№ 14036
гр. София, 16.07.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 145 СЪСТАВ, в публично заседание на
тридесети ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:НОРА ВЛ. МАРИНОВА
при участието на секретаря ВАЛЕНТИНА Г. НЕСТОРОВА
като разгледа докладваното от НОРА ВЛ. МАРИНОВА Гражданско дело №
20221110167566 по описа за 2022 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на част II, дял I, чл. 124 и сл. ГПК.
Предявен е осъдителен иск с правна квалификация чл. 82 ЗЗД за заплащане на сумата
от 25000 лв., част от вземане в общ размер от 45500 лв. (след допуснатото изменение
размера на иска), представляваща обезщетение за имуществени вреди под формата на
пропусната полза от прекратяване на договор №.г. за възлагане на управлението на "Н.а,
изменен с допълнително споразумение № . от 20.07.2020г., сключен между ищеца и
ответното дружество, съизмеряващо се с дължимото се на ищеца основно възнаграждение
по договора за периода от 14.07.2021г. до 05.10.2022г.
Ищецът П. Н. Д. твърди, че след проведена конкурсна процедура в съответствие със
Закона за публичните предприятия (ЗПП) бил назначен за управител на „Н., за което бил
сключен договор за възлагане на управлението № .г. и допълнително споразумение № .г.
Твърди, че с решение, обективирано в протокол от заседание на Съвета на директорите на
„Н. от 14.07.2021г., договорът за управление от 10.05.2019г. бил прекратен (т. 1) и бил
назначен нов управител (т.2). Издаден бил и Акт за прекратяване на управлението на „Н.,
издаден от търговския пълномощник на „Н.. Ищецът оспорва прекратяването на договора за
възлагане на управлението с доводи, че решенията за прекратяването и назначаване на нов
управител са взети в противоречие с разпоредбите на Закона за публичните предприятия и
Устава на дружеството от 09.06.2021г. и от нелегитимни лица, които не били вписани като
членове на СД, а мотивите в акта за прекратяване, издаден от търговския пълномощник,
били необосновани и несъстоятелни. Счита, че както за назначаването, така и за
прекратяването на договор за възлагане на управление на публично предприятие е разписан
специален ред в Закона за публичните предприятия, и по-точно основанията за предсрочно
прекратяване на договора били предвидени в разпоредбата на чл. 24 от ЗПП, като за разлика
от общия случай, се изключвала свободата на субективна преценка на политически
ангажирания контролиращ държавното предприятие. Твърди, че не е уведомяван за
причините за отстраняването му, както и не е станало ясно кои задължения не е изпълнил,
при положение че по време на управлението му дружеството е било с най-добрата
финансова и стопанска политика. Твърди, че вследствие на незаконосъобразното
прекратяване на мандатното правоотношение е претърпял имуществени вреди – пропуснал е
да получи дължимото му се за периода от датата на прекратяването (14.07.2021г.) до датата
на подаване на исковата молба (05.10.2022г.) основно възнаграждение в общ размер на 45500
1
лв., от които претендира като обезщетение частично сумата от 25000 лв.
Ответникът „Н. е подал отговор на исковата молба в срока по чл. 131, ал. 1 ГПК, с
който оспорва предявения иск. Не оспорва обстоятелствата, че между страните е бил
сключен твърдения договор за възлагане на управлението, изменен с допълнително
споразумение, както и че същият е прекратен с Решение по т. 1 на Съвета на директорите на
ответното дружество, обективирано в т. 1 от Протокол от проведено заседание на СД. Счита,
че е въпрос на оперативна самостоятелност на СД на ответника както назначаването, така и
смяната на управителя на дружеството, респективно прекратяване на договора му, което е
разписано в чл. 18, т. 1, б. „д“ от договора за управление, както и в чл. 21, ал. 1, т. 11 от
Устава на „Н.. Твърди, че договорът бил прекратен на основание чл. 18, т. 2, б. „а“ и б. „б“
поради извършени от управителя действия извън предоставените му правомощия и условия
от доверителя , а именно – разпореждане със средства на дружеството не по установения ред
и в нарушение на Правилника за устройството и дейността на дружеството. Ответникът
оспорва и иска по размер като недоказан, като твърди, че съгласно предвиденото в договора
за управление (чл. 6, ал. 1, ал. 2, ал. 3 и ал. 4) формирането на размера на възнаграждението
е на база бални оценки, изготвяни от експерт-счетоводител и представяни на изпълнителния
директор на дружеството. Моли за отхвърляне на иска и присъждане на разноски за
производството.
При така изложените твърдения и оспорвания на страните и като взе предвид
събраните по делото доказателства съдът намира следното от фактическа и правна страна:
Предявен е частичен осъдителен иск с правна квалификация чл. 82 ЗЗД.
С доклада по делото на основание чл. 146, ал. 1, т. 4 ГПК за безспорни и неподлежащи
на доказване между страните са отделени фактите, че между тях е бил сключен договор № .г.
за възлагане на управлението на „Н., изменен с допълнително споразумение № .г., както и че
същият е прекратен с решение на Съвета на директорите на ответното дружество от
14.07.20121г., обективирано в т. 1 от протокол от проведено заседание на СД от същата дата.
От съдържанието на договора за управление от 10.05.2019г., изменен с допълнителното
споразумение от 20.07.2020г. се установява, че по договора ответникът „Н. е имал в
качеството на доверител, а ищецът П. Н. Д. – в качеството му на управител, като договорът е
сключен по реда на чл. 24-32 от Правилника за реда за упражняване правата на държавата в
търговските дружества с държавно участие за срок от 3 години, считано от 07.06.2019г., с
възможност срокът да бъде продължен с до 6 месеца, до сключване на нов договор за
управление, като доверителят е възложил, а управителят е приел да управлява и
представлява „Н. в съответствие с Търговския закон, Устава и Правилника за устройство и
дейност на дружеството срещу възнаграждение (чл. 1 от договора), а впоследствие и в
рамките на приетия от Съвета на директорите на дружеството годишен бюджет (чл. 1 от
допълнителното споразумение), като правата и задълженията на страните са подробно
описани в раздел II, раздел III, раздел IV и раздел V от договора и споразумението, които го
определят като договор за поръчка по смисъла на чл. 280 и сл. ЗЗД. Съгласно раздел V, чл. 5
от допълнителното споразумение от 20.07.2020г. месечното възнаграждение на управителя
се определя чрез бална оценка и се състои от основан база за възнаграждение – пет бални
единици, които се начисляват и изплащат ежемесечно и допълнително възнаграждение от
бална оценка, образувана въз основа на резултатите за отчетното тримесечие по показатели
и критериите в таблицата съгласно Приложение № 1, което е неразделна част от договора,
зависеща от постигнатите резултати за тримесечието. В чл. 17 от допълнителното
споразумение са предвидени както безвиновни основания за прекратяване на договора, сред
които - по решение на доверителя и Съвета на директорите (чл. 17, т. 1, б. „д“, чл. 18, т. 1, б.
„д“ от договора), така и основания, основани на вината на управителя, сред които действия,
извършени от управителя, извън предоставените с договора правомощия (чл. 17, т. 2, б. „а“
от споразумението, чл. 18, т. 2, б. „а“ от договора) и действия, извършени от управителя в
нарушение на нормативната уредба (чл. 17, т. 2, б. „б“ от споразумението, чл. 18, т. 2, б. „б“
от договора).
Установява се, че с Решение на Съвета на директорите на ответното дружество, по т.1
от дневния ред, взето с явно гласуване и пълно мнозинство, е прието да се прекрати № .г. за
възлагане на управлението на „Н., с ищеца П. Н. Д. , на основание чл. 18, т. 2, б. „а“ и б. „б“
2
от договора, поради извършени от управителя действия, извън предоставените му с договора
правомощия и условия от доверителя, а именно – разпореждане със средства на
дружеството „Н. не по установения ред и в нарушение на Правилника за устройство на
дружеството. На същото заседание е взето решение за назначаване на К. за управител на
ответника (т. 2 от Протокола), както и е възложено на и е упълномощен Д., действащ като
пълномощник на Министъра на земеделието, храните и горите, упражняващ правата на
държавата като едноличен собственик на капитала на „Н., да предприеме необходимите
действия по издаване на акт за прекратяване на процесния договор, както и за вписване на
новите обстоятелства относно клон „М.“ в Търговския регистър при Агенция по
вписванията – гр. София (т. 3 от Протокола).
Съгласно справка в Търговския регистър за вписани обстоятелства по партидата на
ответното дружество, се установява, че към 14.07.2021г. участвалите в Съвета на
директорите лица при взимането на решението за освобождаване на ищеца са били негови
членове, а лицето Д. е бил вписан като представляващ ответника.
Между страните е безспорно, че в изпълнение на решението на СД на ответника
пълномощникът е издал Акт за прекратяване на управлението на „Н., възложено на ищеца с
процесния договор от 10.05.2019г.
По делото е изслушано заключение на съдебно-счетоводна експертиза, съгласно което
основното трудово възнаграждение на ищеца, изчислено по договора и допълнителното
споразумение, би се равнявало за периода от 14.07.2021г. до 05.10.2022г. на сумата от
47729,97 лв., а при отчитане на промяната на размера на МРЗ, установена за страната за
посочения период – на сумата от 49558,55 лв.
При така събраните доказателства, съдът прави следните изводи по съществото на
спора:
Безспорно е между страните, че ответното дружество на „Н. е едноличното
акционерно дружество, с държавно имущество, представляващо публично предприятие по
смисъла на чл. 2 от Закона за публичните предприятия ЗПП), в което правата на едноличния
собственик на капитала се упражняват от Министъра на земеделието, храните и горите, в
качеството му на принципал. С разпоредбата на чл. 21, ал. 1 ЗПП е предвидено, че членовете
на органите за управление на публичните предприятия се избират и назначават след
провеждане на конкурс по реда на Правилника за прилагане на закона за публичните
предприятия (ППЗПП). Членовете на СД са членове на органа за управление по смисъла на §
1, т. 13 от Допълнителните разпоредби на ЗПП. С оглед на това и на основание чл. 37, ал. 1 -
2 ППЗПП същите се избират и назначават по ред, определен от упражняващия правата на
държавата в тях. ЗПП е специален по отношение на Търговския закон в частта до
приключване на конкурсната процедура, като условията и редът за провеждане на конкурс за
избор на членовете на управление се уреждат в Правилника за прилагане на този закон.
За неуредените въпроси относно освобождаването на управителя на акционерно
дружество, респективно на негов клон, членовете на съвета на директорите, съответно на
надзорния съвет, в ЗПП и правилника за неговото приложение се прилагат общите правила в
ТЗ. Съгласно чл. 233, ал. 4 ТЗ, членовете на съвета на директорите и на надзорния съвет
могат да бъдат освободени от длъжност и преди изтичане на мандата, за който са избрани.
Това правомощие е предоставено единствено на преценката за целесъобразност на общото
събрание (ОС), съответно на едноличния собственик на капитала. Тази свобода е
императивно уредена от законодателя, и тя произтича от свободната оттегляемост на
мандата, като в тази насока липсват ограничения в специалния закон - ЗПП. Предвидената в
ТЗ свободна оттегляемост на овластяването не би могла да бъде ограничавана, или
поставяна в зависимост от виновно неизпълнение на задължения на члена на СД, нито пък е
налице законодателно изискване за мотивиране на решението на общото събрание за
освобождаване на членовете на съвета на директорите. Разпоредбата на чл. 24 ЗПП урежда
основания за виновно прекратяване, но не изключва императивния принцип за неограничена
оттегляемост на мандата.
За по-голяма яснота следва да се посочи, че предназначението на договора за възлагане
на управление е да детайлизира вътрешните отношения между изпълнителния член на
СД/управителят при едностепенната система на управление на АД, и търговското
3
дружество. Сключването на този договори не е предпоставка за конституирането на органа
на дружеството, тъй като основната част от отношенията са уредени в закона. Мандатното
правоотношение с членовете на СД/управителя възниква от решението на ОС по чл. 221, т. 4
ТЗ, като в чл. 244, ал. 7, изр. 2 ТЗ е предвидена факултативна възможност за сключване на
писмен договор.
В случая е безспорно, че между страните по делото е възникнало материалното
правоотношение по договор за поръчка (мандат). Касае се за управител на клон на публично
предприятие, решенията за възлагане на управлението на който, респективно за неговото
прекратяване, се вземат от изпълнителния орган на едноличното акционерно дружество в
едностепенна система на управление – а именно от Съвета на директорите. В тази връзка, за
правата и задълженията на управителя на клона, както и за обема на представителната му
власт, следва да се прилага по аналогия регламентацията в чл. 235, ал. 1 и ал. 5 ТЗ, чл. 236,
ал. 2 ТЗ, чл. 237 ТЗ. С договора за управление могат да бъдат поети и допълнителни
задължения например за постигане на определен стопански резултат, допълнително
възнаграждение на изпълнителния член и други детайли на отношенията им, но без да се
засяга установеното в закона съдържание на договорното правоотношение. Принципалът -
възложител по процесното мандатно правоотношение, респ. неговият изпълнителен орган е
компетентен да вземе решение за избиране и освобождаване на управителя на клона на
ответното дружество съгласно посочените вече - чл. 221, т. 4 ТЗ, във вр. с чл. 232а ТЗ и чл.
147, ал. 2 ТЗ. Поради това и решението, обективирано в Протокола от заседанието на Съвета
на директорите на ответника от 14.07.2021г., да бъде прекратен предсрочно сключения с
ищеца договор за възлагане на управлението на клон на дружеството, е в правомощията на
същия. Решение е взето от компетентен орган, то е категорично и ясно, като е взето в
предвидената от закона писмена форма. По въпросите за наличие на кворум и мнозинство
при вземането на решението, както и за спазване на реда за свикване и провеждане на
заседанието, съдът не може да извърши инцидентен контрол – в този смисъл Определение
№ 828 / 22.11.2017 г. по гр. д. № 2629/2017 г. на ІІІ ГО на ВКС, в което е посочено, че „Това е
така, защото решенията на колективните органи на управление на юридическите лица са
многостранни сделки, а многостранните сделки не са недействителни при неспазване на
изискванията за кворум и мнозинство, а са отменяеми и за тях правилата за нищожност и
унищожаемост не се прилагат /в този смисъл виж т.р. 1-2002- ОСГК, от което може да се
изведе общото правило за порочните многостранни сделки/.“
Ирелевантни за действието на прекратяване на мандатното правоотношение са
конкретните причини за това. Правата на управляващия и представляващия, който не е
съдружник, произтичат от мандатното правоотношение и са ограничени в неговите рамки.
Овластяването на изпълнителя по мандатното правоотношение може да бъде оттеглено по
всяко време, без обвързване с основания за освобождаване. Това заключение може да се
основе на чл. 141, ал. 4 ТЗ и съдебната практика на ВКС (решение № 234/23.12.2016 г. по т.
д. № 54/2016 г., I т. о., решение № 247/11.01.2013 г. по т. д. № 46/2012 г., II т. о., определение
по ч. т. д. № 1627/2022 г., определение по ч. т. д. № 286/2023 г. II т. о. и др.). Това следва от
характера на самия договор за поръчка, който се основава на доверието на доверителя към
довереника, като оттеглянето му води до прекратяване на мандата (чл. 287 ЗЗД) и е
възпроизведено в конкретния договор за управление чрез посочване както на безвиновни
основания за предсрочно прекратяване, така и на такива, за които вина носи управителят,
без да е необходимо обаче доверителят да мотивира снемането на доверието си от
управителя, независимо че в конкретния случай са изложени причините за това.
Друг извод не следва от изброяването на предвидените в чл. 24 от Закона за
публичните предприятия основания за прекратяване на договора за управление и контрол на
управител, които не са изчерпателни, като това не следва нито от приложимата нормативна
уредба, нито от съдържанието на процесния договор.
В разглеждания случай относно предсрочното прекратяване на процесния договор за
управление следва да намери приложение втората хипотеза на чл. 287 ЗЗД. В тази насока
след оттегляне на поръчката липсва престация от страна на довереника, за която би се
дължало възнаграждение. Претендираното обезщетение, съизмеримо с възнаграждението,
не се дължи, тъй като оттеглянето не представлява хипотеза на неизпълнение по смисъла на
чл. 79, ал. 1 ЗЗД. В този смисъл е практиката на ВКС, например обективирана в решение №
4
72 от 30.06.2010 г. по т. д. № 740/2009 г., I т. о., При прекратяване на действието на договори,
като процесния, поради оттегляне на поръчката, съгласно чл. 288 ЗЗД е изключено право на
обезщетение за последващия прекратяването период в размер на възнаграждението,
уговорено за периода на действие на договора. С цитираната разпоредба законодателят е
въвел задължение за доверителя при оттегляне на поръчката да заплати на довереника
направените до момента разходи по изпълнението й, както и възнаграждение за
извършената работа до оттеглянето на поръчката, като не се дължи възнаграждение за
периода след оттегляне на поръчката. Това е така, поради обстоятелството, че законодателят
борави с понятието „възнаграждение“, а такова се дължи за извършена работа. След
оттеглянето на поръчката, липсва престация от страна на довереника, за която би се дължало
възнаграждение. Както вече беше изтъкнато в случая не може да възникнат вреди от
неизпълнение на договора съгласно чл. 79, ал. 1 ЗЗД вр. с чл. 82 ЗЗД. Същият безспорно е
прекратен. Дали са се осъществили или не посочените в решението за прекратяване
обстоятелства, съдът не може да изследва, тъй като прекратяването настъпва по силата на
оттеглянето и то не подлежи на мотивиране, тъй като е въпрос на решение по
целесъобразност на принципала, върху което съдът не може да упражнява контрол.
На последно място и за пълнота следва да се посочи, че вреди от конкретни
злоумишлени действия или бездействия на определени лица принципно могат да възникнат
по силата на общото правило да не се вреди другиму (чл. 45 ЗЗД), но ищецът не е заявявал
пред съда такава претенция и по нея същият не дължи произнасяне.
При този изход на спора право на разноски има ответникът, който е претендирал
заплащане на юрисконсултско възнаграждение и с оглед осъществената защита от
юрисконсулт по делото, такова му се дължи, като съдът определя неговия размер на
основание чл. 78, ал. 8 ГПК вр. чл. 37 ЗПрП вр. чл. 25, ал. 1 ЗПрП, с оглед фактическата и
правна сложност на делото, на сумата от 100 лв., която следва да се присъди на ответника на
основание чл. 78, ал. 3 ГПК.
Така мотивиран, Софийски районен съд
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от П. Н. Д., ЕГН **********, с постоянен адрес: гр. П. срещу
„Н., ЕИК . със седалище и адрес на управление: гр. С. иск за заплащане на сумата от 25000
лв., част от вземане в общ размер от 45500 лв., представляваща обезщетение за имуществени
вреди под формата на пропусната полза от прекратяване на договор №.г. за възлагане на
управлението на "Н.а, изменен с допълнително споразумение № . от 20.07.2020г., сключен
между ищеца и ответното дружество, съизмеряващо се с дължимото се на ищеца основно
възнаграждение по договора за периода от 14.07.2021г. до 05.10.2022г.
ОСЪЖДА П. Н. Д., ЕГН **********, с постоянен адрес: гр. П. да заплати на „Н., ЕИК .
със седалище и адрес на управление: гр. С. на основание чл. 78, ал. 3 и ал. 8 ГПК сумата от
100 лв., представляваща разноски за производството.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5