Р Е Ш Е Н И Е
гр. София, 14.02.2020 г.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Първо
Гражданско отделение, в закрито заседание на четиринадесети февруари две хиляди
и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
АЛБЕНА БОТЕВА
ЧЛЕНОВЕ: НЕВЕНА ЧЕУЗ
СВИЛЕН СТАНЧЕВ
като разгледа докладваното от
съдия Чеуз ч.гр.д. № 1 436 по описа на съда за 2020 г., констатира следното:
Производството е по реда на чл. 436 вр.
чл. 78, ал. 5 от ГПК.
Образувано е по жалба на „Т.С.“ ЕАД срещу
действие на частен съдебен изпълнител рег. № 851 – М.П.на Камарата на ЧСИ по
изп.д. № 2188/2019, изразяващо се в постановяване на отказ за намаляване на
размера на претендираното от взискателя адвокатско възнаграждение до размера на
200 лева.
В жалбата се твърди, че постановлението на
ЧСИ е незаконосъобразно, тъй като размерът на адвокатското възнаграждение било
завишено и не отговаряло на фактическата и правна сложност на делото респ. не
били налице условията за кумулиране на адвокатско възнаграждение за образуване
на изпълнително производство с такова за процесуално представителство.
Позовавайки се на нормата на чл. 78, ал. 5 от ГПК, жалбоподателят
моли адвокатското възнаграждение да бъде намалено поради прекомерност.
В срока по чл. 436, ал.3 ГПК е постъпило
писмено възражение от взискателя, с което жалбата е оспорена.
Частният съдебен изпълнител е депозирал и мотиви, според които
жалбата е неоснователна.
Съдът, след като обсъди доводите на
жалбоподателя и събраните по делото доказателства намира за установено
следното:
Изпълнително дело № 2188/2019 г. по описа на ЧСИ рег. № 851 – М.П.,
на Камарата на ЧСИ е образувано по молба на С.Д.С.-Б., чрез адв. Д.Д..
Приложен е и изпълнителен лист от 05.09.2019 г. на СРС, 30 състав
по гр.д. 58829/2018 г., по който настоящият жалбоподател е осъден да заплати на
взискателя сумата от 50 лв. – разноски за платена ДТ в съдебното производство.
Взискателят е подал молба за събиране на горната сума. В молбата
се съдържа искане за събиране и на адвокатско възнаграждение за изпълнителното
производство в размер на 230 лв.
На 30.09.2019 г. съдебният изпълнител е изпратил на длъжника
покана за доброволно изпълнение, получена от длъжника на 05.10.2019 г. /стр.10
в изп. дело/.
На 18.10.2019 г. е наложен запор върху банкова сметка *** „Общинска
банка“ АД, който е вдигнат на 28.10.2019 г., видно от приложеното съобщение
/стр. 25/.
С платежно нареждане от 22.10.2019 г. на „Общинска банка“ ЕАД с
наредител „Т.С.“ ЕАД по сметка на ЧСИ – Петков е наредена сумата от 409, 60 лв.
– плащане по изп. дело 2188/2019 г.
На 07.10.2019 г. длъжникът е възразил срещу размера на
адвокатското възнаграждение на взискателя, по което искане ЧСИ се е произнесъл
с разпореждане от 08.10.2019 г., с което е оставил без уважение искането за намаляване
на адвокатския хонорар на взискателя.
При така установеното от фактическа страна, съдът достига до
следните правни изводи:
Настоящият съдебен състав приема, че жалбата е подадена в срок, от
легитимирана страна, поради което е процесуално допустима.
Разгледана по същество, същата е неоснователна.
В разпоредбата на чл. 435, ал.2 ГПК са посочени изрично
подлежащите на обжалване от длъжника действия на съдебния изпълнител. В случая
се касае за разноски, а този въпрос се поставя във всяко съдебно производство,
предвид уредбата на материята в общите правила на ГПК. Съдебният изпълнител по
образуваното пред него изп.д. № 2188/2019 г., по искане на длъжника /настоящ
жалбоподател/ се е произнесъл с постановление, с което е отказал да редуцира
адвокатското възнаграждение на взискателя, което постановление подлежи на
обжалване пред съда, в приложение на общия принцип за разпределение на отговорността
за разноски съобразно дадената защита/санкция за страните в процеса.
В чл. 78, ал. 5 от ГПК е предвидена възможността да се иска
намаляване на разноските за адвокатско възнаграждение.
При проверка за законосъобразността на постановлението на съдия-изпълнителя,
съдът съобрази разпоредбата на чл. 78, ал.5 ГПК и намира следното:
В хода на изпълнителното производство в първоначалната молба, с
която е сезиран ЧСИ рег. № 851 на Камарата на ЧСИ, процесуалният представител
на взискателя е поискал извършване на конкретни изпълнителни действия. С
изпратената и получена покана за доброволно изпълнение на длъжника е поканен с
двуседмичен срок от получаването й да заплати посочените в поканата суми. Длъжникът
е изпълнил това свое задължение на 22.10.2019 г.
Според нормата на чл. 10, ал. 1 от Наредба № 1/2004 г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения за образуване на
изпълнително дело се дължат 200 лева, а за процесуално представителство, защита
и съдействие и извършване на действия с цел удовлетворяване на парични вземания
до 500 лв. - 1/10 от съответното възнаграждение по чл. 7 ал.2 т.1 от наредбата от размерите
по чл. 7, ал. 2 на наредбата т.е. 30 лв.
Данни за извършени действия по процесуално представителство от
страна на взискателя по изпълнителното дело не се съдържат. Посочването на
изпълнителен способ от страна на взискателя не може да се възприеме като
действия по водене на делото, доколкото същото съставлява задължителен реквизит
от молбата за иницииране на изпълнителното производство по арг. на чл. 426 ал.2 от ГПК. От своя страна същото не се
отличава с никаква правна или фактическа стойност, поради което определеното от
ЧСИ възнаграждение за горницата над 200 лв. е неправилно и постановлението му
следва да бъде отменено в тази част.
Така
мотивиран, съдът
Р Е
Ш И:
ОТМЕНЯ по жалбата на „Т.С.“ ЕАД, ЕИК *******разпореждане
от 08.10.2019 г. на ЧСИ 851 – М.П.по изп.дело 2188/2019 г. в частта за
горницата над 200 лв. до присъдената сума от 230 лв. за разноски за адвокатско
възнаграждение на взискателя.
Решението е окончателно с оглед чл. 437 ал.4 от ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.