№ 2373
гр. София, 29.08.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-VI-Ж, в закрито заседание на
двадесет и девети август през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Татяна Костадинова
Членове:Радостина Данаилова
Владимир Вълков
като разгледа докладваното от Татяна Костадинова Въззивно гражданско
дело № 20221100505995 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 435 и сл. ГПК.
Образувано е по жалба на Б. Й. К. – длъжник по изп. д. №
20148510403546 на ЧСИ рег. № 851, срещу разпореждане от 13.04.2022 г., с
което е постановен отказ за прекратяване на изпълнителното производство на
основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК.
Според жалбоподателя отказът бил незаконосъобразен, тъй като за
период от повече от две години след образуване на делото взискателят не
поискал извършване на конкретни изпълнителни действия, с които да
поддържа висящността на изпълнителния процес.
Взискателят не е подал писмено възражение срещу жалбата в срока по
чл. 436, ал. 3, изр. 1 ГПК.
Съдебният изпълнител счита жалбата за неоснователна, тъй като
законоустановеният двегодишен срок бил прекъсван многократно с
извършване на поисканите от взискателя валидни изпълнителни действия.
Съдът установи от фактическа и правна страна следното:
Изпълнителното производство е образувано по молба от 11.12.2014 г. на
„А. ЗА С. НА В.“ ООД, въз основа на изпълнителен лист от 30.07.2014 г.,
издаден срещу Б. Й. К., за принудително изпълнение на парични В.. В
молбата е поискано налагане на запор върху трудовото възнаграждение на
длъжника, като същевременно на основание чл. 18 ЗЧСИ съдебният
изпълнител е овластен да определя начина на изпълнението.
След образуване на изпълнителното производство са поискани и
извършени следните изпълнителни действия:
С разпореждане от 12.12.2014 г. съдебният изпълнител е наложил запор
1
върху вземането на длъжника за трудово възнаграждение от „Е.**“ ЕООД. С
разпореждания от 28.01.2015 г. са наложени запори върху В.та на длъжника
от различни търговски банки в страната. Съгласно разпореждания от
17.07.2015 г. и 27.07.2015 г. са наложени запори върху вземането на длъжника
за трудово възнаграждение от „К.Г.“ ООД и върху негов товарен автомобил.
Трудовият договор на длъжника с „К.Г.“ ООД е прекратен през август 2015 г.
С разпореждане от 04.12.2015 г. е наложен запор върху вземането на
длъжника за трудово възнаграждение от „В.Н.Г.“ АД. С молба от 14.12.2015
г. третото задължено лице е уведомило съдебния изпълнител, че признава
дълга. Видно от извършените действия по начисляване на такса по т. 26 от
ТТРЗЧСИ в изпълнение на запорите върху трудови възнаграждения са
постъпвали месечни плащания до прекратяване на трудовия договор на
длъжника с „В.Н.Г.“ АД през юли 2016 г. С молба от 08.12.2017 г.
взискателят е поискал налагане на запори върху В.та на длъжника от
различни търговски банки и тези за трудово възнаграждение, като с
разпореждане от 11.12.2017 г. е наложен запор върху В.та на длъжника за
трудово възнаграждение от „Л.****“ ЕООД. С молба вх. № 91977/03.12.2019
г. взискателят отново е поискал налагане на запор върху В. на длъжника.
На 27.09.2019 г. и на 08.01.2020 г. са изпращани запорни съобщения до
третото задължено лице „Б.Т.“ ООД. С молба вх. № 38441/ 11.05.2021 г.
взискателят е поискал налагане на запор върху вземането на длъжника за
трудово възнаграждение.
При тези факти съдът намира жалбата за неоснователна.
Основание за прекратяване на изпълнителното производство по чл. 433,
ал. 1, т. 8 ГПК е взискателят да не е поискал извършване на изпълнителни
действия в продължение на две години. В Тълкувателно решение № 2/2013 г.
на ОСГТК на ВКС са посочени кои действия имат характер на изпълнителни
– това са действия, които изграждат който и да е изпълнителен способ,
независимо от това дали са извършени по конкретно искане на взискателя
или при условията на чл. 18 ЗЧСИ. Когато изпълнителният способ се
реализира чрез плащане от трето лице (напр. при наложен запор върху В. на
длъжника), всяко плащане също изгражда предприетия изпълнителен способ
и препятства перемиране на делото.
При така установения обем на понятието „изпълнителни действия“ е
видно, че в настоящия случай не е налице период, по-дълъг от две години, в
който такива действия да не са поисквани или извършвани. Ето защо
изпълнителното производство не е прекратено поради перемпция и жалбата
следва да бъде оставена без уважение.
По изложените съображения, съдът
РЕШИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалбата на Б. Й. К. – длъжник по изп. д.
№ 20148510403546 на ЧСИ рег. № 851, срещу разпореждане от 13.04.2022 г.,
с което е постановен отказ за прекратяване на изпълнителното производство
на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК.
Решението е окончателно.
2
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3