Р Е Ш Е Н И Е
гр. София, 26.08.2021 г.
В И
М
Е
Т
О Н А Н
А
Р
О
Д
А
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, І-29 състав, в публично съдебно заседание на единадесети март
през две хиляди двадесет и първа година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РАДОСТ БОШНАКОВА
при
секретаря Михаела Митова, като разгледа докладваното от съдията гр. дело № 13249 по описа на съда за 2020 година и за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявени
са искове по чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД.
Ищецът
Ц.Н.П. излага следните обстоятелства за обосноваване на искането си: повдигнато на 14 декември 2015 година обвинение в
извършване на тежко престъпление по чл. 321, ал. 3, пр. 2 и 4, т. 2 във вр. с
ал. 2 от НК и изготвянето и предявяването на други постановления за
привличането му като обвиняем съответно на 14.06.2017 г. и 01.02.2019 г. по
същото наказателно производство, прекратено през м. февруари 2020 година (така постановление
от 12.02.2020 г.); задържането му на 13 декември 2015 г. и взетата спрямо него
мярка за неотклонение „задържане под стража“ от 29.12.2015 г., прилагана до
15.03.2016 г. до изменението й с „парична гаранция“ от 15000 лева с определение
по ч.н.д. № 592/2016 г. на СпНС; предприети по производството различни действия
срещу него, включително и мярка на процесуална принуда „забрана за напускане на
пределите на Р.Б.“, довели и до прекратяване на правоотношението му като
служител на Агенция Митници; преживени дълбоки и трайни неблагоприятни последици
в жизнената му среда - начин на живот, семейство и приятели, включително и от
демонстративното действия по разследването и тяхното медийно огласяване, довели
до несигурност и страх, включително и за бъдещото му развитие, предвид младата
му възраст – 27 години, изолиране и ограничаване на контактите му, безсъние и
затваряне. Претендира справедливо обезщетение за наведените неимуществени вреди
в размер на 94000 лева, заедно със законната лихва от 12.02.2020 г.
Ответникът
П.на Р.Б. в законоустановения срок оспорва иска, възразявайки за завишаване на
размера на претендираното обезщетение за неимуществени вреди съобразно принципа
на чл. 52 от ЗЗД и за дължимост на лихвата от стабилизиране на постановлението
за прекратяване.
Съдът,
като прецени всички доказателства и доводи на страните съгласно чл. 235, ал. 2
от ГПК, приема за установено следното:
С
постановление от 14.12.2015 г. по досъдебно производство № 2/2015 г. по описа на
СБОП Хасково, връчено на същата дата, ищецът Ц.П. е бил привлечен като обвиняем
за престъпление по чл. 321, ал. 3, пр. 2 и 4, т. 2 във вр. с ал. 2 от НК,
затова че за периода от м. март 2015 г. до 13.12.2015 г. в област Хасково и на
територията на ГКПП Капитан Андреево заедно с други лица, участвал в
организирана група – структурирано трайно сдружение от повече от три лица с цел
да върши престъпления по чл. 301, ал. 1 и чл. 282, ал. 1 от НК, създадена с
користна цел и участвал като длъжностно лице – митнически инспектор в Митница
Свиленград – Митнически пункт Капитан Андреево. За същото престъпление на ищеца
Ц.П. са предявени по досъдебното производство и постановления за привличане на
обвиняем от 14.06.2017 г. и 01.02.2019 г. за същото престъпление.
Към
момента на привличането му ищецът Ц.П. въз основа на постановление от
13.12.2015 г. на СП е бил конвоиран и задържан на основание чл. 64, ал. 2 и чл.
199 от НПК за срок от 72 часа до произнасяне от съда по постоянната му мярка за
неотклонение, при което същият е бил настанен в ОЗ – София, сектор Арести – гр.
София, арест Ул. Майор Георги Векилски № 2.
На
29.12.2015 г. по в.н.ч.д. № 250/2015 г. по описа на АСНС, образувано по протест
на СП и жалби на обвиняемите, по отношение на ищеца е била отменена мярката за
неотклонение „парична гаранция“ в размер на 10000 лева и взета постоянна мярка
за неотклонение „задържане под стража“. Така взетата по отношение на него мярка
за неотклонение е била изменена в „парична гаранция“ в размер на 15000 лева с
определение от 10.03.2016 г., постановено по н.ч.д. № 592/2016 г. по описа на СНС.
Задържането
на ищеца и други лица (общо 33-и), както и взетата по отношение на някои
от тях мярка за неотклонение „задържане под стража“, е имало медиен отзвук, видно
от приложените извлечения от статии „По 13 фишеци с рушвети на смяна за
митничарите“ и „12 служители от Митница Свиленград остават в ареста“ на електронни
издания на standartnews.com и Днес.dir.bg
и от съобщение от електронната страница на СП за уважен й протест съответно от
14 декември и 30 декември 2015 г. В статиите и съобщението поименно са посочени
задържаните лица, сред които и ищецът Ц.П., и привличането им като обвиняеми за
участие в организирана престъпна група, занимаваща се с поискване и приемане на
подкупи и престъпление по служба. Към този момент, видно и от заповед на
директора на Агенция Митници, ищецът е заемал по служебно правоотношение
длъжността Митнически инспектор в Митница Свиленград, прекратено с посочената
заповед, считано от 12.01.2016 г. поради съкращаване на длъжността и връчена му
в ареста (така и свидетелските показания).
По
отношение на ищеца с постановление от 18.12.2015 г. на прокурор при СП е била
взета и мярка за процесуална принуда по чл. 68, ал. 1 от НПК „забрана да
напуска пределите на Р.Б.“. Тази мярка и мярката му за неотклонение „парична
гаранция“ в размер на 15000 лева поради изтичане на сроковете по чл. 234, ал. 8
от НПК по наказателното производство били отменени с постановление от
19.06.2017 г. на прокурор от СП.
С
постановление от 12.02.2020 г. по пр. пр. № 332/2015 г. по описа на СП, досъдебно
производство № 2/2015 г. по описа на СБОП Хасково, на прокурор при СП, постановено
след друго частично прекратяване на производството с постановление от
21.03.2019 г., воденето срещу ищеца Ц.П. наказателното производство за повдигнатото
му обвинение за извършено престъпление по чл. ал. 3, пр. 2 и 4, т. 2 във вр. с
ал. 2 от НК и чл. 301, ал. 1 от НК е било прекратено и постановено връщането на
иззети от него вещи при извършени на 13 декември 2015 г., след направени
искания и дадени от съд разрешения, обиск и изземване на ищеца и претърсване и
изземване на ползвани от него автомобил и жилище в гр. Свиленград, видно от
представените протоколи (представени с разменени помежду им страници), искане и
определения, включително и за дадено разрешение за криминалистическа регистрация
– фотографско заснемане, взимане на дактилоскопни отпечатъци и на ДНК образци. Наказателното
производство по отношение на ищеца е било прекратено на основание чл. 243, ал.
1, т. 2 и чл. 199 от НПК поради липсата на достатъчно годни доказателства за
поддържане на обвинение срещу него за престъпление по чл. 321 от НК. Препис от
постановлението, видно от представения пощенски плик, е връчен на ищеца Ц.П. на
17.02.2020 г.
Във
връзка с търпените от ищеца неимуществени вреди са събрани по делото гласни
доказателства чрез разпит на свидетеля А.П. – брат на ищеца Ц.П.. В показанията
си свидетеля заявява, че задържането и повдигането на обвинение срещу ищеца
станало достояние на обществото чрез електронните медии и повлияло върху личния
му и професионален живот. Случилото се го променило много, затворил се в себе
си, ограничил социалното си общуване след освобождаването му от ареста, въпреки
че се преместил да живее от гр. Свиленград в гр. София, където живеели заедно и
до настоящия момент. Не искал да излиза от дома си и преустановил физическата
си активност отпреди. Бил потиснат, страхувал се, че животът му можел да
продължи в затвора въпреки младата му възраст, висше инженерно образование и
владеене на два чужди езика – английски и френски. Дълго време – до началото на
2019 г., не можел да си намери работа поради свързването му със задържаните
митничари от Митница – Свиленград и воденето срещу тях наказателно
производство, данни за които обстоятелства били лесно установими в интернет
пространството. Преди образуваното наказателно производство, приключило с
прекратяването му, ищецът бил весел и общителен, добър в работата си и отдаден
на хобитата си. Съдът при преценката им съобразно чл. 172 от ГПК цени за достоверни
показанията на свидетеля, тъй като същите са непротиворечиви, възпроизвеждат
лични и непосредствени възприятия за състоянието на ищеца и се потвърждават от
другите данни по делото.
Други
доказателства не са ангажирани в предвидените от закона преклузивни срокове.
При
така установените факти съдът приема от правна страна следното:
Предявени
са искове по чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД.
Отговорността
на П.на Р.Б. се претендира на основата на разпоредбите на чл. 46, ал. 1 от НПК
и чл. 52, ал. 3 от НПК, съгласно които прокурорът повдига и поддържа
обвинението за престъпление от общ характер и осъществява ръководство и надзор
върху разследващите органи в рамките на досъдебното производство. Следователно П.на
Р.Б. (като централизирана и единна система) е пасивно материално легитимирана
да отговаря по предявените искове, тъй като осъществява ръководство и надзор
върху разследващите органи в рамките на досъдебното производство (чл. 52, ал. 3
от НПК), включително и върху действията по повдигане на обвинение и по
разследване на същото (чл. 219, ал. 1 от НПК).
Съгласно
чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ държавата отговаря за вредите, причинени на
граждани от органите на дознанието, следствието, П.и съда от незаконно обвинение
в извършване на престъпление, ако образуваното наказателно производство бъде
прекратено поради това, че деянието не е извършено от лицето или че извършеното
деяние не е престъпление. Следователно основателността на иска предполага осъществяването
на следните материалноправни предпоставки в съотношение на кумулативност: срещу
ищеца да е било повдигнато обвинение в извършване на престъпление от общ
характер; наказателното производство срещу него да е прекратено, тъй като не е
извършил деянието или извършеното деяние не е престъпление; да е претърпял
изложените в исковата молба вреди и между незаконното действие на
правозащитните органи и неблагоприятните последици (вредите) да е налице причинно
следствена връзка, като тези елементи от фактическия състав на иска подлежат на
доказване от ищеца съобразно правилото на чл. 154, ал. 1 от ГПК.
В
чл. 4 от ЗОДОВ е предвидено, че отговорността на държавата е за всички имуществени
и неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането,
независимо от това дали са причинени от виновно длъжностно лице. Следователно
държавата носи пълна имуществена отговорност - осигурява пълна обезвреда на
претърпените вреди, пропуснатите ползи, болките и страданията, които са
претърпели гражданите от незаконосъобразното поведение на държавните органи и
служители, като нейната отговорност е гаранционна и обективна, поради което не
е необходимо вредите да са причинени виновно от длъжностните лица.
Съгласно
т. 4 от Тълкувателно решение № 3 от 22.04.2005 г. по тълк. дело № 3/2004 г. на ОСГК
на ВКС отговорността на държавата за вреди от незаконни действия на правозащитни
органи възниква от момента на влизане в сила на прокурорския акт за прекратяване
на наказателното производство. Това предполага постановлението за прекратяване
да е съобщено на лицето, което претендира вреди и последното да не е поискало
наказателното производство да продължи и да завърши с оправдателна присъда. В разглеждания
случай постановлението за прекратяване на наказателното производство е съобщено
на ищеца на 17.02.2020 г., като не се установява, а и не се твърди, той да е
обжалвал постановлението с искане за продължаване на наказателното производство
и постановяване на оправдателна присъда.
Предвид
изложеното, за ответника П.на РБългария е възникнала отговорността за
причинените на ищеца Ц.П. неимуществени вреди, в причинна връзка с воденото срещу
наказателно производство по ДП № 2/2015 г. по описа на СБОП Хасково, пр. пр. №
332/2015 г. по описа на СП.
Установено
е по делото, че на 14.12.2015 г. срещу ищеца Ц.П. е било повдигнато обвинение
за извършено престъпление по чл. 321, ал. 3, пр. 2 и 4 във вр.с ал. 2 от НК, за
което образуваното наказателно производство е било прекратено поради това, че
деянието не е извършено от него, с постановление от 12.02.2020 г. При така
установените релевантни факти съдът приема, че са налице първите две от горепосочените
предпоставки за уважаване на иска по чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ.
За
да бъде ангажиране на отговорността на ответника обаче, следва да бъде установено
и наличието на причинна връзка между вредите, чието обезщетяване се претендира,
и обвинението в престъпление, образуваното за което наказателно производство
срещу ищеца е било прекратено. За твърдените неимуществени вреди са събрани
гласни доказателства по делото, от които се установява, че провежданото около 4
години и 2 месеца наказателно производство срещу ищеца Ц.П., предвид неговата
фактическа и правна сложност, макар обусловена и поради факта на повдигнатото
обвинение срещу 22 лица, и изтърпяването на взетата по отношение на него мярка
за неотклонение „задържане под стража“ по производството за около 3 месеца, се е
отразило неблагоприятно върху психическото му състояние.
Настоящият
състав на съда приема, че негативните последици върху личността и психиката на
обвинено в извършване на престъпление лице се подразбират от естеството на упражнената
спрямо ищеца наказателна репресия. В случая за процесния период - от 14.12.2015
г. до 12.02.2020 г., т. е. от задържането на ищеца Ц.П. и привличането му към
наказателна отговорност до прекратяването на наказателното производство, той
несъмнено е имал неблагоприятни психични изживявания, съставляващи неимуществени
вреди, подлежащи на репариране от държавата. Обезщетение за тези неимуществени
вреди според константната практика на ВКС се дължи и когато не са ангажирани доказателства
за тях, тъй като е нормално такива вреди да са търпени (така решение № 427 от
16.06.2010 г. по гр. д. № 273/2009 г., на ВКС, III ГО, решение № 457 от
25.06.2010 г. по гр. д. № 1506/2009 г. на ВКС, IV ГО, и други), но такива доказателства
са и ангажирани в настоящото исково производство. Ето защо, при наличието на прекратено
наказателното производство по повдигнатото срещу ищеца обвинение за извършено
престъпление, без съмнение за него са произтекли неимуществени вреди, които в
случая са с по-голям за него интензитет поради медийното отразяване на задържането
му и образуваното срещу него наказателно производство и чийто размер следва да
се определи от съда по справедливост.
Негативните
емоции и страдания на лицето при обвинение за извършено престъпление, което
ищецът не е извършил, не се нуждаят от конкретни доказателства по отношение на
своя размер и подлежат на обезщетяване в реален, а не в символичен паричен еквивалент
(така решение № 483 от 9.06.2010 г. по гр. д. № 1091/2009 г. на ВКС, II ГО).
Предвид на изложеното, съдът приема, че провежданото наказателно производство
се е отразило неблагоприятно на правната сфера на ищеца, като неблагоприятните
изменения са настъпили в пряка причинно-следствена връзка с провежданото спрямо
ищеца наказателно производство по обвинение за извършено престъпление по чл.
321, ал. 3, пр. 2 и 4 във вр.с ал. 2 от НК, респ. че са налице са
предпоставките за ангажиране на отговорността на ответника по чл. 2, ал. 1, т.
3 от ЗОДОВ.
Съгласно
чл. 52 от ЗЗД, приложим предвид пар. 1 от ЗР към ЗОДОВ, обезщетението за
неимуществени вреди се определя от съда по справедливост. Понятието „справедливост”
като морално-етично понятие включва „съотношението между деянието и възмездието,
достойнството на хората и неговото възнаграждаване, правата и задълженията”.
Осъждането, само по себе си, има ефекта на овъзмездяване, а като база за
паричния еквивалент на причинената неимуществена вреда служи още и
икономическият растеж, стандартът на живот и средностатистическите показатели
за доходите и покупателните възможности в страната към датата на деликта. Критериите
за определяне на този размер по справедливост са вид и обем на причинените
неимуществени вреди, интензивността и продължителността на претърпените вреди,
общовъзприетото понятие за справедливост и общото икономическо състояние на обществото
(така Постановление № 4 от 1968 г. на Пленума на ВС). Обезщетението за неимуществени
вреди следва да се определи съвкупно като обезвреда за цялостните последици за
ищеца, като се вземат предвид конкретните обстоятелства по делото.
Съдът
при определяне на обезщетението, което да репарира причинените неимуществени
вреди следва да отчете характера и степента на увреждането, начина и обстоятелствата,
при които е получено, последици, тежест на обвинението, неговата продължителност,
каква мярка за неотклонение е била взета по отношение на неоснователно обвиненото
лице и с каква продължителност, какви други мерки за процесуална принуда са
били упражнени, колко, с каква продължителност и с какъв интензитет действия по
разследването с участието на обвиняемия са били извършени, ефектът на всички
тези действия върху ищеца, продължителност и степен на интензитет, възраст на увредения,
обществено и социално положение, като определеният му размер не следва да бъде и източник на обогатяване
за пострадалия (така решение № 532 от 24.06.2010 г. по гр. д. № 1650/2009 г. на
ВКС, III ГО, решение № 356 от 09.12.2014 г. по гр. д. № 2946/2014 г. на ВКС, IV
ГО, решение № 480 от 23.04.2013 г. по гр. д. № 85/2012 г. на ВКС, IV ГО,
решение № 28 от 06.02.2018 г. по гр. д. № 1639/2017 г. на ВКС, IV ГО, и други).
При
съблюдаване на всички тези критерии съдът съобрази, че срещу ищеца Ц.П. е било
повдигнато обвинение за извършено от него престъпление по чл. 321, ал. 3, пр. 2
и 4 във вр.с ал. 2 от НК, засягащо реда и общественото спокойствие и за което
се предвижда наказание лишаване от свобода от три до десет години, т. е. за
престъпление, което е тежко по смисъла на чл. 93, т. 7 от НК, Съдът съобрази и
определената и изпълнявана спрямо ищеца мярка за неотклонение „задържане под
стража“, изтърпяването на която е продължила около 3 месеца и която несъмнено е
довела до ограничаване на неготово човешко право на придвижване и социално
общуване, изменението й в „парична гаранция“ с продължителност от около 1 година
и 3 месеца, както и други взети по отношение на него мерки, включително и
такива на процесуална принуда – криминалистическа регистрация и „забрана за
напускане на пределите на Р.Б.“, осъществени в продължилото около 4 години и 2
месеца наказателно производство от привличането на ищеца Ц.П. като обвиняем до
постановлението за прекратяването на наказателното производство по повдигнатото
срещу него обвинение, обусловено и от значителния брой на привлечените като обвиняеми
по производството лица.
Отчитайки
също преживените стрес и неудобство в социалното общуване, изживяната
потиснатост, породените затвореност, несигурност и страх за бъдещото му, довели
до психологически дискомфорт, безсъние и страдания, публичното разгласяване на
образуваното срещу ищеца наказателно производство, и младата му възраст към
момента на образуване на наказателното производство – 27 години, на която
житейски обичайно е човек да насочен към утвърждаване и развитие в
професионалното си поприще, съдът приема, че заместващото обезщетение на ищеца
за причинените му от незаконното обвинение неимуществени вреди е в размер на
сумата от 12000 лева. При определяне на това заместващо обезщетение съдът взема
предвид и че процесното наказателно производство е попречило на професионалната
му реализация.
Този
размер на обезщетението съдът намира за съобразен с критерия за справедливост
по чл. 52 от ЗЗД, поради което предявеният иск за обезщетение за неимуществени
вреди следва да бъде уважен за сумата от 12000 лева, а за разликата над нея до
пълния предявен размер от 94000 лева – отхвърлен, като неоснователен.
Частичната
основателност на иска води до основателност и на акцесорната претенция по чл.
86, ал. 1 от ЗЗД, поради което посочената сума следва да се присъди заедно със
законната лихва, която е дължима от увреждането, а то е настъпило при
осъществяване на фактическия състав на чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ – от датата
на постановяване на съобщеното постановление за прекратяването на наказателното
производство – 12.02.2020 г., до окончателното й погасяване. Постановлението на
прокурора за прекратяване на наказателното производство поражда действие от
момента на постановяването му и от този момент се дължи законна лихва върху
присъденото обезщетение за вреди по чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ. Прокурорският
акт за прекратяване на наказателното производство не влиза в сила, дори когато
е съобщен на всички засегнати лица по чл. 243, ал. 3 от НПК, защото може
служебно да бъде отменен от по-горестоящ прокурор, ако не е обжалван, а когато е обжалвано, определенията
на съда подлежат на проверка по реда на глава тридесет и трета „Възобновяване на наказателни дела“ (чл. 419, ал. 1 от НПК). Следователно стабилитетът на постановлението за
прекратяване на наказателното производство по смисъла на т. 4 от Тълкувателното
решение № 3 от 22.04.2005 г. на ОСГК на ВКС, като основание за възникване на
отговорността на държавата за вреди от незаконни действия на правозащитни
органи, изисква същото да е съобщено на лицето, което претендира вредите по
реда на чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ и лицето да не е поискало наказателното
производство да продължи и да завърши с постановяване на оправдателна присъда
(така решение № 353 от 06.11.2015 г. по гр. д. № 892/2015 г. на ВКС, ГК, ІV ГО,
и други).
Съгласно
чл. 10, ал. 3, изр. второ от ЗОДОВ съдът осъжда ответника да заплати на ищеца и
възнаграждение за един адвокат, ако е имал такъв, съразмерно с уважената част
от иска. Ищецът е направил своевременно искане за присъждане на заплатените от
него разноски за възнаграждение на адвоката, който е организирал и му предоставил
правна помощ по производството (така пълномощно и договор за правна помощ от 16.11.2020
г.), поради което на същия следва да се присъди сумата 395.74 лева, определена
съразмерно на уважената част на иска върху размер на заплатеното възнаграждение
от 3100 лева, което противно на наведеното от ответника възражение по чл. 78,
ал. 5 от ГПК не е прекомерно и дори е под минималния размер на възнаграждението
по чл. 7, ал. 2, т. 4 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения, възлизащ на 3350 лева. На основание чл. 10, ал. 3,
изр. първо ЗОДОВ ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца сумата от
10 лева – платена държавна такса.
По изложените съображения Софийски градски съд
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА
П.на Р.Б., с адрес: гр.
София, бул. *****, да заплати на Ц.Н.П., ЕГН **********, с адрес: ***, на
основание чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ сумата 12000 лева, представляваща
обезщетение за претърпени от него неимуществени вреди от незаконното обвинение
в извършване на престъпление по чл. 321, ал. 3, пр. 2 и 4, т. 2 във вр.с ал. 2
от НК, наказателното производството за което е прекратено срещу него с постановление
от 12.02.2020 г. по пр. пр. № 332/2015 г. по описа на СП, досъдебно
производство № 2/2015 г. по описа на СБОП Хасково, на прокурор при
Специализираната прокуратура, заедно със законната лихва върху тази сума
от 12.02.2020 г. до окончателното й изплащане, и на основание чл. 10, ал. 3 от ЗОДОВ сумата 405.74 лева – разноски по производството за държавна такса
от 10 лева и адвокатско възнаграждение от 395.74 лева, като ОТХВЪРЛЯ
иска за обезщетение за неимуществени вреди за разликата над уважения размер от 12000
лева до пълния предявен размер от 94000 лева.
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред Софийски апелативен съд в двуседмичен срок от връчване на препис от него на страните.
СЪДИЯ: _________
Р. Бошнакова