Решение по дело №899/2019 на Административен съд - Стара Загора

Номер на акта: Не е посочен
Дата: 8 октомври 2020 г. (в сила от 16 декември 2020 г.)
Съдия: Ирена Илкова Янкова
Дело: 20197240700899
Тип на делото: Административно дело
Дата на образуване: 27 ноември 2019 г.

Съдържание на акта

Р    Е    Ш    Е    Н    И    Е

 

399                                              08.10.2020г.                              гр. Стара Загора

 

В   И М Е Т О    Н А    Н А Р О Д А

 

                      Старозагорският административен съд, в публично съдебно заседание на двадесет и първи септември през две  хиляди и двадесета година в състав                          

                    

                СЪДИЯ: ИРЕНА ЯНКОВА

       

при секретар  Минка Петкова                                                                                       и с участието на прокурор                                             

като разгледа докладваното от съдия ИРЕНА ЯНКОВА адм. дело № 899 по описа за 2019г., за да се произнесе, съобрази следното:                                                       

 

            Производството е по реда на чл.156 и сл. от ДОПК и чл. 145 и сл. от АПК във връзка с §2 от ДР на ДОПК. 

            Образувано е по жалба на „г.г.п..” ЕООД със седалище и адрес на управление гр. Стара Загора, ул. „ Капитан Никола Андреев” № 4 против Ревизионен акт /РА/ № Р-16002418008119-091-001/ 12.07.2019г, издаден от органи по приходите при ТД на НАП Пловдив, потвърден с Решение № 573/ 04.10.2019г. на Директора на Дирекция ОДОП – Пловдив при ЦУ на НАП,  с която е отказано право на приспадане на данъчен кредит в общ размер 3276.11 лв., ведно с прилежащите лихви – 1482,98 лева.

            В жалбата са изложени доводи, че ревизионния акт е незаконосъобразен и необоснован. Констатациите в РА не отговаряли на установените факти и не кореспондирали със събраните в ревизията доказателства. Неправилно не му бил признат данъчен кредит по фактури за наем , поддръжка и експлоатация на лек автомобил съгласно чл.70,ал.1, т.2 от ЗДДС В хода на ревизията бил представени писмени доказателства, че МПС-то е използвано от управителя за целите на основната икономическа дейност на дружеството. Това означавало, че било налице необходимост от изграждане на контакти и облигационни отношения с доставчици и клиенти. Представеното копие от пътна книжка неправилно не било кредитирано от  решаващия орган. Отделно органите по приходите били направили погрешни изводи за ползване на картата за намаление за горивото при покупката му от „Зара Газ и ойл“ ООД. Противоречало на всякаква правна логика да не се признава данъчен кредит за наем на автомобил  след като същият бил заплатен от него. По подробно изложени доводи в жалбата е направено искане за отмяна на ревизионния акт, потвърден с Решение№ 573/ 04.10.2019г на директора  на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ гр. Пловдив при ЦУ на НАП, както и да бъдат присъдени направените по делото разноски.

 

            Ответникът - Директор на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ – Пловдив, чрез процесуалния си представител по делото и в представеното писмено становище оспорва жалбата като неоснователна и моли да бъде отхвърлена. Претендира в полза на Дирекция ОДОП Пловдив да се присъдят сторените по делото разноски  и юрисконсултско възнаграждение в размер, определен по Наредба № 1 на ВАС от 09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.

            Въз основа на съвкупната преценка на събраните по делото доказателства, съдът приема за установено следното от фактическа страна по административно-правния спор:

            Със Заповед за възлагане на ревизия /ЗВР/ № Р-16002418008119-020-001 от 22.02.2018г. /л.275, т.I/ на началник сектор при ТД на НАП Пловдив С.А.Г. е възложена ревизия с ръководител С.М. И. /главен инспектор по приходите/ и Р. И. Й./старши инспектор по приходите/ на „г.г.п..” от със седалище и адрес на управление гр. Стара Загора, ул. „Капитан Никола Андреев” № 4,ет.2,ап.6, която да обхване задължения за данък върху добавената стойност за периода от 01.01.2014г. до 31.01.2016г. Срокът за извършване на ревизията е определен до три месеца, считано от датата на връчване на заповедта, което е сторено на 03.01.2019 г. по електронен път /л.265, т.I/. Заповедта за възлагане на ревизия е издадена в електронен вид и подписана с валиден към датата на полагането му квалифициран електронен подпис от длъжностното лице, посочено като издател в съответното длъжностно качество. Не се спори за валидността на подписа към датата на полагането му, като в тази насока е представен CD-R /в кориците на т.І от делото/.Със  заповед за изменение на заповед за възлагане на ревизия  № Р-16002418008119-020-002 от 01.04.2019г срокът на ревизията е удължен до 03.05.2019 г. . Със заповед за изменение на заповед за възлагане на ревизия № Р-16002418008119-020-003 от 03.05.2019г срокът на ревизията е удължен до 03.06.2019 г. 

            С цел установяване на факти и обстоятелства от значение за данъчното облагане на ревизираното лице, са връчени искания за представяне на документи и писмени обяснения, с които са изискани първични и вторични счетоводни документи, счетоводни регистри и търговска документация, присъединени са доказателства. Извършените процесуални действия и събраните в хода на производството доказателства са подробно описани в РД и РА.

            В хода на ревизионното производство от фактическа страна е установено, че „ г.г.п..”  е  местно юридическо лице. Основната дейност, която е осъществявал през ревизираните периоди е внос и търговия с газ пропан бутан,търговия с горива и други нефтопродукти.

            На ревизираното лице, по електронен път на 03.01.2019г. /л.265 т.I/, е връчено Искане за представяне на документи и писмени обяснения от задължено лице /ИПДПОЗЛ/ с изх. №Р-16002418008119-040-001/02.01.2019 г. В писмените си обяснения от вх. № 3039/07.02.2019 година управителят на дружеството заявява, че комуникацията с доставчиците се осъществява по телефона или и-мейл./ лист 237/. В изпълнение на  искане от № Р160024118008119 от 12.04.2019 година жалбоподателят е представил  заверени копия от договори за покупка на газ пропан бутан  от доставчиците си за периода от 01.01.2014 г. до 31.01.2016 година , договор за наем на МПС, талон на МПС и съгласие за отдаване под наем, като управителят на „ г.г.п..” ЕООД  отново  е дал писмени обяснение. / . том ІІІ, лист 684-685/. Видно от договор за наем от 01.03.2013 година „ ДЖ ЕЛ ЕС БЪЛГАРИЯ” ЕООД е представило за временно и възмездно ползване на наемателя„ г.г.п..” ЕООД    лек автомобил, марка „Хюндай ” рег.№ **** срещу месечна наемна цена в размер на 410 лева за срок от една година. Съгласно чл. 22 от договора ако след изтичането на договора наемателят продължи да ползва вещта със знанието и без противопоставянето на наемодателя договорът се счита продължен за неопределено време. /лист 774/. Тъй като автомобилът не е собственост на наемодателя, същият е получил съгласието на лизингодателя „СЮЖЕЛИЗ България” ЕООД да отдаде под наем автомобила на „г.г.п..” ЕООД. В писмените си обяснения управителят на дружеството удостоверява, че представляваната от него фирма не разполага със собствени или наети търговски обекти,  складови помещения или производствени помещения. Дружеството използва нает транспорт от „ЕС ВИ ТРАНС” ЕООД. В точка три на обясненията е описан механизма на продажбата на газ бутана.С представителите на фирмите доставчици се кореспондира по електронна поща или по мобилен телефон с управителя. Наетият автомобил се използва от управителя във връзка с търговската дейност на фирмата и домува пред офиса. В изпълнение на договора за наем жалбоподателят е заплащал ежемесечно  договорения наем  на „ДЖИ ЕЛ ЕС БЪЛГАРИЯ” ЕООД , съгласно фактурите описани на страница 85 и следващи от ревизионния доклад. Във връзка с ползването на автомобила „ г.г.п..” е закупувало гориво от различни доставчици „ ЗАРА газ и ойл” ЕООД, „ ЕКО Българя ЕАД „ Сакса „ ООД „ Вива Виктория”ЕООД ,„Аргамедон 13” ЕООД, ” Бе пет” ЕООД, ” ОМВ България” ООД, „Лукойл България”ЕООД „ Шел България” ЕАД „Петрол” ЕАД, „Ромпетрол” ЕАД, ”Родопа ойл“„ ЕАД, „Ив Мар 2006“ ООД, ”ЕМИ” ООД,  „Булмаркетси ен джи”  ЕООД, ”Тру Сълюшън корпорейшън”, „Метро кеш енд кери България” ЕООД и други, съгласно фактурите, описани на страница 85- 100 на РД Във фактурите за доставка на гориво, издадени от „Зара газ и ойл” ЕООД е вписан номер на МПС СТ 9110КК.Съгласно фактура ********** от 11.12.2015 година е извършен ремонт на автомобила от „ Протект сървис ” ЕООД на стойност 167 лева.  

            В РД са разгледани представените фактури за наем на МПС, ремонт и покупка на гориво за автомобила, при което е установено, че дружеството не е декларирало в подадените ГДД по чл. 92 от ЗКПО данък по чл.204, т.3 от закона за разходите, свързани с експлоатацията на превозни средства,  когато с тях се осъществява управленческа дейност.Според ревизиращия екип за да бъде доказано, че  наетият автомобил се използва за дейността на дружеството в това число и управленческа дейност , то разходите за автомобила следвало да бъдат документално обосновани, включително  и с издаване на пътни листове или попълване на пътна книжка . Поради което е прието,  че за жалбоподателя не е налице право за приспадане на данъчен кредит на основание чл.70,ал.1,т.2 от ЗДДС по включените в дневниците за покупките фактури за наем, издадени от „ Джи ел ес България”, гориво и ремонт на МПС.

           

            Въз основа на извършената ревизия и на основание чл.117 от ДОПК, от определения със ЗВР ревизиращ екип С.М. И. - главен инспектор по приходите /ръководител на ревизията/ и Р. И. Й. -  старши инспектор по приходите/ е съставен и подписан Ревизионен доклад /РД/ № Р-16002418008119-092-001/13.06.2019г., с който по отношение на ревизираното лице „г.г.п..” се предлага установяване на задължения за ДДС и прилежащи лихви, в резултат на непризнато право на приспадане на данъчен кредит по фактурите, описани по месечно в точка 3.2 от РД. (л.1295-1302,  по делото).

            Ревизионният доклад е подписан от С.М. И.  и Р. Й. с квалифицирани електронни подписи в сроковете им на валидност и е връчен е на жалбоподателя по електронен път на14.06.2019г /л.1258, т.5/.

            На основание и в срока по чл. 117, ал. 5 от ДОПК от ревизираното лице не е подадено възражение срещу констатациите в РД.

            Въз основа на съставения ревизионен доклад е изготвен РА № Р-1600248008119-091-001/12.07.2019 г., издадени и подписани с квалифициран електронен подпис от С.А.Г. на длъжност началник сектор, възложил ревизията и С.М. И. на длъжност главен инспектор по приходите - ръководител на ревизията при ТД на НАП Пловдив като доказателства за датата и начина на подписване и такива за удостоверяване валидността на сертификатите към тази дата, са представени по делото на /стр. 1141и 1142/. С Ревизионния акт, неразделна част от който е РД на „ г.г.п..” ЕООД са установени задължения за данък върху добавената стойност в общ размер на 3276,11 лева, от  отказано право на приспадане на данъчен кредит, с прилежащи лихви за просрочие към главниците към 12.07.2019г. в размер на 1482,98 лева.

            Ревизионният акт е обжалван по административен ред пред Директора на Дирекция ОДОП Пловдив., с приложени към жалбата пътна книжка за 2014 и за 2015 г.за МПС СТ 0479ТР.  С Решение № 573/ 04.10.2019г. на Директора на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ - Пловдив при ЦУ на НАП, в производство по чл.152 от ДОПК и след разглеждане по същество на жалбата на „г.г.п..”, е потвърден РА № Р-16002418008119-091-001/12.07.2019г. Обсъдени са всички оплаквания за издаване на РА в нарушение на материалния закон. Решаващият орган е потвърдил констатациите на органите по приходите, че характерът на извършената от дружеството дейност, респективно извършването на облагаеми доставки не предполагали необходимостта от наемане на лек автомобил.  Според органа за да се докаже , че автомобилът се използва за дейността на дружеството вкл. за управленческа дейност разходите за експлоатация и поддръжката му следвало да бъдат документално обосновани, включително и с издаването на пътни листове или попълване на пътна книжка. Правилно било прието от ревизиращите органи, че  описаните фактури за експлоатация на лек автомобил независимо, че  за тях са изпълнени условията на чл. 69 и чл. 74 от ЗДДС не е налице право на данъчен кредит, тъй като стоките и услугите са предназначени за безвъзмездни сделки или дейности, различни от икономическата дейност на лицето Данъчният кредит е отказан на основание чл.70,ал.1,т.2 от ЗДДС предвид факта че ревизираното лице не е представило доказателства че стоките и услугите , за които е приспаднало данъчен кредит са предназначени и са използвани за целите на извършвана от дружеството дейност Право на данъчен кредит при наем на лек автомобил, както и последващите разходи за експлоатацията му възниква ако МПС-то се ползва за икономическата дейност на дружеството и то за целите на извършване от него облагаеми доставки Прието е , че приложените нови доказателства пътни книжки за периодите 2014 г. и 2015 г не удостоверявали, че лекият автомобил се ползва за дейността на дружеството. Според органа от съдържанието на пътните книжки  не можело да се установи лицето, което е управлявало лекия автомобил, датата, маршрута , начален и краен километраж и изминатите километри, липсвала информация с какви цели и мотиви са изминати дестинациите , имат ли същите принадлежност към дейността на фирмата и с какви конкретно облагаеми доставки е свързана експлоатацията на наетия лек автомобил. Нямало и данни да са отчитани служебни пътувания и командировки на работници и служители , не били внесени и данъци върху разходите , свързани с експлоатацията на превозните средства , когато с тях е осъществява управленческа дейност.  С оглед изложеното е прието, че обжалваният РА е издаден в съответствие със закона, поради което органът потвърждава установената дължима сума по ЗДДС, възлизаща на 3276,11., произтичаща от отказано право на приспадане на данъчен кредит за наем и експлоатация на лек автомобил, както и прилежащите лихви в размер на 1482,98 лева, на основание чл.175, ал.1 ДОПК и чл.1 от ЗЛВДТДПДВ.

            Решението на Директора на дирекция ОДОП е връчено „ г.г.п..” ЕООД по електронен път на 13.11.2019г. /л.1147/.

            По делото са представени и приети като доказателства документите, съдържащи се в административната преписка по издаването и обжалването по административен ред на ревизионния акт; доказателства във връзка с компетентността на органа, възложил ревизията; удостоверения за валидност на електронни подписи на лицата, подписали с квалифициран електронен подпис в съответното длъжностно качество РА, , РД и ЗВР, ведно с оптичен носител, на който се съдържат електронните документи и файловете, генерирани при подписването им с квалифициран електронен подпис     По делото е допуснато събиране на гласни доказателствени средства чрез разпит в качеството на свидетеля на К. А. С..

            Свидетелят  е работил през 2014 -2015 година в „ г.г.п..” като технически организатор. Фирмата разполагала със служебен автомобил, който се използва от управителя за контакт с доставчици и клиенти на фирмата.Автомобилът бил на бензин и на пропан бутан и бил зареждан от бензиностанции, където цената на горивото била най- ниска.Ползвали се  карти за отстъпки за горивото Автомобилът се зареждал  основно от София.Автомобилът се зареждал от „ Зара газ”, но тъй като имало някакви проблеми с картите за отстъпките той дал на управителя на дружеството  собствената си карта за отстъпка. Управителят се срещал с доставчици и клиенти за да промотира дейността на фирмата.

            За изясняване на обстоятелствата по делото, е назначена, изпълнена и приета Съдебно – счетоводна експертиза /първоначална на л.52-63 от делото – л.480 и допълнителна от л.685 – л.706 в том II от делото/. Заключението  не е оспорено от страните. При съпоставка на издадените от „ г.г.п.. „ фактури и към неговите клиенти и извършените пътувания, съгласно пътната книжка  се установяват , че има шест броя съвпадения  по адреси на контрагента

            Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства във връзка с направените в жалбата оплаквания, доводите и становищата на страните и като извърши цялостна проверка на законосъобразността и обосноваността на оспорения Ревизионен акт Р-16002418008119-091-001/ 12.07.2019г на Директора на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ – Пловдив, на основание чл.160, ал.2 от ДОПК и чл.168, ал.1 във връзка с чл.146 от АПК във вр. с §2 от ДР на ДОПК, намира за установено следното от правна страна:

            Оспорването на Р-16002418008119-091-001/ 12.07.2019гг., изцяло потвърден с Решение № 573/ 04.10.2019г. на Директора на дирекция ОДОП - Пловдив, като направено в законово установения срок по чл.156, ал.1 от ДОПК, от легитимирано лице с правен интерес и против акт, подлежащ на съдебно обжалване и контрол за законосъобразност, е процесуално допустимо.

            Разгледана по същество, жалбата е основателна.

            Ревизионното производство е образувано и проведено, съответно РД и РА са издадени от компетентни органи в рамките на определените им правомощия. Съгласно представената и приета като доказателство по делото Заповед № РД-09-13-01/ 01.11.2012г. на Директора на ТД на НАП - Пловдив/л.71-73/, на основание чл.11, ал.1, т.1 и т4  от ЗНАП и чл.112 ал.2, т.1  и чл. 113  от ДОПК, като органи, компетентни да издават заповеди за възлагане на ревизии съгласно чл.112 от ДОПК, както и заповеди за изменение на първоначално издадени заповеди за възлагане на ревизии, съгласно чл.113, ал.3 от ДОПК, са определени началниците на сектори в отдел „Ревизии“, с месторабота в гр. Пловдив и тези с изнесено работно място в офисите в градовете Стара Загора, Хасково, Пазарджик, Смолян и Кърджали. В случая издателят на заповедта за възлагане на ревизия – С.А.Г., с оглед на заеманата длъжност /Началник сектор в отдел „Ревизии“ в ТД на НАП – Пазарджик/, е сред органите, посочени в т.2 от Заповед №РД-09-13-1/01.11.2012г. на Директора на ТД на НАП – Пловдив, определени като компетентни да издават ЗВР и ЗИЗВР. Според правилото чл.119, ал.2 от ДОПК РА се издава от органа, възложил ревизията и ръководителя на същата. В конкретния случай автори на обжалваното произнасяне са С.А.Г. – възложител на ревизията и С.М. И. – ръководител на ревизията, с оглед на което посоченото нормативно изискване е спазено. Издателите на оспорения акт са разполагали с материална компетентност и такава по степен, налице е и териториална компетентност на същите, тъй като са част от териториалната дирекция на НАП гр. Пловдив, която е компетентна териториална дирекция по критериите на чл.8, ал.1, т.1 от ДОПК. РА е подписан от лицата, посочени като негови издатели, с квалифициран валиден електронен подпис.

            При извършената служебна проверка съдът не констатира допуснати нарушения на административно-производствените правила в хода на проведеното ревизионно производство и при издаването на акта, които да обусловят отмяна на това основание. Ревизията е приключила в срока по чл.114, ал.2 от ДОПК, а РД е съставен от ревизиращите органи в срока по чл.117, ал.1 от ДОПК, като съдържа предвидените в чл.117, ал.2 ДОПК реквизити, при прилагане на събраните в хода на ревизионното производство доказателства. Спазен е и срокът по чл.119, ал.2 от ДОПК за издаването на ревизионния акт. В хода на ревизията органите по приходите са попълнили преписката с необходимите доказателства, на база на които е извършена проверка на релевантните за облагането на жалбоподателя обстоятелства.

           

            При изследване на материалната законосъобразност съдът съобрази следното:

                        Спорният между страните по делото въпрос се концентрира именно  дали наетият от дружеството лек автомобил се ползва за икономическата дейност на дружеството.

        Съгласно разпоредбата на чл. 2, т. 1 от ЗДДС, с ДДС се облага всяка възмездна облагаема доставка на стока или услуга. Според чл. 12, ал. 1 от ЗДДС, облагаема доставка е всяка доставка на стока или услуга по смисъла на чл. 6 и чл. 9, когато е извършена от данъчно задължено лице и е с място на изпълнение на територията на страната. Данъчно задължено лице по смисъла на чл. 3, ал. 1 от ЗДДС е всяко лице, което извършва независима икономическа дейност, без значение от целите и резултатите от нея. Съгласно разпоредбата на чл. 68, ал. 1, т. 1 от ЗДДС, данъчният кредит се определя като сумата на данъка, която регистрирано лице има право да приспадне от данъчните си задължения за получени от него стоки или услуги по облагаеми доставки. Според разпоредбата на чл. 69, ал. 1 от ЗДДС, правото на приспадане на данъка за стоките или услугите, които доставчикът е доставил или предстои да достави, възниква само когато стоките или услугите се използват за целите на извършваните от лицето облагаеми доставки.

 

 

 

 

При така очертаната правна уредба, може да се обоснове извод, че целта на системата за облагане с ДДС е данъците върху вложените средства на стоки или услуги, използвани от облагаемото лице за облагаемите му сделки да могат да се приспадат. Правото на приспадане на данъка е пряко свързано с неговото събиране, като целта е да се избегне двойното данъчно облагане. Независимо от това обаче, когато стоките или услугите, придобити от данъчнозадължено лице се използват за целите на сделки, които са освободени, или не попадат под обхвата на ДДС, или функционално по никакъв начин - пряко или косвено не са свързани със стопанската дейност на лицето, правото на приспадане на данъка не възниква.

 

 

 

 

Ограниченията при възникването на правото на приспадане на данъчен кредит са изрично изброени в разпоредбата на чл. 70, ал. 1 от ЗДДС.. В тази връзка следва да се установи дали спрямо автомобила са приложими ограниченията по чл. 70, ал. 1, т. 2 от ЗДДС . В случаите на претендирано право на данъчен кредит, в тежест на ревизираното лице е да установи всички предпоставки за възникването и правомерното упражняване на правото на данъчен кредит, което в конкретния казус означава, че в тежест на данъчно задълженото лице е да докаже, че активът е придобит за нуждите на икономическата му дейност, т. е. ще се използва за извършване на облагаеми доставки.

 

 

 

 

Понятието "икономическа дейност" е дефинирано в чл. 3, ал. 2 от ЗДДС и се определя като всяка дейност, осъществявана редовно или по занятие срещу възнаграждение, включително експлоатацията на материално и нематериално имущество с цел получаване на редовен доход от него, т. е. има се предвид стопанската дейност на съответното предприятие. При дадената дефиниция за икономическа дейност, ограничението на правото на данъчен кредит по чл. 70, ал. 1, т. 2 от ЗДДС ще е налице, когато стоките и услугите се придобиват за извършване на стопанска дейност, различна от икономическата дейност на конкретното данъчно задължено лице. Въведеното ограничение е пряко свързано с принципа на облагане с ДДС и характера на данъка. По дефиниция, ДДС е общ данък върху потреблението, чиято тежест изцяло се носи от крайния потребител. До стадия на крайния потребител данъчнозадължените лица, които участват в процеса на производство и разпределение, превеждат на данъчната администрация начисления на клиентите си ДДС, като се приспада платения ДДС на техните доставчици. При положение, че данъчнозадълженото лице придобива стоки и услуги за облагаеми доставки, а не като краен потребител, му се предоставя право да приспада ДДС, с който се облага придобиването на стоките и услугите. ДДС се характеризира със своя неутралитет на всички стадии на производството и разпределението, като по силата на принципа на неутралитет, лицето понася тежестта на данъка само, когато той се отнася за стоки или услуги, които по никакъв начин не обслужват икономическата му дейност, тоест нито пряко, нито косвено се отнасят към извършваните от лицето облагаеми доставки. В тази връзка, целта на ограничението по чл. 70, ал. 1, т. 2 от ЗДДС е да се предотврати ползването от страна на данъчно задълженото лице на привилегии спрямо обикновените потребители. Определението "дейност, различна от икономическата дейност на лицето", включва икономическа дейност различна от тази формираща оборота на ДЗЛ, а не всяка нестопанска дейност.

 

 

 

 

Ако даден             актив обслужва дейността на субекта, той участва косвено в облагаемия оборот. За да възникне за този актив право на приспадане на начисления при закупуването данък, следва категорично да е установена обвързаността на съответния актив с икономическата дейност - настояща или бъдеща. Ако изначално един актив, независимо, че е включен в стопанските активи на ДЗЛ, е предназначен за неикономическа дейност (т. е. извън обхвата на ЗДДС), или за дейност, различна от тази, която формира облагаемия оборот на лицето, то за ДЗЛ няма да възникне право на приспадане на данъчен кредит, Релевантен от гледна точка на признаването на правото на данъчен кредит е не въпросът дали за определен период лицето е развивало дейност, а как активът или стоката, за които лицето претендира право на данъчен кредит се включват в тази дейност, която безспорно няма пречки да е бъдеща.

 

 

 

 

 В случая следва да бъде съобразена и практиката на СЕС, отразена в Решение от 16 февруари 2012 г. по ** C-118/11, според която, наемът на автомобил, който не представлява доставка на стока, трябва по принцип да се квалифицира като доставка на услуга по смисъла на член 24, параграф 1 от Директива 2006/112/ЕО на Съвета от 28 ноември 2006 година (вж. в този смисъл Решение от 11 септември 2003 г. по ** Cookies World, C-155/01, Recueil, **р. I-8785, точка 45 и Решение от 21 февруари 2008 г. по ** Part Service, C-425/06, Сборник, **р. I-897, точка 61). В този аспект критерият, изведен от използването на стоката или услугата за целите на сделки, попадащи в икономическата дейност на предприятието, е различен според това дали става дума за получаването на услуга или за придобиването на дълготраен актив. При сделка, състояща се в получаването на услуга, каквато е наемането на автомобил, наличието на пряка и непосредствена връзка между определена получена доставка и една или повече извършени доставки, пораждащи право на приспадане, е по принцип необходимо, за да се признае на данъчнозадълженото лице право на приспадане на ДДС, начислен върху получената доставка, както и за да се определи обхватът на това право (Решение от 29 октомври 2009 г. по ** SKF, C-29/08, Сборник, **р. I-10413, точка 57 и цитираната съдебна практика). Право на приспадане в полза на данъчнозадълженото лице ще бъде налице дори при липса на пряка и непосредствена връзка между определена получена доставка и една или повече извършени доставки, пораждащи право на приспадане, когато разходите за съответните услуги са част от общите разходи на това лице и поради това представляват елементи, формиращи цената на стоките или услугите, които то доставя. Разходите от този вид в действителност имат пряка и непосредствена връзка с цялостната икономическа дейност на данъчнозадълженото лице (Решение по ** SKF, посочено по-горе в точка 58 и цитираната съдебна практика). И в единия, и в другия случай, наличието на пряка и непосредствена връзка предполага, че разходите по получените доставки са включени в цената на конкретни извършени доставки или съответно в цената на стоките или услугите, доставяни от данъчнозадълженото лице в рамките на икономическата му дейност (Решение по ** SKF, посочено по-горе, точка 60). Иначе казано, счита се, че нает автомобил се използва за целите на облагаеми сделки на данъчнозадълженото лице, ако съществува пряка и непосредствена връзка между използването на този автомобил и икономическата дейност на данъчнозадълженото лице, като правото на приспадане възниква при изтичането на периода, за който се отнася всяко от плащанията, и към същия момент следва да се има предвид наличието на такава връзка (т. 64 от решение по ** C-118/11 на СЕС).

Въпросът дали данъчнозадълженото лице е ползвало стоката в това си качество, тоест за целите на своята икономическа дейност в аспекта на член 9 Директива 2006/112/ЕО, е фактически и следва да се преценява с оглед на всички данни по случая, сред които са естеството на дадената стока и периодът, който е изтекъл от нейното придобиване до нейното използване за целите на икономическата дейност на данъчнозадълженото лице (в този смисъл т. 58 от Решение от 16 февруари 2012 г. по ** C-118/11 на СЕС).

Доколкото по делото има доказателства, че в проверявания период дружеството е извършвало облагаеми доставки, за които е реализирало приходи, логично може да се направи и изводът, че наетият автомобил и направените във връзка с него разходи за гориво е използван за икономическата дейност на жалбоподателя. Разходите за процесните доставки са част от общите разходи на жалбоподателя и поради това представляват елементи, формиращи цената на услугите, които дружеството доставя. Същите имат пряка и непосредствена връзка с цялостната икономическа дейност на данъчнозадълженото лице. По делото е представена пътна книжка за процесния автомобил за 2014 г. и 2015 г., посочено е, че той се ползва от управителя на дружеството, описани са маршрути и пробег на километри. От събраните по делото гласни доказателства се установява,  че процесното МПС е ползвано от управител за нуждите на дейността на фирмата Като е отказал на жалбоподателя правото да приспадне данъчен кредит по процесните фактури органът по приходите е постановил незаконосъобразен РА, който следва да бъде отменен.

 

            С оглед на изложените съображенията, съдът приема, че жалбата на „г.г.п..” ЕООД със седалище и адрес на управление гр. Стара Загора, ул. „Капитан Никола Андреев” № 4 против Ревизионен акт /РА/ № Р-16002418008119-091-001/ 12.07.2019г, издаден от органи по приходите при ТД на НАП Пловдив, потвърден с Решение № 573/ 04.10.2019г. на Директора на Дирекция ОДОП – Пловдив при ЦУ на НАП е основателна и следва да бъде уважена. С оглед изхода на делото на жалбоподателя следва да се присъдят направените по делото разноски в размер на 1246 лева

 

            Водим от горните мотиви и на основание чл.160, ал.1 от ДОПК   Старозагорският административен съд

 

Р     Е     Ш     И :

 

            ОТМЕНЯ  Ревизионен акт /РА/ № Р-16002418008119-091-001/ 12.07.2019г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП Пловдив, потвърден с Решение № 573/ 04.10.2019г. на Директора на Дирекция ОДОП – Пловдив при ЦУ на НАП, в частта, с която е отказано право на приспадане на данъчен кредит в общ размер 3276.11 лв., ведно с прилежащите лихви – 1482,98 лева.

            ОСЪЖДА Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ гр.Пловдив при ЦУ на НАП да заплати на „г.г.п..” ЕООД със седалище и адрес на управление гр. Стара Загора, ул. „ Капитан Никола Андреев” № 4 сумата 1246 лева /хиляда двеста четиридесет и шест лева./, представляваща разноски по делото.

 

            Решението подлежи на касационно обжалване пред ВАС в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.

 

 

 

                                  СЪДИЯ: