М О Т И В И

НОХД № 1044/ 2016 г. по описа на П.ски Окръжен съд

 

П.ската окръжна прокуратура е повдигнала обвинение спрямо подсъдимия Н.П.А. – роден на *** *** З., обл. С., ул.”**” №**, българин, български гражданин, безработен, осъждан, ЕГН **********, за извършване на престъпление по чл.199 ал.1 т.4 във вр. с чл.198, ал.1, вр. чл.29, ал.1 б. „а” и б. „б”от НК, състоящо се в това, че на 06.11.2015 г. в гр. П., обл. П. е отнел чужди движими вещи: 1 бр. дамска чанта на стойност 20,00 лв. /двадесет лева/, 1 бр. дамско портмоне, марка „Фурла”, на стойност 50,00 лв./ петдесет лева/, 1 бр. мобилен апарат, марка „Ейпъл”, модел „5”, на стойност 650,00 лв. /шестстотин и петдесет лева/, 1 бр. кожен калъф за мобилен телефон, марка „Риплей”, на стойност 10,00 лв./десет лева/, 1 бр. кабел за зарядно устройство за мобилен телефон, на стойност 10,00 лв. /десет лева/, парична сума в размер на 20,00 лв./двадесет лева/, парична сума в размер на 10,00 евро /десет евро/ с равностойност 19,56 лв. /деветнадесет лева и петдесет и шест ст./, 1 бр. книга със заглавие „Готвачката на Химлер” на стойност 16,00 лв. /шестнадесет лева/, 1 бр. калъф за очила марка „Рей Бан” на стойност 20,00 лв. /двадесет лева/, 1 бр. очила марка „Рей Бан” на стойност 100,00 лв. /сто лева/, 1 бр. парфюм марка „Коко Мадмоазел Шанел Париж” на стойност 50,00 лв. /петдесет лева/, 1 бр. дезодорант марка „Дав” на стойност 5,00 лв./пет лева/, 1 бр. пакет мокри кърпички на стойност 2,00 лв. /два лева/, 1 бр. голям секретен ключ на стойност 4,00 лв. /четири лева/, 6 бр. малки секретни ключове на обща стойност 18,00 лв. /осемнадесет лева/, 1 бр. чип за входна врата на стойност 3,00 лв./три лева/, 1бр. полиетиленов несесер на стойност 3,00 лв./три лева/, 1 бр. крем за ръце марка „Кларинс”, на стойност 25,00 лв./двадесет и пет лева/, 1 бр. спирала за очи марка „Диор” на стойност 25,00 лв./двадесет и пет лева/, 1 бр.молив за очи марка „Шанел” на стойност 25,00 лв./двадесет и пет лева/, 1 бр. червило марка „YSL” на стойност 50,00 лв./петдесет лева/, 1 бр. химикалка марка „Паркър” на стойност 60,00 лв. /шестдесет лева/, 1 бр. зарядно устройство за мобилен телефон на стойност 15,00 лв. /петнадесет лева/, 1 бр. тефтер, 1 бр. лична карта, 1 бр. карта за адвокатски сътрудник, 1 бр. СУМПС и 2 бр. дебитни карти на името на Я.Н.Г. ЕГН ********** – всички без стойност, като всички изброени вещи са на обща стойност 1 200,56 лв. /хиляда и двеста лева и петдесет и шест ст./ от владението на Я.Н.Г. ЕГН ********** с намерение противозаконно да ги присвои, като е употребил за това сила и деянието е извършил при условията на опасен рецидив, след като е осъждан за тежко умишлено престъпление на лишаване от свобода не по-малко от една година, изпълнението на което не е отложено по чл. 66 от НК и след като е бил осъждан два или повече пъти на лишаване от свобода за умишлени престъпления от общ характер, ако поне за едно от тях изпълнението на наказанието не е отложено по чл. 66 от НК.

 

Представителят на прокуратурата поддържа изцяло така повдигнатото обвинение. По отношение реализиране на наказателната отговорност на подсъдимите не възразява срещу разглеждането на делото по реда на съкратеното съдебно следствие и пледира за налагане на наказание спрямо подсъдимия при липса на смекчаващите отговорността обстоятелства, в размер след редукцията пет или шест години, което да бъде изтърпяно при първоначален строг режим, По отношение на веществените доказателства – пледира унищожаването им. Претендира разноските по делото да бъдат присъдени в тежест на подсъдимия.

Пострадалата не поиска конституирането й като страна в процеса.

Подсъдимият  признава вината си и заявява, че съжалява за случилото се. Лично и чрез защитника си изразява съгласие да не се провежда разпит на свидетелите и вещите лица, и при постановяване на присъдата непосредствено да се ползва съдържанието на съответните протоколи и експертни заключения от досъдебното производство, признава изцяло фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт и се съгласява да не се събират доказателства за тези факти.

Защитата на подсъдимия пледира за приложение на чл.55 от НК, като изтъква като смекчаващи отговорността обстоятелства – самопризнанието направено пред съда, ромският му произход, клошалският му начин на живот, обстоятелството, че е безработен, неграмотен, с ниска степен на интелигентност и образование, което от своя страна водело до ниска степен на емоционално волева задръжност за извършване на престъпление, липсата на държавна грижа за подобен тип хора, прибягването до употреба на наркотици с цел избягване от действителността, в която живее. Изтъква се обстоятелството, че всички вещи с изключение на телефона са възстановени. Твърди се, че подсъдимият не е лице с висока степен на обществена опасност, което се извеждза от обстоятелството, че при върнатите вещи са и намиращите се в чантата 10 евро. Защитата също така пледира възстановените вещи да се изключат от списъка и общата стойност на отнетото имущество.

Алтернативно защитата моли в случай, че не се възприеме тезата за прилагане на чл.55 от НК, размерът на наказанието дабъде определен към минимума, след което да се намали по реда на чл.58а ал.1 от НК.

 

СЪДЪТ, като анализира доказателствата по делото и изразеното от страните в съдебното заседание, намира и приема за установено следното:

 

Подсъдимият е:

 

Н.П.А. – роден на *** *** З., обл. С., ул. „***” № **, българин, български гражданин, безработен, осъждан, ЕГН **********.

 

Относно фактическата обстановка:

 На 06.11.2015г. след 23.00ч. свидетелката Я.Н.Г. и приятелката й свидетелката А.С.А. се движели по източния тротоар на бул. „**” в гр. П., в посока към сградата на Дома на техниката на ул. „**” гр. П.. Двете продължили по ул. „**”, след което тръгнали по ул. „**” гр. П.. На последната тротоарът бил много тесен и двете приятелки вървели една след друга – отпред свидетелката А.А., а след нея свидетелката Я.Г.. През цялото време двете си говорели. Около 23ч.45м. Я.Г. усетила, че някой я блъска с ръка по дясното рамо, при което тя залитнала напред и усетила, че й издърпват дамската й чанта, коато носела през рамо и на кръста. При издърпването на чантата, дръжката се скъсала и чантата била отнета от свидетелката Я.Г.. Тя се обърнала назад и видяла бягащ мъж с чантата й по посокабул. ** гр. П., а на около пет метра пред него тичал друг мъж. Г. извикала да спрат и започнала да тича след тях, но не успяла да ги догони, като двамата бягащи мъже се отдалечили и скрили от погледа й след сградата на югоизточния ъгъл на бул. **и ул. **”. Свидетелката Г. веднага сигнализирала ІІ РУП П. за извършен спрямо нея грабеж.

В чантата й имало: дамско портмоне, марка „Фурла”, мобилен апарат марка „Ейпъл” модел „5”, кожен калъф за мобилен телефон, марка „Риплей”, кабел за зарядно устройство за мобилен телефон, парична сума в размер на 20,00 лв./двадесет лева/, парична сума в размер на 10,00 евро /десет евро/ с равностойност 19,56 лв. /деветнадесет лева и петдесет и шест ст./, книга със заглавие „Готвачката на Химлер”, калъф за очила марка „Рей Бан”, очила марка „Рей Бан”, парфюм марка „Коко Мадмоазел Шанел Париж”, дезодорант марка „Дав”, пакет мокри кърпички, един голям секретен ключ, 6 бр. малки секретни ключове, 1 бр. чип за входна врата, полиетиленов несесер, крем за ръце марка „Кларинс”, спирала за очи марка „Диор”, молив за очи марка „Шанел”, червило марка „YSL”, химикалка марка „Паркър”, зарядно устройство за мобилен телефон, тефтер, лична карта, карта за адвокатски сътрудник, СУМПС и 2 бр. дебитни карти на името на Я.Н.Г. ЕГН **********.  

На 07. 11. 2015 г. неизвестно лице подхвърлило дамската чанта на Я.Г. ***, като с разписка за връщане на веществени доказателства от 24. 11. 2015 г. на Я.Г. били предадени чантата с отнетите вещи, намиращи се в нея, сред които липсвал мобилния телефон.

 

Фактическата обстановка в този вид е представена от държавното обвинение, придружена и подкрепена със събраните в досъдебното производство протоколи за: показанията на свидетелите Я.Г., А.А., Р.Х., М. Д., С.М., Б.Ц. и Ш.А. – всички разпитани в хода на досъдебното производство; приложените към делото писмени доказателства – протоколи за процесуално-следствени действия, стоково-оценителна експертиза, протоколи за доброволно предаване на ВД и на гаранционна карта на телефона на пострадалата, протокол за разпознаване на лица, веществени доказателства, справка за съдимост, характеристична справка – всички прочетени и приобщени към доказателствения материал по реда на чл.283 от НПК.

Не се установиха от настоящия съдебен състав процесуални нарушения, допуснати на досъдебното производство, които да опорочават доказателствената им стойност.

 

Според заключението на стоково - оценителната експертиза стойността на отнетите вещи е общо 1200,56 лв. или: 1 бр. дамска чанта на стойност 20,00 лв. /двадесет лева/, 1 бр. дамско портмоне, марка „Фурла”, на стойност 50,00 лв./ петдесет лева/, 1 бр. мобилен апарат, марка „Ейпъл”, модел „5”, на стойност 650,00 лв. /шестстотин и петдесет лева/, 1 бр. кожен калъф за мобилен телефон, марка „Риплей”, на стойност 10,00 лв./десет лева/, 1 бр. кабел за зарядно устройство за мобилен телефон, на стойност 10,00 лв. /десет лева/, парична сума в размер на 20,00 лв./двадесет лева/, парична сума в размер на 10,00 евро /десет евро/ с равностойност 19,56 лв. /деветнадесет лева и петдесет и шест ст./, 1 бр. книга със заглавие „Готвачката на Химлер” на стойност 16,00 лв. /шестнадесет лева/, 1 бр. калъф за очила марка „Рей Бан” на стойност 20,00 лв. /двадесет лева/, 1 бр. очила марка „Рей Бан” на стойност 100,00 лв. /сто лева/, 1 бр. парфюм марка „Коко Мадмоазел Шанел Париж” на стойност 50,00 лв. /петдесет лева/, 1 бр. дезодорант марка „Дав” на стойност 5,00 лв./пет лева/, 1 бр. пакет мокри кърпички на стойност 2,00 лв. /два лева/, 1 бр. голям секретен ключ на стойност 4,00 лв. /четири лева/, 6 бр. малки секретни ключове на обща стойност 18,00 лв. /осемнадесет лева/, 1 бр. чип за входна врата на стойност 3,00 лв./три лева/, 1бр. полиетиленов несесер на стойност 3,00 лв./три лева/, 1 бр. крем за ръце марка „Кларинс”, на стойност 25,00 лв./двадесет и пет лева/, 1 бр. спирала за очи марка „Диор” на стойност 25,00 лв./двадесет и пет лева/, 1 бр.молив за очи марка „Шанел” на стойност 25,00 лв./двадесет и пет лева/, 1 бр. червило марка „YSL” на стойност 50,00 лв./петдесет лева/, 1 бр. химикалка марка „Паркър” на стойност 60,00 лв. /шестдесет лева/, 1 бр. зарядно устройство за мобилен телефон на стойност 15,00 лв. /петнадесет лева/, 1 бр. тефтер, 1 бр. лична карта, 1 бр. карта за адвокатски сътрудник, 1 бр. СУМПС и 2 бр. дебитни карти на името на Я.Н.Г. ЕГН **********.

Свидетелката Я.Г. в показанията си пред орган на досъдебното производство е казала, че на инкриминираната дата място и време е носела дамска чанта през рамото и на кръста, когато е усетила, че някой я блъска с ръка в областта на дясното рамо, при което тя залитнала и усетила как й издърпва чантата, на която дръжката се скъсала и при обръщането си видяла бягащ с чантата й мъж, а пред него на около пет метра друг, в посока към бул. „**”; дава описание на лицето, което й издърпало чантата и е извършила разпознаване, отразено в протокол към делото, като посочва като извършител подсъдимия Н.А.. Описаната в показанията й ситуация по отнемането на чантата, съответства на записа от охранителните камери, снимките от тях – приобщени с протокол за оглед на ВД, както и на показанията на свидетеля С.М., свидетеля Р.Х. и на свидетелката А.А..

Последната описва в показанията си фактическата обстановка в рамките на възприятията си, които съотвестват на показанията на пострадалата Г..

Свидетелят С.М. в показанията си пред орган на досъдебното производство посочва подсъдимия като извършител на деянието и подробно разказва обстоятелствата около деянието по време място и начин на извършване, които са му известни, тъй като същата вечер по време на деянието били заедно с подсъдимия, а при предявяване на протокола от огледа на веществените доказателствени средства – два диска, съдържащи цифров запис от охранителните камери на „Ромит”ООД и „Изи Асет Мениджмънт” АД (предоставени на органа на досъдебното производство по надлежния ред) посочва своето и това на подсъдимия местоположение на фотоснимките (приложени и приобщени към доказателствения материал по делото) в часовия диапазон на деянието, както и на двете момичета.

Свидетелят М.М. познава подсъдимия Н.А. и свидетеля С.М. поради съжителството си с тях, разпознава ги на предявените му снимки към протокола за оглед на цифров запис от охранителните камери на „Ромит”ООД и „Изи Асет Мениджмънт” АД..Както този свидетел, така и свидетелят М.Д., който също съжителствал с подсъдимия, свидетелстват, че са подсъдимият носел телефони и дори ползвал личната карта на последния за да ги залага.

Свидетелят Р.Х., чиито показания са допустими съобразно чл.118 от НПК, при издирването на извършителя и установяването на свидетеля С.М., научил от последния, че е бил с подсъдимия по време на извършване на деянието и след отнемането на чантата от пострадалата Я.Г., подсъдимият му показал съдържанието й, където видял телефон бял марка „Айфон”.

Свидетелят Б.Ц.,*** намерил подхвърлената в двора на полицейското управление чанта, но не видял лицето, което я е оставило там.

Въз основа на разпореждания на съда за достъп по чл.159а ал.1 от НПК е установено, че  телефон с идентичен на отнетия от пострадалата ИМЕЙ се ползва с карта на Мобилтел ЕАД на името на свидетелката Ш.А. (л.89-90 от ДП). Последната твърди, че няма такъв телефон, а е разбрала, че номера с който се ползва се води на нейно име, след като започнала да получава фактури за неплатени сметки.

Пред настоящият състав подсъдимият признава изцяло фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт, и се съгласява да не се събират доказателства за тези факти. Признанието му се подкрепя от доказателствата, събрани в досъдебното производство и съдът установявайки това прие за допустима тази форма на съдебно следствие, като счете, че фактическата обстановка е изяснена и не се налага събиране на нови доказателства в съдебното следствие.

Възприема се от настоящия състав заключението на стоково оценъчната експертиза като компетентна, обоснована и безпристрастна – неоспорена от страните, изготвена от вещо лице с необходимите знания и опит в съответната област, свързана с предмета на доказване.

От коментираните по-горе доказателства, съдът намери за установено безпротиворечиво авторството на инкриминираното деяние, предвид наличието на взаимно допълващи се и безпротиворечиви данни от коментираните по-горе показания на свидетелите, ведно с направеното самопризнание от подсъдимия пред настоящия съдебен състав.

На база на всичко изложено до тук съдът възприема като подкрепена с достатъчно и безпротиворечиви доказателства и самопризнание изложената по-горе фактическа обстановка.

Въз основа на изложеното, СЪДЪТ намира за безспорно установено от фактическа и правна страна, че с описаното по-горе деяние, подсъдимия е осъществил от обективна и субективна страна престъпление по чл. 199, ал. 1, т. 4, вр. чл. 198, ал. 1, вр. чл. 29, ал. 1, б. „А” и б. „Б” от НК.

От справката за съдимост на подсъдимия се установява, че е извършил престъплението при условията на опасен рецидив. Подсъдимият е осъждан общо седем пъти, от които наказанията по н.о.х.д.№1176/2008г. на ПРС и по н.о.х.д.№ 2013/ 2012 г. обуславят квалификацията на деянието, предмет на настоящото наказателно производство, като извършено при условията на „опасен рецидив" по чл. 29 ал.1 б."а" и б."б" от НК.

От обективна страна видно от събраните по делото доказателства са осъществени съставомерните признаци на престъпление по чл.198 ал.1 от НК –подсъдимият е отнел чужди движими вещи, от владението на Я.Г., с намерение да ги присвои, като е използвал сила – дръпнал е със сила иззад гърба на потърпевшата държаната от нея дамска чанта, при което дръжката й се е скъсала.

Тъй като видно от коментираната по-горе справка за съдимост, извършения от подсъдимия грабеж е при условията на опасен рецидив – деянието се квалифицира по по-тежкия състав на чл.199 ал.1 т.4 вр. чл.198 ал.1 вр. чл.29 ал. 1, б."а" и б."б" от НК.

Деянието е извършено от подсъдимия умишлено – той е съзнавал  свойството и значението на извършеното,  съзнавал е, че нанася имуществена вреда на пострадалата, отнемайки със сила нейна вещ (видно и от показанията на очевидеца С.М. и цитираната от него реплика на подсъдимия „виж сега какво ще направя”, след което извършил грабежа). Подсъдимият очевидно е искал този резултат, като е имал намерение присвоявайки да удовлетвори свои материални нужди, след продажба на по-ценното. Т.е.  налице е и субективна съставомерност на извършеното.

 

Относно вида и размера на наказанието:

                     

Като обстоятелства, смекчаващи отговорността на подсъдимия Н.А., могат да бъдат взети предвид осъзнаването на вината и изразяването на съжаление за стореното, връщането на всички вещи без една (макар да не е установено дали самият той е подхвърлил вещите в двора на ІV РУП П., по делото не е установена съпричастност на друго лице към тях) и не на последно място обстоятелството, че възрастта му и социалния му статус насочват към социална група, която в годините, когато е следвало да получава образование и възпитание е била оставена на заден план от обществото, поради обществените лутания по време на „прехода” след 10.11.1989г., което макар и да не изключва собствената му незаинтересованост към трудови доходи и обществено приемлив начин на живот, не може и да не се отчете в смекчаваща за него посока.

Отегчаващи отговорността на подсъдимия обстоятелства са данните за многократните му предходни осъждания за престъпления от общ характер, като цяло насочеността на престъпна му дейност срещу собствеността, които го обрисуват като лице с трайно оформена престъпна нагласа в тази сфера.

Обществената опасност на извършителя и на деянието не могат да бъдат пренебрегнати, но съпоставката между стойността на отнетото и върнатите голямата част от вещите сочат на непренебрежима в полза на подсъдимия самокритичност, спрямо нарушеното от него чуждо право на собственост.

При горните данни не може да се възприеме от една страна тезата на държавното обвинение за липса на смекчаващи отговорността обстоятелства, нито тезата на защитата, че са налице многобройни такива по смисъла на чл.55 от НК.

При индивидуализиране отговорността на подсъдимия, съдът приложи императивната разпоредба на чл.373 от НПК за определяне на наказанието по реда на чл.58а вр.чл.54 от НК, и определи наказанието лишаване от свобода при приблизителен баланс на смекчаващите и отегчаващите отговорността обстоятелства,  относително висока степен на обществена опасност на дееца и сравнително ниска обществена опасност на деянието – спрямо преобладаващите случаи на такова престъпление – а именно – девет години. Като намали съгласно нормата на чл.58а ал.1 от НК определеното наказание с една трета, наложи на подсъдимия наказание в размер на шест години, който размер съдът счита, за съответен на тежестта на престъплението и за осъществяващ целите на индивидуалната и генералната превенция съгласно чл.36 от НК.

Режима на изтърпяване на наказанието се определи при условията на чл.57, ал.1 вр. чл.60, ал.1 вр. чл.61, т.2 от ЗИНЗС като първоначален СТРОГ режим в затвор или затворническо общежитие от ЗАКРИТ тип въз основа справката за съдимост.

Като взе предвид, че подсъдимият считано от 04.12.2015г. е с мярка за неотклонение “задържане под стража”, в това число и задържането му по ЗМВР, на основание чл.59 ал.2 вр. ал.1 от НК, съдът приспадна от наложеното наказание времето от задържането му на 04.12.2015г. до влизане на настоящата присъда в сила.

По отношение предвиденото в чл.199 ал.1 предл. последно от НК кумулативното по-леко наказание – “конфискация до една втора от имуществото на виновния”, съдът прецени, че от данните по делото, не се установява, Н.А. да притежава имущество, върху което да е възможно изпълнението на това наказание и не му го наложи.

 

Относно веществените доказателства :

 

Вещественото доказателство куриерски плик на „Лео експрес куриерски услуги” съдът разпореди да се унищожи след влизане на присъдата в сила, а двата броя компакт дискове, съдържащи видеозаписи, съдът разпореди да останат по делото.

 

Относно разноските :

 

В тежест на подсъдимия се възложиха, в полза на бюджета на съдебната власт направените по делото разноски в размер на  61(шестдесет и един)лв. и в полза на ОД на МВР разноските за СОЕ в размер на 65(шестдесет и пет)лв.

 

Водим от горното, съдът постанови присъдата си.                                      

 

Председател: