№ 8
гр. ****, 05.01.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛЕВЕН, XI ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на четвърти януари през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:Ася Тр. Ширкова
при участието на секретаря ПЕТЯ СТ. ИВАНОВА
като разгледа докладваното от Ася Тр. Ширкова Гражданско дело №
20234430104036 по описа за 2023 година
и на основание данните по делото и закона, за да се произнесе, взе предвид
следното:
Делото е образувано по искова молба от „**** против В. К. П. с ЕГН
********** от гр.**** бл.48 вх.Б ап.3 с правно основание чл.422 вр. чл.124 от
ГПК. В исковата молба ищецът твърди, че по реда на чл.410 ГПК е издадена
заповед за изпълнение срещу ответника за заплащане на доставена, но
незаплатена топлинна енергия. Издадената заповед за изпълнение била
връчена на ответника чрез залепване на уведомление. В срок е подал
настоящата искова молба за образуване на исково производство. Ищецът
твърди, че като собственик на топлоснабден имот, находящ се в гр.****,
ответникът е клиент на топлинна енергия за битови нужди по смисъла на
чл.153 ал.1 ЗЕ. Твърди, че всички собственици и титуляри на вещно право на
ползване в сграда етажна собственост, присъединени към абонатна станция
или към нейно самостоятелно отклонение са клиенти на топлинна енергия и
за тях важат разпоредбите на действащото за посочения период
законодателство в областта на енергетиката. Твърди, че съгласно чл.150 ЗЕ,
продажбата на топлинна енергия от топлопреносното предприятие на клиенти
на топлинна енергия за битови нужди се осъществява при публично известни
общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от
ДКЕВР към МС. Съгласно чл.150 ал.2 ЗЕ, същите влизат в сила 30 дни след
първото им публикуване в един централен и един местен ежедневник и имат
силата на договор между топлопреносното предприятие и потребителите на
ТЕ без да е необходимо писменото им приемане от клиентите. В заключение
1
моли съда да приеме за установено, че ответникът му дължи сумата за
потребена топлинна енергия в размер на 860,35 лева и лихва в размер на 90,97
лева за имота, находящ се в гр.**** бл.48 вх.Б ап.3.
В едномесечния срок ответникът чрез назначения си особен
представител представя писмен отговор. Оспорва предявените искове.
Оспорва твърдението, че ответникът е собственик на имота, както и обема на
имота, съобразно който се определя стойността на отдадената в имота
електроенергия за сградна инсталация.
В съдебно заседание страните поддържат доводите си в исковата молба
и писмения отговор. Процесуалният представител на ищцовото дружество
представя доказателства – справка от **** при **** и справка от ***
По допустимостта на молбата: Видно от приетото като доказателство
ч.гр.дело № 1365/2023г. по описа на РС ****, ищецът е подал заявление по
реда на чл.410 ГПК срещу ответника. Заповедта е връчена на длъжника чрез
залепване по реда на чл.47 ал.5 ГПК. Съдът е указал на кредитора да предяви
установителен иск относно вземането си. Съобщението е получено от
кредитора на 20.06.2023г. и в едномесечния срок – на 17.07.2023г.,
кредиторът е предявил установителни искове по реда на чл.422 ГПК.
Исковете са предявени по реда на чл.422, ал.1 от ГПК в
законоустановения едномесечен срок по чл.415, ал.1 от ГПК, поради което са
допустими.
По делото е представена справка от ***“ при **** с Изх.№
4215/19.12.2023г., в която е отразено, че на 17.03.1998г. ответникът В. К. П. е
декларирал, че е собственик на жилище апартамент, находящ се в гр.****
бл.48 вх.Б ап.3 с РЗП 63 кв.м., от които 3 кв.м. мазе. Представена е справка от
*** в която е отразено, че ответникът не се е разпореждал с процесния имот.
От същата справка се установява, че на 14.08.2023г. и на 13.10.2023г. върху
имота има вписани възбрани по две изпълнителни дела.
С молба от 28.11.2023г. ищецът е внесъл с молба извлечение от справка
за обем на отопляем имот по отношение на процесния апартамент №3,
находящ се в гр.**** бл.48 вх.Б, в която е отразено, че отопляемия обем е
129,20 куб.м., от които 45,9 куб.м хола, 20,7 куб.м. кухня, 20.8 куб.м.
коридор, 35 куб.м. спалня и 6,8 куб.м. баня. Приложената справка не е
оспорена от процесуалния представител на ответника.
За процесната жилищна сграда е представен протокол от Общо
събрание на ЕС на адреса, с който собствениците на обекти в ЕС са взели
решение за избор на фирма „**** за доставка и монтаж на уреди за дялово
разпределение и извършване на услуга дялово разпределение на топлинна
енергия и са упълномощили един от съсобствениците да ги представлява. По
делото е представен споразумителен протокол 2/840 / 08.05.2015г между ЕС
на адреса и ищцовото дружество, по силата на който страните са се
споразумели фактурирането нта изразходваната топлоенергия да се извършва
от ищцовото дружество като се ползват данните предоставени от
разпределението на отчетената от топломера в абонатната станция топлинна
2
енергия. Към протокола е предоставен и протокол от ОС на ЕС относно избор
на фирмата за дялово разпределение.
Представени са фактури за цялата стойност на потребената в имота
топлоенергия. Представена е справка за отчетената топлоенергия по пера, в
която са посочени сума за отопление с ИРУ, сума за отопление без ИРУ, сума
за консумирана топла вода, както и сума за дялово разпределение. Видно е от
представените копия на фактури, издадени за процесния период и препис-
извлечение от сметка по партидата на процесния имот с абонатен №18833,
водена на името на В. К. П., че за периода от 01.01.2021г. до 31.01.2023г. са
били начислени суми за топлинна енергия в общ размер на 860,35 лв., от
които 426,92 лева сума за отопление с ИРУ, 143,24лв. за отопление без ИРУ –
в баня с щранг-лира; 230,63 лв. за топлинна енергия, отдадена от сградна
инсталация и 59,54 лв. за услуга дялово разпределение.
Видно е от приложеното счетоводно извлечение по партидата на
процесния имот, че ****-**** е начислила върху дължимите главници и
лихва за забавеното им плащане за периода от 02.03.2021г. до
06.03.2023г.
При така установената фактическа обстановка, съдът намира от правна
страна следното :
Съдът приема, че от представените писмени доказателства се установи,
че ответникът В. К. П. е собственик на процесния апартамент №3, находящ се
в гр.**** бл.48 вх.Б, с отопляем обем 129,20 куб.м., от които 45,9 куб.м хола,
20,7 куб.м. кухня, 20,8 куб.м. коридор, 35 куб.м. спалня и 6,8 куб.м. баня.
Съгласно разпоредбата на чл.153 ЗЕ всички собственици и титуляри на вещно
право на ползване в сграда етажна собственост, присъединени към
абонатната станция или към нейно самостоятелно отклонение, по презумпция
на закона се смятат за потребители на топлинна енергия. Правоотношението
по продажба на топлинна енергия между топлопреносното предприятие и
потребителя възниква по силата на закона (чл.150 от ЗЕ) при публично
известни общи условия, без да е необходимо изричното им приемане от
потребителя. Писмена форма се предвижда само за допълнителни
споразумения, установяващи конкретните уговорки с абоната, различни от
тези в общите условия.
Дори и в случаите, когато са демонтирани отоплителните тела в
жилището, собственикът или носителят на право на ползване остава задължен
за цената на топлинната енергия, отдадена от сградната инсталация, съгласно
разпоредбата на чл. 153, ал.6 от ЗЕ.
С оглед на така приетите и обсъдени доказателства, съдът приема за
установено, че ответникът като собственик на процесния имот има качеството
на потребител и дължи заплащане на отдадената в имота топлинна енергия.
За периода 01.01.2021г. до 31.01.2023г в имота е ползвана топлоенергия
и не са представени доказателства за извършено плащане, каквато тежест
съдът е указал в определението за насрочване, нито са посочени
3
правоизключващи или правопогасяващи факти и обстоятелства. Ето защо,
съдът счита, че ответникът дължи начислената за процесния период от
01.01.2021г. до 31.01.2023г. топлинна енергия, доставена до имота на
стойност 860,35 лева. Още повече, че видно от справката в имота е ползвана
топлоенергия, отчетена с ИРУ, а не само сградна инсталация за необитаем
имот.
С оглед уговореното в Общите условия, че сумите за ползвана
топлоенергия се дължат в тридесет дневен срок след изтичане на периода, за
който се отнасят, то задължението на ответника за заплащане на дължимите
от него суми в размера, посочен в ежемесечно получаваните фактури е най-
късно до края на текущия месец, следващ месеца на доставка на топлинна
енергия. С изтичане на последния ден от месеца, ответникът е изпаднал в
забава за тази сума като на основание чл.31 ал.6 от Общите условия
ежедневно е начислявана лихва върху дължимата сума. Поради това и съдът
приема, че предявеният иск за сумата от 90,97 лева лихва за забава върху
главницата от 860,35 лева за периода 02.03.2021г. до 06.03.2023г. е
основателен и следва да бъде уважен изцяло.
С оглед изхода на делото, ответникът следва да бъде осъден да заплати
направените по делото разноски. Ищецът претендира разноски в настоящето
производство в размер на 100 лева за юрк.възнаграждение и 400 лева за
особен представител на ответника, 5 лева за удостоверение както и 75 лева за
държавна такса. С оглед изхода на спора, ответникът следва да заплати на
ищеца разноски в общ размер на 580 лева.
По отношение на заповедното производство, длъжникът следва да
заплати на ищцовото дружество разноски в размер на 75 лева, от които 25
лева за държавна такса и 50 лева юрк. възнаграждение.
По изложените съображения ****ският районен съд
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, на основание чл.422, ал.1 от ГПК, че
В. К. П. с ЕГН ********** от гр.**** бл.48 вх.Б ап.3, ДЪЛЖИ на “****, със
седалище и адрес на управление гр.****, **** №128, следните суми: сумата
от 860,35 лв., представляваща стойност на доставена топлинна енергия за
периода от 01.01.2021г. до 31.03.2023г. и сумата от 90,97 лв., представляваща
лихва за забава за периода от 02.03.2021г. до 06.03.2023г., за които вземания е
издадена Заповед №766 от 14.03.2023г. за изпълнение на парично задължение
по ч.гр.д.№1365/2023г. по описа на ПлРС, ведно със законната лихва върху
главницата, считано от датата на подаване на заявлението по чл. 410 от ГПК –
14.03.2023г. до окончателното й изплащане.
ОСЪЖДА, на основание чл.78, ал.1 от ГПК, В. К. П. с ЕГН **********
от гр.**** бл.48 вх.Б ап.3 ДА ЗАПЛАТИ на “****, със седалище и адрес на
управление гр.****, **** №128, сумата от 75 лв., представляваща деловодни
4
разноски в заповедното производство и сумата от 580 лв., представляваща
деловодни разноски в исковото производство.
Решението подлежи на обжалване пред плевенски окръжен съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните, с въззивна жалба
Съдия при Районен съд – ****: _______________________
5