№ 3311
гр. С., 31.08.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 110-ТИ СЪСТАВ, в публично
заседание на четвърти април през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:МАРГАРИТА Д. ДИМИТРОВА
при участието на секретаря АННА ИВ. ГЕОРГИЕВА
като разгледа докладваното от МАРГАРИТА Д. ДИМИТРОВА
Административно наказателно дело № 20211110213817 по описа за 2021
година
Производството е по реда на чл.59 и следващите от ЗАНН.
Образувано е по постъпила жалба от ХР. Д. ХР., ЕГН **********, с
адрес гр.С., ж.к.“хххххххххх“ №30, ет.3, ап.12, чрез адв.К. Н. от САК, срещу
наказателно постановление №21-4332-003027/25.02.2021 г., издадено от
Началник Група към СДВР, ОПП-СДВР, с което на основание чл.179, ал.2,
пр.1 от ЗДвП е наложено административно наказание глоба в размер на 200
лева, за нарушение на чл.20, ал.2 от ЗДвП; на основание чл.175, ал.1, т.5 от
ЗДвП са наложени кумулативно две административни наказания - глоба в
размер на 200 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 6
месеца, за нарушение на чл.123, ал.1, т.2, б.“а“ от ЗДвП; и на основание
чл.174, ал.3, пр.1 от ЗДвП са наложени кумулативно две административни
наказания - глоба в размер на 2000 лева и лишаване от право да управлява
МПС за срок от 24 месеца, за нарушение на чл.174, ал.3 от ЗДвП.
Жалбоподателят оспорва процесното НП, като неправилно и
незаконосъобразно издадено. В този смисъл навежда доводи, както следва: за
липса на съществен реквизит по смисъла на чл.57, ал.1, т.5 от ЗАНН /не са
посочени доказателствата, потвърждаващи описаното нарушение и
1
обстоятелствата, при които същото е извършено, което от своя страна е
попречило на жалбоподателя да осъществи правото си на защита в пълен
обем/; за липса на доказателства, че е извършил първото му вменено
нарушение, тъй като не е установено, че има вина за настъпилото ПТП /в
горния смисъл не оспорва, че на посочените в акта и НП дата, час и място е
управлявал личния си лек автомобил и при завой надясно се е ударил в
бордюр, но оспорва твърдението, че е реализирал ПТП с лек автомобил
„Субаро“, с рег.№СВ 9012 АА, както и факта, че това е било поради
несъобразена с мокрия път скорост; уточнява, че движението му по този
маршрут се наложило при опит да избяга от проявена агресия от пътуващите
в лек автомобил „БМВ Х5“, с рег.№ххххххххххххххх, поради настъпило
малко преди това леко ПТП; твърди, че дори да е реализирал процесното
ПТП, то в опита си да избяга от преследващите го лица не го е осъзнавал, за
да уведоми за него компетентната служба на МВР, а тъй като няма и
пострадали лица, то и вмененото му второ нарушение се явява
незаконосъобразно/; за незаконосъобразност и на третото му вменено
нарушение, поради несъответствие на описаната фактическа обстановка с
дадената правна квалификация на деянието; в тази връзка твърди, че не е
взето предвид нежеланието му да бъде изпробван с описаното техническо
средство Алкотест Дрегер, както и за причините да не даде кръв, предвид
констатацията в НП, че „лицето не е дало кръв“; оспорва законосъобразността
на наложеното му наказание лишаване от право да управлява МПС за срок от
24 месеца за третото му вменено нарушение, поради липса на съществен
реквизит в НП по смисъла на чл.57, ал.1, т.9 от ЗАНН, а именно: не е
посочено времето, през което е бил лишен по административен ред от
възможността да управлява МПС, което да бъде приспаднато от времето на
изтърпяване на наложеното наказание.
Жалбоподателят, чрез надлежно упълномощения си процесуален
представител – адв.К. Н. от САК, след приключване на съдебното следствие,
моли съда да постанови решение, с което да отмени изцяло процесното НП на
посочените в жалбата основания, като претендира и присъждане на
направените разноски в настоящото производство в полза на жалбоподателя.
Допълнително се позовава на непълноти и неточности в събраните по
делото гласни доказателства, както и на допусната неточност в процесното
2
НП относно обстоятелството кой точно автомобил е преследвал
жалбоподателя, към момента на настъпилото ПТП, доколкото се води друго
дело в същия съд за друго НП, издадено против жалбоподателя, в което е
изложена фактическа обстановка, че последният е бил преследван от друг
автомобил с марка „БМВ Х5“.
Допълнително развива доводи по отношение на наложеното му
наказание за третото вменено нарушение - лишаване от право да управлява
МПС за срок от 24 месеца. Сочи, че длъжностното лице не е посочило в
издадения талон за медицинско изследване медицинското заведение, в което
жалбоподателят е следвало да се яви за вземане на кръвна проба, последното
отразено в издадена от полицейския служител докладна записка като
техническа грешка. С оглед на горното счита, че незаконосъобразно е
вменено във вина на жалбоподателя обстоятелството, че не се е явил за
даване на кръвна проба за алкохол, което от своя страна обуславя отмяна на
процесното НП в тази му част.
Ответната страна: Началник Група към СДВР, ОПП-СДВР, надлежно
призована, не се представлява в съдебно заседание и не взема становище по
направените възражения в жалбата и по същество на делото.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и
становищата на страните, приема за установено следното от фактическа
и правна страна:
Жалбата е подадена в срока по чл.59, ал.2 от ЗАНН и от лице,
притежаващо активна процесуална легитимация да обжалва наказателното
постановление. Наказателното постановление е връчено лично на
жалбоподателя на 15.09.2021 г., а жалбата срещу него е изпратена по пощата
на 22.09.2021 г., съгласно отразеното в придружаващото преписката писмо,
т.е. в законоустановения 14-дневен преклузивен срок по чл.59, ал.2 от ЗАНН
за обжалване на НП, считано от датата на връчване, поради което жалбата се
явява процесуално допустима и следва да бъде разгледана по същество.
Разгледана по същество, жалбата е частично основателна.
От събраните по делото писмени и гласни доказателства се установява
следната фактическа обстановка:
На 13.02.2021 г., за времето от 19:00 часа до 07:00 часа на 14.02.2021 г.,
3
в гр.С., полицейските служители при 03 РУ-СДВР - Ц.М. и Т.В., изпълнявали
служебните си задължения като ППГ-364. Около 22:45 часа били изпратени
на местопроизшествие по подаден сигнал от ОДЧ, относно водач на лек
автомобил „Форд Галакси“, с рег.№хххххххх, сив на цвят, за който постъпили
данни от сигналоподателя, че се е движел по бул.“Александър
Стамболийски“ криволичейки, а на кръстовището с ул.“Алеко Туранджа“ се
качил на тротоара и се ударил в спирката на МГТ, след което се оттеглил към
бул.“Тодор Александров“. Полицейският патрул провел незабавно
заградителни мероприятия, като междувременно от ОДЧ получили
информация, че три автомобила – участници в ПТП, се намират на
бул.“Тодор Александров“ и ул.“Индже войвода“. Пристигайки на посоченото
място, контролните органи установили три автомобила и техните водачи,
както следва: лек автомобил „Форд Галакси“, с рег.№хххххххх, с водач ХР. Д.
ХР. /жалбоподателят/, лек автомобил „БМВ Х5“, с рег.№ххххххххххххххх,
черен на цвят, управляван от Валентин Ивайлов Иванов, и лек автомобил
„Субару Импреза“, с рег.№ххххххххххх. Длъжностните лица констатирали,
че и по трите автомобила има видими щети, като лекият автомобил,
управляван от жалбоподателя е бил със скъсана предна лява гума.
Полицейските служители от 03 РУ-СДВР останали на място до пристигане на
екип на Пътна полиция, а за направените констатации по получения сигнал за
водач на автомобил, предизвикал ПТП, отразили в изготвена докладна
записка.
За оказване на съдействие, на мястото пристигнал полицейски екип при
ОПП-СДВР в състав: мл.автоконтрольори А.Г. Д. и З. Н. Хр.. Полицейските
служители забелязали, че жалбоподателят се намирал в очевидно нетрезво и
неадекватно състояние, облечен с неподходящи за сезона летни дрехи, а в
автомобила си возел куче.
Въз основа на данните в попълнената декларация от заварения на място
водач на лек автомобил „Субару Импреза“, с рег.№ххххххххххх - Кристиян
Бойков Петров, свидетелите Д. и Х. посетили и мястото на съобщеното ПТП.
В хода на проверката установили, че жалбоподателят е управлявал лек
автомобил „Форд Галакси“, с рег.№хххххххх, в гр.С., по ул.“Александър
Стамболийски“, с посока на движение от бул.“Константин Величков“ към
ул.“Вардар“, като на кръстовището ул.“Алеко Туранджа“, поради
4
несъобразена скорост с пътните условия /мокър път, поради леко заснежена
пътна настилка/, първо се ударил в острова за безопасност отляво /бордюр/,
след което ударил с предната си част, стоящият отдясно на него лек
автомобил „Субору Импреза“, с рег.№ххххххххххх, в неговата странична
лява част, докато последният се намирал в спряно положение, поради червен
сигнал на светофарната уредба, а след това напуснал местопроизшествието.
Свидетелят Х. отразил направените констатации в хода на
извършената проверка в съставен на 13.02.2021 г., в 23:15 часа Протокол за
ПТП, с рег.№1477/13.02.2021 г., ведно със скица към него, в който описал
данните за двамата участници в ПТП, двете МПС-та, мястото на мястото на
реализиране на удара, видимите щети по двата автомобила, а като причина за
настъпването му посочил несъобразена скорост с пътните условия от водача
на МПС-1, управляван от жалбоподателя, както и обстоятелството, че същият
е напуснал местопроизшествието, но е спрян на бул.“Тодор Александров“ и
ул.“Индже войвода“.
На 13.02.2021 г., в 23:40 часа, контролните органи поканили
жалбоподателя да бъде изпробван за употреба на алкохол с техническо
средство „Алкотест Дрегер 7510“, №0207, което последният категорично
отказал да стори. Свидетелят Х. попълнил талон за изследване с бл.№080200,
в който отразил заявения отказ от водача на лек автомобил „Форд Галакси“, с
рег.№хххххххх, на 13.02.2021 г., в 23:40 часа, да бъде изпробван с техническо
средство „Алкотест Дрегер 7510“, както и времето от 40 минути за явяване в
медицинско заведение за извършване на лабораторно изследване за
определяне концентрацията на алкохол в кръвта и връчването на седем броя
стикери на водача. На 16.02.2021 г., свидетелят Х. изготвил докладна записка
до началника на ОПП-СДВР, в която посочил, че в издадения от него талон за
медицинско изследване, поради допусната техническа грешка, е пропуснал да
посочи мястото за явяване за вземане на кръвна проба, а като такова следва да
се счита МБАЛ „Св.Анна“. Жалбоподателят останал да спи в лекия си
автомобил на мястото на проверката и не се явил за вземане на кръвна проба.
Въз основа на направените констатации в хода на извършената
проверка, компетентно длъжностно лице: мл.автоконтрольор при ОПП-СДВР
– А.Г. Д., в присъствието на един свидетел при установяване на нарушението
и съставяне на акта: З. Н. Хр. /също служител при ОПП-СДВР/, съставил
5
АУАН, Серия GA, бл.№375378, на 14.02.2021 г., против ХР. Д. ХР., за това,
че:
На 13.02.2021 г., в 22:40 часа, в гр.С., по бул.“Александър
Стамболийски“, от бул.“Константин Величков“ към ул.“Вардар“, управлява
личния си лек автомобил „Форд“, с рег.№хххххххх, като на кръстовището с
ул.“А.Туранджа“, поради движение с несъобразена с мокрия път скорост,
реализира леко ПТП с бордюра отляво и лек автомобил „Субару“, с рег.
№ххххххххххх – отдясно, след което същия напуска ПТП, без да уведоми
органите на МВР. Същият е спрян на кръстовището на бул.“Тодор
Александров“ и ул.“Индже войвода“. Съставен още един брой АУАН.
Водачът отказва да бъде изпробван за наличието на алкохол в дъха с
техническо средство „Алкотест Дрегер 7510“, с №0207, в 23:40 часа. Издаден
талон за медицинско изследване №080200. Издаден ЗППАМ №359. Седем
броя стикери остават във водача.
Актосъставителят посочил като виновно нарушение разпоредбите на
чл.20, ал.2 от ЗДвП, на чл.123, ал.1, т.2, б.“а“ от ЗДвП и на чл.174, ал.3, пр.1
от ЗДвП.
Актосъставителят отразил в АУАН, че от нарушението са причинени
имуществени вреди, описани в Протокол за ПТП №1785499, а като
доказателства за извършеното нарушение са иззети СУМПС, СРМПС и два
броя регистрационни табели с №хххххххх.
АУАН е предявен лично на жалбоподателя на датата на неговото
съставяне – на 14.02.2021 г., но същият отказал да го подпише и да получи
екземпляр от него, които обстоятелства били удостоверени с подписа на
свидетеля З. Н. Хр..
Жалбоподателят не се е възползвал от правото си да представи писмени
възражения в законоустановения 3-дневен срок по реда на чл.44, ал.1 от
ЗАНН.
Въз основа на направените констатации в съставения АУАН,
компетентно длъжностно лице: Началник Група към СДВР, ОПП-СДВР,
надлежно упълномощен със Заповед №8121з-515/14.05.2018 г., издадена от
министъра на вътрешните работи, издал НП №21-4332-003027 на 25.02.2021
г., против ХР. Д. ХР., в което след като възпроизвел изцяло описаната в акта
6
фактическа обстановка, наложил на жалбоподателя административни
санкции, както следва:
-На основание чл.179, ал.2, пр.1 т ЗДвП - административно наказание
глоба в размер на 200 лева, за нарушение на чл.20, ал.2 от ЗДвП;
-На основание чл.175, ал.1, т.5 от ЗДвП – кумулативно две
административни наказания - глоба в размер на 200 лева и лишаване от право
да управлява МПС за срок от 6 месеца, за нарушение на чл.123, ал.1, т.2, б.“а“
от ЗДвП;
-На основание чл.174, ал.3, пр.1 от ЗДвП – кумулативно две
административни наказания - глоба в размер на 2000 лева и лишаване от
право да управлява МПС за срок от 24 месеца, за нарушение на чл.174, ал.3
от ЗДвП.
Изложената фактическа обстановка, съдът прие за установена, въз
основа на събраните по делото гласни доказателства: показанията на
свидетелите А.Г. Д. и З. Н. Хр., които съдът кредитира с доверие, тъй като
изхождат от лица, даващи показания за непосредствено възприетото от тях
при изпълнение на служебните задължения, без наличие на данни за
възможна заинтересованост от изхода на делото, а показанията им са
последователни, обективни и изцяло кореспондират с данните от
приложените по делото писмени доказателства; както и от приобщените
писмени доказателства: процесните АУАН и НП в оригинал; докладна
записка за посетено местопроизшествие по сигнал от полицейски служители
при 03 РУ-СДВР на 13.02.2021 г.; докладна записка от полицейски служител
при ОПП-СДВР, относно допусната техническа грешка в издаден талон за
медицинско изследване от 16.02.2021 г.; декларация от Кристиян Бойков
Петров; Протокол за ПТП с рег.№1477/13.02.2021 г., ведно със скица към
него; справка картон за водач ХР. Д. ХР.; Заповед №8121к-13140/23.10.2019
г., издадена от министъра ва вътрешните работи, ведно с акт за встъпване в
длъжност от 29.10.2019 г.; Заповед №8121з-515/14.05.2018 г., издадена от
министъра на вътрешните работи.
При така установената фактическа обстановка, съдът приема за
установено следното от правна страна:
АУАН и НП са издадени от компетентни органи, съгласно приложените
7
по делото Заповед №8121з-515/14.05.2018 г., Заповед №8121к-
13140/23.10.2019 г., и двете издадени от министъра ва вътрешните работи,
ведно с акт за встъпване в длъжност от 29.10.2019 г., в кръга на техните
функции и по предвидените в закона форма и ред, както и в сроковете по
чл.34 от ЗАНН.
По отношение на първото вменено нарушение на жалбоподателя, съдът
не констатира допуснати в хода на административнонаказателното
производство съществени нарушения на процесуалните правила, които да са
ограничили правото му на защита, до степен да не може да разбере за какво
нарушение е санкциониран. Правилно е приложен и материалния закон.
На основание събраните по делото доказателства, съдът намира, че е
установена описаната в АУАН и НП фактическа обстановка, каято принципно
не се оспорва от жалбоподателя, доколкото същият не оспорва, че на
посочените дата, час и място е управлявал личното си МПС – лек автомобил
„Форд Галакси“, с рег.№хххххххх, както и реализирания удар в бордюр, при
завой надясно.
Посочената в АУАН и НП като виновно нарушена разпоредба на чл.20,
ал.2 от ЗДвП, вменява на водачите на пътни превозни средства, при избиране
скоростта на движението да се съобразяват с атмосферните условия, с релефа
на местността, със състоянието на пътя и на превозното средство, с
превозвания товар, с характера и интензивността на движението, с
конкретните условия на видимост, за да бъдат в състояние да спрат пред
всяко предвидимо препятствие. Водачите са длъжни да намалят скоростта и в
случай на необходимост да спрат, когато възникне опасност за движението.
От събраните по делото доказателства се установява по безспорен начин, че
жалбоподателят не е изпълнил това си задължение като водач на МПС.
Същият не е съобразил скоростта си на движение с конкретните пътни
условия, а именно, че пътната настилка през месец февруари е била леко
заснежена, вследствие на което пътя е бил мокър, което е станало причина да
реализира ПТП първо в бордюра отляво, а след това и ПТП със спрелият
отдясно на него лек автомобил „Субару Импреса“, с рег.№ххххххххххх, който
ударил с предната си част в страничната му лява част, докато неговият водач
– Кристиян Бойков Петров, изчаквал червения сигнал на светофарната уредба
на процесното кръстовище, вследствие на което са настъпили имуществени
8
вреди и за двата автомобила, които изцяло отговарят на описания механизъм
на настъпване на ПТП-то. Видно от саморъчно попълнената декларация от
Кристиян Петров е, че пътната настилка е била леко заснежена, а процесното
ПТП е настъпило в тъмната част на денонощието и на осветен път в населено
място, при движение на къси светлини, а в съставения Протокол за ПТП, като
причина за настъпване на процесното ПТП, е отразено именно
несъобразената скорост на движение на управлявания от жалбоподателя
автомобил с пътните условия – мокър път. В подкрепа на горните факти са и
отразените данни в изготвената докладна записка от полицейските служители
при 03 РУ-СДВР, относно подаден сигнал за криволичещ по пътя лек
автомобил, станал причина за ПТП, както и събраните по делото гласни
доказателства, относно неадекватното състояние на жалбоподателя,
включително и несъобразеното му облекло със зимните условия.
Следователно, с действията си, изразяващи се в движение с несъобразена със
състоянието на пътя /мокър път/ скорост, в резултат на което не е бил в
състояние да спре управлявания от него автомобил, при което е реализирал
две ПТП-та с имуществени вреди, жалбоподателят е осъществил от обективна
и субективна страна състава на вмененото му първо нарушение – по чл.20,
ал.2 от ЗДвП. Скоростта на движение се явава несъобразена, тъй като е била
неподходяща с конкретните условия на пътя, щом движението със същата е
довело да настъпване на ПТП с имуществени вреди. Без значение за
съставомерността на деянието е кой от водачите на двете ударени МПС-та е
последвал нарушителя, поради което и направеното възражение от
жалбоподателя, че му е издадено друго НП, въз основа на АУАН, в който е
изложена фактическа обстановка, че е бил преследван от лек автомобил
„БМВ Х5“, се явява неоснователно. В тази връзка следва да се посочи, че в
изготвената докладна записка от полицейските служители при 03 РУ-СДВР
са описани, като заварени на място, различно от процесното
местопроизшествие и в близост до него, три автомобила и техните водачи,
сред които и описания в настоящите АУАН и НП лек автомобил „Субару
Импреза“, с рег.№ххххххххххх. Това дава основание на съда да приеме, че
очевидно и този автомобил е имал причина да последва и е последвал
напусналия местопроизшествието нарушител.
С оглед на така събраните доказателства, направеното възражение в
жалбата за недоказаност на първото вменено нарушение, се явява
9
неоснователно. Следва да се отбележи, че липсата на посочени доказателства,
потвърждаващи описаното първо нарушение в процесното НП, не съставлява
съществено по тежест процесуално нарушение по смисъла на чл.57, ал.1, т.5
от ЗАНН, доколкото защитата е организирана с оглед на описаните в
санкционния акт факти, а не с оглед на доказателствата, потвърждаващи
неговото извършване. В процесните АУАН и НП се съдържа подробно
описание на първото нарушение и фактическите обстоятелства, при които то
е извършено, а това е позволило на жалбоподателя в достатъчна степен да
разбере за какво нарушение е наказан, респективно да организира адекватно и
ефективно защитата си. Същевременно, така описаната в АУАН и НП
фактическа обстановка се установява по безспорен начин от всички събрани
по делото доказателства. Неоснователно се явява направеното възражение от
жалбоподателя за наличие на пропуски и неточности в показанията на
свидетелите Д. и Х., доколкото макар и да са налице несъществени такива, то
очевидно се дължат на липса на спомен за конкретния случай и по същество
не водят до промяна на описаната в АУАН и НП фактическа обстановка.
Предвид изложеното по-горе, съдът намира, че актосъставителят
правилно е квалифицирал поведението на жалбоподателя като нарушение на
чл.20, ал.2 от ЗДвП, а наказващият орган правилно е ангажирал неговата
отговорност на основание санкционната разпоредба на чл.179, ал.2, пр.1 от
ЗДвП. Посочената разпоредба предвижда на виновния водач да се налага
глоба в размер на 200 лева, когато поради движение с несъобразена скорост,
причини ПТП. Настоящият случай е такъв, доколкото жалбоподателят е
реализирал ПТП, именно поради движение с несъобразена скорост със
състоянието на пътя – мокър път. Законодателят е предвидил наказание
глоба във фиксиран размер и доколкото с НП е наложена на жалбоподателя
глоба именно в така предвидения размер от 200 лева, съдът няма правомощия
да я изменя в насока нейното намаляване. Предвид гореизложеното, съдът
намира, че обжалваното НП следва да бъде потвърдено в тази му част, като
правилно и законосъобразно издадено.
По отношение на второто вменено нарушение на жалбоподателя с
процесното НП, съдът намира, че още в началната фаза на производството е
допуснато съществено нарушение на процесуалните правила, предпоставило
и неправилно приложение на материалния закон, довело до ограничаване
10
правото на защита на санкционираното лице да разбере за какво точно
нарушение е наказано. В случая изложената в АУАН и НП фактическа
обстановка не съответства на дадената правна квалификация на нарушението,
в какъвто смисъл направеното възражение в жалбата се явява основателно. В
двата акта се твърди, че жалбоподателят е напуснал ПТП, без да уведоми
органите на МВР, което на практика е така, но от събраните по делото
доказателства става ясно, че в резултат на процесното ПТП са настъпили само
имуществени вреди и няма пострадали лица. Същевременно, вменената като
нарушена разпоредбата на чл.123, ал.1, т.2, б.“а“ от ЗДвП, предвижда
задължение за водача, участник в ПТП, да уведоми компетентната служба на
МВР, когато при произшествието са пострадали хора. Когато при
произшествието са причинени само имуществени вреди, разпоредбата на
чл.123, ал.1, т.3 от ЗДвП предвижда други задължения за участниците в ПТП
в различни хипотези, които биха могли да настъпят, но само когато водачът е
спрял, без да създава опасност за движението, за да установи какви са
последиците от произшествието. Очевидно в настоящия случай,
жалбоподателят не е спрял, а е напуснал местопроизшествието, поради което
е осъществил състава на нарушение, предвидено в разпоредбата на чл.123,
ал.1, т.1 от ЗДвП, каквото фактическо и юридическо обвинение не му е било
предявено. С оглед на горното, съдът намира, че процесното НП в тази му
част следва да бъде отменено, като неправилно и незаконосъобразно
издадено.
По отношение на третото вменено нарушение на жалбоподателя с
процесното НП, съдът намира, че в хода на административнонаказателното
производство не са допуснати съществени процесуални нарушения, които да
са ограничили правото на защита на наказаното лице. Наказващият орган
правилно е установил фактическата обстановка, като съдът констатира липса
на съществено несъответствие, между изложената такава в АУАН и НП,
което да води до неяснота на това вменено нарушение. Правилно е приложен
и материалния закон. Съгласно разпоредбата на чл.175, ал.3 от ЗДвП, водач
на МПС, трамвай или самоходна машина, който откаже да му бъде извършена
проверка с техническо средство за установяване употребата на алкохол в
кръвта и/или с тест за установяване употребата на наркотични вещества или
техни аналози или не изпълни предписанието за изследване с доказателствен
анализатор или за медицинско изследване и вземане на биологични проби за
11
химическо лабораторно изследване за установяване на концентрацията на
алкохол в кръвта му, и/или химико-токсилогично лабораторно изследване за
установяване на употребата на наркотични вещества или техни аналози, се
наказва с лишаване от право да управлява МПС за срок от две години и глоба
2000 лева. От събраните по делото доказателства се установява по безспорен
начин, че с действията си жалбоподателят е осъществил от обективна и
субективна страна състава на вмененото му административно нарушение по
чл.174, ал.3, пр.1 от ЗДвП. По категоричен начин бе установено от
доказателствата по делото, че на процесните дата, час и място,
жалбоподателят, като водач на МПС, е бил обект на извършена проверка с
техническо средство „Алкотест Дрегер 7210“, с №0207, за употреба на
алкохол, в хода на която е отказал да даде проба, чрез категорично заявен
отказ да бъде тестван. Съставомерното поведение на жалбоподателя се
изразява в самия отказ да бъде тестван за употреба на алкохол с техническо
средство – поведение, което е бил длъжен да предприеме, след като е бил
изрично поканен от надлежен орган – полицейски служител, изпълняващ
функциите на младши автоконтрольор, да извърши това. В хода на съдебното
следствие не се опроверга презумтивната доказателствена сила на съставения
АУАН в тази му част, напротив – посоченото в него се потвърждава от
показанията на разпитаните свидетели и приложените писмени доказателства
по делото, а направеното възражение в жалбата за недоказаност на
нарушението и несъответствие на описаната фактическа обстановка в АУАН
и НП с дадената правна квалификация, се явява неоснователно. Причините за
отказа на жалбоподателя да бъде тестван за употреба на алкохол с техническо
средство, са без значение за състовомерността на нарушението. В настоящия
случай, в обстоятелствената част, както на съставения АУАН, така и на
издаденото въз основа на него НП, ясно е посочено в какво се състои
незаконосъобразното поведение на жалбоподателя, а именно: в отказ да бъде
изпробван с техническо средство за употреба на алкохол с техническо
средство, индивидуализирано по тип и модел. Съгласно Тълкувателно
решение №13/20.12.2021 г. по т.д.№1/2021 г. на ОС на ВАС, отказите по
чл.174, ал.3 от ЗДвП на водач за извършване на проверка за наличие на
алкохол и/или наркотични вещества в кръвта, са две самостоятелни
административно нарушения, като в този случай е приложима нормата на
чл.18 от ЗАНН. С оглед на така даденото задължително тълкуване съдът
12
намира, че правилно наказващият орган е наложил само едно наказание на
жалбоподателя за едно нарушение, а именно: за неговия отказ да бъде тестван
за употреба на алкохол в кръвта с техническо средство. С оглед на горното,
без значение за съставомерността на деянието е отразеното обстоятелство в
НП, че „лицето не е дало кръв“ и установеният по делото факт, че в
издадения талон за медицинско изследване не е посочено лечебното
заведение, което жалбоподателят е трябвало да посети, защото в санкционния
акт липсва фактическо и юридическо обвинение за нарушение, изразяващо се
в отказ на дееца да изпълни преписание за медицинско изследване и вземане
на биологични проби за установяване на концентрацията на алкохол в кръвта.
Без значение за съставомерността на деянието е и направеното
възпроизвеждане от наказващия орган на част от съдържанието на правната
норма на чл.174, ал.3 от ЗДвП, доколкото това не задължителен реквизит на
НП по смисъла на чл.57, ал.1 от ЗАНН.
За нарушението по чл.174, ал.3, пр.1 от ЗДвП, законодателят е
определил наказанията във фиксиран размер, без възможност за
диференцирането им. Наказващият орган правилно е наложил на
жалбоподателя с процесното НП наказанията в предвидения от закона размер.
Правилно, с оглед данните от справката картон на водача е съобразил и
факта, че жалбоподателя е правоспособен водач към датата на извършване на
нарушението, доколкото има издадено СУМПС на 29.06.2016 г. от категория
„В“, валидно до 24.07.2024 г., и с процесното НП му е наложил освен
наказанието глоба, но и кумулативно предвиденото наказание лишаване от
право да управлява МПС. Неоснователно е направеното възражение от
жалбоподателя за незаконосъобразност на наложеното наказание лишаване от
право да управлява МПС за срок от 24 месеца, а и на санкционния акт, поради
допуснато процесуално нарушение на чл.57, ал.1, т.9 от ЗАНН. Новата т.9 на
посочената разпоредба е влязла в сила на 23.12.2021 г. и към датата на
издаване на процесното НП – 25.02.2021 г., наказващият орган обективно не е
бил нормативно задължен да съобрази и нейното предписание.
Предвид гореизложеното, съдът намира, че обжалваното НП следва да
бъде потвърдено в първата и третата му част, като правилно и
законосъобразно издадено, а във втората му част – отменено, като
незаконосъобразно издадено.
13
По разноските:
На основание чл.63д от ЗАНН, в производството пред районния и
административния съд, както и в касационното производство страните имат
право на присъждане на разноски по реда на АПК. С оглед изхода от спора –
потвърдено НП в двете му части и отмяна в едната му част, претенцията на
жалбоподателя за присъждане на направените по делото разноски се явява
частично основателна. В тази връзка, съгласно чл.143, ал.1 от АПК, когато
съдът отмени обжалвания административен акт или отказа да бъде издаден
административен акт, държавните такси, разноските по производството и
възнаграждението за един адвокат, ако подателят на жалбата е имал такъв, се
възстановяват от бюджета на органа, издал отменения акт или отказ. Когато
съдът отхвърли оспорването или оспорващият оттегли жалбата, подателят на
жалбата заплаща всички направени по делото разноски, включително
минималното възнаграждение за един адвокат, определено съгласно
наредбата по чл.36, ал.2 от ЗА, ако другата страна е ползвала такъв. Липсва
обаче изрична уредба как следва да се процедира, ако искането за отмяна на
административен акт е частично уважено и частично отхвърлено. По този
въпрос, съгласно препращащата норма на чл.144 от АПК приложение
намират общите правила на чл.78 от ГПК, в който е проведен принципът, че
страните имат право на разноски съразмерно с уважената, респективно
отхвърлената част от искането. При приложение на този принцип и двете
страни в настоящото производство биха имали право на разноски по
съразмерност, пропорционално на уважената/отхвърлената част от жалбата.
Административнонаказващият орган обаче не е представляван от
юрисконсулт, не е направил разноски за адвокатско представителство, поради
което разноски не следва да му се присъждат. Жалбоподателят е доказал
заплащане на 650 лева за адвокатски хонорар, за което прилага договор за
правна защита и съдействие. В настоящия казус, съразмерно с уважената част,
следва да бъде заплатена сумата от 300 лева, доколкото съдът прие жалбата за
основателна единствено по отношение на наложено наказание глоба в размер
на 200 лева. Ето защо искането за разноски следва да бъде уважено по
съразмерност и на жалбоподателя да бъдат заплатени разноски в размер на
300 лева, който съответства на установения минимум по чл.18, ал.2, във вр. с
чл.7, ал.2 от Наредба №1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения, платими от СДВР към МВР.
14
Водим от горните мотиви, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА на основание чл.63, ал.2, т.5, във вр. с ал.9, във вр.с
ал.1, във вр. с чл.58д, т.1 от ЗАНН, НАКАЗАТЕЛНО ПОСТАНОВЛЕНИЕ
№21-4332-003027/25.02.2021 г., издадено от Началник Група към СДВР,
ОПП-СДВР, в частта, в която на ХР. Д. ХР., ЕГН **********, с адрес гр.С.,
ж.к.“хххххххххх“ №30, ет.3, ап.12, на основание чл.179, ал.2, пр.1 от ЗДвП е
наложено административно наказание глоба в размер на 200 лева, за
нарушение на чл.20, ал.2 от ЗДвП и на основание чл.174, ал.3, пр.1 от ЗДвП са
наложени кумулативно две административни наказания - глоба в размер на
2000 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 24 месеца, за
нарушение на чл.174, ал.3 от ЗДвП, като ПРАВИЛНО и
ЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
ОТМЕНЯ на основание чл.63, ал.2, т.1, във вр. с ал.3, т.1 и т.2, във вр.с
ал.1, във вр. с чл.58д, т.1 от ЗАНН, НАКАЗАТЕЛНО ПОСТАНОВЛЕНИЕ
№21-4332-003027/25.02.2021 г., издадено от Началник Група към СДВР,
ОПП-СДВР, в частта, в която на ХР. Д. ХР., ЕГН **********, с адрес гр.С.,
ж.к.“хххххххххх“ №30, ет.3, ап.12, на основание чл.175, ал.1, т.5 от ЗДвП са
наложени кумулативно две административни наказания - глоба в размер на
200 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 6 месеца, за
нарушение на чл.123, ал.1, т.2, б.“а“ от ЗДвП, като НЕПРАВИЛНО и
НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
ОСЪЖДА на основание чл.63д от ЗАНН, СТОЛИЧНА ДИРЕКЦИЯ
НА ВЪТРЕШНИТЕ РАБОТИ към Министерство на правосъдието, да
заплати на ХР. Д. ХР., ЕГН **********, с адрес гр.С., ж.к.“хххххххххх“ №30,
ет.3, ап.12, сумата от 300 лева /триста лева/, представляваща направени
разноски в настоящото производство.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред
Административен съд С.-град на основанията, предвидени в НПК, и по реда
на Глава 12 от АПК, в 14–дневен срок от получаване на съобщението от
страните, че е изготвено.
15
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
16