№ 6340
гр. С***, 09.04.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 145 СЪСТАВ, в публично заседание на
четвърти април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:НОРА ВЛ. МАРИНОВА
при участието на секретаря ВАЛЕНТИНА Г. НЕСТОРОВА
като разгледа докладваното от НОРА ВЛ. МАРИНОВА Гражданско дело №
20231110107192 по описа за 2023 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на част II, дял I, чл. 124 и сл. ГПК.
Предявени са обективно кумулативно съединени искове, както следва: установителен
иск с правна квалификация чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл. 127, ал. 2 ЗЗД за признаване за
установено, че ответникът „Г*** дължи на ищеца „Е*** сумата от 16470,47 лв.,
представляваща припадащата се на ответника част от платено от ищеца солидарно
задължение на страните към Н*** С** Л*** за обезщетение за неимуществени вреди от
ексцес на професионално заболяване „Неврит на слуховите нерви. Шумов синдром.
Периферен световъртеж компенсиран“, заедно с лихвите и разноските, за които ищецът е
бил осъден с влязло в сила решение № II-61-20862 от 14.12.2016г. по гр. дело № 55407/2014г.
на СРС, 61 състав, потвърдено с решение № 5204 от 31.07.2018г. по гр.д. № 7788/2017г. на
СГС, IV В въззивен състав, недопуснато до касационно обжалване с определение № 422 от
30.05.2019г. по гр.д. № 13/2019г. на ВКС, III ГО, за което вземане е издадена заповед за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 27870/2022г. на СРС, 26
състав, както и иск с правна квалификация чл. 86, ал. 1 ЗЗД за осъждане на ответника да
заплати на ищеца сумата от 2923,66 лв. (след допуснатото изменение на иска чрез
увеличаване на неговия размер в открито съдебно заседание от 04.04.2024г.),
представляваща мораторна лихва върху главницата за периода от 26.08.2020г. до 26.05.2022г.
Ищецът „Е*** твърди, че по силата на влязло в сила решение № II-61-20862 от
14.12.2016г. по гр. дело № 55407/2014г. на СРС, 61 състав, бил осъден да заплати на Н***
С** Л*** сумата от 9000 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди от
ексцес на професионално заболяване „Неврит на слуховите нерви. Шумов синдром.
Периферен световъртеж – компенсиран“, ведно със законната лихва от датата на
установяване на ексцеса до окончателното изплащане на вземането и сумата от 900 лв. –
разноски за производството. Решението по делото било постановено при участието на трети
лица-помагачи на страната на „Е*** – с. М***, сред които и ответникът в настоящото
производство „Г***, като решението на първата инстанция било потвърдено с решение №
5204 от 31.07.2018г. по гр.д. № 7788/2017г. на СГС, IV-В въззивен състав, последното
недопуснато до касационно обжалване с определение № 422 от 30.05.2019г. по гр.д. №
13/2019г. на ВКС, III ГО. Твърди, че по образувани две изпълнителни дела с №
20198460400373 и с № 20198460400337 платил на Н*** С** Л***, съответно на 28.06.2019г.
и на 10.07.2019г. общата дължима сума по делата в размер на 18652,80 лв., включваща
1
главница, лихва и разноски, включително по изпълнителните дела. Поддържа, че с оглед
съпричастността на ответника като бивш работодател на Н*** С** Л***, основано на
данните за трудовия му стаж при ответника, към настъпване на професионалното
заболяване, същият му дължи заплащане на припадащата се част от платеното от ищеца в
пълен размер задължение, която ищецът твърди да се равнява на 88,3 % или сумата от
16470,47 лв. Твърди, че поканил ответника два пъти да му заплати дължимото вземане –
съответно на 26.08.2020г. и на 16.05.2022г., но плащане не последвало, като ответникът
изрично оспорил вземането. Твърди, че за сумата от 16470,47 лв. на посоченото основание е
издадена заповед за изпълнение на парично задължение по ч.гр.д. № 27870/2022г. на СРС, 26
състав, срещу която длъжникът възразил, с оглед на което предявява настоящите искове,
като претендира мораторна лихва от датата на първата покана – 26.08.2020г. до датата на
подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение – 26.05.2022г., както и
законна лихва върху главницата от 26.05.2022г. до окончателното изплащане на вземането,
както и разноски за производството.
Ответникът „Г*** е подал отговор на исковата молба в срока по чл. 131, ал. 1 ГПК, с
който оспорва предявения иск като недопустим, евентуално като неоснователен. Твърди, че
не е правоприемник на ГПП-А***, който е бил работодател на Н*** Л***, поради което и не
следва да отговаря по предявения иск, Поддържа, че неоснователно е било допуснато
участието му като трето лице-помагач на ответника по гр. дело № 55407/2014г. на СРС, 61
състав, при изричното му несъгласие и липсата на предпоставки за привличането. Оспорва
да е страна по гр.д. № 30092/2014г. на СРС, 52 състав, както и да е обвързан от събрани по
това дело доказателства, като счита, че твърденият процент на съпричастност към
професионалното заболяване е необоснован и недоказан. Отделно от това намира, че
солидарните длъжници отговарят единствено по отношение на платената от ищеца главница
и лихви, но не и по отношение сторените от него разноски за исковото и изпълнителното
производство, които са направени единствено поради бездействието на ищеца да
удовлетвори доброволно кредитора по силата на влязлото в сила съдебно решение. С оглед
изложеното моли за отхвърляне на предявените искове и присъждане на разноски за
производството.
Софийски районен съд като взе предвид доводите на страните и въз основа на
събраните по делото доказателства, намира следното от фактическа и правна страна:
Предявен е установителен иск с правна квалификация чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл. 127,
ал. 2 ЗЗД и осъдителен иск с правна квалификация чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
Неоснователно е възражението на ответника за недопустимост на производството,
тъй като процесуалната легитимация на страните следва от изложените в исковата молба
твърдения, че искът се предявява срещу ответника като правоприемник на един от
работодателите на третото лице Н*** Л***, които са съпричастни към развитото
професионално заболяване, поради което следва да отговаря за съответна част от вредите,
обезщетение за които е платено изцяло от ищеца. Въпросът дали ответникът се явява
правоприемник на този работодател е елемент от фактическия състав на спорното право,
който определя конкретната материалноправна легитимация на ответника да отговаря по
предявения иск, поради което и този факт е относим към основателността, а не към
допустимостта на предявения иск по чл. 127, ал. 2 ЗЗД.
В тежест на ищеца по предявения иск с правна квалификация чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл.
127, ал. 2 ЗЗД е да докаже наличието на солидарно задължение на страните на посоченото
основание и в твърдения размер, че е платил задължението на кредитора в пълен размер, че
припадащата се част от задължението на ответника се равнява на претендираната сума от
16470,47 лв., включително че ответникът се явява правоприемник на Г**** – А***.
В тежест на ищеца по предявения иск с правна квалификация чл. 86, ал. 1 ЗЗД е да
докаже наличието на главен дълг, поставяне на длъжника в забава чрез изпращане на
покана, получена от последния, както и размера на обезщетението за забава.
При установяване на фактите в доказателствена тежест на ищеца, в тежест на
ответника е да докаже, че е платил претендираните вземания.
С доклада по делото за безспорни и неподлежащи на доказване между страните на
основание чл. 146, ал. 1, т. 4 ГПК са отделени обстоятелствата, че с влязло в сила решение
2
по гр. дело № 55407/2014г. на СРС, 61 състав, ищецът е бил осъден да заплати на Н*** С**
Л*** сумата от 9000 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди от ексцес на
професионално заболяване „Неврит на слуховите нерви. Шумов синдром. Периферен
световъртеж компенсиран“, ведно със законната лихва от датата на установяване на ексцеса
до окончателното изплащане на вземането и сумата от 900 лв. – разноски за производството,
че решението по делото било постановено при участието на трети лица-помагачи на
страната на „Е*** – с. М***, сред които и ответникът в настоящото производство „Г***,
като решението на първата инстанция е било потвърдено с решение № 5204 от 31.07.2018г.
по гр.д. № 7788/2017г. на СГС, IV-В въззивен състав, последното недопуснато до касационно
обжалване с определение № 422 от 30.05.2019г. по гр.д. № 13/2019г. на ВКС, III ГО, както и
че ищецът е платил на Н*** С** Л*** сумата от общо 18652,80 лв., включваща главница,
лихва и разноски, включително по изпълнителните дела с № 20198460400373 и с №
20198460400337, образувани въз основа на решението по гр.д. № № 55407/2014г. на СРС, 61
състав.
Посочените факти се установяват и от представените с исковата молба писмени
доказателства – преписи от съдебни решения по гр. дело № 55407/2014г. на СРС, 61 състав и
по гр.д. № 7788/2017г. на СГС, IV-В въззивен състав, както и определение № 422 от
30.05.2019г. по гр.д. № 13/2019г. на ВКС, III ГО, както и платежни нареждания от
28.06.2019г. и от 10.07.2019г., с които от ищеца е платена по изпълнителните дела с №
20198460400373 и с № 20198460400337, образувани въз основа на решението по гр.д. № №
55407/2014г. на СРС, 61 състав, сумата от общо 18648,87 лв.
Съгласно чл. 223, ал. 2 ГПК това, което съдът е установил в мотивите на решението
си, е задължително за третото лице в отношенията му със страната, на която помага или
която го е привлякла. То не може да го оспорва под предлог, че страната зле е водила делото,
освен ако последната умишлено или поради груба небрежност е пропуснала да предяви
неизвестни на третото лице обстоятелства или доказателства.
В случая ответникът „Г*** е бил конституиран като трето лице-помагач на ищеца-
„Е***-ответник в производството по гр. дело № 55407/2014г. на СРС, 61 състав и по това
дело е постановено решение, с което е уважен иск по чл. 200 КТ и е присъдено обезщетение
на увреденото от професионална болест лице Н*** Л*** поради ексцес на заболяването. В
постановеното определение за конституиране на трети лица-помагачи (включително на
ответника) от 10.05.2016г. по делото на 61 състав, както и в решението на
първоинстанционния съд липсват мотиви, обуславящи участието на третото лице-помагач. В
мотивите на постановеното въззивно решение по гр.д. № 7788/2017г. на СГС, IV-В въззивен
състав е посочено че „видно от решение № 12553 от 20.11.1991г., постановено по фирмено
дело № 11346/1991г. на П***ски окръжен съд за регистриране на „Г***, неоспорена от
страните извадка от сайта на „Г*** и от устава на дружеството, третото лице-помагач „Г***
е правоприемник на ДФ „Г***“, явяваща се от своя страна-правоприемник на ГПП-А***,
работодател на Н*** Л*** в периода от 26.02.1985г. до 05.01.1989г. В решението за
регистриране на дружеството от 1991г. изрично е посочено, че същото е правоприемник на
активите и пасивите на ГПП-А***“.
В настоящото производство ответникът оспорва в производството по гр. дело №
55407/2014г. на СРС, 61 състав да са били налице предпоставките за конституирането му
като трето лице-помагач, респ. да е обвързано от мотивите на постановеното решение, тъй
като не се явявал правоприемник на Г**** (ГПП) -А***, което оспорване съдът намира за
принципно допустимо, тъй като третото лице е обвързано от съдебното решение само
доколкото в действителност са били налице предпоставките за неговото привличане, т.е. от
значение е не просто конституирането му, а действителното правно положение, обуславящо
интереса от такова конституиране. Следователно, винаги, когато е налице позоваване на
действието на чл. 223 ГПК, следва да се установи не само участието на третото лице в
производството, но и наличието на процесуалните предпоставки за това по чл. 218 и чл. 219
ГПК (така Решение № 685/12.06.2000г. по гр.д. № 1223/1999г. на III ГО). Възражението в
случая, обаче е неоснователно предвид следното: от представените по делото писмени
доказателства се установява, че с решение от 20.11.1991г. по фирмено дело № 11346/1991г.
на П***ски окръжен съд е вписано в регистъра на държавните и общински предприятия и
дружествата на обществени организации „Г******“ ООД, което поема всички активи и
3
пасиви на Г**** –А*** по баланса му към 30.06.1991г. Обстоятелството, че „Г*****“ ООД е
правоприемник на ГПП-А*** следва и от Разпореждане № 23 на МС от 23.09.1991г. за
образуване на еднолични търговски дружества с държавно имущество, в Приложение 6 от
което това е изрично посочено. Установява се и че с решение № 9784 от 30.10.1998г. по
фирмено дело № 4733/1998г. по описа на Окръжен съд – П*** е регистрирано дружеството-
ответник „Г*** (впоследствие с променена правно-организационна форма – акционерно
дружество) с предмет на дейност – участие в приватизацията на „Г******“ ЕООД – А***.
След проведен конкурс и определен кандидат, спечелил конкурса, на основание чл. 3, ал. 1,
т. 1 и чл. 25, ал. 2, т. 2 и ал. 3 от Закона за преобразуване и приватизация на държавни и
общински предприятия (ЗППДОбП), (отм., обн. ДВ, бр. 38 от 08.05.1992г.), чл. 1, ал. 2, т. 1,
чл. 2 от Наредбата за конкурсите и заповеди № РД-21-61 от 16.02.1999г. на министъра на
промишлеността и Заповед № РД-21-410 от 06.07.1999г. на Министъра на промишлеността,
на ответника „Г*** са прехвърлени от държавата, представлявана от Министъра на
промишлеността 37228 дружествени дяла от капитала на „Г*******“ ЕООД, гр. А***,
представляващи 80 % от регистрирания капитал на дружеството съгласно договор за
продажба на дружествени дялове от 20.07.1999г. (стр. 157 от делото). Станалата продажба е
отразена по фирменото дело на „Г******“ ЕООД с решение от 21.09.1999г. по фирмено дело
№ 3748/1999г. на ОС-П***, с което е вписано преобразуване на „Г******“ ЕООД в
„Г******“ ООД със съдружници Българската държава, представлявана от Министъра на
промишлеността, притежаваща 20 % от капитала и ответникът „Г***, притежаващ 80 % от
капитала на дружеството, както и вписване на преобразуването на „Г******“ ООД в
„Г******“ АД. С решение от 21.09.1999г., след извършване на продажбата, е вписано по
фирменото дело № 4733/1998г. на ОС-П*** на ответника „Г*** ново обстоятелство относно
предмета му на дейност, който съвпада изцяло с този на приватизираното предприятие
„Г******“ ООД. Впоследствие с решение № 132 от 04.05.2007г. по т.д. № 86/2007г. по описа
на ОС – П*** спрямо дружеството „Г******“ АД е открито производство по
несъстоятелност, прекратена е дейността му и производството е спряно в хипотезата на чл.
632, ал. 1 ТЗ. С решение № 240 от 30.06.2008г. по т.д. № 86/2007г. по описа на ОС – П***
производството по несъстоятелност е прекратено и е постановено заличаване на търговеца
„Г******“ АД, гр. А*** – в ликвидация, регистрирано по ф.д. № 3748/1999г. по описа на
ОС-П***.
При така събраните доказателства, съдът намира, че по делото е несъмнено доказано,
че ответникът е правоприемник на „Г******“ ООД, който от своя страна е правоприемник на
активите и пасивите на Г**** –А***, работодател на Н*** С** Л*** за периода от
26.02.1985г. до 05.01.1989г., общо 3 години, 10 месена и 10 дни. Това е така, тъй като
съгласно чл. 1, ал. 2 и ал. 3 ЗППДОбП (отм.) преобразуването на държавни предприятия
представлява разпределянето на имуществото, предоставено им от държавата, в дялове и
акции съгласно разпоредбите на Търговския закон, а приватизацията – прехвърляне на
физически или юридически лица с под 50 на сто държавно и/или общинско участие на: 1.
дялове и акции, собственост на държавата и общините, от търговски дружества; 2.
собствеността на цели предприятия, обособени части и незавършени обекти на
строителството; 3. общински нежилищни имоти, невключени в състава на общински
предприятия, които се използват за стопански цели (магазини, ателиета, складове, сервизи,
цехове и други). Съгласно приетото в решение № 153 от 04.05.2001 г. на ВКС по гр. д. №
1132/2000г., което настоящият състав споделя „Приватизацията на държавно предприятие,
независимо от способа на извършването й и от подлежащите на раздържавяване обекти на
собственост съставлява прехвърляне на предприятие по смисъла на ЗППДОП.“ С оглед
възприетото тълкуване, по силата на сключената приватизационна сделка ответникът „Г***
се явява правоприемник на „Г******“ ООД, респ. на ГПП-А***, включително по отношение
на трудовоправните отношения, възникнали с работници/служители на приватизираното
предприятие и отговаря за заплащане на задълженията, възникнали в тяхна полза, във
връзка с тези правоотношения (арг. от чл. 123, ал. 1, т. 6 КТ при смяна на собственика на
предприятието или на обособена част от него). С оглед изложеното съдът приема, че са били
налице предпоставките за привличането на ответника като трето лице – помагач на
основание чл. 219, ал. 1 ГПК и същият е обвързан в отношенията си с ищеца от мотивите на
влязлото в сила решение по гр. дело № 55407/2014г. на СРС, 61 състав, потвърдено с
решение по гр.д. № 7788/2017г. на СГС, IV-В въззивен състав, недопуснато до касационно
4
обжалване с определение по гр.д. № 13/2019г. на ВКС, III ГО.
В мотивите на тези решения е прието, че Н*** Л*** страда от „Неврит на слухови
нерви“, което заболяване е признато за професионално на 01.01.1989г. и се намира в
причинна връзка с условията, при които последният е полагал труд като подземен миньор в
продължение на повече от двадесет години предвид експонирането му на наднормени нива
на шум и вибрации, част от който период е трудовият му стаж в Г**** (ГПП) – А*** за
периода от 26.02.1985г. до 05.01.1989г., както и че е налице ексцес на заболяването, поради
което е осъдил ищеца – ответник в производството по иска по чл. 200 КТ, при който Н***
Л*** е полагал труд за друга част от периода, да заплати обезщетение за неимуществени
вреди от ексцеса на това заболяване в размер на общо 9000 лв., ведно със законната лихва от
датата на установяване на ексцеса – 28.05.2013г. до окончателното изплащане на сумата. На
Н*** Л*** са присъдени и разноски за трите съдебни инстанции общо в размер на 1985 лв.
След влизане в сила на съдебното решение по гр. дело № 55407/2014г. на СРС, 61
състав и въз основа на издадения по него изпълнителен лист са били образувани
изпълнително дело с № 20198460400373, по което ищецът „Е*** е платил сумата от 16174,41
лв., включваща 9000 лв. – главница, 5572,72 лв. – законна лихва за периода от 28.05.2013г. до
03.07.2019г. и законна лихва за периода от 04.07.2019г. до датата на плащането –
10.07.2019г., 200 лв. – разноски по изпълнителното дело в полза на взискателя и 1384,14 лв.
– такси и разноски по Тарифата за такси и разноски към ЗЧСИ и изпълнително дело № №
20198460400337, по което ищецът „Е*** е платил сумата от 2474,46 лв., включваща 1985 лв.
– присъдени разноски, 200 лв. – разноски по изпълнителното дело в полза на взискателя и
289,46 лв. – такси и разноски по Тарифата за такси и разноски към ЗЧСИ, или общо сумата
от 18648,87 лв.
Съгласно разпоредбата на чл. 53 ЗЗД ако увреждането е причинено от неколцина, те
отговарят солидарно. В случай че обезщетението за вредите е платено само от един от
солидарните длъжници, който е изпълнил повече от своята част, същият има иск срещу
останалите съдлъжници за разликата – чл. 127, ал. 2, изр. 1 ЗЗД.
По делото е изслушвано заключение на съдебно-медицинска експертиза, съгласно
което положеният от увреденото лице трудов стаж в Г**** (ГПП) – А*** е три години, десет
месеца и десет дни, което се равнява на принос от 21 % за професионалното заболяване (така
разпит на вещото лице в открито съдебно заседание на 07.03.2024г.), поради което и съдът
приема, че ответникът като правоприемник на това предприятие дължи 21 % от платената от
ищеца на увреденото лице сума. Неоснователно е възражението на ответника, че същият не
дължи разноските по исковото и изпълнителното дело, платени от ищеца. Това е така, тъй
като съгласно чл. 127, ал. 2 ЗЗД солидарният съдлъжник дължи припадащата му се част не
от общия дълг такъв, какъвто е бил в момента на възникването му, а припадащата му се част
от това, което е платено за погасяване на дълга, такъв какъвто е бил в момента на
погасяването. Без значение е дали дългът е погасен чрез плащане или чрез поемане на ново
задължение от погасилия дълга. Ако погасилият дълга е поел ново задължение /по-голямо и
по-тежко или по-голямо, но по-леко, или по-малко, но по-тежко, или по-малко и по-леко, или
задължение за друго/, той не може да претендира повече от съдлъжниците си, нито те могат
да възразяват за ограничаване на отговорността си, ако отговарят за изпадането в забава или
не са били готови да изпълнят задължението точно – в този смисъл Решение № 211 от
23.07.2012 г. на ВКС по гр. д. № 177/2011 г., IV г. о., ГК.
Правото на регрес се основава на принципа за забрана на неоснователното
обогатяване, поради което и във всеки конкретен случай на погасяване на дълга към
кредитора от един от солидарните длъжници, същият има иск срещу останалите само за
разликата над своята част – пределите са от една страна размера на неговия дял, а от друга
страна – размера на дълга към кредитора. С оглед принципа на недопускане на
неоснователно обогатяване, делът на всеки солидарен длъжник следва да обхваща не само
главницата, но и съответната част от всички разноски – разходи по изпълнението, съдебни
разноски, разноски по принудителното изпълнение, щом същите са спестени от останалите
длъжници.
С оглед изложеното съдът намира, че ответникът дължи на ищеца 21 % от платената
от последния сума на целия дълг от общо 18648,87 лв. (16174,41 лв.по изп. дело №
5
20198460400373 + 2474,46 лв. по изп. дело № № 20198460400337) или сумата от 3916,26 лв.,
за която е основателен и следва да се уважи иска по чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл. 127, ал. 2 ЗЗД,
ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение – 26.05.2022г. до окончателното изплащане на вземането, като се отхвърли за
разликата над сумата от 3916,26 лв. до пълния предявен размер от 16470,47 лв. като
неоснователен предвид обстоятелството, че по делото не се ангажираха никакви
доказателства, че ответникът се явява правоприемник на ГПП-С***, обект „С***“, ГПП-
Ч***, нито на Геоложки проучвания, обект „С***“ или „Г**“, за които се твърди, че също
имат съпричастност към възникналото професионално заболяване.
Налице са предпоставките за частична основателност и на иска по чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
По делото се установи наличие на главен дълг за сумата от 3916,26 лв. Ответникът е
получил покана за плащане на дълга по и-мейл на 26.08.2020г., който факт изрично се
признава в представения от ответника отговор на предложение, отправено от ищеца в този
смисъл (л. 163 от делото). Считано от деня, следващ получаването на поканата – 27.08.2020г.
ответникът е изпаднал в забава и дължи на ищеца обезщетение за забава върху установеното
регресно вземане. Неговият размер съдът определя по реда на чл. 162 ГПК чрез използване
на компютърна програма на сумата от 694,05 лв. за периода от 27.08.2020г. до 26.05.2022г., за
който размер и период искът по чл. 86, ал. 1 ЗЗД е основателен и следва да се уважи, като се
отхвърли за разликата над сумата от 694,05 лв. до пълния предявен размер от 2923,66 лв. и
за дата 26.08.2020г.
При този изход на спора право на разноски имат и двете страни. Ищецът е
претендирал и доказал извършването на разноски за заповедното производство в размер на
373,06 лв. – държавна такса за заповедното производство и разноски за исковото
производство в размер на 329,41 лв. – държавна такса за исковото производство, 150 лв. –
депозит за СМЕ и 2220 лв. – платено в брой адвокатско възнаграждение съгласно
отбелязването в представения договор за правна защита и съдействие от 16.01.2023г., в която
част договорът има характер на разписка, или общо разноски за исковото производство в
размер на 2699,41 лв. За останалата част от уговорения адвокатски хонорар в размер на 180
лв. не са представени доказателства за заплащане по уговорения в договора начин – по
банков път, поради което и съдът не го взема предвид при определяне на дължимите на
ищеца разноски. Съразмерно на уважената част от исковете на ищеца се дължат на
основание чл. 78, ал. 1 ГПК разноски за заповедното производство в размер на 88,70 лв. и за
исковото производство в размер на 641,69 лв. Ответникът е претендирал и доказал
извършване на разноски в размер на 5 лв. – държавна такса за съдебно удостоверение, 18 лв.
– държавна такса за преписи на съдебни книжа във връзка с издаденото съдебно
удостоверение, 150 лв. – депозит за съдебно-медицинска експертиза и сумата от 2100 лв.,
платено по банков път адвокатско възнаграждение, уговорено в представения договор за
правна защита и съдействие от 20.03.2023г. и представения документ за плащането му по
банков път – потвърждение за плащане от 03.04.2023г., или общо разноски в размер на 2273
лв., от които съразмерно на отхвърлената част от исковете следва да се присъдят на
основание чл. 78, ал. 3 ГПК разноски в размер на 1732,67 лв.
Така мотивиран, Софийски районен съд
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявения по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК иск по чл.
127, ал. 2 ЗЗД, че „Г***, ЕИК ****, със седалище и адрес на управление: гр. А***, ул. „С***
дължи на „Е***, ЕИК ****, със седалище и адрес на управление: обл. С***, общ. М***, с.
М*** сумата от 3916,26 лева, представляваща припадащата се на ответника част от платено
от ищеца солидарно задължение на страните към Н*** С** Л*** за обезщетение за
неимуществени вреди от ексцес на професионално заболяване „Неврит на слуховите нерви.
Шумов синдром. Периферен световъртеж компенсиран“, заедно с лихвите и разноските, за
които ищецът е бил осъден с влязло в сила решение № II-61-20862 от 14.12.2016г. по гр. дело
№ 55407/2014г. на СРС, 61 състав, потвърдено с решение № 5204 от 31.07.2018г. по гр.д. №
7788/2017г. на СГС, IV В въззивен състав, недопуснато до касационно обжалване с
6
определение № 422 от 30.05.2019г. по гр.д. № 13/2019г. на ВКС, III ГО, за което вземане е
издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. №
27870/2022г. на СРС, 26 състав, ведно със законната лихва от датата на подаване на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение – 26.05.2022г. до окончателното
изплащане на вземането, като ОТХВЪРЛЯ иска по чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл. 127, ал. 2 ЗЗД за
разликата над сумата от 3916,26 лева до пълния предявен размер от 16470,47 лева.
ОСЪЖДА „Г***, ЕИК ****, със седалище и адрес на управление: гр. А***, ул. „С***
да заплати на „Е***, ЕИК ****, със седалище и адрес на управление: обл. С***, общ. М***,
с. М***, на основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД сумата от 694,05 лева, представляваща обезщетение
за забава плащането на главницата от 3916,26 лева за периода от 27.08.2020г. до 26.05.2022г.,
като ОТХВЪРЛЯ иска по чл. 86, ал. 1 ЗЗД за разликата над сумата от 694,05 лева до пълния
предявен размер от 2923,66 лева и за дата 26.08.2020г.
ОСЪЖДА „Г***, ЕИК ****, със седалище и адрес на управление: гр. А***, ул. „С***
да заплати на „Е***, ЕИК ****, със седалище и адрес на управление: обл. С***, общ. М***,
с. М***, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от 88,70 лева, представляваща разноски за
заповедното производство и сумата от 641,69 лева, представляваща разноски за исковото
производство.
ОСЪЖДА „Е***, ЕИК ****, със седалище и адрес на управление: обл. С***, общ.
М***, с. М*** да заплати на „Г***, ЕИК ****, със седалище и адрес на управление: гр.
А***, ул. „С***, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК сумата от 1732,67 лева, представляваща
разноски за производството.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7