Р Е Ш Е Н И Е
№ ……….
гр.Варна, 21.12.2015г.
ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО
ОТДЕЛЕНИЕ, 19–ти състав, в публично съдебно заседание проведено на двадесет
и пети ноември през две хиляди и петнадесета
година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ИВЕЛИНА ВЛАДОВА
при секретаря С.Р., като разгледа
докладваното от съдията гр.дело № 6896
по описа за 2015г., за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по повод предявен от Д.П.И., в качеството и на майка и
законен представител на детето *** *** И., ЕГН ********** срещу Г.И.И. иск с правно основание чл. 150 от СК за изменение
размера на заплащаната от ответника в полза на детето месечна издръжка
определена с решение по гр.д. № ***/2013г. по описа
на Бургаския районен съд, чрез нейното увеличаване от 90,00 лева на 200 лева,
считано от датата на подаване на исковата молба в съда – 12.06.2015г., ведно
със законната лихва върху всяка просрочена вноска.
Ищцата излага, че е майка на детето *** И., а
ответникът е негов баща. По силата на постигнато съдебно споразумение по гр.д. №
***/2013г. по описа на РС-Бургас е определено бащата
да заплаща месечна издръжка в полза на детето в размер на 90 лева. Поради това,
че майката е в затруднено материално положение, а с нарастване на възрастта
нарастват и нужните средства за издръжка на детето моли съда да уважи
предявения иск като измени размера на дължимата от бащата издръжка от 90 на 200
лева, считано от завеждане на иска, ведно със законната лихва за всяка
просрочена вноска.
В срока по чл. 131 от ГПК ответникът Г.И. е депозирал
писмен отговор на исковата молба, чрез процесуалния си представител. Заявява
становище за допустимост и частична основателност на същия до размер на 95 лева
и за неоснователност за разликата над 95 лева до 200 лева. Твърди, че не е
налице изменение на обстоятелствата за периода след влизане в сила на решението
по гр.д. № ***/2013г. на 14.04.2015г. когато е
постановена първоначалната издръжка до датата на предявяване на настоящия иск,
с който се иска изменението й. Твърди, че инфлацията в страната е отрицателна
поради което не са се повишили разходите за храна, облекло и ученически
пособия. Детето получава безплатни учебници и не посещава никакви извънкласни
занимания, поради което ищцата няма допълнителни разходи свързани с
образованието му. Излага, че ищцата получава месечен доход от 765 лева, докато
брутния доход на бащата е 611,28 лева. Твърди, че не разполага с недвижимо
имущество, което да отдава под наем, за да осигурява по-голям размер на
издръжката в полза на детето. Отделно от това посочва, че всеки път, когато
взема детето при себе си за изпълнение режима на лични контакти закупува на
детето дрехи и други вещи, които то пожелае, включително и мобилен телефон,
осигурява забавления и дава пари на детето. Посочва, че поради това, че живее в
гр.Бургас прави разходи от не по-малко от 100 лева всеки път когато пътува до
гр.Варна, за да вземе детето при себе си, а след това да го върне при майката.
Моли исковата претенция да бъде уважена до размера на 95 лева и отхвърлена за
разликата над 95 до 200 лева. Претендира за присъждане на сторените по делото
съдебно-деловодни разноски.
В съдебно заседание ищцата Д.И., чрез процесуалния си
представител поддържа предявения иск и моли същият да бъде уважен.
Ответникът – Г.И., чрез процесуалния си представител
подържа депозирания писмен отговор и моли исковата претенция да бъде частично
уважена до минималния размер на дължимата издръжка и отхвърлен за разликата до
пълният претендиран размер от 200 лева. Поддържа възраженията си, че не са
настъпили обстоятелства, които да налагат промяна на издръжката след
първоначалното й определяне през 2014г.
Контролиращата страна ДСП-Варна заявява становище, че
в случай, че се установи промяна на нуждите на детето, то следва да се увеличи
и размера на дължимата от бащата издръжка.
След съвкупна преценка на доказателствата по делото и
съобразявайки становището на страните и нормативните актове, регламентиращи
процесните отношения, съдът приема за установено следното от фактическа страна:
С влязло в законна сила на 14.04.2014г. решение
постановено по гр.д. № ***/2013г. по описа на БРС е присъдена
издръжка в размер на 90 лева месечно в полза на детето *** *** И. дължима от
бащата Г.И.И..
Не е спорно между страните, че *** *** И. е ученичка
в 5 „г” клас на *** в гр.Варна. Видно от представен отчет за приходи и разходи
на класа, издаден от класния ръководител – ***, *** И. е внесла сумата от 62
лева за учебни помагала, както и още 15 лева за нуждите на училищното
настоятелство.
Като доказателства по делото са представени и приети
- фактура № 18/27.03.2015г., фактура № 32/24.04.2015г.
и фактура № 64/29.05.2015г. с фактурирани суми от по 40 лева и посочено
основание – четири учебни часа по математика, фактури № 14/14.05.2015г. на
стойност 368 лева, № 27/24.08.2015г. на стойност 339 лева и № 15/28.10.2015г.
на стойност 80 лева за закупувани дрехи, както и фактури № 160/02.11.2015г. на
стойност 15 лева за закупени тетрадки и химикали и други учебни пособия и №
478/05.11.2015г. на стойност 45,70 лева за закупуване на учебници и помагала.
Видно от представеното удостоверение издадено от
„Сити” ООД, брутния доход на Д.И. за м.02, м.03, м.4.2015г. е в размер на по
765 лева, а месечният доход на ответника Г.И., съгласно удостоверение издадено
от „***” ЕООД, гр.Бургас, където същият работи като касиер за периода от
01.2015г. до 08.2015г. вкл. е средно по 623,68 лева.
В хода на производството са събрани и гласни
доказателства чрез разпит на свидетеля *** *** – майка на ищцата, от
показанията на която се установява, че от момента на раздялата на родителите на
***, тя се отглежда изцяло от майката. Живеели заедно с нейния приятел в къща в
гр.Варна. През 2015г. бащата Г. идвал и взел детето при себе си само веднъж.
Всеки месец майката плащала около 80 лева за уроци по английски и математика,
както и по 30 лева за танцова школа. Бащата плащал редовно издръжката, но не
предоставял нищо повече – пари, дрехи или подаръци.
Представени са фактури за заплащани разходи за
ел.енергия и вода за имот с адрес: гр.Варна,.ул.”***” 53 и абонат – ***.
Въз основа на така установеното от фактическа страна, съдът достигна до
следните правни изводи:
Изложената в исковата молба фактическа обстановка и формулираният въз
основа на нея петитум на исковата претенция обуславят
извод за предявен иск с правно основание чл.150 от СК за изменение размера на
присъдената в полза на детето *** И. месечна издръжка, чрез нейното увеличаване
от 90 лева на 200 лева.
При формиране на изводите си по основателността на претенцията съдът съобразява,
че към настоящият момент детето е на 11 години и е ученичка в 5-ти клас, което
безспорно се свързва с направата на разходи за учебници, учебни помагала,
подходящо облекло и обувки, както и допълнително извънкласно обучение, което
при нужда всеки отговорен за бъдещето на детето си родител би организирал.
Отделно от това издръжката на детето следва да бъде в такъв размер, при който
да служи не само за задоволяване на екзестенц
минимума от нуждите на детето, но също и такива за извънсемейни
забавления и занимания, с които детето да развива и задоволява свои
емоционални, физически и социални потребности. Видно от представените по делото
писмени доказателства ежемесечно детето посещава уроци по математика, за които майката
заплаща месечно около 40 лева. Горните разходи са наложителни за повишаване успеваемостта на детето
в училище при завършване на съответната образователна степен. Установи се също,
че майката е направила разходи за закупуване на учебници, помагала и пособия и
заплащане на такси в училище за учебната 2015-2016г., на стойност от около 90
лева, като същите са първоначални и в рамките на учебната година се правят
други текущи разходи от такова естество. Очевидна с оглед подрастващата възраст
на детето е и необходимостта от закупуване на сезонни дрехи, бельо и обувки, за
което са представени доказателства. Ответникът, чиято е доказателствената
тежест не установи с допустими доказателствени средства твърденията си, че посещава
детето в гр.Варна 2 пъти месечно при спазване на установения режим на лични
контакти във връзка с което да прави допълнителни транспортни разходи, нито пък
да е подпомагал отглеждането на детето чрез закупуването на дрехи и други вещи извън
заплащаната финансова издръжка. Следва да се приеме, че всяка нужда на детето
се поема финансово от майката. С оглед на изложеното съдът намира, че определената
с предходно съдебно решение издръжка в размер на 90 лева възложена в тежест на
бащата е недостатъчна и следва да бъде увеличена. Съдът не споделя възраженията
на ответника, че не е налице основание за коригиране нагоре на размера на
дължимата от него издръжка поради това, че за времето от първоначалното й
определяне през 2014г. до настоящия момент не са се променили обстоятелствата,
релевантни за преценка размера на необходимата издръжка на детето. На първо
място – всеки изминал период от време пък бил той и година и половина може да е
основание да се измени и размера на вече присъдената издръжка най-малко защото
през тази една година може да е възникнала нужда детето да посещава
допълнителни извънкласни занимания, както е в настоящия случай. От друга
страна, производството по гр.д. № ***/2013г. по описа
на РС-Бургас е приключило с одобряване на постигнато между съпрузите
споразумение по чл.51 от СК без съда да е изследвал подробно нуждите на детето,
без да са събирани доказателства за тях и без съдът да е преценявал на това
основание служебно размера на дължимата издръжка. При това положение, не може
да се приеме, че предходното произнасяне е преклудирало
със сила на пресъдено нещо обстоятелствата предмет на
настоящото производство, нещо повече може да се приеме, че същите са сложени за
разглеждане за първи път в настоящия съдебен процес. С оглед изложеното съдът
намира, че общата месечна издръжка на детето следва да бъде увеличена на 250
лева, от които 150 лева да бъдат заплащани от бащата Г.И.. Същият е в
трудоспособна възраст с данни за трудова ангажираност и без установени
задължения за осигуряване на издръжка на други членове на своето семейство, без
данни да страда от заболявания или да са налице други причини, поради които
същият да не е в състояние да осигурява за себе си доход около средния за
страната, от който да заплаща увеличения размер на издръжката в полза на детето ***. От друга страна не се
установи нуждите на детето да са изключителни, т.е да се налагат задължителни месечни
плащания свързани със специализирано лечение на хронични или други заболявания,
както и такива за закупуване на специализирана образователна литература,
музикални инструменти, средства за спортна подготовка и други за развитие на
особени заложби или таланти на детето. При това положение съдът намира, че
исковата претенция се явява частично основателна, като размерът на дължимата от
ответника месечна издръжка следва да бъде повишен до 150 лева, а за разликата
до пълния претендиран размер от 200 лева искът да бъде отхвърлен като
неоснователен.
И двете страни са направили искане за присъждане на съдебно-деловодни
разноски, като съобразно представените доказателства и степента на уважаване на
предявения иск на ищцата се следват разноски в размер на 465 лева /от общо 20
лева за издадените съдебни удостоверения и 600 лева – заплатено адвокатско
възнаграждение/, а на ответника 100 лева /от общо 400 лева - адвокатско
възнаграждение, за заплащането на които са представени доказателства до края на
устните състезания в първата инстанция/. След служебно прихващане на двете суми
до размера на по-малкото намира, че единствено задължен за разноски е ответника
за сумата от 365 лева, на основание чл.78, ал.1 от ГПК.
На основание чл.78, ал.6 от ГПК
и Тарифа за държавните такси, които се
събират от съдилищата по ГПК ответникът
следва да заплати в полза на Държавата, по сметка на Варненски районен съд
сумата от 86,40 лева представляваща дължима държавна такса по предявения иск с
правно основание чл.150 от СК.
Мотивиран от изложените
съображения, Варненски районен съд
Р Е
Ш И :
ИЗМЕНЯ размера на определената с решение по
гр.д.№ ***/2013г. по описа на БРС, 4-ти състав месечна
издръжка дължима от Г.И.И., ЕГН **********,
с адрес: *** в полза на малолетното дете *** *** И., ЕГН **********, представлявана
от своята майка и законен представител Д.П.И. като увеличава същия от 90,00 лева на 150,00 лева, платима до 15-то число на месеца, за който се дължи, ведно със законната лихва върху всяка
просрочена вноска, считано от датата на
депозиране на исковата молба в съда – 12.06.2015г., до настъпване на
законна причина за изменение и прекратяването й, КАТО ОТХВЪРЛЯ искането за разликата над 150,00 лева до пълният
претендиран размер от 200,00 лева по предявеният от Д.П.И., ЕГН ********** като
майка и законен представител на детето *** *** И. против Г.И.И., ЕГН **********,
с адрес: ***, на основание чл.150 от СК.
ОСЪЖДА Г.И.И., ЕГН **********,
с адрес: *** ДА ЗАПЛАТИ на Д.П.И., ЕГН **********, с адрес: ***
сумата от 365 /триста шестдесет и
пет/ лева – сторени по делото съдебно-деловодни разноски, на основание чл.78, ал.1 от ГПК.
ОСЪЖДА Г.И.И., ЕГН **********,
с адрес: *** ДА ЗАПЛАТИ в полза на Държавата, по сметка на Варненски
районен съд сумата от 86,40 /осемдесет
и шест и 0,40/ лева представляваща държавна такса на основание чл.78, ал.6 от ГПК и Тарифа за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи обжалване
пред Варненски окръжен съд в двуседмичен срок считано от уведомяване на
страните за постановяването му.
РЕШЕНИЕТО да се връчи на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: