№ 65
гр. Варна , 12.01.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ в публично заседание на
шестнадесети декември, през две хиляди и двадесета година в следния състав:
Председател:Ирена Н. Петкова
Членове:Наталия П. Неделчева
мл.с. Лазар К. Василев
като разгледа докладваното от мл.с. Лазар К. Василев Въззивно гражданско
дело № 20203100503135 по описа за 2020 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба с вх. № 267930/24.09.2020 г., депозирана от „ЕНЕРГО -
ПРО ПРОДАЖБИ“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Варна,
Варна Тауърс – Г, бул. „Владислав Варненчик“ № 258, действащ чрез адв. Н.Б. срещу
Решение № 260225 от 03.09.2020 г., постановено по гр.д. № 19698/2019 г. по описа на РС-
Варна, ГО, XХХI съдебен състав, с което на основание чл. 124, ал. 1 от ГПК, е прието за
установено, че К. С. К. с ЕГН **********, с адрес гр. Долни Чифлик, ул. „Бузлуджа“ № 15,
не дължи сумата в размер на 2 946.96 лв. /две хиляди деветстотин четиридесет и шест
лева и деветдесет и шест стотинки/ на ответника „ЕНЕРГО-ПРО Продажби“ АД,
представляваща служебно начислена ел. енергия за обект находящ се на адрес гр. Долни
Чифлик, ул. “Бузлуджа“ № 15, за който ел.енергията се отчита по кл. № ********** и аб. №
********* по издадена фактура № ********** от 21.11.2019г. начислена за времето от
15.12.2018г. до 14.03.2019г.
Във въззивната жалба се твърди, че обжалваният съдебен акт следва да бъде отменен, тъй
като за въззивника е било налице правно основание за възникване на вземането,
респективно процесната сума представлява цената на потребеното количество ел.енергия в
обекта на ищеца и същата се дължи на основание чл. 200, ал. 1 от ЗЗД във връзка с чл. 38,
ал. 2 от действащите ОУ на ДПЕЕЕМ на „Електроразпределение Север“ АД, одобрени с
решение на КЕВР от 07.11.2007г., изменени и допълнени с Решение на ДКЕВР от
06.04.2009г. Твърди се, че всички предпоставки за настъпване на правопораждащия
фактически състав на вземането са налице, а именно наличие на договорно правоотношение
1
между страните; извършена е техническа проверка на СТИ в присъствието на двама
свидетели, които не са служители на дружеството; за извършената проверка е съставен
Констативен протокол № 1105560, с който е установено, че електромерът е извън класа си на
точност, поради което е демонтиран и изпратен в БИМ за експертиза; на 15.11.2019г. е
извършена метрологична експертиза от БИМ, в която се е установило, че е осъществен
достъп до вътрешността на електромера – изрязан е задния му капак и са добавени елементи
към веригата на трите фази, които са чужди за схемата на свързване; съставена е справка за
корекция от „Електроразпределение Север“ АД, като за справката е приложена корекционна
процедура по одобрената от ДКЕВР методика по чл. 38 от ОУ на ДПЕЕЕМ на
„Електроразпределение Север“ АД, с която е определена цената на електрическата енергия,
потребена от 15.12.2018г. до 14.03.2019г, а именно 2 946.96 лв.; съгласно приетото по
делото заключение на назначеното вещо лице е установено неправомерното вмешателство в
схемата на свързване на СТИ към електрозахранващата мрежа, вследствие на което
електромерът отчита само 1/5 от потребената електрическа енергия.
Поддържа се, че е засегнато правото на доставчика по чл. 200, ал .1 от ЗЗД да получи
стойността на пренесеното до обекта количество електроенергия. Претендира се и сторените
в производството съдебни разноски, включително и тези за адвокатско възнаграждение.
В отговора на въззивната жалба се твърди, че обжалваното решение е правилно и
законосъобразно, което обуславя неоснователността на въззивната жалба. Моли се за
оставянето и без уважение, потвърждаване на първоинстанционното решение и присъждане
́
на съдебни разноски за въззивната инстанция – в това число адвокатско възнаграждение.
Въззиваемият сочи, че по делото не са били ангажирани доказателства за показания в
регистрите на СТИ преди извършената проверка, поради което първоинстанционния съд
правилно е приел, че ответникът не е доказал реалното доставяне на процесната
електроенергия на адреса му. Твърди, че само констативния протокол не може да съставлява
основание за коригиране на сметката на потребителя, доколкото същият е частен
свидетелстващ документ и като такъв удостоверява изгодни за съставителя му факти и не се
ползва с доказателствена сила.
В проведеното открито съдебно заседание въззивникът, редовно призован, чрез адв. М.Л.
поддържа въззивната жалба и моли за уважаването и присъждане на сторените разноски в
хода на производството.
Въззиваемият, редовно призован за същото съдебно заседание, чрез адв. Т. оспорва
въззивната жалба, като моли за потвърждаване на първоинстанционното решение.
Претендира присъждането на сторените пред настоящата инстанция разноски, като релевира
възражение за прекомерност на разноските на въззивната страна.
За да се произнесе по спора, съставът на Окръжен съд-Варна съобрази следното:
Производството по гр.д. № 19698/2019г. е образувано по молба на ищеца К. С. К. с ЕГН
**********, против ответника „ЕНЕРГО - ПРО ПРОДАЖБИ“ АД с ЕИК *********, с която
е предявен отрицателен установителен иск с правно основание чл. 124 ГПК за приемане за
установено по отношение на ответника, че ищецът не му дължи сумата в размер на 2 946.96
лв. /две хиляди деветстотин четиридесет и шест лева и деветдесет и шест стотинки/ на
ответника на „ЕНЕРГО-ПРО Продажби“ АД, представляваща служебно начислена ел.
енергия за обект находящ се на адрес гр. Долни Чифлик, ул. “Бузлуджа“ № 15, за който
ел.енергията се отчита по кл. № ********** и аб. № ********* по издадена фактура №
********** от 21.11.2019г. начислена за времето от 15.12.2018г. до 14.03.2019г.
2
В исковата си молба ищецът твърди, не притежава качеството на потребител на ел.енергия
по отношение на процесния обект, както и че не е потребител на начисленото допълнително
количество ел.енергия, равняващо се на процесната сума. Твърди, че след отмяната на чл.
41-44 от ПИКЕЕ липсват ред и предпоставки за извършване на проверки на метрологична,
функционална и техническа изправност на СТИ, като счита, че към датата на проверката -
14.03.2019г. е липсвал ред за установяване на предпоставките на корекционната процедура и
начина на извършване на проверка на СТИ. Сочи, че разпоредбите на чл. 41-47 и чл. 52-56
от ПИКЕЕ са отменени с решение № 1500 от 06.02.2017г. на ВАС по адм.д.№ 2385/2016г.,
поради което посочените разпоредби от ПИКЕЕ са неприложими към предявения спор.
Счита, че начислената ел.енергия не съставлява и реално потребена ел.енергия, тъй като
отчетът по скрит и недостъпен за потребителя регистър тарифа 1.8.4 е в пряко нарушение на
разпоредбата на чл.10 ПИКЕЕ, задължаваща дружеството доставчик да осигурява на
страната която купува или продава ел.енергия, възможност за контрол на показанията на
СТИ. Твърди, че след като липсва законова уредба която да регламентира цялостната
корекционна процедура, липсва основание за извършване на процесната корекция.
В срока по чл.131 ГПК ответникът е депозирал писмен отговор срещу подадената искова
молба, в който счита предявения иск за допустим, но неоснователен. Твърди, че между
ищеца и ответното дружество съществува валидно договорно правоотношение, по силата на
което ищецът е потребител на доставяна от ответното дружество ел.енергия. Твърди, че
Общите условия имат обвързваща сила между страните и същите са задължителни за
ползвателя на основание чл. 98а, ал.4 от ЗЕ, без да е необходимо изричното му писмено
съгласие. Сочи, че ответното дружество изпълнява поетите по договора със ищеца
задължения добросъвестно и точно в количествено, качествено и времево отношение, а
именно осигурява непрекъснато необходимото количество ел. енергия в обект, находящ се в
гр. Долни Чифлик, ул. „Бузлуджа“ № 15, с абонатен № **********. Твърди, че на
14.03.2019г. е извършена проверка на измервателната система в обекта на ищеца от
служители на Електроразпределение Север АД в присъствието на ищеца, като за
извършената проверка е съставен констативен протокол № 1105560, като при проверката е
констатирано, че електромера е извън класа си на точност. Същият е демонтиран и поставен
в индивидуална опаковка и предаден за експертиза. Твърди, че за извършената експертиза в
БИМ е съставен констативен протокол, в който е отбелязано че е осъществен достъп до
вътрешността на електромера–изрязан заден капак добавени елементи към веригата на трите
фази, чужди за схемата. Твърди, че Електроразпределение Север АД е съставило справка за
корекция за периода от 15.12.2018г. до 14.03.2019г.-, като е използвана методиката на чл.38
ал.6 от действащите ОУ на ДПЕЕЕМ на Електроразпределение Север АД, одобрени с
Решение № ОУ-060 на КЕВР на 07.11.2007г., изменени и допълнение с Решение № ОУ-
004/06.04.2009г. на КЕВР, съгласно които в случаите на техническа неизправност на СТИ,
коригираните количества са равни на консумираната от потребителя ел.енергия за
аналогичен период от предходната година. Твърди, че процесното вземане се дължи от
ищеца на основание чл. 200 ал. 1 от ЗЗД във вр. с чл.38 ал.6 от ОУ на ДПЕЕЕМ на
3
Електроразпределение Север АД, одобрени с решение ОУ-060 на КЕВР на 07.11.2007г.
изменени и допълнение с решение ОУ-004/06.04.2009г. на КЕВР.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид становищата и
доводите на страните, прие за установено от фактическа страна следното:
От представения по делото констативен протокол № 1105560/14.03.2019 г. се установява, че
на посочената дата служители на „Електроразпределение Север“ АД – Варна са извършили
техническа проверка на електромера, монтиран на обекта на ищеца, находящ се в гр. Долни
Чифлик, ул. “Бузлуджа“ № 15, кл. № ********** и аб. № *********, при която е установено,
че процесното СТИ е извън класа си на точност.
Протоколът е подписан от двама свидетели с посочени три имена - Е.Г.С и Р.Д.Д.а, двете с
посочен адрес гр. Долни Чифлик, ул. „Бузлуджа“, като същият не е подписан от органите на
полицията.
Съгласно представения по делото констативен протокол от метрологична експертиза на
средство за измерване № 2689/15.11.2019г., съставен от БИМ, РО –Варна, процесното СТИ
измерва с грешка от минус 80.01 % при максимално допустима такава от 2 %. Осъществен е
достъп до вътрешността на електромера – изрязан е задния капак и са добавени елементи
към веригата на трите фази, чужди за схемата. Установено е, че електромерът не съответства
на метрологичните характеристики, не отговаря на изискванията за точност при измерване.
Въз основа на констатациите от проверката „ЕРП Север” АД е съставило справка за
корекция от 20.11.2019г. за обекта за периода от 15.12.2018г. до 14.03.2019г. Издадена е и
фактура № **********/21.11.2019 г. за сумата от 2 946,96 лева.
От заключението на съдебно-техническата експертиза от 14.05.2020г. и от изявленията на
вещото лице инж. Малеев в съдебно заседание се установява, че според отразеното в
констативния протокол от 14.03.2019 г., е налице неправомерно вмешателство в схемата на
свързване на електромера – изрязан заден капак, добавени елементи към веригата на трите
фази, чужди за схемата, следователно е налице манипулиран електромер извън клас на
точност. Установява се, че СТИ отчита само 1/5 от потребената електроенергия – с
отклонение -80.01%. Вещото лице е установило, че изчисленията при корекцията са
математически точни, а количествата електроенергия са напълно доставими предвид
техническите параметри на съоръженията в обекта.
С оглед така установеното от фактическа страна се налагат следните правни изводи:
Жалбата, инициирала настоящото въззивно произнасяне, е подадена в срок, от надлежно
легитимирана страна, при наличието на правен интерес, поради което е допустима и следва
да бъде разгледана по същество.
Съобразно разпоредбата на чл. 269 от ГПК в правомощията на въззивния съд е да се
произнесе служебно по валидността на решението, а по отношение на допустимостта – в
обжалваната му част.
Постановеното решение е издадено от надлежен съдебен състав, в рамките на
предоставената му правораздавателна власт и компетентност, при спазване на
законоустановената писмена форма, поради което същото е валидно. Съдебният акт е
4
постановен при наличието на всички положителни процесуални предпоставки за
възникването и надлежното упражняване на правото на иск, като липсват отрицателните
такива, поради което е и допустимо в обжалваната част.
По отношение на неправилността на първоинстанционния съдебен акт, въззивният съд е
ограничен от посочените в жалбата оплаквания, като съгласно указанията, дадени в т. 1 от
ТР № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС, служебно следи за приложението на императивни правни
норми.
Предявен е отрицателен установителен иск с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК, за
приемане за установено в отношенията между страните, че ищецът не дължи процесната
сума, представляваща стойността на служебно начислена електроенергия, за извършена
корекция на сметка при неизмерване или неправилно/неточно измерване на електрическа
енергия. Съобразно правилата за разпределяне на доказателствена тежест в процеса,
ответникът е следвало да установи по несъмнен начин в условията на пълно и главно
доказване, че е извършил проверка на електромера на ищеца, при която е установено, че
същият не измерва или измерва с грешка извън допустимата, че проверката е извършена
законосъобразно и в съответствие с ОУ на ДПЕЕЕМ на „Електроразпределение Север“ АД,
че е извършил корекция на сметката на абоната и е начислил сумата, предмет на иска, в
правилен размер.
По делото не се спори, че ищецът е потребител на ел. енергия съгласно § 1, т. 42 ЗЕ. Не се
спори, че имотът, където е бил монтиран процесният електромер, е бил присъединен към ел.
мрежа, поради което потребителят има задължение да заплаща използваната ел. енергия.
Спорно е налице ли са предпоставките за възникване на договорното право на ответника
служебно да коригира сметка за ел. енергия за минал период.
Видно е, че процесното вземане е възникнало чрез начисляването му като корекция в цената,
дължима от жалбоподателя за реално доставена и консумирана за минал период ел. енергия,
към който период са действали разпоредбите на Правила за измерване на количеството
електрическа енергия, приети от ДКЕВР с Протокол № 147/14.10.2013 г. /ДВ, бр. 98 от
12.11.2013 г./., които са отменени изцяло с Решение № 1500/06.02.2017 г. на ВАС по адм.д.
№ 2385/2016 г. – в сила от 14.02.2017 г. и Решение № 2315/2018 г. на ВАС – в сила от
23.11.2018 г. Предвид това настоящият състав приема, че изменението на разпоредбата на
чл. 83, ал. 1, т. 6 от ЗЕ касае издадените от КЕВР нови ПИКЕЕ (обн., ДВ, бр. 35 от
30.04.2019 г.), в които вече фигурира ред за преизчисляване на количеството електрическа
енергия, за която има измерени показания в невизуализиран регистър /чл. 1, ал. 1, т. 7, чл. 47,
ал. 1, чл. 55/. Съответствието им с нормативната уредба тепърва ще подлежи на проверка от
компетентните органи.
В отменените ПИКЕЕ не се съдържат разпоредби, които да уреждат реда и начините на
преизчисляване при неправилно и/или неточно измерена електрическа енергия, за която има
5
измерени показания в невизуализиран регистър на средството за търговско измерване. Да се
приеме обратното би означавало, че законодателят с новата редакция на разпоредбата на чл.
83, ал. 1, т. 6 ЗЕ урежда нещо, което вече е уредено, което би било израз на лоша
законодателна техника при нарушаване на принципите за необходимост и стабилност,
уредени в чл. 26 от Закона за нормативните актове.
На практика, след отмяната на посочените ПИКЕЕ, е нямало норми, които да посочват
предпоставките за извършване на корекция и методологията за начисляване на
допълнителни суми, нито начинът, по който следва да бъде установено наличието на
предпоставките, обуславящи възможността за извършване на корекция, както и
процедурата- компетентен орган да извърши метрологичната проверка, форма,
обективираща установяване на предпоставките, и т. н. Изложеното мотивира настоящият
състав да направи извода, че действащата част от ПИКЕЕ към настоящия момент, не
отговаря на изискванията на чл. 83 ЗЕ поради следното:
Чл. 83, ал. 1, т. 6 от цитирания Закон за енергетиката предвижда, че устройството и
експлоатацията на електроенергийната система се осъществява съгласно норми, предвидени
в правила за измерване на количествата електрическа енергия, регламентиращи принципите
на измерване, начините и местата за измерване, условията и реда за тяхното обслужване,
включително за установяване случаите на неизмерена, неправилно и/или неточно измерена
електрическа енергия, както и създаването, поддържането и достъпа до база данни с
регистрацията от средствата за търговско измерване. Безспорно, съгласно правомощията на
ДКЕВР, предвидени в чл. 21, ал. 1, т. 3 ЗЕ вр. чл. 2, ал. 1 ЗНА, е приемането на посочените в
чл. 83 ЗЕ правила. Такива са приети от ДКЕВР по т. 3 от Протокол № 147/14.10.2013 г. и
обнародвани в ДВ бр. 98/12.11.2013 г. Правила за измерване на количеството електрическа
енергия /ПИКЕЕ/, в сила от 16.11.2013 г., и по същество представляват подзаконов
нормативен акт, задължителен за страните. От анализа на чл. 83, ал. 1, т. 6 и на ал. 2 ЗЕ
следва, че корекционните процедури следва да са предвидени именно в ПИКЕЕ, а не в ОУ
на договорите за ДПЕЕЕМ и ДПЕЕ. Аргумент за извода, че корекционните процедури
/принципите, условията и редът и методиката за извършване на корекции на сметките на
абонатите при констатирано неизмерване или неточно измерване на доставената от
доставчика и потребена от абоната ел. енергия за минал период/ следва да са установени
именно в ПИКЕЕ /в нормативен акт, каквито ОУ не са/ са и нормите на чл. 98а, ал. 2, т. 6 ЗЕ
и на чл. 104а от ЗЕ, също редакция ДВ, бр. 54/2012 г. в сила от 17.07.2012 г., според които
общите условия съдържат задължително ред за уведомяване на клиента при извършване на
корекция на сметка съгласно правилата по чл. 83, ал. 1, т. 6. И двете разпоредби – чл. 98а,
ал. 2, т. 6, б. "а" от ЗЕ и чл. 104а, ал. 2, т. 5, б. "а" от ЗЕ препращат към чл. 83, ал. 1, т. 6 ЗЕ,
който предвижда, че корекционните процедури /принципите, условията, редът и методиката
за извършване на корекции на сметките на абонатите при констатирано неизмерване или
неточно измерване на доставената от доставчика и потребена от абоната ел. енергия за
минал период/ следва да са регламентирани именно в ПИКЕЕ. Предвид това и безспорно се
налага изводът, че единствено и само ПИКЕЕ могат да съдържат норми, задължителни по
6
своя характер за потребителите, които да уреждат не само методиката, но и условията, редът
и принципите за извършване на корекциите на сметки. Към настоящия момент обаче
действащите норми на ПИКЕЕ не изпълняват функциите, които нормата на чл. 83, ал. 1, т. 6
ЗЕ им възлага. Същите не уреждат нито реда, нито условията за извършване на
корекционните процедури. Липсват правила кога, къде, през какъв период, в присъствието
на кои лица следва да бъдат извършени проверките, констатиращи неточно измерване,
липсват и правила кой е компетентният орган да извърши проверката, в какъв акт следва да
я обективира. При липса на такива правила доказване наличието на предпоставки за
извършване на корекция не би могло да бъде осъществено. Недопустимо е приложение на
общите правила за доказване на определени факти, тъй като отношенията между
доставчиците и потребителите на ел. енергия се регулират от специален закон - ЗЕ. Поради
това и недопустимо е посредством предвидените в ГПК доказателствени средства да бъде
установяван фактът на констатираното неточно измерване. Същото е и невъзможно,
доколкото в общите закони не се съдържа регламентация на специалните понятия и
термини, съдържащи се в ЗЕ. Няма приложения напр., съдържащи показатели за понятието
обща точност, нито пък за допустими граници на грешката. Няма как и общите закони да
намерят приложение в отношения, които се регулират по специален ред и в регулирането на
които Държавата чрез неин орган – КЕВР, има задължително участие, каквото участие не е
предвидено при приемането на общия закон. Освен това, правно неоправдано би било
регламентацията на специфични отношения, регулирането на които е възложено на
специален закон и орган, да се осъществява смесено, както в специалния закон, така и в
общите граждански закони.
По всички изложени съображения съставът приема, че липсата на регламентиран в ПИКЕЕ
и ОУ на договорите за ДПЕЕЕМ и ДПЕЕ изричен ред, условия и процедура за установяване
на предпоставките за извършване на корекцията, води до невъзможност за прилагане и на
действащите норми, уреждащи методологията при начисляването на допълнителните
количества енергия. Съответно и може да бъде направен извод, че след отмяната на
правилата в частта, регламентираща условията и редът за извършване на корекции на
сметките на абонатите при констатирано неизмерване или неточно измерване на
доставената от доставчика и потребена от абоната ел. енергия за минал период, то липсва и
нормативно уредена възможност за доставчиците да начисляват ел. енергия на това
основание. При липса на предвидена в действащото законодателство възможност за
едностранна промяна от доставчика на доставено количество електрическа енергия и
сметките за минал период, същият не може да обосновава това право с действаща норма на
чл. 50 ПИКЕЕ, на която се позовава ответника. Затова и сумата от 2 946,96 лева, начислена
на соченото основание, е недължима от абоната К. С. К..
На следващо място по делото е установено, че начисленото по партидата на ищеца
допълнително количество ел. енергия на стойност от 2 946.96 лв. за времето от 15.12.2018г.
до 14.03.2019г. е извършено само въз основа на данните от констативния протокол. От това
7
следва, че служебното начисляване на допълнителни количества ел. енергия по партидата на
потребителя е извършено при хипотезата на чл. 48, ал. 2 ПИКЕЕ (2013 г.), която не е била
част от действащото право към дата 14.03.2019 г., но дори да бъде прието, че следва да бъде
приложена, то чл. 48, ал. 2 ПИКЕЕ (отм.) предвижда, че когато при проверка на
измервателната система се установи промяна на схемата на свързване, корекцията по чл. 48,
ал. 1 се извършва само въз основа на констативен протокол за установяване на намесата в
измервателната система, който отговаря на изискванията на чл. 47 и е съставен в
присъствието на органите на полицията и е подписан от тях.
От доказателствения материал по делото е установено, че протоколът не е съставен в
присъствието на органите на полицията и съответно не е подписан от тях, съобразно
изискванията на чл. 48, ал. 2 ПИКЕЕ /2013 год./.
Както бе посочено по–горе, цитираните Правила по правната си същност представляват
подзаконов нормативен акт, който е задължителен за страните – както за потребителите,
така и за операторите на мрежата, включително и относно задълженията на последните
относно оформянето на предвидените в ПИКЕЕ (2013 год.) констативни протоколи за
резултатите от извършваните от тях проверки. Предвид това, след като констативният
протокол не съдържа нормативно установените реквизити, същият не съставлява годно
основание по смисъла на чл. 48, ал. 2 ПИКЕЕ (2013 год.) за служебно начисляване на
допълнителни количества ел. енергия по партидата на абоната за потребена ел. енергия за
минал период, съобразно методиката по чл. 48, ал. 1, т. 1Б от ПИКЕЕ.
В контекста на гореизложеното, настоящият състав намира предявения отрицателен
установителен иск за основателен и като такъв същият следва да се уважи изцяло.
Поради съвпадане на крайните изводи на двете съдебни инстанции обжалваното
първоинстанционно решение следва да се потвърди.
Относно съдебно-деловодните разноски:
При този изход от делото на въззиваемия следва да се присъдят разноски на основание чл.
78, ал. 3 от ГПК. Същият претендира присъждане на разноски в размер на 360 лв.,
представляващи заплатено адвокатско възнаграждение. За целта в съдебно заседание преди
хода по същество е представен списък на разноските по чл. 80 от ГПК, ведно с приложен
Договор за правна помощ и консултантско съдействие от 20.10.2020г., удостоверяващ
действителното заплащане на сумата. Предвид това и предвид изричното становище на
въззивната страна, че не възразява срещу размера на възнаграждението, същото следва да
бъде присъдено така, както е претендирано от въззиваемата страна.
Така мотивиран, СЪДЪТ
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 260225 от 03.09.2020 г., постановено по гр.д. № 19698/2019
г. по описа на РС-Варна, ГО, XХХI съдебен състав.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК, „ЕНЕРГО - ПРО ПРОДАЖБИ“ АД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр. Варна, Варна Тауърс – Г, бул.
„Владислав Варненчик“ № 258, да заплати на К. С. К. с ЕГН **********, с адрес гр. Долни
Чифлик, ул. „Бузлуджа“ № 15, сумата от 360 лв. /триста и шестдесет лева/,
представляващи сторените пред въззивна инстанция разноски.
8
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
9