Присъда по дело №497/2020 на Районен съд - Свиленград

Номер на акта: 3
Дата: 17 март 2021 г. (в сила от 31 март 2022 г.)
Съдия: Добринка Димчева Кирева
Дело: 20205620200497
Тип на делото: Наказателно дело от общ характер
Дата на образуване: 2 септември 2020 г.

Съдържание на акта

ПРИСЪДА
№ 3
гр. Свиленград , 17.03.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СВИЛЕНГРАД, ТРЕТИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ в
публично заседание на седемнадесети март, през две хиляди двадесет и първа
година в следния състав:
Председател:Добринка Д. Кирева
при участието на секретаря Цвета И. Данаилова
и прокурора Цветослав Лазаров Иванов (РП-Свиленград)
като разгледа докладваното от Добринка Д. Кирева Наказателно дело от общ
характер № 20205620200497 по описа за 2020 година
ПРИСЪДИ:


І.ПРИЗНАВА подсъдимият К. Б. К. с ЕГН **********, роден на 29.08.1994г. в
гр.Харманли, обл. Хасково, българин,български гражданин, живущ в **********,
неженен, осъждан, основно образование, безработен

за ВИНОВЕН в това, че:

На 05.03.2019г. на ГКПП“Капитан Андреево“ - шосе, влязъл през границата на
страната от Република Турция в Република България, без разрешение на надлежните органи
на властта - престъпление по чл.279 ал.1 от Наказателния кодекс

поради което и на основание чл.279, ал.1 вр.с чл.54 от НК го ОСЪЖДА на наказание
1
„ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА” за срок от 8/осем/месеца и „ГЛОБА” в размер на
150лева.

ПОСТАНОВЯВА на основание чл.57, ал.1, т.3 от ЗИНЗС така наложеното наказание
“Лишаване от свобода” в размер на 8/осем/месеца, да бъде изтърпяно при първоначален
“ОБЩ” режим.

ОПРЕДЕЛЯ на основание чл.25, ал.1 във вр. чл.23, ал.1 от НК на подсъдимия К. Б.
К. с ЕГН **********, едно общо, най-тежко от тях наказание, измежду наказанията,
наложени му по настоящото НОХД №497/2020г. по описа на РС Свиленград и по НЧХД
№274/2018г. по описа на РС Харманли, а именно „ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА” за срок
8/осем/ месеца.
ПОСТАНОВЯВА на основание чл.57, ал.1, т.3 от ЗИНЗС така наложеното общо
наказание “Лишаване от свобода” в размер на 8/осем/месеца, да бъде изтърпяно при
първоначален “ОБЩ” режим.
ПРИСЪЕДИНЯВА на основание чл.25,ал.1 вр с чл.23,ал.3 от НК към така
определеното общо наказание „Лишаване от свобода” и наказанието „ГЛОБА „ в размер на
150 лева ,наложено му по НОХД №497/2020г. по описа на РС Свиленград
ПРИСПАДА на основание чл.25,ал.3 от НК от така определеното общо наказание
„ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА”, времето през което подсъдимия К. Б. К. с ЕГН **********
е търпял наказание „ПРОБАЦИЯ”, наложено му по НЧХД №274/2018г. по описа на РС
Харманли,КАТО два дни Пробация се зачитат за един ден Лишаване от свобода.
ПРИВЕЖДА на основание чл.68, ал.1 от НК наложеното на подсъдимия К. Б. К. с
ЕГН ********** с Определение № 38/17.11.2017г. по НОХД № 668/2017 година по описа
на ОС – Хасково, наказание „Лишаване от свобода” за срок от 6 (шест) месеца, което да
бъде изтърпяно изцяло, ефективно и преди наказанието, наложено му по настоящото дело.

ПОСТАНОВЯВА на основание основание чл.57, ал.1, т.3 от ЗИНЗС така приведеното
наказание “Лишаване от свобода” в размер на 6 (шест) месеца, наложено на К. Б. К. с ЕГН
********** с Определение № 38/17.11.2017г. по НОХД № 668/2017 година по описа на ОС
– Хасково, да бъде изтърпяно при първоначален “ОБЩ” режим.

ПОСТАНОВЯВА, на основание чл. 301, ал. 1, т. 11 от НПК, вещественото
2
доказателство -1бр.СД ДА ОСТАНЕ приложен по делото.

ОСЪЖДА на основание чл. 189, ал. 3 от НПК, подсъдимия К. Б. К. с ЕГН
**********. със снета по делото самоличност, ДА ЗАПЛАТИ в полза на ДЪРЖАВАТА
по сметка на РД“ГП“ Елхово направените в досъдебното разноски за експертиза в размер
на 768,60лева, както и ДА ЗАПЛАТИ по сметка на РС Свиленград в полза на ВСС
направените по делото разноски за явяване на вещите лица в съдебно заседание в размер на
80.00 лв., както и по Бюджета на съдебната власт държавна такса в размер на по 5 лв. (пет
лева), при служебно издаване на Изпълнителен лист, вносима по сметката на Районен съд –
Свиленград.

Присъдата подлежи на обжалване и протест пред Окръжен съд Хасково в
петнадесет дневен срок,считано от днес.

Съдия при Районен съд – Свиленград: _______________________
3

Съдържание на мотивите

МОТИВИ към присъда по НОХД № 497/2020 г. на РС- Свиленград

С Обвинителен акт по Досъдебно производство №55/2019година по описа на ГПУ-
Свиленград и пр. преписка с вх. № 488/2019г. по описа на Районна прокуратура –
Свиленград,сега Районна прокуратура Хасково , Териториално отделение Свиленград, Ц.Л.
–Прокурор при Районна прокуратура – Свиленград,сега Районна прокуратура Хасково ,
Териториално отделение Свиленград повдига обвинение на:
Подсъдимия К. Б. К. с ЕГН **********, роден на ***** в гр.Харманли, обл. Хасково,
българин,български гражданин, живущ в **********, неженен, осъждан, основно
образование,безработен , за това, че: на 05.03.2019г. на ГКПП“Капитан Андреево“ - шосе,
влязъл през границата на страната от Република Турция в Република България, без
разрешение на надлежните органи на властта - престъпление по чл.279 ал.1 от
Наказателния кодекс.
След изслушване на страните по въпросите предвидени в чл.248,ал.1 от НПК ,съдът на
основание чл. 248, ал. 6 от НПК се е произнесъл по въпросите по чл. 248, ал. 1 от НПК.
Участващият по делото прокурор, поддържа обвинението, така както е предявено с
обвинителния акт. Изразява становище същото да е безспорно доказано от обективна и
субективна страна, при изцяло потвърдена фактическата обстановка от събраните
доказателства в хода на процеса, както и установени съставомерните –обективни и
субективни признаци на вмененото престъпление по възведената правна квалификация,така
също и неговото извършване и авторството му в лицето на подсъдимия. Поради това,
прокурорът пледира за признаването му за виновен и осъждането му, като му бъде наложено
предвиденото в чл.279,ал.1 НК наказание, което да се индивидуализира при условията на
чл.54 НК при превес на отегчаващите вината обстоятелства,като подробно се мотивира в
тази насока. Представителя на РП Хасково,ТО Свиленград предлага на съда на подсъдимия
да бъде наложено наказание Лишаване от свобода в размер на 1 година и 2 месеца,което да
изтърпи при първоначален общ режим и глоба в размер на 150лева.Пледира също съда да
групира наложеното наказание по настоящото с осъждането по НЧХД №274/2018г. по описа
на РС Харманли,като му наложи по тежкото такова,а именно Лишаване от свобода,което да
изтърпи при първоначален общ режим, както и да присъедини наказанието глоба и да
приспадне изтърпяната част от наказанието Пробация,наложеното му по НЧХД №274/2018г.
по описа на РС Харманли. Също така счита,че са налице предпоставките на чл.68 от НК
спрямо осъждането по НОХД № 668/2017 година по описа на ОС – Хасково. Претендира
присъждане на разноски в тежест на подсъдимия и произнасяне на съда относно
веществените доказателства по делото.
Подсъдимият К. Б. К. заявява,че разбира обвинението и не се признава за виновен.Не
оспорва,че на процесната дата посочена в ОА е преминал държавната граница от България за
Турция през ГКПП Капитан Андреево,но отрича при завръщането му да е влезнал в
България без знанието и разрешението на надлежните органи на властта,като доводът му
е,че бил проверен,но тази проверка не била отразена в съответната система на гранична
полиция,което според подсъдимия ставало редовно и спрямо различни лица,когато имало
струпвания на държавната граница.

Защитникът му адв.Д.С. пледира за оправдаване на подсъдимият,като излага подробни
съображения в тази насока,в частност,че било конституционно право на подсъдимият да се
1
завръща в страната,доколкото бил български гражданин. Подробно се мотивира защо
според защитата липсват обективните и субективни признаци на твърдяното престъпление.
Алтернативно пледира,съдът да му наложи наказание Пробация.
По същество подсъдимия се придържа към казаното от защитника си.В правото си на
последна дума,подсъдимият пледира съдът да му наложи наказание пробация.
По делото са събрани писмени и гласни доказателства, които анализирани поотделно
и в съвкупност, дават основание на съда да приеме за установено следното от
фактическа страна:
Подсъдимият К. Б. К. бил роден в Харманли ,но живеел в село Свирково, общ.
Симеоновград, обл. Хасково. Също често минавал през българския ГКПП „Капитан
Андреево“ – шосе ,като за периода 01.01.2019г. до 10.03.2019г. преминаванията му били
общо 171 пъти, в повечето случаи като пешеходец ,като от излизанията му от страната и
влизането му в Р.Турция до влизането му от Р.Турция обикновено времето било около от
1час до около 3часа.
На 05.03.2019 год. подс. К. Б. К. решил да отиде до безмитния магазин на територията
на турския ГКПП „Капъ куле“, от където да закупи цигари и да ги внесе в Р. България бе да
ги декларира пред граничните полицаи и митническите служители на ГКПП „Капитан
Андреево“ – шосе. подс. К. Б. К. преминал, като пешеходец през ГКПП „Капитан
Андреево“ – шосе, като излязъл от Р. България в 17:57 ч. Излизането на подс. К. Б. К. от Р.
България било отразено в АИС-Граничен контрол /л.32 от досъдебното производство/ от
дежурния полицейски служител.
Влизането на подс. К. Б. К. в ГКПП „Капитан Андреево“ – шосе било забелязано от
свидетелите Г. В. Д. и И.М. Ангелов – полицейски служители от ГПУ-Свиленград, които
изпълнявали служебните си задължения във връзка с оперативно издирвателната дейност.
Понеже подс. К. Б. К. извършвал нерегламентиран пренос на стоки /контрабанда/ през
ГКПП „Капитан Андреево“ – шосе, обстоятелство известно на свидетелите Д. и Ангелов, те
уведомили дежурния полицейски служител – мл. инспектор С. В. С. , разпределен на
принципа на „фонова ротация“ да извършва наблюдение в района на „Първа бариера“, че
подс. К. Б. К. се намирал на трасе „Излизащи леки автомобили“ и при излизане на
подсъдимия от територията на ГКПП „Капитан Андреево“ – шосе, св. С. да ги уведоми.
Св. С. служебно познавал подс. К. Б. К. и започнал да води наблюдение за евентуално
негово излизане от територията на ГКПП „Капитан Андреево“ – шосе. Около 18:00 часа
подс. К. Б. К. напуснал територията на граничния пункт през трасе „Излизащи леки
автомобили“.Св. С. уведомил свидетелите Д. и Ангелов за това обстоятелство, като получил
указание да продължи да наблюдава района за влизане на подс. К. Б. К. обратно на
територията на ГКПП „Капитан Андреево“ – шосе. След напускане на територията на
българския граничен пункт, подс. К. Б. К. отишъл в безмитния магазин на територията на
турския ГКПП „Капъ куле“, от където купил 6 стека с цигари без бандерол, които облепил
по тялото си с тиксо и така смятал да ги пренесе през ГКПП „Капитан Андреево“ – шосе,
като по този начин искал да избегне митническата проверка.
Подс. К. Б. К. тръгнал да се връща обратно към ГКПП „Капитан Андреево“ – шосе,
като в междинното пространство между турския и българския граничен пункт срещнал
трима мъже, които го предупредили, че на линията на паспортна и митническа проверка
имало оперативни работници от гранична полиция и извършвали проверка на минаващите
пеша за укрити стоки. След полученото предупреждение подс. К. Б. К. продължил пеша към
2
линията за паспортна и митническа проверка. Около 18:45 ч. влязъл на територията на
ГКПП „Капитан Андреево“ – шосе през „първа бариера“. Дежурният полицейски служител
– св. С. забелязал подс. К. Б. К. . Св. С. веднага изпълнил дадените му указания и по
телефона уведомил св. Д. за влизането на подс. К. Б. К. на територията на ГКПП „Капитан
Андреево“ – шосе, след което продължил да изпълнява служебните си задължения. Всички
тези действия от страна на полицейските служители били предприети, защото подс. К. Б. К.
при преминаването си през на ГКПП „Капитан Андреево“ – шосе винаги се опитвал или да
избегне или да заобиколи митническата проверка, като се смесвал с пътниците от
преминаващите автобуси, които чакали да им бъде извършена паспортна проверка и да
бъдат допуснати да влязат в Р. България.
Св. Д. отишъл в района на „Трета бариера“ за да изчака подс. К. Б. К. и да го върне на
линията за извършване на митническа проверка. Св. Д. предупредил и св. П. Ц. Г. –
полицейски служител от ГПУ-Свиленград, който изпълнявал служебните си задължения в
района на „Трета бариера“ влизащи в страната товарни автомобили да извършва
наблюдение за подс. К. Б. К. , ако се появи в зоната му за отговорност и да бъде върнат за
извършване на митническа проверка.
Междувременно подс. К. Б. К. след преминаването си през „Първа бариера“ и
влизането си в ГКПП „Капитан Андреево“ – шосе се движел покрай оградата разделяща
трасе „Влизащи в страната леки автомобили и автобуси“ и трасе „Излизащи от страната
товарни автомобили“. Стигнал до линията за извършване на паспортна и митническа
проверка, където до оградата имало четири автобуса, които чакали да им бъде извършена
проверка и да бъдат допуснати да влязат в Р. България. Подс. К. Б. К. както обикновено се
смесил с чакащите пътници от автобусите. Останал известно време, в близост до чакащите
автобуси. Успял да види, че на линията за митническа проверка имало оперативен работник
и решил да не преминава през паспортна проверка. Решил да се върне малко назад и да
премине под вратата на оградата, което направил и така преминал под нея и се озовал на
платно „Излизащи товарни автомобили“. От там продължил към изхода на граничния пункт,
като се движел по трасе „Излизащи от страната товарни автомобили“. Преминал през
отворената врата, водеща за рентгена на влизащи товарни автомобили. Продължил към
трета бариера на „Влизащи товарни автомобили“, от където и излязъл от пункта,
преминавайки зад кабината, без да бъде забелязан от никого. След като излязъл от пункта,
подс. К. Б. К. свалил облепените по тялото си цигари, които скрил в намиращите се наблизо
храсти и се прибрал до с. Свирково на автостоп. На следващия ден се върнал, за да вземе
оставените от него вещи.
Действията на подс. К. Б. К. били записани от камерите на ГКПП „Капитан Андреево“
- шосе, като същите били прегледани на следващият ден от св. Г.Д., който констатирал
незаконното преминаване на подс. К. Б. К. през границата на страната, без разрешение на
надлежните органи на властта /полицейските служители от ГПУ-Свиленград, които били на
смяна на 05.03.2019 г. според Фонова ротация №3 в 4 група /л.39 от ДП//.
На 07.03.2020 год. след обяд обв. К. отново преминал през ГКПП „Капитан Андреево“
– шосе, като отишъл до безмитния магазин на територията на турския ГКПП „Капъ куле“,
от където закупил 37 кутии с цигари, които облепил по тялото си с тиксо и се опитал да ги
пренесе през ГКПП „Капитан Андреево“ – шосе без да ги декларира. При извършения личен
преглед от митнически служител били установени облепените кутии с цигари по тялото на
подс. К. Б. К. и му бил съставен АУАН №391/07.03.2020 г. за извършено нарушение по
чл.233, ал.3 вр. с ал.1 от Закона за митниците.
Също така му била връчена призовка за да се яви пред полицейските служители от
3
ГПУ-Свиленград за изясняване на случая от 05.03.2019 г., когато влязъл през границата на
страната от Р. Турция в Р. България без разрешение на надлежните органи на властта.
При извършената беседа с подс. К. Б. К. , той признал пред св. Д., че в действителност
е преминал през ГКПП „Капитан Андреево“-шосе без разрешение на надлежните органи на
властта, като подробно разказал за механизма за извършване на деянието и причините,
поради които го е извършил.
С оглед събраните доказателства К. Б. К. е привлечен в качеството на обвиняем за
извършено престъпление по чл.279, ал.1 от НК.
Същият в ДП не дава обяснения по случая и не се признава за виновен.
В съдебно заседание подсъдимият, също не се признава за виновен.Дава обяснения по
случая,като не оспорва,че на процесната дата посочена в ОА е преминал държавната граница
от България за Турция през ГКПП Капитан Андреево,но отрича при завръщането му да е
влезнал в България ,без знанието и разрешението на надлежните органи на властта,като
доводът му е,че бил проверен,но тази проверка не била отразена в съответната система на
гранична полиция,което според подсъдимия ставало редовно и спрямо различни лица,когато
имало струпвания на държавната граница.
От приобщената справка от Бюро “Съдимост” ,ведно с бюлетини към нея е видно, че
подс. К. Б. К. е осъждан многократно.
По делото са приети като доказателства писма от ГД „ИН“,видно от които наказанието
пробация наложено на подсъдимия по НЧХД №274/2018г. по описа на РС Харманли е било
приведено в изпълнение на 04.02.2020г. до 26.11.2020г.,като подсъдимият е изтърпял
9месеца и 21дни наказание Пробация,като неизтърпеният остатък е в размер на 9дни и се
спира,тъй като срещу него е постановено задържане за срок от 72часа и впоследствие му е
взета мярка за неотклонение задържане под стража по БП №210/2020г./неправилно посочена
година 2018/ по описа на ГПУ Свиленград.
Видно от приложената по ДП характеристика на подсъдимия К. Б. К. ,същият е
криминално проявен и има съдебна регистрация. Движи се с криминално проявени лица и
не се ползва с добро име в обществото,тъй като имал буен и агресивен характер и бил
склонен към самоуправни действия. В отношенията си към околните подсъдимият
демонстрирал неуважение.
Съгласно приложената по ДП ДСМПИС на подсъдимия К. Б. К. е видно ,че същият е
несемеен,не получава трудово възнаграждение и не притежава недвижими имоти на свое
име,но притежава лек автомобил марка Мерцедес.
След приключване на разследването е внесен в РС Свиленград Обвинителен акт от РП
Свиленград,по което и било образувано НОХД №678/2019г. по описа на РС Свиленград.
При проведеното разпоредително заседание,съдът е констатирал че има допуснати
съществени противоречия вг. До обстоятелствената и диспозитивната част на
Обвинителния акт,което .затруднява защита,поради което е върнал делото на РП Свиленград
за отстраняването им.
След връщане на обвинителният акт от съда,по делото е назначена психолого-
психиатрична експертиза от заключението на което се установява,че подсъдимия страда от
Биполярно афектно разстройство, което понастоящем е в ремисия.Първата хоспиталицация
4
на подсъдимия била през месец ноември 2019г.,като по данни от медецинската
документация афектни колебания са били наблюдавани от близките 2-3 години преди
хоспитализацията.Към момента подсъдимият бил в ремисия и не се установявали болестни
симптоми.Посочено е още,че подсъдимият е бил способен към момента на извършване на
деянието да разбира свойството и значението на извършеното и да ръководи постъпките
си.С оглед на физическото и психическото си състояние подсъдимият бил годен правилно
да възприема обективната действителност и да интерпретира фактите,които имали значение
за делото и да дава достоверни показания за тях,както и да участва в следствени действия и
съдебно заседание. В интелектуален план подсъдимия бил на ниво на нисък вариант но
норма.В личностов план се установявавло прояви на импулсивност и понижен самоконтрол.
Психологичните преживявания и мотивацията на подсъдимия били свързани с желанието му
за придобиване на финансови средства,като поведението му било целенасочено и свързано с
постигане на намеренията му.
Изслущани в съдебно заседание вещите лица подържат така представеното заключение
и същото е прието без възражения от страните.
Така изложената по горе фактическа обстановка се подкрепя от показанията на
разпитаните по делото свидетели- Г. В. Д. ; И. М. А. ; С. В. С. ; П. Ц. Г. ; К. А. Г. и И. И. И.
,които съдът кредитира,като логични,последователни, вътрешно непротиворечиви и
кореспондиращи се помежду си,както и от приобщените писмени такива,а именно:писмо до
Директора на РДГП Елхово,,отговор на писмота,справка АИС;справка за пътуване на лице-
български гражданин /касателно подсъдимия /за периода 01.01.2019г. до
10.03.2019г.,справки от регистрите на МВР, искане №915/07.03.2019г. за извършване на
съвместна проверка от гранична полиция,АУАН №391/07.03.2019г.,разписка
№0138918/07.03.2019г. ; справка за пътуване на лице-български гражданин /касателно
подсъдимия /за периода 05.03.2019г. до 18.06.2019г. ; писма и отговори относно
служителите,които са били на смянта на 05.03.2019г.; характеристична справка; Протокол за
оглед на веществени доказателства,ведно с фотоалбум към него,справка за съдимост ,ведно
с бюлетини към нея;ДСМПИС заключения по психолого-психиатрична
експретиза,специфични длъжностни задължения относно организацията и реда на работата
на граничен полицай на работно място „първа бариера“ на ГКПП „Капитан Андреево“-
шосе,утвърдена на 03.10.2017г.; специфични длъжностни задължения относно
организацията и реда на работата на граничен полицай на работно място на трасе „влизащи
леки автомобили и автобуси „ на ГКПП „Капитан Андреево“-шосе,утвърдена на
07.10.2017г.; специфични длъжностни задължения относно организацията и реда на работата
на граничен полицай на работно място „трета бариера-леки автомобили и автобуси“ на
ГКПП „Капитан Андреево“-шосе,утвърдена на 03.10.2017г.; писмо от ГД ГП от 04.04.2017г.
Горепосочените свидетели- Г. В. Д. ; И. М. А. ; С. В. С. ; П. Ц. Г. ; К. А. Г. и И. И. И.
,възпроизвеждат обстоятелства, възприети от тях лично и непосредствено, същевременно
липсват и индиции за тяхната предубеденост или заинтересованост от изхода на делото,
поради което не са налице основания за критика на показанията им, като достоверен
източник на информация. По своя доказателествен ефект, същите са пряко относими и
допринасят за изясняването на фактите от предмета на доказване, свързани с извършването
на деянието, времето и мястото на осъществяването му, неговия механизъм и предмета на
същото, както и авторството му. В частност, свидетелите Г. В. Д. ,И. М. А. ,С. В. С. и П. Ц.
Г. безспорно установява,че на процесният ден посочен в обвинителния акт,поради
съмнения,че подсъдимият се занимава с акцизни стоки е започнало наблюдение на
подсъсимия,тъй като е излезнал от Р.България в Р.Турция през ГКПП Капитан Андреево,но
въпреки наблюдението,завръщането му с разрешение на надлежните органи за това не се е
осъществило,тъй като същият е заобиколил паспортната проверка,така както е посочено в
5
обвинителния акт и възприето от съда, след като е разбрал,че се извършва митническа
проверка на пътниците влизащи от Р.Турция. Показанията на свидетелите са съществени,
доколкото анализирани в съвкупност изключват каквото и да съмнение относно
обстоятелство,че на 05.03.2019г. на ГКПП“Капитан Андреево“ - шосе, подсъдимият е влязъл
през границата на страната от Република Турция в Република България, без разрешение на
надлежните органи на властта ,още повече ,че самият подсъсимият е признал пред свидетеля
Г. В. Д. подбудите и начина на осъщественото от него престъпление.
Тук на първо място следва да се посочи, че не съществува пречка извънпроцесуалните
изявления на други лица, възприети непосредствено от полицейските служители, да бъдат
установявани чрез разпит на последните, а съдържащите се в показанията им факти да бъдат
ценени като доказателства /Решение № 237/08.08.2012 г. по н.д. 796/2012 г. на ВКС,
Решение № 188/15.11.2013 г. по внохд № 346/2013 г. на АС-Пловдив, Решение №
853/06.03.2006 г. по н.д. 288/2005 г. на ВКС/. Това се отнася и за случаите, в които
впоследствие изслушаните лица, чиито изявления или действия са били наблюдавани от
полицейските служители, са придобили качеството на обвиняеми, какъвто е и
разглежданият случай. Вярно е, че осъдителната присъда не може да бъде основана само на
такъв вид показания, както и че последните поради ролята им на производен доказателствен
източник и логично предполагаем ангажимент на свидетелстващия към обвинителната теза,
следва да бъдат оценявани с по-голяма доза критичност и завишен стандарт към критериите
за достоворност, предполагащ необходимост от прецизен анализ на кореспонденцията им с
останалите доказателства по делото. В настоящата хипотеза представената от свид. Г. В. Д.
информация, че подсъдимият е обяснил, след разкриването му - подбудите и начина на
осъщественото от него престъпление ,не е единственото доказателство, установяващо
преследваната от подсъдимият цел. Този факт, се подкрепя и от останалите писмени и
гласни доказателства,в частност от разпита на свидетелите И. М. А. ,С. В. С. и П. Ц. Г.
,които установяват,че завръщането на подсъдимия на 05.03.2019година от Р.Турция е
станало без разрешението на граничния полицай извършващ паспортна проверка,тъй като
подсъдимият е заобликолил същата,а и това обстоятелство се установява от приобщените по
делото справки за задграничните пътувания на подсъдимия обхващащи процесната дата.
С изложените правни аргументи, Съдът оцени за правдиво звучащи техните показания
и ги възприема за обективни и достоверни, давайки им доверие. Поради това, същите се
ползваха за изграждане на фактическите правни изводи.
Съдът кредитира част от обясненията на подсъдимият,а именно в частта,че
действително на 05.03.2019г. е излезнал от Р.България в Р.Турция през ГКПП Капитан
Андреево и на същата дата отново се е върнал в България, тъй като в тази му част
обясненията му кореспондират и се подкрепят от останалите доказателства и
доказателствени средства от ДП – кредитирани, поради което липсват основания
изложеното от тях в качество на обвиняем да се счита обективно невярно. Т.е. доколкото се
установява корелацията им с останалата доказателствена съвкупност, липсват основания да
не бъдат кредитирани.
В останалата му част обясненията не се кредитират от съда,а именно в частта,че при
завръщането си от Турция е бил проверен от граничен полицай на бариерата на паспортната
проверка,но това не било отразено в системата. Тези обяснения са в противоречие с
кредитираните свидетелски показания и писмените доказателства, налични по делото.В
частност разпитаните по делото свидетели - Г. В. Д. ,И. М. А. ,С. В. С. и П. Ц. Г. ,отричат
при завръщането на подсъдимия на 05.03.2019г. от Турция ,същият да е бил проверен от
граничен полицай на бариерата на паспортната проверка и да му е било разрешено да влезне
в Р.България след извършване на задължителната проверка на документите му,въпреки ,че е
6
водено наблюдение спрямо него и е бил забелязан на т.наречената първа бариера. Това му
твърдение се опровергава и от писмените такива ,тъй като от приобщените по делото
справки за задграните пътувания на подсъдимия за процесната дата има отразяване
еденствено,че е излезнал от странато ,но не и неговото влизане в същият ден,поради което в
тази му част обясненията на подсъдимия не се възприеха от Съда за достоверни и съответно
не се кредитират с доверие от съда,тъй като се прие,че са дадени с цел изграждане на
защитна позиция,доколкото обясненията на подсъдимият, с оглед тяхната двойнствена
природа, като доказателствено средство от една страна са средство за защита от друга имат
съществено значение за разкриване обективната истина в процеса,но при условие,че същите
се подкрепят от останалия събран по делото доказателствен материал.
За достоверни се възприеха и писмените доказателствени средства, приети и
приобщени по делото, в хода на съдебното следствие, по реда на чл. 283 НПК, а именно
:писмо до Директора на РДГП Елхово,,отговор на писмота,справка АИС;справка за
пътуване на лице-български гражданин /касателно подсъдимия /за периода 01.01.2019г. до
10.03.2019г.,справки от регистрите на МВР, искане №915/07.03.2019г. за извършване на
съвместна проверка от гранична полиция,АУАН №391/07.03.2019г.,разписка
№0138918/07.03.2019г. ; справка за пътуване на лице-български гражданин /касателно
подсъдимия /за периода 05.03.2019г. до 18.06.2019г. ; писма и отговори относно
служителите,които са били на смянта на 05.03.2019г.; характеристична справка; Протокол за
оглед на веществени доказателства,ведно с фотоалбум към него,справка за съдимост ,ведно
с бюлетини към нея;ДСМПИС заключения по психолого-психиатрична
експретиза,специфични длъжностни задължения относно организацията и реда на работата
на граничен полицай на работно място „първа бариера“ на ГКПП „Капитан Андреево“-
шосе,утвърдена на 03.10.2017г.; специфични длъжностни задължения относно
организацията и реда на работата на граничен полицай на работно място на трасе „влизащи
леки автомобили и автобуси „ на ГКПП „Капитан Андреево“-шосе,утвърдена на
07.10.2017г.; специфични длъжностни задължения относно организацията и реда на работата
на граничен полицай на работно място „трета бариера-леки автомобили и автобуси“ на
ГКПП „Капитан Андреево“-шосе,утвърдена на 03.10.2017г.; писмо от ГД ГП от 04.04.2017г.
Писмените доказателствени средства, не се оспориха от която и да е от страните,
досежното тяхната истинност и по съдържание. Тези от тях, представляващи и
доказателствени средства, възпроизвеждащи извършените процесуално –следствени
действия от разследващ орган, са и годни такива, изготвени са по правилата на НПК и имат
необходимите реквизити и съдържание. Доколкото не се констатират и недостатъци от
външна страна, в последните и др. приложени документи, съдът ги кредитира за достоверни
по съдържанието си спрямо възпроизведените в тях факти, относими към предмета на
доказване.
От страна на защитата се отправя възражение ,че от справките за задграничните
пътувания на подсъдимия се установява,че имало отразявания и за други дати при които
било отразено,че същият е излезнал от Р.България,но нямало отразено негово влизане,но
прокуратурата не е повдигнала обвинение , следва да се посочи,че съгласно чл. 127 от
Конституцията на Република България, в изключително правомощие на Прокуратурата е
дали да започне наказателно преследване, срещу кое лице и за какво престъпление.
Съдът възприема изцяло и заключението по психолого –психиатричната експертиза,
извършена в ДП, считайки я за обективно, и компетентно дадена, като въз основа на
последната се установяват,че подсъдимият е бил способен към момента на извършване на
деянието да разбира свойството и значението на извършеното и да ръководи постъпките
си,както и че с оглед на физическото и психическото си състояние ,подсъдимият е годен
7
правилно да възприема обективната действителност и да интерпретира фактите,които имат
значение за делото и да дава достоверни показания за тях,както и да участва в следствени
действия и съдебно заседание.
Неоснователно е възражението на пълномощника на подсъдимият за изключване от
доказателствената съвкупност на вещественото доказателство 1 бр. СД поради допуснато
съществено нарушение на НПК.
Вярно е, че дискът е бил изискан в рамките на извършвана предварителна проверка и
предаден с писмо от РДГП Елхово/ ГПУ Свиленград, респективно е постъпил дискът със
съответния снимков материал (запис от видеокамера на ГКПП Капитан Андреево през
процесния ден). По този начин държавното учреждение чрез свой представител е изпълнила
вмененото му в чл. 159, ал. 1 от НПК задължение за предаване на намиращи се в него
предмети и компютърни информационни данни със значение за делото, поискани от орган
на досъдебно производство, като съответно са били изпълнени изискванията на чл. 110, ал. 1
от НПК за оглед на вещественото доказателство, въз основа на съдържанието на този
носител и подробното му описание в протокол с участието и на вещо лице и две поемни
лица.
В конкретния случай начинът на приобщаване на вещественото доказателство е
напълно ясен, като видно от протокола не се установява манипулация на съдържащите се в
него данни,касателно действията на подсъдимият,който впоследствие при разглеждането на
записа е бил разпознат от св.Г. В. Д. и пред който свидетел самият подсъдим е признал за
сторенето и подробно е обяснил извършеното от него,което съвпада с видяното от свидетела
на процесния видоезапис. Поради това не съществуват основания за изключване на
вещественото доказателство от доказателствените материали/така и Решение
№207/23.07.2014г. постановено по н.д.№ 622/2014 г. по описа на ВКС/.
От така изложената по-горе фактическа обстановка могат да се направят
следните правни изводи:
При така изяснената фактическа обстановка Съдът достигна до единствено възможния
и несъмнен извод, че с действията си подсъдимия е осъществил фактическия състав на
престъплението по чл.279, ал.1 от НК.
Правната норма на чл.279, ал.1 от НК субсумира прояви на неправомерно поведение,
изразяващи се във влизане или излизане през границата на страната, без разрешение на
надлежните органи на властта или макар с разрешение, но не през определените за това
места.
Обект на защита срещу това престъпление е установеният ред за преминаване на
държавната граница, охраняван от закона без оглед на констатирано вътрешно или външно
посегателство спрямо същия.
Съставът по чл. 279, ал. 1 НК изисква от обективна страна преминаване на дееца през
държавната граница без разрешение на надлежните органи, а от субективна страна -
съзнание за липсата на съответно разрешение, при което се предприема и осъществява
преминаването на границата.
Довършено "влизане" и "излизане" през границата по смисъла на чл. 279 НК от
обективна страна е налице, когато деецът е преодолял наложения контрол или мерките и
препятствията, установени от властта за по-ефикасна защита на границата (по арг. за
обратното от тълкуването, дадено в т. 2, абз. 1 на П. 8/71 г. - Пл. В тази насока и Решение №
8
340 от 17.VI.1996 г. по н. д. № 114/96 г., I н. о., докладчик съдията Пламен Томов ). В
противен случай деецът само се приготвя или се опитва по смисъл съответно на чл. 17 и 18
НК да преодолее посочените правомерни пречки за преминаването през държавната
граница.
Според правилника за прилагане на закона за министерството на вътрешните работи §
1. По смисъла на правилника:т.1. "Държавна граница" е линията, която огражда територията
на Република България. Вертикалната повърхност, минаваща по тази линия, определя
границите на въздушното пространство и земните недра на страната.2. "Преминаване на
границата" е пресичането на линията на границата на Република България.3. "Граничен
контрол" е контролът, който се осъществява по отношение на лицата, превозните средства и
стоките по повод преминаване на държавната граница или присъствието им в граничната
зона.Според Закона за Митниците, Митническата гранична линия съвпада с държавната
гранична линия, като по този начин законодателят има предвид определянето на
териториалното пространство в границите на което могат да бъдат провеждани и прилагани
митническите закони и упражняването на митнически контрол. Преминаването на същата е
пресичането на очертаната линия, което с оглед опазване и укрепване на отбранителната
способност и вътрешната сигурност на държавата, се осъществява по нормативно
регламентиран начин, през административно установени гранични зони /гранични ивици/ и
на определени за това места – ГКПП.Граничните КПП са обособени територии със
специален режим на пропускане и охрана, но в рамките на Българската територия. Именно
затова на територията на ГКПП, която е суверенна част от държавната територия, страната
ни осъществява своите правомощия по граничен и митнически контрол.
Статутът на граничните контролно-пропускателни пунктове; същността и видовете
гранична проверка; и правомощията на служителите, контролиращи лицата, превозните
средства и стоките по повод влизане и излизане през границата на нашата държава, или при
присъствие в съответната гранична област, са регламентирани от Наредбата за граничните
контролно-пропускателни пунктове.ГКПП са обособени зони /обхващащи територията, на
която са разположени сградите, помещенията, работните места, подземните и надземни
съоръжения, техническите средства и местата за преходи, изчакване и проверка/, със
специален режим на пропускане и охрана, които се изграждат на международни шосейни
пътища, международни железопътни гари, летища и пристанища за обществен транспорт,
през които единствено се разрешава пресичането на държавната граница. При
преминаването през зоната на ГКПП физическите лица, и намиращите се в тяхно владение -
превозни средства, стоки и предмети, са обект на граничен паспортен /паспортно-визов/,
митнически и ветеринарно-санитарен контрол, след реализирането на които се получава
разрешение за влизане или излизане от страната.
След влизането на Република България в Европейския съюз (01.01.2007 година)
настъпиха промени в правния режим на охраната на държавната граница в насока
фактическото либерализиране на граничните проверки при преминаване на граждани от
страните-членки на тази общност. Предвидените гранично-пропускателни пунктове обаче
продължават да съществуват, като нормативно установената контролна дейност, извършвана
от работещите там длъжностни лица не противоречи на Регламент /ЕО/ № 562/2006 година
на Европейския парламент и на Съвета на Европейския съюз от 15.03.2006 г. за създаване на
Кодекс на Общността за режима на движение на лица през границите /Кодекс на
шенгенските граници/. В този правен акт на ЕС е очертано съдържанието на понятията
гранично-пропускателен пункт, граничен контрол и гранични проверки /чл. 2, т. 8, 9, дял І,
Общи разпоредби/. Интерпретацията на последните категорично обосновава изводи, че и
към настоящия момент на определените от компетентните органи, пропускателни пунктове
за преминаване външните граници на държавите от Шенгенското споразумение, е налице
9
граничен контрол и се осъществяват проверки, за да се гарантира че лицата, превозните
средства и предметите в тяхно владение, могат да получат разрешение за влизане или за
излизане на територията на държавите-членки. (В този смисъл виж Решение № 296 от
04.06.2013 г. по н. д. № 696/2013 г., н. к., ІІІ Н. О. на ВКС).
В член 4 от цитирания Регламент изрично е посочено в параграф 1. Външните
граници могат да се преминават единствено на гранично-пропускателни пунктове, и то в
рамките на определеното работно време. Работното време ясно се обозначава на гранично-
пропускателните пунктове, които не са отворени 24 часа в денонощието.като в параграф 3 е
посочено,че без да се засягат изключенията, предвидени в параграф 2 или задълженията на
държавите-членки за международна закрила, те въвеждат санкции в съответствие с
вътрешното си право за незаконно преминаване на външните граници извън контролно-
пропускателните пунктове и извън определеното работно време.Тези санкции са ефективни,
съразмерни и възпиращи.
В чл.7,параграф 2 е прието,че всички лица подлежат най-малкото на проверка за
установяване на самоличността въз основа на представяне или показване на пътните им
документи. Тази минимална проверка се състои от бърза и целенасочена проверка, когато е
необходимо чрез използване на технически устройства и справка в съответните бази данни
за откраднати, незаконно присвоени, загубени или невалидни документи, на валидността на
документа, с който се разрешава на законния му притежател да премине границата, и на
наличието на знаци за фалшифициране или подправяне.По правило лица, които се ползват с
общностното право на свободно движение, подлежат на минималната проверка, посочена в
първата алинея.
В чл.21 от цитирания Регламент изрично е посочено и това, че премахването на
граничния контрол на вътрешните граници на Европейския съюз не възпрепятства
упражняването на полицейските правомощия от компетентните органи на държавите -
членки съгласно националното законодателство, когато полицейските мерки: i) нямат за цел
граничен контрол; ii) основават се на обща информация и опит относно възможни
обществени заплахи и целят противопоставяне на трансграничната престъпност; iii)
планирани са и изпълнени по начин, различаващ се от системните проверки на лица на
външните граници; или iv) са извършени въз основа на проверка на място. То не накърнява
и проверките за сигурност на летища и пристанища; възможността държавите-членки да
предвидят в националните си закони задължение на лицата за притежание и носене на
документи за самоличност; съответно задължението граждани на трети страни да докладват
присъствието си на територията на дадена държава-членка по силата на разпоредбата на
чл.22 от Шенгенската конвенция,както и съгласно буква В-възможността държава-членка да
предвиди в законодателството си задължение за притежаване или носене на документи.
В коментирания смисъл са представените към регламента нотификации на Република
България по чл.37 от Регламент 562/2006г.
Последвалото синхронизиране на законодателството на България е в очертаните от
Регламента насоки за развитие на нормотворчеството.
Член 4, ал.1 от Закона за влизането, пребиваването и напускането на Република
България на гражданите на ЕС и членовете на техните семейства, предписва за посочените
лица влизане и напускане на територията на България с валидна лична карта или валиден
паспорт.
Нововъведение в Наредбата за граничните контролно-пропускателни пунктове е чл.9,
ал.2, по силата на който на ГКПП на вътрешните граници компетентните служби изпълняват
10
полицейски правомощия, които не целят граничен контрол и са в съответствие с чл.21 от
Регламент №562/2006г. на Европейския парламент и на Съвета на Европейския съюз за
създаване на Кодекс на Общността за режима на движение на лица през границите, като те
са изчерпателно лимитирани в разпоредбите на чл.102 от ЗМВР,в частност т.2 при която
граничните полицаи извършват гранични проверки на лицата, предметите в тяхно владение
и превозните средства и не допускат преминаването им през граничните контролно-
пропускателни пунктове, когато те не отговарят на условията, предвидени в нормативен акт,
или са налице мерки, ограничаващи движението им през държавната граница;т. 5.
извършват самостоятелно проверки в граничната зона на лица и превозни средства, както и
на вещите и на стоките, които се пренасят или превозват от тях, включително на тези,
подлежащи на митнически надзор и контрол, като при констатирано митническо нарушение
уведомяват незабавно митническите власти и т.н., също са съобразени с Регламент
№562/2006г.Те са обусловени от необходимостта да бъде охраняван обществения ред и
вътрешната сигурност на страните от общността.
В обобщение следва да се посочи,че граничният паспортен контрол е задължителен
елемент от режима на преминаване границата и съгласно Регламент №562/15.03.06г. на
Комисията на ЕО и Съвета, дял ІІІ, вр. чл.62,§1 и§2,б.”а” от ДЕО.
Престъпният състав на чл.279, ал.1 НК е на просто извършване и има две отделни
форми на изпълнение на деянието, съществуващи самостоятелно,както се посочи по –горе.
От правна страна едната форма на изпълнителното деяние по чл. 279, ал. 1 НК е
налице, когато деецът, съзнавайки липсата на съответно разрешение на надлежния орган на
властта, въпреки това е преминал през държавната граница, което е безспорно налице в
настоящият случай .
Обвинението срещу подсъдимият е повдигнато за едната от тях - за влизане през
границата на страната ни от Р.Турция, без разрешение на надлежните органи, макар и на
определеното за това място.
По делото страните не спорят,че на 05.03.2019година,подсъдимият е влезнал през
ГКПП Капитан Андреево от Р.Турция в Р.България.
Спорният момент по делото е дали същият е имал разрешение от надлежния орган за
това.
Разрешението, което е елемент от обективната страна на състава на престъплението,
включва проверка на личните данни,което безспорно не е сторено в настоящият
случай,доколкото подсъдимият е успял да избегне тази проверка по начина описан по горе .
Поради което и въз основа на съвкупната преценка на установените по делото факти,
изведени въз основа на анализа на събраните доказателства по делото, съдът прие, да е
доказано извършването на престъплението, предмет на обвинението и неговото авторство.
С деянието си подсъдимият К. Б. К. е осъществил, както от обективна, така и от
субективна страна, престъпният състав по чл. 279, ал. 1 от НК.
От обективна страна ,съдът прие, че подсъдимият на 05.03.2019г. на ГКПП“Капитан
Андреево“ - шосе, влязъл през границата на страната от Република Турция в Република
България, без разрешение на надлежните органи на властта - престъпление по чл.279 ал.1 от
Наказателния кодекс.
11
От субективна страна подсъдимият е извършил деянието виновно, при условията на
пряк умисъл, по смисъла на чл. 11, ал. 2, хипотеза 1-ва от НК. Разбирал е свойството и
значението на извършеното и е могъл да ръководи постъпките си. Съзнавал е
общественоопасния характер на извършеното от него деяние, предвиждал е настъпването на
общественоопасните последици и е искал тяхното настъпване. Подсъдимият е бил напълно
наясно с необходимите документи и реда за преминаване на държавната граница,но въпреки
това е пресякъл държавната граница без разрешение на надлежните органи на властта
.Винаги при преценката на вината, която е психическо отношение на дееца към деянието и
общественоопасните последици, изразено в умисъл или непредпазливост е необходимо да се
реализират действията на дееца, реализирани в обективната действителност. Защото по тях
следва да се определи и психическото отношение на подсъдимия към деянието и
общественоопасния резултат. В конкретния случай от събраните по делото доказателства се
установява, че в съзнанието си подсъдимият е имал изградени представи относно
общественоопасния характер на деянието - влизане без надлежно разрешение, относно
общественоопасните последици и е искал тяхното настъпване.
Подсъдимият има качеството на наказателно отговорно лице , тъй като същият е
пълнолетен и вменяемо лице,както към датата на извършване на настоящото деяние,така и
към момента на постановяване на присъдата/съгласно приобщената по делото писхолого-
психиатрична експертиза/.
Подбудите на подсъдимия /да осуети митническата проверка/, са без значение за
съставомерността на престъплението, тъй като съставът на чл. 279, ал.1 от НК изисква от
субективна страна само съзнание за липса на съответното разрешение, при което се
предприема и осъществява преминаването на границата,като подбудите могат да се
разглеждат при определяне размера на наказанието.
Причините за извършеното деяние се коренят в подценяване на обществената му
опасност от страна на подсъдимия и ниската правна куртура.
Налице е противоправност и наказуемост на деянието, които са обективни елементи
от състава на престъплението, както и причинна връзка между изпълнителното деяние и
настъпилите обществено-опасни последици.
Горното резултатира в доказаност на елементите от състава на повдигнатото
обвинение, за което следва да бъде ангажирана наказателната отговорност на дееца.
Подсъдимият К. Б. К. с ЕГН **********, роден на ***** в гр.Харманли, обл. Хасково,
българин,български гражданин, живущ в **********, неженен, осъждан, основно
образование, безработен
От обективна страна подс. К. Б. К. - На 05.03.2019г. на ГКПП“Капитан Андреево“ -
шосе, влязъл през границата на страната от Република Турция в Република България, без
разрешение на надлежните органи на властта - престъпление по чл.279 ал.1 от
Наказателния кодекс.
От субективна страна подс. К. Б. К. ,както се посочи по горе е извършил деянието
виновно, при условията на пряк умисъл, по смисъла на чл. 11, ал. 2, хипотеза 1-ва от НК.
Разбирал свойството и значението на извършеното и е могъл да ръководи постъпките си.
Съзнавал е общественоопанасния характер на извършеното от него деяние, предвиждал е
настъпването на общественоопасните последици и е искал тяхното настъпване. Съзнавал е
липсата на разрешение органите на властта за пресичане на държавната граница и е бил
наясно , че пресича държавната ни граница на 05.03.2019г. без да има разрешение на
12
надлежните органи на властта и е целял, именно това.
При определяне на вида и размера на наказанието на подсъдимия съдът взе предвид,
от една страна, степента на обществена опасност на деянието, а от друга, степента на
обществена опасност на дееца и подбудите за извършването му. Отчете се също като
отегчаващи вината обстоятелства: обремененото съдебно минало на подсъдимия,
включващи разнородни престъпления, изключително лошите му характеристични
данни,липсата на критичност у подсъдимия, като смекчаващи – съдът не констатира, поради
което настоящият състав счете,че липсата на смекчаващи отговорността обстоятелства не
обусловят прилагането на разпоредбата на чл.55 от НК и следва при индивидуализиране на
наказанието съдът да определи наказание съобразно разпоредбата на чл.54 от НК при
превес на отегчаващите вината обстоятелства.
Като анализира индивидуализиращите отговорността обстоятелства, с оглед
тежестта на всяко едно и в тяхната съвкупност и доколкото за извършеното престъпление
законодателят е предвидил наказание -лишаване от свобода до 5 години и съобразно чл.54
от НК съдът му определи наказание „ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА” за срок от 8 месеца
,което следва да изтърпи ефективно, тъй като разпоредбата на чл. 66, ал. 1 от НК е
неприложима в конкретния случай, тъй като за постигане на целите на наказанието и за
поправянето на подсъдимия е необходимо да изтърпи наказанието ефективно, при
първоначален „ОБЩ” режим на основание чл. 57, ал. 1, т. 3 от ЗИНЗС.
Съдът наложи на подсъдимият и кумулативно предвиденото наказание глоба в
размер на 150лева,т.к. прие, че средният размер на глобата е справедлив , съобразен със
социалният статус на подсъдимия,който въпреки че е безработен,явно има доходи ,тъй като
има на свое име лек автомобил марка Мерцедес,същият е в работоспособна възраст и може
да полага труд,както и с характера на извършеното от него .
Определеното при горепосочените съображения наказание , Съдът намира за една
адекватна на извършеното престъпление санкция и необходима за постигане на
предвидените в чл.36 от НК цели, а именно - да се поправи и превъзпита осъдения към
спазване на законите и добрите нрави, да се въздействува предупредително върху него и да
му се отнеме възможността да върши други престъпления, да се въздействува възпитателно
и предупредително върху другите членове на обществото.
Причини за извършване на престъплението е незачитане на законовия ред и в
частност незачитане на законовата уредба предвиждаща реда за преминаване на държавната
граница.
Относно приложението на чл.25 от НК
Видно от справката за съдимост на подс. К. Б. К. е осъждан пет пъти, както следва :
1.С Решение №144/09.10.2014год. по НАХД № 391/2014г. на РС Харманли, К. Б. К. е
освободен от наказателна отговорност на основание чл.78а от НК и му е наложено
адм.наказание глоба в размер на 100лева.
Съдебния акт е влязъл в законна сила на 24.10.2014г.
Същото не попада в конфигурация за кумулиране с наказанията по останалите му
осъждания.
2. С Определение №21/18.03.2015година по НОХД № 68/2015г. на РС Харманли, К. Б.
13
К. е осъден за извършено от него деяние - на 05.03. 2015 год, като му е наложено наказание
„Пробация” ЗРНА за срок от 6месеца с периодичност два пъти седмично и ЗПСПС за срок
от 6месеца.
Съдебния акт е влязъл в законна сила на 18.03.2015год.
Наказанието пробация е изтърпяно на 24.09.2015г.
3.С Определение №81/17.09.2015год. по НОХД № 91/2015г. на РС Харманли, К. Б. К. е
осъден за извършено от него деяние в периода – м.февруари 2014-11.11.2014, като му е
наложено наказание „ Пробация” ЗРНА за срок от 10месеца с периодичност два пъти
седмично и ЗПСПС за срок от 10месеца.
Съдебния акт е влязъл в законна сила на 17.09.2015г.
С Определение №576/02.11.2015г.постановено по ЧНД №413/2015г. по описа на РС
Харманли,влязло в законна сила на 17.11.2015г. са групирани наказанията наложени му по
НОХД №91/2015 и по НОХД №68/2015г. и двете по описа на РС Харманли, в размера на по
тежкото,а именно- Пробация” ЗРНА за срок от 10месеца с периодичност два пъти седмично
и ЗПСПС за срок от 10месеца и му е приспадната изтърпяната част .
4.С Определение №38/17.11.2017год. по НОХД № 68/2017г. на ОС Хасково, К. Б. К. е
осъден за извършено от него деяние в периода- от 17.11.2016 год. до 19.05.2017год., като му
е наложено наказание „Лишаване от свобода” за срок от 6 месеца .На основание чл. 66, ал. 1
от НК, е отложено изпълнението на наказанието „ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА” за срок от 3
години.
Съдебния акт е влязъл в законна сила на 17.11.2017год.
5.С Присъда №31/22.10.2019год. по НЧХД № 274/2018г. на РС Харманли, К. Б. К. е
осъден за извършено от него деяние - на 22.04. 2018 год, като му е наложено наказание
„Пробация” ЗРНА за срок от 10месеца с периодичност два пъти седмично и ЗПСПС за срок
от 10месеца.
Съдебния акт е влязъл в законна сила на 17.01.2020г.
Видно от писма от ГД „ИН“,видно от които наказанието пробация наложено на
подсъдимия по НЧХД №274/2018г. по описа на РС Харманли е било приведено в
изпълнение на 04.02.2020г. до 26.11.2020г.,като подсъдимият е изтърпял 9месеца и 21дни
наказание Пробация,като неизтърпеният остатък е в размер на 9дни и се спира,тъй като
срещу него е постановено задържане за срок от 72часа и впоследствие му е взета мярка за
неотклонение задържане под стража по БП №210/2020г./неправилно посочена година 2018/
по описа на ГПУ Свиленград.
На основание чл.301,ал.1,т.3 от НПК,съдът съобразявайки и съдебното минало на
подсъдимият намира,че следва да приложи разпоредбата на чл.25 от НК.
За постановяване на общо наказание разпоредбите на чл. 25-23 НК въвеждат
задължителното изискване лицето да е извършило деянията по отделно постановените
присъди, преди да е имало влязла в сила присъда за всяко от тях.
Съгласно чл.25 вр. чл. 23 от НК съдът налага най- тежкото от определените за
отделните престъпления наказания като такова за съвкупността, към което
присъединява наложените по- леки наказания. С това обаче не завършва процеса на
14
налагане на наказание за множество престъпления. Съдът следва да извърши преценка дали
общото наказание съответства на тежестта на всички престъпления в съвкупността, дали
същото следва да се увеличи съгласно чл.24 НК и едва тогава- след като определи размера
на общото наказание- да се пристъпи към решаване на въпроса за начина на неговото
изтърпяване.
На осъдения е извършвано предходно групиране с С Определение
№576/02.11.2015г.постановено по ЧНД №413/2015г. по описа на РС Харманли,влязло в
законна сила на 17.11.2015г.,като на основание чл. 25 ал. 1 във вр. с чл. 23 ал. 1 от НК,съдът
е определ на подсъдимия едно общо наказание по постановените спрямо същия и влезли в
сила присъди по НОХД №91/2015 и по НОХД №68/2015г. и двете по описа на РС
Харманли, в размера на по тежкото,а именно- Пробация” ЗРНА за срок от 10месеца с
периодичност два пъти седмично и ЗПСПС за срок от 10месеца и му е приспадната
изтърпяната част .
Съгласно ТР №3 от 16.11.2009г. на ВКС ,т.3 от същото -Допустимо е след ново
осъждане за престъпление, което не попада в отношение на съвкупност с нито едно от
деянията по предходни влезли в сила присъди, съдът, постановил последната присъда, да
извърши ново групиране на наказанията с присъдата или по реда на чл. 306, ал.1, т.1 НПК,
като приложи по отношение на предходните осъждания правилата на чл. 23-25 НК,
включително и принципа за най-благоприятното за осъдения съчетание, установен с
Постановление№4/1965 г. на Пленума на ВС и Решение № 11/1987 г. на ОСНК на ВС.
В конкретния случай са налице материално-правните предпоставки по чл. 25 и чл. 23
от НК за кумулиране на част от наказанията, наложени на К. Б. К. .
Т.е. следва да бъде извършена кумулация като се определи на осъдения К. Б. К. едно
общо наказание по настоящото НОХД № 497/2020 година по описа на РС Свиленград и по
НЧХД № 274/2018 година, по описа на Районен съд - Харманли, тъй като са извършени в
условията на реална съвкупност, т.е. преди да е имало влязъл в сила съдебен акт, за което и
да е от тях. Съдът намира, че следва да групира наказанията, наложени с посочените два
Съдебни акта, тъй като този вариант на групиране е най-благоприятен за подс. К. Б. К. -
оформя се най-благоприятна група за подсъдимия по посочените съдебни актове, която
група е и единствената възможна - за определяне на общо наказание, явяваща се най-
тежкото, а именно: „Лишаване от свобода” за срок от 8 месеца, което наказание следва да
изтърпи ефективно, тъй като разпоредбата на чл. 66, ал. 1 от НК е неприложима в
конкретния случай, тъй като за постигане на целите на наказанието и за поправянето на
подсъдимия е необходимо да изтърпи наказанието ефективно.
Следва на основание чл.57, ал.1, т.3 от ЗИНЗС така наложеното общо наказание
“Лишаване от свобода” в размер на 8/осем/месеца, да бъде изтърпяно при първоначален
“ОБЩ” режим.
Съдът не обсъжда възможността за увеличаване на така определеното общо наказание
по реда на чл. 24 от НК, тъй като имайки предвид целите на наказанието и водейки се от
принципните правила за най-благоприятното за осъдения съчетание, счита че така
определеното общо наказание „Лишаване от свобода” за срок от 8месеца ще е достатъчно, с
оглед постигане целите на наказанието в чл. 36 от НК, поради което не следва да бъде
приложена разпоредбата на чл. 24 от НК.
На основание чл.25,ал.1 вр с чл.23,ал.3 от НК следва към така определеното общо
наказание Лишаване от сводоба да се присъедини и наказанието Глоба в размер на 150 лева
,наложено му по НОХД №497/2020г. по описа на РС Свиленград.
15
Съобразявайки писма от ГД „ИН“,видно от които наказанието пробация наложено на
подсъдимия по НЧХД №274/2018г. по описа на РС Харманли е било приведено в
изпълнение на 04.02.2020г. до 26.11.2020г,то съдът приспадна на основание чл.25,ал.3 от
НК от така определеното общо наказание „ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА”, времето през
което подсъдимия К. Б. К. е търпял наказание „ПРОБАЦИЯ”, наложено му по НЧХД
№274/2018г. по описа на РС Харманли,КАТО два дни Пробация се зачитат за един ден
Лишаване от свобода.
Относно приложението на чл.68 от НК
Съдът следва в настоящото производство да се произнесе и относно прилагането на
разпоредбата на чл. 68, ал.1 от НК по отношение на предходно осъждане на подсъдимия К.
Б. К. . В тази връзка, съдът взе предвид следното:
Подс. К. Б. К. с Определение № 38/17.11.2017г. по НОХД № 668/2017 година по описа
на ОС – Хасково,вл.в законна сила на 17.11.2017г. по което му е наложено наказание
„ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА” за срок от 6/шест/ месеца,като на основание чл.66, ал.1 от НК
съдът е отложил изпълнението на така наложеното наказание „Лишаване от свобода” за срок
от 3 /три/ години.
Съдебният акт по горепосоченото дело е влязло в законна сила на 17.11.2017г.
Престъплението, за което К. Б. К. бе признат за виновен и осъден по настоящото
наказателно производство на наказание Лишаване от свобода е извършено на 05.03.2019
година, т.е. това престъпление е извършено в рамките на изпитателния срок, определен с
горепосоченият съдебен акт.
С оглед на тези обстоятелства ,съдът прие че са налице предпоставките на чл. 68, ал.1
от НК, поради което отмени условното осъждане по Определение № 38/17.11.2017г. по
НОХД № 668/2017 година по описа на ОС – Хасково на К. Б. К. и постанови същия да
изтърпи наказанието “Лишаване от свобода” за срок от 6/шест/ месеца изцяло, ефективно и
преди наказанието, наложено му по настоящото дело, при първоначален „ОБЩ” режим
основание основание чл.57, ал.1, т.3 от ЗИНЗС.
На основание чл. 301, ал. 1, т. 11 от НПК,съдът постанови вещественото доказателство
-1бр.СД да остане приложен по делото.
По делото се констатираха разноски извършени за експертиза относно психичното
състояние на подсъдимия ,поради което и на основание чл. 189, ал. 3 от НПК, съдът осъди
подсъдимия К. Б. К. да заплати в полза на ДЪРЖАВАТА по сметка на РД“ГП“ Елхово
направените в досъдебното разноски за експертиза в размер на 768,60лева, както и да
заплати по сметка на РС Свиленград в полза на ВСС направените по делото разноски за
явяване на вещите лица в съдебно заседание в размер на 80.00 лв., както и по Бюджета на
съдебната власт държавна такса в размер на по 5 лв. (пет лева), при служебно издаване на
Изпълнителен лист, вносима по сметката на Районен съд – Свиленград.

Водим от изложеното съдът постанови присъдата си.
Районен съдия:.................

16
Съобщи за изтекли лични данни