Решение по дело №12502/2019 на Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

гр.София,12 .01.2021 г.

 В    ИМЕТО    НА    НАРОДА

Софийски градски съд, Гражданско отделение,ІV-"А"въззивен състав, в открито заседание на дванадесети октомври през две хиляди и двадесетата година в състав:

                                                   ПРЕДСЕДАТЕЛ : СТЕЛА КАЦАРОВА

                                                             ЧЛЕНОВЕ : ГАЛИНА ТАШЕВА

                                                                   Мл.с.МИРОСЛАВ  СТОЯНОВ

при секретаря Ирена Апостолова, като разгледа докладваното от съдия Ташева гр.дело № 12502 по описа за 2019 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

               Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.

 

              С решение от 14.06.2019 г. по гр.д. № 2040/17 г., СРС, ГО, 127 с-в  ОТХВЪРЛЯ предявения от С.С.С. ЕГН ********** срещу И.Д.Г. ЕГН ********** иск с правно основание чл.45 ал.1 ЗЗД за сумата в общ размер от 11 000 лв.,представляваща обезщетение за понесени от С.С.С. неимуществени вреди,изразяващи се в болки и страдания,причинени му от И.Д.Г. *** парк,ведно със законната лихва от датата на увреждането.

             Решението е обжалвано с въззивна жалба от ищеца .С жалбата се твърди, че решението е  неправилно.Съдът приел за достоверни показанията на двамата свидетели на ответника-С.и К..Първият свидетел живеел на семейни начала с ответника и е заинтересован,поради което показанията му не били обективни.В показанията на втория свидетел имало обърканост и неувереност.Съдът приел,че показанията на св.Г.са неточни.Следвало да се отбележи,че деянието е извършено  три години преди разпита на свидетеля,а в този момент той не е знаел,че ще бъде разпитван пред съд.Според съда, св.Г.не бил разпитван в досъдебното производство,но в действителност бил разпитван ,а неговите показания нямали значение,тъй като са дадени в друго производство.По делото имало две СМЕ,но съдът не ги обсъдил.Съдът не се произнесъл и по обстоятелството,че ищецът бил изпаднал в безсъзнателно състояние.Моли решението  да се отмени   като се уважи  иска.

              По жалбата   е   депозиран отговор ,с който същата се оспорва.Претендират се разноски.

             Софийски градски съд обсъди доводите на страните и прецени събраните по делото доказателства, след което приема, че първоинстанционното решение е валидно като постановено от надлежен орган, функциониращ в надлежен състав в пределите на правораздавателната власт на съда, изготвено е в писмена форма и е подписано.  То е допустимо като постановено по предявени от ищеца допустими искове, при наличието на положителните процесуални предпоставки и отсъствието на процесуалните пречки за съществуване и надлежно упражняване на правото на иск.

             Атакуваното съдебно решение е  правилно . Правилността му е предмет на въззивното обжалване само в рамките на посоченото във въззивната жалба /чл. 269 от ГПК/ и в рамките, очертани от императивните материалноправни норми, приложими към  процесните правоотношения.         

 

                Релевантните за делото факти са установени обосновано от СРС, поради което на основание чл. 272 ГПК, съдът препраща към фактическите изводи на СРС и те стават неразделна част от настоящите мотиви.Правните изводи на СРС са законосъобразни и на основание чл. 272 ГПК, съдът препраща към тях и те стават неразделна част от настоящите мотиви.

                За пълнота : Неоснователно е твърдението,че съдът не е отчел,че показанията на св.С.може да са от заинтересован свидетел.Съдът ги е кредитирал,като е посочил,че изцяло кореспондират с показанията на св.К. и другите доказателства по делото,но при съблюдаване на условията на чл.172 ГПК.

                Според въззивникът съдът приел показанията на св.Г.за неточни и повърхностни.В хода на разпита си той е посочил,че е видял друг съсед да хвърля камък,но не е посочил кой.

                 Въззивникът твръди,че неправилно съдът възприел,че св.Г.не е разпитван в хода на преварителното производство.В преписката на досъдебното производство са посочени всички свидетели очевидци,като Г.не посочен като такъв.Показанията му не са взети предвид,тъй като са дадени в друго производство.

              Въззивникът твърди,че съдът не обсъдил СМЕ.След като не е приел противоправно поведение на ответника ,съдът не следва да обсъжда и СМЕ.В тази връзка и правилно не е обсъждал“безсъзнателното състояние“на ищеца .

                 Не се доказаха твърдяните пороци на първоинстанционното решение ,поради което то следва да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно.

                Въззиваемата страна има право на разноски.Такива се претендират в размер на 780 лв.за адвокатски хонорар,които следва да бъдат присъдени .

                Водим от горното, съдът

                                                   Р  Е  Ш  И:

                

              ПОТВЪРЖДАВА  решението от  14.06.2019 г. по гр.д. № 2040/17 г., СРС, ГО, 127 с-в .

             ОСЪЖДА С.С.С. ЕГН **********  да заплати на адв.Т. Н. М.,САК ,с адрес ул.*****,втори надпартерен етаж ,на основание чл.38 ал.1  ГПК, сумата от 780 лв.  за  адвокатско възнаграждение пред въззивната инстанция.

                РЕШЕНИЕТО  подлежи на обжалване пред ВКС в едномесечен срок от връчването му на страните.

                  

                           ПРЕДСЕДАТЕЛ   :

                                         

                                      

                                                          ЧЛЕНОВЕ:1.         

 

                                           

                                                                                   2.