МОТИВИ ПО НОХД № 55/2010г. НА БРС-III н.с.
Районна прокуратура - гр.Бяла е обвинила лицето Г.А.Т.
***, в това че на 30.06.2009г. в гр.Б., обл.Р., по бул.”...”, близо до
поликлиниката в с.гр., управлявал МПС-лек автомобил “В...1” с ДК №...., без
съответното свидетелство за управление на МПС, в едногодишния срок от
наказването му по административен ред за същото деяние-с НП №1386/08г. от
07.07.2008г. на Началника на РПУ-Бяла, влязло в сила на 29.10.2008г.,
престъпление по 343в, ал.2 вр. с ал.1 от НК.
Подсъдимият Т. признава вината си, съжалява за
извършеното и дава обяснения в с.з. Твърди, че е предприел управление на МПС
без да притежава СУМПС, въпреки, че е знаел, че наказван през 2008г. за същото
деяние по административен ред.
Прокурорът поддържа обвинението, като пледира
подсъдимият да бъде признат за виновен в извършване на гореописаното деяние и
му бъде наложено наказание по реда на чл.78а от НК – глоба в минимален размер.
Съдът след преценка на събраните по делото
доказателства приема за установено от фактическа страна следното:
Подсъдимият Г.А.Т. е на 36години, български гражданин,
с основно образование, неженен, работи във фирма “С...” гр.Б., на длъжност общ работник.
Осъждан е с присъда по НОХД №2155/04г. на РС-Русе, в сила от 13.10.2004г., за
престъпление по чл.194 ал.1 от НК на наказание лишаване от свобода за срок от
3м., като на осн. чл.66, ал.1 от НК, изтърпяването на наказанието е отложено за
изпитателен срок от 3години. Реабилитиран по право по тази присъда на осн. чл.86
ал.1 т.1 от НК.
Видно от приложената по делото справка от сектор ОДП,
сектор “ПП”-Русе, подсъдимият е неправоспособен водач на МПС, тъй като няма
данни за издавано СУМПС.Има налагани наказания по ЗДвП. Установява се от
справката и от приложеното в хода на досъдебното производство НП №1386/07.07.2008г., че с последното е наказан на основание
чл.177, ал.1 т.2 от ЗДвП.
На 30.06.2009г. подсъдимия Т. управлявал лек автомобил
“В....” с ДК №... по бул.”6...” в гр.Б., обл.Р. Близо до поликлиниката,
намираща се на същата улица той бил спрян за проверка от служителите на РУ
МВР-Бяла-св.К. и св.Н.. Същите при извършената проверка установили, че подсъдимия
Т. управлява МПС без да е правоспособен водач. На следващият ден 01.07.2009г. в
РУ МВР-Бяла бил съставен АУАН №887640/Акт №796 за констатираното нарушение по
чл.177 от ЗДвП от св.Н., който бил подписан от Т. без възражения. В хода на производството
се установило, че Т. вече е бил наказван по административен ред за същото
деяние – управление на МПС без свидетелство за правоуправление, тъй като бил
неправоспособен водач, и то с НП№1386/07.07.2008г.
Тази фактическа обстановка съдът приема за безспорно
установена от събраните по делото доказателства и доказателствени средства-
признанията на подсъдимия и обясненията му в с.з., показанията на св.Н. ***.,
както и от приложените по делото АУАН №887640/Акт №796/ 01.07.2009г., НП№1386/07.07.2008г.,
справка за съдимост, справка от сектор”ПП”-ОДП-Русе, автобиография, декларация
за СМИС.
Всички доказателства и доказателствени средства в
своята съвкупност установяват по категоричен начин времето и мястото на
извършване на деянието, както и авторството на подсъдимия Т.. Показанията на
двамата свидетели, които съдът кредитира изцяло, са логични, непротиворечиви и
се покриват напълно със събраните по делото доказателствени материали-АУАН,
справка от сектор “КАТ”-ОДП-Русе, доказващ, че подсъдимият е неправоспособен
водач на МПС. Обасненията на подсъдимия кореспондират с доказателствата по
делото, поради което съдът няма основание да не им дава вяра. Видно от
приложеното по делото НП№1386/07.07.2008г., същото е влязло в законна сила на 29.10.2008г.
Безспорно е, че подсъдимият Т. е извършил деянието, предмет на настоящото
производство в едногодишния срок от наказването му по административен ред за
също такова деяние-управление на МПС без съответно свидетелство.
При така установената фактическа обстановка съдът
намира, че следва да бъдат направени следните правни изводи:
Подсъдимият е осъществил от обективна и от субективна
страна състава на престъплението по чл.343в ал.2 от НК.
От обективна страна е осъществил всички признаци на
състава на посоченото престъпление, тъй като на 30.06.2009г. в гр.Б., обл.Р.,
по бул.”6...”, близо до поликлиниката в с.гр., управлявал МПС-лек автомобил “В...”
с ДК №.., без съответното свидетелство за управление на МПС, в едногодишния
срок от наказването му по административен ред за същото деяние-с НП №1386/08г.
от 07.07.2008г. на Началника на РПУ-Бяла, влязло в сила на 29.10.2008г..
От субективна страна деянието е извършено при пряк
умисъл. Т. е съзнавал противоправния характер на извършеното, тъй като е знаел,
че е лишен от право да управлява МПС по административен ред и поради тази
причина е неправоспособен водач на МПС, както и че като такъв няма право да
управлява такова. Съзнавал е, че представлява опасност за останалите участници
в движението, но въпреки това предприел управлението на посочения по-горе
автомобил.
При индивидуализацията на наказанието, което следва да
бъде наложено на подсъдимия Т. за извършеното от него престъпление съдът отчете
като смекчаващи отговорността обстоятелства-направените признания, обяснения в с.з., изказаното съжаление, това,
че работи. Отегчаващи отговорността обстоятелства-лоши характеристични данни
предвид миналото му осъждане. Съдът намира, че са налице предпоставките за
освобождаване на Т. от наказателна отговорност за извършеното от него умишлено
престъпление и налагане на административно наказание, тъй като за същото се предвижда наказание лишаване от
свобода до две години, дееца не е осъждан към момента на извършване на
инкриминиранто деяние/реабилитиран е по предходната присъда/ и не е освобождаван
от наказателна отговорност по реда на глава VIII, раздел IV,
липсват съставомерни имуществени вреди от престъплението. При определяне
размера на глобата съдът отчете и имотното състояние и доходите на дееца/видно
от ДСМИС- получава месечно възнаграждение в размер на 400лв., не притежава
движими и недвижими вещи, като определи глоба в минималния размер, а именно 500.00лв/шестстотин
лева/. Съдът съобрази, че по-благоприятен закон по смисъла на чл.2 ал.2 от НК е
действалият към момента на извършване на деянието чл.78а от НК, тъй като
минималния размер на наказанието е бил 500лв., който размер съдът е приложил, докато
към момента на постановяване на присъдата минималния рамер на административното
наказание е 1000лв. Поради това съдът е постановил присъдата си на осн.чл.78а
вр. чл.2 ал.2 от НК. Съдът намира, че така наложеното наказание ще въздейства
превъзпитателно върху подсъдимия и същият занапред ще се поправи.
Мотивиран така, съдът постанови присъдата си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: /п/