Р Е
Ш Е Н
И Е
№ …
гр. София, 29.10.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, ІІ-д въззивен състав, в публичното заседание на втори октомври две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРАСИМИР МАЗГАЛОВ
ЧЛЕНОВЕ: СИЛВАНА ГЪЛЪБОВА
Мл.с.
ИВЕЛИНА СИМЕОНОВА
при секретаря Алина Тодорова, като разгледа докладваното от съдията Гълъбова гр.д. №1665 по описа на СГС за 2020 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.258 –
273 ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на
ответника „П.“ ЕООД срещу решение от 07.11.2019 г. по гр.д. №42107/2019 г. на
Софийския районен съд, 78 състав, с което са уважени предявените от „Р.“ ЕООД
срещу жалбоподателя установителни искове с правно основание чл.415 ал.1 ГПК за
сумата от 5380,00 лв. - главница по седем фактури, посочени в исковата молба,
както и лихва за забава в размер на 537,60 лв. за периода 16.02.2018 г. -
15.04.2019 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на
подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение до окончателното
изплащане, като ответникът е осъден да заплати на ищеца разноски в заповедното
и исковото производство.
В жалбата се твърди, че решението на
СРС е нищожно, тъй като няма изискуемата от закона форма, и неправилно. Сочи,
че по делото не е установено наличието на сочения от ищеца договор за наем, тъй
като същият, както и представените общи условия към договора, приемо-предаватален
протокол и фактури са подписани от лице без представителна власт. Предвид
изложеното, жалбоподателят моли въззивния съд да отмени обжалваното решение и
да отхвърли предявените искове. Не претендира разноски.
Въззиваемата страна „Р.“ ЕООД в срока
за отговор по чл.263 ал.1 ГПК не взема становище по жалбата, в о.с.з. - оспорва
същата. Не претендира разноски.
Съдът,
като обсъди доводите във въззивната жалба относно атакувания
съдебен акт и събраните по делото доказателства, достигна до следните фактически
и правни изводи:
Жалбата е подадена в
срок и е допустима, а разгледана по същество е неоснователна.
Съгласно разпоредбата
на чл.269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността
на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите
въпроси е ограничен от посоченото в жалбата с изключение на случаите, когато
следва да приложи императивна материалноправна норма, както и когато следи
служебно за интереса на някоя от страните – т.1 от ТР №1/09.12.2013 г. по
тълк.д. №1/2013 г. на ОСГТК на ВКС. Настоящият случай не попада в двете
визирани изключения, поради което въззивният съд следва да се произнесе по
правилността на решението само по наведените оплаквания в жалбата.
Процесното
първоинстанционно решение е валидно и допустимо. Неоснователен е доводът на
въззивника за нищожност на обжалваното съдебно решение. Нищожността е възможно
най-тежкият порок на съдебния акт. В закона не са посочени хипотези на
нищожност, но същите са изведени в доктрината и съдебната практика. Нищожно е
съдебното решение, постановено от лице, което няма съдийска правоспособност или
от незаконен състав, постановено по предмет, по който съдът не разполага с
правораздавателна власт, както и решение по спор, който е извън пределите на
личната и териториална компетентност на българския съд, тъй като е в
изключителната компетентност на чуждестранен съд. Нищожное устно постановеното
решение или решението, изготвено в писмена форма, но останало неподписано,
когато липсата на подписи се дължи на отказ на съдиите, образуващи мнозинство
от членовете на съдебния състав да го подпишат, както и решението, постановено
при липса на мотиви, когато то е неразбираемо и неговият смисъл не би могъл да
се извлече дори при тълкуване – ТР №1/2011 г. на ОСГТК на ВКС. Обжалваното в
настоящото производство решението не страда от нито един от сочените пороци,
поради което същото е валидно.
Решението
е и правилно, поради следното:
Производството
по гр.д. №42167/2019 г. по описа на СРС, 78 състав, е образувано по искова
молба от „Р.“ ЕООД, с която срещу „П.“ ЕООД са предявени кумулативно съединени
установителни искове с правно основание чл.422 вр. чл.415 ал.1 ГПК вр. чл.79
ал.1 ЗЗД вр. чл.232 ал.2 ЗЗД и чл.86 ЗЗД за сумата от 5380,00 лв.,
представляваща неизплатена наемна цена по договор за наем на строителна техника
от 28.11.2017 г., съгласно фактури №№**********/15.02.2018 г.;
**********/23.04.2018 г.; **********/17.05.2018 г.; **********/31.05.2018 г. и
**********/05.06.2018 г., и сумата от 536,60 лв., представляваща лихва за
забава за периода 16.02.2018 г. - 15.04.2019 г., ведно със законната лихва
върху главницата, считано от датата на депозиране на заявлението за издаване на
заповед за изпълнение до окончателното изплащане, за които суми е издадена
заповед за изпълнение по чл.410 ГПК по гр.д. №21782/2019 г. по описа на СРС, 78
състав.
Ответникът в срока за отговор по чл.131 ГПК оспорва предявените искове, като твърди, че между страните няма валидно сключен договор за наем със сочения предмет, тъй като представените договор за наем на строителна техника от 28.11.2017 г., общи условия към договора, приемо-предавателен протокол и фактури са подписани от лице без представителна власт.
За основателността на предявения иск, в
тежест на ищеца да установи, че страните са били обвързани от договор за наем
на недвижим имот.
В
тежест на ответника е да установи положителния факт на плащане на
претендираната наемна цена.
От представените по делото е представен договор за наем от 28.11.2017 г., общи условия за наем на техника и приемо-предавателен протокол за техника по договор №4806/01.12.2017 г. се установява, че ищецът, като наемодател, е предоставил на ответното дружество, като наемател, ползването на следната движима вещ, а именно: ножична вишка Sky Jack SJ 8831 12,5 м. - дизел – Sky Jack, срещу задължението на наемателя да заплаща наемна цена в размер на 50,00 лв. без ДДС на ден.
По делото са представени фактура №**********/15.01.2018 г. за сумата от 1800,00 лв. с ДДС – за наем на ножична вишка Sky Jack SJ 8831 12,5 м. - дизел – Sky Jack, фактура №**********/15.02.2018 г. за сумата от 1800,00 лв. с ДДС – за наем на ножична вишка Sky Jack SJ 8831 12,5 м. - дизел – Sky Jack, фактура №**********/30.03.2018 г. за сумата от 1800,00 лв. с ДДС – за наем на ножична вишка Sky Jack SJ 8831 12,5 м. - дизел – Sky Jack, фактура №**********/23.04.2018 г. за сумата от 1800,00 лв. с ДДС – за наем на ножична вишка Sky Jack SJ 8831 12,5 м. - дизел – Sky Jack, фактура №**********/17.05.2018 г. за сумата от 900,00 лв. с ДДС – за наем на ножична вишка Sky Jack SJ 8831 12,5 м. - дизел – Sky Jack, фактура №**********/31.05.2018 г. за сумата от 360,00 лв. с ДДС – за наем на ножична вишка Sky Jack SJ 8831 12,5 м. - дизел – Sky Jack, фактура №**********/05.06.2018 г. за сумата от 960,00 лв. с ДДС – за наем на ножична вишка Sky Jack SJ 8831 12,5 м. - дизел – Sky Jack.
Представена е и покана за доброволно изпълнение, изходяща от ищеца, за заплащане на непогасени задължения по процесния договор за наем в общ размер на сумата от 5380,00 лв. с ДДС.
От приетото по делото заключение на ССчЕ, което съдът кредитира напълно, се установява, че процесните фактури са осчетоводени в счетоводството на ищцовото дружество, като ответникът дължи по тях сума в общ размер на 5380,00 лв. Вещото лице сочи още, че фактурите са осчетоводени и от ответното дружество, включени са в дневниците за покупки и са подадени със справка-декларация в НАП.
При тези данни и с оглед на събраните по делото доказателства, съдът намира, че по делото се установи безспорно, че страните са били в облигационни отношения със соченото от ищеца съдържание – ищецът е предоставил на ответното дружество ползването на процесната движима вещ по силата на договора за наем от 28.11.2017 г., срещу което за ответника е възникнало задължение да заплаща наемната цена.
Настоящият съдебен състав намира за
неоснователни възраженията на ответника за липса на валидно облигационно
правоотношение, тъй като договорът, ОУ към него и приемо-предавателния протокол
са подписани от лице без представителна власт. Съгласно разпоредбата на чл.301 ТЗ, когато едно лице действа от името на търговец без представителна власт, се
смята, че търговецът потвърждава действията, ако не се противопостави веднага
след узнаването. По делото не се установи, а и няма наведени твърдения в тази
насока, за такова противопоставяне от
страна на търговеца. Напротив -
събраните по делото доказателства /заключението на ССчЕ/, от които се установи
осчетоводяване на процесните фактури от страна на дружеството-ответник, както и
извършваните от него плащания, доказват не само липсата на противопоставяне от
страна на търговеца, а и изричното потвърждаване действията на лицето И.Г..
Поради изложеното и поради съвпадане на крайните изводи на двете съдебни инстанции, решението на СРС следва да бъде потвърдено изцяло.
Воден от гореизложеното, съдът
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА изцяло решение №268327/07.11.2019 г., постановено по гр.д. №42107/2019 г. по описа на СРС, ГО, 78 състав.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на
обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.