ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№
гр.Русе, 24.04.2020 г.
Административен
съд-Русе, I-ви
състав, в закрито
заседание на двадесет и четвърти април през две хиляди и двадесета година, в
състав:
СЪДИЯ:
Ивайло Йосифов
като разгледа докладваното от съдията
адм. д. № 214 по
описа за 2020 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.135, ал.5 от АПК.
С решение № 4445/14.04.2020 г.,
постановено по адм.д. № 9664/2018 г. по описа на ВАС,
III о., е
обезсилено решение № 19/08.06.2018 г., постановено по адм.д.
№ 18/2018 г. по описа на Административен съд – Русе и делото е върнато на друг
състав на същия съд за процедиране съобразно указанията, дадени в мотивите на касационното
решение - за повдигане на спор за подсъдността на исковата претенция на Община
Две могили и изпращане на делото на състава по чл.135, ал.4 от АПК.
За да обезсили решението на АС – Русе, ВАС е приел, че
то е валидно, но е недопустимо, тъй като е постановено в нарушение на правилата
на родовата подсъдност, разпределящи делата между административните и
гражданските съдилища. Касационната инстанция е посочила, че изцяло споделя
изложените аргументи в определение № 53/ 07.12.2017 г., постановено по адм.д. № 439/2017 г. по описа на АС – Русе и определение №
9/ 06.02.2018 г., постановено по адм. д. № 18/2018 г.
по описа на АС-Русе, с които е обоснована подсъдността на спора на гражданския
съд. Прието е също, че с постановеното определение № 2/05.01.2018 г. по адм.д. № 85/2017 г. повдигнатият спор за подсъдност всъщност не е решен от смесения
петчленен състав на ВКС и ВАС.
Дадените от касационната инстанция указания по
тълкуването и прилагането на закона са задължителни при новото разглеждане на
делото – чл.224 от АПК. Същите са изключително подробни и не е нужно да бъдат
преповтаряни. Настоящият съдебен състав намира за нужно да изложи и собствени
съображения, които допълват аргументацията на ВАС.
В своето определение петчленният
състав на ВКС и ВАС е посочил, че не е налице спор за подсъдност, който да
подлежи на разглеждане по предвидения в чл.135, ал.4 от АПК ред, поради това,
че решението на ВКС, с което АС – Русе е определен като компетентен да се
произнесе по спора, е влязло в сила, следователно то е задължително за съда,
който го е постановил и за всички съдилища в страната и правилността му не може
да бъде преценявана в производството по чл.135, ал.4 от АПК.
С посоченото определение на
петчленния състав, както е прието и в решението на ВАС, повдигнатият спор за
подсъдност не е разрешен, за да бъде то задължително за съда, на когото делото е
изпратено по подсъдност. Настоящият състав намира, че по въпроса за
подсъдността АС-Русе не е обвързан и от решение № 170 от 30.10.2017 г. на ВКС
по гр. д. № 60413/2016 г., I г. о., ГК, с което делото му е било изпратено.
Както е изяснено в доктрината,
зачитането на силата на пресъдено нещо на решението –
чл.297 от ГПК, се състои в задължението на всеки държавен орган (съд или друг
орган) да въприеме като свое скрепеното със сила на пресъдено нещо съдебно установяване и да изхожда от него в
своята служебна дейност. Държавният орган, респ. съдът, с оглед зачитането на силата на пресъдено нещо, обаче има право на преценка дали такава се
е породила.
Съдебният акт, с който гражданският
съд се произнася по въпросите за подсъдността, е определение – чл.121 от ГПК.
Този акт не разрешава спора за принадлежността на материалното право и не се
ползва със сила на пресъдено нещо. Обстоятелството,
че съдебният акт на ВКС, с който делото е изпратено по подсъдност на АС-Русе, е
решение, не променя правните последици на акта в тази му част. Следователно
произнасянето на ВКС по въпроса за подсъдността не се ползва със силата на пресъдено нещо и не е задължително за административните
съдилища по силата на чл.297 от ГПК. Решението на ВКС в тази част (с характер
на определение), на основание чл.278, ал.3 от ГПК, е задължително за „долустоящия съд“. Административните съдилища,
доколкото не се числят към системата на общите съдилища, обаче не са долустоящи спрямо ВКС по смисъла на цитираната разпоредба.
Именно по тази причина законодателят е предвидил споровете за подсъдност между
административните и гражданските съдилища да се решават от петчленен състав на
съдии от ВКС и ВАС – чл.135, ал.4 от АПК.
Настоящият състав изцяло споделя
съображенията в определение № 53/ 07.12.2017 г., постановено по адм.д. № 439/2017 г. по описа на АС – Русе и определение №
9/ 06.02.2018 г., постановено по адм. д. № 18/2018 г.
по описа на АС-Русе, с които е обоснована подсъдността на спора на гражданския
съд, която аргументация се възприема и в решението на ВАС. Следва да се
допълни, че това виждане се споделя и в последващата
практика на ВКС (вж.
напр. решение № 222 от 8.01.2019 г. на ВКС по гр. д. № 1383/2018 г., IV г. о.,
ГК, постановено по идентичен спор между същия ищец – Община Две могили, като
наемодател, и посоченото в решението друго сдружение, като наемател). В последното
решение ВКС също приема, че нормата на
чл.19а от АПК е материалноправна, няма придадено
обратно действие и урежда възникнали правоотношения занапред, както и че ако
към момента на сключване на договора в позитивното ни право не е уреден
институтът на административния договор, както е и в настоящия случай, то
споровете във връзка с изпълнението на договор, дори и той да притежава характеристиките
на административен такъв, следва да се разглеждат по общия исков ред, което
обуславя тяхната родова подсъдност на гражданския съд.
Така мотивиран и на основание чл.135,
ал.5 от АПК, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ПОВДИГА спор за
подсъдност между Административен съд - Русе
и Върховен касационен
съд.
ИЗПРАЩА делото на Върховен административен
съд за внасяне в състав по чл.135, ал.4 от АПК за определяне подсъдността на
предявения от Община Две могили срещу сдружение „Поминък“ гр.Две могили, обл.Русе, иск с правно основание чл.422, ал.1 от ГПК.
ПРЕКРАТЯВА
производството по адм. д. № 214/2020 г. по описа на Административен
съд – Русе.
Определението
не подлежи на обжалване.
СЪДИЯ: