Р Е Ш Е Н И Е
№802/23.4.2019г. 2019 година гр.Варна
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД -
ПЕТНАДЕСЕТИ наказателен състав в публичното съдебно заседание на дванадесети март през две хиляди и
деветнадесета година в състав:
СЪДИЯ при ВРС:ВАЛЯ ЦУЦАКОВА
при секретаря КАЛИНА КАРАДЖОВА, като разгледа
докладваното от съдията НАХД № 30 по
описа на ВРС за 2019 год., за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е на основание чл.59 и сл. от ЗАНН.
Образувано по жалба
на И.Й.Г. ЕГН **********,***,депозирана чрез адв.В.Ганчев,
против НП №18-0819-004761/ 13.11.2018г.
на Началник група в сектор ПП -ОД на МВР- Варна, с което на въз.Г. са
наложени административни наказания, както следва:”Глоба” в размер на
150лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок от пет месеца на основание чл.175 ал.1т.4 от ЗДвП за нарушение на чл.103 от ЗДвП.
Жалбата е подадена в срок,
от надлежна страна, поради което, като допустима е приета от съда за разглеждане.
С жалбата се изразява становище, че НП е
незаконосъобразно, постановено в нарушение на материалния закон.Твърди се, че
жалбоподателят не е възприел своевременно подаденият му сигнал и по тази
причина се приема, че нарушението не е осъществено както от обективна, така и
от субективна страна.Цитират се норми на инструкцията, касаеща
подаването на ясен сигнал за спиране, като се иска отмяна на НП, а в условията
на евентуалност се иска редуциране размера на наложените административни
наказания.
В съдебно заседание въззивникът,
редовно призован, не се явява лично, представлява се от адв.Ж.Г.,
надлежно упълномощен и приет от съда.Процесуалният представител поддържа
жалбата, не ангажира доказателства в подкрепа на същата, а в хода на делото по
същество моли за отмяна на НП, на основанията посочени в жалбата, като отново
приема наличие на съществени процесуални нарушения, без да ги конкретизира и твърди,
че ако е бил подаден сигнал, то същият не е бил възприет от жалбоподателя,
отново се оспорва размерът на наложените административни наказания и се иска
отмяна на НП, а в условията на евентуалност се моли наложените наказания да
бъдат редуцирани.
След възобновяване на
делото жалбоподателят се представлява в с.з. от адв.Г.,
който също приема, че въззивникът не е възприел
своевременно сигналът за спиране, респективно не е извършил твърдяното от АНО
административно нарушение, приема, че е било нарушено правото на защита на
жалбоподателя, тъй като не му е била дадена възможност да даде обяснения срещу
акта и да депозира възражения, като също моли за отмяна на НП, а в условията на
евентуалност моли да бъдат редуцирани наложените административни наказания.
Органът, издал НП, при
редовност на призоваването, не се представлява в с.з.
След преценка на
доказателствата по делото, съдът възприе
следната фактическа обстановка:
На 07.07.2018г., св.Ц. и негов колега, служители на сектор ПП-ОД на
МВР-Варна, били позиционирани на
бул.”Княз Борис І” пред бар „Галерия” в гр.Варна и изпълнявали служебните си
задължения. Около 02,00ч. същите забелязали л.а.”Фолксваген Поло” с рег.№ В
8904ВН, който навлязъл по булеварда с усукване на колата.Мястото било
достатъчно осветено, поради което св.Ц.,
намиращ се извън служебния автомобил,
излязъл на пътното платно и при
приближаването на горепосочения автомобил
подал ясен сигнал с ръка и с прожектор
към водача на л..а. ”Фолксваген Поло”
да спре, но въпреки подаденият сигнал от униформен служител автомобилът
не спрял, а продължил движението си, заобикаляйки полицейския служител.Горното
наложило св.Ц. и колегата му да последват автомобила, като същият бил установен
на две преки от мястото на проверката. Автомобилът първоначално бил без водач,
но в последствие въззивникът се върна до автомобила, отново го привел в движение,
след което бил спрян и заявил на проверяващите, че се е уплашил и затова ги е заобиколил.На жалбоподателя била извършена проверка за
употреба на алкохол с техническо средство, което отчело положителен резултат,
като концентрацията на алкохола била над
0,5 на хиляда- 0,86 промила.На мястото на проверката св.М. – служител на сектор
ПП-ОД на МВР-Варна съставил АУАН срещу жалбоподателя, в който описал нарушения
на чл.103 от ЗДвП. Съставен бил и АУАН
за нарушение на чл.5 ал.3 т.1 от ЗДвП.
АУАН за нарушението по чл.103 от ЗДвП бил надлежно
връчен на въззивника, който го подписал без възражения.
В законоустановеният
срок не постъпили писмени възражения
срещу съставения АУАН, поради което въз основа на материалите по преписката,
АНО издал НП, предмет на настоящата въззивна
проверка.
Съдът напълно кредитира
показанията на свидетелите М. и Ц., тъй като същите са последователни,
непротиворечиви, взаимно допълващи се, а и въззивникът
не ангажира никакви доказателства за фактическа обстановка, различна от
описаната в АУАН и НП.
Съдът кредитира писмените
доказателства в АНП, тъй като същите са непротиворечиви по между си и
кореспондират с установената по делото фактическа обстановка.
Гореописаното се установява
от приобщените материали по делото- показанията на свидетелите М. и Ц., НП,
АУАН, справка и от останалите писмени доказателства по делото.
Като прецени изложената
фактическа обстановка с оглед нормативните актове, регламентиращи процесните
отношения и при цялостната служебна проверка на акта, на основание чл.313 и
чл.314 от НПК, вр
с чл.84 от ЗАНН, настоящият състав на
ВРС, достигна до следните правни изводи.
По приложението на процесуалния закон:
Проверяваният акт е издаден
от упълномощен за това орган, тъй като видно от приложената от въззиваемата
страна заповед, приета в съдебно заседание, издалото НП лице е
компетентно.Видно от същата заповед, АУАН също е съставен от компетентен
служител и е надлежно връчен на нарушителя.Спазени са и сроковете по чл.34 от ЗАНН.
Срещу АУАН не
са били подадени възражения, не
са били налице спорни обстоятелства, които АНО е следвало да преценява.Неоснователни
са възраженията, че на жалбоподателя не е била предоставена възможност да даде
обяснения и да депозира възражения срещу съставения АУАН, тъй като безспорно
АУАН му е бил предоставен за запознаване, въззивникът
го е подписал и в съответната графа за възражения и обяснения е вписал:“не“,
получил е екземпляр от акта, в който изрично е посочено, че могат да се подадат
възражения в тридневен срок, но Г. не се е възползвал от тази възможност,
поради което по никакъв начин не е било ограничено правото на защита на
нарушителя.
НП и АУАН са съответни
съставени и издадено в сроковете по чл.34 от ЗАНН.
Както АУАН, така и НП
съдържат достатъчно пълно, точно и ясно описание на нарушението, посочени са обстоятелствата,
при които същото е извършено, посочена е и нарушената правна норма, поради
което не е било ограничено правото на защита на нарушителя. В жалбата, а и в
с.з. не се сочат някакви конкретни процесуални нарушения, поради което съдът е
лишен от възможност да изложи конкретни мотиви.
Правилно АНО
е приел, че въз.Г. е извършил нарушение на чл. 103 от ЗДвП, тъй като на
посочената в АУАН и НП дата,
, при подаден ясен сигнал за спиране с ръка от униформен служител, не е
спрял.От гласните доказателства се установи, че мястото, където е бил подаден
сигнала, е било осветено, не е имало
пречка въззивникът да възприеме подадения сигнал от
униформен служител и предвид гласните доказателства, че все пак жалбоподателят
е възприел сигнала, но се е притеснил и
безспорно е бил употребил алкохол преди проверката, поведението му е житейски
обяснимо, поради което съдът не споделя възраженията, че нарушение не е извършено.
Правилно АНО е наложил
наказания на основание чл.175 ал.1т.4 от
ЗДвП, като наложените две административни наказания са в рамките, предвидени от
санкционната норма.По отношение размера и срока на наложените две административни
наказания следва да се отбележи, че в НП
липсват каквито и да било мотиви, но в конкретния случай съдът намира, че така наложените наказания са
завишени.
Видно от приложената към материалите по делото
и приета от съда справка за налагани наказания, съдът констатира, че към
момента на констатиране на процесното нарушение въз.Г., който е правоспособен
водач, не е бил санкциониран за други нарушения на ЗДвП и че процесното
нарушение е първо за него в практиката
му на водач на МПС. В конкретния случай съдът намира, че наказание „Глоба” от 50лв. и „Лишаване от право да управлява МПС” за срок
от един месец, които са в минимален размер, биха били съответни както на
извършеното, така и на личността на извършителя, като същите, в своята
съвкупност биха оказали нужното поправително и възпиращо въздействие, предвид
икономическата обстановка в страната ни.За всяко административно нарушение би следвало да се
наложи адекватното административно наказание и в този смисъл няма как наложени
наказания за други нарушения на ЗДвП да мотивират по-висок размер на
наказанията за това първо по ред нарушение от страна на жалбоподателя.
При цялостната служебна
проверка на акта, съдът не установи пороци на НП, които да налагат отмяната му.
Предвид гореизложеното
съдът счита, че НП следва да бъде изменено, като бъде редуциран
размерът на наложените административни наказания, поради което и на основание чл.63 ал.1 от ЗАНН, настоящият състав на ВРС:
Р Е
Ш И :
ИЗМЕНЯ НП №18-0819-004761/ 13.11.2018г.
на Началник група в сектор ПП -ОД на МВР- Варна, с което на въз. И.Й.Г. ЕГН **********,*** са наложени административни наказания, както
следва:”Глоба” в размер на 150лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок
от пет месеца
на основание чл.175 ал.1т.4 от ЗДвП за нарушение на
чл.103 от ЗДвП. като НАМАЛЯВА размера на наложената „Глоба” на 50/ петдесет /лв., а срока на
наложеното наказание “Лишаване от право да управлява МПС”на 1/ един/ месец.
Решението подлежи на касационна проверка пред
Административен съд-Варна в четиринадесетдневен срок от съобщението до
страните.
След влизане в сила на
съдебното решение, АНП да се изпрати на по компетентност на Наказващия орган.
СЪДИЯ при ВРС: