Мотиви към решение по НЧД № 2313/2019 г. на СГС – НО, 20-ти състав
Производството е по реда на чл. 32, ал. 1, вр. чл. 16,
ал. 1 - 8 от Закона за признаване, изпълнение и изпращане на решения за
конфискация или отнемане и решения за налагане на финансови санкции
(ЗПИИРКОРНФС).
Същото е инициирано от получено в Софийски градски съд
(СГС) протоколно определение № 385 от
17.07.2019 г. на Окръжен съд – Ловеч (ЛОС), постановено по НЧД № 293/2019 г. по описа на ЛОС, с което делото
е прекратено и изпратено на СГС, по компетентност, на основание чл. 31, ал. 1
от Закон за признаване, изпълнение и изпращане на решения за конфискация или
отнемане и решения за налагане на финансови санкции (ЗПИИРКОРНФС). Към
определението на ЛОС е приложено и прекратеното НЧД № 293/2019 г. по описа на ЛОС, в което се
съдържат превод на български език на писмо на Федералната служба „Правосъдие“
на Федерална Република Германия (ФРГ) от 02.07.2019 г., придружено с преведено
на български език удостоверение по реда на чл. 4, ал. 2 и ал. 3 от Рамково
решение 2005/214/ПВР на Съвета от 24 февруари 2005 година относно прилагането
на принципа за взаимно признаване на финансови санкции (по-надолу за краткост
само Решение/то), респективно по чл. 4, ал. 2 от ЗПИИРКОРНФС, издадено от административен
орган - компетентен служител на Федерална служба „Правосъдие“ на Германия, за
признаване и изпълнение на германско решение
№ 3 Cs 29 Js 13350/15, от 03.10.2015 г., издадено от районен съд Хоф,
влязло в сила на 15.12.2015 г., спрямо българския гражданин Д. Л., роден на ***
г. Към удостоверението е приложено в заверено електрофотографско (ксерографско)
копие решението на немски език. Съдията – докладчик е постановил превода му на
български език, който, обаче, не е извършен. Независимо от това, с оглед
пълното и точно описание на деятелността на засегнатото лице и правните
разпоредби на ФРГ, под която е подведена, за да му бъде наложена процесната
финансова санкция, съдебният състав прие, че може и без превода на решението да
формира изводите си по фактите и правото, поради което пристъпи към решаване на
делото по същество. Съществен довод в тази насока се явиха и изричните изявления
на засегнатото лице пред ЛОС и СГС, че е наясно за какво е санкционирано и
желае единствено да се плати глобата.
Засегнатото лице – Д.К.А., редовно призована, се явява в
производството пред съда. Заявява, че не желае да бъде защитавана от адвокат,
нито служебно назначен, нито упълномощен. Изразява желание да си плати глобата,
като декларира, че не желае нищо друго, както и няма да обжалва. При снемане
самоличността на засегнатото лице, съдът констатира, че същото е с променена
фамилия – от Л. на А., поради брак (л. 25 – л. 27 от прекратено НЧД № 293/2019 г. по описа на ЛОС).
В проведеното на 31.07.2019 г. публично съдебно
заседание, представителят на Софийска градска прокуратура (СГП) желае
признаване на решението на чуждестранния съдебен орган и изпращането му на
Националната агенция за приходите (НАП), за изпълнение.
Засегнатото лице заявява, че желае да си плати глобата и
се интересува само дали ще бъде потърсено от НАП за това или трябва да
проверява кога съдебното решение ще бъде получено там.
Съдът, като прецени наличните по делото материали,
конкретно съдържанието на удостоверението и решението, въз основа на което е
издадено, както и становищата и доводите на страните и след като съобрази
приложимите разпоредби на закона, намери за установено от фактическа и правна
страна следното :
Д.К.А. е роден на *** г., в гр. Ловеч, българка,
български гражданин, неосъждана, омъжена, с висше образование, работи като
бизнес - анализатор на частна практика, живуща ***, ж. к. „*********, ап. **
ЕГН **********. На 09.09.2018 г. е променило фамилията си от Л. на А., поради
встъпването ѝ в брак с И.А.А.(л. 27 от прекратено НЧД № 293/2019 г. по описа на ЛОС).
С наказателно решение
№ 3 Cs 29 Js 13350/15 от 03.10.2015 г., издадено от съдебен орган на ФРГ,
а именно районен съд Хоф, на Д.К.А. (тогава Л.) е била наложена глоба, в размер
на 780 (седемстотин и осемдесет) евро и са ѝ възложени разноските по съдебното
производство, в размер на 75 (седемдесет и пет) евро, всичко общо 855
(осемстотин петдесет и пет) евро. Финансовата санкция е била наложена за това,
че на 29.03.2015 г., с две отделни деяния, съответно първото между 01.47 ч. и
02.10 ч. и второто около 02.10 ч., в гр. Хоф, в служебен автомобил на
полицията, по пътя от ул. „Мариенщрасе“
№ 11, 95028 гр. Хоф до служебната сграда на Полицейска инспекция гр.
Хоф, ул. „********, 95030 гр. Хоф, и в полицейския участък на ул. „********,
наричала двама полицейски служители „обратни“ („schwul“) и казвала на единия
полицейски служител „Ела да не наебеш, аз знам, че искаш да ме наебеш“ („Komm
fick mich, ich weib es du willst mich ficken“), за да изрази неуважението си
(първо деяние), както и когато около 02.10 ч. един от полицейските служители е
минал в коридора покрай засегнатата, а тя го ритнала с дясното си стъпало в дясното
му бедро, за да го нарани (второ деяние). Посоченото съставлявало обида в два
случая, осъществени в идеална съвкупност (първо деяние) и в реална съвкупност с
умишлено нанесени телесна повреда и обида (второ деяние), последните две също
осъществени в идеална съвкупност. С това, засегнатото лице нарушило чл. 185,
чл. 194, чл. 223, ал. 1, чл. 230, ал. 1, чл. 52, чл. 53 от Наказателния кодекс НК)
на ФРГ, поради което и с горецитираното съдебно решение на районен съд Хоф било
финансово санкционирано, чрез налагане на посочената глоба от 855 евро, от
които 780 евро парична санкция за установените нарушения и 75 евро - разходи по
съдебното производство. Последното е било писмено и засегнатата А. е била
уведомена, съгласно законодателството на решаващата страна, лично или чрез
упълномощен, съгласно националния закон, представител, относно правото си да
обжалва решението, както и за сроковете на обжалването. Това обстоятелство
изрично е отбелязано в удостоверението, б. „з“, т. 2, б. „б“. Решението е
влязло в сила на 15.12.2015 г.
Въз основа на горевизираното решение е издадено и процесното
удостоверение по чл. 4 от Рамково решение 2005/214/ПВР, съобразно утвърдения в
приложението към решението образец (чл. 4, ал. 1 от ЗПИИРКОРНФС).
Удостоверението е издадено, подписано и съдържанието му е удостоверено от
компетентния орган на издаващата държава (чл. 4, ал. 2 от ЗПИИРКОРНФС) –
компетентен служител на Федерална служба „Правосъдие“. Същото е преведено на
български език (чл. 5, ал. 2 от ЗПИИРКОРНФС).
Видно от удостоверението, решението за налагане на
финансова санкция е акт за налагане на задължение за плащане на глоба, издаден от
съдебен орган на решаващата държава, която е членка на Европейския съюз (чл. 3,
ал. 1 от ЗПИИРКОРНФС), за извършени престъпления по националния ѝ закон (чл.
3, ал. 1, т. 1, пр. 1 от ЗПИИРКОРНФС).
От текста му се установяват и индивидуализиращите
засегнатото лице данни – двете му имена – собствено и фамилно, пола му,
гражданството, рождената дата, мястото на раждане, последния известен адрес в Р.
България и обичайно местопребиваване (б. „е“, т. 1). Посочен е и номера (б.
„ж“, т. 1, изр. 4-то), издаващия съдебен орган (б. „б“), датата на издаване и
на влизането в сила на решението (б. „ж”, т. 1, изр. 2-ро и 3-то), както и
това, че за същото деяние, срещу същото лице, по информация на органа, издал
решението, в изпълняващата държава не е постановявано решение, както и че няма
такова решение, по което вече да е имало изпълнение в държава, различна от
издаващата или изпълняващата (б. „з“, т. 1, б. „б“). Изрично посочено е, че
производството е било писмено и на санкционираното лице е била предоставена
възможност да се защити, като е уведомено, съгласно законодателството на
решаващата държава, лично или чрез упълномощен, според националния на
издаващата държава закон, представител, относно правото си да обжалва
решението, както и за сроковете за това (б. „з“, т. 2, б. „б“).
Достатъчно конкретно и ясно, включително с посочване на
точно време, място и начин на извършване (чрез нанасяне на обиди с думи и
действие и конкретното физическо действие, с което е причинена телесната
повреда), са изложени обстоятелствата, при което наказуемите деяния са консумирани
от заинтересованото лице, видът им (обида в два случая и умишлена телесна
повреда и обида), както и конкретните, нарушени с тях, приложими за деянието
материално - правни наказателни разпоредби (правната квалификация) от
съответния закон на издаващата решението държава (НК на ФРГ). Посочено е също и
точното правно основание – конкретните процесуални норми, по реда и съгласно
които е проведена съдебната процедура и са приложени съответните санкционни
норми (§ 170, абз. 2 от Германския НПК (StPO) – л. 17 от
прекратено НЧД
№ 293/2019 г. по описа на ЛОС).
Изводимо от дотук посоченото, съдът установи, че
представеното удостоверение е пълно, тъй като в него са попълнени всички
изискуеми се реквизити. Съгласно нормата на чл. 35, т. 1 от ЗПИИРКОРНФС, съдът
извършва преценка едновременно и на удостоверението, и на решението, като при
това следи за непълнота или очевидно несъответствие на отразеното в
удостоверението с решението. В настоящия случай е налице пълна идентичност на
отразените в решението факти със записаните в удостоверението (сравнението бе
извършено с помощта на преводач от немски на български език на Google, както и чрез съпоставяне на посоченото в
удостоверението на немски език, което е преведено на български език, и
изложеното в решението на немски език), поради което и съдебният състав приема,
че е налице пълнота и липсва очевидно несъответствие на отразеното в
удостоверението с решението, по смисъла на посочения чл. 35, т. 1 от ЗПИИРКОРНФС,
което би могло да обуслови отказ за признаването и изпълнение на решението за
налагане на финансова санкция.
В тази връзка, съдът намира за необходимо да посочи, че в
рамките на настоящото съдебно производство не притежава възможност за
извършване на преценка за законосъобразност на проведената съдебно –
наказателна процедура, основателност и доказаност, съобразеност на наложената
финансова санкция с тежестта на извършените наказуеми деяния и относно
съпричастността на засегнатото лице към приетите за осъществените от съдебния
решаващ чуждестранен орган престъпления, чието извършване му е вменено във
вина. Изпълняващата страна, в случая българската, основавайки се на принципа на
взаимното доверие между страните от ЕС и техните правни системи (съдебна и административни),
няма право по Рамковото решение 2005/214/ПВР и по ЗПИИРКОРНФС да изисква
допълнителна информация за доказаност на деянията, подробно описани в удостоверението.
В случая е достатъчно, че в него, съгласно чл. 35, т. 1 от ЗПИИРКОРНФС, е посочена
ясно санкционираната дейност, индивидуализирана по спецификата си, по вид,
време, място и правно основание.
При така приетото дотук за установено, настоящият съдебен
състав намери, че липсват отрицателните предпоставки по ЗПИИРКОРНФС, наличието на
които би било пречка за признаване на решението за наложена финансова санкция.
На първо място, желаното за признаване решение е за наложена
финансова санкция от съдебен орган на решаващата държава, която е членка на
Европейския съюз (чл. 3, ал. 1 от ЗПИИРКОРНФС), за извършени престъпления по
националния ѝ закон (чл. 3, ал. 1, т. 1, пр. 1 от ЗПИИРКОРНФС). В случая
не се изисква и проверка за двойна наказуемост на санкционираните с решението
деяния, тъй като процесният случай касае такива, представляващи престъпления
според законодателството на издаващата държава, включени в каталога на чл. 30,
ал. 2, т. 4, пр. 1 от ЗПИИРКОРНФС и чл. 5 от Рамково решение 2005/214/ПВР, изразяващи
се в заплахи срещу лица и насилие срещу тях.
На второ място, засегнатото лице има последен известен
адрес на местоживеене на територията на Р. България (чл. 30, ал. 3, пр. 3, алт.
1 от ЗПИИРКОРНФС).
Горните две обстоятелства сочат на липсата на която и да
е от двете абсолютни пречки за признаване на решението.
Относно другите, посочени в чл. 35 от ЗПИИРКОРНФС
факултативни основания за отказ, съдът намира за необходимо да отбележи, че
поради посочената си факултативност, нито едно от тях не е абсолютно или
императивно за съда. Съобразявайки това, съдебният състав прецени, че изтеклата,
съгласно българското законодателство, давност на наложеното наказание „глоба“ –
чл. 82, ал. 4, вр. ал. 1, т. 5 от НК, не следва да се прилага поради няколко
съображения. За съда не е известно, а и служебно не намери за необходимо да
проверява, дали в решаващата държава е образувано изпълнително производство за
събиране на глобата. При наличие на такова, което би било резонно, изводимо от
изтеклия период от време между датата на влизане в сила на съдебното решение и
изпращането му за процесното изпълнение, то българският съд не може да се
позове на преклузивния ефект на материално – правния институт на давността. На
следващо място, дори хипотетично да не е налице образувано изпълнително
производство в изпращащата държава, то отново съдът не намира основание да се
възползва от предвидената в чл. 35, т. 3 от ЗПИИРКОРНФС възможност. Това е
така, тъй като в удостоверението по чл. 4 от Рамково решение 2005/214/ПВР
изрично е посочено, че давностният срок за изпълнение на финансовата санкция
според германското законодателство изтича на 14.12.2020 г., което настоящият
съдебен състав намира, че по никакъв начин не противоречи нито на основните
принципи на българското наказателно право, нито на тези, защитени от КЗПЧОС,
нито на предвидените в чл. 36 от НК цели на наказанието. Напротив, изпълнението
на наложената финансова санкция – „глоба“, изцяло би способствала за
постигането на същите.
Представеното удостоверение по образец съдържа всички
предвидени в закона и рамковото решение реквизити, то е пълно и не се констатира
очевидно несъответствие с решението (чл. 35, т. 1 от ЗПИИРКОРНФС).
Засегнатото лице не е санкционирано за същото деяние в
друга държава, различна от издаващата или изпълняващата (чл. 35, т. 2 от
ЗПИИРКОРНФС).
Относно евентуално изтеклата по българския закон абсолютна
погасителна давност за изпълнение на наложената финансова санкция (чл. 35, т. 3
от ЗПИИРКОРНФС) съдът изложи аргументи по-горе.
Санкционираната не е лице с имунитет или привилегии по
българското законодателство, правещи изпълнението на решението недопустимо (чл.
35, т. 4 от ЗПИИРКОРНФС).
Процесните деяния са извършени на територията на издаващата
държава, респективно не е налице някоя от хипотезите на чл. 35, т. 5 от
ЗПИИРКОРНФС, като същевременно наложената с решението финансова санкция
надхвърля визираната в чл. 35, т. 6 от ЗПИИРКОРНФС сума от 70 евро. В случая не
е налице и хипотезата на чл. 32, ал. 2 от ЗПИИРКОРНФС, като също така не са
представени и доказателства, че е извършено каквото ѝ да е плащане от
страна на санкционираното лице по наложената му с процесното решение финансова
санкция, поради което и липсва основание за приспадане от визираната в
удостоверението и решението сума, по реда на чл. 33, вр. чл. 17 от ЗПИИРКОРНФС.
Не е налице и факултативното основание за отказ по чл.
35, т. 7 от ЗПИИРКОРНФС. Видно от вече посочените чл. 30, ал. 2, т. 4 от
ЗПИИРКОРНФС и чл. 5 от Рамково решение 2005/214/ПВР, за деяние, изразяващо се в
заплахи срещу лица и насилие срещу тях, не се изисква двойна наказуемост.
Въпреки това, отговора и на този въпрос е положителен. Българското
законодателство – НК, също инкриминира като престъпни деяния обидата, в
частност на длъжностно лице при изпълнение на службата му (чл. 148, ал. 1, т.
3, вр. чл. 146, ал. 1 от НК), както и нанасянето на телесна повреда на такова
лице (чл. 131, ал. 1, т. 1, вр. чл. 130 от НК).
Засегнатата Д.А. е физическо лице, което е пълнолетно,
според българското законодателство (чл. 35, т. 4 от ЗПИИРКОРНФС).
Видно от посоченото в удостоверението, изрично отбелязано
от съда по-горе, съдебно – наказателното производство пред компетентния съдебен
орган на издаващата държава е било писмено, като санкционираното лице е било
уведомено лично или чрез упълномощен, според националният закон, представител,
за правото си да обжалва решението и сроковете за това (чл. 35, т. 9, т. 10 и
т. 11 от ЗПИИРКОРНФС).
Поради изложените съображения, настоящият съдебен състав
намира, че са налице всички изискуеми се предпоставки за признаване на
решението и за незабавното му изпращане на изпълнителния орган – НАП.
С оглед разпоредбата на чл. 32, ал. 1, вр. чл. 16, ал. 8
от ЗПИИРКОРНФС, съдът определи равностойността на дължимата парична сума – 855 евро, в български левове по курса
на Българска народна банка за деня на влизане в сила на решението за налагане
на финансова санкция – 15.12.2015 г., която в случая възлиза на 1 672.23
лв. (хиляда шестстотин седемдесет и два лева и двадесет и три стотинки). Следва
да се отбележи, че е безпредметно да се изследва въпроса към коя дата курса на
лева към еврото би бил по-благоприятен за засегнатото лице – към деня на
постановяване на решението за налагане на финансова санкция, каквато е
буквалната формулировка на нормата на чл. 32, ал. 1, вр. чл. 16, ал. 8 от
ЗПИИРКОРНФС, или към деня на влизането му в сила, какъвто според настоящия
съдебен състав е смисълът на посочената разпоредба от закона, тъй като по
силата на чл. 29, ал. 2, вр. ал. 1 от Закона за Българска народна банка (ЗБНБ),
официалният валутен курс на лева към еврото константно е 1.95583 лв.
Воден от гореизложеното, съдът
постанови своето решение.
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ : 1. 2.