Присъда по дело №232/2024 на Районен съд - Севлиево

Номер на акта: 46
Дата: 3 декември 2024 г.
Съдия: Станислав Иванов Цветков
Дело: 20244230200232
Тип на делото: Наказателно от частен характер дело
Дата на образуване: 19 юни 2024 г.

Съдържание на акта


ПРИСЪДА
№ 46
гр. Севлиево, 03.12.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СЕВЛИЕВО в публично заседание на трети декември
през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Станислав Ив. Цветков
при участието на секретаря Рефузе Як. Османова
като разгледа докладваното от Станислав Ив. Цветков Наказателно дело
частен характер № 20244230200232 по описа за 2024 година
въз основа на данните по делото и закона съдът
ПРИСЪДИ:
ПРИЗНАВА подсъдимия К. Д. А. за ВИНОВЕН в това, че на 20.03.2024 г., на
площада в с.Стоките, общ.Севлиево, в нейно присъствие, публично, в присъствието на
намиращите се там хора, казал думи, унизителни за честта и достойнството на М. С. Т.
от с.Стоките, общ.Севлиево – „***”, с което е извършил престъпление по чл.148, ал.1,
т.1 във вр. с чл.146, ал.1 от НК, като на основание чл.78А от НК, съдът го
ОСВОБОЖДАВА ОТ НАКАЗАТЕЛНА ОТГОВОРНОСТ и му налага административно
наказание ГЛОБА В ПОЛЗА НА ДЪРЖАВАТА в размер на 1200.00 /Хиляда и двеста/
лева.
ПРИЗНАВА подсъдимия К. Д. А., със снета по-горе самоличност, за НЕВИНЕН
в това на същата дата и същото място, в нейно присъствие, публично да е казал думи,
унизителни за честта и достойнството на М. С. Т. от с.Стоките, общ.Севлиево – „От
сега нататък ги почваме…”, поради което го ОПРАВДАВА в тази част на предявеното
му обвинение за престъпление по чл.148, ал.1, т.1 във вр. с чл.146, ал.1 от НК.
ОСЪЖДА подсъдимия К. Д. А., със снета по-горе самоличност, да заплати на
тъжителката М. С. Т. от с.Стоките, общ.Севлиево, ЕГН **********, сумата от 1000.00
/хиляда/ лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди, пряка и
1
непосредствена последица от престъплението по чл.148, ал.1, т.1 във вр. с чл.146, ал.1
от НК, ведно със законната лихва върху сумата, начиная от 20.03.2024 год. до
окончателното й изплащане, както и да заплати на тъжителката направените от нея
разноски по делото в размер на 717.00 /Седемстотин и седемнадесет/ лева.
ОТХВЪРЛЯ предявения от М. С. Т. против подсъдимия К. Д. А. граждански иск,
с който се претендира обезщетение за причинени неимуществени вреди, произтичащи
от престъплението по чл.148, ал.1, т.1 от НК над размера от 1000.00лева до пълния
размер от 3000.00лева, като НЕОСНОВАТЕЛЕН И НЕДОКАЗАН.
ОСЪЖДА подсъдимия К. Д. А., със снета по-горе самоличност, да заплати по
сметка на Районен съд гр.Севлиево държавна такса върху уважения размер на
гражданския иск в размер на 50.00 / петдесет / лева.
Мотивите ще бъдат изготвени в срок до 60 дни, считано от днес.
Присъдата подлежи на въззивно обжалване пред Габровски окръжен съд в
15-дневен срок от днес.
Съдия при Районен съд – Севлиево: _______________________
2

Съдържание на мотивите

МОТИВИ:
Наказателното производство е образувано въз основа на тъжба, подадена от
М.С.Т. от с.Стоките, общ.Севлиево против К.Д.А. от с.Селище, общ.Севлиево.В същата
тъжителката развива оплаквания за извършено спрямо нея престъпление, преследвано
по частен път – нанесена обида на публично място.В тъжбата е формулирано искане
подсъдимият А. да бъде признат за виновен в това, че на 20.03.2024 г., на площада в
с.Стоките, общ.Севлиево, в нейно присъствие, публично, в присъствието на
намиращите се там хора, казал думи, унизителни за честта и достойнството на М.С.Т.
от с.Стоките, общ.Севлиево – „***” и „От сега нататък ги почваме…” – престъпление
по чл.148, ал.1, т.1 във вр. с чл.146, ал.1 от НК.
По направено в тъжбата искане съдът прие за съвместно разглеждане в
наказателния процес граждански иск, предявен от тъжителката М.С.Т., конституирана
в процеса като граждански ищец, против подсъдимия К.Д.А., с който се претендира
присъждане на обезщетение за причинени от престъплението по чл.148, ал.1, т.1 във
вр. с чл.146, ал.1 от НК неимуществени вреди в размер на сумата от 3 000.00лв., като
се претендират и разноските по делото.
В хода на съдебните прения тъжбата се поддържа от повереника на
тъжителката, който настоява подсъдимият да бъде признат за виновен и осъден за
престъпление по чл.148, ал.1, т.1 във вр. с чл.146, ал.1 от НК, а гражданският иск да
бъде уважен изцяло и в пълен размер, като бъдат присъдени и направените по делото
разноски.
В проведеното съдебно заседание подсъдимият К.Д.А. заявява, че е получил
препис от тъжбата в законоустановения срок и, че разбира обвинението, което му е
повдигнато.Дава обяснения по повдигнатото му обвинение, като не се признава за
виновен и твърди, че на въпросната дата изобщо не се е намирал в с.Стоките,
общ.Севлиево и не е отправял обидни думи към тъжителката.В хода на съдебните
прения пледира за постановяване на присъда, с която да бъде признат за невинен и
оправдан по повдигнатото му обвинение.
От обясненията на подсъдимия К.Д.А., показанията на свидетелите Д.Й.Д.,
Р.З.Т., Е.П.Д., Р.Д.И. и М.Н.П. и от останалите доказателства, събрани по делото,
преценени поотделно и в тяхната съвкупност, съдът установи следната фактическа
обстановка:
Подсъдимият К.Д.А. през една част от годината живеел в гр.Севлиево, в
жилище, собственост на свид.Е.П.Д..Последният се занимавал с животновъдство и
обработка на земеделски земи, някои от които му били отдадени от
подсъдимия.Поради тази причина понякога двамата работели заедно и подсъдимият
нощувал у свидетеля.Същевременно притежавал кошери с пчели и през друга част от
годината подс.А. често пребивавал и в с.Селище, където бил настоящият му адрес, а
понякога и в с.Стоките, общ.Севлиево.През месец март 2024 г. в с.Стоките предстояли
местни избори за кмет на населеното място.Един от кандидатите била тъжителката
М.С.Т., чиято кандидатура била издигната от коалиция „БСП за България“.На първи
тур нямало избор на кандидат, поради което се стигнало до балотаж.Част от хората в
селото подкрепяли кандидатурата на тъжителката, а друга част другия кандидат за
кмет на селото.Подс.А. подкрепял алтернативната кандидатура.По повод тези избори в
селото имало голямо напрежение, което се отразило и на отношенията между хората.В
социалните мрежи, лица с неустановена по делото самоличност, коментирали
тъжителката с обидни квалификации по неин адрес.Тъжителката била председател на
1
кооперацията в селото и същевременно работела в магазин на същата кооперация,
който се намирал на центъра на селото.От другата страна на центъра били
разположени магазин, собственост на частно физическо лице и пенсионерски клуб.В
частният магази като продавач работела свид.Р.Д.И., а в пенсионерският клуб
свид.Р.З.Т..Магазинът и клубът се намирали в съседство, а този в който работела
тъжителката бил срещу тях, на противоположната страна на центъра на селото.Трите
обекта обикновено отваряли в 08.00 часа сутринта и били с различно работно
време.Сутрин част от хората от селото пазарували в магазините, а някои от тях пиели
кафе в частният магазин или в пенсионерския клуб.Пред двата обекта имало
разположени маси.Подс.А. често ги посещавал сутринта.На 20.03.2024 г. сутринта
тъжителката отивала на работа към магазина на кооперацията, като се придвижвала от
дома си към обекта с помощта на акумулаторна триколка.По същото време свид.Д.Й.Д.
отивал да си купи хляб, като се придвижвал с колело на известно разстояние зад
тъжителката.Пред пенсионерския клуб имало хора, част от които пиели кафе.Сред тях
бил подс.А., а зад него била застанала свид.Р.Т., която пушела цигара.По това време в
частния магазин работела и свид.Р.И..В момента, в който тъжителката преминавала
покрай пенсионерския клуб, подс.А. се провикнал, като я нарекъл „Червена бабичка“ и
„***”, по повод кандидатурата й от определена политическа сила.Думите, изречени от
него били чути от свид.Д.С., свид.Р.Т. и част от хората, които се намирали пред
пенсионерския клуб.Някои от тях ги възприели като обидни, а други се смеели на
изреченото.В последствие поведението на подсъдимия спрямо тъжителката било
коментирано между хората в селото.В следствие на обидните квалификации в
социалните мрежи и обидните думи, изречени от подсъдимия А., тъжителката се
почувствала зле.Чувствала главоболие, отпадналост, сърцебиене и замаяност, поради
което на 08.04.2024 г. посетила Кабинет за психично здраве Д-р Д.Г., където била
прегледана от последната.За извършения преглед на тъжителката било издадено
Медицинско удостоверение с изх. № 104/08.04.24 г., като й била поставена диагноза
„“Посттравматично стресово разстройство“.Предписано й било също така
медикаментозно лечение.
В съдебните прения защитникът на подсъдимия излага доводи, че деянието не е
доказано по безспорен и несъмнен начин, поради което отправя молба към съда да го
признае за невинен и оправдае по повдигнатото му с тъжбата обвинение, а
предавеният граждански иск да бъде отхвърлен като неоснователен и недоказан.
От страна на защитника на подсъдимия се твърди, че от разпита на свид.Р.И. се
установявало, че едва ли, толкова рано, подсъдимият е отишъл да пие кафе.Същият не
живеел в селото, отивал по-късно там, а когато отивал да пие кафе в нейния магазин
сядал на масата вътре, а отвън само когато е слънчево и топло.На процесната дата
обаче времето едва ли е било такова, че да е позволявало пиенето на ккафе на масите
отвън.Показанията на тази свидетелка се подкрепяли от тези на свид.М.П., който бил
посочен от другите двама свидетели, че е присъствал на инцидента, седял е до
подсъдимия на масата отвън, което той отричал.Последният ходел рано да пие кафето
си, защото след това отивал на работа, но с подсъдимия рядко се били засичали и
същият няма спомен на процесната дата да са седяли на масата отвън и и подсъдимият
да е отправял обидни думи към тъжителката.По делото от друга страна се установило,
че свидетелите, допуснати по искане на тъжителката са в лоши отношения с
подсъдимия и в близки приятелски отношения с тъжителката.Всичко това било в
следствие на тези конфигурация на двете групи за кандидати за избори на село
Стоките.Най-същественото за случая било, че на 20.03.2024 г., около 8,30 ч., сутринта
2
тъжителката не би могла да отива на работа в магазина, в който работи.Двамата
свидетели, допуснати по искане на защитата били категорични, че работното време на
тъжителката не е от 8,30 ч., при всички случаи преди 8,00 часа, като тя отивала най-
късно в 8,10 ч., за да приеме в магазина хляба.Тоест невъзможно било в 8,30 ч.
пострадалата да се е движила по пътя към магазина със своята триколка, а след нея да
се е движил свид.Симеонов, тъй като по това време тя отдавна вече била в
магазина.Всички твърдения, изложени в тъжбата не били истина, а представляват една
скалъпена история във връзка с проведените тежки двукратни избори в село Стоките.
Съдът не споделя така изложените доводи от страна на защитата на подсъдимия
по следните съображения.
По делото бяха разпитани няколко свидетели.По искане на тъжителката, съдът
допусна и разпита в качеството им на свидетели Д.Й.Д. и Р.З.Т..От страна на
подсъдимия съдът допусна и разпита в качеството на свидетели Е.П.Д., Р.Д.И. и
М.Н.П..Свид.Е.П.Д. не е очевидец на случилото се и в показанията си същият
свидетелства за отношенията им с подс.А., съвместната работа, която извършват, както
и, че понякога последният нощува в неговата къща.В показанията на същия не се
съдържат данни, от които да се подкрепят обясненията на подсъдимия, че на
процесната дата последният изобщо не се е намирал в с.Стоките, а двамата са били
заедно в гр.Севлиево.В своите показания свид.Р.И. заявява, че в магазина, в който
работи, работното й време започва в 08.00 часа, но отивала на работа по-рано, за да
отопли помещението и да пие кафе.В показанията си обаче заявява, че хлябът се
доставя в интервала 08.00-08.30 часа, като понякога идва и по-късно, ако е възникнал
някакъв проблем.Заявява също така, че не знае магазинът в който работи тъжителката
с какво работно време е, както и, че не може да кажа в колко часа последната трябва
да отвори.Тъй като нейният магазин и този, в който работела тъжителката били
зареждани с хляб по едно и също време, то последната следвало също да отвори в
08.00 часа, за да приеме доставката на хляб.От нейните показания се опровергава
твърдението на защитата, че подсъдимия нямало как толкова рано да отиде да пие
кафе в селото, тъй като не живеел там.Свидетелката заявява, че подсъдимият понякога
идва 2-3 пъти в седмицата в магазина й, за да пие кафе, а понякога всеки ден, като
изрично заявява, че той отивал в магазина към 08.00 часа, поръчвал си три в едно и
излизал навън, където сядал на масичките и си говорел с другите присъстващи.В
противоречие с това, по-късно в показанията си, заявява, че подсъдимият нямало как
по това време да е пил кафе в селото, тъй като толкова рано не бил идвал, както и, че
не били сядали отвън, а вътре.В показанията си също така заявява, че няма спомен в
нейния магазин да се е случвал инцидент, за какъвто се твърди в тъжбата.Свид.М.П.
също твърди, че няма спомен в негово присъствие да се е случвал инцидент като
процесния.В показанията си заявява, че ходи сутрин рано за пие кафе, тъй като след
това отива на работа, както и, че се случва с подсъдимият да пият кафе.От изложеното
до тук, съдът намира, че независимо от обстоятелството, че подсъдимият не живее в
с.Стоките, същият периодично ходи в това село, за да си пие сутрин рано
кафето.Безспорно е и това, че понякога пие кафе вътре, а понякога го прави отвън на
масичките.Безспорно е, че и двамата свидетели на защитата заявяват, че по принцип
нямат спомен да са присъствали на такава случка, разиграла се пред магазина, в който
работи свид.Р.И..От съществено значение в случая обаче е, че свидетелите Д.С. и Р.Т.
свидетелстват, че на процесната дата подс.А. се е намирал пред пенсионерския клуб, в
който работи свид.Тихова и, че именно от това място е употребил обидни думи по
адрес на тъжителката, поради което е възможно ако се е намирал пред частния
3
магазин, свид.Пенчев да не е чул отправените думи, а случката изобщо да не е била
забелязана от свид.Р.И..Освен това двамата свидетели изрично заявяват, че не си
спомнят за такава случка, което не изключва възможността поради липса на спомен да
са присъствали.И двамата няма ясен спомен за процесната дата.От друга страна
показанията на свидетелите Д.С. и Р.Т. са ясни, последователни, непротиворечиви и
кореспондират с установената по делото фактическа обстановка.Двамата категорично
заявяват, че на процесната дата са станали свидетели на обидните думи, изречени от
страна на подс.А. спрямо тъжителката.Същите са преки очевидци на случилото се и са
имали възможност пряко и непосредствено да наблюдават случилото се.В показанията
си свид.Д.С. заявява, че се е движил в близост до тъжителката и е чул подсъдимия да
изрича по неин адрес думите „Червена бабичка“ и „***“.Неговите показания са
подкрепят от тези на свидетелката Р.Т., която се е намирала в непосредствена близост,
зад подсъдимия, и е чула той да изрича същите обидни думи, които е възприел и
свидетеля Д.С..Не можа да бъде възприето твърдението на защитата, че тези двама
свидетели са пряко заинтересовани от изхода на делото.Макар и да живеят в една и
съща махала на селото, те не са близки съседи с тъжителката.В показанията си
свид.Р.И. изрично заявява, че свид.Симеонов и тъжителката живеят в една и съща
махала, но къщите им не са наблизо, както и, че не знае какви са им отношенията.От
друга страна, по делото са налични данни единствено за влошени отношения между
подсъдимия и синът на свидетелката Р.Т..Дори и да се приеме, че тя по някакъв начин
е заинтересована от изхода на делото, то нейните показания се подкрепят по
категоричен и безспорен начин от тези на свидетеля Симеонов, който по никакъв
начин не е заинтересован от изхода на делото, поради което съдът кредитира с пълното
си доверие показанията и на свид.Р.Т..В показанията си тези свидетели описват
гореизложената фактическа обстановка.Съдът не кредитира с доверието си
обясненията на подсъдимия в тази им част, като счита, че същите са защитна позиция
и целят оневиняването му.От показанията на тези двама свидетели се установява също
така, че по време на случилото се, на центъра на селото е имало много хора, които са
чули изреченото от подсъдимия по адрес на тъжителката, както и, че след това са
коментирали случилото се, каквито коментари е имало в последствие и сред други
хора от селото.
При така изложеното, съдът намира, че обвинението, повдигнато на подсъдимия
Кирил А. с тъжбата, по отношение на употребения израз „***” е доказано по
безспорен и несъмнен начин.По отношение на другия израз, за който в тъжбата се
сочи, че е изречен от страна на подсъдимия по отношение на тъжителката „От сега
нататък ги почваме…”, съдът на първо място намира, че по делото не се събраха
доказателства, които по безспорен и несъмнен начин да установяват, че е бил изречен
от страна на подсъдимия.От друга страна, дори да се приеме, че такъв е бил
употребен, което в случая не е налице, то в случая се касае за израз, употребен по
отношение на множество лица, без да може да се направи извод бил ли е адресиран
към тъжителката, а от друга страна в него не се съдържат обидни квалификации.
Съдът държи да отбележи също така, че обвинението е доказано по един
безспорен и несъмнен начин и относно квалифициращия признак на деянието по
чл.148, ал.1, т.1 във вр. с чл.146, ал.1 от НК.По делото бе установено по безспорен и
несъмнен начин, че обидният израз е бил изречен от подс.А. публично, тъй като на
площада в селото, както и пред магазините е имало много клиенти, които са ги чули и
са им станали достояние, сред които и свид.Д.С. и свид.Р.Т., а в последствие са станали
достояние и на други хора.От показанията на двамата свидетели безспорно се
4
установява, че по това време е имало много хора, които са чули и възприели обидните
думи, изречени от подс.А. към тъжителката.По изложените по-горе съображения,
съдът счете, че в случая е налице квалифициращият признак на деянието „обида” по
чл.148, ал.1, т.1 от НК.
При преценка на всички изтъкнати по-горе обстоятелства и на всички събрани
по делото доказателства, съдът намира за установено и доказано по един безспорен и
несъмнен начин, че подс.К.Д.А., след като на 20.03.2024 г., на площада в с.Стоките,
общ.Севлиево, в нейно присъствие, публично, в присъствието на намиращите се там
хора, казал думи, унизителни за честта и достойнството на М.С.Т. от с.Стоките,
общ.Севлиево – „***”, както от обективна, така и от субективна страна е осъществил
състава на престъплението по чл.148, ал.1, т.1 във вр. с чл.146, ал.1 от НК, за което бе
признат за ВИНОВЕН.Подсъдимият е осъществил деянието при форма на вината пряк
умисъл.
Непосредствен обект на обидата са обществените отношения, които осигуряват
неприкосновеността на личното чувство за достойнство, самооценка на човека,
положителната оценка, която всеки има за собствената си личност и обществена
ценност.Употребеният от подсъдимия израз по отношение на тъжителката, изречен в
присъствието на пострадалата, свид.Д.С. и Р.Т. и останалите хора, намирали се на
центъра и пред магазините, обективно погледнато е с подчертано негативно и вулгарно
съдържание в българския език.Същият е от естество да засегне честта и достойнството
на тъжителката Т..Пострадалата е възприела обидните думи.Изреченото от
подсъдимия, както вече бе посочено по-горе, е било чуто от посочените по-горе
свидетели и останалите хора, които са се намирали там.От субективна страна деянието
е осъществено при пряк умисъл.Подсъдимият е съзнавал общественоопасния характер
на деянието и е предвиждал последиците му, напълно е съзнавал характера на
употребените в присъствието на пострадалата и на други хора думи, както и, че
същите са унизителни за честта и достойнството на тъжителката и въпреки това ги е
отправил, като по този начин е искал да я унижи.
Поради гореизложеното, съдът счете, че на същата дата и същото място, в
нейно присъствие, публично, подсъдимият не е казал думи, унизителни за честта и
достойнството на М.С.Т. от с.Стоките, общ.Севлиево – „От сега нататък ги
почваме…”, поради което го призна за невинен и го оправда в тази част на
предявеното му обвинение за престъпление по чл.148, ал.1, т.1 във вр. с чл.146, ал.1 от
НК.
За вида и размера на наказанието
При определяне на вида и размера на наказанието съдът отчита обществената
опасност на деянието и подсъдимия, мотивите и подбудите, както и останалите
смекчаващи и отегчаващи вината обстоятелства.За осъщественото от подс.К.Д.А.
деяние в закона се предвижда наказание глоба от три хиляда до десет хиляди лева и
обществено порицание.Подсъдимият А. не е осъждан и не е освобождаван от
наказателна отговорност по реда на раздел ІV на гл.VІІІ на НК.От деянието на подс.А.
няма причинени съставомерни имуществени вреди.При това положение, предвид
императивната разпоредба на чл.78А от НК, подс.А. следва да бъде освободен от
наказателна отговорност и му се наложи административно наказание глоба.
При определяне на размера на наказанието съдът взема предвид невисоката
степен на обществена опасност на деянието и дееца.Като смекчаващи вината
обстоятелства съдът взе предвид чистото съдебно минало и оказаното съдействие за
5
разкриването на обективната истина.Не са налице отегчаващи вината
обстоятелства.При съвкупната преценка на тези обстоятелства, отчитайки и формата
на вината, както и материалното му положение и имотно състояние, съдът счита, че на
подсъдимия А., с оглед постигане на целите на наказанието, следва да се наложи
наказание в размер малко над минималния, предвиден по чл.78а, ал.1 от НК.По
изложените съображение съдът наложи на подсъдимия К.Д.А. наказание ГЛОБА в
полза на държавата в размер на 1 200.00 / хиляда и двеста / лв.
За предявения граждански иск
С тъжбата се претендира присъждане на обезщетение за причинени от
престъплението неимуществени вреди в размер на сумата от 3 000.00лв., както и
направените по делото разноски.
Съдът намира за безспорно установено, че тъжителката е претърпяла
неимуществени вреди в резултат на извършеното спрямо нея престъпление от страна
на подс.К.Д.А..Чрез нанасянето на обида от страна на подсъдимия е накърнена
неприкосновеността на личното чувство за достойнство на пострадалата,
положителната самооценка, която същата има за собствената си личност и която е
градила през годините.Търпените вреди от престъплението са пряка и непосредствена
последица от противоправното поведение на подсъдимия.Поради това гражданския
иск, предявен по отношение на подс.А. се явява основателен.При преценка на размера
на обезщетението за вреди от престъплението съдът съобрази характера на обидните
думи, мястото, където са били изречени и степента, в която чрез тях са засегнати
интересите на пострадалата, и по справедливост, и с оглед практиката на съда,
прецени, че искът следва да се уважи в размер на сумата от 1 000.00 / хиляда / лева.
Въз основа на гореизложеното съдът осъди подсъдимия К.Д.А. да заплати на
тъжителката М.С.Т. сумата от 1 000.00 /хиляда/ лева, представляваща обезщетение за
неимуществени вреди, пряка и непосредствена последица от престъплението по
чл.148, ал.1, т.1 във вр. с чл.146, ал.1 от НК, ведно със законната лихва върху сумата,
начиная от 20.03.2024 год. до окончателното й изплащане, както и направените от нея
разноски по делото в размер на 717.00 /Седемстотин и седемнадесет/ лева.
Съдът отхвърли предявения от М.С.Т. граждански иск, с който се претендира
обезщетение за причинени неимуществени вреди, произтичащи от престъплението по
чл.148, ал.1, т.1 във вр. с чл.146, ал.1 от НК над размера от 1000.00лева до пълния
размер от 3000.00лева, като НЕОСНОВАТЕЛЕН И НЕДОКАЗАН.Съдът счете, че така
претендираната сума е прекомерна предвид неблагоприятните последици за
пострадалата.
Подс.К.Д.А. следва да заплати по сметка на Районен съд гр.Севлиево държавна
такса върху уважения размер на гражданския иск в размер на 50.00 / Петдесет / лева.
В този смисъл съдът произнесе присъдата.
6
Съобщи за изтекли лични данни