметка *** Н.И.М., както и сумата
2486.56 лв., представляваща сторените разноски
по списък, съразмерно уважената част от исковете, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК. Счита се, че решението е неправилно, незаконосъобразно, необосновано и
недопустимо и постановено в разрез с нормативната уредба. Счита се, че съдът е
смесил различни облигационни връзки между страните /споразумението от
19.03.18г., което е нищожно (тъй като липсва основание за сключването му поради
несъществуването на отразените в него договор за заем, обезпечен с ипотека и
задължение, произтичащо от предварителен договор), евентуално унищожаемо (като
сключено поради заплаха), с договор за заем от 28.03.16г./ и постигнатите по
тях уговорки, което е в разрез с фактите, установени чрез доказателствата по
делото. Поради това се счита, че решението е недопустимо, тъй като е бил
разгледан друг предмет на спора и така е била изместена волята и на двете
страни по делото. Липсват мотиви на съда относно въведените от ответника пороци
на споразумението от 19.03.18г. Ищците, чиято е доказателствената тежест по
делото, не са установили наличието на реално съществуващи задължения на
ответника към техния наследодател на посочените в споразумението основания – по
договор за заем и за връщане на задатък по предварителен договор. Поддържа се,
че ответникът не е получавал посочените в споразумението суми от праводателя на
ищците като са изложени подробни фактически и правни аргументи по същността на
договора за заем и по предварителния договор и уговорките на страните,
инкорпорирани в представените от ищците документи, както и се поддържа развалянето
на предварителния договор именно от ответника поради неизправност на насрещната
страна. Поради изложеното се претендира решението в обжалваните му части да
бъде отменено и предявените от ищците искове да бъдат отхвърлени, ведно с
присъждане на направените по делото разноски.
В предвидения срок е депозиран отговор на
въззивната жалба от насрещните страни Н.И.М., В.М.М. и С.М.М., и тримата,
представлявани по пълномощие от адв. Р. Е. ***. Въззивната жалба е оспорена
като неоснователна и необоснована и се поддържа, че решението в обжалваните му
части е законосъобразно, обосновано и постановено в съгласие със събраните
доказателства по делото. Счита се, че чрез представянето на нотариалния акт за
договорна ипотека на недвижим имот и на предварителен договор за
покупко-продажба на недвижим имот, ищците са установили наличието на задължения
на ответника въз основа на описаните в споразумението от 19.03.18г. договори,
поради което тази спогодба не се явява нищожна поради липсата на основание.
Освен това сключената спогодба има правоустановително, декларативно и
регулиращо действие между страните по нея и те са длъжни да зачитат
материалноправния ѝ ефект, което произтича и от нормата на чл. 20а от ЗЗД.
Ответникът не е оборил презумпцията на чл. 26, ал. 2 от ЗЗД, че основанието се
предполага до доказване на противното, както и не е установил наличието на
специалните основания за нищожност на спогодбата съгласно чл. 366 и чл. 367 от ЗЗД. Счита се, че съдът се е произнесъл по наведените и доказани от всяка от
страните факти по делото, поради което и не е бил изместен предмета на правния
спор. Направен е самостоятелен анализ и на доказателствата, установяващи
задължения на ответника по договор за заем от 01.02.16г. и по предварителния
договор от 15.12.16г. за получена в заем сума от 10 000 лв. и за получено
капаро в размер на 35 000 лв., вкл. и чрез тълкуване на уговорките,
инкорпорирани в тези договори, както и на доказателствата, свързани с вписвания
на тежести в имотния регистър върху имоти на ответника. Счита се, че
твърденията на ответника, че е било налице заплашване при сключване на
спогодбата, са изцяло защитна теза и не отговарят на обективната истина, тъй
като не са били и доказани по делото. Претендира се отхвърляне на въззивната
жалба на ответника и потвърждаване на решението в осъдителната му част, ведно с
присъждане на разноските по делото.
2. Въззивна жалба от Н.И.М., В.М.М. и С.М.М.,
и тримата, представлявани по пълномощие от адв. Р. Е. *** против решението в частта му, с която са били отхвърлени
исковете им
срещу К.М.М. за заплащане на
горниците над присъдените суми по 9
666.67 лв. до претендираните суми по 13 000 лв. на всеки от тях,
дължими по споразумение за разсрочване на задължение от 19.03.2018 г., ведно
със законната лихва от датата на исковата молба: 22.02.2018 г. до окончателното
изплащане на сумата. Счита се, че решението в тази му част е неправилно и незаконосъобразно.
Оспорва се извода на съда, че споразумението от 19.03.18г. е нищожно за размера
над 35 000 лв. до 45 000 лв., поради липсата на основание, тъй като
ответникът е признал по-голямо задължение , вероятно, за да избегне незабавното
принудително изпълнение. Със спогодбата страните са направили взаимни отстъпки
с цел избягване на бъдещ спор – М. е признал дължимостта на сумата в размер на
45 000 лв., а ищците като са съобразили значителния ѝ размер, са се
съгласили задължението да бъде разсрочено съобразно утвърден погасителен план.
Повторени са изложените в отговора на въззивната жалба аргументи относно
характера на договора за спогодба и неговото действие, както и относно липсата
на основания за неговата нищожност или унищожаемост. Претендира се отмяна на
решението в обжалваните му части и уважаване изцяло на предявените от ищците
искове, ведно с присъждане на направените по делото разноски.
В предвидения срок е
депозиран отговор на въззивната жалба от насрещната страна К.М.М. ***, подадена чрез адв. Д. Т. ***, с който същата е
оспорена като неоснователна. Изцяло се поддържат аргументите, изложени в
неговата въззивна жалба, а същевременно се оспорват оплакванията, наведени във
въззивната жалба на ищците. Претендира се потвърждаване на решението в
отхвърлителните му части.
Въззивните жалби са редовни и
допустими.
В с.з. К.М. се представлява от
упълномощения процесуален представител, който поддържа подадената от него
въззивна жалба и отговора на въззивната жалба на насрещните страни.
За да се
произнесе по предмета на въззивното производство съдът съобрази следното:
Исковото производство е образувано въз основа на предявената на 22.02.19г.
искова молба от Н.И.М., В.М.М. и С.М.М. против К.М.М., за осъждането на
последния да заплати на всеки от тях суми от по 13 000 лв. на основание
сключеното между ищците (в качеството им на правоприемници по наследяване на
починалия на 25.11.17г. техен общ наследодател М. С. М.) и ответника
споразумение за разсрочване на задължение от 19.03.18г., ведно със законната
лихва върху сумите от подаване на исковата молба до окончателното им изплащане;
евентуално – да им заплати сумата от 22 000 лв., представляваща сбора от
вноските по същото споразумение, чийто падеж е настъпил към момента на
завеждане на исковата молба, ведно със законната лихва от датата на исковата
молба до окончателното изплащане на сумата, както и за заплащане вноските, чиито
падежи не са настъпили, а именно: сумата 5000 лева, дължима до 28.02.2019 г.,
ведно със законната лихва от 01.03.2019 г. до окончателното изплащане на
сумата, сумата 5000 лева, дължима до 30.03.2019 г., ведно със законната лихва
от 31.03.2019 г. до окончателното изплащане на сумата, сумата 5000 лева,
дължима до 30.04.2019 г., ведно със законната лихва от 01.05.2019 г. до
окончателното изплащане на задължението, сумата 2000 лв., дължима до 30.05.2019
г., ведно със законната лихва от 31.05.2019 г. до окончателното изплащане на
задължението, всички плащания по посочена банкова сметка *** Н.М., ведно с
присъждане на разноските. В първото по делото с.з. е уточнено, че евентуалните
искове са за равни части от по 1/3 от сумата за всеки от ищците. Наведените от
ищците твърдения са били, че приживе общият им наследодател е имал вземане от
ответника на обща стойност от 45 000 лв. във връзка с договорни отношения
между тях. С цитираното споразумение от 19.03.18г., с характер на договор за
спогодба, ищците и ответника са направили взаимни отстъпки с цел избягване на
един бъдещ спор – ответникът М. е признал дължимостта на сумата от 45 000
лв., а ищците са се съгласили предвид значителния размер на дълга, същият да
бъде разсрочен при плащането съобразно посочен в същото погасителен план. Освен
това ищците се съгласили при редовно плащане да не предприемат действия във
връзка с принудителното събиране на цялото задължение. Твърдят още, че до
20.12.18г. ответникът е погасил общо 6 000 лв. от целия дълг, плащайки в
брой следните суми: на 03.08.18г. – 3 000 лв.; на 05.10.18г. – 1 000
лв., на 24.10.18г. – 1 000 лв. и на 20.11.18г. – 1 000 лв. До
подаване на исковата молба е настъпил падежа на още 5 уговорени вноски, които
ответникът не е заплатил, а междувременно през м. 11.18г. те са били уведомени
от ЧСИ по посочено изпълнително дело, че спрямо апартамента на ответника е
насочено принудително изпълнение по искане на други негови кредитори. В
съответствие с т. 5 от споразумението /предвид забавяне на погасяването с
повече от една вноска/ ищците са изпратили уведомително писмо до ответника, с
което са изискали от него да заплати цялото непогасено задължение в размер на
39 000 лв. на осн. чл. 70, ал. 1 и чл. 71 от ЗЗД. Писмото не е било
получено от ответника.
В депозирания в срок отговор на исковата молба, допълнен с молба от
06.06.19г., ответникът е оспорил предявените осъдителни искове, твърдейки, че
не дължи никакви суми на ищците. Оспорва наследодателят им М. да е имал парично
вземане към него, а споразумението от 19.03.18г. е бил принуден да го подпише
поради отправени от трето лице словесни заплахи - че при неподписването му, същият ще бъде
оставен на улицата, основавайки се на цитираните в споразумението предварителен
договор за продажба на апартамента /който договор са заявили, че ще обявят за
окончателен/ и нотариален акт за ипотека на гаража /за който имот са заявили,
че ще бъде изнесен на публична продан/. Твърди, че между него и М. няма
действащи договор за заем и предварителен договор за продажба на недвижим имот
и задължение за плащане не е възниквало никога за ответника. Сочи се, че на
него не са му предоставяни суми на заем от наследодателя на ищците, нито има
възникнало задължение от предварителен договор за продажба на недвижим имот. Не
отрича в миналото между ответника и М. да е имало отношения, но това е било
преди повече от 8-9 години /2010г.-2011г./, когато е вземал заем от него, но
всичко си е връщал. По-късно обаче М. е започнал да го изнудва да му плаща
допълнително лихви извън уговореното и го е карал да подписва записи на
заповеди, по които отделно е претендирал плащане на суми. Сочи, че през 2016г.
ответникът отново е имал нужда от заем и сам се е свързал с М., който се е
съгласил, но срещу предварителното учредяване на ипотека върху гараж на
ответника. Пред нотариус е бил подписан нотариалния акт за ипотека, по който е
следвало на ответника да се плати в заем сумата от 10 000 лв., но договор
за заем не бил подписан, а сумата не била платена на ответника. След това М.
„се покрил“ и не му е дал заемната сума. По-късно същата 2016г. М. се обадил на
ответника с предложение да му закупи апартамента, обещавайки, че ипотеката „ще
я оправят“ след сделката с апартамента. Страните отново посетили същия нотариус
и подписали предварителен договор, по който М. е трябвало да заплати на
ответника същия ден по банков път сумата от 35 000 лв. като капаро от
покупната цена. Такава сума ответникът не получил, въпреки многократните
обаждания. Това го принудило да изпрати писмо, с което да го уведоми, че
разваля предварителния договор. Преди около година ответникът бил в тежко
емоционално състояние, когато с него се свързали наследниците на М. и открито
го заплашили, че ще го оставят на улицата, размахвайки описаните предварителен
договор и нотариалния акт за ипотеката. Ответникът е обяснил, че нищо не е
получавал по тези договори, но поради отправените му заплахи е бил принуден да
подпише процесното споразумение. Не успял дори да се консултира с някого – бил
воден единствено от мисълта да не остане на улицата. В процесното споразумение
не е посочен произхода на възникване на задължението от 45 000 лв. и има
ли изплатени такива суми. Поради това ответникът счита, че не следва да заплаща
нещо, което не е получавал като парични суми.
Преди първото по делото с.з. ищците с молба от 14.06.19г. са заявили, че
действително след смъртта на наследодателя им са били проведени няколко
разговора с ответника за уреждане на отношенията им във връзка със задълженията
на последния към техния наследодател, но отричат ответникът да е бил заплашван
по какъвто и да е повод. При разговорите ответникът е заявявал няколко пъти, че
е затруднен финансово и е помолил да се договори разсрочване на задължението.
Не е отричал дълга си, а дори е предлагал начини за разсрочване на същия, тъй
като бил финансово затруднен. Заявявал, че чака „големи пари от обезщетение в
чужбина“ и очаква да заплати дълга си предсрочно. В подкрепа на тези твърдения
се изтъква факта на доброволното плащане на част от уговорените погасителни
вноски.
В отговор на това писмено становище на ищците и съобразно дадената му от
съда в първото с.з. възможност, ответникът е депозирал писмена молба на
27.06.19г., с която представя нотариалния акт за учредяване на договорна
ипотека
върху гараж, както и предварителен договор от 15.12.16г.
за продажба на апартамента му. Изразено е становище, че нито една от двете
посочени в двата договора суми – от 10 000 лв. и от 35 000 лв. не са
били заплатени на ответника от М.. Навел е възражение и за невярност на
уговорката по договора за заем за плащане на сумата от 10 000 лв. в брой,
имайки предвид ограниченията на плащанията в брой, въведени с едноименния
закон, поради което уговорката е била да се плати заемната сума и капарото по предварителния
договор по банков път, което не е било сторено от М..
С молба от 10.07.19г. ищците са заявили, че не разполагат с договор за заем
от 01.02.16г.
За да се произнесе по
основателността на въззивните жалби , съдът съобрази следните факти, установено
въз основа на събрания по делото доказателствен материал:
Ищците са наследници /съпруга и деца/ на починалия на 25.11.17г. Марин
Стоянов М. /така от удостоверението за наследници на л. 17/.
Видно от представеното с исковата молба споразумение от 19.03.18г., че
същото е сключено между ищците в качеството им на наследници на М. С. М., и
ответника, в което са постигнати следните уговорки:
че К.М. има задължение в размер на 45 000 лв. във връзка с договорни
отношения с наследодателя М. по силата на договор за заем и предварителен
договор за продажба на недвижим имот; че страните се договарят и приемат
задължението на М. в посочения размер да бъде разсрочено; че задължението от
45 000 лв. е обезпечено и с ипотека на гараж, находящ се на ул. „Атанас
Томов“ в гр. Варна; че задължението ще бъде разсрочено и ще бъде заплащано в
следните срокове: 3000 лв. до 30.06.2018г.; 5000 лв. до 30.07.2018г.; 5000 лв. до 30.09.2018г.; 5000 лв. до 30.10.2018г.; 5000 лв. до
30.11.2018г.; 2500 лв. до 30.12.2018г.; 2500 лв. до 30.01.2019г.; 5000 лв. до
28.02.2019г.; 5000 лв. до 30.03.2019г.; 5000 лв. до 30.04.2019г.; 2000 лв. до
30.05.2019г.; че крайният срок за погасяване на задължението е 30.05.20г. и при
редовно плащане на дължимите суми кредиторите са поели задължението да не
предприемат действия във връзка с принудителното изпълнение на задължението;
кредиторите се задължили след изплащане на задължението да предадат писменото
си съгласие за заличаване на ипотеката върху гаража, както и да изготвят и
предадат документ, че нямат финансови претенции към К.М., свързани с предходни договорни отношения с техния наследодател; при
забава в погасяването на договорените месечни вноски с повече от една вноска,
кредиторите могат да предприемат действия по принудителното събиране на
вземането си.
Изпратеното от ищците уведомление до ответника на 20.12.18г. чрез телепоща,
с което упражняват правото си по чл. 71 от ЗЗД и изискват изпълнение на цялото
задължение, предвид неплащането на 4 уговорени със споразумението от 19.03.18г.
вноски, не е получено от ответника /л. 14-16/.
Видно от представеното от ответника заверено копие на НА № 43, т. І, рег. №
1105, дело № 22/01.02.16г. на нотариус Св. Д., рег. № 363 на НК, гр. Варна, че
за обезпечаване на вземанията на М. Ст. М., които той има от К.М.М. по договор
за паричен заем от 01.02.16г. в размер на 10 000 лв. /при уговорена лихва
от 3% на месец или общо 900 лв./, които включват главница, лихви, евентуално
наказателни лихви и разноски, както и на всички негови анекси и изменения,
ипотекарният длъжник В. М. М., представлявана от пълномощника си К.М., учредява
в полза на ипотекарния кредитор М. договорна ипотека върху собствения си гараж
№ 8 в гр. Варна, ул. „Атанас Томов“, № 18. Нотариалният акт е подписан от М.
като заемодател и ипотекарен кредитор, от М. - като заемополучател и като
пълномощник на ипотекарния длъжник. В нотариалния акт е отразено, че заемната
сума и дължимото възнаграждение трябва да бъдат върнати в 3-месечен срок – до
01.05.16г. по банков път.
От изпратения от нотариус Св. Д. отговор /л. 135/ се установява, че по
нотариалното дело, по което е изповядан описания по-горе нотариален акт, няма
приложен препис от договор за заем. Отбелязано е още, че по нотариалните дела
не се съхраняват всички документи, представени в нотариалното производство, а
само част от тях, като в конкретния случай, договорът за заем не попада в кръга
на документи, подлежащи на съхранение.
От представения от ответника предварителен договор за покупко-продажба на
недвижим имот, сключен на 15.12.16г. между него като продавач и М. като
купувач, се установява, че страните са се задължили да сключат най-късно до
15.04.17г. окончателен договор за продажбата на собствения на продавача
апартамент № 3 в гр. Варна, ул. „Ст. Караджа“, № 2, ет. 2, ведно с 1/6 ид.ч. от
общите части на сградата и от дворното място, в което е построена същата.
Уговорена е била цена от 100 000 лв., която ще бъде изплатена по следния
начин: капаро от 35 000 лв. се изплащат авансово от купувача на продавача
– в деня на подписването на този договор по банков път, като в тази си част
договорът служи за разписка за платеното капаро; остатъкът от 65 000 лв.
ще бъде изплатена от купувача на продавача в деня на прехвърлянето на имота в
нотариална форма. В т. 9 е уговорено, че ако продавачът се откаже от
сключването на окончателната сделка в уговорения срок или не изпълни
задълженията си по него, то той дължи връщане на капарото на купувача.
От представените от ответника документи на л. 104-121 се установява, че
същият има разкрита банкова сметка *** „ОББ“ АД, по която за периода от
20.01.16г. до 29.09.17г. няма направени преводи на парични суми от М.. По
откритата в „Алианц Банк България“ АД банкова сметка *** /л. 122- л.124/ също
няма преводи на парични суми от наследодателя на ищците за периода от
01.01.16г. до 21.12.17г.
От изпратения от БНБ отговор се установява, че ответникът М. е имал банкови
сметки и в други банки – „Банка Пиреос България“ АД /без движение по сметката
за периода от 01.01.16г. до 31.12.17г. – л. 142/, „Банка ДСК“ ЕАД /сметката в
тази банка е закрита на 11.11.11г. – л. 143/ и втора сметка в „Алианц Банк
България“ АД, извън отразената в горните документи.
Ищците са представили допълнително две платежни нареждания – от 24.03.16г.
и от 28.03.16г., с които наследодателят им е наредил плащане по посочена
банкова сметка *** „Алианц Банк България“ АД на суми, съответно от 10 000
лв. и 12 169 лв. В платежните нареждания е записано основанието за превод
на сумите - „вноска по кредит на К.М.М.“ /л. 144-145/. Ответникът е отрекъл
тези плащания да са във връзка с процесното споразумение и по посочените в него
договор за заем и предварителен договор за продажба на имот.
Видно от молба, депозирана от посочената банка /л. 175/, че банковата
сметка, по която са наредени двете суми от М. е с титуляр самата „Алианц Банк
България“ АД. Посочено е още, че М. е кредитополучател и задължено лице по
договор за кредит „Жилище“, № 20557/21.12.06г., сключен с банката. След
постъпване на всяка от посочените суми по сметката на банката, същите са били
усвоени за погасяване на просрочени задължения на К.М. по посочения договор за
кредит.
В с.з. на 01.11.19г. процесуалният представител на ищците е направил
изявление, че не твърди свързаност между така преведените от М. през м. 03.16г.
суми и сумите по настоящото производство. Пояснил, че документите са
представени, за да се докаже, че между страните е имало и други облигационни
отношения и провежданото от ответника отрицателно доказване /за липсата на
преводи на суми от М./ не е осъществено пълно.
В отговор на горното, ответникът е представил друг договор за заем, който е
бил сключен на 28.03.16г. и от който се установява, че със същия М. му дава
паричен заем от 22 160 лв., ведно с уговорена месечна лихва и с падеж на
30.06.16г. Получаването на сумата е удостоверено от заемополучателя чрез
подписването на самия договор – така чл. 2. В чл. 3 е посочено, че фактът на
връщането на паричния заем ще се докаже с подписването на разписка от страна на
заемодателя за получената обратно сума. Върху договора е отразено изявлението
на М., че договорът е анулиран и без претенции. Ответникът твърди, че плащанията
с посочените две платежни нареждания от м. 03.16г. са свързани именно с този
договор за паричен заем от 28.03.16г., тъй като е имал непогасени задължения по
банковия си кредит с посочената банка в размер на около 20 000 лв. Но това
се били единствените му финансови взаимоотношения с М. през последните 5
години. Ответникът твърди още, че някъде м. август или септември е върнал
заетата по този договор сума и поради това и М. е написал, че договорът е
анулиран без претенции. Едновременно с това ответникът заявява, че поради
ангажименти на М. в Сърбия, не са могли да „доизчистят“ сумата и да вдигнат
ипотеката. След връщането на М. обаче ответникът нямал пари, а му трябвали,
поради което и направили предварителния договор, по който обаче М. не му е
превеждал пари. По тази причина М. му изпратил и препоръчано писмо, с което
заявил, че разваля предварителния договор ако в 14-дневен срок не му преведе
договорената сума. В това с.з. ответникът е признал, че негов племенник, който
е адвокат, го е посъветвал да подпише процесното споразумение, като в противен
случай ще бъде осъден или ще продадат апартамента му. Отрича да е имал
финансови отношения с М. извън тези 23 000 лв. Изразява готовност да
заплати на ищците 18 000 лв., макар и да не ги дължи /л. 179/.
На л. 192 от делото е приложено
представеното от ответника копие на пощенски плик, адресиран до М. М. и
изпратен от К.М. на 24.07.17г. Пратката, изпратена с този плик, е върната като
непотърсена на 14.08.17г.
От показанията на разпитаните по делото свидетели се установява следното:
Свидетелката М. /чиито показания съдът преценява с оглед евентуалната
ѝ заинтересованост в полза на ответника, тъй като същата е негова
съпруга/ сочи, че до започването на настоящото дело – началото на 2018г., тя не
е знаела за отношенията на М. със съпруга ѝ. Зимата на 2018г. – м. януари
или м. февруари тя и съпругът ѝ пътували с негов приятел в колата, когато
М. спрял и отишъл някъде. По-късно те отишли подир него и го намерили в едно
кафене, където чули края на един разговор, в който се споменавало за адвокати и
продажба на добри момчета. Разговорът не бил с добър тон. По-късно свидетелката
поискала да разбере от съпруга си темата на разговора. Той ѝ казал, но
подробности свидетелката научила след началото на настоящото дело. Срещата на М.
била само с един мъж – висок и с гола глава. След разговора М. не изглеждал
добре, но по-късно – след срещата, ответникът обяснил на свидетелката кой е
човека и какви претенции има към него. Свидетелката първо помислила, че съпругът
ѝ е продал нещо и после дълго се уточнявали, защото той не споделя много
работи с нея поради тежкото ѝ заболяване и последвалото тежко лечение,
което е преминала. К. не е споделил всичко, за да предпази свидетелката от
притеснения, но тя разбрала всичко, когато започнало делото. Тя отрича да е
присъствала на договор за ипотека. Заявява, че е дала пълномощно на К., но не
знае какви машинации се правят и за какво са те. Сочи, че познава М. от 30
години, но не го е виждала през последните 10 години. Знае, че през годините с К.
са били в различни отношения – от много добри до много лоши. Имали са и парични
спорове.
Свидетелят Д. е вторият свидетел на проведената между К.М. и трето лице
среща през зимата на 2018г. Всичко било нормално, но когато момчето ставало
заявило, че има добри адвокати и по един или друг начин има момчета и ще си
вземе парите. К. не отговорил на свидетеля за какво става въпрос, но последният
разбрал, че имат проблеми за пари. След това Д. разбрал, че същият човек му се
е обаждал няколко пъти. Сочи, че през август или септември са пътували с
ответника за София, когато същият човек му се обадил и го карал да подписва
нещо, а К. му отвърнал да не се занимава с тези работи – говорили си, но не са
се карали.
Свидетелят С. живее на семейни начала с ищцата В., поради което и неговите
показания съдът преценява с оглед евентуалната му заинтересованост в полза на
ищците. Същият заявява, че се е срещал с ответника през м. 03.18г. и това било
точно на 12.03.18г., тъй като си е снимал записаното върху един лист, относно
това как са се разбрали с М. да върне парите. Ищцата Н. е споделила, че след
смъртта на съпруга си е търсила по телефона няколко пъти ответника, за да върне
дълга си към М. от 45 000 лв., но той не отговарял. Свидетелят поел
ангажимента да се свърже с ответника и когато се свързал с него по телефона,
представил се и казал за споделеното от Н. за наличието на паричния му дълг.
Ответникът не отрекъл това и заявил, че в най-скоро време ще се издължи. Самият
ответник предложил да се срещнат и да обсъдят въпроса. Срещнали се в едно
кафене. Разговорът приключил с това, че написали на едно листче сумите и по
предложение на М. написали кога той ще ги върне – в началото по 5 000 лв.,
после по 3 000 лв. и по 2 500 лв. Заявил, че в някои месеци няма да
има възможност да връща пари, а в други ще връща повече, защото очаквал приходи
от чужбина във връзка с бизнес. Ищците се съгласили на това предложение, защото
желаели само връщането на парите. Свидетелят отрича да е заявявал, че познава
адвокати или че ще търси съдействие за събиране на сумите чрез момчета.
При очната ставка със св. Д. последният заявява, че не си спомня дали С. е
казал точно момчета, но заявил, че по един или друг начин има хора, които да си
вземат парите. Св. С. отрича да е казал такива думи, а допълва, че когато
срещата завършила, двамата с ответника станали и си стиснали ръцете. В този
момент докато М. му държал ръката, казал, че с М. са били добри приятели, че
много му е помагал и в негова памет ще върне всички пари.
М. отрича да е виждал документа, показан му от свидетеля като снимка от
телефона му с написани дати и суми, както и да е казвал посочените от св. С.
думи.
Св. С. допълва, че К. е казал, че има племенник адвокат и споменал името на
адв. Томов, при което С. отвърнал, че той не е страна по тези отношения и ще
попита Н. и децата ѝ. Те се съгласили именно адв. Т. да изготви
споразумението, тъй като и те го познавали. Свързали се с адв. Т., който
изготвил споразумението, което страните сключили в неговата кантора.
Подписването станало няколко дни след срещата в заведението.
В това с.з. М. отрича да е плащал на ищците суми, тъй като не е имал
възможност, но потвърждава, че споразумението е подписано в кантората на
племенника му адв. М. Т., който го е посъветвал да подпише, но по-късно след
консултации с други адвокати разбрал, че нещата стоят по друг начин /л. 149 на
гърба/.
Свидетелката Д. заявява, че познава, както М., така и М., и е чувала за
техни финансови взаимоотношения. Разбрала за задълженията на К. към М. от
съпругата му Н.. Споделя за среща между М. и М. есента на 2016г. или пролетта
на 2017г., на която свидетелката случайно присъствала и се присъединила към
тях. Ставало въпрос, че К. дължи пари на М., но конкретна сума не била
спомената.
От издаденото на 01.03.19г. удостоверение от ЧСИ З. Д., рег. № 808 на НК по
изп.д. № 20128080402043 се установява, че делото е образувано на 27.04.12г. въз
основа на молба на М. С. М. срещу К.М.М. въз основа на изпълнителни листи,
издадени по цитирани дела на ВОС, с които в полза на М. са били присъдени
сумите от 3200лв. и 800лв. като разноски по делата. Въз основа на подадена
молба от взискателя е била наложена на 04.05.12г. възбрана върху ½ ид.ч.
от апартамент № 3 в гр. Варна на ул. „Ст. Караджа“, № 2, ет. 2, собственост на
длъжника, както и върху ¾ ид.ч. върху гараж, разположен в двора на
жилищната сграда в гр. Варна, ул. „Ст. Караджа“, № 2. Постъпили са плащания,
които не са погасили изцяло дълга, вкл. и към Държавата чрез ТД на НАП – Варна,
присъединена по право. С разпореждане от 21.02.19г. изпълнителното дело е било
прекратено на осн. чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК.
От приложената на л. 31-45 справка от СВ-Варна относно вписванията,
отбелязванията и заличаванията по персоналната партида на К.М. се установява,
че за дългове към различни кредитори, вкл. и към М. С. М., „Алианц Банк
България“ АД, „Банка Пиреос България“ АД, са били вписвани сключените договорни
ипотеки върху отделни имоти на М. и съпругата му, както и вписвани и заличавани
възбрани по изпълнителни дела, образувани от неговите кредитори. На 19.10.16г.
е вписано по молба на „Алианц Банк
България“ АД подновяването на договорната ипотека върху ап. № 3 на ул. „Ст.
Караджа“, № 2, ет. 2, обезпечаваща вземането ѝ по договора от
22.12.2006г., а на 09.02.17г. е отбелязано заличаването на възбрана по искане
на взискателя „Банка Пиреос България“ АД върху ½ ид.ч. от гараж в
сградата на ул. „Ст. Караджа“, № 2.
Въз основа на така установеното
от фактическа страна се налагат следните правни изводи:
Предявеният иск е за реално изпълнение на поетото от ответника задължение
по споразумението от 19.03.18г. да заплати посочени парични суми на ищците и
следва да се квалифицира като такъв по
чл. 79, ал. 1 от ЗЗД. Цитираното споразумение съставлява договор за спогодба по
см. на чл. 365, ал. 1 от ЗЗД, тъй като целта на същия е да се избегне един
възможен спор чрез взаимни отстъпки, свързан с наличието и начина на
погасяването на парични задължения на ответника към ищците в качеството им на
правоприемници по наследяване на неговия кредитор, вкл. и чрез ликвидиране
занапред на всички финансови претенции от други /извън посочените в
споразумението/ източници на облигационни отношения. Същността на
споразумението като договор за спогодба се извлича от неговото съдържание,
което подробно беше възпроизведено по-горе – установява се между страните
наличието на задължение в размер на 45 000 лв. на К.М. към кредиторите,
което произтича от задължение за връщане на сума по договор за заем и от
задължение за връщане на платено капаро по предварителен договор за продажба на
недвижим имот /които не са били индивидуализирани в споразумението, но в хода
на производството ответникът ги е посочил конкретно като договори/, сключени
между техния праводател и ответника; уговоря се начина на неговото погасяване
във времето и като размер на погасителните вноски; задължението на кредиторите
да не предприемат принудителни действия въз основа на обезпеченото с ипотека
вземане; задължението на кредиторите при пълно погасяване на дълга да изготвят
и предадат документ, че нямат финансови претенции към длъжника, свързани с
предходни отношения с техния наследодател.
Ако договорът за спогодба е действителен, съдът е длъжен да се съобрази с
договорките между страните в него и да приеме, че отношенията са такива,
каквито те са уговорили. При наличие на спогодба, съдът не може да преценява
интереса на страните, тъй като противното било в противоречие със същността на
договора за спогодба като способ за разрешаване на спорове чрез взаимни
компромиси. В тази връзка ищците не следва да доказват наличието на
задълженията на ответника при постигната спогодба относно този факт – че
ответникът има парично задължение, произхождащо от позволени договори /по арг.
за противното от чл. 366 от ЗЗД/. С оглед тези характеристики на договора за
спогодба, съдът следва да се позове на същия без да установява действителните
отношения между страните /в горния смисъл - Решение № 134/21.06.19г. по гр.д. №
4255/18г. на ВКС, ІІІ г.о./.
В настоящия случай, ответникът в преклузивния срок с отговора на исковата
молба, е релевирал възражение за опорочаване на волята му при сключването на
споразумението от 19.03.18г., тъй като е бил заплашен от трето лице.
Заплашването е основание за унищожаемост на договора, когато едната страна е
била принудена от другата страна или от трето лице да сключи договора чрез
възбуждане на основателен страх. При заплашването се въздейства върху волята на
лицето, като се използват средства за психическа принуда, като страховите
представи могат да имат за предмет живота, здравето, честта или имуществените
интереси както на страната по сделката, така и на други лица, интересите на
които са близки до тези на страната, чието волеизявление се иска. Макар и
законът да не уточнява начина, по който се предизвикват страховите представи, необходимо
е използване за целта на средства, които могат да възбудят основателен страх.
Заплашване няма, ако обективно са налице обстоятелства, които сами могат да
предизвикат страхови представи /така в решение № 38 от 12.02.2009 г. на ВКС по
гр. д. № 532/2008 г., II г. о., ГК/.
Ответникът е уточнил, че в случая заплахите са били словесни и отправени от трето лице - че при неподписването на споразумението,
същият ще бъде оставен на улицата, основавайки се на цитираните в
споразумението предварителен договор за продажба на апартамента /който договор
са заявили, че ще обявят за окончателен/ и нотариален акт за ипотека на гаража
/за който имот са заявили, че ще бъде изнесен на публична продан/. В тази
връзка следва да се посочи, че не съставлява заплашване по см. на чл. 30 от ЗЗД, когато някой заявява, че ще упражни правата си по предвидения в закона
ред, произтичащи от налични облигационни отношения, вследствие на което
длъжникът би се лишил от имуществени блага. Съдът не приема за установено, че
при проведената през м. 03.18г. среща третото лице С. е осъществил действия по
заплашване на ответника М., които да са го принудили въз основа на възбудения
страх да сключи споразумението. В тази връзка, дори и да се кредитират
показанията на св. М. и св. Д. /макар и същите да се разминават относно
конкретните употребени изрази/, че в разговора е било посочено от третото лице,
че познава добри адвокати и продажба на „добри“ момчета/хора, чрез които парите
ще бъдат взети, същите не са достатъчни да обосноват извода, че само под
влияние на въздействието на тези думи е сключена спогодбата. Както се установи
по делото същата е била изготвена от препоръчания именно от М. адвокат –
неговият племенник адв. Т., който му е разяснил, че при несключването за него
ще има неблагоприятни правни последици. Подписването е станало в кантората на
този адвокат около седмица след проведения предварителен разговор между св. С.
и ответника М.. Не се установи по делото и да са били провеждани многократни телефонни
разговори между св. Симеонов /или ищците/ и ответника, които да съставляват
оказване на психически тормоз и въздействие върху ответника, за да подпише
споразумението. В тази насока съдът съобрази, че според св. Димитров
разговорите са били проведени през лятото – м. август или септември, но без да
уточнява годината. Очевидно това не е било лятото на 2017г., тъй като
праводателя М. е починал на 25.11.17г. Това не може и да е лятото на 2018г.,
тъй като споразумението е било вече подписано на 19.03.18г.
С оглед на всичко изложено по-горе следва да се приеме, че при подписването
на процесния договор за спогодба волята на ответника М. не е била опорочена
чрез заплашване и сделката е действителна. А след като това е така и с оглед
изложеното по-горе, предявените от ищците искове, основани на този действителен
договор и в предявените от тях размери /като се зачете признаването от ищците
на неизгодния за тях факт на осъществени плащания от ответника в размер на общо
6 000 лв./ от по 13 000 лв. са основателни, като съдът не е длъжен да
изследва действителните отношения между страните.
Но дори и горното да не бъде споделено, то за съда по настоящото дело е
установено и наличието на задължение на ответника в посочения размер,
произходящо от цитираните в спогодбата два договора. Така от отразените в НА за
договорна ипотека от 01.02.16г. изявления на страните, че М. М. има парично
вземане от К.М. в размер на 10 000 лв. от договор за заем при описани
условия, следва да се приеме за доказан този факт. Как е била предадена сумата
от 10 000 лв. на заемополучателя –
в брой или по банков път /това не е отразено в нотариалния акт/, е без
значение. И дори сумата да е била предадена в брой в нарушение на Закона за
ограничаване на плащанията в брой, предвидената от законодателя санкция не е
недействителност на сделката, а административно-наказателна отговорност. Няма
доказателства по делото М. да е върнал тази сума от 10 000 лв.
С предварителния договор за покупко-продажба на недвижим имот страните са
се съгласили, че покупната цена от 100 000 лв. ще бъде платена на две
вноски – авансово при подписване на предварителния договор в размер на
35 000 лв. и окончателно – в размер на 65 000 лв. в деня на
прехвърлянето на имота с нотариален акт. За авансовата сума е посочено, че се
изплаща по банков път, като в тази част договорът служи за разписка на
платеното капаро. Не се установи на 15.12.16г. М. да е наредил по банкова
сметка *** М. сумата от 35 000 лв., но тълкувана уговорката в т. 2 от
договора, че последният служи за разписка на платеното капаро, следва да се
приеме, че такова е било платено по-рано /било в брой, било чрез друг, вкл. и
погасителен способ/. Към момента на подписване на предварителния договор се
установи, че М. е имал парични задължения и към „Алианц Банк България“ АД (подновила
на 19.10.16г. договорната си ипотека върху ап. № 3 на ул. „Ст. Караджа“, № 2,
ет. 2 за вземането си по договора от 22.12.2006г.), и към „Банка Пиреос
България“ АД (на 09.02.17г. е отбелязано заличаването на възбрана върху имот на
ответника по искане на взискателя). Самият ответник в с.з. на 01.11.19г. /л.
179/ заявява, че след като си изпълнил задължението за връщане на получените в
заем парични средства по договора от 28.03.16г., останали за „доизчистване“
суми и за вдигане на ипотеката (вероятно по договора от 01.02.16г.), което не
можало да се осъществи поради заминаването на М. за Сърбия. След завръщането на
М., на М. му трябвали пари /а не както твърди в отговора на исковата молба, че М.
го е потърсил, за да купи апартамента му/ и тогава „направили“ предварителния
договор. Макар и ответникът да отрича по този предварителен договор да е
получил пари, същият го е подписал в редакцията му, вкл. и на уговорката в т.
2, ал. 2, че договорът служи за разписка за платеното капаро. И накрая, в
процесния договор за спогодба М. е признал, че дължи суми именно по тези два
договора и общият им сбор е равен на 45 000, лв., колкото е сбора от дълга
по договора за заем от 10 000 лв. и задължението за връщане на капарото от
35 000 лв. поради прекратяването на предварителния договор. Наред с
горното, въпреки, че отрича да е получавал тези суми /и дори да се приеме за
недоказано признанието на ищците, че по процесното споразумение е заплатена сума
от 6 000 лв./, ответникът в хода на първоинстанционното производство
заявява, че е готов да заплати сума от 18 000 лв., при условие, че не
дължи никакви суми на праводателя на ищците.
Всичко изложено по-горе налага извода, че предявените главни искове на
ищците /които са обявили, вкл. и чрез исковата си молба, цялото си вземане за
предсрочно изискуемо поради наличието на предпоставките на чл. 71 от ЗЗД,
предвид неплащането в срок на погасителните вноски и предвид установените
големи парични задължения и към други кредитори – ТД на НАП и Н. Д. Н./ са
основателни в пълните им предявени размери от по 13 000 лв.
Поради горното обжалваното решение следва да се потвърди в осъдителните му
части и да се отмени в отхвърлителните му части и в полза на ищците да се
присъдят суми в размер на още по 3
333.33 лв. на всеки от тях, представляващи разликите над присъдените им
суми от по 9 666.67 лв. до предявените размери от по 13 000 лв.
По разноските.
Предвид уважаването на исковете в пълен размер, на ищците се дължи и пълния
размер на направените от тях разноски за първата инстанция, възлизащи на общо
3344лв., поради което следва да им се присъди сума в размер на още 857.44лв.,
тъй като им е била присъдена сума от 2486.56лв., на осн. чл. 78, ал. 1 от ГПК.
Първоинстанционното решение следва да се отмени в частта му, с която в полза на
ответника са присъдени разноски.
За настоящата инстанция на ищците в качеството им на въззивници следва да
се присъди сумата от 200 лв., представляваща заплатена ДТ.
Воден
от горното, съдът
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА решение
№ 35/13.01.20г., постановено по гр.д. № 362/19г. на ОС-Варна, В ЧАСТТА МУ, с
която К.М.М., ЕГН ********** ***,
е осъден да заплати на Н.И.М., ЕГН **********, от гр. Варна, м. „Траката“, ул. „8-ма“,
№ 8А, В.М.М., ЕГН ********** *** и С.М.М., ЕГН **********, от гр. Варна, м. „Траката“, ул. „8-ма“ , № 4А, по 9 666.67 лв. (девет хиляди
шестотин и шестдесет и шест лева и 67 ст.) на всеки от тях, дължими по
споразумение за разсрочване на задължение от 19.03.2018 г., ведно със законната
лихва от датата на исковата молба: 22.02.2018 г., до окончателното изплащане на
сумата, по банкова сметка *** ***, BIC ***, титуляр Н.И.М., както и сумата
2486.56 лв. (две хиляди и четиристотин и осемдесет и шест лева и 56 ст.),
представляваща сторените разноски, съразмерно уважената част от исковете, на
основание чл. 78, ал. 1 ГПК.
ОТМЕНЯ решение
№ 35/13.01.20г., постановено по гр.д. № 362/19г. на ОС-Варна, В ЧАСТИТЕ МУ, с
които са били отхвърлени исковете, предявени от Н.И.М.,
В.М.М. и С.М.М. срещу К.М.М. с. ЕГН, с. а. за заплащане на горниците над
присъдените суми по 9 666.67 лв. до претендираните суми по 13 000 (тринадесет
хиляди) лв. на всеки от тях, дължими по споразумение за разсрочване на
задължение от 19.03.2018 г., ведно със законната лихва от датата на исковата
молба: 22.02.2018 г. до окончателното изплащане на сумата; и Н.И.М., В.М.М. и С.М.М.
са осъдени да заплатят на К.М.М. с. ЕГН, с. а. сумата 512.82 лв. (петстотин и
дванадесет лева и 82 ст.), представляваща разноските, съразмерно отхвърлената
част от исковете, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, И ВМЕСТО НЕГО ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА К.М.М.,
ЕГН ********** ***, да заплати на Н.И.М., ЕГН **********, от гр. Варна, м.
„Траката“, ул. „8-ма“, № 8А, В.М.М., ЕГН ********** *** и С.М.М., ЕГН **********, от гр. Варна, м. „Траката“, ул. „8-ма“, № 4А,
суми от по 3 333.33 лв. (три хиляди триста тридесет и три лева и тридесет и
три ст.) на всеки от тях, представляващи разликите над уважените части от
по 9 666.67 лв. до пълните предявени размери от по 13 000 лв., дължими
по споразумение за разсрочване на задължение от 19.03.2018 г., ведно със
законната лихва от датата на исковата молба: 22.02.2018 г., до окончателното
изплащане на сумите, по банкова сметка *** ***, BIC ***, титуляр Н.И.М., както
и сумата от още 857.44 /осемстотин петдесет и седем лева и четиридесет и
четири ст./ лв.,представляваща сума до пълния размер на направените от
ищците разноски пред първата инстанция, както и сумата от 200 /двеста/лв.,
представляваща разноски за въззивната инстанция, на осн. чл. 78, ал. 1 от ГПК.
Решението може
да се обжалва с касационна жалба пред Върховния касационен съд в едномесечен
срок от съобщението до страните /да се връчи чрез
процесуалните им представители/, при
наличието на предпоставките за допускане на касационното обжалване съобразно
чл. 280, ал. 1 и ал. 2 от ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: