Р Е Ш Е Н И Е
№….........../19.11.2020 г.
гр. Варна
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО
ОТДЕЛЕНИЕ, 51-ви състав,
в открито съдебно заседание, проведено на двадесет и шести октомври през две
хиляди и двадесета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: АНТОНИЯ СВЕТЛИНОВА
при участието на
секретаря Мариана Дончева,
като разгледа
докладваното от съдията
гражданско дело № 2726 по описа на съда за 2020 година,
за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството е по реда на Глава XIII от ГПК във вр.
чл. 10 ЗУТОССР.
Образувано е по предявен от Б.С.Д., ЕГН **********,***, срещу ТП на НОИ – Варна, с адрес:гр.
Варна, ул. „Охрид“ № 6, иск с правно
основание чл. 1, ал. 1, т. 3 ЗУТОССР за приемане за установено в
отношенията между страните, че в периода от 21.01.1985 г. до 01.04.1988 г. ищецът е полагал труд в Окръжен комитет
на ДКМС – Варна като инструктор „чуждестранни студенти“ и в периода от
01.04.1988 г. до 01.07.1988 г. - като организатор на кметство Каменар и
секретар на Съвета на студентската младеж към Общински комитет на ДКМС - гр.
Варна.
По твърдения в исковата молба, в
периода от 21.01.1985 г. до 01.07.1988 г. ищецът работил по трудов договор към
структури на Окръжен комитет на ДКМС -Варна, както следва: 1.) в периода от
21.01.1985 г. до 01.04.1988 г. - като инструктор „чуждестранни студенти“ в
Общински комитет на ДКМС гр. Варна с основно месечно възнаграждение 200 лева и
2.) в периода от 01.04.1988 г. до 01.07.1988 г. - като организатор кметство
Каменар и секретар на съвета на студентската младеж към Общински комитет на
ДКМС - гр. Варна с основно месечно възнаграждение в размер 240 лева.Трудовият
му договор бил сключен след решение на Общински комитет на ДКМС гр. Варна от
28.01.1985 г., съгласно което бил утвърден за инструктор „чуждестранни
студенти“ и за начало на работата му била определена дата 21.01.1985 г. Същият
бил освободен е от заеманата длъжност с решение №103 на Общински комитет на
ДКМС гр. Варна, считано от 01.07.1988 г., поради преминаване на друга работа.
Полагал труд на осемчасов работен ден при ежемесечно изплащане на трудовото
възнаграждение и с право на платен годишен отпуск. Трудовите възнаграждения
били изплащани от касиера Маринка Н. в касата на Окръжния комитет на ДКМС,
който се намирал в сграда в гр. Варна, ул. „Петко Каравелов“ № 1. В посочения
период ищецът работил с Д И Г- инструктор и директор на Младежки дом
„Аспарухово“ при Общински комитет на ДКМС - гр. Варна и Д Б - първи секретар на
ОбК на ДКМС - Варна.
При подготовка на документите за пенсиониране ищецът установил, че
трудовата му книжка е изгубена. Установил също, че не са налични ведомостите за
работните заплати на работниците и служителите в структурите на ДКМС преди 1990
г. и Димитровският комсомол е прекратил своето съществуване през 1990 г.,
когато е проведен последният конгрес, като в ТП на НОИ, гр. Варна не са
предавани в архив документите на прекратените осигурители. Констатирано било
още, че ведомостите за работни заплати на работниците и служители в поделенията
и структурите на ДКМС не са предадени в Държавната агенция „Архиви“ - Регионална
дирекция „Архиви“ - Варна, отдел „Териториален архив“ -
Варна. В архива към РД „Архиви“ - Варна били открити единствено протоколи от
заседания на Бюрото на Общински комитет на ДКМС гр. Варна, в които се съдържа
информация за датата на сключване, изменение и прекратяване на трудовия
договор, длъжността и трудовото възнаграждение.
По изложените съображения моли за уважаване на предявения иск.
В открито съдебно заседание ищецът, лично и чрез процесуалния му
представител адв. М.Д., поддържа исковата молба и
направеното в нея искане.
В срока по чл. 131 ГПК
ответникът депозира отговор на исковата молба, в който излага
становище за недопустимост на предявения иск с твърдения, че липсвало приложено
удостоверение по чл. 5, ал. 2 ЗУТОССР. Оспорва иска и като неоснователен,
доколкото представените писмени доказателства не установявали по категоричен
съществените елементи на трудовото правоотношение, респ. претендирания трудов
стаж.
По изложените
съображения моли за прекратяване на производството по делото, евентуално – за
отхвърляне на иска.
В отрито съдебно
заседание ответникът, чрез процесуалния му представител гл. юрк.
Е. Лазарова, поддържа отговора на исковата молба.
След като съобрази доводите на страните
и събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съдът
намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Предявен е установителен иск с правно основание чл. 1,
ал. 1, т. 3 от Закона за установяване на трудов и осигурителен стаж по съдебен
ред (ЗУТОССР).
Допустимостта на исковата претенция е обусловена, освен
от общите нормативно установени процесуални предпоставки за възникване и
надлежно упражняване на правото на иск, още и от специалните такива,
регламентирани в приложимия специален закон.
Според чл. 5, ал. 1 от ЗУТОССР стаж по чл. 1, ал. 1 може да се установява, в
случай че пред съда се представи удостоверение, издадено от
работодателя/осигурителя, при който е придобит стажът, от неговия правоприемник
или от друго юридическо или физическо лице, което съхранява книжа, ведомости за
заплати и други, че документите са изгубени или унищожени. Ако осигурителят е
прекратил дейността си и няма правоприемник, ал. 2 от същата разпоредба
предвижда, че следва да бъде представено удостоверение от съответното
териториално поделение на НОИ, че в архивното стопанство липсват писмени данни
за претендирания стаж.
В настоящия случай ищецът поддържа да е полагал труд при
Димитровски комунистически младежки съюз (ДКМС) – Общински комитет, гр. Варна,
като няма спор между страните, че посоченият работодател е прекратил дейността
си без правоприемник. Представено от ищеца е и удостоверение № 1/10.02.2020 г.,
издадено от НОИ, ТП - Варна (л. 7), в което е посочено, че разплащателните ведомости и трудовоправни
документи на ДКМС гр. Варна не са приети в териториалното поделение на НОИ.
Следователно са налице специалните изисквания на чл. 5, ал. 2 ЗУТОССР и за ищеца е
налице правен интерес от предявения установителен иск, респективно същият е
допустим, а възраженията на ответника в обратна насока – неоснователни.
За успешното провеждане на претенцията ищецът следва да докаже, при
условията на пълно и главно доказване, че в периода от 21.01.1985 г. до 01.04.1988 г. е полагал труд в Общински комитет на
ДКМС – гр. Варна като инструктор „чуждестранни студенти“, респ. в периода от
01.04.1988 г. до 01.07.1988 г. - като организатор на кметство Каменар и
секретар на Съвета на студентската младеж към Общински комитет на ДКМС - гр.
Варна, който се признава за
трудов стаж и стаж при пенсиониране.
От приложената докладна записка от
28.01.1985 г. (л. 13) и съдържанието на протокол № 48 от заседание на Бюрото на
ОбК на ДКМС, проведено на 28.01.1985 г. (л. 8-12), се
установява, че ищецът Б.С.Д. е утвърден като инструктор „чуждестранни студенти“
в ОбК на ДКМС, считано от 21.01.1985 г., с основно
месечно възнаграждение 200 лв. (решение № 2 по т. 4 от дневния ред).
Видно от приобщения протокол № 16 от
заседание на Бюрото на ОбК на ДКМС - Варна, проведено
на 28.04.1988 г. (л. 15-48), с решение № 3 по т. 1 от дневния ред (по докладна
записка на Драгомир Белев относно организационни въпроси) ищецът е утвърден за
организатор на кметство Каменар и секретар на Съвета на студентската младеж,
считано от 01.04.1988 г. В посоченото решение изрично е отразено, че до тогава
лицето е било инструктор в ОбК на ДКМС, както и че
основното негово възнаграждение на новата длъжност възлиза на 240 лв. Във
връзка с утвърждаването на ищеца на новата позиция е издадено и нарочно
удостоверение от Първия секретар на ДКМС, ОбК-гр.
Варна (л. 49).
По повод заявения краен период на
исковата претенция ищецът е ангажирал протокол № 19 от заседание на Бюрото на ОбК на ДКМС - Варна, проведено на 30.06.1988 г. (л. 50-67),
от което се изяснява, че същият е освободен от длъжността „организатор на
кметство Каменар и секретар на Съвета на студентската младеж“, считано от
01.07.1988 г. (решение № 103 по т. 1 от дневния ред на заседанието).
От описаните писмени доказателствени
средства се доказва наличието на трудово правоотношение между ищеца и сочения
работодател ОбК на ДКМС – гр. Варна за претендираните
периоди от 21.01.1985 г. до 01.04.1988 г. и от 01.04.1988 г. до
01.07.1988 г. и на съответните длъжности.
По делото са събрани и гласни доказателствени средства чрез разпит на
ангажираните от ищеца двама свидетели. Техните
показания съдът счита за допустими, предвид приобщените документи, явяващи се
начало на писмено доказателство по смисъла на чл. 6, ал. 1 ЗУТОССР, и
представените трудови книжки на свидетелите (л. 82-85), от които се установява
същите да са работили при същия работодател през процесните периоди, съобразно изискванията на чл. 6, ал. 4 ЗУТОССР.
Свидетелката М А излага, че в периода 1976 г. – 1991 г. е работила като касиер и
счетоводител в ОК на ДКМС-гр. Варна, където е полагал труд и ищецът като
инструктор на чуждестранните студенти, а впоследствие – като организатор на Каменар. По нейни данни
ищецът е имал трудов договор с уговорен осемчасов работен ден и месечно трудово
възнаграждение (основно и допълнително), платимо в брой (на касата на Окръжния
комитет), срещу подпис на съответната ведомост.
В същия смисъл са и показанията на свидетеля Д Б, заемал
различни длъжности в ДКМС в периода 1982 г. – 1988 г.
Съдът кредитира напълно свидетелските показания,
доколкото същите са достоверни, последователни и съответни на останалия
доказателствен материал. От тях се потвърждава наличието на трудово
правоотношение, установено от приобщените документи, и се доказват отделните
елементи на правоотношението, посочени в исковата молба, вкл. заеманите от
ищеца длъжности, продължителността на работния ден и начинът на заплащане на
труда. Така установените релевантни по делото факти налагат извод, че положеният
от ищеца труд в ДКМС, Общински комитет – гр. Варна в периода от 21.01.1985 г.
до 01.04.1988 г. и от 01.04.1988 г. до 01.07.1988 г. се признава за трудов стаж
и стаж при пенсиониране.
С оглед на гореизложеното, настоящият съдебен състав
намира, че предявеният иск е основателен и следва да бъде изцяло уважен.
Съобразно
чл. 9, ал. 1 ЗУТОССР, държавна такса по делото не следва да се събира.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш И :
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО в
отношенията между ищеца Б.С.Д.,
ЕГН **********,***, и ответника Териториално
поделение на Национален осигурителен институт - гр. Варна, че ищецът е
работил в Общински комитет на ДКМС – гр. Варна в следните периоди и на следните
длъжности, а именно: в периода от
21.01.1985 г. до 01.04.1988 г. - на длъжност „инструктор чуждестранни
студенти“, както и в периода от
01.04.1988 г. до 01.07.1988 г. - на длъжност „организатор за кметство
Каменар и секретар на Съвета на студентската младеж“, на основание чл. 1, ал. 1, т. 3 ЗУТОССР;
Решението подлежи на
обжалване пред Окръжен съд - Варна в двуседмичен срок от връчването му на
страните;
ПРЕПИС от настоящото решение да се връчи на страните, чрез процесуалните им
представители, на основание чл. 7, ал. 2 ГПК.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: