Решение по дело №275/2023 на Административен съд - Видин

Производството е по реда на чл.40, ал.1 от Закона за достъп до обществена информация (ЗДОИ), във връзка с чл.145 и следващите от АПК.

Образувано е по жалба на Сдружение Гражданско движение „Боец-България обединена с една цел”, ЕИК *********, с адрес: гр. Видин, ж.к.”Панония”, бл.4, вх.З, ап.157, представлявано от председателя на УС Г. Б. Г., против отказ за предоставяне на обществена информация по заявление вх.№ 513004-69/11.12.2023 г., материализиран в решение рег.№ 513000-86324/18.12.2023 г. на Директор на СДВР. В жалбата се сочи, че постановеният изричен отказ е необоснован, незаконосъобразен, постановен в нарушение на материалния закон. Твърди се, че във връзка с публично известни събития във връзка с граждански протести против ръководството на БФС на 16.11.2023 г., жалбоподателят поискал предоставяне на обществена информация от Столична община, като по т.3 от заявлението същото било препратено за отговор по компетентност на СДВР. Посочва, че макар поисканата информация да не е определена от ответника като държавна или служебна тайна, нито като класифицирана такава, отказът е постановен с единствения аргумент, че чрез предоставянето й заявителят би могъл да разкрие извършени престъпления. Според оспорващия, надделяващият обществен интерес изисква предоставянето на поисканата информация, противно на приетото в атакуваното решение, за което се аргументира и с разпоредбата на §.1, т.6 от ДР на ЗДОИ, съгласно която „надделяващ обществен интерес” е налице, когато чрез исканата информация се цели разкриване на корупция и на злоупотреба с власт, повишаване на прозрачността и отчетността на субектите по чл.3 или чл.3а, което според жалбоподателя налага именно разкриване на исканата обществена информация, а не отказ да бъде предоставена същата. Посочва още, че исканата информация попада в приложното поле на чл.2 от ЗДОИ, като не съществуват юридически пречки да бъде предоставена.

Иска се от съда да постанови решение, с което да отмени отказа на Директор на СДВР, материализиран в процесното решение, като незаконосъобразен, да се задължи ответника да я предостави в пълния поискан обем. Претендира присъждане на направените разноски по делото, като представя договор за правно обслужване пълномощно за процесуално представителство. Представя и писмено становище по съществото на спора.

Ответникът по жалбата Директор на СДВР, чрез процесуален представител депозира писмени бележки по съществото на спора, с които оспорва жалбата като неоснователна и недоказана. Иска се от съда жалбата да бъде отхвърлена, като се присъдят и направените по делото разноски за процесуално представителство. Прави евентуално възражение за прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение.

След като прецени доводите на страните и събраните по делото доказателства, съдът намира за установена следната фактическа обстановка: със заявление рег.№ СОА23-ЕВ01-658/27.11.2023 г. оспорващият поискал от Столична община предоставяне на обществена информация във връзка с проведените на 16.11.2023 г. граждански протести против ръководството на БФС. Като приели, че поставеният по т.3 въпрос не попада в тяхната компетентност, от Столична община препратили заявлението на СДВР, като уведомили заявителя за това с писмо изх.№ СОА23-ЕВ01-658-(4)/09.1.

С процесното решение рег.№ 513000-86324/18.12.2023 г. директор на СДВР приел, че следва да бъде постановен отказ по заявлението, с което се иска предоставяне на следна информация: „3. Участвали ли са служители на Общинска полиция в охраната на протестите срещу БФС на 16.11.2023 г.? Колко служители са участвали? Какви са били техните оперативни задачи? Установени ли са действия на полицейско насилие или превишаване на правомощията от служителите на Общинска полиция по време на тези протести?”. Изложил мотиви, че исканата в заявлението информация не е държавна тайна по смисъла на ЗЗКИ или служебна тайна съгласно Списък на категориите информация в МВР, но не отговаря на изискванията на чл.2, ал.1 от ЗДОИ, тъй като няма характер на такава, свързана с обществения живот в Р. България, и същата не се търси за съставяне на собствено мнение относно задължените по ЗДОИ субекти. Посочил още, че освен посоченото в заявлението като мотив съставяне на обективно мнение за дейността на институцията, заявителят посочил и незаконосъобразна цел, а именно разкриване на евентуално извършени престъпления, което е функция на полицейските органи, а ръководството и надзора върху разследването се осъществява от прокурора. Цитирал разпоредбата на чл.41, ал.2 от Конституцията на Р. България, според която ограничаването на достъпа до обществена информация е допустимо с оглед охраната на други конституционно значими права и интереси. Цитирана е и нормата на чл.5 от ЗДОИ, като било прието, че безспорно исканата обществена информация е свързана с опазването на обществения ред, което наложило извода, че дейността по разкриване на престъпления неизбежно е свързана със засягането на чужди права, респ. засягането на правата и доброто име на други лица, което налага ограничаване на получаването й.

При така установената фактическа обстановка съдът намира от правна страна следното: жалбата е редовна и допустима за разглеждане. Съдържанието й съответства на изискванията по чл.159, ал.1, т.5, т.6 и т.7 от АПК, като е посочен атакувания акт, изложени са съображения в какво се състои неговата незаконосъобразност и се иска от съда да отмени изричен отказ на Директор на СДВР, обективиран в процесното решение, като незаконосъобразен, като се задължи ответника да я предостави в пълния поискан обем. От приложената към преписката справка се установява, че атакуваното решение е получено от заявителя на посочения в заявлението адрес на 21.12.2023 г., което налага извод, че жалбата е подадена в рамките на преклузивния срок, установен в чл.149, ал.1 от АПК, срещу акт, който подлежи на съдебен контрол за законосъобразност, съгласно изричната разпоредба на чл.40, ал.1 от ЗДОИ и от активно процесуално легитимирано лице с правен интерес от обжалване.

Разгледана по същество жалбата е основателна.

Безспорно Столична дирекция на вътрешните работи към Министерство на вътрешните работи е държавен орган по смисъла на чл.3, ал.1 от ЗДОИ, задължен субект по чл.3, ал.2 от ЗДОИ.

Оспореният акт е постановен в писмена форма и е издаден от компетентен орган. Видно от приложеното удостоверение рег.№ 513р-130625/29.12.2023 г. на началник сектор в отдел „Човешки ресурси” при СДВР, издателят на оспореното решение е заемал длъжността директор на СДВР при МВР, следователно е компетентен да издаде процесния акт.

Правото на всеки гражданин да търси, получава и разпространява информация е конституционно гарантирано с разпоредбата на чл.41, ал.1 от Конституцията на Република България, а отношенията, свързани с правото на достъп до обществена информация, се уреждат със ЗДОИ, който с чл.2, ал.1 дава следната легална дефиниция на това понятие: всяка информация, свързана с обществения живот в Република България, която дава възможност на гражданите да си съставят собствено мнение относно дейността на задължените по закона субекти. В обхвата й попадат всички данни относно обществения живот, съдържащи се в документи и други материални носители на данни, създавани или съхранявани от задължените по ЗДОИ субекти. Чл.4, ал.1 от ЗДОИ признава правото на всеки гражданин да бъде субект на правото на достъп до обществена информация. На това право съответства задължението на държавните органи, техните териториални звена и на органите на местно самоуправление да предоставят такава информация, съгласно разпоредбата на чл.3, ал.1 от ЗДОИ. Според чл.28, ал.2 от ЗДОИ заявленията за предоставяне достъп до обществена информация се разглеждат от органите по чл.3 или от изрично определени от тях лица, които вземат решение за предоставяне или отказ от предоставяне на достъп до исканата обществена информация.

Съгласно разпоредбата на чл.38 от ЗДОИ административният орган е задължен в решението си за отказ за предоставяне на обществена информация да посочи правното и фактическото основание за отказ по този закон, а неспазването на изискванията за форма и съдържание представлява нарушение на чл.146, т.2 от АПК.

ЗДОИ въвежда принцип за свободен достъп до обществена информация, като изключенията от това правило са уредени в чл.13, ал.2 от ЗДОИ, който предвижда възможност за ограничаване на достъпа до такава информация, когато тя е свързана с оперативната подготовка на актовете на органите и няма самостоятелно значение (мнения и препоръки, изготвени от или за органа, становища и консултации), когато съдържа мнения и позиции във връзка с настоящи или предстоящи преговори, водени от органа или от негово име, както и сведения, свързани с тях, и е подготвена от администрациите на съответните органи. Тази възможност обаче е изключение и ограничаването на достъпа до обществена информация във всеки отделен случай трябва да бъде обосновано и мотивирано, което не е направено от ответника в оспореното решение.

Спорен по делото е въпросът за характера на обществената информация, достъпът до която е отказан от ответника. Директор на СДВР твърди в атакуваното решение рег.№ 513000-86324/18.12.2023 г., че поисканата обществена информация попада в хипотезите на чл.41, ал.2 от КРБ и чл.5 от ЗДОИ, като разкриването й би довело до засягане на чужди права, понеже се касае за информация, свързана с (опазването на) обществения ред.

Според настоящия съдебен състав заявената от жалбоподателя информация относно това, участвали ли са служители на Общинска полиция в охраната на протестите срещу БФС на 16.11.2023 г., колко служители са участвали, какви са били техните оперативни задачи, както и установени ли са действия на полицейско насилие или превишаване на правомощията от служителите на Общинска полиция по време на тези протести, разкрива белезите на информация, свързана с обществения живот в страната, а не представлява „лична информация” по смисъла на §.1, т.2 от ДР на ЗДОИ, доколкото касае лица, осъществяващи публични функции, които участват в основната дейност на министерството на вътрешните работи. Следователно и с оглед разпоредбата на чл.13, ал.1 от ЗДОИ достъпът до тази информация следва да бъде свободен, при ограниченията, предвидени в ал.2 от същия член.

Следва да се отбележи, че разпоредбата на чл.31 от ЗДОИ предвижда изрична процедура по защита правата и законните интереси на трети лица, когато е поискан достъп до обществена информация, която засяга такива субекти, но от преписката не може да се установи тази процедура да е била провеждана от ответника. В този смисъл органът е следвало да изиска съгласие от засегнатите служители от състава на МВР за евентуалното предоставяне на техните имена, като при отказ би трябвало да извърши преценка за наличие на надделяващ обществен интерес по смисъла на §.1, т.6 от ЗДОИ и да се произнесе с мотивирано решение. Всъщност дори заявената информация да попадаше в хипотезата на чл.13, ал.2 от ЗДОИ, органът не е направил задължителната преценка по чл.13, ал.4 от ЗДОИ за наличие на надделяващ обществен интерес, който изключва ограничението на закона.

Съобразявайки горното настоящият съдебен състав счита, че обжалвания изричен отказ е незаконосъобразен, издаден при противоречие с материалноправни и процесуални разпоредби, както и в противоречие с целта на закона, поради което подадената жалба е основателна и следва да бъде уважена. Атакуваното решение следва да бъде отменено, а преписката върната за произнасяне с нарочен акт в срока по чл.28 от ЗДОИ.

Предвид изхода на правния спор и на основание чл.143, ал.1 от АПК СДВР към МВР, като юридическото лице, към което принадлежи ответникът, следва да бъде осъдено да заплати на жалбоподателя направените по делото разноски в размер общо на 1010,00 лева, от които 10,00 лева внесена държавна такса за образуване на настоящето дело и 1000,00 лева за заплатено адвокатско възнаграждение, съгласно представените писмени доказателства за това. Неоснователно е направеното възражение за прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение, което е договорено и заплатено в минималния размер, определен по реда на чл.8, ал.3 от Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.

Воден от горните мотиви и на основание чл.172, ал.2 от АПК, Административен съд Видин

Р Е Ш И:

ОТМЕНЯ решение рег.№ 513000-86324/18.12.2023 г. на Директор на СДВР, с което е постановен отказ за предоставяне на достъп до обществена информация по заявление вх.№ 513004-69/11.12.2023 г., подадено от Сдружение Гражданско движение „Боец-България обединена с една цел”, ЕИК *********, с адрес: гр. Видин, ж.к.”Панония”, бл.4, вх.З, ап.157, представлявано от председателя на УС Г. Б. Г., с което се иска предоставяне на следна информация: „3. Участвали ли са служители на Общинска полиция в охраната на протестите срещу БФС на 16.11.2023 г.? Колко служители са участвали? Какви са били техните оперативни задачи? Установени ли са действия на полицейско насилие или превишаване на правомощията от служителите на Общинска полиция по време на тези протести?”.

ВРЪЩА делото като преписка на Директор на СДВР за ново произнасяне по заявление вх.№ 513004-69/11.12.2023 г., подадено от Сдружение Гражданско движение „Боец-България обединена с една цел”, ЕИК *********, с адрес: гр. Видин, ж.к.”Панония”, бл.4, вх.З, ап.157, представлявано от председателя на УС Г. Б. Г., в четиринадесет дневен срок, считано от датата на получаване на преписката, при спазване на указанията по тълкуването и прилагането на закона, дадени в мотивите към настоящото решение.

ОСЪЖДА Столична дирекция на вътрешните работи при Министерство на вътрешните работи да заплати в полза на Сдружение Гражданско движение „Боец-България обединена с една цел”, ЕИК *********, с адрес: гр. Видин, ж.к.”Панония”, бл.4, вх.З, ап.157, представлявано от председателя на УС Г. Б. Г., направените разноски по делото в размер общо на 1010,00 (хиляда и десет) лева.

Настоящето решение е окончателно и не подлежи на оспорване, на основание чл.40, ал.3 от ЗДОИ.