Р Е Ш Е Н И Е
№ 97
гр. Перник, 02.06.2022г.
В
И М Е Т О Н А Н А Р ОД А
Административен
съд – Перник, касационен състав, в публично съдебно заседание, проведено на осемнадесети
май две хиляди двадесет и втора година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СЛАВА ГЕОРГИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИЯ
ХРИСТОВА
КИРИЛ ЧАКЪРОВ
при съдебния
секретар Емилия Владимирова и с участието на прокурор Бисер Ковачки от Окръжна
прокуратура Перник, като разгледа докладваното от съдия Кирил Чакъров КАНД № 73
по описа на съда за 2022 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е
по реда на чл. 208 – чл. 228 от Административнопроцесуалния кодекс АПК), във
връзка с чл. 63в от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН).
Образувано е по
касационна жалба на К.М.И., ЕГН **********, адрес: *** чрез адв. Г.Т. ***, съдебен адрес:*** срещу Решение № 76/22.12.2021г., постановено
по АНД № 252/2021 г. по описа на Районен съд – Радомир. С обжалваното решение е потвърдено наказателно
постановление (НП) № 21-1158-002796 от 18.08.2021г., издадено от Началник група
към ОД на МВР – Перник, сектор „Пътна полиция“, с което на основание чл. 174,
ал. 3 пр. 1 от Закон за движението по пътищата (ЗДвП) на К.М.И. ЕГН ********** е
наложено наказание „глоба“ в размер на 2000 лева и „лишаване от право да
управлява МПС“ за срок от 24 месеца, като на основание Наредба I з-2539/17.12.2012г. на МВР са му
отнети общо 12 контролни точки, както и на основание чл. 183, ал. 1, пр. 1-во и
2-ро от ЗДвП му е наложено наказание „глоба“ в размер на 10 лв. за нарушение на
чл. 100, ал. 1, т. 1 от ЗДвП, както и на основание чл. 183, пр. 3-то от ЗДвП му
е наложено наказание „глоба“ в размер на 10 лв. за нарушение на чл. 100, ал. 1,
т. 2 от ЗДвП.
Касаторът
излага съображения за неправилност и незаконосъобразност на постановеното съдебно решение. Счита, че в
хода на административното производство са допуснати съществени процесуални
нарушения. Иска от касационния съд да отмени решението на районния съд и да постанови
съдебен акт, с който да отмени НП № 21-1158-002796 от
18.08.2021г., издадено от Началник група към ОД на МВР – Перник, сектор „Пътна
полиция“, в условията на алтернативност моли делото да бъде върнато на районния
съд за ново разглеждане. Претендира присъждане на съдебни разноски. Касационната жалба е връчена на ответника – ОД
на МВР – Перник, сектор „Пътна полиция“. В срока по чл. 213а, ал. 4 от АПК не е постъпил отговор.
В съдебно заседание касационният
жалбоподател, редовно призован, не се явява и не изпраща
представител.
В съдебно заседание ответникът по
касационната жалба, редовно призован не изпраща процесуален
представител.
В съдебно заседание представителят на Окръжна
прокуратура – Перник дава заключение за неоснователност на касационната жалба.
Предлага на касационния съд да остави в сила решението на Районен съд – Радомир като правилно и
законосъобразно.
Административен съд – Перник, като прецени събраните по делото доказателства
и наведените касационни основания, прилагайки нормата на чл. 218 от АПК, след
съвещание, намира следното:
За да постанови обжалваният съдебен акт, районният
съд е приел за установено от фактическа страна следното: С акт за установяване на административно нарушение (АУАН) серия GА № 366242
от 08.08.2021г.,
съставен от В.А.В.– на длъжност мл. автоконтрольор при с-р ПП при ОД на МВР –
Перник, в присъствието на свидетеля Г.А.Х.– служител на МВР е установено, че на
08.08.2021г. в 04.00 часа в гр. З., на ул. ****, с посока на движение от ул. ****към
ул. ****, К.М.И. управлява лек автомобил марка „Мерцедес“, ****, с рег. ****,
негова собственост. При проверката е установено още, че К.М.И. има мирис на
алкохол и категорично отказва да бъде изпробван с техническо средство Алкотест
Дрегер 7510, с фабричен номер ARBB-0050
за установяване концентрацията на алкохол. Отказва да му бъде връчен и
издадения му Талон за медицинско изследване на кръвта № 0037043. Не носи в себе
си свидетелство за управление на моторно превозно средство (СУМПС), контролен
талон към СУМПС и свидетелство за регистрация на МПС. Въз
основа на АУАН е издадено НП № 21-1158-002796 от 18.08.2021г., с което на
основание чл. 174, ал. 3 пр. 1 от Закон за движението по пътищата (ЗДвП) на К.М.И.
ЕГН ********** е наложено наказание „глоба“ в размер на 2000 лева и „лишаване
от право да управлява МПС“ за срок от 24 месеца, като на основание Наредба I з-2539/17.12.2012г. на МВР са му
отнети общо 12 контролни точки, както и на основание чл. 183, ал. 1, пр. 1-во и
2-ро от ЗДвП му е наложено наказание „глоба“ в размер на 10 лв. за нарушение на
чл. 100, ал. 1, т. 1 от ЗДвП, както и на основание чл. 183, пр. 3-то от ЗДвП му
е наложено наказание „глоба“ в размер на 10 лв. за нарушение на чл. 100, ал. 1,
т. 2 от ЗДвП.
За да постанови
решението си първоинстанционният съд е събрал като доказателства по делото
свидетелски показания и писмени доказателства, приобщени по реда на чл. 283 от НПК. Въз основа на тях и след направен анализ поотделно и в тяхната съвкупност е
извел правни изводи с мотиви за доказаност на вмененото нарушение, компетентност на административнонаказващия
орган (АНО), процесуална законосъобразност на проведеното
административнонаказателно производство, включително и относно размер на
наложената санкция .
Пред
настоящата касационна инстанция не са представени нови доказателства.
Административен
съд – Перник, като провери процесуалните предпоставки за допустимост по чл. 215
от АПК и след като на основание чл. 218 от АПК обсъди изложените в касационната
жалба доводи и провери служебно валидността, допустимостта и съответствието на
обжалваното решение с приложимия закон, намери следното:
Касационната
жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от лице по чл. 210, ал. 1 от АПК – страна в производството по делото пред районния съд, за която решението е
неблагоприятно, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е
процесуално допустима за разглеждане.
След извършена
касационна проверка в пределите на чл. 218, ал. 2 от АПК настоящият касационен
състав намира, че решението на районния съд е валидно и допустимо, като
постановено от компетентен съд в предвидената от закона форма, по допустима
жалба.
Разгледана по
същество касационната жалба е основателна, по следните съображенията:
Касационната инстанция отчита доказателственото предизвикателство на
настоящия казус, обусловено от обстоятелствата по установяването му. От една
страна липсата на пряко възприятие за извършено нарушение от страна на
актосъставителя, от друга показанията на свидетелите по делото – служители на
МВР, от трета твърденията на друга група лица – близки на предполагаемия нарушител.
Тази специфика на формираната доказателствена съвкупност поставя пред решаващия
съд необходимостта от задълбочен анализ на всеки от наличните доказателствени
източници, включително чрез обстойно обсъждане на детайли съдържащи се в
гласните доказателствени средства които макар и да изглеждат незначителни,
респективно пряко неотносими биха имали значение за изясняване на фактическата
обстановка.
Независимо от обема на решението на Районен съд – Радомир, касационната
инстанция установи допуснати при постановяването му съществени нарушения на чл.
14 и чл. 107, ал. 5 от НПК, във вр. с чл. 84 от ЗАНН. Извършеният анализ на
събраните в хода на съдебното производство доказателства е непълноценен,
включително относно липсата на обсъждане на противоречията в гласните
доказателствени източници. Безспорно е, че начинът на структуриране на съдебния
акт и последователността на изложението са изцяло по усмотрения на съдебния
състав разглеждащ делото, стига разбира се да отговарят на процесуалните
изисквания. В конкретния случай първоинстанционния съд не е формирал изводи по
фактите, а е пресъздал съдържанието на кредитираните от него гласни
доказателствени средства. Пресъздаването им не би могло се свърже с изискуемия
се анализ и оценка на тяхната достоверност, относимост и достатъчност, която
законът очертава като задължение на съда във връзка със съдържанието на
съдебния акт. Отделно от това, прегледа на мотивите на решението очертава, че
съдът избирателно възпроизвежда част от свидетелските показания, като е оставил
без коментар други такива, само с аргумент, че същите представляват защитна
теза. Касационната инстанция изтъква, че суверенно право на решаващия съдебен
състав е да прави заключение за надежността и достоверността на събраните
гласни доказателствени източници. Съдът обаче, следва да направи своите изводи в
една или друга насока, като вземе предвид всички дадени от свидетелите
показания по делото и аргументира позицията си. В постановеното решение липсва
задълбочен анализ на събраните показания, преценка на тяхното качество,
наличието или липсата на детайлност на споделената информация. Във връзка с
оценката за достоверност на събраните гласни доказателствени средства, няма как
да се подмине и подходът на съда приложен по отношение на показанията на свидетелите
Е.В.И. и Е.К.М., за които е прието, че нямат съществен доказателствен принос,
тъй като са в подкрепа на защитната теза на жалбоподателя. Оценката за
достоверност на гласните доказателствени източници, не изключва такъв подход,
но съдът е длъжен да се мотивира за това, като направи съпоставка на изложените
от свидетелите обстоятелства, отнесе ги
към цялостната „картина“ на събитието и анализира противоречията между тях и
показанията, които кредитира. Противното прави невъзможна проверката, както на основанията за направената съдебна
преценка относно процесуалната стойност на събраните доказателства, така и на
преценката относно тяхната достоверност.
Обобщено, с оглед на всичко изложено настоящият съдебен състав намира,
че при извършената проверка на обжалваното наказателно постановление районният
съд е допуснал отклонение от процесуалния стандарт въведен в чл. 14 и чл. 107,
ал. 5 от НПК, във вр. с чл. 84 от ЗАНН. Не е изложил аргументи, защо приема за
неоснователни подържаните защитни доводи, въпреки че е длъжен независимо, дали
ги приема за основателни или не. Това е израз на задължението му да провери
изцяло законосъобразността на наказателното постановление, като резултатът от
проверката следва да бъде обективиран по делото. Извършената процесуална
дейност не е съответна на предвидените в НПК принципни положения и в резултат
на това е реализирано касационно основание за отмяна
на съдебния акт по чл. 348, ал. 1, т. 2 от НПК, във вр. с чл. 63в от ЗАНН. По естеството си нарушенията са
отстраними чрез провеждане на ново съдебно производство пред районния съд, в
рамките на което да се постанови решение в съответствие с изискванията на
закона.
При този изход на делото е безпредметно обсъждането
на доводите изложени в касационната жалба, във връзка със законосъобразността
на обжалваното НП, тъй като същите подлежат на коментар от инстанцията по
същество при новото разглеждане на делото.
Мотивиран от
гореизложеното и на основание чл. 222, ал. 2, т. 1 от АПК, във връзка с чл. 63в
от ЗАНН, настоящия касационен състав на Административен съд – Перник
Р Е
Ш И :
ОТМЕНЯ Решение № 76/22.12.2021г.,
постановено по АНД № 252/2021 г. по описа на Районен съд – Радомир, с което
е потвърдено наказателно постановление №
21-1158-002796 от 18.08.2021г., издадено от Началник група към ОД на МВР –
Перник, сектор „Пътна полиция“.
ВРЪЩА
делото за ново разглеждане от друг състав на Районен съд – Радомир.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на
обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:/п/
ЧЛЕНОВЕ: /п/
/п/