НОХД № 587/2018 год.
МОТИВИ:
Обвинението е против подc. К.А.П.,
ЕГН ********** за престъпление
по чл.343б
ал.1 от НК за това, че на 01.04.2018г. в гр.П., по ул.”П.” е управлявал
МПС- лек автомобил „. …” с ДК№ …, с концентрация на алкохол в кръвта си над 1,2
на хиляда, а именно 2.67 на хиляда, установено по надлежния ред - чл.3 от
Наредба №1 от 19.07.2017г. за реда за установяване употребата на алкохол и/или
наркотични вещества или техни аналози, посредством проба с техническо средство
„Алкотест Дрегер 7510” с фабричен № ARDM 0194.
Производството пред първата инстанция е
по реда на Глава ХІV от НПК.
В съдебно заседание подсъдимият се явява
лично, декларира, че се признава за виновен по обвинението, но не дава
обяснения.
Представителят на Районна
прокуратура-гр.П. поддържа изцяло обвинението и излага подробни доводи по
същество. Пледира за осъдителна присъда с налагане на наказание лишаване от
свобода, чието изтърпяване да бъде отложено, както и на наказание глоба и
лишаване от правоуправление.
Районният съд обсъди и прецени събраните по делото доказателства,
поотделно и в тяхната съвкупност, при спазване на
разпоредбите на чл.301 от НПК, като прие за установено от фактическа страна
следното:
Подсъдимият
е правоспособен водач на МПС от 1987 година, като
до момента е бил наказван за едно нарушение по ЗДвП с наказателно постановление
през 2007 година.
На 01.04.2018
год., след като бил употребил алкохол, подс.К.П. се качил на лек автомобил
„Мерцедес Ц250” с ДК№ РА 67 23 ВВ и започнал да го управлява в гр.П..
На същата дата около 22.20 часа,
св.Стоян Стамболийски, заедно с колегата си мл.инсп.К. Н. – полицейски
служители в РУ на МВР-П., изпълнявали служебните си задължения съгласно
утвърден график, като се намирали на установъчен пункт на ул.”…” и ул.”…” в гр.П..
В един момент при тях спрял гражданин с лек автомобил и обяснил, че в района на
ул.”…” и ул.”…”, след кръговото кръстовище,
имало ПТП с л.а. „…”. При пристигане на гореописаното място полицейските
служители установили, че катастрофиралият лек автомобил „…” с рег. № … се движи в посока ул.”…”, както и че е със спукана
предна дясна гума. Със светлини и звуков сигнал полицаите спрели водача на
лекия автомобил на ул. „…”. В хода на проверката установили, че автомобилът се
управлява от подс.К.П., който бил в явно нетрезво състояние. Пред полицаите
същият не отрекъл да е консумирал алкохол, като уточнил, че изпил около литър
ракия. Това наложило св. С. и колегата му да поискат съдействие чрез дежурния
на РУ на МВР-П. от сектор „ПП” при ОД на МВР- П.. На място пристигнали св. М. Д.
и колегата му А. Б. – автоконтрольори в СПП при ОД на МВР-П.. В 22.33ч. на 01.04.2018 год. св.Дишков
извършил проверка на подс.П. с техническо средство „Алкотест Дрегер 7510” с
фабричен № ARDM 0194, който отчел 2.67 промила алкохол в издишания от
водача въздух.
Показанията на техническото средство били показани на
подсъдимия и той се съгласил с тях, което било отразено в изготвения ТМИ с № 0029013/01.04.2018
година. Поради това, че приел показанията на техническото средство и в
съответствие с разписаното в чл.3, ал.2, т.2 и чл.6 ал.4 от Наредба
№ 1 от 19.07.2017 г. за реда за установяване употребата на алкохол и/или наркотични вещества или техни
аналози, подсъдимият не бил подлаган на по-нататъшна проверка за употреба на
алкохол посредством доказателствен
анализатор или медицинско и химическо
лабораторно изследване. След това против подс. П. били съставени два АУАН – за
шофиране след употреба на алкохол и за нарушениепо чл.20 ал.2 от ЗДвП, който
той приел и подписал без възражения.
По повод гореописаното било отпочнато
настоящото наказателно производство.
Видно от справката за съдимост на подс. П. той е не осъждан.
Видно от справката за нарушител/водач издадена от
сектор „ПП” при ОД на МВР-П., подсъдимият притежава СУМПС с придобити категории
В, М и АМ, като до момента е санкциониран по административен ред само веднъж
през 2007г. за друго нарушение по ЗДвП с НП.
Видно от справката-списък на средствата за измерване –
анализатори на алкохол в дъха /лист 11 от ДП/, процесното техническо средство „Алкотест
Дрегер 7510” с фабричен № ARDM 0194 е преминало последваща
проверка за техническа изправност за последно на 13.11.2017г., която проверка е
със срок на валидност от 6 месеца и следователно към инкриминираната дата е било технически
изправно, т.к. подлежи на последваща
проверка за техническа изправност на всеки 6 месеца.
Горната
фактическа обстановка съдът възприе изцяло от показанията на свидетелите Стамболийски и
Дишков, дадени в ДП и приобщени към доказателствения материал чрез прочитането
им по реда на чл.281 от НПК, както и от писмените доказателства инкорпорирани в
доказателствения материал по реда на чл.283 от НПК.
Съдът
кредитира изцяло събраните писмени и гласни доказателства, тъй като са
непротиворечиви и по категоричен начин очертават гореописаната фактическа
обстановка, при което не се налага техният подробен анализ.
С оглед възприетата фактическа
обстановка и след анализ на доказателствата съдът прие, че подсъдимият е
осъществил от обективна и субективна страна състава на престъплението по чл.343б
ал.1 от НК, като на 01.04.2018г. в гр.П., по ул. ”…” е управлявал МПС - лек
автомобил „.. ..” с ДК№ .., с концентрация на алкохол в кръвта си над 1,2 на
хиляда, а именно 2.67 на хиляда, установено по надлежния ред - чл.3 от Наредба
№1 от 19.07.2017г. за реда за установяване употребата на алкохол и/или
наркотични вещества или техни аналози, посредством проба с техническо средство
„Алкотест Дрегер 7510” с фабричен № ARDM 0194.
Подсъдимият е имал представи за всички
обективни елементи на престъпния състав, като е предвиждал и е допускал
настъпването на общественоопасните последици на деянието си. Действал е при евентуален
умисъл, тъй като е съзнавал, че е употребил алкохол, чиято концентрация в
кръвта му би могла да надхвърля допустимата по закон, включително и прага от
1.2 промила. Съзнавал е, че при това положение няма право да управлява МПС, но
преследвайки пряката си цел - да се придвижи с автомобила от едно място до
друго, се е съгласил с настъпването на общественоопасните последици от деянието
си.
В нарушение на чл.5 ал.3, т.1 от ЗДвП
подсъдимият е управлявал автомобила си, след като е употребил алкохол, като с
оглед концентрацията на алкохол в кръвта му – 2.67 промила, административното нарушение
по ЗДвП съставлява престъпление по чл.343б ал.1 от НК.
Употребата на алкохол е установена в
съответствие с изискванията на Наредба №
1 от 19.07.2017 г. за реда за установяване употребата на алкохол и/или
наркотични вещества или техни аналози, в сила от 29.09.2017 година.
При
определяне вида и размера на наказанието, което следва да се наложи на
подсъдимия, съдът взе предвид разпоредбите на чл.36 от НК - относно целите на
наказанието и на чл.54 и следващите от НК - за неговата индивидуализация.
Обществената опасност на деянието е
висока с оглед засягането на правната сигурност и установеният правов ред в
страната. Включено е в раздел втори на глава единадесета на НК “Престъпления по
транспорта и съобщенията”. С него се
засягат важни обществени и лични интереси.
От друга страна съдът прецени
обществената опасност на конкретно извършеното от подсъдимия деяние, която е също висока, предвид фактът, че
автомобилът е бил управляван по улици в населеното място – областния гр.П.. Обществената
опасност е завишена и от това, че по време на управлението подсъдимият не е
имал адекватно поведение, като е предизвикал и ПТП за щастие само с материални
щети по управляваното от него МПС.
Преценявайки личността на подсъдимият съдът
отчете, че същият е с относително ниска степен
на обществена опасност, доколкото не е осъждан, не е криминално проявен,
настоящото деяние е инцидентно в живота му, а по местоживеене е позитивно
охарактеризиран.
Причината за извършване на
престъплението следва да се търси в личността на подсъдимият, в ниското му
правосъзнание и култура, както и в очевидно
демонстрираната недисциплинираност като водач на МПС.
Като смекчаващи наказателната
отговорност обстоятелства съдът прецени:
чистото съдебно минало, добрите характеристични данни, а също и оказаното
съдействие на полицейските и разследващи органи. Направеното декларативно
признание за виновност не се отчете като смекчаващо обстоятелство, т.к. то бе
направено само формално, след което подсъдимият отказа на дава подробни
обяснения по обвинението, при което на практика не бяха направени самопризнания, с които да се изяснят
причините и обстоятелствата на осъществената престъпна деятелност. Отегчаващо
обстоятелство – фактът, че в резултат на управлението в нетрезво състояние
подсъдимият е предизвикал ПТП с материални щети по управляваното МПС, както високата
концентрация на алкохол надхвърля повече от петкратно допустимата концентрация
по ЗДвП от 0.5 промила.
При тези данни и като съобрази наличните
смекчаващи и отегчаващи отговорността обстоятелства, съобразно относителната им
тежест, съдът намери, че следва да определи наказанията при превес на първите. На
тази база съдът осъди подсъдимия П. на една година и два месеца лишаване от
свобода, което намери за съответно на
тежестта на извършеното и с което ще се постигнат целите на наказанието.
Отделно от това и на основание чл.57
ал.2 от НК съдът наложи на подсъдимия кумулативно предвиденото в закона
наказание глоба в размер на 500 лева, което също намери за съответно на
извършеното престъпление. Конкретния размер на глобата бе съобразен с наличните
смекчаващи и отегчаващи обстоятелства, но основно с материалното положение и
имотно състояние на дееца.
С оглед
данните за личността на подсъдимия и предвид чистото му съдебно минало съдът
намери, че за постигане целите на наказанието и преди всичко за неговото
поправяне и превъзпитание не се налага ефективно изтърпяване на наложеното
наказание ЛС, поради което и на основание чл.66 ал.1 от НК отложи изтърпяването
за изпитателен срок от три години.
Възпитателната
работа се възложи на Наблюдателната комисия при Община П..
Съдът взе в предвид факта, че подсъдимият, като водач на МПС на инкриминираната дата, се
е бил превърнал в една непрекъсната опасност за всички участници в движението.
След това отчете отново концентрацията на алкохол в кръвта му и останалите
смекчаващи и отегчаващи отговорността обстоятелства, съобразно относителната им
тежест, при което намери за необходимо да
упражни по-осезателно въздействие спрямо П. по посока спазване на
императивните правила, обезпечаващи безопасността при управление на МПС.
Предвид
това и на основание чл.343г от НК съдът лиши
подс.П. от право да управлява МПС за срок от една година и два месеца, като
намери, че именно с този размер на наказанието ще се постигнат неговите цели.
На основание чл.59 ал.4 от НК, от
наказанието лишаване от право да се управлява МПС съдът приспадна времето, през
което подсъдимият П. е бил лишен от това право по административен ред, считано
от 01.04.2018г., когато със съставения против него АУАН при условията на чл.172
ал.3 от ЗДвП му е иззето СУМПС, а в последствие със Заповед №
18-1006-000179/02.04.2018г. на началника на СПП при ОД на МВР-П. му е наложена ПАМ по чл.171, т.1, б. ”б” от ЗДвП –
временно отнемане на свидетелството за правоуправление, до влизане на присъдата
в сила.
По
изложените съображения съдът постанови присъдата си.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: