№ 22
гр. Варна, 18.02.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ, в публично заседание на
пети февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Милен П. Славов
Членове:Петя Ив. Петрова
Мария Кр. Маринова
при участието на секретаря Олга Ст. Желязкова
като разгледа докладваното от Петя Ив. Петрова Въззивно гражданско дело
№ 20243000500508 по описа за 2024 година
и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството по в.гр.д. № 508/2024 г. по описа на Варненския
апелативен съд е образувано по въззивна и насрещна въззивна жалба на
страните срещу различни части на решение № 281/20.06.2024 г. по т.д. №
470/2023 г. по описа на Варненския окръжен съд, както следва:
-По въззивна жалба на Р. Р. Р. (трето лице – помагач на ищеца
Гаранционен фонд гр.София), подадена чрез адв. В. В., към която в качеството
на въззивник е конституиран от съда Гаранционен фонд гр.София -
подпомагана страна, против решение № 281/20.06.2024 г. по т.д. № 470/2023 г.
по описа на Варненския окръжен съд, В ЧАСТТА, с която е отхвърлен искът
на Гаранционен фонд гр.София против А. Х. Ф. на осн. чл.558, ал.7 КЗ за
заплащане на изплатено от Гаранционния фонд обезщетение за
неимуществени вреди по щета №20210011/10.01.20г. на увредено от ПТП,
настъпило на 10.12.2018г., лице Р. Р. Р., за горницата над 40 000лв. до пълния
му размер от 48 000лв. Въззивникът е настоявал, че решението в обжалваната
отхвърлителна част е неправилно - постановено в нарушение на процесуалния
закон и необосновано, като е молил за отмяната му в посочената част и за
уважаване на иска изцяло. Навел е следните оплаквания: съдът неправилно
интерпретирал събраните гласни и писмени доказателства, заключенията по
експертизи и нормативната регламентация и така достигнал до погрешен
извод за наличие на съпричиняване от страна на пострадалия пешеходец Р. Р. и
то в завишена степен; съдът не отчел факта, че пострадалият пешеходец бил
спрял и се намирал на обозначеното за целта място (пешеходна пътека със
1
знак и знак за допустима скорост); не отчел също в мотивите си, че водачът А.
Х. Ф. е преминавал покрай автобусна спирка (което следвало да завиши
вниманието му за потенциално по-висока опасност от излизане на пешеходец
при наличието на спиращ, спрял или потеглящ автобус), че предвид
организацията за движение само в едното платно заради ремонти, водачът е
имал задължение по определяне скоростта си на движение по чл. 20, ал. 2 от
ЗДвП и че разсеяността, невниманието му, липсата на непрекъснат контрол на
пътната обстановка и несъобразената му скорост, са били единствената
причина за настъпване на процесното ПТП и вредоносния резултат; съдът не
възприел и не обсъдил отговора на въпрос IV от заключението, т.4,
заключение 1 от КСМАТЕ относно установената пътна обстановка и ситуация,
при която ответникът могъл да предотврати процесното ПТП при
съобразяване на собственото си поведение и действия с разпоредбата на чл.
20, ал. 2 от ЗДвП, както и липсата на такова нарушение от пешеходеца;
Изложил е, че окръжният съд се позовал на заключението в КСМАТЕ в
автотехническата част (за поведението на пострадалия, приемайки че е
нарушил чл. 113, ал. 1, т. 1 от ЗДвП) при положение, че вещото лице не взело
предвид материалите от досъдебното производство - показанията на
свидетелите и обясненията на ответника и отхвърлил искането за възлагане на
допълнителна експертиза. Позовано на процесуално нарушение на окръжния
съд и на осн.чл.266, ал.З от ГПК, е заявил искане за допускане на
допълнителна или повторна САТЕ, по което съдът се е произнесъл с
определение в закрито заседание.
Ищецът Гаранционен фонд гр.София, чрез адв. В., в качеството на
подпомагана от въззивника страна, е подал писмена молба, с която е заявил, че
споделя всички оплаквания и доводи на въззивника (трето лице -помагач) в
жалбата му, както и исканията по доказателствата и е молил за отмяна на
решението в обжалваната част и уважаване на иска изцяло с присъждане на
разноските.
-По насрещна въззивна жалба, уточнена с молба от 30.09.2024 г., на
А. Х. Ф., подадена чрез адв. К., против решение № 281/20.06.2024 г. по т.д. №
470/2023 г. по описа на Варненския окръжен съд В ЧАСТТА, с която същият е
осъден да заплати на Гаранционен фонд гр.София сумата от 40 000лв,
представляваща изплатено от Гаранционния фонд обезщетение за
неимуществени вреди по щета №20210011/10.01.20г. на увредено от ПТП,
настъпило на 10.12.2018г., лице Р. Р. Р., ведно със законната лихва върху
главницата, считано от датата на завеждане на исковата молба- 11.08.23г. до
окончателното изплащане на сумата, на осн. чл.558, ал.7 КЗ, както и сумата от
2661,56 лв., представляваща направени по делото разноски, на осн.чл.78, ал.1
вр. ал.8 ГПК. Въззивникът е настоявал, че обжалваното решение е
недопустимо, като постановено по непредявен иск - свръх петитум,
евентуално, че същото е неправилно - постановено в нарушение на
процесуалния и материалния закон и е необосновано, като е молил за
обезсилването му с връщане на делото за ново разглеждане от окръжния съд,
2
евентуално- за отмяната му с отхвърляне на иска. Навел е следните
оплаквания: окръжният съд се произнесъл и определил размер на
обезщетението от 60 000 лева при липса на искане от ищеца за определяне на
различен от определения и изплатен от Гаранционен фонд размер от 48 000
лева и при единствено възражение за съпричиняване, което при участие от 1/3
се равнявало на сумата от 32000 лв.; правните изводи на съда досежно размера
на съпричиняването от 1/3 били в противоречие с приетото за установено от
фактическа страна, обосноваващо извод за принос от 90%, а именно: че
пострадалият Р. Р. е допуснал нарушение на чл.113, ал.1, т,1 от ЗДвП като не
се е съобразил с приближаващия се автомобил и с поведението си създал
предпоставки за настъпване на ПТП и за увреждането; установената
концентрация на алкохол от 3,43 промила в кръвта на Р. Р. над стойностите за
тежка степен на алкохолно опиване или „стадий на ступор“ и отражението й
върху поведението му и върху основните му жизнени функции - реакциите,
вниманието, съобразителността, походката, съгласно заключението на
КСМАЕ и поясненията на вещото лице д-р Г.; установеното от заключението
на вещото лице по САТЕ, че в момента на започване на пресичането,
пешеходецът е създал опасност, а водачът не е имал техническа възможност
да спре преди мястото на удара, че опасността е настъпила, когато
пешеходецът е пресякъл ДРПП и е стъпил върху пътното платно, че
пострадалият е могъл да възприеме наближаващия автомобил и да избегне
удара, изчаквайки преминаването на автомобила.
Гаранционен фонд гр.София, чрез адв. В., е подал писмен отговор на
насрещната въззивна жалба, с който е оспорил същата и по съображения за
допустимостта и правилността на решението в обжалваната му осъдителна
част, е молил за потвърждаването му в същата.
В съдебно заседание пред настоящата инстанция, страните чрез своите
процесуални представители са поддържали въззивните си жалби и отговорите,
а Гаранционен фонд и помагача – въззивник Р. Р., са депозирали и писмени
бележки в предоставения им от съда срок.
Съдът, като извърши служебна проверка, намира обжалваното решение
за валидно и допустимо. Окръжният съд се е произнесъл в рамките на
претенцията (в размер от 48 000 лв.) и в съответствие с разрешението в
Тълкувателно решение № 1 от 1.08.2022 г. на ВКС по тълк. д. № 1/2021 г.,
ОСГТК, че при прилагане разпоредбата на чл. 51, ал. 2 от Закона за
задълженията и договорите преценката на съда за размера на справедливото
обезщетение за неимуществени вреди от деликт не е ограничена от заявената
претенция, но не може да се присъди сума, надхвърляща поисканата в
петитума на исковата молба. Затова оплакванията за произнасяне на съда в по-
голям обем от претендираното са неоснователни.
Производството пред окръжния съд е било образувано по искова молба
на Гаранционен фонд, с която срещу А. Х. Ф. е предявен регресен иск на осн.
чл.558, ал.7 КЗ вр. чл. 45 ЗЗД за заплащане на сумата от 48 000 лв.,
представляваща изплатено от Гаранционния фонд на увреденото при ПТП от
3
10.12.2018г. лице Р. Р. Р. обезщетение за неимуществени вреди по щета
№20210011/10.01.20г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от
датата на завеждане на исковата молба- 11.08.23г. до окончателното
изплащане на сумата.
Ответникът, чрез процесуалния си представител адв. К., е подал писмен
отговор на исковата молба, с който е оспорил иска, като релевантните в
настоящото производство възражения са наведените в жалбата.
Третото лице - помагач, чрез адв. В., е поддържал становище за
основателност на иска.
Съгласно чл.557, ал.1, т.2, б.„а“ от КЗ, Гаранционният фонд изплаща
обезщетения за причинените имуществени и неимуществени вреди, когато
произшествието е настъпило на територията на България от МПС, за което
няма сключена задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на
автомобилистите. Според чл.558, ал.7 от КЗ, след изплащане на
обезщетението по чл.557, ал.1 и 2 КЗ Гаранционният фонд встъпва в правата
на увреденото лице до размера на платеното обезщетение и лихви, както и
разходите за определянето и изплащането му.
Установено е с доказателствата по делото и пред настоящата инстанция
не е спорно следното: На 10.12.18г., на пътя в посока к.к.„Златни пясъци“, в
зоната на спирка „Марек“ е настъпило ПТП между л.а. „Ягуар Х-Тайп“ с рег.
№*, управляван от ответника А. Х. Ф., и пешеходеца Р. Р. Р. – трето лице
помагач по делото. С решение №353 от 14.07.21г. по НАХД №2565/2021г. на
ВРС, в сила от 30.07.21г., А. Ф. е признат за виновен в това, че на 10.12.18г. в
гр.Варна, на главен път I-9, в района на сп.Марек, при управление на л.а.
Ягуар Х-Тайп с рег.№*, нарушил правилата за движение по пътищата,
визирани в чл.20, ал.2, изр.1 ЗДвП, вследствие на което причинил по
непредпазливост средни телесни повреди на Р. Р. Р., изразяващи се в
безсъзнателно състояние, контузия на ляв бял дроб и левостранен
пневмоторакс, обуславящи разстройство на здравето, временно опасно за
живота, счупване на 2-5 леви ребра и 2 и 3 десни ребра, обуславящи трайно
затруднение в движенията на снагата за период не по-малък от 3-4 месеца,
счупване на гръдната кост, обуславящо трайно затруднение в движенията на
снагата за период от около 2 месеца, счупване на лявата лопатка, обуславящо
трайно затруднение в движението на левия горен крайник за период от около
3-4 месеца, счупване на лявата лакътна кост, обуславящо трайно затруднение в
движението на левия горен крайник за период от около 3-4 месеца, счупване
на лявата подбедрица, обуславящо трайно затруднение в движението на левия
долен крайник за период от около 5-6 месеца, счупване на дясната тазобедрена
ямка, обуславящо трайно затруднение в движенията на десния долен крайник
за период около 6-7 месеца, и счупване на дясната срамна кост, обуславящо
трайно затруднение в движенията на десния долен крайник за период около 1-
2 месеца- престъпление по чл.343, ал.1, б.Б, във вр. с чл.342, ал.1 НК, за което
на осн. чл.78а, ал.1 НК е освободен от наказателна отговорност и му е
наложено админинистративно наказание глоба в размер на 1500лв. Към датата
4
на ПТП, управляваният от ответника л.а. „Ягуар Х-Тайп“ с рег. №*, не е бил
застрахован по задължителна застраховка „Гражданска отговорност“. По
заявление на пострадалия, ищецът – Гаранционен фонд му е определил
обезщетение за неимуществени вреди в размер на 48000 лв. и на 17.09.21 г. го
е изплатил. На 18.04.23г. Гаранционен фонд е връчил на деликвента (настоящ
ответник) регресна покана за възстановяване на сумата от 48 042,20 лв.
Установено е с протокола за ПТП, данните в техническата част на
КСМТЕ и САвТЕ, че произшествието е станало на 10.12.2018 г. около 16,45 ч.
по главен път I -9 в посока от гр.Варна към кк. „Златни пясъци“ в зоната около
спирка „Марек“, като дясното пътно платно е било затворено за ремонт и
движението - организирано като двупосочно само в лявото пътно платно.
Двете пътни платна са били отделени с разделителна ивица, като част от
мантинелата е била премахната и направен проходен участък. Т.е. за
пешеходците намиращи се в зоната на спирката, разположена в дясно на
дясното пътно платно е бил обосбен проход в предпазната мантинела,
разположена в средата на разделителната ивица, отделяща двете пътни
платна. Непосредствено преди началото на проходния участък върху
разделителната ивица и до мантинелата е бил поставен пътен знак „Д17-
пешеходна пътека“. Пътният участък на лявото пътно платно преди спирката,
съответно в ляво и в дясно е бил обозначен с пътен знак „В26 – Забранено е
движение със скорост, по-висока от означената - 40 км/ч.“ за движещите се в
двете посоки. Едновременно с движещия се по пътя лек автомобил, от дясната
спирка към лявата спирка и към проходната част на мантинелата се е
придвижвал пешеходецът Р. Р. (пострадалият – трето лице - помагач по
делото). В момента, в който пешеходецът е предприел пресичане на
активното, ляво пътно платно, лекият автомобил на ответника е преминавал в
указаната по-горе посока и го ударил, вследствие на което пешеходецът е бил
отхвърлен напред и встрани и е паднал в зоната на дясно (ремонтирано) пътно
платно. При удара, Р. Р. е получил посочените увреждания. Водачът е спрял в
зоната на спирката. Според заключението на вещото лице по комплексната
СМТЕ експертиза в техническата й част, пешеходецът, предприемайки
пресичане на пътното платно в тъмната част на денонощието и при добре
осветена зона от уличното осветление, непосредствено преди да стъпи на
пътното платно от дясно на ляво, е бил видим за водача на автомобила от
разстояние не по-малко от 35 м. Водачът е управлявал автомобила със скорост
около 47,37 км/ч. при разрешена за този пътен участък скорост от 40 км/ч. и
технически не би могъл да предотврати произшествието, тъй като
пешеходецът е попадал в обхвата на опасната зона. Според заключението на
вещото лице по съдебно-автотехническата експертиза, скоростта на лекия
автомобил непосредствено преди момента на удара е била 47,37км/ч. като при
движение на пешеходеца с бавен ход автомобилът е отстоял на разстояние
16,28м преди мястото на удара и би могъл да спре аварийно само ако се е
движил със скорост под 37,58км/ч. Пешеходецът, предприемайки пресичане на
пътното платно, също е имал зона на пряка видимост към приближаващия
5
автомобил от разстояние около 75м. Установено е също така, че пострадалият
е бил с концентрация на алкохол в кръвта от 3,43 промила - над стойностите за
тежка степен алкохолно опиване или стадий на ступор, както и че клиничните
симптоми се изразяват в груби нарушения във вниманието, реакциите и
съобразителността; затруднени координация, бързина и точност на
движенията, определящи специфичност в походката, криволичейки със
сменящ се темп и посока от по няколко забавени и забързани крачки,
нарушена координация при изправен стоеж и др.
В случая, съгласно чл.300 от ГПК, с влязлото в сила решение
№353/14.07.21г., по НАХД №2565/2021г. на ВРС по задължителен за
гражданския съд начин, са установени авторството на извършеното
престъпление (от деликвента А. Х. Ф.), противоправността, вината, връзката
му с причинените на пострадалия Р. Р. увреждания и вида на същите.
Установено е също така по задължителен начин, че деликвентът е нарушил
правилата за движение по пътищата, визирани в чл. 20, ал.2, изр. 1,
предвиждащи, че водачите на пътни превозни средства са длъжни при
избиране скоростта на движението да се съобразяват с атмосферните условия,
с релефа на местността, със състоянието на пътя и на превозното средство, с
превозвания товар, с характера и интензивността на движението, с
конкретните условия на видимост, за да бъдат в състояние да спрат пред всяко
предвидимо препятствие.
Със заключението на вещото лице по приетата по делото комплексна
съдебномедицинска и автотехническа експертиза е установено, че
пострадалият е получил гръдна травма, довела до разстройство на здравето,
временно опасно за живота; травма на левите раменен пояс и предмишницата,
травма на ляв долен крайник и травма на дясна тазобедрена област, довели до
трайно затруднение в движенията на тялото и засегнатите крайници.
Временната опасност за живота на пострадалия е преодоляна в периода на
хоспитализацията, а обичайният срок за зарастване на фрактурираните ребра е
от порядъка на 3-4 месеца. Травмите на левия горен крайник са с обичаен срок
за възстановяване от около 4 месеца, а фрактурата на таза - около 5-6 месеца.
Фрактурата на лявата подбедрица, предвид начина на лечение с метална
фиксация, затруднява движенията на крайника за период от 6-7 месеца, а
едновременното затрудняване на движенията на тялото и на три от
крайниците удължава общия период на възстановяване. В първите два месеца
след травмата пострадалият е бил изцяло обездвижен и при постелъчен
режим. Към месец октомври 2023г. той има остатъчни ограничения в
движенията на левия долен крайник. За търпените физически и емоционални
страдания от пострадалия са свидетелствали близките му – свидетелката Н. Р.а
и свидетелят А.Р., които са посочили, че Р. Р. е бил обездвижен повече от една
година и за него се е грижила майка му, подпомагана от членовете на
семейството му. Вземайки предвид множеството травми, характера и вида на
уврежданията, продължителността на възстановяването, физическите болки,
ограниченията в ежедневието и зависимостта от грижите на други хора, както
6
и остатъчните ограничения в движенията на левия крак, съдът определя на
осн. чл. 52 ГПК справедлив размер на обезщетението за неимуществени вреди
от 60 000 лв. Платените от ответника суми от 5000 лв. касаят лечението на
пострадалия, т.е. имуществените му вреди, поради което и не следва да се
приспадат от размера на обезщетението за неимуществени вреди.
По спорните въпроси, свързани с възражението за съпричиняване на
вредите от пострадалия, основани на твърденията на ответника: за
съдържание на алкохол в кръвта 3,43 промила, което повлияло преценката му
за пътната обстановка и довело до неадекватни реакции при пресичане на
пътното платно; за несъобразяване на разстоянието до МПС и на неговата
скорост - нарушение на чл.113, ал.1, т.1 и 2 ЗДвП; за предприето внезапно
пресичане на платното при условията на ограничена видимост в нарушение на
чл.114 ЗДвП.
При произнасянето по въпроса, следва да се има предвид новата
разпоредба на чл. 119, ал. 5 ЗДвП (ДВ, бр. 9 от 2017 г., в сила от 26.01.2017 г.),
действаща към датата на деликта, с която се предвижда, че при
пътнотранспортно произшествие с пешеходец на обозначена пътна
маркировка „пешеходна пътека“, когато водачът е превишил разрешената
максимална скорост за движение или е нарушил друго правило от Закона за
движението по пътищата, имащо отношение към произшествието,
пешеходецът не се счита за съпричинител за настъпване на съответното
произшествие. По силата на нормата на чл. 119, ал. 5 ЗДвП е изключен принос
на пострадалия пешеходец за произшествието и за последвалия от него
вредоносен резултат в уредените хипотези на противоправно поведение на
водача, намиращо се в причинна връзка с настъпилото ПТП на пешеходна
пътека. Тази разпоредба е императивна, материалноправна такава и съдът
служебно съблюдава за приложението й.
В случая, както бе посочено по-горе, със задължителна съгл. чл.300 ГПК
сила, с решението по наказателното дело, е установено, че настъпилото ПТП
и вредите за пострадалия пешеходещ са в пряка връзка с поведението на А. Х.
Ф., който е нарушил правилата за движение по пътищата, визирани в чл. 20,
ал. 2, изр. 1, предвиждащи, че водачите на пътни превозни средства са длъжни
при избиране скоростта на движението да се съобразяват с атмосферните
условия, с релефа на местността, със състоянието на пътя и на превозното
средство, с превозвания товар, с характера и интензивността на движението, с
конкретните условия на видимост, за да бъдат в състояние да спрат пред всяко
предвидимо препятствие. Установено е, че произшествието е станало на
место, сигнализирано с пътен знак „Д17- пешеходна пътека“, в пътен участък
обозначен с пътен знак „В26 – Забранено е движение със скорост, по-висока
от означената - 40 км/ч.“, както и че водачът се е движил със скорост от
47,37км/ч. (т.е. над означената). Установеното нарушение на правилата за
движение по пътищата от страна на водача, имащо отношение към
произшествието, налага извод за отсъствието на принос на пострадалия за
вредоносния резултат при приложение на нормата на чл. 119, ал. 5 ЗДвП,
7
действала към момента на настъпване на процесното ПТП. На основание
посочената специална норма, изключваща съпричиняване от страна на
увредения (трето лице-помагач по делото), намаляването на обезщетението на
основание чл. 51, ал. 2 ЗЗД се явява недопустимо. Осъществяването на
предпоставките по чл. 119, ал. 5 ЗДвП прави безпредметно обсъждането дали в
случая пострадалият е извършил нарушение на правилата на чл. 113, ал. 1, т. 1
ЗДвП или чл.114 ЗДвП, вкл. и във връзка с установеното съдържание на
алкохол в кръвта му. По изложените съображения за неоснователност на
защитното възражение на ответника по чл. 51, ал. 2 ГПК, обезщетението за
причинените на ищеца при ПТП неимуществени вреди не следва да бъде
намалявано поради принос на пострадалия за настъпването на вредите.
В случая са доказани всички елементи от фактическия състав на чл.557,
ал.1 от КЗ и чл.558, ал.7 от КЗ. Гаранционният фонд е платил на увредения
обезщетение от 48 000 лв., поради което и регресният му иск срещу
причинителя на вредата, се явява изцяло основателен и следва да бъде уважен
в претендирания размер от 48 000 лв. Окръжният съд е достигнал до отчасти
различен резултат, поради което решението му следва да бъде отменено в
отхвърлителната част за горницата над 40 000 лв. до 48 000 лв. и вместо това
на ищецът да бъдат присъдени допълнително още 8 000 лв. за обезщетение за
неимуществени вреди.
С оглед изхода от спора, обжалваното решение следва да бъде отменено
и в частта на осъждането на ищеца за разноски на ответника за
първоинстанционното производство и ответникът да бъде осъден да заплати
на Гаранционен фонд допълнително сумата от 472,31 лв. – разноски за
производството пред окръжния съд. За производството пред настоящата
инстанция, ответникът следва да заплати на Гаранционен фонд сумата от 160
лв.- разноски за държавна такса.
По изложените съображения, Апелативен съд - гр.Варна,
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 281/20.06.2024 г. по т.д. № 470/2023 г. по описа на
Варненския окръжен съд, в частта, с която е отхвърлен искът на Гаранционен
фонд гр.София против А. Х. Ф. на осн. чл.558, ал.7 КЗ за заплащане на
изплатено от Гаранционния фонд обезщетение за неимуществени вреди по
щета №20210011/10.01.20г. на увредено от ПТП, настъпило на 10.12.2018г.,
лице Р. Р. Р., за горницата над 40000лв. до пълния му размер от 48 000лв.,
както и в частта, с която Гаранционен фонд гр.София гр.София е осъден да
заплати на А. Х. Ф. сумата от 1040,30лв. - направени по делото разноски, като
вместо това ПОСТАНОВИ:
ОСЪЖДА А. Х. Ф., ЛНЧ *, с адрес гр.В., ул.“* *“ №* да заплати на
Гаранционен фонд гр.София, ул.“Граф Игнатиев“ №2, ет.4 допълнително
сумата от 8 000 лв., представляваща изплатено от Гаранционния фонд
обезщетение за неимуществени вреди на увредено лице Р. Р. Р. по щета
8
№20210011/10.01.20г. на осн. чл.558, ал.7 КЗ, ведно със законната лихва от
датата на исковата молба- 11.08.23г. до окончателното изплащане на сумата.
ПОТВЪРЖДАВА решение № 281/20.06.2024 г. по т.д. № 470/2023 г. по
описа на Варненския окръжен съд, в частта, с която А. Х. Ф., ЛНЧ *, с адрес
гр.В., ул.“* *“ №* е осъден да заплати на Гаранционен фонд гр.София,
ул.“Граф Игнатиев“ №2, ет.4:- сумата от 40 000 лв., представляваща изплатено
от Гаранционния фонд обезщетение за неимуществени вреди по щета
№20210011/10.01.20г. на увредено от ПТП, настъпило на 10.12.2018г., лице Р.
Р. Р., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на
завеждане на исковата молба- 11.08.23г. до окончателното изплащане на
сумата, на осн. чл.558, ал.7 КЗ; - сумата от 2661,56лв., представляваща
направени по делото разноски, на осн.чл.78, ал.1 вр. ал.8 ГПК.
ОСЪЖДА А. Х. Ф., ЛНЧ *, с адрес гр.В., ул.“* *“ №* да заплати на
Гаранционен фонд гр.София, ул.“Граф Игнатиев“ №2, ет.4 сумата от 472,31лв.
– допълнително разноски за производството пред първата инстанция и 160 лв.
– разноски за производството пред въззивната инстанция.
Решението може да бъде обжалвано пред ВКС на РБ в едномесечен срок
от връчването му на страните и при условията на чл. 280 от ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
9