Р Е Ш Е Н И Е
№ 83 17.01.2020
г. Гр. Стара Загора
В ИМЕТО
НА НАРОДА
СТАРОЗАГОРСКИЯТ
РАЙОНЕН СЪД ТРЕТИ ГРАЖДАНСКИ състав
На
11 декември
В
публично заседание в следния състав:
Председател: ЕМИЛИЯ ЕНЧЕВА
Секретар: Диана С.
Прокурор:
като
разгледа докладваното от СЪДИЯ ЕМИЛИЯ
ЕНЧЕВА
гр. дело № 2200 по описа за 2015 година.
Предявен
е иск с правно основание чл. 45 от ЗЗД във вр. с чл. 86 от ЗЗД.
Ищецът
С.Ж.Ж., Директор на 12 ОУ „С. КАРАДЖА" твърди в исковата си молба, че по
силата на присъда №115 от 13.06.2014 год. по НОХД №1453/2011 год.на
Районен съд - гр.Стара Загора, В.С.М., Е.В.И. и В.Ж.Т. били осъдени да заплатят
солидарно на 12 ОУ„С. Караджа"/бивше „Г.Гърбачев"/ гр.Стара Загора
сумата от 7 559 лева обезщетение за причинени имуществени вреди. Присъдата била
потвърдена изцяло с Решение №197 от
10.12.2014 год.,по ВНОХД №1235/2014 год. от състав на Окръжен
съд-гр.Стара Загора и е влязла в законна сила на 10.12.2014 год.
По
силата на постановената Присъда №115 от
13.06.2014 год., В.С. *** била призната за виновна за това, че в периода
от 01.04.2009 год. до 09.07.2009 год. в гр. Стара Загора в качеството си на
длъжностно лице - Директор на 12 ОУ „С. Караджа" /бивше „Г.Гърбачев"/
като извършител в съучастие с В.Ж.Т. ***, като съизвършител и с Е.В.И. ***,
като помагач, присвоила чужди пари - сумата от 7 559 лв. от делегирания бюджет
на 12 ОУ „С. Караджа"/бивше „Г.Гърбачев"/.
По
силата на същата присъда, Е.В.И. бил признат за виновен за това, че в периода
от 01.04.2009 год. до 09.07.2009 год. в гр. Стара Загора, като помагач в
съучастие с В.Ж.Т. *** и В.С. ***, като съизвършители, умишлено ги улеснил,
чрез съвети и отстраняване на спънки - осигуряване и склоняване на лица, които
да подпишат документи, да присвоят чужди пари - сумата от 7 559 лв. от
делегирания бюджет на 12 ОУ „С. Караджа" /бивше „Г.Гърбачев"/
гр.Стара Загора.
Все
по силата на същата присъда В.Ж.Т. била призната за виновна за това, че в
периода от 01.04.2009 год. до 09.07.2009 год. в гр. Стара Загора в качеството
си на длъжностно лице - помощник Директор по административно стопанската
дейност в 12 ОУ „С. Караджа" /бивше „Г.Гърбачев"/ гр.Стара Загора, в
съучастие като съизвършител с В.С. *** и Е.В.И. *** като помагач, присвоила
чужди пари - сумата от 7 559 лв. от делегирания бюджет на 12 ОУ „С.
Караджа" /бивше „Г.Гърбачев"/- гр. Стара Загора.
Ответниците
В.С.М., Е.В.И. и В.Ж.Т. в хода на
Изп.дело № 20158650400059 от 13.02.2015 год. на ЧСИ Маргарира Димитрова,
солидарно изплатили главница в размер на 7 559 лева. Съгласно получено Съобщение за приключване на изпълнително
производство от 15.04.2015 год., производството приключило след плащане
на дължимата сума / главница/ от 7 559 лв. на 15.04.2015 год.
Счита,
че освен присвоените чужди пари от делегираният бюджет на 12 ОУ „С.
Караджа" /бивше „Г.Гърбачев"/ в размвр на 7 559 лв. , ответниците
солидарно дължат и обезщетение в размер на законната лихва от деня на забавата
/мораторна лихва/ в размер на 4 517,01 лв. за периода от 10.07.2009 год.до приключване
на изпълнителното производство, респективно плащане на главницата 15.04.2015
год.
Моли
съда да признае за установено, че ответниците В.С.М., Е.В.И. и В.Ж.Т. дължат
солидарно на 12 ОУ „С. Караджа" /бивше „Г.Гърбачев"/ гр.Стара Загора,
представлявано от директора С.Ж.Ж., сумата от 4 517,01 лв. представляваща лихва
за забава върху главница от 7 559 лв. /обезщетение за причинените имуществени
вреди/, за периода от 10.07.2009 год. до окончателното плащане на главницата -
15.04.2015 год., както и законна лихва от датата на завеждане на исковата молба
до пълното изплащане на сумата. Претендира за направените по делото разноски.
Ответницата
В.С.М. взема становище, че предявеният иск е изцяло недоказан, както по
основание,така и по размер. Не бил доказан началният момент
от който ищецът има право да претендира лихва за забава.Посочената дата 10.07.2009
г. не съвпадала с действителният
начален момент, от който вземането ставало изискуемо. Разпоредбата на
чл.114,ал.З от ЗЗД определяла по ясен и недвусмислен начин началния момент, от
който възниква вземането за вреди от непозволено увреждане-от откриването на
дееца.От този момент вземането става изискуемо и от този момент длъжникът изпада
в забава- чл.84,ал.З от ЗЗД. Съгласно ППВС № 2/1981 г. и ТР№ 5/2005 г. на ОСГК
и ТК на ВКС ,вземането за непозволено увреждане е изискуемо от деня на
извършването му,когато деецът е известен още тогава, а когато е неизвестен -от деня на неговото откриване.
Според
присъдата било налице продължавано престъпление за периода
01.04.2009г.-09.07.2009 г., чиято крайна дата ,визираща довършеното
престъпление е 09.07.2009 г.,като ищецът претендирал лихва за забава от
10.07.2009 г.-деня следващ крайната дата, визирана в присъдата, но тъй като
предварителното производство е водено срещу неизвестен извършител, то началният
момент от който може да се претендира лихва за забава бил момента на откриване на дееца, който момент
съвпадал с привличане на обвиняемите по делото /Решение № 308/30.04.2010 г. постановено но гр.дело № 865/2009 г. на
ВКС
Според
приложен документ от ЧСИ с Рег.№ 865 при КЧСИ, изпълнителното производство по
ИД №59/2015 г. на ЧСИ с Рег.№ 865 при КЧСИ е приключило на 15.04.2015 г., като
на ищеца е изплатено присъденото му обезщетение от 7559 лева.
Обезщетението
е платено от солидарният длъжник по ИД № 59/2015 г. В.Т. на две вноски, на 02.04.2015
година и на 06.04.2015 г. С внасянето на
втората сума по сметка на ЧСИ на 06.04.2015 г.е погасено главното задължение от
7559 лева по изпълнителното дело и от този момент нататък лихва за забава върху
него не се дължала.
Предвид
гореизложеното оспорва
твърдяното от ищеца,че лихва за забава следва да се дължи до 15.04.2015 г., с
пристигане в училището на съобщението от ЧСИ,че делото е приключено. Възразява, че дължа сумата от 4517,01 лв. - лихва
за забава, тъй като исковата молба е заведена в съда на 05.05.2015 г., а
обезщетението е изплатено на 06.04.2015
г. по ИД № 59/2015 г., т.е исковата молба е заведена след като е платена
главницата, поради което лихва за забава не се дължи, поради погасяване на
главното задължение чрез плащане.
Предвид
разпоредбата на чл.119 от ЗЗД с погасяване на главното вземане се погасявали и
произтичащите от него допълнителни вземания. Счита, че в тази му част искът е недопустим, поради което моли съдът да не го уважава. Прави
възражение за изтекла давност на исковата претенция, съобразно чл.111
б."в" от ЗЗД. Периодът от който е изпаднала в забава спрямо ищецът по
делото е от 13.07.2010 г. до 06.04.2015
г. и е периода, за който може да се претендира лихва за забава от страна
на ищеца. Счита, че предвид разпоредбите на чл.114,ал.З от ЗЗД и с оглед
доказателствата по делото, искът на ищеца е погасен по давност за времето от 13.07.2010 г. до 13.07.2012 г. и
искът за изтекли лихви не е погасен по давност за период 3 години назад от
предявяването на иска - от 14.07.2012
г. до 06.04.2015 г. Вземането на ищеца се погасявало по давност поради изтичане
на тригодишния давностен срок, считано от установяване на началната дата на
изпадане в забава до момента на реалното погасяване на главното задължение.
В тази му част искът следвало да се отхвърли, като процесуално недопустим/тъй
като с изтичане на давността по чл.111 б."в" ЗЗД е погасено правото
на иск за предявяването на вземането от страна на ищеца .
Моли
съда да не се уважава исковата претенция за заплащане на адвокатски
хонорар в размер на 549 лева,
тъй като по делото е представено договор за правна защита и съдействие сключен
между директора на 12-то ОУ и адвокат Г., в който е записано, че на адвоката е
заплатено по банков път, но доказателства за това, че реално е платено, не са
представени. Съобразно т. 1 от TP № 6/2012 г. на ОСГТК на ВКС съдебни разноски
за адвокатско възнаграждение се присъждат, когато страната е заплатила възнаграждението. В
договора следва да е вписан
начина на плащане-ако е по банков път
задължително се представяли доказателства за това. По делото липсвали доказателства,
че сумата реално е заплатена по банков път, поради което моли съдът да отхвърли исковата претенция за
заплащане на адвокатско възнаграждение, като недокозана.Подробни съображения излага в отговора. Моли съда да
отхвърли предявеният иск като недопустим, неоснователен и недоказан. Претендира
за направените по делото разноски.
Ответникът
Е.В.И., чрез назначения му особен
представител - адвокат М.И.И.-С., взема становище, че така предявения иск е недопустим. Ищецът нямал
правен интерес от предявения установителен иск, тъй като същият явно целял осъждане
на ответниците, т.е. целеният от него правен резултат можел да бъде постигнат
само с осъдителен иск. Константната съдебна практика приемала, че ако ищецът не
може да постигне целения правен резултат с установителния иск, искът е
недопустим, а наличието на правен интерес от предявения иск е абсолютна
процесуална предпоставка за допустимостта му. Дори да се приемело, че искът е
допустим, то същият е вероятно неоснователен. Разпоредбата на чл.114, ал.З от ЗЗД определяла началния момент, от който възниква вземането за вреди от
непозволено увреждане - от откриването на дееца. От този момент вземането става
изискуемо и от този момент длъжникът изпада в забава. Това се отнасяло и за
вземането за претендираната лихва за забава. Прави възражение за изтекла погасителна
давност за вземането на основание чл.111, буква "в" от ЗЗД, според
текста, на който с изтичане на тригодишна давност се погасяват вземанията за
лихви. Следователно вземането за лихви за периода от 15.04.2015г. за три години
назад -15.04.2012г. би било евентуално основателно. За периода, от когато
вземането е станало изискуемо- от откриването на дееца, в случая от
привличането му като обвиняем до последната дата - 15.04.2012г. е погасено по
давност. Друг е въпроса дали лихвата за забава се дължи до датата на изплащане
на главницата - 06.04.2015г. или до момента на изпращане на съобщението до
взискателя за приключване на изпълнителното дело. Разпоредбата на чл.119 от ЗЗД
гласи, че с погасяването на главното вземане се погасяват и произтичащите от
него допълнителни вземания, макар ;давността за тях да не е изтекла. Видно от
приложените с исковата молба доказателства ставало ясно, че обезщетението в размер
на 7 559 лв е изплатено на 06.04.2015г. по ИД № 59/2015г. по описа на ЧСИ
Маргарита Димитрова, като изпълнителното дело е приключено на 15.04.2015г., а
исковата молба е заведена в съда на 05.05.2015г., т.е. след като е изплатена
главницата, върху която се търси лихвата. Моли
съда да отхвърлите предявения от ищеца
иск като недопустим, поради липсата на правен интерес от предявяването на
установителен иск. Алтернативно моли съда ако приеме, че иска е допустим да
отхвърли същият като неоснователен и недоказан. Претендира за направените по
делото разноски.
Ответницата
В.Ж.Т., чрез адв.Светозар Златанов заявява, че не признава предявеният иск и го
оспорва по основание и размер. Твърди, че искът е недопустим поради липса на
правен интерес, тъй като предявеният иск бил установителен, а не осъдителен, т.е.
целеният правен резултат предполага друг иск. На осн. чл.120 от ЗЗД прави възражение
за погасителна давност, относимо към регламента на чл.111,в."В" от ЗЗД, според който след изтичай на три години се погасяват всички взимания за
"наем, лихви и други периодични плащания", какъвто е характера на
претендираната сума.
Съдът,
след като взе предвид събраните по делото писмени и гласни доказателства,ведно
със становищата и доводите на страните намира за установено следното:
Видно
от приложеното по делото НОХД №1453/2011
год.на Районен съд - гр.Стара Загора, В.С.М., Е.В.И. и В.Ж.Т. са осъдени да
заплатят солидарно на 12 ОУ„С.
Караджа"/бивше „Г.Гърбачев"/ гр.Стара Загора сумата от 7 559 лева обезщетение за причинени
имуществени вреди. Присъдата била потвърдена изцяло с Решение №197 от 10.12.2014 год.,по ВНОХД №1235/2014 год. от
състав на Окръжен съд-гр.Стара Загора и е влязла в законна сила на 10.12.2014
год. По силата на постановената Присъда
№115 от 13.06.2014 год., В.С. *** е призната за виновна за това, че в
периода от 01.04.2009 год. до 09.07.2009 год. в гр. Стара Загора в качеството
си на длъжностно лице - Директор на 12 ОУ „С. Караджа" /бивше
„Г.Гърбачев"/ като извършител в съучастие с В.Ж.Т. ***, като съизвършител
и с Е.В.И. ***, като помагач, присвоила чужди пари - сумата от 7 559 лв. от
делегирания бюджет на 12 ОУ „С. Караджа"/бивше „Г.Гърбачев"/; Е.В.И. е признат за виновен за това, че в
периода от 01.04.2009 год. до 09.07.2009 год. в гр. Стара Загора, като помагач
в съучастие с В.Ж.Т. *** и В.С. ***, като съизвършители, умишлено ги улеснил,
чрез съвети и отстраняване на спънки - осигуряване и склоняване на лица, които
да подпишат документи, да присвоят чужди пари - сумата от 7 559 лв. от
делегирания бюджет на 12 ОУ „С. Караджа" /бивше „Г.Гърбачев"/
гр.Стара Загора и В.Ж.Т. е призната за виновна за това, че в периода от
01.04.2009 год. до 09.07.2009 год. в гр. Стара Загора в качеството си на
длъжностно лице - помощник Директор по административно стопанската дейност в 12
ОУ „С. Караджа" /бивше „Г.Гърбачев"/ гр.Стара Загора, в съучастие
като съизвършител с В.С. *** и Е.В.И. *** като помагач, присвоила чужди пари -
сумата от 7 559 лв. от делегирания бюджет на 12 ОУ „С. Караджа" /бивше
„Г.Гърбачев"/- гр. Стара Загора. С тази присъда, съдът е осъдил
подсъдимите Е.В.И., В.С.М. и В.Ж.Т. да заплатят солидарно на 12 ОУ „Г.Гърбачев”
гр. Стара Загора сумата 7559 лв. обезщетение за причинените имуществени вреди.
С
решение № 78 от 08.06.2017 г. по ВНОХД № 92/2016 г. по описа на Окръжен съд
Хасково, съдът е изменил присъда № 115
от 13.06.2014 г. по НОХД № 1453/2011 г. по описа на РС Стара Загора в
наказателно-осъдителната й част, като е преквалифицирал деянието, в
извършването на което подсъдимите Е.В.И., В.Ж.Т. и В.С.М. са признати за
виновни от престъпление по чл. 202, ал.1, т.1 във вр. вр. чл. 201, вр. с чл.
20, ал.2 /за В.С.М. и В. Желязова Т./ и във вр. с чл. 20, ал.4 / за Е.В.И./ в
престъпление по чл. 201, вр. с чл. 20, ал.2 /за В.С.М. и В.Ж.Т./ и по чл. 201,
вр. чл. 20, ал.4 /за Е.В.И./ като ги
признава за невинни за това, че за улесняване на длъжностното присвояване са
извършени и други престъпления, за които по закон не се предвижда по-тежко
наказание, а именно: престъпление по чл. 316, вр. с чл. 308, ал.1 от НК, като в
периода 1.04.2009 г. до 09.07.2009 г. съзнателно се ползвали от документи с невярно
съдържание – официални такива – разходни касови ордери с посочени в присъдата
номера и престъпление по чл. 316, вр. с чл. 309, ал.1 от НК , като в периода
1.04.2009 г. – 09.07.2009 г. съзнателно се ползвали от документи с невярно
съдържание частни такива – граждански договори с посочени номера, като от тях
за самото им съставяне не може да се търси наказателна отговорност. Съдът
изменил присъдата в наказателно-осъдителната й част и относно основанието и
вида на наложените на подсъдимите наказания. Съдът е потвърдил присъдата в
останалата й част.
По
делото е представена вносна бележка от 06.04.2015 г., от която е видно, че В.Ж.Т.,
ответник по делото е изплатила по сметка на ЧСИ Маргарита Димитрова по
изпълнително дело № 59/2015 г., сумата от 4396.39 лева, а видно от платежно
нареждане от 02.04.2015 г. В.Т. е изплатила по изпълнително дело № 59/2015 г.
сумата от 4000 лева на ЧСИ М. Димитрова.
Безспорно
е по делото, а и видно от приложеното по делото съобщение с изходящ № 4097/15.04.2015
г. за приключване на изпълнително производство от ЧСИ Маргарита Димитрова до ищеца
Дванадесето ОУ „С. Караджа“, с което последният е уведомен, че изпълнително
дело № 20158650400059 с длъжници В.С.М.,
Е.В.И. и В.Ж.Т. е свършило поради
събиране и изплащане на дължимата по делото сума. Посочено е, че производството
е образувано на 13.02.2015 г. по искане на ХІІ ОУ „С. *** на основание съдебно
решение по НОХД № 1453/2011 г. на РС Стара Загора, приключило на 15.04.2015 г.По
делото липсват данни на коя дата това съобщение е получено от ищеца.
С
исковата молба ищецът е предявил установителен иск за вземането си за мораторна
лихва, но от данните по делото се установява, че целеният резултат е осъждане
на ответниците да заплатят лихва за забава върху присъденото им с влязлата в сила присъда обезщетение за
претърпени имуществени вреди, а и в пледоарията си по същество на спора,
процесуалният представител на ищеца е
поискал от съда осъждане на ответниците
за претендираната от него мораторна лихва. Ето защо съдът приема, че се касае за
предявен осъдителен иск за вземането за мораторна лихва върху присъденото
обезщетение за непозволено увреждане за сумата 4517.01 лв., съгласно влязлата в
сила присъда.
Ответниците са направили възражение за изтекла погасителна
давност, като съдът намира, че същото е
частично основателно. Съгласно разпоредбата на чл. 111, б. "в" ЗЗД, с изтичането на тригодишен срок се погасяват
вземанията за наем, лихва и други периодични плащания. Вземането на ищеца за
лихва е върху присъдено обезщетение за имуществени вреди от непозволено
увреждане, извършено на през периода 01.04.2009 г.-9.07.2009 г., за което
ответниците са осъдени с влязла в сила присъда. В наказателното производство е
предявен граждански иск за обезщетение за имуществени вреди, което е присъдено
в размер на 7559 лв., което ответниците да заплатят на ищеца солидарно. По това
дело не е претендирана и присъдена мораторна лихва върху посочената главница.
Безспорно се установи, че тази сума е заплатена от В.Т. на 6.04.2015 г.
Давността започва да тече от деня, в който вземането е станало
изискуемо. Вземането от непозволено увреждане става изискуемо от деня на
извършването му, когато деецът е известен още тогава, а когато не е известен -
от деня на неговото откриване - чл. 114, ал. 3 ЗЗД и Постановление №
2/81 г. на Пленума на ВС. В случая, с постановление на РП Ст.Загора,
ответниците са привлечени като обвиняеми на 13.07.2010 г. и от този момент
вземането за главницата и лихва за забавата е станало изискуемо, без да е
необходима покана - чл. 84, ал. 3 ЗЗД.
Съдът намира, за основателно възражението за частичното погасяване на лихвата
за забава по давност за периода извън 3-годишния по чл. 111, б. "в" ГПК, при наличието на валидно волеизявление в тази
насока, изходящо от ответниците по делото.
Давността тече от всеки ден на забавата, но не за целия период, а за последните
три години преди предявяването на иска. В случая искът е предявен на 5.05.2015 г., а тригодишната погасителна давност е изтекла на
5.05.2012 г. Не следва да се присъжда законна лихва върху лихвата за забава ,
тъй като е недопустимо да се присъжда
лихва върху лихва, В случая, не са налице търговски правоотношения между
страните, т.е. не съществува облигационна уговорка между тях.
При
тези данни съдът намира, че искът за присъждане на лихва за забава върху
присъденото обезщетение за имуществени вреди се явява основателен и доказан до
размера на 2313.25 лв. за периода - 5.05.2012 -5.05.2015 г., като в останалата
част до размера на 4517,01 лв. за периода от 10.07.2009 год. – 5.05.2012 год., следва да бъде
отхвърлен като погасен по давност.
На
основание чл.78 ал.1 от ГПК в тежест на ответниците следва да се присъдят
направените от ищеца разноски в размер на 650.70 лв., съобразно уважената част
от иска /ДТ, възнаграждение за един адвокат и особен представител/.
На
основание чл. 78, ал.3 ГПК ищецът следва да заплати на В.С.М. сума в размер на
264,60 лева, представляваща разноски по делото съобразно отхвърлената част от
иска, а на В.Ж.Т. сума в размер на 147 лева, представляваща разноски по делото
съобразно отхвърлената част от иска.
Водим от горните мотиви, съдът
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА
В.С.М., ЕГН ********** ***; Е.В.И., ЕГН ********** *** /с назначен особен
представител адв. М.И.И.-С. ***/ и В.Ж.Т., ЕГН ********** *** да заплатят солидарно на ДВАНАДЕСЕТО
ОСНОВНО УЧИЛИЩЕ „С. Караджа”, ЕИК *********, гр. Стара Загора, ул. Ком № 35,
представлявано от Директора С.Ж.Ж., сумата в размер на 2313,25 лв., представляваща лихва за забава върху главница от 7 559
лв. /обезщетение за причинените имуществени вреди/ за периода - 5.05.2012
-5.05.2015 г., като ОТХВЪРЛЯ
предявеният иск в останалата част до предявената сума в размер на 4517,01 лв. за
периода от 10.07.2009 год. – 5.05.2012 год., като ПОГАСЕН ПО ДАВНОСТ.
ОСЪЖДА В.С.М., ЕГН ********** ***; Е.В.И.,
ЕГН ********** *** /с назначен особен представител адв. М.И.И.-С. ***/ и В.Ж.Т.,
ЕГН ********** *** да заплатят солидарно
на ДВАНАДЕСЕТО ОСНОВНО УЧИЛИЩЕ „С. Караджа”, ЕИК *********, гр. Стара
Загора, ул. Ком № 35, представлявано от Директора С.Ж.Ж. сумата в размер на 650,70 лв., представляваща разноски по
делото съобразно уважената част от иска.
ОСЪЖДА ДВАНАДЕСЕТО ОСНОВНО УЧИЛИЩЕ „С.
Караджа”, ЕИК *********, гр. Стара Загора, ул. Ком № 35, представлявано от
Директора С.Ж.Ж. да заплати на В.С.М.,
ЕГН ********** *** сума в размер на 264,60
лева, представляваща разноски по делото съобразно отхвърлената част от иска.
ОСЪЖДА ДВАНАДЕСЕТО ОСНОВНО УЧИЛИЩЕ „С.
Караджа”, ЕИК *********, гр. Стара Загора, ул. Ком № 35, представлявано от
Директора С.Ж.Ж. да заплати на В.Ж.Т.,
ЕГН ********** *** сума в размер на 147
лева, представляваща разноски по делото съобразно отхвърлената част от иска.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване в двуседмичен
срок от получаването на съобщението до страните, че е изготвено пред
Старозагорски окръжен съд.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: