№ 8068
гр. София, 06.05.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 170 СЪСТАВ, в публично заседание на
седми април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Р.Г.Б.
при участието на секретаря Ц.Б.Т.
като разгледа докладваното от Р.Г.Б. Гражданско дело № 20241110171194 по
описа за 2024 година
Предявен е осъдителен иск с правно основание чл. 411 КЗ.
Ищецът "Д.-О.З. АД извежда субективните си права при твърдения, че между него и
собственика на автомобил м. “Киа” е възникнало застрахователно правоотношение,
възникнало въз основа на договор за застраховка “Каско”, за който била съставена
застрахователна полица № 440223151004615, със срок на застрахователно покритие от
06.08.2023г.- 05.08.2024г. Същият сочи, че в срока на застрахователно покритие, на
02.06.2024г., е настъпило застрахователно събитие- пътнотранспортно произшествие (ПТП)
между л.а. м. “Киа” и л.а. м. “Фиат”, което представлява покрит застрахователен риск.
Ищецът развива съображения, че ПТП настъпило поради виновното и противоправно
поведение на водача на автомобил м. "Фиат". Собственикът на увредения автомобил
уведомил ищеца за настъпилото застрахователно събитие, за което била образувана щета №
44011512403848, по която било платено застрахователно обезщетение в размер на 1148,66
лева и били сторени ликвидационни разноски в размер на 15 лева. Според ищеца
гражданската отговорност на водача на л.а. м. "Фиат", била застрахована от ответника.
В исковата молба са развити съображения, че след изплащане на обезщетението, е
встъпил в правата на застрахования- увреден от непозволеното увреждане, срещу
причинителя на вредите, като в случая гражданската отговорност на причинителя на вредата
била застрахована от ответника, поради което бил встъпил в правата на застрахования срещу
застрахователя по застраховка „ГО“ на причинителя на вредите, до размера на платеното
обезщетение и обичайните разноски, направени за неговото определяне.
Ищецът е навел твърдения, че с регресна покана поканил ответника да възстанови
изплатеното застрахователно обезщетение. В определения срок ответникът платил сумата
1
581,83 лева, като неплатена останала сумата 581,83 лева.
При изложените фактически твърдения ищецът моли съда да постанови решение, с което
да осъди ответника да плати сумата 581,83 лева, представляваща застрахователно
обезщетение, платено по застраховка „Каско”- застрахователна полица № 440223151004615,
обезщетение за застрахователно събитие, настъпило на 26.08.2022г., за което е образувана
щета № 44011512403848.
В срока и реда на чл. 131 ГПК е постъпил отговор от отвеника "З.Д.Ж.З." АД, в който се
изразява становище за неоснователност на иска. Ответникът навежда доводи за оспорване
механизма на деянието, противоправността на деянието на водача, чиято гражданска
отговорност е застраховал, причинно следствената връзка между деянието и вредите.
В отговора на исковата молба се релевира възражение за съпричиняване на вредоносния
резултат от водача на увредения автомобил, като твърди последният да е нарушил правилата
за движение по пътищата, регламентиращи задължение на водача на МПС свързани с
маневрите движение назад и разминаване.
В обобщение, ответникът счита предявените искове за неоснователни и моли да бъде
постановено решение, с което исковете да бъдат отхвърлени.
След преценка на събраните по делото доказателства, съдът приема за установено
следното от фактическа страна:
На 01.08.2023г. между ищеца и собственика на л.а. м. “Киа” е сключен договор за
застраховка “Каско”, скл. под формата на застрахователна полица № 440223151004615, с
предмет л.а. м. “Киа”, с рег. № ***********, с период на застрахователно покритие
06.08.2023г.- 05.08.2024г.
В срока на застрахователното покритие, 11.06.2022г., е настъпило пътно- транспортно
произшествие (ПТП) между л.а. м. “Киа”, с рег. № РВ 9486 ХТ и л.а. м. “Фиат”, с рег. №
***********, за което участниците в него съставили двустранен констативен протокол за
ПТП. Видно от отбелязванията в двустранния констативен протокол за ПТП, за водачът на
л.а. м. "Фиат" произшествието е настъпило при излизане от паркинг, а за водачът на л.а. м.
"Киа"- при паркиране.
За настъпилото застрахователно събитие застрахованият е уведомил ищцовото
дружество, където е образувана щета № 44011512403848. С изричното съгласие на
застрахования, в съответствие с разпоредбата на чл. 209 КЗ, вредите са обезщетени в натура-
чрез извършен ремонт на автомобила. От приложения ликвидационен акт се установява, че
по посочената щета е определено застрахователно обезщетение в размер на 1148,66 лева,
което е платено на 20.06.2024г.- платежно нареждане от 20.06.2024г.
Относно механизма на ПТП и размера на вредите са събрани гласни доказателствени
средства и е назначена съдебно- автотехническа експертиза (САТЕ).
Съгласно заключението на САТЕ, произшествието е настъпило при следния механизъм:
На 02.06.2024г. водачът на л.а. м. "Фиат" предприел маневра "движение назад" за излизане
2
от разчертано паркомясто на паркинг на магазин "Кауфланд". В същото време водачът на
намиращия се зад него л.а. м. "Киа" е предприел маневра "движение назад" и паркиране на
съседно паркомясто, вследствие на което двете превозни средства се удрят. Според вещото
лице, непосредствено преди настъпване на удара водачтът на л.а. м. "Фиат" е предприел
маневра "движение назад". Водачът на л.а. м. "Киа" също е предприел маневра "движение
назад". В съдебно заседание вещото лице разяснява, че водачът на л.а. м. "Киа" е предприел
маневра "движение назад", когато е възприел движещият се назад л.а. м. "Фиат" и
предприел маневра за спиране движението на превозното средство. Според него за водачът
на л.а. м. "Киа" е нямало препятствия, които да ограничават техническата възможност да
възприеме действията на водача на л.а. м. "Фиат". Експертът дава заключение, че вредите по
л.а. м. "Киа" се намират в пряка причинна връзка с механизма на ПТП. Средната пазарна
стойност на вредите по л.а. м. "Киа" е в размер на сумата 1153,75 лева.
Според показанията на св. Е. М., управляваният от него л.а. м. "Киа" бил спрял на
паркинга на магазин "Кауфланд" в гр. Пловдив, когато водачът на л.а. м. "Фиат" предприел
маневра "движение назад" и се ударил в л.а. м. "Киа".
От показанията на св. Й. Д., същата предприела маневра "движение назад" с
управлявания от нея л.а. м. "Фиат". Според свидетелката същата погледнала в огледалата и
не видяла други коли, лекият автомобил м. "Киа" се намирал отстрани, отляво, на
управлявания от нея такъв.
При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни
изводи:
Относно иска с правно основание чл. 411 КЗ:
Релевантните към предмета на спора въпроси са наличието на валиден договор за
имуществено застраховане, в срока на застрахователното покритие на който и вследствие
виновно и противоправно поведение на лицето, с което ответникът се намира в
застрахователно правоотношение, е настъпило събитие, за което застрахователят носи риска,
като в изпълнение на договорното си задължение застрахователят е изплатил на
застрахования застрахователното обезщетение в размер на действителните вреди.
В конкретния случай не е спорно, а и се установява от събраните по делото
доказателства, че между ищеца и собственика на л.а. м. "Киа" е възникнало застрахователно
правоотношение въз основа на договора за застраховка “Каско” под формата на
застрахователна пполица № 440223151004615, с предмет л.а. м. “Киа”, с рег. № ***********,
с период на застрахователно покритие 06.08.2023г.- 05.08.2024г.
Между страните не са спорни обстоятелствата, че ответникът е застраховал гражданската
отговорност на делинквента, както и настъпването на пътно- транспортно произшествие на
02.06.2024г., което представлява покрит застрахователн риск по договора за застраховка
"Каско", за което пред ищцовото дружество е образувана щета № 44011512403848, по която е
определено застрахователно обезщетение в размер на 1148,66 лева, платено на 20.06.2024г.
Първият спорен въпрос между страните е какъв е механизма на деянието. Механизмът на
3
ПТП се установява от събраните писмени доказателства- двустранен констативен протокол и
уведомление за щета, събраните гласни доказателствени средства и заключението на САТЕ.
От приложения двустранен констативен протокол за ПТП се установява при какви
обстоятелства е била причинена увредата на л.а. м. "Киа", а именно- водачът на л.а. м.
„Фиат” не е спазил правилото за управление на МПС преди да започне маневра " движение
назад", да се убеди, че пътят зад превозното средство е свободен и че няма да създаде
опасност или затруднения за останалите участници в движението. Последиците от станалото
ПТП са извън тези по чл. 125 ЗДвП и водачите на автомобилите не са уведомили органите на
Полицията, а са съставили двустранен констативен протокол. Двустранният констативен
протокол е частен свидетелстващ документ и не се ползва с материална доказателствена
сила, а само с формална такава. С оглед това, следва да се изследва наличието на други
доказателства, подкрепящи истинността на вписаните в двустранния констативен протокол
за ПТП обстоятелства относно механизма на произшествието. Конкретиката на случая сочи,
че констатациите в протокола корелират и с тези на САТЕ и показанията на св. М. и св. Д.,
според които при извършване на маневра за движение назад л.а. м. "Фиат" ударил
намиращият се зад него л.а. м. "Киа". Съгласно заключението на САТЕ, налице е пряка
причинна връзка между механизма на ПТП и настъпилите вреди, като установеният
механизъм на ПТП е идентичен с описания в двустранния констативен протокол.
В светлината на изложеното следва да се приеме, че произшествието е настъпило при
извършване на маневра “движение назад” от водача на л.а. м. “Фиат”, който не се убедил, че
пътят зад превозното средство е свободен и че няма да създаде опасност или затруднения за
останалите участници в движението, с което нарушил правилото за движение по пътищата,
регламентирано в разпоредбата на чл. 40 ЗДвП. Посоченото нарушение се намира в пряка
причинна връзка с настъпилото ПТП, в случай, че водачът на л.а. м. “Фиат” беше осигурил
достатъчно странично разстояние между автомобилите, до произшествие нямаше да се
стигне.
Съществуването на причинна връзка между механизма на ПТП и настъпилите вреди се
установява от заключението на ПТП.
Във връзка с наведеното от ответника възражението за съпричиняване на вредоносния
резултат, следва да се посочи следното:
Деликтната отговорност, съгл. чл. 51, ал. 1 ЗЗД, обхваща всички вреди- имуществени и
неимуществени, които са настъпили в правната сфера на увреденото лице като пряка и
непосредствена последица от виновното и противоправно поведение на деликвента. Когато
вредите се намират в причинно-следствена връзка и с поведението на самия увреден,
законът - чл. 51, ал. 2 ЗЗД, предвижда възможност за намаляване на дължимото обезщетение,
съразмерно на действията и бездействията, с които пострадалият е допринесъл за
увреждането. Причинно- следствената връзка е обективен факт, поради което приложението
на нормата на чл. 51, ал. 2 ЗЗД не е обусловено от субективното отношение на пострадалия
към настъпването на деликта и произлезлите от него неблагоприятни последици. Вината на
пострадалия не е елемент от фактическия състав на чл. 51, ал. 2 ЗЗД и с оглед на това
4
способността на увредения да действа разумно и да предвижда евентуалните негативни
последици от своите действия и бездействия са правно ирелевантни за института на
съпричиняването. Принос по смисъла на чл. 51, ал. 2 ЗЗД е налице винаги, когато с
поведението си пострадалият е създал предпоставки за осъществяване на деликта и за
възникване на вредите или е улеснил механизма на увреждането, предизвиквайки по този
начин и самите вреди. Обективният характер на съпричиняването е признат изрично от
Върховния съд в ППВС № 17/ 1963г.- т. 7. С цитираното постановление Пленумът на
Върховния съд е приел със задължителна за съдилищата в Република България сила, че
обезщетението за вреди от непозволено увреждане се намалява, ако и самият пострадал е
допринесъл за тяхното настъпване, като се преценява единствено наличието на причинна
връзка между поведението му и настъпилия вредоносен резултат. Релевантен за
съпричиняването и за прилагането на чл. 51, ал. 2 ЗЗД е само онзи конкретно установен
принос на пострадалия, без който не би се стигнало (наред с неправомерното поведение на
деликвента) до увреждането като неблагоприятен резултат.
В конкретния случай се установява, че водачът на л.а. м. “Киа” с поведението е
допринесъл за настъпването на вредоносния резултат. Установява се от заключението на
САТЕ, че водачът на л.а. м. "Киа" е предриел маневра "движение назад" без да се увери, че
няма да създаде опасност за другите участници в движението. По делото не са събрани
доказателства, че водачът на л.а. м. "Киа" не е имал възможност да възприеме движението
на л.а. м. "Фиат". В случай, че водачът на л.а. м. “Киа” бе спазил задължението по чл. 40
ЗДвП, до удар не би се стигнало.
Така установеното сочи, че и двамата водачи в еднаква степен са допринесли за
настъпването на процесното ПТП, поради което застрахователното обезщетение, дължимо
от ответното дружество следва да се намали с ½.
При извод за противоправност на поведението на водача на л.а. м. “Фиат”, следва да
бъде разгледан въпросът за действителната застрахователна стойност на увреденото
имущество.
С разпоредбата на чл. 400, ал. 1 КЗ е дадена дефиниция на понятието действителна
застрахователна стойност- стойността, срещу която вместо застрахованото имущество може
да се купи друго от същия вид и качество.
Като относима следва да бъде цитирана постановената по КЗ (отм.) практика по
решение 167 / 11.05.2016г. по т.д. 1869 / 2014г. на ВКС, ТК, ІІ т.о., с която по поставения
материалноправен въпрос е отговорено, че съгласно чл. 208, ал. 3 КЗ (отм.)
застрахователното обезщетение трябва да бъде равно на размера на вредата към деня на
настъпване на събитието. В създадената съдебна практика по решение № 235 от 27.12.2013г.
по т.д. № 1586/ 2013г. на ВКС, ТК, ІІ т.о., решение № 37 от 23.04.2009г. по т.д. № 667/ 2008г.
на ВКС, ТК, І т.о., решение № 209 от 30.01.2012г. по т.д. № 1069/ 2010 г. на ВКС, ТК, ІІ т.о.,
решение № 115 от 09.07.2009г. по т.д. № 627/ 2008 г. на ВКС, ТК, II т.о. и др. е прието, че
обезщетението по имуществена застраховка се определя в рамките на договорената
максимална застрахователна сума, съобразно стойностния еквивалент на претърпяната
5
вреда, който не може да надхвърля действителната стойност на увреденото имущество,
определена като пазарната му стойност към датата на увреждането. Този принципен отговор
следва от разпоредбите на чл. 208, ал. 3 КЗ (отм.) във връзка с чл. 203, ал. 2 КЗ (отм.) във
връзка с ал. 4, уреждащи, че когато между страните по застрахователния договор не е
уговорено друго, то обезщетението се дължи по действителната стойност на увреденото
имущество, като за такава се смята стойността, срещу която вместо него може да се купи
друго със същото качество (ал. 2), т.е. по пазарната му стойност.
С решение 141/ 08.10.2015г. по т.д. № 2140/ 2014г. на ВКС, ТК, І т.о., по въпроса за
начина на определяне на дължимото обезщетение за имуществени вреди, включително и при
пълно погиване на застрахованото имущество, е възприета практиката на ВКС: решение №
37 от 23.04.2009г. по т.д. № 667/ 2008г. на ВКС, ТК, І т.о., решение № 79 от 02.07.2009г. по
т.д. № 156/ 2009г. на ВКС ТК, I т.о., решение № 22 от 26.02.2015г. по т.д. № 463/ 2014г. на
ВКС, ТК, ІІ т.о., решение № 209 от 30.01.2012г. по т.д. № 1069/ 2010г. на ВКС, ТК, II т.о.,
решение № 235 от 27.12.2013г. по т.д. № 1586/ 2013г. на ВКС, ТК, II т.о, че
застрахователното обезщетение при вреди на имущество е в размер на действително
претърпените и доказани по размер вреди до уговорената в застрахователната полица
застрахователна сума.
Съгласно чл. 15, ал. 4 от Наредба № 24 от 8.03.2006 г. обезщетението за вреди на моторни
превозни средства се определя по методиката за уреждане на претенции за обезщетение на
вреди, причинени на моторни превозни средства, съгласно приложения № 1- 6. Методиката
за уреждане на претенции за обезщетение на вреди, причинени на МПС по задължителна
застраховка "Гражданска отговорност" по Наредба № 24 от 8.03.2006 г. на КФН, съгласно чл.
4 от нея, представлява указание за изчисляване на размера на щетата на МПС в случаите
когато обезщетението се определя от застрахователя, на когото не са представени фактури за
извършен ремонт в сервиз- в т.см. решение № 52 от 8.07.2010г. по т.д. № 652/ 2009 г. на ВКС,
ТК, I т.о.; решение № 109/ 14.11.2009г. по т.д. № 870/ 2010г., решение № 153/ 22.12.2011г. по
т.д. № 896/ 2010г.; решение № 209 от 30.01.2012г. на ВКС по т.д. № 1069/ 2010г., II т.о., с
което на материалноправния въпрос относно за приложимостта на утвърдената с Наредба №
24/ 08.03.2006г. на КФН Методика към имуществената застраховка "Каско на МПС" и
значението за размера на дължимото от застрахователя застрахователно обезщетение е
даден отговор, че ”Методиката по Наредба № 24/08.03.2006 г. на КФН не е задължителна, а
съставлява указание относно начина на изчисляване на размера на щетата на МПС от
застрахователя в случаите, когато на същия не са представени надлежни доказателства
(фактури) за извършен ремонт на МПС в сервиз и когато застрахователното обезщетение се
определя по експертна оценка. Даденото в този смисъл разрешение важи както за
обезщетението по чл. 226 КЗ, така и при иск по чл. 213 КЗ”. При изчисляване на
обезщетението не следва да се прилага и коефициента на овехтяване. В т.см. решение № 79
от 2.07.2009г. на ВКС по т.д. № 156/ 2009г., I т.о: „Размерът на застрахователното
обезщетение се определя в рамките на договорената застрахователна стойност на
имуществото, съобразно доказания размер на претърпяната вследствие застрахователното
6
събитие вреда, който не може да надхвърля действителната стойност на увреденото
имущество, определено по пазарната му стойност. При изчисляване размера на
обезщетението не следва да се прилага коефициент за овехтяване, тъй като последният е
инкорпориран в самата застрахователна стойност”; решение № 6 от 2.02.2011г. на ВКС по
т.д. № 293/ 2010 г., I т.о. Обезщетение по имуществена застраховка се определя в рамките на
договорената максимална застрахователна сума, съобразно стойностния еквивалент на
претърпяната вреда, който не може да надхвърля действителната стойност на увреденото
имущество,определена като пазарната му стойност към датата на увреждането. Нормата на
чл. 208 ал. 3 КЗ (отм.) във връзка с чл. 203 ал. 2 КЗ (отм.) във връзка с ал. 4 КЗ (отм.),
изрично урежда, че когато между страните по застрахователни договор не е уговорено друго,
то обезщетението се дължи по действителната стойност на увреденото имущество, като за
такава се смята стойността, срещу която вместо него може да се купи друго със същото
качество (ал.2), т.е по пазарната му стойност. В тази насока ВКС се е произнесъл и в
решение № 115 от 9.07.2009г. на ВКС по т.д. № 627/ 2008г., II т.о., ТК и решение № 209 от
30.01.2012г. на ВКС по т.д. № 1069/ 2010г., II т.о., ТК. Конкретиката на случая сочи, че
действителната стойност на повреденото имущество е 1153,75 лева, а платеното от ищеца
обезщетение- 1148,66 лева, като ищецът е направил ликвидационни разноски в размер на 15
лева, поради което на ищеца следва да бъде присъдено по- ниската от двете суми, а именно
платеното обезщетение в размер на 1148,66 лева.
При отчитане на платената сума в размер на сумата 581,83 лева, съгласно признанието
на ищеца в исковата молба и съпричиняването на вредоносния резултат от водача на л.а. м.
"Киа", съдът счита, че задължението на ответника да възстанови платеното обезщетение е
погасено чрез плащане е погасено чрез плащане.
Изложеното обуславя извод за неоснователност и неговото отхвърляне.
Относно разноските:
Съгласно разпоредбата на чл. 78, ал. 3 ГПК ответникът има право на разноски,
съразмерно с отхвърлената част от иска.
В настоящия случай ответникът е направил разноски за депозит за възнаграждение на
свидетел в размер на 100 лева и на вещо лице в размер на 300 лева.
Отговорността на страните за разноски по чл. 78 ГПК е функционално обусловена от
изхода на спора. Поради това разпоредбата на чл. 81 ГПК предвижда, че с оглед изхода на
спора съдът се произнася и по исканията на страните за разноски във всеки акт, с който
приключва делото в съответната инстанция. В конкретния случай ответникът е поискал да
бъдат присъдени направените разноски до приключване на устните състезания, като е
представил доказателства за извършването им.
Изложеното обуславя извод за основателност на искането на ответника за присъждане
на разноски.
Така мотивиран, съдът
7
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от “Д.-О.З. ЕАД, с ЕИК ****************, против "Д.Б.Ж.З.”
АД, с ЕИК ***********, иск за сумата 581,83 лева, представляваща застрахователно
обезщетение, платено по застраховка „Каско”- застрахователна полица № 440223151004615,
обезщетение за застрахователно събитие, настъпило на 02.06.2024г., за което е образувана
щета № 44011512403848, с правно основание чл. 411 КЗ, като неоснователен.
ОСЪЖДА “Д.-О.З. ЕАД, с ЕИК ****************, против "Д.Б.Ж.З.” АД, с ЕИК
***********, сумата 400 лева, представляваща направени в първоинстанционното
производство разноски, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК.
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му на страните
пред Софийски районен съд.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
8