РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ
Административен съд Пловдив
Р Е Ш Е
Н И Е
№1530
Град Пловдив, 14 август 2020 година
В ИМЕТО
НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД – ПЛОВДИВ, І отд., ХІV състав,
в публично съдебно заседание на шести август през две хиляди и двадесетата година
в състав:
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪДИЯ: ВЕЛИЧКА ГЕОРГИЕВА
при
участието на секретаря НЕДЯЛКА ПЕТКОВА, като разгледа докладваното от съдията адм. дело № 1632 по описа за 2020 година, за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството
е по реда на чл. 145 и следващите от Административно-процесуалния кодекс / АПК
във връзка с чл. 186 ал. 1 от Закона за данък добавената стойност / ЗДДС /.
Постъпила е жалба от „Д. 2011” ООД,
ЕИК *********, с адрес: гр.Пловдив ул.“Братия“ № 18, представлявано от
управителя Д.С.К., против заповед за налагане на ПАМ № 0ФК-352-0074341/ 23.06.2020г.
на началник отдел „Оперативни дейности” Пловдив при ЦУ на НАП.
Жалбоподателят намира заповедта за
незаконосъобразна, като твърди, че налагането на ПАМ не съдържа точното
нормативно изискване, което е нарушено. Последното представлява съществено
процесуално нарушение и е самостоятелно основание за отмяна на заповедта. Счита,
че нарушението представлява маловажен случай. Наложената ПАМ следва да е в такъв
обем и вид, че да не ограничава правата на субектите в степен, надхвърляща
необходимото за осъществяване на целта на закона. В случая посочва, че ПАМ би
ограничила в значителна степен правата на дружеството, тъй като обектът не е
работил два месеца по време на извънредното положение и запечатването му ще
възпрепятства възможността да упражнява
търговска дейност. В този смисъл твърди, че мярката засяга права и законни
интереси на данъчно-задълженото лице в по-голяма степен от необходимото за
целта , ца която се издава акта, поради което е в
пряко нарушение на чл.6, ал.2 от АПК и не съответства на предвидените в чл.22 ЗАНН цели. Претендира отмяна на заповедта и присъждане на направените по делото
разноски. В съдебно заседание жалбата се поддържа от адв.
К.. Прави възражение за прекомерност на претендирания адвокатски хонорар.
Ответникът - началник отдел
„Оперативни дейности” Пловдив при ЦУ на НАП., представлявано от ст.юрисконсулт П.
оспорва жалбата. По същество поддържа законосъобразност на оспорената заповед и
неоснователност на жалбата с искане за присъждане на юрисконсултско
възнаграждение. Прави възражение за прекомерност на адвокатския хонорар.
Представя писмени бележки.
Окръжна прокуратура-Пловдив не встъпва
в процеса.
Установява се по делото, че жалбата е
допустима - заповедта е връчена на 26.06.2020г., жалбата подадена на 03.07.2020г.
в деловодството на съда. При оспорване
на неблагоприятен административен акт от адресат и в срок, жалбата е допустима
за разглеждане по същество.
Процесната заповед е издадена от началник
отдел „Оперативни дейности” Пловдив при ЦУ на НАП. Относно компетентността на
органа, издател на акта, е представена заповед № ЗЦУ – ОПР – 16 от 17.05.2018г.
на изпълнителния директор на НАП /л.22 по делото/, с която в т.1 са определени:
„Директорите на дирекции „Контрол“ в териториалните дирекции на НАП и
Началниците на отдели „Оперативни дейности“ в дирекция „Оперативни дейности“ в
ГД „Фискален контрол“ в ЦУ на НАП“, да издават заповеди за налагане на
принудителна административна мярка /ПАМ/ – запечатване на обект по чл.186 ЗДДС.
Съгл. чл.186 ал.3 ЗДДС, принудителната
административна мярка по ал. 1 се прилага с мотивирана заповед на органа по
приходите или от оправомощено от него длъжностно лице, а според чл.186 ал.1
с.з. – принудителната административна мярка запечатване на обект за срок до 30
дни, се прилага независимо от предвидените глоби или имуществени санкции.
С процесната заповед е наредено
запечатване на търговски обект по смисъла на § 1 т. 41 от ДР на ЗДДС – заведение за бърза закуска Д., находящ се в гр. Пловдив, бул. Шести Септември № 3,
стопанисван от ,,Д. 2011” ООД, ЕИК *********, при което е констатирано, че на
12.06.20202 г. дружеството, в качеството му на задължено лице по чл. 3 от
Наредба № Н – 18/13.12.2006г. на МФ за регистриране и
отчитане чрез фискални устройства на продажбите в търговските обекти,
изискванията към софтуерите за управлението им и изискванията към лицата, които
извършват продажби чрез електронен магазин, е допуснало нарушение на същата.
При проверката било извършено скрито наблюдение на обекта, при което е
установен голям поток клиенти и че не се издават фискални бонове на всеки.
Извършена била и контролна покупка на проверяващите на 2 бр. дюнери и 2 бр.
айран на обща стойност от 8.60 лв., за което от лицето приело плащането на
издадени 2 бр. фискални бонове - № 003963/12.06.2020г. и № 003964/12.06.2020г. След
легитимацията от проверяващите бил изведен дневен отчет с № 003968/12.06.2020г.,
е констатирано, че отразените продажби на ФУ са в размер на 33.80 лв.
Установената фактическа наличност била в размер на 100.80 лв. Установените в повече
средства в касата в размер на 67 лв., съгласно обясненията на продавача в
обекта Р.К., се дължало на неиздаване на касови бележки.
За установените факти и обстоятелства бил съставен протокол за извършена
проверка сер. АА № 0074341/12.06.2020г. на основание
чл. 110, ал. 4, вр. чл. 50, ал. 1 от
Данъчно-осигурителния процесуален кодекс.
Неизпълнението на установените с
наредбата изисквания обективно представлява нарушение, като в случая
констатациите за извършени нарушения са потвърдени с приложените към КП
доказателства. Установените при проверката факти са квалифицирани за нарушение
на чл.3 ал.1 от Наредба № Н-18/13.12.2006г. на МФ вр. с чл.118 ал.1 ЗДДС –
основание по см. на чл.186 ал.1 т.1 б.”а” ЗДДС за прилагане на ПАМ.
Изложени са мотиви в заповедта относно
продължителността на срока при съобразяване определеният от законодателя размер
от 14 дни, което показва значимостта на охраняваното обществено отношение.
Продължителността на срока е определена с
оглед начина и вида на организиране на отчетността, които са довели.до
извършеното деяние и индиректно със степента на неговата обществена опасност.
Посочва се, че в конкретния случай нарушителят отдавна
извършва търговска дейност и е
наясно с
конкретните изисквания за нея
и с начина на организация на същата. Според административния
орган, въпреки че е запознато с изискванията на този вид дейност, от страна на
дружеството е извършило административно нарушение, с което засяга основния ред
при тази дейност.
Посочено е, че неотчитането на
приходите на търговеца препятства контролната дейност на приходната
администрация и не позволява установяване на фактически реализирания оборот.
Предвид неспазване реда за издаване на касови бележки за размера на наложената
санкция от административният орган е преценено местоположението на търговския
обект – голямо кръстовище в центъра на Пловдив, с постоянен и интензивен
човекопоток, с възможност за реализиране на значителни обороти, предвид
множеството потенциални клиенти и богат асортимент на предлаганите стоки,
установената разлика в касата в момента на проверката - 11,50ч в размер на 67 лв., както и
съотношението между фактическата и касовата наличност, която свидетелства за
укриването на почти половината от оборота на дружеството. Всички тези обстоятелства сочат за
накърняване на обществения интерес и
фискалната политика на държавата, тъй като не позволяват да бъдат проверени
извършените от дружеството продажби и правилно определяне на дължимите данъци.
Направен е извод, че създадената
организация в този търговски обект няма за цел и не води до изпълнение на
установените правни регламенти. От събраните данни може да се направи
обосновано предположение, че една от целите пред търговеца „Д. 2011" ООД е
именно отклонение от данъчно облагане - което винаги води до негативни
последици за фиска, поради това, ако не бъде приложена ПАМ, съществува
възможност от извършване на ново нарушение (индиректно до ново отклонение от
данъчно облагане), от което за фиска на държавата биха произлезли значителни и
трудно поправими вреди. Счита, че срокът на наложена ПАМ е съразмерен на
извършеното и е съобразен с конкретните факти, касаещи дейността на търговеца –
бърза закуска, комуникативна локация, търсенето и бързата ликвидност на
предлаганите в обекта стоки , както и категорично обоснованата необходимост от
коригиране на константната противозаконна практика в дейността на проверяваното
лице, целяща да въздейства на антифискалното
поведение.
Въз основа на събраните доказателства
по делото, съдът намира оспорената заповед за мотивирана от фактическа и правна
страна. Изложени са от органа конкретни съображения относно продължителност на
срока на наложената мярка. Посочени са и конкретни факти и обстоятелства,
подлежащи на преценка за законосъобразност – дали обосновават постановения
резултат или не.
Нормата на чл. 186 ал. 1 т. 1 б.
"а" ЗДДС предвижда налагане на принудителна административна мярка -
запечатване на обект за срок до един месец, независимо от предвидените глоби
или имуществени санкции, която се прилага на лице, което не спази реда или
начина за издаване на съответен документ за продажба. В чл. 118 ал. 1 ЗДДС е
предвидено задължение за лицата да регистрират и отчитат извършените от тях
доставки/продажби в търговски обект чрез издаване на фискална касова бележка от
фискално устройство /фискален бон/ или чрез издаване на касова бележка от
интегрирана автоматизирана система за управление на търговската дейност
/системен бон/, независимо от това дали е поискан друг данъчен документ. Според
чл. 187 ал. 1 ЗДДС при прилагане на ПАМ по чл. 186 ал. 1 се забранява и
достъпът до обекта или обектите на лицето, а наличните стоки в тези обекти и
прилежащите към тях складове се отстраняват от лицето или от упълномощено от
него лице. Мярката се прилага за обекта или обектите, където са установени
нарушения.
При указаната доказателствена тежест
за страните, от страна на жалбоподателя не се опроверга описаната в заповедта
фактическа установеност, потвърдена с документацията от административната
преписка. По делото е приложен протокол за извършена проверка, който е съставен
по установения ред и форма от органите по приходите в кръга на правомощията им,
и се ползва с материална доказателствена сила за извършените от органите по
приходите действия и за установените факти и обстоятелства, съгласно чл. 50 ал.
1 ДОПК.
Установяването на нарушението е
достатъчно условие за налагане на ПАМ. Наложената принудителна административна
мярка съответства на чл. 22 ЗАНН - за предотвратяване и преустановяване на
административните нарушения, както и за предотвратяване и отстраняване на
вредните последици от тях. В този смисъл образуването на
административнонаказателно производство по ЗАНН със съставяне на АУАН не е
условие /предпоставка/ за налагане на мярката, а неиздаването на наказателно
постановление не е обстоятелство, което има значение и отношение към
законосъобразността на издадената ПАМ, тъй като по същество с нея се установява
отговорност различна от административно-наказателната отговорност по ЗАНН. За
издаването на процесната заповед по реда на чл. 186 ал. 1 т. 1, б.
"а" ЗДДС е достатъчно да е установено, че е налице неспазване на
предвидения в закона ред за отчитане на продажбите в търговските обекти, което
в случая е несъмнено.
Извършеното нарушение е довело до
неотразяване на приходи, а в случая е установено неотчитане на продажби в
обекта към 11,50 ч на стойност от 67 лева, представляващо повече от половината
от оборота за деня до този момент, поради което е налице основание за
квалифициране поведението на търговеца като силно засягащо значимите обществени
отношения, охранявани с нормата на чл.186 ЗДДС. От страна на административния
орган в процесната заповед са изложени конкретни факти за действаща организация
в търговския обект, с която се нарушават установените задължения във връзка със
спазване финансовата дисциплина и отчетност, които навеждат към квалификация на
търговското поведение като последователно нарушаващо законовите изисквания при
отчитане на продажбите.
Подробно и обосновано
административният орган се е мотивирал относно прилагането на ПАМ за срок от 14
/четиринадесет/ дни, като цел на ПАМ е да гарантира спазване законовите норми и
осигуряване на бюджетни приходи, както и надлежното и законово деклариране на
движението на стоки и на всички реализирани обороти. При определянето на срока
е съобразен принципа на съразмерност и срокът е съобразен с целената превенция
за преустановяване на незаконосъобразни практики в обекта, както и необходимото
време за създаване на нормална организация за отчитане на дейността на
търговеца. Целта на срока е промяна в начина на извършване на дейността в
конкретния обект, като прекият резултат е правилно отразяване на оборота, спазване
отчетността на относимите към ФУ документи и предаване на изискуемите данни към
НАП. Издаването на съответен документ за всяка една извършена продажба,
заплатена в брой, е нормативно установено задължение на субектите, стопанисващи
или управляващи търговски обекти и неотчитането на приходите препятства
контролната дейност на приходните органи и не позволява установяване на
фактически реализирания оборот.
ПАМ е приложена своевременно при констатиране
на допуснато нарушение, съгласно изискванията на чл.22 ЗАНН, наложена е по
отношение на обекта, където е констатирано нарушението, а не по отношение на цялата
търговска дейност на дружеството..
По отношение на възраженията на
жалбоподателя, съдът намира, че ПАМ няма санкционен характер и се налага с оглед
обективно извършване на нарушение, каквото в случая е било осъществено без
съмнение. В съдебната практика е възприето, че административно-наказателната
отговорност за виновно неизпълнение на административноправни задължения е
независима и самостоятелна от административната принуда като вид държавна
принуда. В случая наличието на неспазването на установеното задължение по см.
на чл.3 ал.1 от наредбата относно задължението за издаване на фискална касова
бележка е безспорно, поради което са налице установените от закона предпоставки
за налагане на ПАМ по чл. 186 ал. 1 ЗДДС и приложението на чл. 187 ЗДДС.
Предвид изложеното съдът намира жалбата
за неоснователна, поради окето следва да бъде оставена без уважение.
Предвид изхода от делото и претенциите
на страните за разноски, същите следва да бъдат присъдени на ответника. В този
смисъл следва жалбоподателят да бъде осъде да заплати юрисконсултско
възнаграждение на основание чл.78 ал.8 ГПК - изм. – ДВ, бр.8 от 24.01.2017г. с
препратка към Закона за правната помощ /чл.37/ вр. с чл.24 от Наредбата за
заплащане на правната помощ в размер на 100 лв.
Воден от горното и на основание чл.
172 ал. 2 АПК, Пловдивският административен съд, І отд., ХІV състав
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ
жалбата на Д. 2011”
ООД, ЕИК *********, с адрес: гр.Пловдив ул.“Братия“ № 18, представлявано от
управителя Д.С.К., против заповед за налагане на ПАМ № 0ФК-352-0074341/
23.06.2020г. на началник отдел „Оперативни дейности” Пловдив при ЦУ на НАП.
ОСЪЖДА Д. 2011” ООД, ЕИК *********, с адрес:
гр.Пловдив ул.“Братия“ № 18, представлявано от управителя Д.С.К., да заплати на
Национална агенция за приходите сумата от 100 /сто/ лева, представляващи
възнаграждение за юрисконсултска защита.
Решението
подлежи на обжалване с касационна жалба пред Върховния административен съд в
четиринадесетдневен срок от съобщаването му с препис за страните.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ :